1.   Независимо от член 8, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/59/ЕО сроковете за завършване на продължаващо обучение от притежателя на удостоверение за професионална компетентност (УПК), които в съответствие с посочените разпоредби щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени за срок от 10 месеца във всеки един от случаите. УПК остават съответно валидни.

2.   Сроковете за завършване на продължаващо обучение от притежателя на УПК, които по силата на член 2 от Регламент (ЕС) 2020/698, щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита, че са удължени или че са били удължени за шест месеца или до 1 юли 2021 г. – която от двете дати е по-късната. УПК остават съответно валидни.

3.   Валидността на маркирането с хармонизирания код „95“ на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, което се извършва от компетентните органи върху свидетелството за управление на превозно средство или върху картата за квалификация на водач, посочени в член 10, параграф 1 от Директива 2003/59/ЕО, въз основа на УПК, посочено в параграф 1 от същия член, се счита за удължена или че е била удължена за срок от 10 месеца от датата, посочена на всяко подобно свидетелство за управление на превозно средство или карта за квалификация на водач.

4.   Валидността на маркирането с хармонизирания код „95“ на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, което се извършва от компетентните органи върху свидетелството за управление на превозно средство или върху картата за квалификация на водач, посочени в член 10, параграф 1 от Директива 2003/59/ЕО, въз основа на УПК, посочено в параграф 1 от същия член, която по силата на член 2 от Регламент (ЕС) 2020/698 щеше да е изтекла или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължена или че е била удължена за срок от шест месеца или до 1 юли 2021 г. – която от двете дати е по-късната.

5.   Валидността на картите за квалификация на водач, посочени в приложение II към Директива 2003/59/ЕО, която щеше да е изтекла или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължена или че е била удължена за срок от 10 месеца от датата на изтичане на срока на валидност, посочен на всяка подобна карта.

6.   Валидността на картите за квалификация на водач, посочени в приложение II към Директива 2003/59/ЕО, която по силата на член 2 от Регламент (ЕС) 2020/698 щеше да е изтекла или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължена или че е била удължена за шест месеца или до 1 юли 2021 г. – която от двете дати е по-късната.

7.   Когато дадена държава членка счита, че завършването на продължаващо обучение или неговото удостоверяване, маркирането с хармонизирания код „95“ на Съюза или подновяването на картите за квалификация на водач е вероятно да останат практически неосъществими след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да подаде обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1, 3 и 5. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или за сроковете от 10 месеца, посочени съответно в параграфи 1, 3 и 5, или и за двете. То се подава до Комисията до 31 май 2021 г.

8.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 7, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1, 3 и 5, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който завършването на въпросното продължаващо обучение или неговото удостоверяване, маркирането с хармонизирания код „95“ на Съюза или подновяването на картите за квалификация на водач е вероятно да останат практически неосъществими, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

9.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили завършването на продължаващо обучение или неговото удостоверяване, маркирането с хармонизирания код „95“ на Съюза или подновяването на картите за квалификация на водач практически неосъществими по време на периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1, 2, 3, 4, 5 или 6. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1, 2, 3, 4, 5 или 6, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграфи 1, 2, 3, 4, 5 или 6, приложими в друга държава членка.

1.   Независимо от член 7 от Директива 2006/126/ЕО и точка 3, буква г) от приложение I към посочената директива срокът на валидност за свидетелствата за управление на превозни средства, който в съответствие с тези разпоредби щеше да е изтекъл или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен или че е бил удължен за срок от 10 месеца, считано от датата на изтичане на срока, посочена на всяко такова свидетелство за управление на превозно средство.

2.   Валидността на свидетелствата за управление на превозни средства, посочени в член 7 от Директива 2006/126/ЕО и точка 3, буква г) от приложение I към тази директива, която, чрез прилагане на член 3 от Регламент (ЕС) 2020/698, щеше да е изтекла или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължена или че е била удължена за шест месеца или до 1 юли 2021 г. – която от двете дати е по-късната.

3.   Когато дадена държава членка счита, че подновяването на свидетелствата за управление на превозни средства е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграф 1. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или за срока от 10 месеца, или и за двете. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

4.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени в параграф 1, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на свидетелствата за управление на превозни средства е вероятно да остане практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили подновяването на свидетелствата за управление на превозни средства практически неосъществимо в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1 или 2. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1 или 2, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграфи 1 или 2, приложими в друга държава членка.

