(1)

На 7 август 2020 г. България поиска финансова помощ от Съюза, с която да допълни националните си усилия за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на социално-икономическите му последици за работниците и самостоятелно заетите лица.

(2)

Избухването на COVID-19 и предприетите от България извънредни мерки за преодоляване на разпространението на вируса и на социално-икономическите и здравните последици от този феномен се очаква да се отразят изключително сериозно на публичните финанси. Според прогнозата на Комисията за България от пролетта на 2020 г., към края на 2020 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет се очаква да достигне 2,8 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а консолидираният държавен дълг — 25,5 % от БВП. Според междинната прогноза на Комисията за България от лятото на 2020 г., през 2020 г. БВП се очаква да намалее със 7,1 %.

(3)

Избухването на COVID-19 блокира значителна част от работната сила в България. Това доведе до внезапно и съществено увеличение на публичните разходи в България, свързано с две мерки в подкрепа на заплатите, както е посочено в съображения 4 и 5.

(4)

По-специално, с посоченото в искането на България от 7 август 2020 г. Постановление № 55 на Министерския съвет от 30 март 2020 г. (2) се въвежда мярка за изплащане на компенсации на работодателите, които в резултат на избухването на COVID-19, по своя преценка или в изпълнение на законово изискване, са преустановили работата на предприятието или са установили непълно работно време. Работодателите трябва да запазят заетостта на работниците и служителите за периода на действие на мярката, както и за период, не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите. Месечните компенсации за предприятията, изпълняващи условията за получаване на тези коменсации, са в размер на 60 % от осигурителния доход на ползващите се от тях работници и служители.

(5)

От своя страна, с посоченото в искането на България от 7 август 2020 г. Постановление № 151 на Министерския съвет от 3 юли 2020 г. (3) се въвежда мярка за изплащане на средства за запазване на заетостта в полза на работодателите, чиито приходи в резултат на избухването на COVID-19 са намалели с не по-малко от 20 %. Работодателите трябва да запазят заетостта на работниците и служителите за периода на действие на мярката, както и за период, не по-малък от периода, за който са изплатени средствата за запазване на заетостта. Месечните средства за запазване на заетостта за предприятията, изпълняващи условията за получаване на тези средства, са в размер на 60 % от осигурителния доход на ползващите се от тях работници и служители.

(6)

България изпълнява условията по член 3 от Регламент (ЕС) 2020/672 за отпускане на финансова помощ. България предостави на Комисията подходящи доказателства, че, считано от 1 февруари 2020 г., нейните извършени и планирани публични разходи са се увеличили с 511 000 000 евро в резултат на националните мерки за справяне със социално-икономическите последици от избухването на COVID-19. Това представлява внезапно и съществено увеличение, тъй като новите мерки обхващат или са предназначени да обхванат значителна част от предприятията и работната сила в България.

(7)

В съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) 2020/672 Комисията се консултира с България и провери внезапното и съществено увеличение на извършените и планирани публични разходи, пряко свързани с посочените в искането от 7 август 2020 г. схеми за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки.

(8)

Поради това на България следва да се предостави финансова помощ, за да ѝ се съдейства да се справи със социално-икономическите последици от тежкия икономически шок, причинен от избухването на COVID-19. Комисията следва да взема решенията относно падежа, размера и отпускането на траншовете и вноските в тясно сътрудничество с националните органи.

(9)

Настоящото решение не засяга резултата от евентуалните процедури относно нарушения на функционирането на вътрешния пазар, които биха могли да бъдат открити в частност по силата на членове 107 и 108 от Договора. То не отменя посоченото в член 108 от Договора изискване към държавите членки да уведомяват Комисията за случаите, които биха могли да представляват държавна помощ.

(10)

България следва редовно да уведомява Комисията за изпълнението на планираните публични разходи, за да ѝ позволи да прецени доколко те са били изпълнени от България.

(11)

Решението за предоставяне на финансова помощ се взима с отчитане на съществуващите и очакваните нужди на България, както и на исканията за финансова помощ съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, които вече са представени или за които е планирано да бъдат представени от други държави членки, при прилагане на принципите на равно третиране, солидарност, пропорционалност и прозрачност,