(1)

От септември 2021 г. насам се наблюдават много високи цени и нестабилност на пазарите на електроенергия. Както е посочено от Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) в нейната окончателна оценка на структурата на пазара на едро на електроенергия в ЕС от април 2022 г., това се дължи главно на високата цена на газа, който се използва като суровина за производството на електроенергия.

(2)

Ескалацията на руската агресивна война срещу Украйна, която е страна по Договора за създаване на Енергийна общност (4), и свързаните с нея международни санкции от февруари 2022 г. насам доведоха до криза с доставките на газ, причиниха сътресения на световните пазари на енергия, изостриха проблема с високите цени на газа и оказаха значително верижно въздействие върху цените на електроенергията. Руската агресивна война срещу Украйна предизвика несигурност също така по отношение на доставките на други суровини, като например антрацитни и черни въглища и суров нефт, използвани в инсталации за производство на електроенергия. Тази несигурност доведе до значително допълнително увеличаване на нестабилността на цените на електроенергията. Намалената наличност на някои ядрени реактори и ниското производство от страна на водноелектрическите централи доведоха до допълнително увеличение на цените на електроенергията.

(3)

В отговор на тази ситуация, в съобщението си от 13 октомври 2021 г.„Справяне с нарастващите цени на енергията: набор от мерки за действие и подкрепа“ Комисията предложи набор от мерки, които Съюзът и неговите държави членки могат да използват за справяне с непосредственото въздействие на високите цени на енергията върху битовите клиенти и предприятията, включително подпомагане на доходите, данъчни облекчения, икономии на енергия и мерки за съхраняване на горива, и за укрепване на устойчивостта на бъдещи ценови шокове. В съобщението си от 8 март 2022 г., озаглавено „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“, Комисията очерта редица допълнителни мерки за укрепване на инструментариума и за реакция на нарастващите цени на енергията. На 23 март 2022 г. Комисията също така установи временна рамка за държавна помощ, за да допусне определени субсидии с цел смекчаване на въздействието на високите цени на енергията.

(4)

В съобщението си от 18 май 2022 г. Комисията представи плана REPowerEU, с който се въвеждат допълнителни мерки, насочени основно към икономиите на енергия, диверсификацията на енергийните доставки, целта за увеличена енергийна ефективност и ускореното внедряване на енергията от възобновяеми източници с цел да се намали зависимостта на Съюза от руските изкопаеми горива, включително предложение за увеличаване на целта на Съюза за 2030 г. по отношение на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници на 45 %. Освен това в съобщението на Комисията от 18 май 2022 г.„Краткосрочна намеса на енергийния пазар и дългосрочни подобрения на структурата на пазара на електроенергия — курс за действие“, в допълнение към определянето на допълнителни краткосрочни мерки за справяне с високите цени на енергията, бяха набелязани потенциални области за подобряване на структурата на пазара на електроенергия и беше обявено намерението да се направи оценка на тези области с оглед на промяна на законодателната рамка.

(5)

За да се справи спешно с кризата, свързана с цените на енергията, и с опасенията, свързани със сигурността, и за да противодейства на покачването на цените за гражданите, Съюзът прие няколко правни акта, включително Регламент (ЕС) 2022/1032 на Европейския парламент и на Съвета (5), с който беше въведен строг режим за съхраняване на газ, Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета (6), с който бяха осигурени ефективни мерки за намаляване на потреблението на газ и електроенергия, Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета (7), с който бяха въведени режими за ограничаване на цените, за да се избегнат извънредни печалби както на пазара на газ, така и на пазара на електроенергия, и Регламент (ЕС) 2022/2577 на Съвета (8), с който бяха установени мерки за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за инсталации за енергия от възобновяеми източници.

(6)

Добре интегрираният пазар на енергия, основан на регламенти (ЕС) 2018/1999 (9), (ЕС) 2019/942 (10) и (ЕС) 2019/943 (11) на Европейския парламент и на Съвета, както и на директиви (ЕС) 2018/2001 (12), (ЕС) 2018/2002 (13) и (ЕС) 2019/944 (14) на Европейския парламент и на Съвета, които заедно се означават като пакета „Чиста енергия за всички европейци“, приет през 2018 г. и 2019 г., позволява на Съюза да се възползва от икономическите ползи от единния пазар на енергия при всякакви условия, като гарантира сигурността на доставките и поддържа процеса на декарбонизация, за да се постигне целта на Съюза за неутралност по отношение на климата. Освен това трансграничната междусистемна свързаност гарантира по-безопасна, по-надеждна и по-ефективна експлоатация на електроенергийните системи, както и по-голяма устойчивост на ценови сътресения в краткосрочен план.