1.   Независимо от член 23 от Регламент (ЕС) № 165/2014 редовните технически прегледи, предвидени в параграф 1 от посочения член, които е трябвало да бъдат извършени или ще трябва да бъдат извършени в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в съответствие с посочения параграф, се извършват не по-късно от 10 месеца след датата, на която е трябвало да бъдат извършени в съответствие с посочения член.

2.   Независимо от член 28 от Регламент (ЕС) № 165/2014, когато даден водач подаде заявление за подновяване на карта на водача в съответствие с параграф 1 от посочения член в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., компетентните органи на държавите членки издават нова карта на водача не по-късно от два месеца след получаване на заявлението. Докато водачът не получи новата карта на водача от издаващите органи, член 35, параграф 2 от посочения регламент се прилага mutatis mutandis по отношение на водача, при условие че водачът може да докаже, че подновяването на картата на водача е поискано в съответствие с член 28, параграф 1 от посочения регламент.

3.   Независимо от член 29, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 165/2014, когато даден водач подаде заявление за замяна на карта на водача в съответствие с параграф 4 от посочения член в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., компетентните органи на държавите членки издават карта за замяна не по-късно от два месеца след получаване на заявлението. Независимо от член 29, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 165/2014 водачът може да продължи да управлява превозно средство, докато получи нова карта на водача от издаващите картите органи, при условие че може да докаже, че картата на водача е била върната на компетентния орган, тъй като е била повредена или неизправна, и че е била заявена нейната замяна.

4.   Когато дадена държава членка счита, че редовните технически прегледи, подновяването на картите на водача или тяхната замяна, както се изисква от Регламент (ЕС) № 165/2014, е вероятно да останат практически неосъществими след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграфи 1, 2 и 3, по целесъобразност. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., за срока от 10 месеца или за приложимите крайни срокове за издаване на нова карта на водача, или за всякаква комбинация от тях. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

5.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 4, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1, 2 и 3, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който редовните технически прегледи, подновяването на картите на водача или тяхната замяна е вероятно да останат практически неосъществими, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

6.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили редовните технически прегледи, подновяването на картите на водача или тяхната замяна практически неосъществими в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1, 2 и 3. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1, 2 и 3, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграфи 1, 2 и 3, приложими в друга държава членка.

1.   Независимо от член 5, параграф 1 и член 10, параграф 1 от Директива 2014/45/ЕС и точка 8 от приложение II към посочената директива сроковете за прегледите за проверка на техническата изправност, които в съответствие с посочените разпоредби е трябвало да бъдат извършени или ще трябва да бъдат извършени в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени за срок от 10 месеца.

2.   Независимо от член 8 от Директива 2014/45/ЕС и точка 8 от приложение II към посочената директива валидността на удостоверенията за техническа изправност, чиято дата на изтичане на срока е между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължена или че е била удължена за срок от седем месеца.

3.   Когато дадена държава членка счита, че извършването на прегледите за проверка на техническата изправност или издаването на удостоверения за техническа изправност е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, по целесъобразност. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или за срока от 10 месеца, или и за двете. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

4.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който извършването на прегледи за проверка на техническата изправност или издаването на удостоверения за техническа изправност е вероятно да останат практически неосъществими, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили извършването на прегледи за проверка на техническата изправност или издаването на удостоверения за техническа изправност практически неосъществими в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1 и 2. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1 и 2, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, приложими в друга държава членка.

1.   Независимо от член 13, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 1071/2009, когато компетентен орган установи по отношение на периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., че изискванията във връзка с превозното средство или превозните средства, които трябва да бъдат на разположение и да се използват от предприятието за автомобилни превози, както е посочено в член 5, букви б) и в) от посочения регламент, не са изпълнени, или установи въз основа на годишните счетоводни отчети и удостоверенията, посочени в член 7, параграфи 1 и 2 от същия регламент, за счетоводните години, обхващащи целия период между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или част от него, че дадено транспортно предприятие не отговаря на изискването за финансова стабилност, предвидено в член 3, параграф 1, буква в) от посочения регламент, сроковете, определени от компетентния орган за целите на член 13, параграф 1, букви б) и в) от посочения регламент, не надвишават 12 месеца.

