(1)

В отговор на световната финансова криза от 2008—2009 г. Съюзът предприе широкообхватна реформа на пруденциалната рамка за институциите, както е определенa в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), с цел повишаване на устойчивостта на банковия сектор на Съюза. Един от основните елементи на реформата се състоеше в прилагането на международните стандарти, договорени през 2010 г. от Базелския комитет за банков надзор (БКБН), по-конкретно т.нар. реформа „Базел III“ и съответните стандарти „Базел III“. Благодарение на тази реформа предизвиканата от COVID-19 криза завари един устойчив банков сектор на Съюза. Все пак въпреки че общото равнище на капитала в институциите в Съюза понастоящем като цяло е задоволително, някои от проблемите, установени в резултат на световната финансова криза, все още не са решени.

(2)

С цел да се намери решение на тези проблеми, да се осигури правна сигурност и да се засвидетелства ангажимента на Съюза към международните му партньори в Г-20 е изключително важно в правото на Съюза да бъдат въведени коректно оставащите елементи от реформата „Базел III“, договорена през 2017 г. (окончателната рамка „Базел III“). Същевременно при въвеждането следва да се избегне значително увеличаване на общите капиталови изисквания за банковата система на Съюза като цяло и да се вземат предвид особеностите на икономиката на Съюза. Когато е възможно, корекциите на международните стандарти следва да се прилагат с преходен период. Такова въвеждане следва да спомогне да се избегнат неблагоприятни конкурентни последици за институциите в Съюза, по-специално при дейностите по търгуване, където те се конкурират пряко със своите международни партньори. Освен това с въвеждането на окончателната рамка „Базел III“ Съюзът приключва десетгодишен процес на реформи. В този контекст Съюзът следва да извърши цялостна оценка на своята банкова система, като вземе предвид всички съответни измерения. На Комисията следва да бъде възложено да извърши цялостен преглед на рамката за пруденциални и надзорни изисквания. При този преглед следва да се вземат предвид различните видове корпоративни форми, структури и бизнес модели в целия Съюз. При прегледа следва също така да се вземе предвид въвеждането на долната граница на капиталовото изискване като част от пруденциалните правила за капитала и ликвидността, както и нейното равнище на прилагане. При прегледа следва да се прецени дали долната граница на капиталовото изискване и нейното равнище на прилагане осигуряват адекватно равнище на защита на вложителите и гарантират финансовата стабилност в Съюза, като се вземат предвид както развитието в целия Съюз като цяло, така и на банковия съюз във всичките му измерения. Във връзка с това Комисията следва надлежно да вземе предвид съответните изявления и заключения относно банковия съюз както на Европейския парламент, така и на Европейския съвет.

(3)

На 27 юни 2023 г. Комисията пое ангажимент да извърши цялостна, справедлива и балансирана оценка на състоянието на банковата система и приложимите регулаторни и надзорни рамки на единния пазар. При това тя ще вземе предвид въздействието на измененията, въведени с настоящия регламент в Регламент (ЕС) № 575/2013, както и въздействието на състоянието на банковия съюз във всичките му измерения. Сред въпросите, които трябва да бъдат анализирани, Комисията ще разгледа въвеждането на долна граница на капиталовото изискване, включително нейното равнище на прилагане. Тя ще извърши тази оценка въз основа на информацията, предоставена от Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5), и от Европейската централна банка и единния надзорен механизъм, и ще се консултира със заинтересованите страни, за да гарантира, че различните гледни точки са взети предвид по подходящ начин. Ако е целесъобразно, Комисията ще представи законодателно предложение въз основа на този доклад.

(4)

Регламент (ЕС) № 575/2013 позволява на институциите да изчисляват капиталовите си изисквания, като използват стандартизирани подходи или подходи на вътрешните модели. Стандартизираните подходи изискват от институциите да изчисляват капиталовите изисквания, като използват фиксирани параметри, които се основават на относително консервативни допускания и са указани в Регламент (ЕС) № 575/2013. Подходите на вътрешните модели, които трябва да бъдат одобрени от компетентните органи, позволяват на институциите сами да оценяват повечето или всички параметри, необходими за изчисляване на капиталовите изисквания. През декември 2017 г. Базелският комитет по банков надзор (БКБН) реши да въведе съвкупна долна граница на капиталово изискване. Това решение беше взето въз основа на анализ, извършен след световната финансова криза от 2008 — 2009 г., от който стана ясно, че вътрешните модели обикновено подценяват рисковете, на които са изложени институциите, особено при някои видове експозиции и рискове, и следователно водят до недостатъчни капиталови изисквания. За едни и същи експозиции получените чрез вътрешни модели капиталови изисквания средно са по-ниски отколкото тези, изчислявани по стандартизираните подходи.

(5)

Въвеждането на долна граница на капиталовото изискване е сред основните мерки на реформата „Базел III“. С нея се цели да се ограничи неоправданата променливост на получените чрез вътрешни модели капиталови изисквания, както и прекомерното намаляване на капитала, което може да получи институция, използваща вътрешните модели, спрямо институция, използваща стандартизираните подходи. Като се определя долна граница на капиталовите изисквания, получени чрез вътрешните модели на дадена институция, на 72,5 % от капиталовите изисквания, които биха се прилагали, ако същата институция беше използвала стандартизираните подходи, долната граница на капиталовото изискване ограничава риска от прекомерно намаляване на капитала. За тази цел институциите, използващи вътрешни модели следва да изчисляват два набора за общите капиталови изисквания, като всеки набор съдържа всички капиталови изисквания без двойно отчитане. Добросъвестното въвеждане на долната граница на капиталовото изискване би повишило съпоставимостта на съотношенията на капиталова адекватност на институциите, би възстановило доверието във вътрешните модели и би било гарант за лоялна конкуренция сред институциите, които използват различни подходи за изчисляване на капиталовите си изисквания.

(6)

С цел да се гарантира, че собственият капитал е разпределен по подходящ начин и е на разположение за защита на спестяванията, когато това е необходимо, долната граница на капиталовото изискване следва да се прилага на всички равнища на консолидация, освен ако държавата членка счита, че тази цел може да бъде ефективно постигната по други начини, по-специално по отношение на групи като кооперативните групи, чийто централен орган и свързани институции се намират в тази държава членка. В тези случаи държавата членка следва да може по своя преценка да не прилага долна граница на капиталовото изискване на индивидуална или подконсолидирана основа за институциите на нейна територия, при условие че на най-високото равнище на консолидация в тази държава членка институцията майка на тези институции в същата държава членка спазва долната граница на капиталовото изискване на консолидирана основа.

(7)

БКБН счита, че настоящият стандартизиран подход за оценяване на кредитния риск (стандартизиран подход за кредитен риск — СПКР) не е в достатъчна степен чувствителен към риска в редица области, което води до неточно или неподходящо — твърде високо или твърде ниско — измерване на кредитния риск и оттам — на капиталовите изисквания. Поради това разпоредбите относно СПКР следва да бъдат изменени, за да се повиши чувствителността към риска при този подход в няколко основни аспекта.

(8)

Някои рискови тегла за експозиции с присъден рейтинг към други институции следва да бъдат прекалибрирани в съответствие със стандартите „Базел III“. Освен това определянето на рисковите тегла за експозиции без присъден рейтинг към институции следва да се представя с по-голяма точност и да не бъде свързано с рисковото тегло, приложимо за централното правителство на държавата членка, в която е установена институцията заемател, тъй като вече следва да не се предполага скрита държавна подкрепа за такива институции.