(7)

Укрепването на вътрешния пазар на енергия и постигането на целите в областта на климата и енергийния преход изискват значително модернизиране на електроенергийната мрежа на Съюза, за да може да се осигурят условия за мащабни увеличения на мощностите за производство на енергия от възобновяеми източници, със зависещо от атмосферните условия вариране на произведените количества и променящи се модели на енергийните потоци в целия Съюз, както и за да може да се отговори на нов тип търсене, като например за електрически превозни средства и термопомпи. Инвестициите в мрежи, както национален, така и в транснационален план, са от решаващо значение за правилното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия, включително за сигурността на доставките. Тези инвестиции са необходими за интегриране на енергията от възобновяеми източници и нейното търсене в контекст, в който местата на производство и на използване на такава енергия са по-отдалечени, отколкото в миналото, и в крайна сметка за постигане на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката. Поради това всяка реформа на пазара на електроенергия на Съюза следва да допринесе за по-интегрирана европейска електроенергийна мрежа, за да се гарантира, че всяка държава членка достига равнище на междусистемна електроенергийна свързаност в съответствие с целта за 2030 г. за междусистемна електроенергийна свързаност от най-малко 15 % съгласно член 4, буква г), точка 1 от Регламент (ЕС) 2018/1999, че този капацитет за междусистемна свързаност се използва във възможно най-голяма степен за трансгранична търговия и че електроенергийната мрежа и инфраструктурата за свързаност на Съюза са изградени или модернизирани, като например проектите на Съюза от общ интерес, създадени съгласно Регламент (ЕС) 2022/869 на Европейския парламент и на Съвета (15). На всички граждани и предприятия в Съюза следва да се осигури подходяща свързаност, тъй като това може да доведе до значителни възможности за тях да участват в енергийния преход и цифровата трансформация на Съюза. Следва да се обърне специално внимание на най-отдалечените региони, посочени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се признават конкретните им ограничения и се предвижда приемането на конкретни мерки в това отношение.

(8)

Настоящата структура на пазара на електроенергия спомогна, наред с другото, за появата на нови и иновативни продукти, услуги и мерки на пазарите на електроенергия на дребно, като подкрепи енергийната ефективност и разпространението на енергия от възобновяеми източници и подобри избора, за да помогне на потребителите да намалят сметките си за енергия, включително чрез малки по мащаб инсталации за производство на електроенергия и нови услуги за осигуряване на оптимизация на потреблението. Надграждането и оползотворяването на потенциала на цифровизацията на енергийната система, като например активното участие на клиентите, е ключов елемент на бъдещите пазари и системи за електроенергия в Съюза. Едновременно с това е необходимо да се зачита изборът на потребителите и да се даде възможност на потребителите да се възползват от различни оферти за договори, както и да се предпазват битовите потребители от високите цени по време на енергийна криза. Интегрирането на енергийната система има за цел планирането и функционирането на енергийната система като цяло, в рамките на множество енергийни носители, инфраструктури и сектори на потребление, като се създадат стабилни връзки между тях, осигурят се полезни взаимодействия между тях и подкрепа от цифровизацията, с цел доставяне на сигурна, финансово достъпна, надеждна и устойчива енергия.

(9)

В контекста на енергийната криза настоящата структура на пазара на електроенергия разкри редица недостатъци и непредвидени последици, свързани с въздействието на високите и нестабилни цени на изкопаемите горива върху краткосрочните пазари на електроенергия, които излагат домакинствата и предприятията на значителни скокове на цените и на последиците от това върху сметките им за електроенергия.

(10)

По-бързото внедряване на енергия от възобновяеми източници и чисти гъвкави технологии представлява най-устойчивият и икономически ефективен начин за структурно намаляване на потреблението на изкопаеми горива за производството на електроенергия и за осигуряване на пряко потребление на електроенергия чрез електрификация на търсенето на енергия и интеграция на енергийната система. Поради ниските си експлоатационни разходи възобновяемите източници може да окажат положително въздействие върху цените на електроенергията в целия Съюз и да намалят потреблението на изкопаеми горива.