2.   Независимо от член 13, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 1071/2009, когато компетентният орган установи между 28 май 2020 г. и 23 февруари 2021 година, че дадено транспортно предприятие не отговаря на изискванията във връзка с превозното средство или превозните средства, които трябва да бъдат на разположение и да се използват от предприятието за автомобилни превози, както е посочено в член 5, букви б) и в) от същия регламент, или на изискването за финансова стабилност, предвидено в член 3, параграф 1, буква в) от посочения регламент, и е определил срок, в който транспортното предприятие да коригира ситуацията, компетентният орган може да удължи този срок, при условие че той не е изтекъл към 23 февруари 2021 година. Удълженият по този начин срок не може да надвишава 12 месеца.

1.   Независимо от член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 срокът на валидност на лицензите на Общността, който щеше да е изтекъл или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен или че е бил удължен за срок от 10 месеца. Заверените копия остават съответно валидни.

2.   Независимо от член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 срокът на валидност на атестациите за водач, който щеше да е изтекъл или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен или че е бил удължен за срок от 10 месеца.

3.   Когато дадена държава членка счита, че подновяването на лицензите на Общността или на атестациите за водач е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, по целесъобразност. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или за срока от 10 месеца, или и за двете. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

4.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на лицензите на Общността или на атестациите за водач е вероятно да остане практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили подновяването на лицензите на Общността или на атестациите за водач практически неосъществимо в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1 и 2. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1 и 2, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, приложими в други държави членки.

1.   Независимо от член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1073/2009 срокът на валидност на лицензите на Общността, който щеше да е изтекъл или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен или че е бил удължен за срок от 10 месеца. Заверените копия остават съответно валидни.

2.   Независимо от член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1073/2009 решенията по заявленията за разрешителни за редовни превози, подадени от превозвачи в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се вземат от разрешаващия орган в рамките на шест месеца от датата на подаване на заявлението. Независимо от член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1073/2009 компетентните органи на държавите членки, чието съгласие е било поискано по отношение на подобни заявления в съответствие с параграф 1 от същия член, уведомяват разрешаващия орган за своето решение относно заявлението в срок от три месеца. Ако разрешаващият орган не получи отговор в срок от три месеца, се счита, че запитаните органи са дали своето съгласие, и разрешаващият орган може да издаде разрешителното.

3.   Когато дадена държава членка счита, че подновяването на лицензите на Общността е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграф 1. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или за срока от 10 месеца, или за двете. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

4.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени в параграф 1, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на лицензите на Общността е вероятно да остане практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили подновяването на лицензите на Общността практически неосъществимо в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграф 1. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграф 1, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграф 1, приложими в друга държава членка.

1.   Независимо от член 10, параграф 13 от Директива (ЕС) 2016/798 сроковете за подновяване на единните сертификати за безопасност, които щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени за срок от 10 месеца. Въпросните единни сертификати за безопасност остават съответно валидни.

2.   Независимо от член 12, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798 срокът на валидност на разрешенията за безопасност, който в съответствие с посочената разпоредба щеше да е изтекъл или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен или че е бил удължен за срок от 10 месеца.

3.   Когато дадена държава членка счита, че подновяването на единните сертификати за безопасност, издавани в съответствие с член 10, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/798, или удължаването на срока на валидност на разрешенията за безопасност е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, по целесъобразност. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или за срока от 10 месеца, посочен съответно в параграфи 1 и 2, или и за двете. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

4.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на единните сертификати за безопасност или удължаването на срока на валидност на разрешенията за безопасност е вероятно да остане практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили подновяването на единните сертификати за безопасност, издавани в съответствие с член 10, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/798, или удължаването на срока на валидност на разрешенията за безопасност практически неосъществими по време на периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1 и 2 от настоящия член. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1 и 2, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, приложими в друга държава членка.

1.   Независимо от член 10, параграф 5 от Директива 2004/49/ЕО сроковете за подновяване на сертификатите за безопасност, които щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени за срок от 10 месеца. Въпросните сертификати за безопасност остават съответно валидни.