(9)

За експозициите към подчинени и пруденциално приравнени дългови инструменти, както и към капиталови инструменти е необходимо по-детайлно и строго определяне на рисковите тегла, за да се отрази по-високият риск от загуба, който те пораждат в сравнение с експозициите към дългови инструменти и за да се предотврати регулаторният арбитраж между банковия и търговския портфейл. Институциите в Съюза имат дългогодишни стратегически участия във финансови и нефинансови предприятия. Тъй като стандартното рисково тегло за експозициите към капиталови инструменти се увеличава в рамките на петгодишен преходен период, съществуващите стратегически капиталови участия в предприятия и някои застрахователни предприятия под контрола или значителното влияние на институцията следва да бъдат предмет на унаследяване, за да се избегнат неблагоприятни последици и да се запази ролята на институциите в Съюза на дългогодишни стратегически инвеститори в участия. С оглед на пруденциалните защитни механизми и надзорното наблюдение за насърчаване на интеграцията на финансовия сектор, настоящият режим следва да се запази за капиталовите участия в други институции от същата група или обхванати от същата институционална защитна схема. Освен това, с цел да се подпомогнат частните и публичните инициативи за предоставяне на дългосрочен капитал на нерегистрирани на борсата дружества от Съюза, инвестициите, направени пряко или непряко, например чрез дружества за рисково инвестиране, не следва да се считат за спекулативни, когато са направени с твърдото намерение на висшето ръководство да ги държи най-малко три години.

(10)

За да се стимулират определени сектори на икономиката, стандартите „Базел III“ предвиждат свобода на преценка на компетентните органи при изпълнение на надзорните им функции, която дава възможност на институциите да приложат, в определени граници, преференциално третиране на капиталовите участия, придобити по законодателни програми, които включват значителни субсидии за инвестицията, както и държавно наблюдение и ограничения върху капиталовите инвестиции. Въвеждането на тази свобода на преценка в правото на Съюза би следвало да благоприятства и дългосрочните капиталови инвестиции.

(11)

Корпоративното кредитиране в Съюза се предоставя предимно от институции, които за изчисляването на капиталовите си изисквания използват вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск. С въвеждането на долна граница на капиталовото изискване тези институции ще трябва да прилагат и СПКР, при който за определяне на кредитното качество на кредитополучателя — предприятие се използват кредитни оценки, предоставени от признати агенции за външна кредитна оценка (АВКО). Съотнасянето между външните кредитни оценки и приложимите рискови тегла за предприятията с присъден рейтинг следва да бъде представено с по-голяма точност, за да бъде приведено в съответствие с международните стандарти по този въпрос.

(12)

Повечето предприятия в Съюза обаче не търсят външни кредитни оценки. С цел да се избегнат неблагоприятни последици за банковото кредитиране на предприятията без присъден рейтинг и да се осигури достатъчно време за лансирането на публични или частни инициативи, насочени към разширяване на покритието от външни кредитни оценки, е необходимо да се предвиди преходен период. През този преходен период институциите, които използват вътрешнорейтинговия подход, следва да могат да прилагат благоприятно третиране при изчисляването на долната граница на капиталовото изискване за експозициите към предприятия от инвестиционна категория без присъден рейтинг, като същевременно следва да се създадат инициативи за насърчаване на широко използване на кредитните оценки. Всяко удължаване на преходния период следва да бъде обосновано и ограничено до най-много четири години.

(13)

След преходния период институциите следва да могат да се позовават на кредитните оценки от признати АВКО при изчисляването на капиталовите изисквания за значителна част от експозициите си към предприятия. ЕБО, Европейският надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6) и Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7) (наричани заедно „европейските надзорни органи“) следва да наблюдават използването на преходния режим и следва да разглеждат съответното развитие и тенденции на пазара на АВКО, пречките пред наличието на кредитни оценки от признати АВКО, по-специално за предприятията, и възможните мерки за преодоляването на тези пречки. Преходният период следва да се използва за значително разширяване на наличността на кредитни оценки за предприятията от Съюза. За тази цел следва да се разработят решения за кредитни оценки извън съществуващата понастоящем рейтингова екосистема, за да се стимулират особено по-големите предприятия от Съюза да получат външна кредитна оценка. В допълнение към положителните външни ефекти, породени от процеса на присъждане на рейтинг, по-широкият обхват на оценките ще насърчи, наред с другото, съюза на капиталовите пазари. За да се постигне тази цел, е необходимо да се вземат предвид изискванията, свързани с външните кредитни оценки, или да се помисли за създаването на допълнителни органи, предоставящи такива оценки, което може да доведе до значителни усилия за внедряване. Държавите членки, в тясно сътрудничество със своите централни банки, следва да преценят дали искане за признаване на тяхната централна банка като АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета (8) и предоставянето на рейтинги на предприятията от централната банка за целите на Регламент (ЕС) № 575/2013 може да е желателно, за да се увеличи покритието от външните кредитни оценки.

(14)

За експозициите, обезпечени с жилищни имоти, и експозициите, обезпечени с търговски недвижими имоти, БКБН е разработил подходи, които отчитат в по-голяма степен риска, за да се отразят по-добре различните модели на финансиране и етапи в процеса на строителство.

(15)

Световната финансова криза от 2008—2009 г. разкри редица недостатъци на настоящото третиране по стандартизирания подход на експозициите, обезпечени с жилищни имоти, и експозициите, обезпечени с търговски недвижими имоти. Тези недостатъци са отстранени в стандартите „Базел III“. В стандартите „Базел III“ се прави разграничение между експозиции, при които погасяването съществено зависи от паричните потоци, генерирани от имота, и експозиции, при които случаят не е такъв. Първите следва да подлежат на специфично определяне на рисковите тегла, за да се отрази по-точно рискът при тези експозиции, но и за да се подобри съгласуваността с третирането на доходоносните недвижими имоти при вътрешнорейтинговия подход.

(16)

За експозициите, обезпечени с жилищни имоти, и експозициите, обезпечени с търговски недвижими имоти, следва да се запази подходът за разделяне на заема, тъй като той отчита вида кредитополучател и отразява в приложимите рискови тегла ефекта на обезпечението с недвижим имот върху редуцирането на риска, дори при експозиции с високи съотношения на размера на заема към стойността на обезпечението. Подходът за разделяне на заема обаче следва да бъде изменен в съответствие със стандартите „Базел III“, тъй като се установи, че е твърде консервативен за някои ипотечни кредити с много ниски съотношения между размера на заема и стойността на обезпечението.

(17)

Необходимо е да се предвиди специален преходен режим, за да се гарантира, че въздействието на долната граница на капиталовото изискване върху нискорисковите жилищни ипотечни кредити, отпускани от прилагащи вътрешнорейтинговия подход институции, се разгръща в рамките на достатъчно дълъг период, като така се избягва нарушаването на този вид кредитиране, което може да бъде породено от внезапно повишаване на капиталовите изисквания. През преходния период прилагащите вътрешнорейтинговия подход институции при определянето на долната граница на капиталовото изискване следва да могат да прилагат по-ниско рисково тегло за частта от своите експозиции, обезпечена с ипотека върху жилищен имот съгласно СПКР. За да се гарантира, че преходният режим се прилага само за експозиции по формата на нискорискови ипотечни кредити, следва да се определят подходящи критерии за допустимост въз основа на установените концепции, използвани при СПКР. Компетентните органи следва да проверяват спазването на тези критерии. Понеже пазарите на жилищни имоти може да се различават в отделните държави членки, решението дали да се приложи или не преходният режим следва да бъде оставено на преценката на всяка държава членка. ЕБО следва да наблюдава използването на преходния режим. Всяко удължаване на преходния период следва да бъде обосновано и ограничено до най-много четири години.

(18)

Заради липсата на яснота и чувствителност към риска при настоящото третиране на спекулативното финансиране на недвижими имоти, капиталовите изисквания за този вид експозиции често се оценяват или като твърде високи, или като твърде ниски. Това третиране следователно следва да се замени с нарочно третиране на експозициите за финансиране на придобиването и разработването на терени и на строителството върху тях, които включват заеми за предприятия или дружества със специална цел, които финансират придобиване на терени с цел разработване и строителство или проектирането и строителството на жилищни имоти или търговски недвижими имоти.