(11)

Промените в структурата на пазара на електроенергия следва да гарантират, че ползите от нарастващото внедряване на енергия от възобновяеми източници, както и от енергийния преход като цяло, достигат до потребителите, включително до най-уязвимите, и в крайна сметка ги предпазват от енергийни кризи, като се избягва попадането на повече битови клиенти в капан на енергийна бедност. Тези промени следва да смекчат въздействието на високите цени на изкопаемите горива, по-специално на газа, върху цените на електроенергията, като целта е да се даде възможност на битовите клиенти и на предприятията да се възползват от предимствата на финансово достъпната и сигурна енергия от устойчиви възобновяеми и нисковъглеродни източници в дългосрочен план, както и от енергийноефективните решения за намаляването на общите разходи за енергия, което може да намали необходимостта от разширяване на електроенергийната мрежа и увеличаване на мощностите за производство на електроенергия.

(12)

Реформата на структурата на пазара на електроенергия е насочена към постигане на финансово достъпни и конкурентни цени на електроенергията за всички потребители. В този смисъл тази реформа следва да бъде от полза не само за битовите клиенти, но и за конкурентоспособността на промишлените сектори на Съюза, като улесни инвестициите в чисти технологии, които са им необходими за изпълнението на плановете за преход към нулеви нетни емисии. Енергийният преход в Съюза трябва да бъде подкрепен от солидна основа за производството на чисти технологии. Тези реформи ще подпомогнат финансово достъпната електрификация на промишлените сектори и позицията на Съюза като световен лидер по отношение на научните изследвания и иновациите в областта на технологиите за чиста енергия.

(13)

При свързването с мрежата на нови инсталации за производство и потребление, по-специално централи за енергия от възобновяеми източници, често се наблюдават забавяния. Една от причините за тези забавяния е липсата на капацитет за връзка с мрежата, който да е наличен на мястото, избрано от инвеститора, което води до необходимост от разширяване или усилване на електроенергийната мрежа, за да се присъединят инсталациите към системата по сигурен начин. Въвеждането на ново изискване към операторите на електроенергийни системи, както на равнище пренос, така и на равнище разпределение, да публикуват и актуализират информация за капацитета, наличен за нови връзки в съответните им райони на експлоатация, би дало на инвеститорите по-лесен достъп до информацията за наличието на капацитет за връзка към мрежата в рамките на системата, като по този начин би ускорило вземането на решения, което от своя страна би ускорило изискваното внедряване на енергия от възобновяеми източници. Тази информация следва да се актуализира редовно, най-малко на всеки три месеца, от операторите на разпределителни системи. Въпреки че държавите членки следва да могат да решат да не прилагат това изискване спрямо електроенергийните предприятия, които обслужват по-малко от 100 000 свързани клиенти или които обслужват малки изолирани системи, те следва да насърчават тези предприятия да предоставят тази информация на ползвателите на системата веднъж годишно и следва да насърчават сътрудничеството между операторите на разпределителни системи за тази цел. Операторите на разпределителни системи следва също така да публикуват критериите, използвани за определяне на наличния капацитет на мрежата, като например съществуващото търсене и производствен капацитет, допусканията, направени за оценка на възможното по-нататъшно интегриране на допълнителни ползватели на системата, съответната информация за евентуално ограничаване на енергията, както и очакванията за бъдещото развитие на съответната мрежа.

(14)

Освен това, за да се реши проблемът с дългите срокове за отговор на искания за свързване с електроенергийната мрежа, операторите на разпределителни системи следва да предоставят на ползвателите на системата ясна и прозрачна информация относно състоянието и обработването на техните искания за свързване с мрежата. Операторите на разпределителни системи следва да предоставят такава информация в срок от три месеца от датата на подаване на искането и следва да я актуализират редовно, най-малко на всеки три месеца.

(15)

В районите, в които електроенергийните мрежи имат ограничен капацитет на мрежата или нямат никакъв капацитет на мрежата, ползвателите на мрежата, които искат свързване с електроенергийната мрежа, следва да могат да се възползват от установяването на гъвкаво, а не гарантирано, свързване. Това споразумение за свързване например ще бъде съобразено със съхраняването на енергия или ще ограничава времето, в което дадена електроцентрала може да подава електроенергия към мрежата, или капацитета, който може да бъде изнесен, с което се дава възможност за частично свързване. Системните оператори следва да предлагат възможността за установяване на гъвкаво свързване в такива райони. Регулаторният орган или друг независим компетентен орган, когато държава членка е определила друг независим компетентен орган, следва да разработят рамки, с които системните оператори да установяват такова гъвкаво свързване, като гарантират, че се дава приоритет на начини за укрепването на мрежата, осигуряващи структурни решения, че споразуменията се превръщат в такива за гарантирано свързване веднага щом мрежите са готови, че се дава възможност за гъвкаво свързване като постоянно решение за районите, в които укрепването на мрежата не е ефективно, и доколкото е възможно, че ползвателите на мрежата, които искат свързване с електроенергийната мрежа, са осведомени, доколкото е възможно, за очакваните нива на ограничаване съгласно споразумението за гъвкаво свързване.