2.   Независимо от член 11, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО сроковете за подновяване на разрешителните за безопасност, които щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени за срок от 10 месеца. Въпросните разрешителни за безопасност остават съответно валидни.

3.   Когато дадена държава членка счита, че подновяването на сертификатите за безопасност или на разрешителните за безопасност е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, по целесъобразност. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или за сроковете от 10 месеца, посочени съответно в параграфи 1 и 2, или и за двете. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

4.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на сертификатите за безопасност или на разрешителните за безопасност е вероятно да остане практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили подновяването на сертификатите за безопасност или на разрешителните за безопасност практически неосъществимо в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1 и 2. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1 и 2, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, приложими в друга държава членка.

1.   Независимо от член 14, параграф 5 от Директива 2007/59/ЕО срокът на валидност за свидетелствата, които са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен или че е бил удължен за срок от 10 месеца, считано от датата на изтичане на срока на всяко свидетелство.

2.   Независимо от член 16 и приложения II и VII към Директива 2007/59/ЕО сроковете за завършване на периодичните проверки, които в съответствие с посочените разпоредби щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени за срок от 10 месеца във всеки един от случаите. Свидетелствата, посочени в член 14, и удостоверенията, посочени в член 15 от посочената директива, остават съответно валидни.

3.   Когато дадена държава членка счита, че подновяването на свидетелствата или завършването на периодичните проверки е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, по целесъобразност. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или за срока от 10 месеца, посочен съответно в параграфи 1 и 2, или и за двете. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

4.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на свидетелствата или завършването на периодичните проверки е вероятно да остане практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили подновяването на свидетелствата или завършването на периодичните проверки практически неосъществимо в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1 и 2. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1 и 2, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, приложими в друга държава членка.

1.   Независимо от разпоредбите на член 23, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС, ако лицензиращият орган е предвидил редовно преразглеждане, сроковете за извършване на редовното преразглеждане, които в съответствие с посочените разпоредби щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени за срок от 10 месеца.

2.   Независимо от член 24, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС срокът на валидност на временните лицензи, който щеше да е изтекъл или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен или че е бил удължен за срок от 10 месеца, считано от датата на изтичане на валидността, посочена във всеки временен лиценз.

3.   Независимо от член 25, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС, лицензиращият орган взема решение по заявките, подадени в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., не по-късно от 10 месеца след представяне на цялата съответна информация, и по-специално на данните, посочени в приложение III към посочената директива.

4.   Когато дадена държава членка счита, че извършването на редовно преразглеждане или прекратяването на спирането на действието на лицензи или издаването на нови лицензи, в случаите когато лицензите са били вече отнети, е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, по целесъобразност. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или за срока от 10 месеца, или и за двете. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

5.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 4, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който прекратяването на спирането на действието на лицензи или издаването на нови лицензи, в случаите когато лицензите са били вече отнети, е вероятно да остане практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

6.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили извършването на редовно преразглеждане или прекратяването на спирането на действието на лицензи или издаването на нови лицензи, в случаите когато лицензите са били вече отнети, практически неосъществимо по време на периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1 и 2. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1 и 2, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, приложими в друга държава членка.

1.   Независимо от член 6, параграф 2 от Директива 96/50/ЕО сроковете за преминаване на медицински прегледи, които в съответствие с посочената разпоредба щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени за срок от 10 месеца. Удостоверенията за капитан на плавателен съд на лицата, които имат задължението да преминават медицински прегледи, посочено в член 6, параграф 2, от посочената директива, остават съответно валидни.

2.   Когато дадена държава членка счита, че извършването на медицински прегледи е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграф 1. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или за срока от 10 месеца, посочен в параграф 1, или и за двете. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

3.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 2, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени в параграф 1, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който извършването на медицинските прегледи е вероятно да остане практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

4.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили спазването на сроковете за преминаване на медицински прегледи практически неосъществимо в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграф 1. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграф 1, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграф 1, приложими в друга държава членка.

1.   Независимо от член 10 от Директива (ЕС) 2016/1629 срокът на валидност на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза, който щеше да е изтекъл или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен или че е бил удължен за срок от 10 месеца.

