(1)

Изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта играят ключова роля за осигуряване на прозрачността на пазара и за гарантиране, че предприятията носят отговорност за въздействието си върху хората и върху околната среда. Важно е обаче тези изисквания да се оптимизират, за да се гарантира, че те изпълняват предназначението си, и да се ограничи административната тежест.

(2)

С Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3) от Комисията се изисква да предвиди посредством делегирани актове до 30 юни 2024 г. стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, в които се уточнява информацията, която предприятията трябва да оповестяват във връзка с въпросите на устойчивостта, и отчетните области, специфични за сектора, в който предприятието извършва дейност, в допълнение към информацията, която вече се изисква от предприятията съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772 на Комисията (4).

(3)

За намаляване на отчетната тежест за предприятията, както е посочено в съобщението на Комисията от 16 март 2023 г., озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, предприятията следва да могат да насочат усилията си първо към изпълнението на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772. Поради това срокът за приемане на делегираните актове, съдържащи стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, в които се уточнява информацията, която предприятията трябва да оповестяват във връзка с въпросите на устойчивостта, и отчетните области, специфични за сектора, в който предприятието извършва дейност, посочени в Директива 2013/34/ЕС, следва да бъде отложен с две години. Това отлагане обаче не следва да възпрепятства Комисията да публикува делегираните актове, съдържащи специфичните за сектора стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта преди изтичането на този срок от две години, като Комисията следва да се стреми да приеме делегирани актове, съдържащи осем от специфичните за сектора стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, веднага щом всеки от тях бъде готов.

(4)

Предприятията от един и същ сектор често са изложени на сходни рискове, свързани с устойчивостта, и често оказват сходно въздействие върху обществото и върху околната среда. Сравненията между предприятия от един и същ сектор са особено ценни за инвеститорите и за други ползватели на информация за устойчивостта. Поради това в стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да се посочва както информацията, която предприятията от всички сектори следва да оповестяват, така и информацията, която предприятията следва да оповестяват в зависимост от сектора им на дейност. Специфичните за отделните сектори стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта са особено важни за секторите, свързани с високи рискове за устойчивостта или въздействия по отношение на околната среда, правата на човека и управлението, включително секторите, изброени в раздели A, B (включително нефт, газ, миннодобивни дейности и въглища) до H, Kи L от приложение I към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета (5), и съответните дейности в рамките на тези сектори. При приемането на делегирани актове, съдържащи специфични за отделните сектори стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта Комисията следва да гарантира, че информацията, определена от стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, е пропорционална на мащаба на специфичните за всеки сектор рискове и въздействия, свързани с въпросите на устойчивостта, като взема предвид факта, че рисковете и въздействията на някои сектори са по-високи, отколкото тези на други сектори. Комисията следва също така да вземе предвид факта, че не всички дейности в определен сектор са непременно свързани с високи рискове или въздействия по отношение на устойчивостта. За предприятията, извършващи дейност в сектори, които в особена степен разчитат на природни ресурси, специфичните за сектора стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта ще изискват оповестяване на свързаните с околната среда въздействия върху и рисковете за биологичното разнообразие и екосистемите.

(5)

В Директива 2013/34/ЕС също така се изисква до 30 юни 2024 г. Комисията да приеме делегиран акт, за да предвиди стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, които да се използват за оповестяването на информация за устойчивостта по отношение на предприятия от трети държави с нетен оборот над 150 милиона евро в Съюза и с дъщерни предприятия в Съюза, които са големи предприятия или малки и средни предприятия с ценни книжа, допуснати до търговия на регулираните пазари в Съюза, или с клонове в Съюза с нетен оборот над 40 милиона евро. Това изискване за отчитане за някои предприятия от трети държави се прилага едва от финансовата 2028 година. Тъй като срокът за приемане на делегираните актове, съдържащи стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, в които се уточнява информацията, която предприятията трябва да оповестяват във връзка с въпросите на устойчивостта, и отчетните области, специфични за сектора, в който предприятието извършва дейност трябва да бъде отложен с две години, срокът за приемане на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта за някои предприятия от трети държави също следва да бъде отложен с две години.

(6)

С цел да се насърчават демократичният контрол, надзорът и прозрачността, най-малко веднъж годишно Комисията следва да се консултира относно разработването на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта с Европейския парламент и да провежда съвместни консултации с експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие и със Счетоводния регулаторен комитет по отношение на работната програма на EFRAG Работната програма на EFRAG следва да включва информация за нейното планиране, приоритизиране и срокове за бъдещи проекти на стандарти и други резултати.

(7)

Поради това Директива 2013/34/ЕС следва да бъде съответно изменена. Тъй като измененията, въведени с настоящата Директива, се отнасят до специфичен елемент от правомощието за приемане на делегирани актове, предоставено на Комисията, не е необходимо държавите членки да транспонират тези изменения, в случай че тяхното национално законодателство се позовава само на такова оправомощаване,

1)

член 29б, параграф 1 се изменя, както следва:

2)

в член 40б датата „30 юни 2024 г.“ се заменя с „30 юни 2026 г.“.