(16)

По време на енергийната криза потребителите бяха изложени на изключително нестабилни цени на енергията на едро и имаха ограничени възможности за участие на пазара на енергия. Вследствие на това много битови клиенти са изправени пред финансови трудности и не могат да плащат сметките си. Уязвимите клиенти и клиентите, страдащи от енергийна бедност, бяха най-тежко засегнати, но битовите клиенти със средни доходи също бяха изложени на такива трудности. Високите цени на енергията биха могли да окажат отрицателно въздействие и върху здравето, благосъстоянието и цялостното качество на живот на потребителите. Поради това е важно да се подобрят правата и защитата на потребителите, като се даде възможност на потребителите да се възползват от енергийния преход, да се премахне зависимостта на техните сметки за електроенергия от краткосрочните промени на цените на пазарите на енергия и да се възстанови балансът по отношение на риска между доставчиците и потребителите.

(17)

Потребителите следва да имат достъп до широк спектър от оферти, за да могат да избират договор, който съответства на нуждите им. Доставчиците обаче намаляват офертите си, договорите за доставка на електроенергия с фиксиран срок и фиксирана цена стават твърде редки, а изборът на оферти е ограничен. Потребителите следва винаги да имат възможност да избират финансово достъпен договор за доставка на електроенергия с фиксиран срок и фиксирана цена, а доставчиците не следва да могат едностранно да променят срока и условията на договора или да прекратяват договора преди изтичането на срока му. Договорите с динамични цени обаче продължават да бъдат от съществено значение, а нарастващото навлизане на възобновяеми енергийни източници може да помогне на потребителите да намалят сметките си за електроенергия. Държавите членки следва да могат да освобождават доставчиците с повече от 200 000 крайни клиенти, които предлагат само договори с динамична цена, от задължението да предлагат договори за доставка на електроенергия с фиксиран срок и фиксирана цена, при условие че това освобождаване не оказва отрицателно въздействие върху конкуренцията и запазва достатъчен избор от договори за доставка на електроенергия с фиксиран срок и фиксирана цена.

(18)

Когато доставчиците не хеджират в достатъчна степен своя електроенергиен портфейл, промените в цените на едро на електроенергията могат да ги изложат на финансов риск и могат да доведат до неплатежоспособността им и до прехвърляне на разходите върху потребителите и другите ползватели на мрежата. Поради това доставчиците следва да осигурят подходящо хеджиране, когато предлагат договори за доставка на електроенергия с фиксиран срок и фиксирана цена. Подходящата стратегия за хеджиране следва да е съобразена с достъпа на доставчиците до произведената от тях електроенергия и нейната капитализация, както и тяхната експозиция на промените в пазарните цени на едро, размера на доставчика или пазарната структура. Наличието на подходящи стратегии за хеджиране може да се гарантира чрез общи правила, които се контролират, без да се извършва конкретен преглед на позициите или стратегиите на отделните доставчици. Стрес тестовете и изискванията за докладване от страна на доставчиците биха могли да бъдат инструменти за оценка на стратегиите за хеджиране на доставчиците.

(19)