2.   Независимо от член 28 от Директива (ЕС) 2016/1629 срокът на валидност на документите, попадащи в обхвата на посочената директива, издадени от компетентните органи на държавите членки съгласно Директива 2006/87/ЕО преди 6 октомври 2018 г., който в съответствие с посочената разпоредба щеше да е изтекъл или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен или че е бил удължен за срок от 10 месеца.

3.   Когато дадена държава членка счита, че подновяването на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза или на документите, посочени в параграф 2, е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, по целесъобразност. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. или за сроковете от 10 месеца, посочени съответно в параграфи 1 и 2, или и за двете. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

4.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза или на документите, посочени в параграф 2, е вероятно да остане практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили подновяването на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза или на документите, посочени в параграфи 1 и 2, практически неосъществимо в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1 и 2. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1 и 2, както е предвидено в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, приложими в друга държава членка.

1.   Независимо от член 3, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 725/2004 сроковете за извършване на периодичните ревизии на оценките на сигурността на пристанищните съоръжения, които в съответствие с посочената разпоредба щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени до 30 септември 2021 г.

2.   Независимо от част Б, раздели 13.7 и 18.6 от приложение III към Регламент (ЕО) № 725/2004 18-месечните срокове за провеждането на различните видове упражнения, които в съответствие с тези разпоредби щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени с 10 месеца във всеки един от случаите, но при всички случаи не след 30 септември 2021 г.

3.   Когато дадена държава членка счита, че извършването на оценките на сигурността на пристанищните съоръжения, посочени в член 3, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 725/2004 или на различните видове упражнения, посочени в част Б, раздели 13.7 и 18.6 от приложение III към Регламент (ЕО) № 725/2004, е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи периодите и крайните срокове, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, по целесъобразност. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., за крайните срокове или за срока от 10 месеца, посочени съответно в параграфи 1 и 2 от настоящия член, или за всякаква комбинация от тях. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

4.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи периодите и крайните срокове, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който извършването на оценките за сигурност на пристанищните съоръжения или на различните видове упражнения е вероятно да остане практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили извършването на оценките за сигурност на пристанищните съоръжения, посочени в член 3, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 725/2004 или на различните видове упражнения, посочени в част Б, раздели 13.7 и 18.6 от приложение III към Регламент (ЕО) № 725/2004, практически неосъществимо по време на периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1 и 2 от настоящия член. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

1.   Независимо от член 10 от Директива 2005/65/ЕО сроковете за извършване на прегледа на оценките на сигурността на пристанищата и на плановете за сигурност на пристанищата, които в съответствие с посочения член щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени с 10 месеца във всеки един от случаите, но при всички случаи не след 30 септември 2021 г.

2.   Независимо от член 7, параграф 7 и приложение III към Директива 2005/65/ЕО 18-месечните срокове за завършване на тренировъчно обучение, които в съответствие с посоченото приложение щяха да са изтекли или ще изтекат в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се считат за удължени или че са били удължени с 10 месеца във всеки един от случаите, но при всички случаи не след 30 септември 2021 г.

3.   Когато дадена държава членка счита, че извършването на прегледа на оценките на сигурността на пристанищата или на плановете за сигурност на пристанищата или провеждането на тренировъчно обучение е вероятно да остане практически неосъществимо след 30 юни 2021 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи периодите и крайните срокове, посочени в параграфи 1 и 2, по целесъобразност. Това искане може да се отнася за периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., за крайните срокове или за сроковете от 10 месеца, посочени съответно в параграфи 1 и 2, или за всякаква комбинация от тях. То се представя на Комисията до 31 май 2021 г.

4.   Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, и че поисканото удължаване не води до непропорционални рискове от гледна точка на безопасността и сигурността на транспорта, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи периодите и крайните срокове, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който завършването на прегледа на оценките на сигурността на пристанищата или на плановете за сигурност на пристанищата или завършването на тренировъчните обучения е вероятно да остане практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили извършването на прегледа на оценките на сигурността на пристанищата, или на плановете за сигурност на пристанищата, или извършването на тренировъчно обучение практически неосъществимо в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г. в резултат на извънредните обстоятелства, причинени от продължаващата криза във връзка с COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши да не прилага параграфи 1 и 2. Държавата членка информира Комисията за своето решение до 3 март 2021 година. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.