(19)

Важно е да се ограничи цикличното въздействие върху оценката на обезпечаващите заемите имоти и да се запази стабилността на капиталовите изисквания за ипотеките. В случай на преоценка над стойността към момента на отпускане на заема, при условие че са налице достатъчно данни, стойността на недвижимия имот, призната за пруденциални цели, следва да не надвишава средната стойност на съпоставим имот, измерена през достатъчно дълъг период от време, освен ако подобренията на този имот недвусмислено увеличават неговата стойност. С цел да се избегнат нежелани последици за функционирането на пазарите на покрити облигации, компетентните органи следва да могат да разрешат на институциите редовно да преоценяват недвижимите имоти, без да прилагат такива ограничения при увеличенията на стойността. Подобренията, които усъвършенстват енергийните характеристики или устойчивостта, защитата и адаптирането към физическите рискове на сградите и жилищата, биха могли да бъдат разглеждани като увеличаващи стойността на недвижимия имот.

(20)

Специализираното кредитиране се извършва от дружества със специална цел, които обикновено служат като кредитополучатели и за които възвръщаемостта на инвестицията е основният източник за погасяване на полученото финансиране. Договорните споразумения при режима на специализирано кредитиране предоставят на кредитодателя значителна степен на контрол върху финансираните активи, като същевременно основният източник на погасяване на задължението е доходът, генериран от тези активи. С цел да се отрази по-точно рискът при специализираното кредитиране, тази форма на предоставяне на кредити следва да подлежи на специфични капиталови изисквания за кредитен риск. В съответствие със стандартите „Базел III“ за присъждане на рискови тегла на експозициите към специализирано кредитиране, в СПКР следва да се въведе отделен клас за експозициите към специализирано кредитиране, като по този начин се подобри съгласуваността с вече предвиденото при вътрешнорейтинговия подход специално третиране на експозициите към специализирано кредитиране. Следва да се въведе специално третиране на експозициите към специализирано кредитиране, като се направи разграничение между „проектно финансиране“, „обектно финансиране“ и „стоково финансиране“, за да се отразят по-добре присъщите рискове на тези подкласове на класа на експозициите към специализирано кредитиране.

(21)

Макар предвиденото в стандартите „Базел III“ ново стандартизирано третиране на експозиции към специализирано кредитиране без присъден рейтинг да е с по-голяма точност от действащото стандартизирано третиране на експозициите към предприятия, то не е достатъчна степен чувствително към риска, така че да може да отрази ефекта от мащабните пакети правна сигурност и залози, обикновено свързани с тези експозиции в Съюза и позволяващи на кредитодателите да контролират бъдещите парични потоци, които ще бъдат генерирани през целия жизнен цикъл на проекта или актива. Поради липсата на покритие от външни кредитни оценки на експозициите към специализирано кредитиране в Съюза, това новото третиране може също да насърчи институциите да прекратят финансирането на определени проекти или да поемат по-голям риск с иначе третирани по сходен начин експозиции, но с различен рисков профил. Докато експозициите към специализирано кредитиране се финансират предимно от институции, които използват вътрешнорейтинговия подход и са въвели вътрешни модели за тези експозиции, ефектът може да бъде особено голям при експозициите от подклас „обектно финансиране“, които може да бъдат изложени на риск от прекратяване на дейностите, особено предвид въвеждането на долна граница на капиталовото изискване. С цел да се преодолеят нежеланите последици от липса на чувствителност към риск в стандартите „Базел III“ за експозиции към обектно финансиране без присъден рейтинг, за преходен период следва да бъде намалено рисковото тегло на експозициите към обектно финансиране, които отговарят на набор от критерии, които могат да подобрят рисковия им профил до съответстващ на стандартите за високо качество, отговарящи на благоразумно и консервативно управление на финансовите рискове. Този преходен режим следва да бъде оценен в изготвен от ЕБО доклад.

(22)

Класифицирането на експозициите на дребно съгласно СПКР и съгласно вътрешнорейтинговия подход следва да бъде уеднаквено, така че за една и съща група експозиции да се прилагат едни и същи съответни рискови тегла. В съответствие със стандартите „Базел III“ следва да се определят правила за диференцирано третиране на револвиращите експозиции на дребно, отговарящи на някои условия за погасяване или използване, които могат да подобрят рисковия им профил. Тези експозиции следва да бъдат определени като експозиции към изрядни ползватели. Експозициите към едно или повече физически лица, които не изпълняват всички условия, за да бъдат приети за експозиции на дребно, следва да получат рисково тегло от 100 % съгласно СПКР.

(23)

Стандартите „Базел III“ въвеждат в СПКР кредитен конверсионен коефициент от 10 % за безусловно отменяемите кредитни ангажименти. Това вероятно ще се отрази значително на длъжниците, които разчитат на гъвкавия характер на безусловно отменяемите кредитни ангажименти, за да финансират дейността си при сезонни колебания в нея или при неочаквани краткосрочни промени в потребностите от оборотен капитал, особено по време на възстановяването от пандемията от COVID-19. Следователно е целесъобразно да се предвиди преходен период, през който институциите да могат да продължат да прилагат по-нисък кредитен конверсионен коефициент към своите безусловно отменяеми кредитни ангажименти, а след това да се прецени дали постепенното увеличаване на приложимите кредитни конверсионни коефициенти е оправдано за да позволи институциите да коригират оперативните си практики и продукти, без да се затрудни достъпът на техните длъжници до кредитиране.

(24)

Институциите следва да играят ключова роля в приноса за възстановяването от пандемията от COVID-19, включително чрез разширяване на обхвата на проактивните мерки за преструктуриране на дълга по отношение на добри длъжници, които са изправени пред трудности при изпълнението на финансовите си задължения или на които предстои да срещнат такива трудности. В този контекст институциите следва да не бъдат възпирани да предоставят значими отстъпки на длъжници, когато сметнат това за целесъобразно в резултат на потенциална и необоснована класификация на контрагенти като „в неизпълнение“, когато подобни отстъпки биха могли да възстановят вероятността въпросните длъжници да изплатят останалата част от дълговите си задължения. При изготвянето на насоки относно определението за неизпълнение на длъжник или кредитно улеснение, ЕБО следва надлежно да отчита необходимостта от осигуряване на достатъчно гъвкавост за институциите.

(25)

Световната финансова криза от 2008 — 2009 г. показа, че в някои случаи институциите са използвали вътрешнорейтинговия подход и за портфейли, които не са подходящи за моделиране поради недостатъчни данни, което е навредило на надеждността на резултатите. Поради това е целесъобразно институциите да не бъдат задължавани да използват вътрешнорейтинговия подход за всички свои експозиции, а за конкретни класове експозиции. С цел да се увеличи съпоставимостта и надеждността на капиталовите изисквания за кредитен риск при вътрешнорейтинговия подход е целесъобразно също така да се ограничи използването на вътрешнорейтинговия подход при класовете експозиции, където моделирането е трудно.

(26)

Експозициите на институциите към други институции, други предприятия от финансовия сектор и големи предприятия обикновено са с ниска степен на неизпълнение. Поради недостатъчния брой наблюдавани неизпълнения по тези портфейли, за институциите е трудно да получат надеждна оценка на загубата при неизпълнение (LGD). Тази трудност доведе до нежелано ниво на вариация сред институциите на равнището на оценения риск. Поради това, за тези портфейли с нисък риск от неизпълнение институциите следва да използват не вътрешни оценки, а нормативно зададени стойности на LGD.

(27)

Институциите, които използват вътрешни модели за изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск по отношение на експозициите към капиталови инструменти, обикновено използват за оценката си на риска публично достъпни данни, за които може да се приеме, че всички институции имат равен достъп. При тези обстоятелства разлики в капиталовите изисквания са необосновани. Освен това държаните в банковия портфейл експозиции към капиталови инструменти представляват много малка съставна част от счетоводния баланс на институциите. Следователно, за да се повиши съпоставимостта на капиталовите изисквания на институциите и да се опростят нормативните изисквания, институциите следва да изчисляват капиталовите си изисквания за кредитен риск по отношение на експозициите към капиталови инструменти като използват СПКР, а вътрешнорейтинговият подход да не бъде позволен за тази цел.

