(1)

С Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета (2) бяха изменени разпоредбите относно третирането на консервативно оценените софтуерни активи, чиято стойност не се влияе отрицателно от преструктурирането, изпадането в несъстоятелност или ликвидацията на институцията, за да се подкрепи допълнително преходът към по-цифровизиран банков сектор. С Регламент (ЕС) 2019/876 също така се въведе член 36, параграф 4 в Регламент (ЕС) № 575/2013, съгласно който от Европейският банков орган („ЕБО“) се изисква да разработи проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточнява прилагането на приспаданията, свързани със софтуерни активи от елементите на базовия собствен капитал от първи ред. За да се осигури съгласуваност на разпоредбите, свързани със собствените средства, и да се улесни тяхното прилагане, е целесъобразно тези регулаторни технически стандарти да бъдат включени в Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 на Комисията (3), в който са групирани всички технически стандарти относно собствените средства.

(2)

Компетентните органи не са възпрепятствани да проверяват софтуерните активи, които институцията включва в капитала, за всеки отделен случай и да упражняват своите надзорни правомощия в съответствие с член 64 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), по-специално когато инвестициите в софтуер може да доведат до нежелана полза от пруденциално естество или когато има подозрения, че степента на преценка, произтичаща от приложимата счетоводна рамка, се използва от дадена институция за заобикаляне на настоящия Регламент.

(3)

Поради разнообразието в софтуера, който се използва от институциите, е трудно да се оцени по общ начин кои софтуерни активи може да имат възстановима стойност в случай на преструктуриране, изпадане в несъстоятелност или ликвидация, и, ако случаят е такъв — до каква степен, или да се установи конкретна категория софтуер, чиято стойност би се запазила дори при такъв сценарий.

(4)

Освен това в изготвена от ЕБО оценка за конкретни предходни сделки се посочва, че при липса на разграничение по отделни категории всички софтуерни активи е еднакво вероятно да бъдат отписани. Дори в случаите, когато стойността на софтуерните активи е поне частично запазена, като цяло полезният живот на този софтуер се преразглежда, за да се вземе предвид, че той ще се използва от приобретателя на дадена институция само до края на даден процес на миграция. Събраните доказателства сочат, че продължителността на такъв процес на миграция обикновено е между една и три години. Тази закономерност следва да бъде отразена при пруденциалното третиране на софтуерните активи.

(5)

Предвид факта, че в случай на преструктуриране, изпадане в несъстоятелност или ликвидация на дадена институция софтуерните активи изглежда имат ограничена стойност, от съществено значение е при пруденциалното третиране на такива активи да се постигне подходящ баланс между опасенията от пруденциално естество, от една страна, и стойността на тези активи от търговска и икономическа гледна точка, от друга страна. Следователно при пруденциалното третиране на софтуерните активи следва да се подхожда с известна консервативност по отношение на облекчаването на капиталовите изисквания към базовия собствен капитал от първи ред.

(6)

Освен това с цел да се избегне въвеждането на допълнителни оперативни тежести за институциите и да се улесни надзорът от страна компетентните органи, пруденциалното третиране на софтуерните активи следва да бъде лесно за изпълнение и да бъде приложимо за всички институции по стандартизиран начин. Стандартизираното пруденциално третиране не следва да възпрепятства дадена институция да продължи да приспада изцяло своите софтуерни активи от елементите на базовия собствен капитал от първи ред.

(7)

Предвид бързите промени в областта на технологиите институциите често инвестират в поддръжка, подобрения или модернизация на своя софтуер. С цел намаляване на риска от регулаторен арбитраж тези инвестиции следва да се амортизират отделно от поддържания, подобрявания или модернизирания софтуер, при условие че тези инвестиции са признати за нематериален актив в баланса на институцията съгласно приложимата счетоводна рамка.

(8)

Поради това Делегиран регламент (ЕС) 241/2014 следва да бъде съответно изменен.

(9)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от ЕБО.

(10)

ЕБО проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира свързаните с тях потенциални разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците в банковия сектор, създадена по силата на член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(11)

Предвид ускореното внедряване на цифрови услуги вследствие на пандемията от COVID-19, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.