(1)

Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и одобрено от Съюза на 5 октомври 2016 г. (2) („Парижкото споразумение“), има за цел да подобри способността за реакция на изменението на климата, наред с другото, като приведе инвестиционните потоци в съответствие с курс към ниски емисии на парникови газове и развитие, устойчиво на изменението на климата.

(2)

На 11 декември 2019 г. Комисията прие своето съобщение до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейският зелен пакт“ (3). Европейският зелен пакт представлява нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна и конкурентоспособна икономика, с ефективно използване на ресурсите, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж няма да зависи от използването на ресурси. Прилагането на Европейския зелен пакт изисква инвеститорите да получават ясни и дългосрочни сигнали, за да се избегне блокирането на активи и да се увеличи финансирането за устойчиво развитие.

(3)

Регламент (ЕС) 2016/1011 изисква от администраторите на бенчмаркове да обяснят начина, по който екологичните, социалните и управленските (ЕСУ) фактори са отразени в основните елементи на методиката на бенчмарка за всеки изготвен и публикуван бенчмарк.

(4)

Различните начини да се обясни за всеки бенчмарк или група от бенчмаркове как ЕСУ фактори са отразени в основните елементи на методиката на бенчмарка биха довели до липса на съпоставимост между бенчмарковете и неяснота по отношение на обхвата и целите на ЕСУ фактори. Поради това е необходимо да се определи минималната информация, която трябва да се съдържа в тези обяснения, както и образецът, който трябва да се използва.

(5)

За да може информацията да бъде по-добре съобразена с нуждите на инвеститорите, при изискването за обяснение на начина, по който ЕСУ фактори са отразени в основните елементи на методиката на изготвения и публикуван бенчмарк или група от бенчмаркове, следва да се отчитат базовите активи на бенчмарка. Настоящият регламент не се прилага за бенчмаркове, чиито базови активи не оказват въздействие върху изменението на климата, като например бенчмаркове за лихвени проценти и валутни бенчмаркове. В съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) 2016/1011 настоящият регламент не следва да се прилага за стокови бенчмаркове.

(6)

Обяснението на начина, по който ЕСУ фактори са отразени в основните елементи на методиката на бенчмарка, следва да бъде представено посредством агрегираната среднопретеглена стойност и не следва да се оповестява за всеки компонент на бенчмарка. Когато е уместно и целесъобразно, администраторите на бенчмаркове следва да могат да предоставят допълнителна информация от екологичен, социален и управленски характер.

(7)

С цел да предоставят на ползвателите на бенчмаркове точна и актуална информация, администраторите на бенчмаркове следва да актуализират информацията в образеца, така че тя да отразява всички промени, направени в методиката, и следва да посочват причината и датите, на които информацията е била актуализирана.

(8)

За да се осигури максимална прозрачност за инвеститорите, администраторите на бенчмаркове следва ясно да посочат дали преследват ЕСУ цели, или не,