(1)

Преходът към нисковъглеродна, по-устойчива, ефективно използваща ресурсите кръгова икономика, в съответствие с целите за устойчиво развитие, е от възлово значение за осигуряването на дългосрочна конкурентоспособност на икономиката на Съюза. През 2016 г. Съюзът сключи Парижкото споразумение (2). В член 2, параграф 1, буква в) от това споразумение е заложена целта за по-решителни действия в отговор на изменението на климата, едно от които е мобилизиране на финансовите потоци за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие.

(2)

В отговор на това предизвикателство, през декември 2019 г. Комисията представи Европейския зелен пакт (3). Пактът е нова стратегия за растеж за превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, конкурентоспособна и ефективно използваща ресурсите икономика, която през 2050 г. вече няма да отделя нетни емисии на парникови газове и където икономическият растеж няма да зависи от ресурсното осигуряване. За постигането на тази цел инвеститорите се нуждаят от ясни послания за инвестициите си, така че да се избегне блокирането на активи и да се увеличи финансирането на устойчивото развитие.

(3)

През март 2018 г. Комисията публикува своя план за действие „Финансиране за устойчив растеж“ (4) с очертана амбициозна и мащабна стратегия за финансиране на устойчивото развитие. Сред заложените в плана цели е пренасочване на капиталовите потоци към инвестиции в устойчивото развитие, за да се постигне устойчив и приобщаващ икономически растеж. От публикуваната през май 2018 г. оценка на въздействието (5), залегнала в основата на последващи законодателни инициативи, стана ясно, че трябва да се поясни, че управляващите дружества трябва да отчитат факторите на устойчивост като част от задълженията си към инвеститорите. Поради това управляващите дружества следва да оценяват непрекъснато не само всички съответни финансови рискове, а и всички съответни рискове за устойчивостта, посочени в Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета (6), които биха могли да имат действително или потенциално значително отрицателно въздействие върху стойността на дадена инвестиция. В Делегирана директива 2010/43/ЕС на Комисията (7) рисковете за устойчивостта не са изрично посочени. Поради тази причина и с оглед на подходящото прилагане и съблюдаване на вътрешните процедури и организационните механизми е необходимо да се поясни, че процесите, системите и вътрешният контрол на управляващите дружества трябва да отразяват рисковете за устойчивостта и че е необходим технически капацитет и знания, за да се анализират тези рискове.

(4)

С цел да се избегне конкурентна неравнопоставеност между управляващите дружества и инвестиционните дружества, които не са определили управляващо дружество, както и за да се избегнат свързаните с това разпокъсаност, несъгласуваност и непредсказуемост на функционирането на вътрешния пазар, разпоредбите относно включването на рисковете за устойчивостта следва да се прилагат и за инвестиционните дружества, като се отчита мащабът на дейността им.

(5)

С оглед на осигуряването на висока степен на защита на инвеститорите, когато установява видовете конфликти на интереси, които биха могли да навредят на интересите на дадено ПКИПЦК, управляващото дружество следва да установи и тези конфликти на интереси, които могат да възникнат в резултат на включването на рисковете за устойчивостта в неговите процеси, системи и вътрешен контрол. Такива конфликти биха могли да бъдат породени от възнагражденията или личните сделки на съответния персонал; да представляват конфликти на интереси, водещи до заблуждаващи твърдения за екосъобразност, неправомерни продажби или невярно представяне на инвестиционни стратегии; както и конфликти на интереси между различните ПКИПЦК, управлявани от едно и също дружество.

(6)

По силата на Регламент (ЕС) 2019/2088 управляващите или инвестиционните дружества, които са задължени да отчитат основните неблагоприятни въздействия на инвестиционните решения върху факторите на устойчивост или да взимат предвид, без да са задължени, тези неблагоприятни въздействия, са задължени да оповестяват как въпросните неблагоприятни въздействия се отчитат от процеса им по надлежна проверка. С оглед на съгласуваността между Регламент (ЕС) 2019/2088 и Директива 2010/43/ЕС, това задължение следва да бъде отразено в Директива 2010/43/ЕС.

(7)

Поради това Директива 2010/43/ЕС следва да бъде съответно изменена,

(1)

В член 3 се добавят следните точки 11 и 12:

(*1)  Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1).“;"

(2)

В член 4, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Държавите членки задължават управляващите дружества да взимат под внимание рисковете за устойчивостта, когато изпълняват изискванията по първа алинея.“;

(3)

В член 5 се добавя следният параграф 5:

(4)

Вмъква се следният член 5а:

(5)

В член 9, параграф 2 се добавя следната буква ж):

(6)

В член 17 се добавя следният параграф 3:

(7)

В член 23 се добавят следните параграфи 5 и 6:

(8)

В член 38, параграф 1 втората алинея се заменя със следното:

„Политиката за управление на риска включва необходимите процедури, с помощта на които дадено управляващо дружество може за всяко управлявано от него ПКИПЦК да оцени степента, в която това ПКИПЦК е изложено на пазарен риск, ликвиден риск, рискове за устойчивостта и риск от контрагента, както и на всички други рискове, в т.ч. оперативните рискове, които могат да бъдат съществени за това управлявано от него ПКИПЦК.“