Потребителите следва да могат да избират доставчика, който им предлага цената и услугата, които най-добре отговарят на техните нужди. Напредъкът в технологиите за отчитане и индивидуално отчитане, съчетан с информационни и комуникационни технологии, прави технически възможно наличието на няколко доставчика за отделни обекти. Клиентите следва да могат да избират отделен доставчик, по-специално за електроенергия за захранването на уреди като термопомпи или електрически превозни средства, при които потреблението е особено високо или за които също така е предвидена възможност автоматично да променят потреблението си на електроенергия в отговор на ценовите сигнали. За тази цел клиентите следва да имат право да разполагат с повече от една точка на измерване и фактуриране, обхванати от единната точка на свързване за техните обекти, която да позволява различните уреди да бъдат измервани и захранвани отделно. Точките на измерване следва да бъдат ясно разграничени една от друга и следва да отговарят на приложимите технически правила. Правилата за разпределяне на съпътстващите разходи следва да се установят от държавите членки. Когато e възможно определени интелигентни измервателни системи да бъдат пряко свързани с повече от една точка на измерване, като по този начин се дава възможност на клиентите едновременно да имат повече от един договор за доставка на електроенергия или повече от едно споразумение за споделяне на енергия. Доставчиците следва да носят отговорност за балансиране само по отношение на точките на измерване и фактуриране, до които доставят. Освен това, чрез предоставянето на възможност за използване на специални измервателни решения, които са прикрепени или вградени в устройства с гъвкави регулируеми товари, крайните клиенти могат да участват в други основани на стимули схеми за оптимизиране на потреблението, които предоставят услуги за гъвкавост на пазара на електроенергия и на операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи. Като цяло такива договорености следва да дават възможност за споделяне на енергия и следва да допринасят за по-широкото използване на оптимизирането на потреблението и за предоставянето на възможности на потребителите, като по този начин се позволява на клиентите да имат по-голям контрол върху потреблението си на енергия и сметките си, като същевременно се осигурява допълнителна гъвкавост на електроенергийната система, за да се справя с колебанията в търсенето и предлагането.

(20)

Поради нарастващата сложност на офертите за енергия и различните маркетингови практики за потребителите често е трудно да разберат напълно последиците от офертите на доставчиците или от подписания от тях договор. По-специално, често липсва яснота относно начина на определяне на цената, условията за подновяване на договора, последиците от прекратяване на договора или причините за промяна на условията от страна на доставчика. Поради това доставчиците или участниците на пазара, извършващи агрегиране, следва да предоставят основната информация относно офертите за енергия по кратък и лесно разбираем начин преди сключването или удължаването на срока на договора.

(21)

За да се гарантира непрекъснатост на доставките на електроенергия на потребителите, по-специално в случаи на неплатежоспособност на доставчика, държавите членки следва да въведат режим на последния възможен доставчик. Следва да бъде възможно последният възможен доставчик да се определи преди или в момента на настъпване на неплатежоспосбността на доставчика. Такъв последен възможен доставчик може да бъде третиран като доставчик на универсална услуга. Последен възможен доставчик може да бъде отделът, който се занимава с продажби във вертикално интегрирано предприятие, което изпълнява и функциите на разпределение, при условие че отговаря на изискванията за отделяне на Директива (ЕС) 2019/944. Това обаче не предполага задължение за държавите членки да извършват доставки на определена фиксирана минимална цена. Когато държава членка задължава последния възможен доставчик да доставя електроенергия на клиент, който не получава пазарни оферти, се прилагат условията, установени в член 5 от Директива (ЕС) 2019/944, и задължението може да включва регулирана цена само доколкото клиентът има право да се ползва от регулирани цени. Когато преценяват дали офертите, получени от небитови клиенти, са пазарно обусловени, държавите членки следва да вземат предвид индивидуалните търговски и технически обстоятелства. Когато преди 16 юли 2024 г. държава членка вече е определила последен възможен доставчик чрез справедлива, прозрачна и недискриминационна процедура, не е необходимо да се провежда нова процедура за определяне на последния възможен доставчик.

(22)

Споделянето на енергия може да създаде устойчивост към последиците от високите и нестабилни цени на пазара на едро върху сметките за енергия на потребителите, създава възможности за по-широка категория потребители, които иначе нямат възможност да станат активни клиенти поради финансови или териториални ограничения, като например уязвими клиенти и клиенти, засегнати от енергийна бедност, и води до увеличаване на навлизането на енергия от възобновяеми източници чрез мобилизиране на допълнителни частни капиталови инвестиции и диверсифициране на начините на възнаграждение. С интегрирането на подходящи ценови сигнали и съоръжения за съхраняване на енергия споделянето на електроенергия може да допринесе за полагане на основите за оползотворяване на потенциала за гъвкавост на по-малките потребители. Разпоредбите относно споделянето на енергия, предвидени в настоящата директива, допълват разпоредбите относно потреблението на собствена електроенергия, предвидени в член 21 от Директива (ЕС) 2018/2001 и в член 15 от Директива (ЕС) 2019/944, по-специално по отношение на колективното потребление на собствена електроенергия.

(23)

Активните клиенти, които притежават, ползват на лизинг или наемат съоръжение за съхраняване или за производство на енергия, следва да имат правото да споделят излишното производство, срещу заплащане или безплатно, и да дадат възможност на други потребители да станат активни клиенти или да споделят енергията от възобновяеми източници, произведена или съхранявана от съвместно ползвани на лизинг, наети или притежавани съоръжения с капацитет до 6 MW, пряко или чрез трето лице — организатор. В случай че в схеми за споделяне на енергия участват клиенти, които са по-големи от малки и средни предприятия, размерът на инсталираната мощност на съоръжението за производство, свързано със схемата за споделяне на енергия, следва да бъде максимум 6 MW, а споделянето на енергия следва да се извършва на местно ниво или в рамките на ограничен географски район, определен от държавите членки. Всяко плащане за споделянето на излишна продукция на определена цена може да бъде уредено пряко между активните клиенти или автоматизирано — чрез платформа за търговия между партньори. Споразуменията за споделяне на енергия се основават на частно договорно споразумение между активни клиенти или се организират под формата на правен субект. Правен субект, който отговаря на критериите за общност за възобновяема енергия съгласно определението в член 2, точка 16 от Директива (ЕС) 2018/2001 или за гражданска енергийна общност съгласно определението в член 2, точка 11 от Директива (ЕС) 2019/944, следва да може да споделя със своите членове електроенергията, произведена от съоръжения, върху които има пълно право на собственост. В рамката за защита и предоставяне на възможности за споделяне на енергия следва да се обърне специално внимание на уязвимите клиенти и клиентите, засегнати от енергийна бедност.

(24)

Споделянето на енергия позволява колективното потребление на самостоятелно произведена или съхранена електроенергия, подавана в обществената електроенергийна мрежа от повече от един съвместно действащи активни клиенти. Държавите членки следва да създадат подходяща ИТ инфраструктура, за да се даде възможност за административно съгласуване в рамките на определен срок на общото измерено потребление на даден клиент със самостоятелно произведената или съхранената енергия от възобновяеми източници, която се приспада от общото потребление за целите на изчисляването на енергийната съставяща в сметката за енергия, издадена от доставчика, като по този начин сметката на клиента се намалява. Производството от тези съоръжения следва да бъде разпределено между агрегираните товарови профили на потребителите въз основа на постоянни, променливи или динамични методи за изчисление, които могат да бъдат предварително определени или договорени от активните клиенти. Активните клиенти, участващи в споделяне на енергия, носят финансова отговорност за причинените от тях дисбаланси, без да се засяга възможността активните клиенти да делегират своите задължения за балансиране на други участници на пазара. Всички права и задължения на потребителите, установени в Директива (ЕС) 2019/944, се прилагат за крайните клиенти, участващи в схеми за съвместно използване на енергия. От домакинствата с инсталирана мощност до 10,8 kW за едно домакинство и до 50 kW за многофамилни жилищни блокове обаче не следва да се изисква спазване на задълженията на доставчиците. Държавите членки следва да могат да коригират тези прагове, така че да отразяват националните обстоятелства, до 30 kW за единични домакинства и между 40 kW и 100kW за многофамилни жилищни блокове.

(25)

Включените към вътрешната електрическа мрежа слънчеви миниинсталации биха могли, заедно с други системи и технологии, да допринесат за по-широкото навлизане на енергията от възобновяеми източници и за ангажираността на гражданите в енергийния преход. Държавите членки следва да могат да насърчават въвеждането на тези системи, за да облекчат административната и техническата тежест. Регулаторните органи следва да могат да определят мрежовите тарифи за подаване на електроенергия от включените към вътрешната електрическа мрежа слънчеви миниинсталации или да установят методиката за изчисляване на тези тарифи. В зависимост от ситуацията в дадена държава членка тарифите биха могли да бъдат много ниски или дори нулеви, като при това отразяват разходите и са прозрачни и недискриминационни.

(26)

Уязвимите клиенти и клиентите, засегнати от енергийна бедност, следва да бъдат защитени по подходящ начин от прекъсвания на доставките на електроенергия, като също така не следва да бъдат поставяни в положение, което ги принуждава да се изключат от мрежата. Във връзка с това държавите членки следва да гарантират, че уязвимите клиенти и клиентите, засегнати от енергийна бедност, са изцяло защитени от прекъсвания на доставките на електроенергия, като предприемат подходящи мерки, включително забрана на прекъсванията на доставките на електроенергия или други равностойни действия. Държавите членки разполагат с множество инструменти и добри практики, които включват, но не се ограничават до целогодишни или сезонни забрани за прекъсване на доставките на електроенергия, предотвратяване на задлъжнялостта и устойчиви решения за подпомагане на клиентите при плащане на сметките им за енергия. Функциите на доставчиците и на всички съответни национални органи за определяне на подходящи мерки както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, които следва да се осигурят на уязвимите клиенти и клиентите, засегнати от енергийна бедност, за управление на тяхното потребление и разходите за енергия, продължават да бъдат от съществено значение, като доставчиците и съответните национални органи следва да си сътрудничат тясно със органите за социална сигурност.

(27)

Потребителите имат право да използват процедури за подаване на жалби, организиране от техните доставчици, както и процедури за извънсъдебно разрешаване на спорове, за да могат правата им да бъдат ефективно упражнявани и да не бъдат ощетени в случай на разногласия с доставчиците, по-специално по отношение на сметките или дължимата сума. Когато клиентите използват тези процедури, доставчиците не следва да прекратяват договорите въз основа на фактите, които все още са в процес на оспорване. Доставчиците и клиентите следва да продължат да изпълняват договорните си права и задължения, по-специално да доставят електроенергия и да заплащат за тази електроенергия, а процедурите за подаване на жалби не следва да се превръщат в основание за злоупотреби с право, които да позволяват на клиентите да не изпълняват договорните си задължения, включително за плащане на сметките. Държавите членки следва да могат да въведат подходящи мерки, за да се избегне недобросъвестното използване на тези извънсъдебни процедури за подаване на жалби или за уреждане на спорове.

(28)

Публичните намеси при определянето на цените за доставката на електроенергия по принцип биха представлявали нарушаваща пазара мярка. Поради това такива намеси следва да бъдат извършвани само когато е целесъобразно и като задължения за извършване на обществена услуга, и за тях следва да се прилагат специални условия. Съгласно настоящата директива прилагането на регулирани цени, включително под себестойността, е възможно за уязвими клиенти и клиенти, засегнати от енергийна бедност, а като преходна мярка — за битови клиенти и микропредприятия, независимо от наличието на криза, свързана с цените на електроенергията. По време на криза, свързана с цените на електроенергията, когато се наблюдава значително увеличение на цените на едро и дребно на електроенергията, следва да бъде допустимо държавите членки временно да разширят прилагането на регулирани цени по отношение на малките и средните предприятия. Следва да се допусне, по изключение и временно, държавите членки да определят по отношение на битовите клиенти и на малките и средните предприятия регулирани цени под себестойността по време на криза, свързана с цените на електроенергията, при условие че това не води до нарушаване на конкуренцията между доставчиците и че доставчиците се обезщетяват за разходите за доставките на електроенергия под себестойността по време на криза, свързана с цените на електроенергията. Необходимо е обаче да се гарантира, че такова регулиране на цените е целенасочено и не създава стимули за увеличаване на потреблението. Поради това подобно изключително и временно удължаване на регулирането на цените следва да бъде ограничено до 80 % от медианното потребление на битовите клиенти, а за малките и средните предприятия — до 70 % от потреблението през предходната година. Съветът следва да може, по предложение на Комисията и чрез решение за изпълнение, да обяви криза, свързана с цените на електроенергията, на регионално равнище или на равнището на Съюза. Преценката за това дали е налице криза, свързана с цените на електроенергията, следва да се основава на сравнение с цените в условия на нормално функциониране на пазара и следователно следва да изключва въздействието на обявени съгласно настоящата директива предишни кризи, свързана с цените на електроенергията. В решението за изпълнение следва също така да се посочи срокът, за който е определено наличието на криза, свързана с цените на електроенергията, по време на който се прилага временното удължаване на прилагането на регулираните цени. Този срок не може да е по-дълъг от една година. Когато условията за определяне на криза, свързана с цените на електроенергията, продължават да бъдат изпълнени, Съветът, по предложение на Комисията, следва да може да удължи срока на действие на решението за изпълнение. Предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета е обосновано предвид значителните хоризонтални последици за държавите членки от решението за обявяване на криза, свързана с цените на електроенергията, с което се въвеждат разширените възможности за публична намеса при определянето на цените за доставките на електроенергия. Тези последици са значителни както от гледна точка на броя на съответните клиенти, така и от гледна точка на значението на категориите такива клиенти. Предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета също така е съобразено в достатъчна степен с политическото естество на решението за обявяване на криза, свързана с цените на електроенергията, което изисква деликатен баланс между различни политически съображения, които са в основата на решението на държавите членки да започнат да определят цените на енергията. По отношение на уязвими клиенти и клиенти, засегнати от енергийна бедност, регулирането на цените, прилагано от държавите членки, би могло да покрие 100 % от цената в съответствие с член 5 от Директива (ЕС) 2019/944. При всички случаи обявяването на криза, свързана с цените на електроенергията, на регионално равнище или на равнището на Съюза следва да осигурява равнопоставеност във всички държави членки, засегнати от решението, за да не се допускат необосновани нарушения на вътрешния пазар.

(29)

Държавите членки следва да могат да предоставят подпомагане, в съответствие с членове 107 и 108 от ДФЕС, за допълнителни разходи за електроенергия на промишлените клиенти по време на криза в доставките на електроенергия и извънредно сериозни увеличения на цените.

(30)

Тъй като Естония, Латвия и Литва все още не са синхронизирани с електроенергийната система на Съюза, те са изправени пред много специфични трудности при организирането на балансиращите пазари и пазарното възлагане на спомагателни услуги. Въпреки че напредъкът към синхронизация е продължава, едно от критичните предварителни условия за стабилна синхронна експлоатация на системата е наличието на достатъчни резерви за балансираща мощност за регулиране на честотата. Тъй като обаче зависят от руската синхронна зона за управление на честотата, прибалтийските държави досега не бяха в състояние да развият свой собствен функциониращ балансиращ пазар. Руската агресивна война срещу Украйна значително увеличи риска за сигурността на доставките, произтичащ от липсата на собствени балансиращи пазари. Във връзка с това Естония, Латвия и Литва следва да бъдат освободени от изискванията на някои разпоредби на член 40, параграф 4 и член 54, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/944, доколкото това е необходимо, за да се гарантира сигурността на системата през преходен период. Преходните периоди за Естония, Латвия и Литва следва поетапно да бъдат премахнати във възможно най-кратък срок след синхронизирането и следва да се използват за разработване на подходящи пазарни инструменти, предлагащи краткосрочни балансиращи резерви и други необходими спомагателни услуги, както и да бъдат ограничени до времето, необходимо за този процес.

(31)

Като се има предвид, че кипърската преносна система не е свързана със системата на никоя друга държава членка, Кипър е изправен пред много специфични трудности при организирането на балансиращите пазари и пазарното възлагане на спомагателни услуги. Във връзка с това Кипър следва да бъде освободен от изискванията на член 40, параграф 4 и член 54, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/944, доколкото това е необходимо, за да се гарантира сигурността на системата през преходен период, а именно докато кипърската преносна система бъде свързана със системата на други държави членки чрез междусистемни връзки.

(32)

С настоящата директива се създава правно основание за обработването на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (16). Държавите членки следва да гарантират, че са спазени всички принципи и задължения, свързани с обработването на лични данни, които са предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679, включително по отношение на свеждането на данните до минимум. Когато целта на настоящата директива може да бъде постигната без обработване на лични данни, администраторите на данни следва да разчитат на анонимизирани и агрегирани данни.

(33)

Доколкото която и да било от мерките, предвидени в настоящата директива, представлява държавна помощ, разпоредбите относно тези мерки не засягат прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС. Комисията е компетентна да оценява съвместимостта на държавната помощ с вътрешния пазар.

(34)

Поради това директиви (ЕС) 2018/2001 и (ЕС) 2019/944 следва да бъдат съответно изменени.

(35)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно да се подобри структурата на интегрирания пазар на електроенергия, по-специално за да се предотвратяват неоправдано високи цени на електроенергията, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 4 се заменя със следното:

3)

Вмъква се следният член:

4)

Член 11 се изменя, както следва:

5)

Вмъква се следният член:

6)

Вмъква се следният член:

7)

В член 27 параграф 1 се заменя със следното:

8)

Вмъква се следният член:

9)

Вмъква се следният член:

10)

В член 31 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

11)

В член 33 параграф 1 се заменя със следното:

(*2)  Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1).“ "

12)

Член 59 се изменя, както следва:

13)

В член 66 се добавят следните параграфи:

14)

Вмъква се следният член:

15)

В член 69 параграф 2 се заменя със следното: