(1)

С цел да се реши проблемът с непреките промени в земеползването („НПЗ“), в Директива (ЕС) 2018/2001 от Комисията се изисква да приеме делегиран акт, с който да се въведат разпоредби за установяване на критерии за определяне на суровините с висок риск от НПЗ, при които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси, и за сертифициране на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от НПЗ. Тези разпоредби следва да придружават доклада относно състоянието на разширяването на производството на съответните суровини по света („доклад относно разширяването на суровините“), представен на Европейския парламент и на Съвета на същата дата.

(2)

НПЗ може да възникне, когато терен, който преди е служил за производството на храни или фуражи, се преобразува за производство на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса. В този случай търсенето на храни и фуражи все така ще трябва да бъде задоволявано и това може да доведе до разширяване на обработваемите земи, така че да обхванат райони с високи въглеродни запаси като гори, влажни зони и торфища, което да доведе до допълнителни емисии на парникови газове.

(3)

Критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, формулирани в Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) и в Директива (ЕС) 2018/2001, не отчитат емисиите вследствие на НПЗ.

(4)

Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета (3) не само отчита наличието на емисии от НПЗ, но също така признава, че количеството на тези емисии, въпреки несигурността при изчисляването му, може да доведе до частично или пълно неутрализиране на намалението на емисиите на парникови газове за отделните биогорива, така както са определени в посочената директива, и за течните горива от биомаса. Поради това директивата въведе общо ограничение по отношение на количеството на такива горива, произведени от зърнени култури и други богати на скорбяла култури, захарни и маслодайни култури и от култури, отглеждани като основни главно за производство на енергия върху земеделска земя, които могат да се отчитат с оглед на целите, поставени в Директива 2009/28/ЕО. Това ограничение се състои в максимален принос в размер на 7 % на тези горива към крайното потребление на енергия в железопътния и автомобилния транспорт във всяка държава членка.

(5)

Директива (ЕС) 2018/2001 запазва ограничението по отношение на биогоривата и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от хранителни и фуражни култури и използвани в транспорта, и го засилва чрез въвеждането на специфични национални ограничения за общото участие на тези горива в постигането на целта на Съюза за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници. Тези ограничения се определят от националния дял на тези горива в крайното потребление на енергия в железопътния и автомобилния транспорт до 2020 г. във всяка държава членка, като е възможно те да бъдат увеличени с един процентен пункт, до не повече от 7 %.

(6)

Освен това Директива (ЕС) 2018/2001 призовава за конкретна пределна стойност по отношение на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с висок риск от НПЗ, произведени от хранителни и фуражни култури, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район на суровините в терени с високи въглеродни запаси, в равнището на потреблението на такива горива във всяка държава членка през 2019 г. Считано от 31 декември 2023 г., техният принос следва постепенно да бъде намален до 0 % най-късно до 2030 г.

(7)

Въпреки общопризнатото наличие на рискове, произтичащи от НПЗ във връзка с използването на хранителни и фуражни култури за производството на горива, научната литература показва, че нивото на емисиите вследствие на НПЗ зависи от различни фактори, включително от вида на суровините, използвани за производството на възобновяеми горива, равнището на допълнително търсене на суровини, предизвикано от използването на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, и степента, до която терените с високи въглеродни запаси са защитени в целия свят.

(8)

Освен това научната литература показва, че въздействието на НПЗ върху потенциала на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса за постигане на целите за намаление на емисиите на парникови газове е особено изразено при маслодайните култури. Поради това е общоприето, че възобновяемите горива, произведени от такива суровини, водят до по-висок риск вследствие на НПЗ. Това е отразено в приложение VIII, част А от Директива 2009/28/ЕО и Директива (ЕС) 2018/2001. В доклада относно разширяването на производството на суровините, който отразява най-новите налични научни данни относно разширяването на производствените райони на хранителни и фуражни култури в терени с високи въглеродни запаси по света, се потвърждава, че тези култури са причина и за по-голямата част от наблюдаваното в световен мащаб разширяване на производствените райони на хранителни и фуражни култури в терени с високи въглеродни запаси.

(9)

В доклада относно разширяването на суровините също така се подчертава, че въздействието на разширяването на производствения район на маслодайни култури в терени с високи въглеродни запаси върху потенциала на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса за постигане на целите за намаление на емисиите на парникови газове зависи от няколко фактора. Сред тях абсолютната и относителната величина на разширяването върху нови терени, считано от определена референтна година спрямо общия производствен район на съответната култура, делът на това разширяване в терени с високи въглеродни запаси, както и видът на въглеродните запаси играят ключова роля при определянето на значимостта на подобно разширяване за целите на Директива (ЕС) 2018/2001. Ето защо тези фактори, както и специфичните коефициенти на производителност за всяка група култури, следва да бъдат взети предвид при посочването на критериите за определяне на биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса с висок риск от НПЗ, произведени от хранителни и фуражни култури, при които се наблюдава значително разширяване на района на производство на суровини върху терени с високи въглеродни запаси.

(10)

Като се вземат предвид всички гореизложени съображения, включително всички съответни научни данни и изследвания, разликите между отделните видове суровини, глобалният характер на различните стокови пазари и начина им на функциониране, свързаният риск или нежеланите или контрапродуктивни ефекти на изкривяване или отклоняване, сравнително високото наличие на пълни данни и периодичният им и редовен преглед, както и съответните международни задължения на Европейския съюз, най-подходящата, обективна и справедлива методика на този етап на регулаторния процес се счита методиката, основана на цялостно глобално становище по отношение на всяка конкретна суровина, а не подход, който прави разлика между отделните държави. Това представлява най-добрият възможен регулаторен подход, който взема предвид конкуриращите се, но и взаимно допълващи се цели, преследвани с настоящия регламент. Подобен подход е съответно балансиран от възможността за сертифициране на нисък риск от НПЗ.

(11)

В съответствие с член 26, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/2001, от държавите членки се изисква да прилагат установените в настоящия регламент критерии за определяне на суровините с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси. Те следва да правят това въз основа на информацията, включена в приложение, което ще се преразгледа в съответствие с настоящия регламент. Комисията следва да извършва редовен преглед на доклада относно разширяването на суровините, за да се вземат предвид променящите се обстоятелства и най-новите налични научни данни. Приложението следва да бъде изменяно по целесъобразност.

(12)

При определени обстоятелства свързаните с НПЗ въздействия на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, които като цяло се считат за биогорива с висок риск от НПЗ, могат да бъдат избегнати и отглеждането на съответната суровина може дори да се окаже полезно за съответните производствени райони. В такива случаи е необходимо да се определят критерии, които да позволят установяването и сертифицирането на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса като горива с нисък риск от НПЗ. Биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса, които са сертифицирани като горива с нисък риск от НПЗ, следва да бъдат освободени от пределната стойност и постепенното намаляване за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с висок риск от НПЗ, произведени от хранителни и фуражни култури, при условие че удовлетворяват съответните критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, формулирани в член 29 от Директива (ЕС) 2018/2001.

(13)

Биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса следва да се считат за биогорива с нисък риск от НПЗ само ако суровината, използвана за производството им, се отглежда в резултат на прилагането на мерки за повишаване на производителността над увеличенията, които биха били постигнати в рамките на обичайната практика, които могат да бъдат надлежно проверени. Освен това тези мерки следва да гарантират устойчивост на суровините с оглед на всички изисквания, определени с Директива 2009/28/ЕО или Директива (ЕС) 2018/2001 във връзка с целите за енергията възобновяеми източници.

(14)

Като допълнителна гаранция на положителното въздействие на сертифицирането за нисък риск от НПЗ, допълнителните суровини, които се използват за горива с нисък риск от НПЗ, следва да бъдат отчитани само ако произтичат от ограничена категория от мерки. По-специално, следва да се разглеждат само мерки, които са финансово привлекателни, защото позволяват да се получат финансови поощрения, произтичащи от такова сертифициране, по аналогия с критериите за финансова допълняемост, прилагани в рамките на Механизма за чисто развитие на Протокола от Киото.

(15)

Освен това е целесъобразно критерият за финансова допълняемост да не се прилага към допълнителните суровини, произведени върху изоставени земи или земи със силно влошено качество, нито към независими малки земеделски стопани. На практика това ще представлява неприемлива административна тежест предвид значителния потенциал за повишаване на производителността и пречките пред финансирането на необходимите инвестиции. Следователно мерките върху изоставени земи или земи със силно влошено качество, или мерките, предприети от независими малки земеделски стопани следва да бъдат освободени от задължението за доказване на съответствие с критериите за финансова допълняемост, без да се засяга изискването за произвеждане на допълнителни суровини и за спазване на критериите за устойчивост. Предвид статистическата работа, извършена в няколко анализа, включително профила от данни на малките земеделски стопани, изготвен от ФАО, стопанствата под 2 хектара следва да бъдат считани за малки в този контекст.

(16)

Следва да се вземат предвид само действителните увеличения на производителността в съществуващи или нови проекти, произтичащи от мерки, които имат за цел постигането на допълнителни добиви. Поради това периодът за сертифициране следва да бъде разумно ограничен, така че да позволява пълната амортизация на съответните инвестиции и наличието на надеждни процедури за наблюдение на ефективността на сертифицирането.

(17)

За да се гарантира безпрепятствен процес на сертифициране на биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от НПЗ, икономическите оператори следва да могат да разчитат на солидни и надеждни правила за сертифициране. Тези правила следва да вземат под внимание ролята на доброволните национални или международни схеми в съответствие с преработения текст на член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001, които подсилват надеждността на проверката, която са натоварени да извършат, в сравнение със съответните разпоредби на Директива 2009/28/ЕО. В допълнение към националните схеми, признати от Комисията съгласно член 30, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001, доброволните схеми могат да сертифицират биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от НПЗ по начина, по който удостоверяват съответствието с критериите за устойчивост, посочени в член 29 от Директива (ЕС) 2018/2001.

(18)

С цел да се гарантира, че предоставената от икономическите оператори информация е прозрачна, точна, надеждна и защитена от измами, следва да бъдат въведени всеобхватни правила за сертифициране на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването, които да осигуряват подходящ стандарт за независимо одитиране на исканията, подадени от икономическите оператори, Такива правила, включително тези за групово сертифициране, може допълнително да се уточнят и хармонизират чрез приемането на актове за изпълнение в съответствие с член 30, параграф 8 от Директива (ЕС) 2018/2001,