(28)

Следва да се гарантира, че оценките на вероятността от неизпълнение, на LGD и на кредитните конверсионни коефициенти на отделните експозиции на институциите, на които е разрешено да използват вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск, не достигат неподходящо ниски нива. Поради това е целесъобразно да се въведат минимални стойности за собствените оценки, като институциите се задължат да използват по-високото от собствените си оценки на рисковите параметри и минималните стойности за тези собствени оценки. Тези минимални стойности на рисковите параметри („долни граници на входящите параметри“) следва да представляват предпазна мярка, която да гарантира че капиталовите изисквания няма да спаднат под разумните нива. Освен това с тези долни граници на входящите параметри следва да се намали рискът, свързан с модела — поради фактори като неправилна конфигурация на модела, грешки при измерването и ограничения при данните. С тях ще се подобри и съпоставимостта на съотношенията на капиталова адекватност на институциите. За тази цел долните граници на входящите параметри следва да се калибрират достатъчно консервативно.

(29)

Твърде консервативното калибриране на долните граници на входящите параметри би могло да накара институциите да се откажат от вътрешнорейтинговия подход и свързаните с него стандарти за управление на риска. Институциите може също така да решат да включат в портфейлите си експозиции с по-висок риск, за да избегнат ограниченията, наложени от долните граници на входящите параметри. За да се избегнат такива нежелани последици, долните граници на входящите параметри следва подходящо да отразяват дадени характеристики на риска при базисните експозиции, в частност като приемат различни стойности за различните видове експозиции по целесъобразност.

(30)

Характеристиките на риска при експозициите към специализирано кредитиране се различават от тези при експозициите към неспециализирано кредитиране. Поради това е целесъобразно да се предвиди преходен период, по време на който приложимата за експозициите към специализирано кредитиране долна граница на параметъра LGD да бъде по-ниска. Всяко удължаване на преходния период следва да бъде обосновано и ограничено до най-много четири години.

(31)

В съответствие със стандартите „Базел III“ вътрешнорейтинговият подход към класа експозиции към централни правителства следва да остане до голяма степен непроменен поради специфичния характер на базовите длъжници и свързаните с тях рискове. По-специално експозициите към централни правителства следва да не подлежат на долни граници на входящите параметри.

(32)

За да се осигури последователен подход за всички експозиции към регионални правителства, местни органи и субекти от публичния сектор, следва да бъдат създадени два нови класа експозиции към регионални правителства, местни органи и субекти от публичния сектор, независими от класовете експозиции както към централни правителства, така и към институции. Третирането на приравнените експозиции към регионални правителства, местни органи и субекти от публичния сектор, които съгласно СПКР биха отговаряли на условията за третиране като експозиции към централни правителства и централни банки, следва да не се отнася към тези нови класове експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход и следва да не подлежи на долни граници на входящите параметри. Освен това, за експозициите към регионални правителства, местни органи и субекти от публичния сектор, които не са приравнени, следва да бъдат калибрирани специфични долни граници на входящите параметри в рамките на вътрешнорейтинговия подход, за да се отрази адекватно техният рисков профил спрямо експозициите към предприятия.

(33)

Следва да се изясни как ефектът от дадена гаранция следва да бъде признат при гарантирана експозиция, третирана по вътрешнорейтинговия подход, когато се използват собствени оценки на LGD, ако гарантът принадлежи към вид експозиции, третирани по вътрешнорейтинговия подход, но без да се използват собствени оценки на LGD. По-специално използването на подхода на заместване, при който рисковите параметри, свързани с базисната експозиция, се заменят с тези на гаранта, или на метод, при който вероятността от неизпълнение или LGD на базовия длъжник се коригира, като се използва специфичен подход на моделиране, за да се вземе предвид ефектът от гаранцията, следва да не води до коригирано рисково тегло, което е по-ниско от рисковото тегло, приложимо за сравнима пряка експозиция към гаранта. Следователно, когато гарантът се третира съгласно СПКР, признаването на гаранцията съгласно вътрешнорейтинговия подход следва по принцип да означава гарантираната експозиция да получи рисковото тегло на гаранта съгласно СПКР.

(34)

Окончателната рамка „Базел III“ вече не съдържа изискване институция, възприела вътрешнорейтинговия подход за един клас експозиции, да прилага този подход за всички свои експозиции в банковия портфейл. За да се гарантират равнопоставени условия между институциите, които към момента третират някои експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход, и институциите, които не го правят, е необходим преходен режим, който да позволява на институциите да преминат обратно към използването на по-опростени подходи в рамките на опростена процедура. Тази процедура следва да дава възможност на компетентните органи да се противопоставят на искания за преминаване обратно към използването на по-опростен подход, които са отправени с цел регулаторен арбитраж. За целите на тази процедура самият факт, че преминаването обратно към използването на по-опростен подход води до намаляване на капиталовите изисквания, определени за съответните експозиции, не следва да се счита за достатъчно за противопоставяне на искането на основание за регулаторен арбитраж.

(35)

В контекста на премахването на неоправданата променливост на капиталовите изисквания съществуващите правила за дисконтиране, прилагани към изкуствените парични потоци, следва да бъдат преразгледани, за да се премахнат нежеланите последици. На ЕБО следва да бъде възложено да преразгледа своите насоки относно възстановяването на класификацията на експозиции, които са били в неизпълнение.

(36)

Въвеждането на долна граница на капиталовото изискване би могло да окаже значително въздействие върху капиталовите изисквания за секюритизиращите позиции, държани от институциите, които използват при секюритизация вътрешнорейтинговия подход или подхода на вътрешна оценка. Въпреки че тези позиции като цяло са малки в сравнение с други експозиции, въвеждането на долна граница на капиталовото изискване може да засегне икономическата жизнеспособност на операцията за секюритизация поради недостатъчната пруденциална полза от прехвърлянето на риска. Това може да се случи, когато развитието на пазара на секюритизации е част от плана за действие за съюза на капиталовите пазари, изложен в съобщението на Комисията от 24 септември 2020 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“ („План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“), и когато може да се наложи институциите инициатори да използват по-широко секюритизацията, за да управляват по-активно своите портфейли, ако те станат обвързани от долната граница на капиталовото изискване. През преходен период институциите, използващи при секюритизация вътрешнорейтинговия подход или подхода на вътрешна оценка, следва да могат да прилагат благоприятно третиране за целите на изчисляването на долната граница на капиталовото изискване за своите секюритизиращи позиции, които са рисково претеглени чрез използването на един от тези подходи. ЕБО следва да докладва на Комисията относно необходимостта от евентуално преразглеждане на пруденциалното третиране на секюритизационните сделки с оглед повишаване на чувствителността към риск на пруденциалното третиране.

(37)

С Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета (9) беше изменен Регламент (ЕС) № 575/2013 с цел въвеждане на окончателно приетите от БКБН през 2019 г. стандарти „Базел III“ за основния преглед на търговския портфейл (окончателните стандарти „ОПТП“) само за целите на отчетността. Въвеждането на обвързващи капиталови изисквания въз основа на тези стандарти беше оставено за отделно законодателно предложение след оценка на тяхното въздействие върху институциите в Съюза.

(38)

Окончателните стандарти „ОПТП“ във връзка с границата между търговския и банковия портфейл следва да бъдат въведени в правото на Съюза, тъй като те оказват значително влияние върху изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск. В съответствие със стандартите „Базел III“ въвеждането на изискванията за границата следва да включва списъци с инструменти, които следва да се отнасят към търговския или банковия портфейл, както и дерогацията, позволяваща на институциите да отнесат, с одобрението на компетентния орган, някои инструменти, които обикновено се държат в търговския портфейл, включително публични капиталови инструменти, към банковия портфейл, когато позициите в тези инструменти не се държат с намерение за търгуване или не хеджират позиции, държани с намерение за търгуване.

(39)

За да се избегне значителна оперативна тежест за институциите в Съюза, всички изисквания, с които се въвеждат окончателните стандарти „ОПТП“ за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, следва да имат една и съща дата на прилагане. Поради това датата на прилагане на ограничен брой изисквания за ОПТП, които вече са въведени с Регламент (ЕС) 2019/876, следва да бъде приведена в съответствие с датата на прилагане на настоящия регламент. На 27 февруари 2023 г. ЕБО излезе със становище, че ако разпоредбите, посочени в член 3, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/876, са влезли в сила, а приложимата правна уредба все още не предвижда прилагането на вдъхновените от ОПТП подходи за целите на изчисляването на капитала, компетентните органи, посочени в Регламент (ЕС) № 1093/2010, не следва да отдават приоритет на надзорни или правоприлагащи действия във връзка с тези изисквания, докато ОПТП не бъде въведен изцяло, което се очаква да стане на 1 януари 2025 г.

(40)

С цел да бъде завършена програмата за реформи, въведена след световната финансова криза от 2008 — 2009 г., и да се преодолеят недостатъците в настоящата уредба на пазарния риск, в правото на Съюза следва да се въведат обвързващи капиталови изисквания за пазарен риск въз основа на окончателните стандарти „ОПТП“. Последните оценки на въздействието на окончателните стандарти „ОПТП“ върху институциите в Съюза показаха, че въвеждането на тези стандарти в Съюза ще доведе до съществено увеличение на капиталовите изисквания за пазарен риск за някои дейности по търгуване и поддържане на пазара, които са важни за икономиката на Съюза. С цел да се ограничи това въздействие и да се запази гладкото функциониране на финансовите пазари в Съюза, при въвеждането на окончателните стандарти „ОПТП“ в правото на Съюз следва да се въведат целеви корекции.

(41)

Дейността на институциите по търгуване на пазарите на едро може лесно да се извършва трансгранично, в т.ч. между държавите членки и трети държави. Поради това въвеждането на окончателните стандарти „ОПТП“ следва да се сближи във възможно най-голяма степен между различните юрисдикции, както по същество, така и по отношение на сроковете. В противен случай тези дейности няма да могат да се ползват от равнопоставени условия на международния пазар. Поради това Комисията следва да наблюдава въвеждането на окончателните стандарти „ОПТП“ в юрисдикциите на другите членове на БКБН. С цел да бъдат взети необходимите мерки срещу потенциалните отклонения при въвеждането на окончателните стандарти „ОПТП“, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (10). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. Мерките, въведени чрез делегирани актове, следва да останат временни. Когато е целесъобразно тези мерки да се прилагат постоянно, Комисията следва да представи законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета.

(42)

Комисията следва да вземе предвид принципа на пропорционалност при изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск за институциите със средно голяма дейност в търговския портфейл и да калибрира тези изисквания по съответен начин. Така, в съответствие с международно приетите стандарти, на институциите със средно голяма дейност в търговския портфейл следва да се позволи да използват опростен стандартизиран подход за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск. Освен това критериите за допустимост за установяване на институциите със средно голяма дейност в търговския портфейл следва да останат съобразени с критериите за освобождаване на тези институции от посочените в Регламент (ЕС) 2019/876 изисквания за отчетност по ОПТП.

(43)

В светлината на актуализираната организация на пазара на квоти за въглеродни емисии в Съюза, неговата стабилност през последните години и ограничената променливост на цените на въглеродните кредити следва да се въведе специфично рисково тегло в алтернативния стандартизиран подход за експозициите към търговия с въглеродни емисии в рамките на системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС).

(44)

Съгласно алтернативния стандартизиран подход експозициите към инструменти, носещи остатъчни рискове, подлежат на изискване за добавка за остатъчен риск, за да се вземат предвид рисковете, които не са обхванати от метода на чувствителностите. Съгласно стандартите „Базел III“ даден инструмент и неговият хеджиращ инструмент могат да бъдат нетирани за целите на това изискване само ако напълно се компенсират. Институциите обаче са в състояние до голяма степен да хеджират на пазара остатъчния риск на някои от инструментите, попадащи в обхвата на изискването за добавка за остатъчен риск, като по този начин намаляват общия риск на своите портфейли, въпреки че този хеджиращ инструмент може да не компенсира напълно риска на първоначалната позиция. За да се даде възможност на институциите да продължат да хеджират без ненужни демотивиращи фактори и като се отчита икономическата обосновка за намаляване на общия риск, въвеждането на изискването за добавка за остатъчен риск следва да позволи временно, при строги условия и одобрение от надзорните органи, хеджиращите инструменти на инструментите, които могат да бъдат хеджирани на пазара, да бъдат изключени от добавката за остатъчен риск.

(45)

БКБН измени международния стандарт за операционeн риск, за да се преодолеят слабостите, появили се в резултат на световната финансова криза от 2008 — 2009 г. Освен липсата на чувствителност към риск при стандартизираните подходи, беше установена и липса на съпоставимост поради значителни различия в практиките на вътрешното моделиране съгласно усъвършенствания подход за измерване. Поради това, а и за да се опрости уредбата за операционен риск, всички съществуващи подходи за оценка на капиталовите изисквания за операционен риск бяха заменени с един-единствен метод, който не се основава на модел, а именно новия стандартизиран подход за оценка на операционен риск. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съобразен с окончателната рамка „Базел III“, за да се допринесе за равнопоставени условия на международния пазар за установените в Съюза институции, които имат дейност и извън него, както и да се гарантира ефективността на уредбата на операционен риск на равнището на Съюза.

(46)

Новият въведен от БКБН стандартизиран подход за оценка на операционен риск съчетава показател, който се основава на размера на дейността на институцията, с показател, който отчита историята на загубите на тази институция. В окончателната рамка „Базел III“ е заложена известна свобода на преценка за начина, по който да се прилага показателят за историята на загубите на дадена институция. При изчисляване на капиталовите изисквания за операционен риск юрисдикциите може да пренебрегнат миналите загуби при всички относими институции или да ги вземат предвид дори за институциите, чиято стопанска дейност е под определен размер. С цел да се осигурят равнопоставени условия в Съюза и да се опрости изчисляването на капиталовите изисквания за операционен риск, тази свобода на преценка следва да се упражнява еднакво за целите на минималните капиталови изисквания, като за нито една институция не се вземат предвид данните за минали загуби от събития, свързани с операционен риск.

(47)

При изчисляването на капиталовите изисквания за операционен риск в бъдеще може да бъде разрешено застрахователните полици да бъдат използвани като ефективна техника за редуциране на риска. За тази цел ЕБО следва да докладва на Комисията дали е целесъобразно застрахователните полици да бъдат признати като ефективна техника за редуциране на риска и относно условията, критериите и стандартната формула, която да се използва в такива случаи.

(48)

Извънредният и безпрецедентен темп на затягане на паричната политика след пандемията от COVID-19 може да доведе до значителни равнища на променливост на финансовите пазари. Заедно с нарасналата несигурност, водеща до повишаване на доходността на публичния дълг, това на свой ред може да доведе до нереализирани загуби от притежавания от някои институции публичен дълг. За да се смекчи значителното отрицателно въздействие на променливостта на пазарите на дългови инструменти на централното правителство върху собствения капитал на институциите и по този начин върху способността на институциите да отпускат заеми, следва отново да бъде въведен временен пруденциален филтър, който частично да неутрализира това въздействие.

(49)

Публичното финансиране чрез емитиране на държавни облигации, деноминирани в националната валута на друга държава членка, може да продължи да бъде необходимо в подкрепа на публичните мерки за борба с последиците от сериозното двойно икономическо сътресение, причинено от пандемията от COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна. За да се избегнат ограничения за институциите, инвестиращи в такива облигации, е целесъобразно да се въведе отново преходен режим за експозициите към централни правителства или централни банки, когато тези експозиции са деноминирани в националната валута на друга държава членка, за целите на третирането на тези експозиции съгласно рамката за кредитния риск.

(50)

С Регламент (ЕС) 2019/630 на Европейския парламент и на Съвета (11) беше въведено изискване за минимално покритие за загуби за необслужвани експозиции (НОЕ), т.нар. пруденциален предпазен механизъм. Мярката имаше за цел да се избегне повторното увеличаване на необслужваните експозиции, държани от институциите, като същевременно се насърчава проактивното управление на НОЕ чрез подобряване на ефективността на преструктурирането или принудителните мерки, изпълнявани от институциите. В този контекст следва да се приложат някои целенасочени промени по отношение на НОЕ, гарантирани от агенции за експортно кредитиране или публични гаранти. Освен това някои институции, които отговарят на строги условия и са специализирани в придобиването на НОЕ, следва да бъдат изключени от прилагането на пруденциалния предпазен механизъм.

(51)

Регистрираните на борсов пазар малки и несложни институции както и другите институции, също следва да предоставят информация за размера и качеството на обслужваните, необслужваните и преструктурираните експозиции, както и анализ по години на счетоводното третиране на просрочените експозиции. Това задължение за оповестяване не създава допълнителна тежест за тези институции, тъй като ЕБО вече изиска оповестяване на този ограничен набор от информация в резултат на плана за действие на Съвета от 2017 г. за справяне с необслужваните кредити в Европа, в който ЕБО беше приканен да засили изискванията за всички институции за оповестяване на информация за качеството на активите и за необслужваните кредити. Това задължение за оповестяване е в пълно съответствие и със съобщението на Комисията от 16 декември 2020 г., озаглавено „Справяне с необслужваните кредити в резултат на COVID-19“.

(52)

Необходимо е да се намали тежестта, свързана със спазването на изискванията за оповестяване, и да се подобри сравнимостта на оповестяванията. Поради това ЕБО следва да създаде централизирана онлайн платформа, чрез която да се оповестяват предоставяните от институциите информация и данни. Тази централизирана онлайн платформа следва да служи като единна точка за достъп до оповестяванията на институциите, като собствеността върху информацията и данните и отговорността за тяхната точност остават за предоставящите ги институции. Централизирането на публикуването на оповестената информация следва да бъде в пълно съответствие с плана за действие за съюза на капиталовите пазари. Освен това тази централизирана онлайн платформа следва да бъде оперативно съвместима с европейската единна точка за достъп.

(53)

С оглед на по-тясното интегриране на надзорната отчетност и оповестяванията ЕБО следва да публикува централизирано оповестяванията на институциите, като същевременно зачита правото на всяка от тях сама да публикува данни и информация. Такова централизиране на оповестяванията следва да позволи на ЕБО да публикува оповестяванията за малките и несложни институции въз основа на информацията, която те предоставят на компетентните органи, и така значително да облекчи административната тежест за тях. Същевременно централизирането на оповестяванията не би следвало да се отрази на разходите на другите институции, а да увеличи прозрачността и да намали разходите на пазарните участници за достъп до пруденциална информация. Тази повишена прозрачност следва да улесни сравнимостта на предоставяните от отделните институции данни и да насърчи пазарната дисциплина.

(54)

За постигането на амбициите на Европейския зелен пакт в областта на околната среда и климата, изложени в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., и за осигуряването на принос към Програмата на Организацията на обединените нации до 2030 г. за устойчиво развитие е необходимо големи инвестиции от частния сектор да бъдат насочени към инвестиции за устойчиво развитие в Съюза. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да отразява значението на екологичните, социалните и управленските (ЕСУ) фактори и цялостно разбиране на рисковете на експозициите към дейности, които са свързани с общата устойчивост или с ЕСУ целите. За целите на сближаването в рамките на Съюза и на еднаквото разбиране на ЕСУ факторите и рисковете следва да бъдат въведени общи определения. ЕСУ факторите може да имат положително или отрицателно въздействие върху финансовите резултати или платежоспособността на даден субект, бил той държавен субект или физическо лице. Често срещаните примери за ЕСУ фактори в областта на околната среда включват емисиите на парникови газове, биологичното разнообразие и използването и потреблението на вода; в социалната област — правата на човека и съображения, свързани с труда и работната сила; а в областта на управлението — правата и отговорностите на висшите служители и възнагражденията. Активите или дейностите, които подлежат на въздействието на екологични или социални фактори, следва да се определят въз основа на амбицията на Съюза да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г., както е посочено в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (12), Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869, както и съответните цели за устойчивост на Съюза. Техническите критерии за проверка във връзка с принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, приети в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (13), както и конкретните правни актове на Съюза за противодействие на изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и загубата на биологично разнообразие, следва да се използват за определяне на активите или експозициите за целите на оценката на нарочното пруденциално третиране и разликите в риска.

(55)

Експозициите на дадена институция към ЕСУ рискове не са непременно пропорционални на нейния размер и сложност. Освен това, степента на експозиция към ЕСУ рискове в Съюза е доста разнородна, като в някои държави членки се наблюдава незначително потенциално преходно въздействие, докато в други е налице силно потенциално преходно въздействие върху експозициите, свързани с дейности, които имат значително отрицателно въздействие най-вече върху околната среда. Изискванията за прозрачност към институциите и предвидените в други действащи правни актове на Съюза изисквания за публично оповестяване на свързана с устойчивостта информация ще осигурят след няколко години по-подробни данни. Въпреки това, за да могат правилно да оценяват ЕСУ рисковете, пред които може да се изправят институциите, пазарите и компетентните органи трябва задължително да получават подходящи данни от всички изложени на тези рискове субекти. Институциите следва да бъдат в състояние систематично да идентифицират, както и гарантират адекватна прозрачност по отношение на експозициите си към дейности, за които се счита, че нанасят значителни вреди на някоя от екологичните цели по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/852. За да се гарантира, че компетентните органи разполагат с подробни, изчерпателни и сравними данни за целите на ефективния надзор, предоставяната от институциите надзорна отчетност следва да включва и информация за експозициите към ЕСУ рискове. За да се гарантира пълна прозрачност за пазарите, оповестяването на ЕСУ рисковете следва да се отнася за всички институции. Детайлността на тази информация следва да бъде съобразена с принципа на пропорционалност предвид размера и сложността на съответната институция и в зависимост от това доколко съществени са нейните експозиции към ЕСУ рискове. При преразглеждането на техническите стандарти за изпълнение по отношение на оповестяването на ЕСУ рисковете ЕБО следва да оценява начините за подобряване на оповестяването на ЕСУ рисковете на пуловете от обезпечения на покрити облигации и да преценява дали информацията за съответните експозиции в пуловете от заеми, които са базисни за покритите облигации, емитирани от институциите, независимо дали пряко или чрез прехвърляне на заеми на дружество със специална цел, следва да бъде включена в преразгледаните технически стандарти за изпълнение или в регулаторната рамка и рамката за оповестяване на покритите облигации.

(56)

Тъй като преходът на икономиката на Съюза към устойчив икономически модел се ускорява, рисковете за устойчивостта придобиват все по-голямо значение и може да се наложи да бъдат допълнително проучени. Подходящата оценка на наличието и достъпността на надеждни и последователни ЕСУ данни следва да формира основата за установяване на цялостна връзка между рисковите фактори от ЕСУ характер и традиционните категории финансови рискове и групи от експозиции. ЕОЦКП следва също така да допринесе за събирането на информация, като докладва дали ЕСУ рисковете са отразени по подходящ начин в оценките на кредитния риск на контрагентите или експозициите, които институциите може да имат. В контекста на бързите и продължаващи промени във връзка с установяването и количественото определяне на ЕСУ рисковете както от страна на институциите, така и на надзорните органи, също е необходимо датата на влизане в сила на част от мандата на ЕБО за оценка и докладване дали би било оправдано специализирано пруденциално третиране на експозициите, свързани с активи или дейности, които са свързани предимно с екологични или социални цели, да съвпадне с датата на влизане в сила на настоящия регламент. Съществуващият мандат на ЕБО следва да бъде разделен на поредица от доклади поради продължителността и сложността на работата по оценката, която трябва да се извърши. Поради това до края съответно на 2024 г. и 2025 г. следва да бъдат изготвени два последователни годишни доклада на ЕБО за последващите действия. Според Международната агенция по енергетика, за да се постигне целта за въглеродна неутралност до 2050 г., не могат да се извършват нови проучвания за изкопаемите горива и за разширяване на добива им. Това означава, че експозициите към изкопаеми горива са склонни да представляват по-висок риск както на микрониво, тъй като се очаква стойността на тези активи да намалее с течение на времето, така и на макрониво, тъй като финансирането на дейности, свързани с изкопаеми горива, застрашава целта за ограничаване на покачването на температурата в световен мащаб до 1,5 oC над равнищата от прединдустриалния период и следователно застрашава финансовата стабилност. Поради това компетентните органи и участниците на пазара следва да се възползват от повишената прозрачност на институциите за техните експозиции към субекти от сектора на изкопаемите горива, включително дейността им по отношение на възобновяемите енергийни източници.

(57)

За да се гарантира, че корекциите за експозиции към инфраструктура не подкопават амбициите на Съюза в областта на климата, новите експозиции ще получат отстъпка от рисковото тегло само когато финансираните активи допринасят положително за една или повече от екологичните цели, определени в Регламент (ЕС) 2020/852, и не вредят значително на другите цели, определени в посочения регламент, или когато финансираните активи не вредят значително на някоя от екологичните цели, определени в посочения регламент.

(58)

Важно е надзорните органи да разполагат с необходимите правомощия, за да могат задълбочено да оценяват и измерват рисковете пред дадена банкова група, разглеждани на консолидирана основа, както и с необходимата гъвкавост, за да могат да приспособяват надзорните си подходи към новите източници на риск. Важно е да не се допускат нормативни пропуски между пруденциалната и счетоводната консолидация, които могат да доведат до трансакции, насочени към изваждането на активи извън обхвата на пруденциалната консолидация, въпреки че в банковата група биха останали рискове. Липсата на съгласуваност в определенията на „предприятие майка“, „дъщерно предприятие“ и „контрол“, както и липсата на яснота в определенията на „предприятие за спомагателни услуги“, „финансов холдинг“ и „финансова институция“ затрудняват надзорните органи да прилагат последователно действащите правни норми в Съюза, както и да установяват и адекватно да противодействат на рисковете на консолидирана основа. Поради това тези определения следва да бъдат изменени и доизяснени. Освен това се счита за целесъобразно ЕБО допълнително да проучи дали тези правомощия на надзорните органи биха могли да бъдат неволно ограничени от евентуални останали несъответствия или пропуски в правните норми или при взаимодействието им с приложимата счетоводна рамка.

(59)

Пазарите на криптоактиви нараснаха бързо през последните години. За да се разгледат потенциалните рискове за институциите, породени от техните експозиции към криптоактиви, които не са обхванати в достатъчна степен от съществуващата пруденциална рамка, през декември 2022 г. БКБН публикува всеобхватен стандарт за пруденциално третиране на експозициите към криптоактиви. Препоръчителната дата на прилагане на този стандарт е 1 януари 2025 г., но някои негови технически елементи бяха в процес на доразвиване на ниво БКБН през 2023 г. и 2024 г. С оглед на текущото развитие на пазарите на криптоактиви и като признава значението на пълното прилагане на базелските стандарти относно експозициите на институциите към криптоактиви в правото на Съюза, до 30 юни 2025 г. Комисията следва да представи законодателно предложение за въвеждането на този стандарт и да определи пруденциалното третиране, приложимо за тези експозиции през преходния период до въвеждането на тези стандарти. В преходното пруденциално третиране следва да се вземе предвид правната рамка, въведена с Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета (14) за емитентите на криптоактиви, и да се определи пруденциално третиране на тези криптоактиви. Поради това по време на преходния период традиционните активи под формата на токени, включително токените за електронни пари, следва да бъдат признати като пораждащи рискове, сходни с тези при традиционните активи, а криптоактивите, които отговарят на изискванията на посочения регламент и са обвързани с традиционни активи, различни от една фиатна валута, следва да се ползват от пруденциално третиране в съответствие с изискванията на посочения регламент. Експозициите към други криптоактиви, включително деривати върху криптоактиви под формата на токени, различни от тези, които отговарят на условията за по-благоприятно капиталово третиране, следва да получат рисково тегло от 1 250 %.

(60)

Липсата на яснота по някои аспекти на уредбата за гранично минимално намаление при сделките за финансиране с ценни книжа, разработена от БКБН като част от окончателната рамка „Базел III“, както и резервите относно икономическата обосновка на прилагането ѝ за някои видове сделки за финансиране с ценни книжа, поставиха въпроса дали пруденциалните цели на тази уредба могат да се постигнат, без да се пораждат нежелани последици. Поради това Комисията следва да направи повторна оценка на прилагането на уредбата за граничното минимално намаление при сделките за финансиране с ценни книжа в правото на Съюза. За да предостави на Комисията достатъчно информация, ЕБО в тясно сътрудничество с ЕОЦКП следва да ѝ докладва за въздействието на тази уредба и за най-подходящия подход за въвеждането ѝ в правото на Съюза.

(61)

При окончателната рамка „Базел III“ силно краткосрочният характер на сделките за финансиране с ценни книжа може да не е добре отразен в СПКР, в резултат на което капиталовите изисквания, изчислени съобразно този подход, биха могли да превишават прекомерно капиталовите изисквания, изчислени съгласно вътрешнорейтинговия подход. В резултат на това и във връзка с въвеждането на долна граница на капиталовото изискване, капиталовите изисквания, изчислени за тези експозиции, биха могли да се увеличат значително, което ще засегне ликвидността на пазарите на дълг и ценни книжа, включително на пазарите на държавен дълг. Поради това ЕБО следва да докладва относно целесъобразността и въздействието на стандартите за кредитен риск върху сделките за финансиране с ценни книжа, и по-специално дали би било оправдано коригиране на СПКР за тези експозиции, за да се отрази краткосрочният им характер.

(62)

Комисията следва да въведе в правото на Съюза изменените стандарти „Базел III“ за капиталовите изисквания за риск от корекция на кредитната оценка (ККО), публикувани от БКБН през юли 2020 г., тъй като с тях като цяло се подобрява изчисляването на капиталовите изисквания за риск от ККО, като се преодоляват няколко наблюдавани по-рано проблема, и по-специално този, че действащите капиталови изисквания за риск от ККО не обхващат подходящо този риск.

(63)

При прилагането на първоначалните стандарти „Базел III“ относно третирането на риска от ККО в правото на Съюза някои сделки бяха освободени от изчисляване на капиталовите изисквания за риск от ККО. Тези освобождавания бяха договорени, за да се избегне потенциално прекомерно повишаване на разходите при някои сделки с деривати, предизвикано от въвеждането на капиталовите изисквания за риск от ККО, особено когато институциите не са могли да редуцират риска от ККО при някои клиенти, които не са били в състояние да предоставят обезпечения. Според изчисленията на ЕБО за очакваното въздействие, капиталовите изисквания за риск от ККО съгласно изменените стандарти „Базел III“ биха останали неоправдано високи за освободените сделки с тези клиенти. С цел да не се попречи на тези клиенти да продължат да хеджират финансовите си рискове чрез сделки с деривати, при прилагането на изменените стандарти „Базел III“ освобождаванията следва да се запазят.

(64)

Действителният риск от ККО на освободените сделки обаче би могъл да бъде източник на значителен риск за институциите, прилагащи тези освобождавания. Ако тези рискове се материализират, съответните институции биха могли да понесат значителни загуби. Както ЕБО подчерта в доклада си за ККО от 25 февруари 2015 г., рискът от ККО при освободените сделки поражда опасения от пруденциален характер, които не са отчетени в Регламент (ЕС) № 575/2013. За да се помогне на надзорните органи да следят риска от ККО, произтичащ от освободените сделки, институциите следва да отчитат в случаите на освободени сделки изчислението на капиталовите изисквания за риск от ККО, които биха се прилагали, ако тези сделки не бяха освободени. Освен това ЕБО следва да разработи насоки, за да помогне на надзорните органи да установяват наличието на прекомерен риск от ККО и да подобрят уеднаквяването в Съюза на надзорните действия в тази област.

(65)

Комисията следва да бъде оправомощена да приема разработените от ЕБО регулаторни технически стандарти по отношение на показателите за определяне на извънредните обстоятелства за допълнителни корекции на стойността; метода за определяне на основния рисков фактор за дадена позиция и дали тя е дълга или къса позиция; процеса на изчисляване и наблюдение на нетните къси позиции в дългови или капиталови инструменти в банковия портфейл; третирането на хеджиращите инструменти за валутен риск за съотношенията на капиталова адекватност; критериите, които институциите трябва да използват за отнасяне на задбалансови позиции; критериите за висококачествени експозиции към проектно и обектно финансиране в контекста на специализираното кредитиране, за които няма пряко приложима кредитна оценка; видовете фактори, които трябва да се вземат предвид при оценяването на целесъобразността на рисковите тегла; термина „равностоен правен механизъм, прилаган, за да се гарантира, че недвижимият имот в процес на строеж ще бъде завършен в рамките на разумен срок“; условията за оценяване на степента на същественост на използването на съществуваща рейтингова система; методиката за оценка на спазването на изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход; категоризацията на проектното финансиране, обектното финансиране и стоковото финансиране; доуточняване на класовете експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход; факторите за специализирано кредитиране; изчисляването на размера на рисково претеглената експозиция за риска от разсейване при закупени вземания; оценката на надеждността на процеса на отнасяне; методологията на институцията за оценяване на вероятността от неизпълнение; сравнимите имоти; надзорната делта на кол и пут опциите; компонентите на бизнес индикатора; корекцията на бизнес индикатора; определението за прекомерна тежест в контекста на изчисляването на годишната загуба от операционен риск; рисковата таксономия на операционния риск; оценката на компетентните органи за изчисляването на годишната загуба от операционен риск; корекциите на данните за загуби; управлението на операционния риск; изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск за позициите в банковия портфейл, които са изложени на валутен или стоков риск; методиката за оценка от компетентните органи на алтернативния стандартизиран подход; търговските портфейли за предприятията за колективно инвестиране; критериите за дерогация относно добавката за остатъчен риск; условията и показателите, използвани за определяне дали са настъпили извънредни обстоятелства; критериите за използване на входящи данни в модела за измерване на риска; критериите за оценка на податливостта към моделиране на рисковите фактори; условията и критериите, съгласно които на дадена институция може да бъде разрешено да не брои дадено превишение; критериите, определящи дали теоретичните промени в стойността на портфейла на бюрото за търгуване са близки или достатъчно близки до хипотетичните промени; условията и критериите за оценка на риска от ККО, произтичащ от сделки за финансиране с ценни книжа, оценявани по справедлива стойност; спредовете, които са подходящи като приближение; оценката на разширенията и измененията в стандартизирания подход за риска от ККО; и техническите елементи, необходими на институциите, за да изчисляват техните капиталови изисквания във връзка с определени криптоактиви. Комисията следва да приема тези регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(66)

Комисията следва да бъде оправомощена да приема разработените от ЕБО технически стандарти за изпълнение по отношение на процеса на вземане на съвместно решение за вътрешнорейтинговия подход, представен от институции майки от ЕС, финансови холдинги майки от ЕС и финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС; елементите на бизнес индикатора чрез отнасяне на тези елементи към съответните отчетни полета; единни формати за оповестяване, указанията към тях, информация относно политиката за повторно подаване и ИТ решения за оповестяване; и оповестяване на ЕСУ рискове. Комисията следва да приеме тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(67)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се осигурят единни пруденциални изисквания, приложими за институциите в целия Съюз, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(68)

Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,

1)

Член 4 се изменя, както следва:

2)

Член 5 се изменя, както следва:

3)

Вмъква се следният член:

(*8)  Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 150, 9.6.2023 г., стр. 40)."

(*9)  Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149)."

(*10)  Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37)."

(*11)  Регламент (ЕС) 2019/1238 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП) (ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 1)."

(*12)  Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1)."

(*13)  Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1).“ "

4)

Член 10а се заменя със следното:

5)

В член 13, параграф 1 втора алинея се заменя със следния текст:

„Големите дъщерни предприятия на институциите майки от ЕС оповестяват информацията, посочена в членове 437, 438, 440, 442, 449а, 449б, 450, 451, 451а и 453, на индивидуална основа, а когато е приложимо в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС — на подконсолидирана основа.“

6)

Член 18 се изменя, както следва:

7)

Член 19 се изменя, както следва:

8)

Член 20 се изменя, както следва:

9)

Член 22 се заменя със следното:

10)

В член 27, параграф 1, буква а), точка v) се заличава;

11)

Член 34 се заменя със следното:

12)

Член 36 се изменя, както следва:

13)

В член 46, параграф 1 буква а), точка ii) се заменя със следното:

14)

Член 47в се изменя, както следва:

15)

В член 48 параграф 1 се изменя, както следва:

16)

В член 49 параграф 4 се заменя със следното:

17)

В член 60, параграф 1, буква а) точка ii) се заменя със следното:

18)

В член 62, първа алинея буква г) се заменя със следното:

19)

В член 70, параграф 1, буква а) точка ii) се заменя със следното:

20)

В член 72б, параграф 3, първа алинея уводният текст се заменя със следното:

„В допълнение към задълженията, посочени в параграф 2 от настоящия член, органът за преструктуриране може да разреши задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения до един общ размер, който не надхвърля 3,5 % от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3, при условие че:“

21)

В член 72и, параграф 1, буква а) точка ii) се заменя със следното:

22)

Член 74 се заменя със следното:

23)

Член 84 се изменя, както следва:

24)

В член 85 параграф 1 се изменя, както следва:

25)

В член 87 параграф 1 се изменя, както следва:

26)

Вмъква се следният член:

27)

Член 89 се изменя, както следва:

28)

Член 92 се изменя, както следва:

29)

В член 92а, параграф 1, буква а) се заменя със следното:

30)

Член 94 се изменя, както следва:

31)

В член 95, параграф 2 буква а) се заменя със следното:

32)

В член 96, параграф 2 буква а) се заменя със следното:

33)

В член 102 параграф 4 се заменя със следното:

34)

Член 104 се заменя със следното:

35)

Член 104а се изменя, както следва:

36)

Член 104б се изменя, както следва:

37)

Вмъква се следният член:

38)

Член 106 се изменя, както следва:

39)

В член 107 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:

40)

Член 108 се заменя със следното:

41)

Вмъква се следният член:

42)

Член 111 се заменя със следното:

43)

Член 112 се изменя, както следва:

44)

Член 113 се изменя, както следва:

45)

Член 115 се изменя, както следва:

46)

Член 116 се изменя, както следва:

47)

В член 117, параграф 1 първата алинея се заменя със следното:

„Експозициите към многостранни банки за развитие, които не са посочени в параграф 2 и за които има присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло в съответствие с таблица 1. Експозициите към многостранни банки за развитие, които не са посочени в параграф 2 и за които няма кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло от 50 %.

Таблица 1

“

48)

В член 119 параграфи 2 и 3 се заличават;

49)

В член 120 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

50)

Член 121 се заменя със следното:

51)

Член 122 се изменя, както следва:

52)

Вмъква се следният член:

53)

Член 123 се заменя със следното:

54)

Вмъква се следният член:

55)

Членове 124, 125 и 126 се заменят със следното:

56)

Вмъква се следният член:

57)

Член 127 се изменя, както следва:

58)

Член 128 се заменя със следното:

59)

Член 129 се изменя, както следва: