ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Директива 2010/31/ЕС (ДЕХС) насърчава подобряването на енергийните характеристики на сградите, включително на техническите сградни инсталации. По-специално, в директивата се изясняват инсталациите, за които се прилагат изискванията, и са включени специални разпоредби, за да се гарантира, че тези инсталации се проектират, оразмеряват, монтират и настройват по начин, който оптимизира техните характеристики. За онези инсталации, които оказват особено съществено въздействие върху енергийните характеристики, в директивата се изискват също инспекции за редовен контрол на ефикасността им. Като възможна алтернатива на инспекциите са предвидени електронно наблюдение и контрол.

В Директива 2012/27/ЕС (Директивата относно енергийната ефективност, или „ДЕЕ“) бяха включени разпоредби относно саниране на сгради и дългосрочни стратегии за мобилизиране на инвестиции за саниране на националните сградни фондове.

ДЕХС и ДЕЕ бяха изменени с Директива (ЕС) 2018/844, която влезе в сила на 9 юли 2018 г., като подсили елементите, описани по-горе, и увеличи видовете инсталации, чиито характеристики следва да бъдат оптимизирани. Тя също така засилва ролята на електронното наблюдение, автоматизацията и управлението и включва допълнителни изисквания, които подкрепят изграждането на инфраструктура за презареждане на електрически превозни средства в паркингите, намиращи се в сгради.

Разширяването на обхвата на определението за технически сградни инсталации, за да включва повече инсталации и, в по-общ смисъл, необходимостта да бъде отразено развитието при сградите и енергийните системи наложиха актуализирането на рамката на ДЕХС за изчисляване на енергийните характеристики на сградите. Това на първо място означава подобряване на прозрачността на изчисленията на енергийните характеристики и сертификатите за енергийни характеристики, по-специално във връзка с изчисляването на показателите за първичната енергия.

Целта на настоящата препоръка е да помогне да се гарантира пълното изпълнение и прилагане на законодателството на Съюза в областта на енергетиката. Тя предоставя насоки за това как да се разбират и транспонират разпоредбите на ДЕХС, и по-специално онези от тях, които се отнасят до техническите сградни инсталации и техните инспекции, включително: изискванията относно инсталирането на устройства за саморегулиране и системи за сградна автоматизация и управление (член 8 и членове 14 и 15 от ДЕХС) и инфраструктура за презареждане за електромобилност (член 8 от ДЕХС), както и изчисляването на показателите за първична енергия (приложение I към ДЕХС).

Насоките, предвидени в настоящото приложение, излагат възгледите на службите на Комисията. Те не изменят последиците от директивата и не засягат правнообвързващото тълкуване на Съда на членове 2, 8, 14, 15 от ДЕХС и приложение I към нея.

2.   ТЕХНИЧЕСКИ СГРАДНИ ИНСТАЛАЦИИ И ТЕХНИТЕ ИНСПЕКЦИИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ИНСТАЛИРАНЕТО НА УСТРОЙСТВА ЗА САМОРЕГУЛИРАНЕ И СИСТЕМИ ЗА СГРАДНА АВТОМАТИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ

2.1.   Цел: да се осигурят оптимални характеристики на техническите сградни инсталации и да се подпомогне управлението на енергията и средата в помещенията

ДЕХС включва разпоредби относно изискванията към техническите сградни инсталации и относно оценката и документирането на характеристиките на инсталациите, чиято цел е двояка. От една страна, оценката и документирането на характеристиките на инсталацията имат за цел да гарантират, че техническите сградни инсталации са проектирани, монтирани и въведени в експлоатация по подходящ начин, така че да се оптимизират действителните им характеристики. От друга страна, те имат за цел да гарантират, че всяка интервенция, която може да окаже въздействие върху характеристиките на дадена техническа сградна инсталация, се проследява и документира. Това е важно, тъй като тази информация е ценна за собственика и улеснява оценката на характеристиките на сградата като цяло (например в контекста на издаването на сертификати за енергийните характеристики).

Чрез изменението на ДЕХС се разширява обхватът на редовните инспекции на техническите сградни инсталации. Целта на тези инспекции е да се оценят характеристиките на инсталацията. При инспекциите следва също така да се установяват въпроси или проблеми, да се предлагат решения или мерки за подобрение и резултатите от инспекциите да се регистрират в доклад за бъдещи справки.

ДЕХС съдържа изисквания за монтирането на устройства за саморегулиране, които са в състояние да регулират вътрешната температура в сградите, с цел да се подобри управлението на потреблението на енергия, като същевременно се ограничат разходите. Тя съдържа също така изискване за монтиране на системи за сградна автоматизация и управление (ССАУ) във всички (съществуващи и нови) нежилищни сгради, чиито отоплителни, вентилационни и климатични инсталации надвишават определена полезна номинална мощност. Това е така, защото чрез ССАУ се постигат значителни икономии на енергия и се подобрява управлението на средата в помещенията, поради което те са полезни както за собствениците на сградите, така и за ползвателите им, особено в големите нежилищни сгради.

2.2.   Обхват на разпоредбите относно техническите сградни инсталации и техните инспекции, устройствата за саморегулиране и ССАУ

В настоящия подраздел се припомнят обхватът и съдържанието на тези разпоредби и се подчертават разликите, въведени с измененията от Директива (ЕС) 2018/844, когато е уместно.

2.2.1.   Технически сградни инсталации: изисквания към инсталациите, оценка и документиране на цялостните енергийни характеристики (член 2, член 8, параграфи 1 и 9 от ДЕХС)

Преди изменението: преди изменението член 8, параграф 1 от ДЕХС предвиждаше задължение държавите членки да определят изисквания към инсталациите по отношение на енергийните характеристики като цяло, правилното монтиране и подходящите оразмеряване, настройка и контрол на техническите сградни инсталации. Това задължение се прилагаше за техническите сградни инсталации, които са монтирани в съществуващите сгради, и държавите членки можеха да го прилагат относно техническите сградни инсталации, монтирани в нови сгради. Освен това преди изменението член 2, параграф 3 от ДЕХС определяше понятието „техническа сградна инсталация“ като „техническо оборудване за осигуряване на отопление, охлаждане, вентилация, топла вода, осветление или на комбинация от тях на сграда или обособена част от сграда“.

След изменението: По отношение на техническите сградни инсталации текстът на член 8 от ДЕХС беше заменен, като следва да се отбележи следното:

а)	разпоредбите относно изискванията към техническите сградни инсталации в член 8, параграф 1 остават по същество непроменени (с изключение на вече заличените инсталации, изброени във втора алинея, за които трябваше да се прилагат въпросните изисквания);

б)	изменението актуализира и разширява определението за „технически сградни инсталации“ (член 2, параграф 3);

в)	изменението въвежда нови разпоредби относно оценката и документирането на цялостните характеристики на техническите сградни инсталации (член 8, параграф 9).

2.2.2.   Технически сградни инсталации: инспекции (членове 14 и 15 от ДЕХС)

Преди изменението:

член 14 от ДЕХС предвиждаше изисквания за инспекции на отоплителните инсталации с мощност над 20 kW. Държавите членки трябваше да определят честотата на инспекциите въз основа на вида на инсталацията, полезната номинална мощност, разходите за инспекциите и прогнозираните икономии на енергия. Отоплителни инсталации с полезна номинална мощност над 100 kW трябваше да се инспектират най-малко веднъж на всеки две години. Държавите членки можеха също така да осигурят възможност за намалена честота на инспекциите при инсталации, оборудвани с електронна система за наблюдение и контрол. Като алтернатива на инспекциите, член 14, параграф 4 предвиждаше възможност държавите членки да решат да предприемат мерки, за да се гарантира, че ползвателите ще получават съвети по отношение на подмяната на котли, други промени в отоплителните инсталации и алтернативни решения за оценка на коефициента на полезно действие и на подходящото оразмеряване на котлите. Цялостното въздействие на този подход трябваше да бъде съответно на очакваното въздействие от инспекциите.

Член 15 от директивата предвиждаше изисквания за инспекции на климатични инсталации с мощност над 12 kW. Държавите членки трябваше да определят честотата на инспекциите въз основа на вида на инсталацията, полезната номинална мощност, разходите за инспекциите и прогнозираните икономии на енергия. Държавите членки можеха да осигурят възможност за намалена честота на инспекциите при инсталации, оборудвани с електронна система за наблюдение и контрол. Като алтернатива на инспекциите, член 15, параграф 4 предвиждаше възможност държавите членки да решат да предприемат мерки, за да се гарантира, че ползвателите ще получават съвети по отношение на подмяната на климатични инсталации и други промени в климатичните инсталации, включително инспекции за оценка на коефициента на полезно действие и на подходящото оразмеряване на инсталацията. Цялостното въздействие на този подход трябваше да бъде съответно на очакваното въздействие от инспекциите.

След изменението:

С член 1, параграф 7 от Директива (ЕС) 2018/844 се заменят разпоредбите, свързани с инспекциите, предвидени в членове 14 и 15 от ДЕХС.

Съгласно член 14 от ДЕХС вече не се изискват инспекции за отоплителни инсталации и инсталации за комбинирано отопление и вентилация на помещения с полезна мощност, по-малка или равна на 70 kW. Съгласно същия член остава изискването отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация на помещения с полезна номинална мощност от над 70 kW да бъдат инспектирани на редовни интервали. ДЕХС предвижда освобождавания за: а) инсталации, обхванати с договорни споразумения за енергийна ефективност (или подобни на тях), в съответствие с член 14, параграф 2; б) инсталации, които се експлоатират от оператор на комунални услуги или мрежов оператор, в съответствие с член 14, параграф 2; в) инсталации в нежилищни сгради, оборудвани със системи за сградна автоматизация и управление, в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6; г) инсталации в жилищни сгради, разполагащи със специални функции за наблюдение и контрол, в съответствие с член 14, параграфи 5 и 6.

Съгласно член 15 от ДЕХС вече не се изискват инспекции за климатични инсталации или комбинирани климатични и вентилационни инсталации с полезна мощност, по-малка или равна на 70 kW. Съгласно същия член остава изискването климатичните инсталации и комбинираните климатични и вентилационни инсталации с полезна номинална мощност от над 70 kW да бъдат инспектирани на редовни интервали. ДЕХС предвижда освобождавания за: а) инсталации, обхванати с договорни споразумения за енергийна ефективност (или подобни на тях), в съответствие с член 15, параграф 2; б) инсталации, които се експлоатират от оператор на комунални услуги или мрежов оператор, в съответствие с член 15, параграф 2; в) инсталации в нежилищни сгради, оборудвани със системи за сградна автоматизация и управление, в съответствие с член 15, параграфи 4 и 6; г) инсталации в жилищни сгради, разполагащи със специални функции за наблюдение и контрол, в съответствие с член 15, параграфи 5 и 6.

2.2.3.   Изисквания, свързани с монтирането на устройства за саморегулиране (член 8, параграф 1 от ДЕХС)

Преди изменението: не се прилагаха (тези разпоредби бяха въведени с изменението).

След изменението: член 1 от Директива (ЕС) 2018/844 въвежда нови изисквания, свързани с монтирането на устройства за саморегулиране и системи за сградна автоматизация и управление в сгради, които отговарят на определени условия. По-конкретно, съгласно член 8, параграф 1, трета алинея от ДЕХС държавите членки трябва да изискват, ако това е технически и икономически осъществимо, всички нови сгради да бъдат оборудвани с устройства за саморегулиране, а в съществуващи сгради монтирането на такива устройства се изисква, когато се подменят топлогенераторите.

2.2.4.   Изисквания, свързани с монтирането на системи за сградна автоматизация и управление (член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС)

Преди изменението: не се прилагаха (тези разпоредби бяха въведени с изменението).

След изменението: съгласно член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС държавите членки трябва да изискват монтирането на системи за сградна автоматизация и управление във всички нежилищни сгради, в които отоплителните или климатичните инсталации, или инсталациите за комбинирано отопление и вентилация на помещения, или комбинираните климатични и вентилационни инсталации са с полезна номинална мощност от над 290 kW. В съответствие с член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС това трябва да се направи до 31 декември 2025 г., ако е технически и икономически осъществимо (вж. раздел 2.3.4 за допълнителни насоки относно осъществимостта на спазването на тези изисквания).

2.3.   Разбиране на разпоредбите относно техническите сградни инсталации и техните инспекции, устройствата за саморегулиране и ССАУ

2.3.1.   Изисквания относно техническите сградни инсталации и оценка и документиране на цялостните енергийни характеристики на техническите сградни инсталации (член 2, член 8, параграфи 1 и 9 от ДЕХС)

2.3.1.1.   Разширяване на определението за „техническа сградна инсталация“ (член 2, параграф 3 от ДЕХС)

Задълженията, произтичащи от член 8, параграфи 1 и 9 от ДЕХС, се прилагат за техническите сградни инсталации, определени съгласно член 2, параграф 3. Според това определение понятието „техническа сградна инсталация“ означава „техническо оборудване за отопление на помещения, охлаждане на помещения, вентилация, топла вода за битови нужди, вградено осветление, сградна автоматизация и управление, производство на електроенергия на място или комбинация от такива системи, включително системите, използващи енергия от възобновяеми източници, на дадена сграда или обособена част от сграда“.

Понятието „техническа сградна инсталация“ вече беше определено в ДЕХС преди последното ѝ изменение. ДЕХС актуализира това определение: като използва различни формулировки за някои инсталации, за да изясни обхвата им; и като го разширява, за да включва допълнителни инсталации („техническо оборудване за сградна автоматизация и управление“ и „техническо оборудване за производство на електроенергия на място“).

В следващата таблица са обобщени промените, внесени в определението съгласно ДЕХС:

Таблица 1

Промени в определението за „техническа сградна инсталация“, въведени съгласно ДЕХС

Преди изменението	В резултат на изменението	Вид на промяната
отопление	отопление на помещения	изясняване на обхвата
охлаждане	охлаждане на помещения	изясняване на обхвата
вентилация	вентилация	няма промяна
топла вода	топла вода за битови нужди	изясняване на обхвата
осветление	вградено осветление	изясняване на обхвата (1)
не е приложимо	сградна автоматизация и управление	нова техническа сградна инсталация
не е приложимо	производство на електроенергия на място	нова техническа сградна инсталация

Концепцията за „производство на електроенергия на място“ съгласно ДЕХС следва да се тълкува в светлината на член 15 от Директивата за електроенергията (2) относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, която урежда статута, правата и задълженията на клиентите на електроенергия, които също така притежават агрегати за производство на енергия, и на понятието за „активни клиенти“ по смисъла на същата директива.

2.3.1.2.   Нови технически сградни инсталации в ДЕХС (член 2, параграфи 3 и 3a от ДЕХС)

Към определението за технически сградни инсталации са добавени техническото оборудване за сградна автоматизация и управление и техническото оборудване за производство на електроенергия на място:

а)

определение за „системи за сградна автоматизация и управление“ е дадено в член 2, параграф 3a от ДЕХС: „сградна система за автоматизация и управление“ означава система, която обхваща всички продукти, софтуер и инженерни услуги, които могат да поддържат енергийно ефективно, икономично и безопасно функциониране на техническите сградни инсталации чрез автоматично управление и улесняване на ръчното управление на тези технически сградни инсталации“;

б)

„инсталации за производство на електроенергия на място“ означава инсталации, проектирани за производство на електроенергия, които са монтирани в помещения или в ограничен периметър, в който се намира сградата, и които в някаква степен са интегрирани в самата сграда и нейната електрическа инсталация (3). Такива инсталации включват по-специално фотоволтаични панели (например покривни фотоволтаични панели), микроинсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и малки вятърни генератори.

2.3.1.3.   Полезни определения: „отоплителна инсталация“ и „климатична инсталация“ (член 2, параграфи 15а и 15 от ДЕХС)

В допълнение към определението за техническа сградна инсталация, член 2 от ДЕХС съдържа определения за отоплителна инсталация и климатична инсталация (4):

а)	„отоплителна инсталация“ означава комбинация от компонентите, необходими за осигуряване на начин на обработка на вътрешния въздух, който позволява температурата да се повишава“ (5);

б)	„климатична инсталация“ означава комбинация от компонентите, необходими за осигуряване на начин на обработка на вътрешния въздух, който позволява температурата да се контролира или да може да се понижава“ (6).

2.3.1.4.   Кога се прилагат задълженията? (член 8, параграфи 1 и 9 от ДЕХС)

Разпоредбите относно техническите сградни инсталации съгласно член 8, параграфи 1 и 9 от ДЕХС се прилагат, когато се монтира, подменя или модернизира дадена техническа сградна инсталация.

Следва да се отбележи, че условията, които трябва да бъдат спазени, за да се прилагат тези задължения, се отнасят единствено до самите технически сградни инсталации, а не до вида на разглежданата сграда или обособена част от сграда. Определението за техническа сградна инсталация ясно показва, че техническата сградна инсталация представлява оборудване в сграда или обособена част от сграда, което означава, че разпоредбите, приложими към техническите сградни инсталации, се прилагат в съответните сгради или обособени части от сгради, независимо от вида или характеристиките на сградата.

Разпоредбата за определяне на изисквания към инсталациите обаче е задължителна само по отношение на технически сградни инсталации в съществуващи сгради. Държавите членки следва да изберат дали да разширят обхвата на задължението, за да включва технически сградни инсталации в нови сгради.

2.3.1.5.   Значение на понятията (член 8, параграфи 1 и 9 от ДЕХС)

Новите разпоредби относно документирането на характеристиките на инсталацията (член 8, параграф 9 от ДЕХС) използват някои от същите понятия като разпоредбите за определянето на изисквания към инсталациите: „цялостни енергийни характеристики“, „монтиране“, „подменяне“ и „модернизиране“. Значението на тези понятия се запазва същото в новите разпоредби. Следователно те трябва да бъдат транспонирани на национално равнище по същия начин, както в разпоредбите за определянето на изисквания към инсталациите.

В разпоредбите относно документирането на характеристиките на инсталацията е използвано и понятието „изменена част“, което се отнася до конкретната част (т.е. компонент) на дадена инсталация, която е засегната при модернизирането на инсталацията. Това е приложимо само в контекста на модернизиране на дадена инсталация, но не и когато инсталацията се монтира или подменя.

2.3.2.   Инспекции на отоплителните инсталации, климатичните инсталации, инсталациите за комбинирано отопление и вентилация на помещения и комбинираните климатични и вентилационни инсталации (членове 14 и 15 от ДЕХС)

2.3.2.1.   Развитие на разпоредбите относно инспекциите съгласно ДЕХС (членове 14 и 15 от ДЕХС)

В обобщение, основните промени в изискванията относно инспекциите, въведени по ДЕХС, са следните: 1) различните прагове за провеждане на инспекции, 2) въвеждането на инспекции на вентилационните инсталации за инсталациите за комбинирано отопление (климатизация) и вентилация на помещения, 3) по-силен акцент върху нормалните условия на експлоатация и 4) засилена роля на системите за сградна автоматизация и управление (ССАУ) и електронните системи за наблюдение и контрол.

Като алтернатива на инспекциите, в член 14, параграф 3 и член 15, параграф 3 от ДЕХС е предвидена възможността държавите членки да решат да предприемат алтернативни мерки, за да гарантират предоставянето на консултации на потребителите. Разпоредбите на ДЕХС относно алтернативните мерки са подобни на текстовете, предвидени в ДЕХС преди последното изменение.

Държавите членки, които обаче решат да прилагат алтернативни мерки, трябва да гарантират, че въздействието им съответства на въздействието, което биха имали инспекциите, извършвани в съответствие с член 14, параграф 1 и член 15, параграф 1 от ДЕХС (това включва елементи като новите прагове, инсталациите за комбинирано отопление и вентилация, освобождавания и др.).

Разпоредбите на член 15 от ДЕХС са почти идентични с тези на член 14. Единствената разлика е тази, че член 14 се прилага за отоплителни инсталации, докато член 15 се прилага за климатични инсталации. Поради това държавите членки следва да прилагат препоръките, предвидени за инспекциите на отоплителни инсталации съгласно член 14, към инспекциите на климатични инсталации съгласно член 15 (или към въведените от тях алтернативни мерки, ако е приложимо). От това следва, че позоваванията на отоплителните инсталации се прилагат и за климатичните инсталации, а позоваванията на топлогенератори или котли се прилагат и за генераторите на охлаждане или охладителите. С цел да се избегне повтарянето, в следващите раздели са разгледани основно инспекциите на отоплителните инсталации съгласно член 14, като отделно посочване на климатичните инсталации съгласно член 15 се прави само когато е необходимо.

2.3.2.2.   Полезна номинална мощност (член 2, параграф 17, членове 14 и 15 от ДЕХС)

Определението за „полезна номинална мощност“ е дадено в член 2, параграф 17 от ДЕХС.

По отношение на отоплението и климатизацията полезната номинална мощност означава максималната мощност (в kW) по време на експлоатация, както е посочена от производителя на инсталацията (7):

а)	номиналната отоплителна мощност за дадена отоплителна инсталация;

б)	номиналната охлаждаща мощност за дадена климатична инсталация.

Когато е приложимо, прагът за полезната номинална мощност се прилага за всяка инсталация поотделно (отопление, климатизация, комбинирано отопление с климатизация и вентилация).

Когато има монтирани комбинирани инсталации, полезната номинална мощност следва да отразява мощността на комбинацията от инсталации, както е пояснено в раздели 2.3.2.3 и 2.3.2.4.

Обикновено инсталацията се състои от повече от един агрегат, като тези агрегати функционират заедно. В този случай полезната номинална мощност съответства на сбора от полезните номинални мощности на отделните агрегати.

2.3.2.3.   Отоплителни инсталации и инсталации за комбинирано отопление и вентилация (член 14 от ДЕХС)

С последното изменение на ДЕХС се разширява обхватът на инспекциите, за да бъде включена и вентилационната част на инсталациите за комбинирано отопление и вентилация.

За онези държави членки, които вече имат въведени режими за инспекции, обхватът на самата отоплителна инсталация би следвало вече да е определен в контекста на транспонирането. В съответствие с член 14, параграф 1 от ДЕХС той трябва да включва всички достъпни части, като например топлогенератора, системата за управление и циркулационните помпи.

ДЕХС изисква също така инспекция на вентилационната част от инсталациите за комбинирано отопление и вентилация. Тъй като това е ново изискване, държавите членки следва да определят видовете системи, които вече ще се считат за инсталации за комбинирано отопление и вентилация.

Понятието „инсталации за комбинирано отопление и вентилация“ следва да се разбира като обхващащо следните категории:

а)

вид 1: вентилационни инсталации, свързани към отоплителните инсталации. Това са инсталации, при които вентилационната инсталация се състои от един или няколко агрегата за обработка на въздух (АОВ), подаващи обработен въздух към отопляваното(ите) помещение(я), и при която тези АОВ са свързани към един или повече топлогенератори, за да се използва топлината им за обработка на въздуха. Примери за инсталация от този вид: котел + АОВ + крайни агрегати (вентилаторни конвектори/радиатори) или котел + инсталация с променлив въздушен обем;

б)

вид 2: вентилационни инсталации, координирани с отоплителните инсталации. Това са инсталации, при които има един или няколко агрегата за обработка на въздух, подаващи обработен въздух към отопляваното(ите) помещение(ия). Вентилационната инсталация е свързана към независим източник на топлина (например специален котел или термопомпа) или използва вътрешен източник на топлина (например електрическо съпротивление). Помещението се отоплява основно от инсталация, която използва друг източник на топлина. Въпреки че отоплителната и вентилационната инсталация не използват едни и същи източници на топлина, те работят по интегриран и координиран начин (от гледна точка на графика, температурата на потока или скоростта на движение на потока). Примери за инсталация от този вид: покривни агрегати (с променлив обем на охлаждащия агент или с променлив поток на охлаждащия агент) + АОВ;

в)

вид 3: вентилационни инсталации, независими от отоплителните инсталации. Това са инсталации, при които вентилационната инсталация е напълно независима от отоплителната, по отношение както на източника на топлина, така и на работата. Примери за инсталация от този вид: инсталации само за извеждане на въздух, инсталации за подаване и извеждане (без предварително подгряване) на въздух.

Инсталациите от вид 1 следва да се считат за инсталации за комбинирано отопление и вентилация. Това означава, че изискванията на ДЕХС се прилагат (съображение 35 от Директива (ЕС) 2018/844 помага за установяване на това). Независимо от дела от топлината, използван от вентилационната инсталации, и двете инсталации — отоплителната и вентилационната, участват в пълна степен в осигуряването на топлина в сградата. Този вид инсталация изисква внимателно интегриране на вентилацията и отоплението, за да се осигури адекватно средата в помещенията по най-ефикасния възможен начин, особено при типични или нормални условия на експлоатация. Инспекциите, извършвани на такива инсталации, са добра възможност за идентифициране на начини за икономия на енергия при намалени разходи („лесно постижими резултати“).

Инсталациите от вид 2 също следва да се считат за инсталации за комбинирано отопление и вентилация. Това се дължи главно на необходимостта от подходящо интегриране на работата на отоплителните и вентилационните инсталации. Подобно на инсталациите от вид 1, инспекциите са добра възможност за установяване на начини за икономия на енергия при намалени разходи за въвеждане в експлоатация.

Инсталациите от вид 3 не следва да се считат за инсталации за комбинирано отопление и вентилация. Отоплителната инсталация и вентилационната инсталация следва да се разглеждат като самостоятелни и отделни инсталации за целите на ДЕХС.

Като цяло инсталациите от вид 1 и вид 2 са по-често срещани в нежилищни сгради (като офиси, търговски центрове и т.н.), докато инсталациите от вид 3 са по-често срещани в жилищните сгради.

Полезната номинална мощност на дадена инсталация за комбинирано отопление и вентилация следва да се равнява на сбора от полезните номинални мощности на различните топлогенератори, монтирани в инсталацията (8).

Изчисляването на полезната мощност на дадена инсталация зависи от вида на инсталацията. При инсталациите от вид 1 и вид 3 определящият фактор е мощността на топлогенератора. При инсталациите от вид 2 мощността на топлогенератора следва да се добави към мощността на отделния топлогенератор във вентилационната инсталация (например електрически нагреватели, слънчеви колектори и др.). Това е така, защото отоплителната мощност и на двата елемента се използва за компенсиране на загубите на топлина в обработваното помещение.

В ДЕХС не се уточнява в каква степен инспекцията се прилага за аспектите на инсталацията, свързани с управлението и обработката на въздуха (като например въздуховоди, клапи или филтри за въздух). Въпреки това би било добра практика, ако независимите експерти все пак ги включват в инспекцията поне в някаква степен, въз основа на достъпността на инсталацията и наличните възможности за икономия на енергия. На практика в една инсталация за комбинирано отопление и вентилация различните части на инсталацията могат да са разположени заедно или да се намират на близко разстояние. Тъй като инспекторът прави физическо посещение в сградата, добавеното работно натоварване и разходи са ограничени, докато възможностите за икономии на енергия са добри.

2.3.2.4.   Инсталации за комбинирано отопление, климатизация и вентилация (членове 14 и 15 от ДЕХС)

Обичайно за вентилационната инсталация е да бъде свързана както с отоплителната, така и с климатичната инсталация.

В държавите членки, които са решили да прилагат инспекции както за отоплителната, така и за климатичната инсталация, вентилацията може да подлежи на двойна инспекция (веднъж заедно с отоплителната инсталация и втори път — заедно с климатичната инсталация). Този сценарий за двойни инспекции следва да се избягва, за да се ограничи тежестта за сградата и ползвателите ѝ.

Препоръчително е комбинираните инсталации за отопление, климатизация и вентилация да се инспектират в рамките на едно посещение от експерт, квалифициран да провери и двете инсталации. Ако това не е възможно, се препоръчва инсталацията да бъде инспектирана от експерт, квалифициран да извършва инспекции на климатични инсталации.

В държавите членки, които са решили да прилагат инспекции за един вид инсталации и алтернативни мерки за друг вид, не съществува риск от двойни инспекции. Въпреки това инспекциите следва да гарантират, че цикълът за отопление и този за охлаждане във вентилационната инсталация не трябва да си пречат.

За да се установи дали дадена инсталация е над или е под прага от 70 kW, съответната полезна номинална мощност на отопление и охлаждане следва да се определи отделно. Например комбинирана отоплителна и климатична инсталация с номинална отоплителна мощност от 50 kW и номинална охлаждаща мощност от 30 kW би била под прага за инспекции както на отоплителната, така и на климатичната инсталация. Комбинирана инсталация с номинална отоплителна мощност от 80 kW и номинална охлаждаща мощност от 30 kW би била над прага за инспекции на отоплителната инсталация и под прага за инспекции на климатичната инсталация.

Причината за това отделно третиране е това, че ДЕХС разглежда отоплителните и климатичните инсталации отделно (съответно в член 14 и член 15). ДЕХС не съдържа разпоредби, които разглеждат въпросните инсталации заедно. Следователно, въпреки че в практиката такива комбинирани инсталации несъмнено могат да съществуват, съгласно членове 14 и 15 от ДЕХС те все пак трябва да се разглеждат поотделно със съответните им изисквания относно инспекциите, задълженията за докладване, периодичността, сертифициране на инспекторите и т.н.

2.3.2.5.   Термопомпи и покривни агрегати (член 2, параграф 18, членове 14 и 15 от ДЕХС)

Член 2, параграф 18 от ДЕХС съдържа следното определение за термопомпа: „машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина от естествената обкръжаваща среда, като въздух, вода или почва, към сгради или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той да протича от по-ниска към по-висока температура. За термопомпи с обръщаемо действие топлината може да се движи и от сградите към естествената обкръжаваща среда“. Следователно термопомпите са в състояние да изпълняват функцията на генератори както за отоплителни, така и за климатични инсталации, макар че при някои приложения те могат да изпълняват само едната или другата функция. Поради тази способност да осигуряват и отопление, и охлаждане, термопомпите могат да попадат в обхвата както на член 14, така и на член 15.

Ако термопомпа се използва като топлогенератор в инсталация, която осигурява само отопление, тогава инсталацията следва да е обхваната от член 14. Такава може да е например ситуацията при термопомпа, произвеждаща топлина за отопление и топла вода за битови нужди.

Ако термопомпа се използва като топлогенератор или охлаждащ генератор в инсталация, която осигурява отопление и климатизация, тогава инсталацията следва да е обхваната от член 15.

Покривните агрегати представляват специална категория термопомпи и обикновено се използват в относително големи нежилищни сгради. Те работят като термопомпи, но имат добавената функция да предоставят едновременно отопление и охлаждане. Те следва винаги да се разглеждат като обхванати от член 15.

2.3.2.6.   Характеристики при типични или нормални условия на експлоатация (съображение 36, член 14, параграф 1 и член 15, параграф 1 от ДЕХС)

Преди изменението в съображение 26 от ДЕХС се посочваше, че „[р]едовните поддръжка и инспектиране на отоплителните и климатичните инсталации от квалифициран персонал спомагат за поддържане на правилната им настройка в съответствие със спецификациите на продукта и по този начин обезпечават оптималната им ефективност от гледна точка на опазването на околната среда, сигурност и потребление на енергия“, а в член 14, параграф 1 се посочваше, че инспекциите трябва да включват оценка на оразмеряването на котлите, съотнесено към нуждите на сградата.

В резултат от изменението ДЕХС се отнася не само до котлите, но и до инсталацията като цяло, и по-специално до топлогенератора. Поради това се поставя по-силен акцент върху нормалните условия на експлоатация. В съображение 36 от Директива (ЕС) 2018/844 се посочва, че е препоръчително инспекциите да се съсредоточават върху реалните условия на използване поради променящите се условия на експлоатация, които може да изискват само част от номиналната мощност. Това е така, тъй като едва малка част от потреблението на енергия от отоплителната инсталация се осъществява при условия, близки до проектните условия. Вместо това най-голям дял от енергията се потребява, когато инсталацията функционира при „частично натоварване“ (т.е. когато инсталацията не функционира с пълна мощност). Поради това целта следва да бъде да се гарантира, че инсталацията може да функционира ефикасно и ефективно при всякакви условия.

Съгласно член 14, параграф 1 от ДЕХС инспекцията на отоплителните инсталации включва по целесъобразност оценка на способностите на инсталацията да оптимизира характеристиките си при типични или нормални условия на експлоатация. Държавите членки трябва да актуализират законодателството си, за да гарантират, че когато е целесъобразно, тази оценка на характеристиките е включена в обхвата на инспекциите.

Функционирането на дадена отоплителна инсталация зависи от много фактори, в това число: външните условия, характеристиките на сградата, предназначението на сградата и характеристиките на инсталацията. Сложно и вероятно практически невъзможно е да се определят типични или нормални условия на експлоатация за всички възможни комбинации.

Инсталациите рядко функционират при пълна мощност, като вместо това работят при така нареченото частично натоварване. Възможно е да се предоставят някои приблизителни насоки относно типичните или нормалните условия на експлоатация въз основа на процента от мощността на инсталацията за даден период. Може например да се каже, че като основно правило при типични или нормални условия инсталацията работи с между 20 % и 40 % от проектната си мощност за определен период от време (например един ден). Това обаче дава непълна представа. Дори през един типичен или нормален ден най-ефикасните настройки на дадена инсталация могат да се различават значително в рамките на деня. Поради това не е препоръчително в националното законодателство типични или нормални условия на експлоатация да се определят като функция на натоварването на инсталацията.

Възможно е също така да се предоставят някои общи насоки за определяне на типични или нормални условия на експлоатация въз основа на външната температура и да се уточни как те се различават от проектните условия. Ако например проектните условия са зададени при температура – 10 °C, типичните или нормалните условия на експлоатация могат да бъдат определени като функция на по-малко неблагоприятна външна температура (например между 5 и 10 °C) или въз основа на разликата между вътрешната и външната температура (например в проектните условия да се зададе разлика от 60 % между вътрешната и външната температура). Същата инсталация обаче може да има съвсем различно поведение в зависимост от сградата, в която е монтирана, начина ѝ на употреба и метеорологичните условия в конкретен момент. Поради това не е препоръчително в националното законодателство типични или нормални условия на експлоатация да се определят или задават в табличен вид като функция на външните условия (например стандартен ден). Същото може да се каже и за характеристиките или предназначението на сградата (например обитаване на 80 % от помещенията).

Техническите детайли относно начините за извършване на оценката могат да бъдат изложени в обучението или документацията, предоставяни на инспекторите.

Необходимостта да се отчита работата на инсталациите при типични или нормални условия на експлоатация се разбира добре от техническите органи и асоциации. Съществуват редица публикувани наръчници и насоки, които разглеждат характеристиките на инсталациите при частично натоварване (за разлика от тези при пълно или проектно натоварване). Препоръчва се държавите членки да следват или използват тези насоки, когато разработват своите материали за обучение (9).

2.3.2.7.   Функции за електронно наблюдение и ефективен контрол в жилищни сгради (член 14, параграф 5 и член 15, параграф 5 от ДЕХС)

Монтирането на функции за електронно наблюдение и ефективен контрол в жилищните сгради може да доведе до значителни икономии на енергия, да подобри управлението на средата в помещенията и да бъде от полза за собствениците и ползвателите на сградата. Това е така, особено при големите сгради, където за повечето ползватели достъпът до управлението на инсталациите и информацията за тях са ограничени.

В обхвата на член 14, параграф 5 от ДЕХС относно функциите за електронно наблюдение и контрол попадат само жилищните сгради. Съгласно разпоредбата на този член държавите членки решават дали да определят изисквания, които да гарантират, че жилищните сгради са оборудвани с такива функции, и ги въведат в своите национални мерки за транспониране.

Член 14, параграф 5, буква а) от ДЕХС се отнася до осигуряването на постоянно електронно наблюдение. Инсталациите, които имат такава функция, измерват собственото си потребление на енергия и го използват за изчисляване на характеристиките на инсталацията, които следва да се предоставят на собственика или управителя на инсталацията. Ако характеристиките на инсталацията значително се влошат или ако възникне необходимост от сервизно обслужване, инсталацията уведомява собственика или управителя. Инсталацията следва да работи постоянно, а не на периодична основа (например на всеки 3 месеца).

Член 14, параграф 5, буква б) от ДЕХС се отнася до осигуряването на ефективни функции за контрол, за да се осигури оптимално производство, разпределение, съхранение и потребление на енергия. Тези функции за контрол следва да вземат предвид сценария за многоапартаментна сграда с една отоплителна инсталация, при която отделните ползватели могат да управляват инсталацията само в границите на своята обособена част от сградата.

Член 14, параграф 5 от ДЕХС се отнася до незадължителното въвеждане и на двете функции в жилищни сгради.

За разлика от член 14, параграфи 1 и 4 от ДЕХС, които предвиждат конкретни прагове, при чието достигане обвързващите задължения трябва да бъдат отразени в националните мерки за транспониране, член 14, параграф 5 има незадължителен характер („могат“), поради което не включва подробности относно прагове за полезна номинална мощност и имплицитно обхваща всички жилищни сгради, независимо от техния размер. Препоръчва се, когато определят своите изисквания, държавите членки да вземат предвид разликите при отделните видове инсталации и сгради.

2.3.2.8.   Освобождаване от инспекции (член 14, параграфи 2, 4, 5 и член 15, параграфи 2, 4 и 5 от ДЕХС)

Преди изменението директивата предвиждаше възможност държавите членки да намалят честотата на инспекциите или да ги опростят, ако е целесъобразно, при наличие на електронна система за наблюдение и контрол.

С изменението на ДЕХС бяха въведени освобождавания, при условие че:

а)	техническата сградна инсталация е обхваната с договор за енергоспестяване с гарантиран резултат (или подобен на него) или се експлоатира от оператор на комунални услуги или мрежов оператор (освобождаване, предвидено в член 14, параграф 2); или

б)	отоплителната инсталация има специални функции за контрол и наблюдение, както са определени в член 14, параграфи 4 и 5 (освобождаване, предвидено в член 14, параграф 6).

а)   Технически сградни инсталации, обхванати с договор за енергоспестяване с гарантиран резултат (или подобен на него) (член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2 от ДЕХС)

Член 14, параграф 2 от ДЕХС освобождава от инспекции онези технически сградни инсталации, които са изрично обхванати с договорен критерий за енергийните характеристики или с договорно споразумение за договорено равнище на подобряване на енергийната ефективност. Договорът за енергоспестяване с гарантиран резултат, както е определен в член 2, параграф 27 от ДЕЕ, изпълнява тези изисквания.

За сградите, които се експлоатират от оператор на комунални услуги или мрежов оператор и следователно подлежат на наблюдение на характеристиките от страна на инсталацията, също е предвидено освобождаване.

Освобождаванията, посочени в член 14, параграф 2 от ДЕХС, се прилагат само ако цялостното въздействие на подхода е равностойно на въздействието, произтичащо от прилагането на инспекциите съгласно член 14, параграф 1 от ДЕХС.

ДЕХС не посочва как следва да се установи тази равностойност. Една от възможностите би могла да бъде да се определи дали техническата сградна инсталация вече се подлага на редовна инспекция като част от договора или споразумението и дали тя е подобна по своя характер на инспекциите по член 14, параграф 1. Ако техническата сградна инсталация се подлага на такава инспекция, може да се установи освобождаване от изискванията, посочени в член 14, параграф 1.

Разумно е да се предположи, че повечето договори или споразумения за енергоспестяване с гарантиран резултат вече съдържат редовни инспекции с някакъв обхват. Въпреки това пълният обхват на тези инспекции може да не е изцяло в съответствие с изискванията на ДЕХС. При нормални обстоятелства не би било практически възможно държавите членки да проверяват поотделно всеки договор за енергийни услуги, за да определят дали те са равностойни, или не. Освен това, тъй като такива договори могат да бъдат подписани от две частни дружества, редът и условията могат да се различават значително в отделните договори. В резултат на това държавите членки могат да решат да рационализират и нормализират тези договори.

Съгласно член 2, параграф 27 от ДЕЕ сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат се определя като „договорно споразумение между бенефициера и доставчика на мярка за подобряване на енергийната ефективност, обект на проверки и наблюдение по време на целия срок на действие на договора, като съгласно това споразумение инвестициите (труд, доставки или услуги) в тази мярка се изплащат по отношение на договорно гарантирано равнище на подобряване на енергийната ефективност или друг договорен критерий във връзка с енергийните характеристики, напр. финансови икономии“.

Наред с други мерки, ДЕЕ въвежда и разпоредби относно енергийните услуги. Член 16 от ДЕЕ предвижда изискване, когато е необходимо, държавите членки да разработват схеми за сертифициране и/или акредитиране.

Член 18 от ДЕЕ предвижда изискване държавите членки да подкрепят публичния сектор чрез предоставяне на примерни договори за енергоспестяване с гарантиран резултат. Съгласно член 18 от ДЕЕ тези примерни договори трябва да съдържат най-малко елементите, посочени в приложение XIII.

За целите на изискванията за равностойност, посочени в член 14, параграф 2 от ДЕХС, може да се счита, че въздействието на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат, подписани от акредитирано/сертифицирано дружество, което адекватно следва примерен договор като този, посочен в приложение XIII към ДЕЕ, е равностойно на това на инспекциите.

Следователно държавите членки трябва да разполагат с публично достъпен списък на акредитирани или сертифицирани дружества, заедно с обществено достъпни примерни договори.

За целите на воденето на документация статутът на инсталация, освободена от инспекции поради договор за енергоспестяване с гарантиран резултат, следва да бъде вписан в базата данни относно инспекциите. Вписването следва да включва данни за продължителността на договора и съответно срока, за който се прилага освобождаването.

В държавите членки, в които няма предоставени публично достъпни примерни договори и списък на акредитирани или сертифицирани дружества, органите ще трябва да проверяват договорите поотделно, за да проверят дали е налице равностойност, или не. Договарящите се страни биха могли да улеснят това чрез добавяне на приложение към договора си, в което ясно и недвусмислено да се посочат най-малко следните елементи, изброени в приложение XIII към ДЕЕ:

а)	гарантираните икономии, които ще бъдат постигнати чрез изпълнение на мерките в договора;

б)	продължителността и ключовите етапи на договора и срока на известяване;

в)	референтна дата за установяване на постигнатите икономии;

г)	задължение за пълно изпълнение на мерките в договора и документиране на всички направени промени по време на проекта;

д)	ясни и прозрачни разпоредби за измерване и верифициране на постигнатите гарантирани икономии, проверки на качеството и гаранции (в идеалния случай с позоваване на национални стандарти или стандарти на ЕС).

За държавите членки може да е полезно да направят справка със съществуващи стандарти (10), насоки (11) и примерни договори (12).

б)   ССАУ, функции за постоянно електронно наблюдение и ефективен контрол (член 14, параграфи 4 и 5 и член 15, параграфи 4 и 5 от ДЕХС)

Член 14, параграф 6 от ДЕХС освобождава от инспекциите, предвидени в член 14, параграф 1, онези сгради, които отговарят на изискванията на член 14, параграфи 4 и 5.

Съгласно член 14, параграф 4 от ДЕХС се изисква до 2025 г. нежилищните сгради с отоплителни инсталации или инсталации за комбинирано отопление и вентилация с полезна номинална мощност от над 290 kW да бъдат оборудвани със ССАУ, ако това е технически и икономически осъществимо (13).

Нежилищните сгради с инсталации с полезна номинална мощност между 70 kW и 290 kW не са засегнати от изискването за оборудване със ССАУ, въпреки че държавите членки могат да решат да намалят прага и да изискват монтирането на ССАУ и на отоплителни инсталации с по-малка мощност. Сгради, които попадат в обхвата на новото изискване и са оборудвани със ССАУ, също следва да бъдат освободени от инспекции.

Собствениците на отделни сгради могат да решат да монтират ССАУ, която е в съответствие с материалноправните изисквания, определени в член 14, параграф 4 от ДЕХС. В тези случаи държавите членки могат да решат да освободят тези сгради, дори ако техните инсталации не достигат прага от 290 kW. Ако решат да направят това обаче, държавите членки трябва да включат освобождаването в своите мерки за транспониране на ДЕХС.

Разпоредбата на член 14, параграф 5 от ДЕХС въвежда възможност за държавите членки да гарантират, че жилищните сгради разполагат с функции за постоянно електронно наблюдение и ефективен контрол. При сценарий, подобен на ССАУ, някои от тези елементи може вече да съществуват на пазара под една или друга форма. Те обаче може да не изпълняват в пълна степен изискванията на член 14, параграф 5 от ДЕХС. Поради това разликите трябва да бъдат ясно разгледани в определенията на тези инсталации и начините, по които са въведени в националното законодателство.

Както е посочено в съображение 39 от Директива (ЕС) 2018/844, държавите членки могат да решат да продължат да прилагат режимите на инспекции, които вече съществуват. Независимо от това освобождаванията, приложими съгласно член 14, параграфи 2 и 6, следва все пак да бъдат вземани предвид.

2.3.2.9.   Алтернативни мерки

В член 14, параграф 3 от ДЕХС са определени разпоредби и задължения за държавите членки да решат да предприемат алтернативни мерки по отношение на отоплителните инсталации или инсталациите за комбинирано отопление и охлаждане. В такива случаи от държавите членки се изисква да гарантират, че мерките имат цялостно въздействие, съответстващо на въздействието, което би било постигнато при наличието на режим на инспекции съгласно член 14, параграф 1. Това означава, че трябва да се изчисли базовото равнище на това, което би се постигнало при прилагане на мерките, посочени в член 14, параграф 1, за да се установи дали алтернативните мерки ще имат същото въздействие.

Съществуват четири сценария, които отразяват различните ситуации, с които държавите членки могат да се сблъскат при прилагането на алтернативни мерки.

а)   Сценарий 1: държавите членки вече са прилагали алтернативни мерки преди изменението и решават да продължат да прилагат тези мерки

С изменението на ДЕХС не се внасят съществени промени в разпоредбите относно алтернативните на инспекциите мерки. Те обаче са засегнати от измененията на разпоредбите в другите параграфи от член 14. Тези разпоредби дават различни отражения върху член 14, параграф 3 от ДЕХС, както е описано в следващите параграфи.

Въвеждането на новия праг (70 kW) в ДЕХС означава, че държавите членки, които решат да прилагат алтернативни мерки, трябва да прилагат тези мерки по отношение на инсталации, които са обхванати от новия увеличен праг. Това би могло да доведе до намаляване на броя на инсталациите, които ще бъдат обхванати от алтернативните мерки, и следователно може да доведе до намаляване на постигнатите икономии на енергия.

За разлика от това, новото изискване за инспектиране на вентилационната част на инсталациите за комбинирано отопление и вентилация би трябвало да увеличи въздействието от гледна точка на икономиите на енергия от една инспекция. Държавите членки следва да вземат това предвид, когато определят базовото равнище, което следва да постигнат със своите алтернативни мерки.

Разпоредбите относно освобождаванията, посочени в член 14, параграф 2 (освобождаване на инсталации, обхванати от критерии за енергийни характеристики) и член 14, параграф 6 от ДЕХС (освобождаване на инсталации със ССАУ), също биха могли да доведат до намаляване на броя на инспекциите.

Съгласно член 14, параграф 5 от ДЕХС държавите членки могат да определят изисквания, свързани с електронно наблюдение и засилени функции за контрол в жилищните сгради. Съгласно член 14, параграф 6 от ДЕХС сградите, обхванати от инсталации, осигуряващи тези функции, са освободени от инспекции. В резултат на това държавите членки, които прилагат алтернативни мерки, ще трябва да изключат тази група сгради, ако решат да прилагат такива изисквания.

Обхватът на мерките, които държавите членки могат да предприемат, за да прилагат член 14, параграф 3 от ДЕХС, не се е променил с изменението.

С оглед на гореизложеното държавите членки, които решат да продължат да прилагат алтернативни мерки съгласно ДЕХС, са задължени да гарантират, че тези мерки имат цялостно въздействие, съответстващо на въздействието, което би било постигнато при наличието на режим на инспекции съгласно член 14, параграф 1. Това налага базовото равнище на това, което би се постигнало при прилагане на режим на инспекции съгласно член 14, параграф 1, да бъде преизчислено в светлината на член 14, параграф 1, както и с оглед на посочените по-горе изменения и изисквания в ДЕХС. Такова преизчисляване ще позволи на съответната държава членка да установи дали въведените от нея алтернативни мерки имат същото въздействие, каквото биха имали инспекциите, или нямат същото въздействие, и да промени мерките по съответен начин, за да осигури равностойно въздействие.

Държавите членки следва да включат резултатите от този процес в доклада за документиране на еквивалентността, който съгласно член 14, параграф 3 трябва да бъде представен на Комисията преди прилагането на алтернативните мерки от страна на държавата членка.

б)   Сценарий 2: след транспонирането, държавите членки, които вече са прилагали алтернативни мерки, решават да променят естеството на своите алтернативни мерки

Този сценарий отразява ситуация, при която след първоначалното транспониране на член 14, параграф 3 в националното законодателство, държавата членка решава да промени обхвата и/или естеството на равностойните алтернативни мерки, които е въвела. Например: държава членка, прилагаща мерки А, Б и В, решава да ги промени и да започне да прилага мерки Г, Д и Е.

Както е обяснено в сценарий 1 по-горе, член 14, параграф 3 от ДЕХС изисква държавите членки да уведомят Комисията за намерението си да предприемат алтернативни мерки, преди да бъдат приложени алтернативните мерки. За да направи това, съгласно член 14, параграф 3 държавата членка трябва да представи на Комисията допълнителен доклад, който показва, че въздействието на изменените алтернативни мерки е равностойно на въздействието на режимите на инспекции, посочени в член 14, параграф 1. След това Комисията ще оцени този допълнителен доклад, за да гарантира, че въпросната държава членка продължава да постига равностойно равнище на икономии.

в)   Сценарий 3: промените в сградния фонд засягат обхвата на член 14, параграф 1 и в следствие на това оказват въздействие върху обхвата на алтернативните мерки

С промяната и развитието на сградния фонд обхватът на режима на инспекции, посочен в член 14, параграф 1, съответно ще се промени. Например, тъй като на пазара се появяват все повече сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия (СБННПЕ), вероятно делът на сградите с инсталации с мощност над 70 kW ще намалее. Освен това сградите с инсталирана ССАУ (вж. глава 2.8) ще бъдат освободени от инспекции. С течение на времето тези два елемента биха могли да окажат значително въздействие върху обхвата на режимите на инспекции и следователно върху всички равностойни алтернативни мерки, които държавите членки вече имат.

Така например, държавите членки могат да установят такива промени чрез самостоятелно проучване или чрез текуща оценка на режима на алтернативни мерки. Те могат също така да забележат такива промени като част от интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата, който трябва да се подава на всеки две години съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (14) („Регламент (ЕС) 2018/1999“).

Ако промените в националния сграден фонд са такива, че обхватът или интензитетът на алтернативните мерки вече не са равностойни на прилаганите в рамките на режима на инспекции, то тогава въпросната държава членка следва да адаптира алтернативните мерки. Държавите членки могат да направят това чрез изменение на съществуващите мерки или чрез въвеждането на нови.

Член 14, параграф 3 от ДЕХС изисква държавите членки да уведомят Комисията за намерението си да предприемат алтернативни мерки, преди да приложат алтернативните мерки. Промените в сградния фонд може да изискват държавите членки да изменят своите алтернативни мерки; в такива случаи, съгласно член 14, параграф 3 от ДЕХС, въпросната държава членка трябва да уведоми Комисията относно всички промени преди прилагането на изменените алтернативни мерки.

Съгласно член 14, параграф 3 от ДЕХС държавите членки трябва да уведомят Комисията, като ѝ представят доклад, който показва, че въздействието на изменените алтернативни мерки е равностойно на въздействието на режимите на инспекции, посочени в член 14, параграф 1. След това Комисията ще оцени този допълнителен доклад, за да гарантира, че въпросната държава членка продължава да постига равностойно равнище на икономии.

г)   Сценарий 4: държавите членки решават да предприемат алтернативни мерки за първи път

Този сценарий се отнася за ситуация, при която държавата членка, която до този момент е използвала режими на инспекция, решава да премине към алтернативни мерки за първи път.

Член 14, параграф 3 от ДЕХС изисква държавите членки да уведомят Комисията за намерението си да използват тази възможност, преди да приложат алтернативните мерки. За да направи това, съгласно член 14, параграф 3 от ДЕХС държавата членка трябва да представи на Комисията доклад, който показва, че въздействието на алтернативните мерки е равностойно на въздействието на режимите на инспекции, посочени в член 14, параграф 1. След това Комисията ще оцени доклада, за да гарантира, че въпросната държава членка действително ще постига равностойно равнище на икономии.

д)   Представяне на доклади

Съгласно член 14, параграф 3 от ДЕХС преди да приложи алтернативни мерки, държавата членка трябва да представи на Комисията доклад за удостоверяване на равностойното въздействие. Комисията ще оцени доклада и ще предприеме подходящи действия спрямо държавата членка.

Съгласно член 14, параграф 3 от ДЕХС държавите членки трябва да представят също така доклад за равностойно въздействие като част от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК). Съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 всяка държава членка следва да представи такъв доклад на следващия подходящ етап от цикъла на докладване (15). Ако сроковете на цикъла на докладване съвпадат с момента на въвеждане на новите или изменените алтернативни мерки, държавата членка може да представи доклада за равностойно въздействие просто като приложение към НПЕК.

Ако сроковете не съвпадат по начина, посочен по-горе, съгласно член 14, параграф 3 от ДЕХС държавите членки във всички случаи трябва да представят своя доклад на Комисията, преди мерките да бъдат приложени. Държавите членки могат да представят своя доклад директно на генерална дирекция „Енергетика“, въпреки че съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 се изисква също така да го представят по време на следващия цикъл на НПЕК.

2.3.3.   Изисквания, свързани с монтирането на устройства за саморегулиране и ССАУ (член 8, параграф 1, член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС)

2.3.3.1.   Системи за сградна автоматизация и управление (ССАУ) (член 2, параграф 3а, член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС)

Системите за сградна автоматизация и управление (ССАУ) са широко известна и използвана концепция, чието значение може да варира значително. Преди да бъдат разгледани изискванията към ССАУ, е важно да се подчертае какво означава това понятие съгласно конкретния обхват на членове 14 и 15 от ДЕХС.

На първо място, ССАУ представлява система, която отговаря на определението по член 2, параграф 3a от ДЕХС, който гласи следното (16):

„3а.

„сградна система за автоматизация и управление“ означава система, която обхваща всички продукти, софтуер и инженерни услуги, които могат да поддържат енергийно ефективно, икономично и безопасно функциониране на техническите сградни инсталации чрез автоматично управление и улесняване на ръчното управление на тези технически сградни инсталации“.

Освен това от ССАУ, попадащи в обхвата на членове 14 и 15 от ДЕХС, се изисква да изпълняват всички функции, описани в член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС, които са следните:

а)	„постоянно да наблюдават, регистрират, анализират и дават възможност за регулиране на енергопотреблението;

б)

да извършват сравнителен анализ на енергийните характеристики на сградата, да откриват намаляването на ефективността на техническите сградни инсталации и да информират лицето, отговорно за съоръженията или техническото управление на сградите, относно възможностите за повишаване на енергийната ефективност; и

в)	да позволяват комуникация със свързани технически сградни инсталации и друго оборудване в сградата и да са оперативно съвместими с техническите сградни инсталации независимо от използваните от тях технологии, устройства и от техните производители.“

Системите за сградна автоматизация и управление, които са монтирани в нежилищни сгради и подлежат на задълженията съгласно член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС, трябва едновременно да отговарят на определението по член 2, параграф 3a от тази директива и да включват функциите, описани по-горе. Тези функции следва да се гарантират поне за техническите сградни инсталации, които попадат в обхвата на членове 14 и 15 от ДЕХС: отоплителни инсталации, климатични инсталации, инсталации за комбинирано отопление и вентилация, комбинирани климатични и вентилационни инсталации.

Макар че системите за автоматизация и управление са често срещани при някои категории сгради (например нежилищните), повечето сгради не разполагат с такъв съвременен капацитет и следователно онези от тях, които трябва да спазят горепосочените задължения, ще се нуждаят от модернизиране, което може да представлява значително начинание.

Ето защо е от особено значение заинтересованите страни (например управителите на съоръжения в сградите, които трябва да изпълняват задълженията) да бъдат запознати с факта, че обхватът на изискванията надхвърля това, което тези инсталации обикновено покриват.

2.3.3.2.   Устройства за саморегулиране (член 8, параграф 1 от ДЕХС)

В ДЕХС се посочва понятието „устройство за саморегулиране“, без да е дадено конкретно определение какво означава то. Все пак в член 8, параграф 1 от ДЕХС се разяснява, че това устройство трябва да позволява отделно регулиране на температурата във всяка стая (или, когато е оправдано, в специално определен участък) на обособената част от сградата. Поради това устройствата, монтирани в резултат на изпълнението на тези разпоредби, следва:

а)	да позволяват автоматично адаптиране на отоплителната мощност в зависимост от температурата в помещението (и допълнителни параметри, по избор (17));

б)	да позволяват регулиране на отоплителната мощност във всяка стая (или участък) в съответствие с настройките за отопление на разглежданата стая (или участък).

По-конкретно това означава, че:

а)	всяко решение, основано на ръчно регулиране на отоплителната мощност, няма да отговаря на изискванията, дори ако регулирането може да се извършва на равнище стая (или участък);

б)	всяко решение, което позволява автоматично регулиране на температурата, но не на равнище стая (или участък), например автоматично регулиране на равнище жилище, няма да отговаря на изискванията.

Важно е да се отбележи, че независимо от броя или вида на монтираните инсталации, от значение е това инсталацията да позволява на ползвателите да регулират настройките за температурата и да гарантира, че тези настройки се спазват (18).

В следващата таблица са дадени някои илюстративни примери за устройства, които отговарят на изискванията за различни видове инсталации (19):

Таблица 2

Примери за устройства за саморегулиране

Устройство	Вид инсталация	Функция за регулиране
Термостатен вентил на радиатор	Водна отоплителна инсталация и радиатори	Регулиране на потока гореща вода през отоплителните тела в зависимост от настройките за температурата
Термостат за помещения	Водна отоплителна инсталация и отопление на повърхности (например подово отопление)	Регулиране на потока гореща вода в уредите за отопление на повърхности чрез смесителния вентил на помещението
Термостат на вентилаторни конвектори	Водна отоплителна/охлаждаща инсталация	Управление на потока горещ(а)/студен(а) вода и въздух въз основа на настройките за температура
Отделен термостат	Самостоятелни топлоизточници или климатици	Управление на отоплителната мощност в зависимост от настройките за температура

а)   Отопление, климатизация или и двете?

Втората и третата алинея от член 8, параграф 1 от ДЕХС се отнасят до техническите сградни инсталации в широк смисъл, т.е. съгласно определението, дадено в член 2 от ДЕХС. Що се отнася до специфичните разпоредби относно устройствата за саморегулиране (трета алинея), текстът не уточнява за кой вид инсталация се отнася, а посочва регулиране на температурата, което се отнася както за отоплението, така и за инсталациите за охлаждане на помещения.

Следователно не само отоплителните инсталации, но и климатичните инсталации и инсталациите за охлаждане на помещения трябва да отговарят на изискванията, свързани с устройствата за саморегулиране.

По-специално, посочването на „отоплен участък“ в текста не следва да се тълкува като имплицитно ограничаване на изискванията само до отоплителните инсталации.

Въпреки това, на практика тези разпоредби се съсредоточават върху отоплението, тъй като по-голямата част от инсталациите за климатизация/охлаждане вече са оборудвани с наблюдение и контрол на равнище стая или участък.

Освен това, когато се подменят топлогенератори в съществуващи сгради, изискването за монтиране на устройства за саморегулиране трябва да се прилага само за отоплителни инсталации (20).

Също така, член 8, параграф 1, трета алинея от ДЕХС не изисква монтирането на устройства за саморегулиране в случаите, когато се подменят охлаждащи генератори в съществуващи сгради. Въпреки това държавите членки могат да обмислят създаването на такова допълнително изискване (21), тъй като то би било в съответствие с общата цел на тези разпоредби: да се гарантира адекватна функция за регулиране и да се избегне разхищението на енергия.

В следващата таблица са обобщени различните случаи, които могат да възникнат.

Таблица 3

Случаи, при които изискването за монтиране на устройства за саморегулиране поражда действие

Нова или съществуваща сграда	Вид интервенция	Следва ли да се прилага изискването за монтиране на устройство за саморегулиране?
Нова	Монтиране на отоплителна инсталация	Да
Нова	Монтиране на инсталация за охлаждане на помещения	Да
Съществуваща	Подмяна на топлогенератори	Да, само за отоплителната инсталация
Съществуваща	Подмяна на охлаждащи генератори	По преценка на държавата членка

б)   На равнище стая или участък?

Основното изискване е наличието на възможност за регулиране на температурата на равнище стая. От друга страна, монтирането на устройства за саморегулиране на равнище участък трябва да бъде оправдано.

Под „стая“ следва да се разбира част или отделение от сграда, оградена от стени, под и таван.

Под „отоплен участък“ следва да се разбира участък от сграда или от обособена част от сграда, разположен на един етаж, с хомогенни топлинни параметри и нужди от съответно регулиране на температурата (т.е. еквивалент на „температурна зона“, широко използвана концепция в обхвата на изчисляването на енергийните характеристики).

Ето два примера за случаи (22), при които може да бъде оправдано да се обмисли прилагане на изискванията на равнище участък, вместо на равнище стая:

а)	съседни офиси с идентични изисквания за средата в помещенията в административна сграда;

б)	съседни стаи/помещения, които не са физически отделени едно от друго (например кухня с отворен преход към всекидневна в апартамент).

Оценката за най-подходящия обхват на регулиране (на равнище стая или участък) обикновено ще зависи от проекта и предназначението на конкретната сграда или обособена част от сграда и от помещенията в тях. Основният параметър, който следва да се разгледа при извършването на тази оценка, е дали за няколко стаи могат да се отнасят едни и същи изисквания за средата в помещенията и следователно могат да бъдат обединени в един участък (от гледна точка на регулиране на температурата). Такива случаи трябва да бъдат добре обосновани.

Въпреки това държавите членки могат, отчитайки някои национални, регионални или местни особености, да разрешат регулиране на температурата на равнище участък за някои категории сгради или обособени части от сгради, когато има достатъчно основания за това. В такива случаи държавите членки следва да изяснят категориите сгради или обособени части от сгради, към които са насочени мерките, както и отчетените национални, регионални или местни особености. Те следва също така да представят обосновка (23) за допускането на предварително отклонение от основното изискване за тези категории сгради или обособени части от сгради.

2.3.3.3.   Кога се прилагат задълженията? (член 8, параграф 1, член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС)

а)   Устройства за саморегулиране (член 8, параграф 1 от ДЕХС)

Текстът изисква новите сгради да са оборудвани с устройства за саморегулиране. Същото изискване е предвидено за съществуващи сгради, когато се подменят топлогенератори.

Задълженията се прилагат за всички видове сгради и всички видове инсталации, освен в случаите, когато изпълнението им не е технически и икономически осъществимо (вж. раздел б).

В член 2, параграф 15б от ДЕХС е дадено следното определение за „топлогенератор“:

„„топлогенератор“ означава онази част от отоплителната инсталация, която произвежда полезна топлина посредством един или няколко от следните процеси: а) изгаряне на горива, например в котел; б) ефекта на Джаул-Ленц, протичащ в нагревателните елементи на електросъпротивителна отоплителна инсталация; в) улавяне на топлина от околния въздух, от изходящ въздух от вентилация, или от вода или от земен източник на топлина посредством термопомпа;“

Важно е да се отбележи, че в това определение не се прави разлика между топлогенераторите, които са различни от отоплителните тела (например котел и радиатори), и онези, които са интегрирани с отоплителното тяло в самостоятелна отоплителна инсталация (например топлоизточници на базата на електрическо съпротивление). Това означава, че задълженията (относно саморегулирането) следва да се прилагат и в последния случай (т.е. когато се подменя самостоятелна отоплителна инсталация в съществуваща сграда).

Когато сградите са оборудвани с множество топлогенератори, могат да възникнат ситуации, при които се подменят само част от топлогенераторите. В такива случаи изискването за монтиране на устройства за саморегулиране също трябва да се прилага, ако това е технически и икономически осъществимо. По-специално, ако няколко топлогенератора са свързани заедно и обслужват едно и също помещение и поне един от топлогенераторите бъде подменен, тогава изискването се прилага. Ако сградата е оборудвана с няколко топлогенератора, които са независими и обслужват различни помещения, държавите членки могат да позволят изискването да се прилага само за помещението или помещенията, обслужвано(и) от заменения(те) топлогенератор(и).

Когато съществуващите сгради са свързани към централно отопление и не са оборудвани с топлогенератори на равнище сграда, изискването за монтиране на устройства за саморегулиране обикновено се прилага тогава, когато се подменят топлогенератори на централното отопление. В някои случаи това може да доведе до затруднения, свързани например със собствеността (24) или икономическата осъществимост (25). В такива случаи държавите членки могат да проучат алтернативни пътища, за да гарантират монтирането на устройства за саморегулиране, например чрез:

а)	въвеждане на изискване за монтиране на устройства за саморегулиране при подмяна на топлообменници в сградите;

б)	изготвяне и прилагане на пътна карта за постепенното внедряване на устройства за саморегулиране, която има за цел цялостно обхващане на сградите, но като разходите се разпределят в достатъчен период от време.

Монтирането на нова отоплителна инсталация в съществуваща сграда или обособена част от сграда, която вече е била оборудвана с отоплителна инсталация (например монтиране на централна отоплителна инсталация, която подменя отделни отоплителни инсталации в сграда), следва да приведе в действие изискването за монтиране на устройства за саморегулиране, тъй като предполага подмяна на топлогенератори.

Монтирането на отоплителна инсталация в постройка, която до този момент не е била сграда по смисъла на ДЕХС, но която например впоследствие поради реставрационни работи се превръща в сграда по смисъла на ДЕХС, също следва да приведе в действие изискването за монтиране на устройства за саморегулиране.

б)   ССАУ (член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС)

Разпоредбите относно монтирането на системи за сградна автоматизация и управление се прилагат за всички (т.е. нови и съществуващи) нежилищни сгради с отоплителни или климатични инсталации, инсталации за комбинирано отопление и вентилация, комбинирани климатични и вентилационни инсталации с полезна номинална мощност от над 290 kW.

Прагът от 290 kW се прилага за всяка инсталация поотделно, т.е. съгласно член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 задълженията се прилагат във всички от следните случаи:

а)	когато полезната номинална мощност на отоплителната инсталация надхвърля 290 kW;

б)	когато полезната номинална мощност на инсталацията за комбинирано отопление и вентилация надхвърля 290 kW;

в)	когато полезната номинална мощност на климатичната инсталация надхвърля 290 kW;

г)	когато полезната номинална мощност на комбинираната климатична и вентилационна инсталация надхвърля 290 kW.

Допълнителни разяснения за начина на определяне на полезната номинална мощност са предоставени в раздел 2.3.2.2.

2.3.4.   Техническа, икономическа и функционална осъществимост (член 8, параграф 1, член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС)

Понятието „осъществимост“ има отношение към:

а)	прилагането на изисквания към инсталациите съгласно член 8, параграф 1 от ДЕХС, който гласи, че изискванията към инсталациите трябва да се прилагат, „доколкото това е технически, икономически и функционално осъществимо (26) “, и

б)	монтирането на устройства за саморегулиране (член 8, параграф 1 от ДЕХС) и ССАУ (член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС), тъй като съответните изисквания се прилагат само „ако това е технически и икономически осъществимо“.

Следва да се обърне внимание, че държавите членки трябва да уточнят в кои конкретни случаи изпълнението на изискванията не е осъществимо от техническа, икономическа и/или функционална гледна точка. Държавите членки следва да гарантират, че тези случаи са ясно определени, формулирани и обосновани (27).

Тълкуването на понятията техническа, икономическа и функционална осъществимост не следва да се оставя на преценката единствено на заинтересованите страни (например собственици или монтажници на инсталации (28)). Условията, при които се оценява осъществимостта, следва да бъдат определени на равнище държава членка или, когато регионалните условия засягат само част от територията на дадена държава членка, на регионално равнище. В последния случай обаче следва да се определят регионални условия в националните мерки за транспониране. Във всички случаи тези условия следва да бъдат документирани (например като част от технически насоки) и следва да се прилагат еднакво на националната или, когато е приложимо, на регионалната територия. И накрая, възможността за неприлагане на изискванията към инсталациите следва да се оценява с помощта на ясни процедури, установени и контролирани от публичните органи.

При тези процедури може да се прави разграничение между различни видове сгради, по-специално с цел да се разгледат конкретни видове, за които техническата, икономическата или функционалната осъществимост представлява проблем.

Пример за това са сгради с историческо значение или сгради, обявени за паметници на културата, при които може да съществуват специфични ограничения, затрудняващи прилагането на някои от изискванията. В този контекст следва да се отбележи, че спазването на тези изисквания по принцип не би променило характера или външния вид на сградите с историческо значение или сградите, обявени за паметници на културата.

За да се избегне всяко съмнение, следва да се отбележи също така, че изискванията са приложими и за всички категории сгради, за които директивата позволява на държавите членки да въведат дерогации от прилагането на минимални изисквания за енергийните характеристики (член 4, параграф 2 от ДЕХС).

Въпреки това специфичните особености на някои сгради могат да бъдат взети предвид при оценката на техническата, икономическата и/или функционалната осъществимост на изпълнението на изискванията. В изключителни случаи, когато доказателствата водят до заключението, че за конкретна сграда спазването на изискванията е технически, икономически или функционално невъзможно, изискванията могат да бъдат пренебрегнати. До такова заключение може да бъде достигнато единствено на база всеки отделен случай, а държавите членки не трябва да въвеждат систематични освобождавания за нито една категория сгради.

В следващата таблица е посочено как може да се тълкува всеки вид осъществимост и са дадени примери.

Таблица 4

Тълкуване на понятията техническа, икономическа и функционална осъществимост

Вид осъществимост (29)	Значение	Примери
Техническа осъществимост	Техническа осъществимост е налице тогава, когато техническите характеристики на инсталацията и сградата (или обособена част от сградата) позволяват да се прилагат изискванията. Техническа осъществимост отсъства тогава, когато изискванията не могат да се прилагат от техническа гледна точка, т.е. когато техническите характеристики на инсталацията възпрепятстват прилагането на изискванията.	Техническата осъществимост би представлявала проблем, ако дадена инсталация не позволява монтирането на устройствата, необходими за изпълнение на изискванията, например: — за изискванията за оползотворяване на отпадната топлина за вентилационни инсталации — ако входните и изходните отвори не са разположени в едни и същи участъци; — за изискванията към изолацията на тръбите — ако няма достъп до части от тръбите.
Икономическа осъществимост	Икономическата осъществимост се отнася до разходите за прилагане на изискванията и това дали: i) тези разходи са пропорционални по отношение на разходите за планираната интервенция (например модернизиране на инсталацията); ii) очакваните ползи надвишават разходите (30), като се вземе предвид очакваният жизнен цикъл на инсталацията.	Икономическа осъществимост може да се изчислява например въз основа на: — максимално съотношение между разходите за прилагане на изискванията и разходите за планираната интервенция (например подмяна на топлогенератор); — максимален период за възвръщане на разходите, като се вземат предвид паричните ползи от прилагането на изискванията.
Функционална осъществимост (31)	Прилагането на изискванията не е функционално осъществимо, ако те биха довели до промени, които ще нарушат функционирането на инсталацията или използването на сградата (или обособената част от сграда) предвид специфичните ограничения (например разпоредби), които могат да се прилагат към инсталацията и/или сградата.	Прилагането на изискванията към инсталациите може да не е функционално осъществимо например когато: — приложимите разпоредби (например за безопасност) противоречат на изискванията; — прилагането на изискванията би довело до значителна загуба на възможност за използване на сградата или обособената част от сграда (например значителна загуба на пространство в сградата).

а)   Допълнителни съображения, свързани с техническата и икономическата осъществимост на монтирането на устройства за саморегулиране

В голямата част от случаите въпросът за техническата и икономическата осъществимост на монтирането на устройства за саморегулиране няма да се прилага по отношение на нови сгради, тъй като необходимостта от саморегулиране на температурата на равнище стая (или участък) може да бъде разгледана на етапа на проектиране, с което се предотвратява възникването на технически пречки на следващи етапи и се гарантира, че свързаните с това разходи са оптимални. Един ясен пример, когато не би било технически осъществимо да се монтират устройства за саморегулиране на равнище стая или участък, е случай, при който въпросните стая или участък няма да бъдат отоплявани (или охлаждани).

При съществуващите сгради техническата осъществимост може да представлява проблем, когато монтирането на устройства за саморегулиране не е възможно, без да се извършат значителни промени на инсталацията и/или сградата, които неизбежно биха довели до възпиращи разходи (такъв може да бъде например случаят при някои видове инсталации за подово отопление в съществуващи сгради).

Икономическата осъществимост също може да представлява проблем при съществуващи сгради, когато разходите за монтиране на устройства за саморегулиране са прекомерно високи в сравнение с разходите за подмяна на топлогенератора. Когато решат да направят оценка на осъществимостта въз основа на разходите, държавите членки следва да изяснят как се изчисляват и сравняват разходите. Могат да бъдат разгледани следните два подхода:

а)

сравняване на първоначалните разходи за монтиране на устройства за саморегулиране с разходите за подмяна на топлогенераторите и определяне на праг за максималното съотношение между двата вида разходи. Подходът е в съответствие със съображение 21 от Директива (ЕС) 2018/844, което гласи следното: „[м]онтирането на устройства за саморегулиране в съществуващите сгради за отделно регулиране на температурата във всяка стая или, при обосновани случаи, в определена отопляема зона от сградната единица, следва да се разглежда, когато е икономически осъществимо, например когато разходите за това представляват по-малко от 10 % от общите разходи за подмяна на топлогенераторите“;

б)	сравняване на първоначалните разходи за монтиране на устройства за саморегулиране с очакваните икономии на разходи за енергия, произтичащи от монтирането им, и определяне на праг за максималния период за възвръщане на разходите (например 5 години).

Макар че и двата подхода са възможни, препоръчителен е вторият вариант, тъй като в голямата част от случаите първоначалните разходи ще се възвърнат в рамките на кратък период от време (обикновено 2 до 3 години).

Таблица 5

Възможно тълкуване на техническата и икономическата осъществимост на монтирането на устройства за саморегулиране

Вид осъществимост	Как може да се тълкува	Може да се прилага за:
		нови сгради	съществуващи сгради
Техническа осъществимост	В стаята (участъка) няма отопление/охлаждане.	Да (но в редки случаи)	Да (но в редки случаи)
	Отоплителната инсталация не позволява монтирането на устройства за саморегулиране	Не	Да (но не често)
Икономическа осъществимост	Първоначалните разходи са твърде високи в сравнение с други разходи.	Не	Да (но не често)
	Инвестицията не може да се възвърне в достатъчна степен.	Не	Да (но в редки случаи)

б)   Допълнителни съображения, свързани с техническата и икономическата осъществимост на монтирането на ССАУ

В по-голямата част от случаите въпросът дали монтирането на саморегулираща се ССАУ е технически и икономически осъществимо няма да се отнася за нови сгради, тъй като:

а)	проектът на сградата и инсталацията може да гарантира, че няма технически пречки за монтирането на ССАУ;

б)	проектът на сградата и инсталацията може да гарантира, че разходите за монтиране на ССАУ са сведени до минимум;

в)	монтирането на ССАУ вече е част от обичайната практика при новите големи нежилищни сгради.

По отношение на съществуващи сгради единствените случаи, при които техническата осъществимост може да представлява проблем, са онези, при които техническите сградни инсталации не могат да бъдат управлявани или въвеждането на функции за управлението им би наложило значителни промени на инсталацията и/или сградата, които неизбежно биха довели до възпиращи разходи. Такива ситуации са ограничени до сгради, които са оборудвани със стари инсталации, и би следвало да са рядкост.

Икономическата осъществимост на монтирането на ССАУ в съществуващи сгради също може да бъде свързана с първоначалните и текущите разходи и/или с необходимия период за възвръщане на разходите. Възможен подход е да се направи оценка на икономическата осъществимост въз основа на очакваните икономии на разходи за енергия, генерирани от ССАУ, и те да се сравнят с първоначалните и текущите разходи за монтиране на ССАУ за целия жизнен цикъл на инсталацията. Това може да бъде допълнено с оценка на пропорционалността на първоначалните разходи за монтиране на ССАУ във въпросната сграда въз основа на параметри като например размер на сградата или потребление на енергия (32).

Таблица 6

Възможно тълкуване на техническата и икономическата осъществимост на монтирането на ССАУ

Вид осъществимост	Как може да се тълкува	Може да се прилага за:
		нови сгради	съществуващи сгради
Техническа осъществимост	Техническите сградни инсталации не могат да бъдат управлявани без значителни промени.	Не	Да (но в редки случаи)
Икономическа осъществимост	Първоначалните разходи са прекомерни в сравнение с характеристиките на сградата.	Не	Да (но в редки случаи)
	Инвестицията не може да се възвърне в достатъчна степен.	Не	Да (но в редки случаи)

2.4.   Насоки за транспониране на разпоредбите относно техническите сградни инсталации и техните инспекции, устройствата за саморегулиране и ССАУ

2.4.1.   Изисквания към техническите сградни инсталации, извършването на оценка и документирането на цялостните енергийни характеристики на техническите сградни инсталации (член 2, член 8, параграф 1, членове 14 и 15 от ДЕХС)

2.4.1.1.   Транспониране на определенията (член 2 от ДЕХС)

Когато е уместно, държавите членки следва да обмислят предоставянето на допълнителни разяснения за допълване на определенията за технически сградни инсталации, например за да се опишат по-подробно функциите, които се очаква да постигнат системите за сградна автоматизация и управление.

2.4.1.2.   Установяване на изисквания към инсталациите (член 8, параграф 1 от ДЕХС)

а)   Нови технически сградни инсталации

За инсталации, които не са били разглеждани преди изменението (системите за сградна автоматизация и управление и производството на електроенергия на място), държавите членки ще трябва да определят и установят изисквания към инсталациите на национално равнище и да гарантират, че тези изисквания обхващат всички аспекти, посочени в член 8, параграф 1 от ДЕХС: „цялостни енергийни характеристики“, „правилно монтиране“, „подходящи оразмеряване, настройка и контрол“. В следващата таблица е посочено значението на всяка от тези области на изисквания, като се дават примери (само с цел онагледяване) за двата вида инсталации, които бяха добавени към списъка на техническите сградни инсталации в ДЕХС.

Таблица 7

Различни области на изисквания към инсталациите

Вид изискване	Отнася се за:	Примери
		ССАУ	Производство на електроенергия на място
„цялостни енергийни характеристики“	Характеристиките на инсталацията като цяло (да не се бърка с характеристиките на ниво продукт или компонент и характеристиките на цялата сграда)	Функциите за контрол, които оказват въздействие върху енергийните характеристики на сградата (например съгласно стандарт EN 15232 (33))	Показател за характеристиките на фотоволтаична система (например съгласно стандарт EN 15316-4-6 (34))
„подходящо оразмеряване“	Подходящата големина или капацитет на инсталацията предвид потребностите и характеристиките на сградата при очакваните условия на използване	Определяне на оптималните функции за контрол въз основа на вида на сградата, очакваното използване, възможните икономии на енергия	Определяне на оптималната големина на фотоволтаичната система въз основа на намалението на разходите за електроенергия, наличната площ за инсталиране и други евентуални ограничения
„правилно монтиране“	Начинът, по който инсталацията следва да бъде монтирана в сградата, за да функционира правилно	Монтиране от обучен и/или сертифициран монтажник	Монтиране от обучен и/или сертифициран монтажник
„подходяща настройка“	Действия за изпитване и фино регулиране на вече монтираната инсталация при реални условия на използване	Последователност от изпитвания, които трябва да бъдат извършени след монтажа, за да се провери дали инсталацията функционира в съответствие със спецификациите	Последователност от изпитвания, които трябва да бъдат извършени след монтажа, за да се провери дали инсталацията функционира в съответствие със спецификациите
„подходящ контрол“	Желаните или изисквани функции за контрол на инсталациите	Обхват на функциите за контрол	(Когато е приложимо) контрол на захранването с електроенергия (например към мрежата, собствено потребление или съхраняване)

б)   Инсталации, които вече са били обхванати преди изменението

За инсталации, които вече са били обхванати преди изменението, държавите членки биха могли да обмислят използването на транспонирането на Директива (ЕС) 2018/844 като възможност да преразгледат и евентуално да актуализират приложимите изисквания към инсталациите. Това преразглеждане би могло по-специално да бъде възможност да се провери дали приложимите изисквания обхващат в достатъчна степен различните области, посочени в ДЕХС, и да се прецени дали изискванията биха могли да бъдат доразвити. Обратна информация от Съгласувано действие по ДЕХС (35) — Европейската мрежа предлага: i) акцентът на приложимите изисквания като цяло да се постави върху изискванията към характеристиките на равнище компонент и ii) начинът, по който се разглеждат другите области (т.е. правилно монтиране, подходящи оразмеряване, настройка и контрол), да може да се различава в рамките на ЕС. Следователно държавите членки се насърчават да участват в това преразглеждане и когато е уместно, да използват наличните добри практики.

в)   Съобразяване със специфичните за продуктите регламенти съгласно Директивата за екодизайн

Техническите сградни инсталации включват много продукти, регламентирани съгласно специфичните за продуктите регламенти, чрез които се прилага Директива 2009/125/ЕО („Директива за екодизайн“). Във връзка със специфичните за продуктите регламенти за прилагане на Директивата за екодизайн, които може да се отнасят за продукти — част от технически сградни инсталации съгласно определението в член 2, параграф 3 от ДЕХС, трябва да се подчертае, че изискванията съгласно член 8, параграф 1 от ДЕХС се прилагат за инсталациите като цяло, както са монтирани в сградите, а не за характеристиките на отделни компоненти, които попадат в обхвата на специфичните за продуктите регламенти, чрез които се прилага Директивата за екодизайн. Като пример обхватът на изискванията по член 8, параграф 1 от ДЕХС за сградна водна отоплителна инсталация ще обхваща цялата инсталация (котли, компоненти за разпределение и излъчване), докато обхватът на изискванията за екопроектиране за продуктите, част от същата инсталация, се ограничават до тези, прилагани за котлите.

Полезно е по принцип да се насърчава монтирането на продукти с много добри характеристики, но ако изискванията по член 8, параграф 1 от ДЕХС се прилагат за продукти, които вече са обхванати от специфичните за продуктите регламенти за прилагане на Директивата за екодизайн, тези изисквания не трябва да надхвърлят последните, тъй като специфичните за продуктите регламенти за прилагане на Директивата за екодизайн са пряко приложими мерки за хармонизиране.

Забраната на конкретни видове продукти, които не отговарят на приложимите изисквания за екопроектиране, би надхвърлила изискваното и допустимото съгласно ДЕХС, тъй като продукти от други държави членки, които отговарят на всички изисквания за екопроектиране, не биха могли да се продават на други национални пазари, в нарушение на основния принцип за свободно движение на стоки.

В определени случаи обаче държавите членки могат да ограничат свободното движение на стоки от съображения, свързани с околната среда, но само след като са уведомили Комисията (36). Това съответства на съображение 35а (37) и член 6 (38) от рамката за екопроектиране.

2.4.1.3.   Транспониране на разпоредбите за извършване на оценка и документиране на характеристиките на инсталациите (член 8, параграф 1 от ДЕХС)

а)   Инсталация или изменена част?

Член 8, параграф 9 от ДЕХС гласи, че когато се монтира, подменя или модернизира дадена техническа сградна инсталация, трябва да се извърши оценка и да се документират цялостните характеристики на „изменената част или по целесъобразност — на цялата изменена“ инсталация.

Това означава, че:

а)

във всички случаи трябва да се извърши оценка и да се документират характеристиките на изменената част. Например, ако бъде подменен топлогенераторът на отоплителна инсталация, което съответства на модернизиране на инсталацията, следва да се извърши оценка и да се документират характеристиките на новия топлогенератор;

б)

в някои случаи (т.е. „по целесъобразност“) трябва да се извърши оценка и да се документират характеристиките на цялата инсталация. Това следва да се изисква в следните три ситуации: i) монтиране на нова инсталация; ii) подмяна на цялата инсталация; iii) част или части от инсталацията се подлагат на основно модернизиране, което може да засегне цялостните характеристики на инсталацията.

Случаите, посочени в буква б), подточки i) и ii), са ясни: когато се монтира или подменя цяла нова инсталация (независимо дали в нова, или в съществуваща сграда), е налице ясна необходимост от извършване на оценка и документиране на характеристиките на цялата (нова) инсталация.

В случая, посочен в буква б) подточка iii), част или части от инсталацията се подменят или модернизират, като по този начин се подобряват техните енергийни характеристики. Поради важността на тази част това води до подобряване на характеристиките на цялата инсталация. При този сценарий следва да се извърши оценка на характеристиките на цялата инсталация. Например:

а)	подмяната на основен компонент (например топлогенератор в инсталация) или голям брой по-малки компоненти (например всички отоплителни тела в сградата) по принцип следва да се счита за основно модернизиране, тъй като вероятно ще окаже значително въздействие върху цялостните характеристики;

б)	изменените аспекти на цялата инсталация (например по-добра изолация на тръбите, подмяна на тръбите, подмяна на всички източници на светлина, подмяна на всички радиатори) по принцип следва да се счита за основно модернизиране;

в)	същото се отнася за всяко модернизиране или изменение, които засягат равновесното състояние на инсталацията.

В следните примери не следва да има задължение за извършване на оценка:

а)	поддържане и ремонти, чиято цел е само да се осигури безопасно и оптимално функциониране на инсталацията;

б)	подмяна на по-малки компоненти на инсталацията (например подмяна на отоплително тяло).

Във всеки случай държавите членки (а не собствениците на сграда и жилище) решават да определят в своите национални законодателства случаите, когато е целесъобразно да се извърши оценка на характеристиките на цялата инсталация, спрямо тези случаи, когато се изисква извършване на оценка на характеристиките само на изменената част.

В този контекст държавите членки могат да направят разграничение между различните сгради и обособени части от сгради, които могат да бъдат засегнати от тези разпоредби. Това например може да се отнася за вида на сградите (например жилищни или нежилищни, еднофамилни или многофамилни сгради). Това би могло да се отнася и за размера на инсталацията, тъй като може да е по-подходящо да се извърши по-обстойна оценка, когато инсталацията е по-голяма или по-сложна.

б)   Цялостни характеристики

В обхвата на разпоредбите относно оценка и документиране на характеристиките на инсталациите извършване на оценка на цялостните характеристики (на изменената част или на цялата инсталация) означава да се предприемат необходимите стъпки за оценка и изразяване на енергийните характеристики (на изменената част или на цялата инсталация).

Думата „цялостни“ подчертава необходимостта, когато това е приложимо, да се извърши оценка на характеристиките на инсталацията като цяло за разлика от оценката на характеристиките на равнище продукт или компонент. Това има по-малко значение, когато се извършва оценка на характеристиките на изменената част.

Държавите членки следва да гарантират, че за целите на извършването на оценка и документирането обхватът на цялостните енергийни характеристики на техническа сградна инсталация съгласно член 8, параграф 9 от ДЕХС включва най-малко обхвата на цялостните енергийни характеристики съгласно член 8, параграф 1 за изисквания към инсталациите, а също така и тези аспекти, които могат да засегнат цялостните енергийни характеристики съгласно други области на изисквания (по-специално контрол). Това ще гарантира, че са извършени оценка и документиране на съответствието на инсталацията с изискванията, че собственикът е информиран за това съответствие и че съответствието може да бъде доказано (например когато сградата или обособена част от сградата се продава на нов собственик).

Оценката на характеристиките може да се извърши по различни начини; държавите членки следва да изяснят подхода, който следва да бъде спазван. Този подход може да зависи от различни фактори (например вида на разглежданата инсталация, вида интервенция: монтиране, подменяне, модернизиране и т.н.). Модернизациите, които са с органичен мащаб и въздействие, биха могли да водят до по-опростени подходи на оценка, например отразяване на интервенцията и гарантиране, че са събрани всички съответни технически документи за засегнатия(ите) компонент(и). По-съществени интервенции (обикновено монтаж или подмяна) биха могли да изискват по-обстойна оценка на въздействието върху инсталацията като цяло например въз основа на симулация на характеристиките на инсталацията, когато същата е проектирана, и въз основа на проверка на основни функции на инсталацията след монтажа.

Когато определят своя подход към оценката на характеристиките, държавите членки следва да гарантират съответствие с изискванията по членове 14 и 15 от ДЕХС относно инспекциите на отоплителните, климатичните и вентилационните инсталации, по-специално по отношение на изискването за извършване на оценка (по целесъобразност) на функциите на инсталацията при типични или нормални условия на експлоатация. Например, когато съществуват насоки или образци за инспекцията на технически сградни инсталации по членове 14 и 15 от ДЕХС, може да се направи препратка към тези насоки или образци в оценката на характеристиките съгласно член 8 от ДЕХС.

в)   Документиране на характеристиките на инсталацията

В член 8, параграф 9 от ДЕХС има изискване резултатите от оценката на характеристиките на инсталацията (или на изменената част от нея) да бъдат документирани и предадени на собственика на сградата. Държавите членки са свободни да определят формата и съдържанието на това документиране, които може да се различават в зависимост от вида на разглежданата интервенция. В този контекст обаче държавите членки следва да гарантират, че документирането включва обхвата на извършената оценка и може да бъде полезно за проверката на спазването на минималните изисквания за енергийни характеристики, определени в член 8, параграф 1 от ДЕХС, и за издаването на сертификати за енергийни характеристики (вж. следващия подраздел). Държавите членки са свободни да определят и как да бъде предавана документацията на собствениците на сградата.

г)   Връзка с изискванията за енергийни характеристики на сградата и сертификатите за енергийни характеристики

Задълженията по член 8, параграф 9 от ДЕХС относно документиране на характеристиките на инсталацията (или изменената част) имат за цел да гарантират, че на собствениците на сградата се предоставя актуална информация за характеристиките на техническата сградна инсталация. Тази информация може да се използва например за издаването на сертификати за енергийни характеристики или за проверка на спазването на минималните изисквания за енергийни характеристики (например когато по сградата се извършва основен ремонт). Държавите членки решават дали ще трябва да бъде издаден нов сертификат за енергийни характеристики (СЕХ) в резултат на оценката на енергийните характеристики на техническата сградна инсталация (или на изменена част от нея).

2.4.2.   Инспекции на отоплителните инсталации, климатичните инсталации, инсталациите за комбинирано отопление и вентилация на помещения и комбинираните климатични и вентилационни инсталации (членове 14 и 15 от ДЕХС)

2.4.2.1.   Инспекции на отоплителни инсталации и инсталации за комбинирано отопление и вентилация (член 14 от ДЕХС)

а)   Инсталации, подлежащи на инспекция

Изменението на ДЕХС разширява обхвата на инсталациите, които трябва да бъдат инспектирани съгласно член 14, параграф 1, като се включват и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация.

Държавите членки следва да включат определение за „инсталация за комбинирано отопление и вентилация“ в своето национално законодателство.

Държавите членки следва да гарантират, че определението за тези инсталации включва термопомпите и установява дали те попадат в обхвата на членове 14 и 15 от ДЕХС (вж. раздел 2.3.2.4).

б)   Полезна номинална мощност

В член 14, параграф 1 от ДЕХС има изискване за инспекции на инсталации с полезна номинална мощност над 70 kW. Преди изменението на ДЕХС прагът за инспекции на полезната мощност на котлите, определен в член 14, параграф 1 от ДЕХС, беше само 20 kW.

Тази промяна засяга както прага за мощността (увеличен от 20 kW на 70 kW), така и обхватът, който трябва да се разгледа при определяне на номиналната мощност. Преди изменението мощността се отнасяше само за котлите, докато сега мощността в ДЕХС се отнася за инсталацията като цяло. Инсталациите с множество топлогенератори (например инсталациите от вид 1 и вид 2, описани в раздел 2.2) също следва да бъдат включени в задължението, предвидено в член 14, параграф 1 от ДЕХС, ако общата мощност на множеството от топлогенератори, които обслужват една и съща площ или обособена част от сграда, надхвърля 70 kW.

Както се посочва в съображение 39 от Директива (ЕС) 2018/844, държавите членки могат да решат да продължат да прилагат въведените вече режими на инспекции, включително инспекции за по-малки отоплителни инсталации (т.е. с праг на полезната номинална мощност между 20 kW и 70 kW). Ако държавите членки решат да продължат функционирането на тези режими, те не би трябвало да бъдат задължени да съобщават за тези по-строги изисквания на Комисията.

в)   Характеристики при типични или нормални условия на експлоатация

Съгласно член 14, параграф 1 от ДЕХС държавите членки трябва да разширят обхвата на инспекцията, за да включва, по целесъобразност, оценката на инсталацията при обичайни или средни условия на експлоатация.

Държавите членки следва да определят какви промени са необходими в методиката за инспекция. Фокусът в това отношение следва да бъде насочен към изискванията и насоките за извършване на инспекциите.

г)   Освобождавания въз основа на договори или споразумения за енергоспестяване

Държавите членки могат да актуализират своите национални законодателства, за да включват освобождавания за сгради, обхванати от договорен критерий за енергийните характеристики или договорно споразумение за определяне на договорено равнище на подобряване на енергийната ефективност. Държавите членки могат да включват и освобождавания за сгради, които се експлоатират от оператор на комунални услуги или мрежов оператор.

Ако държавите членки преценят да разрешат такива освобождавания, те следва да гарантират, че в новото законодателство се разглежда определението за „критерий за енергийните характеристики“ и „договорно споразумение за определяне на договорено равнище на подобряване на енергийната ефективност“.

Ако държавите членки решат да включат посочените по член 14, параграф 2 от ДЕХС освобождавания, те трябва да гарантират, че цялостното въздействие на подхода е равностойно на въздействието на инспекциите по член 14, параграф 1 от ДЕХС.

За да се гарантира тази равностойност, на държавите членки се препоръчва да използват възможностите да прилагат член 18 от ДЕЕ, като създадат публично достъпен списък на сертифицирани/акредитирани дружества. Освен това държавите членки ще трябва да създадат публично достъпни модели на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат в съответствие с приложение XIII към ДЕЕ.

За тези държави членки, които нямат списък на сертифицирани/акредитирани дружества или публично достъпни модели на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, равностойността следва да се установява за всеки случай поотделно. При този сценарий страните по договора биха могли да улеснят процеса чрез анекс към договора между тях, в който се установяват ясно следните точки от приложение XIII към ДЕЕ:

а)	гарантираните икономии, които ще бъдат постигнати чрез изпълнение на мерките в договора;

б)	продължителността и ключовите етапи на договора и срока на известяване;

в)	референтна дата за установяване на постигнатите икономии;

г)	задължение за пълно изпълнение на мерките в договора и документиране на всички направени промени по време на проекта;

д)	ясни и прозрачни разпоредби за измерване и верифициране на постигнатите гарантирани икономии, проверки на качеството и гаранции (най-добре с препратка към национални или европейски стандарти).

д)   Доброволни изисквания към жилищни сгради

Член 14, параграф 5 от ДЕХС се отнася за възможността за въвеждане на двете функции (т.е. функция за електронно наблюдение и ефективни функции за контрол) за жилищни сгради.

Държавите членки, които решат да въведат изискванията за жилищни сгради, следва да включат ясно определение на значението на „функция за постоянно електронно наблюдение“ и „ефективни функции за контрол“.

Член 14, параграф 5 от ДЕХС има незадължителен характер (т.е. в текста е използвана думата „могат“) и не включва подробности за праговете, изразени под формата на полезна номинална мощност. Вместо това той имплицитно се отнася за всички жилищни сгради, независимо от тяхната големина. На държавите членки се препоръчва да вземат предвид разликите във вида на инсталациите или сградите, когато определят изискванията.

е)   Освобождавания въз основа на ССАУ или функция за постоянно електронно наблюдение и ефективни функции за контрол

В ДЕХС се освобождават от инспекции техническите сградни инсталации, които отговарят на член 14, параграф 4 (системи за сградна автоматизация и управление) и член 14, параграф 5 (доброволни изисквания за жилищни сгради).

Държавите членки трябва да актуализират националното законодателство, за да въведат определението за ССАУ.

Държавите членки могат да решат да снижат прага за изискването по отношение на монтирането на ССАУ, определен в член 14, параграф 4 от ДЕХС. Сградите според новото изискване и с монтирани ССАУ също следва да бъдат освободени от инспекции.

Държавите членки могат да решат да разширят освобождаването по отношение на инспекциите за индивидуални собственици на сгради с инсталации с мощност до 290 kW, които имат монтирани ССАУ в съответствие с член 14, параграф 4 от ДЕХС. Държавите членки, които разширят това освобождаване, следва да информират Комисията за това, когато я нотифицират за своите мерки за транспониране.

Държавите членки, които решат да въведат изисквания за жилищни сгради, следва да обмислят и освобождавания от инспекциите.

ж)   Алтернативни мерки

За държавите членки, които решат да прилагат алтернативни мерки, транспонирането на член 14 от ДЕХС до голяма степен се засяга само от промените в обхвата, праговете и освобождаванията (вж. раздел 2.3.2.8). Държавите членки могат да продължат да прилагат същия набор от мерки.

Държавите членки, които вече прилагат алтернативни мерки, трябва да гарантират в съответствие с член 14, параграф 3 от ДЕХС, че въведените мерки са равностойни на предвидените в член 14, параграф 1 от ДЕХС. Това може да наложи адаптирането на алтернативните мерки. Съгласно член 14, параграф 3 от ДЕХС държавите членки трябва да документират в доклад до Комисията равностойността на мерките, като докладът трябва да бъде изпратен преди въвеждането на каквито и да е нови или адаптирани мерки.

Ако в някакъв момент след транспонирането на ДЕХС дадена държава членка реши да промени набора или обхвата на съществуващите мерки или да въведе нови мерки, тя трябва да нотифицира Комисията за тези промени. За целта държавите членки трябва да предадат доклад относно равностойността на мерките, преди новите или адаптираните мерки да бъдат въведени.

В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 всички държави членки трябва да подадат доклади за равностойност, изисквани от ДЕХС, като част от техните национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК). Сроковете за подаване на НПЕК и докладите за напредъка са посочени в раздел 2.3.2.9.

Ако срокът за НПЕК е неподходящ за дадена държава членка, тя може да подаде доклада за равностойност директно на Комисията. Държавата членка обаче трябва да гарантира, че докладът за равностойност е включен и в следващия етап на НПЕК.

2.4.2.2.   Инспекции на климатичните инсталации и на комбинираните климатични и вентилационни инсталации (член 15 от ДЕХС)

Подобно на член 14, изискванията по член 15 от ДЕХС също трябва да бъдат включени в националното право. Задълженията по член 14 са същите като тези по член 15. Разпоредбите в настоящото приложение, отнасящи се до член 14, следва да се прилагат по аналогия и в контекста на член 15.

Информацията за начина на транспониране на член 15 от ДЕХС е предоставена в раздел 2.4.2.1, букви а)—ж) от настоящото приложение:

а)	инсталации, подлежащи на инспекция (раздел 2.4.2.1, буква а);

б)	полезна номинална мощност (раздел 2.4.2.1, буква б);

в)	характеристики при обичайни условия на експлоатация (раздел 2.4.2.1, буква в);

г)	освобождавания въз основа на договори или споразумения за енергоспестяване (раздел 2.4.2.1, буква г);

д)	доброволни изисквания за жилищни сгради (раздел 2.4.2.1, буква д);

е)	освобождавания въз основа на ССАУ или функция за постоянно електронно наблюдение и ефективни функции за контрол (раздел 2.4.2.1, буква е);

ж)	гарантиране на транспонирането на член 14, параграф 3 от ДЕХС — алтернативни мерки (раздел 2.4.2.1, буква ж).

2.4.3.   Изисквания за монтиране на устройства за саморегулиране и ССАУ (член 8, параграф 1, член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС)

2.4.3.1.   Транспониране на изискванията за монтиране на устройства за саморегулиране (член 8, параграф 1 от ДЕХС)

Съгласно задълженията за монтиране на устройства за саморегулиране (член 8, параграф 1 от ДЕХС):

а)	всяка нова сграда трябва да бъде оборудвана с устройства за саморегулиране до крайния срок за транспониране. Това следва да бъде гарантирано за сгради, за които са подадени заявления за разрешителни след крайния срок за транспониране;

б)	всички съществуващи сгради, чиито топлогенератори са подменени след датата на националното транспониране на тези задължения, трябва да бъдат оборудвани с устройства за саморегулиране.

Тези задължения се прилагат с изключение на не толкова честите/редките случаи, в които монтирането на такива устройства е технически или икономически неосъществимо.

Държавите членки следва да рекламират предварително в достатъчна степен тези изисквания, за да могат да бъдат взети предвид своевременно от специалистите, когато проектират нови сгради и когато подготвят подмяната на топлогенератори в съществуващи сгради.

При транспонирането на изискванията за монтиране на устройства за саморегулиране държавите членки следва да гарантират, че очакваната способност за саморегулиране на тези устройства е ясно изразена и е в съответствие с дадената в член 8, параграф 1 от ДЕХС, както разяснено подробно в раздел 2.3.3 от настоящото приложение.

В ДЕХС тази способност за саморегулиране е изразена по технологично неутрален начин. Това оставя възможности за гъвкавост по отношение на конкретните решения, които могат да се използват за постигането на тази способност. Такава гъвкавост може да се счита за полезна (тъй като позволява на проектантите и монтажниците да изберат най-доброто решение за дадена сграда или обособена част от сграда), но държавите членки се насърчават да предоставят и допълнителни технически насоки за прилагане на саморегулиране за различните съществуващи инсталации, по-специално за най-често срещаните. В таблицата в раздел 2.3.3.2 са дадени някои примери.

По отношение на обхвата на регулирането (например стая или участък) държавите членки се насърчават също така да предоставят технически насоки за случаите, в които регулирането на равнище участък би могло да помогне на специалистите в тяхната оценка и би могло да подкрепи последователното изпълнение на изискванията на национална (или по целесъобразност регионална) територия.

В случаите, когато държавите членки допуснат регулиране на равнище участък за ясно определени категории сгради или обособени части от сгради (вж. раздел 2.3.3.2, буква б), това следва да се направи ясно при транспонирането на изискванията или в техническите насоки за тяхното прилагане.

2.4.3.2.   Транспониране на изискванията за монтиране на ССАУ (член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС)

В член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС е посочена 2025 г. като срок, до който нежилищните сгради трябва да бъдат оборудвани със системи за сградна автоматизация и управление, отговарящи на посочените в тези членове условия. Въпреки това изискванията, чрез които се гарантира монтирането, трябва да бъдат транспонирани до крайния срок 10 март 2020 г.

При транспонирането на изискванията за монтиране на ССАУ държавите членки трябва да гарантират, че функциите на изискваните системи съответстват едновременно на: i) определението за системи за сградна автоматизация и управление по член 2, параграф 3а от ДЕХС и ii) функциите, посочени в букви а), б) и в) от член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС (вж. раздел 2.3.3.1).

Съответствието с определението за ССАУ не следва да създава особена трудност, но може да се окаже трудно за дадена сграда да се установят съществуващите функции и как те отговарят на предвидените съгласно ДЕХС. Една възможност да се улесни това е тези способности да бъдат отнесени към функциите и класовете ССАУ, както са определени в съществуващите стандарти, по-специално съгласно EN 15232 (39).

Във всеки случай държавите членки се насърчават да предоставят на специалистите специализирани технически насоки. Тези насоки биха помогнали на специалистите да оценят способностите на ССАУ и да установят възможни пропуски и биха дали препоръки за ефективно отстраняване на такива пропуски.

2.5.   Допълнителни съображения относно изискванията към инсталациите, извършването на оценка на характеристиките на инсталациите и документирането, инспекциите и ССАУ

В настоящия раздел са представени добри практики. Представените тук информация и полезни връзки не са изчерпателни, нито задължителни — те са предоставени само с информационна цел.

2.5.1.   Възможни тълкувания на изискванията към техническите сградни инсталации (член 8, параграф 1 от ДЕХС)

2.5.1.1.   Нови технически сградни инсталации

В ДЕХС са въведени две нови технически сградни инсталации: i) системи за сградна автоматизация и управление (ССАУ); и ii) инсталации за производство на електроенергия на място. В следващите таблици се обобщават възможните тълкувания на тези изисквания, когато се прилага ДЕХС.

По отношение на производството на електроенергия на място допускането е, че изискванията са насочени основно към фотоволтаичните панели. Въпреки това вятърните турбини (когато техният размер позволява да бъдат използвани на място) и микроинсталациите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (микроинсталации за КПТЕ) също са включени в обхвата на ДЕХС.

Таблица 8

Възможно тълкуване на изискванията към инсталациите за ССАУ

Вид изискване	Възможни тълкувания за ССАУ	Полезни връзки (40)
„цялостни енергийни характеристики“	Минимални изисквания за функциите за контрол, които оказват въздействие върху енергийните характеристики на сградата. Тези изисквания могат да се отнасят до обхвата на контрола (например кои инсталации се контролират), дълбочината (или степен на разбивка) на контрола или и двете. Когато се определят тези изисквания, може да се направи препратка към съществуващи стандарти например по отношение на енергийните класове ССАУ съгласно определеното в стандарт EN 15232. Изискванията могат да се различават в зависимост от вида на сградите (например жилищни спрямо нежилищни) и от някои характеристики на сградите (например площ).	EN 15232 (41), EN 16947-1:2017 (42) и СД CEN/TR 16947-2 (43)
„подходящо оразмеряване“	„Оразмеряване“ в този случай не се отнася за размера на инсталацията (какъвто е случаят за някои други инсталации), а по-скоро за начина, по който проектирането на ССАУ може да се съобрази с конкретната сграда. Целта на оразмеряването е да се постигне най-добро съотношение между разходи и функции, като се съобрази с конкретните потребности на разглежданата сграда. Изискванията към оразмеряването описват съответните аспекти, които следва да бъдат отчетени при проектирането на ССАУ за конкретна сграда (например очакваното или измереното потребление на енергия, използване на сградата, техническите сградни инсталации, монтирани в сградата, изискванията за експлоатация и поддръжка), за да се постигне такова оптимално съотношение. В рамките на тези изисквания може да е полезно да се консултират съответните стандарти или насоки.	EN ISO 16484-1:2010 (44)
„правилно монтиране“	Изискванията за „правилно монтиране“ представляват общо посочване на необходимостта да се гарантира, че инсталацията (в този случай ССАУ) е монтирана по начин, който ще гарантира безопасна и оптимална експлоатация. Обикновено това се свързва с изискванията към квалификацията на монтажника (например сертифициран монтажник) и със специални технически насоки.	EN 16946-1:2017 (45) и СД CEN/TR 16946-2 (46)
„подходяща настройка“	„Настройка“ се отнася за: i) изпитване на инсталацията след монтажа, за да се провери дали функционира правилно, и ii) фино регулиране, когато инсталацията се експлоатира в реални условия. Тези дейности обикновено изискват човешка намеса, но ССАУ предоставят възможност да се обмислят и подходи за текущо възлагане, при които този процес е частично автоматизиран (47).	EN 16946-1:2017 (45) и СД CEN/TR 16946-2 (46); ISO 50003 (48)
„подходящ контрол“	Тази категория се прилага най-вече за технически сградни инсталации, върху които се осъществява контрол (например отоплителни инсталации), а не за ССАУ, чието основно предназначение е да управляват други инсталации. Въпреки това „подходящ контрол“ в този случай може да се отнася за функции, които могат да се предлагат от ССАУ като помощ или улесняване на човешкия контрол (например показване на данни за потреблението или всякакво друго взаимодействие с експлоатиращия сградата или обитателите ѝ).	EN 15232 (41), EN 16947-1:2017 (42) и СД CEN/TR 16947-2 (43)

Таблица 9

Възможно тълкуване на изискванията към инсталации за производство на електроенергия на място

Вид изискване	Възможни тълкувания за инсталации за производство на електроенергия на място	Полезни връзки (49)
„цялостни енергийни характеристики“	Минимални изисквания за характеристиките на инсталацията (както е монтирана) от гледна точка на производството на електроенергия при типични условия на експлоатация. Държавите членки се насърчават при определянето на тези изисквания да вземат предвид приложимите стандарти, по-специално от списъка на стандартите за ЕХС (вж. трета колона), и приложимите регламенти за екопроектиране и енергийно етикетиране (50).	EN 15316-4-6 (51), EN 61724 (52) и EN IEC 61853-2:2016 (53) за фотоволтаични системи, стандарт EN 15316-4-4 (54) за когенериращи системи, интегрирани в сградата, EN 15316-4-10 (55) и IEC 61400-12-1 (56) за инсталации за производство на вятърна енергия
„подходящо оразмеряване“	„Оразмеряване“ първо може да се отнася до производствения капацитет на разглежданата инсталация. Една от целите може да бъде да се гарантира, че този капацитет е адекватен на разглежданите потребности (например проектирането на топлинния товар за отоплителни когенерационни агрегати). Оразмеряването може да се отнася и за физическите размери на компонентите на инсталацията, като се отчитат ограниченията, приложими за конкретната сграда (57) (например местоположение, ориентация, наклон на фотоволтаичните панели, конфигурация на модула за следене на точката на максималната мощност, размер на кабела и т.н.).	Изчисляване на проектния топлинен товар: EN 12831-1 (58), ЕN ISO 15927-5:2004 (59)
„правилно монтиране“	Изискванията за „правилно монтиране“ представляват общо посочване на необходимостта да се гарантира, че инсталацията е монтирана по начин, който ще гарантира безопасна и оптимална експлоатация. Обикновено това се свързва с изискванията към квалификацията на монтажника (например сертифициран монтажник) и със специални технически насоки. За фотоволтаични системи в този контекст може да са относими стандартите, приложими за интегрирани в сгради фотоволтаици (BIPV).	За системи BIPV — EN 50583-2 (60)
„подходяща настройка“	„Настройка“ се отнася за: i) изпитване на инсталацията след монтажа, за да се провери дали функционира правилно, и ii) фино регулиране, когато инсталацията се експлоатира в реални условия.	За фотоволтаични системи IEC/EN 62446 (61)
„подходящ контрол“	В този контекст „контрол“ се отнася за възможността на инсталацията да осъществява контрол върху своето собствено функциониране, като се отчитат параметрите на околната среда и на сградата. Това е най-важно за микроинсталациите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия поради едновременното производство на топлинна и електрическа енергия в тези инсталации.	Не се прилага.

а)   Инсталации за вградено осветление

Инсталациите за осветление вече бяха част от техническите сградни инсталации преди изменението, но не бяха обхванати от разпоредбите за изискванията към инсталациите. След изменението обаче трябва да бъдат въведени изисквания към инсталациите за вградено осветление. Както се разяснява в раздел 2.3.1.1, актуализацията на формулировката представлява само изясняване на обхвата. В новата формулировка на обхвата се подчертава, че той включва само оборудване за осветление, което е монтирано, за да бъдат изпълнени спецификациите за осветление, определени в момента на проектиране, и да се изпълнят свързаните изисквания.

Таблица 10

Възможно тълкуване на изискванията към инсталациите за вградено осветление

Вид изискване	Възможни тълкувания за инсталациите за осветление	Полезни връзки
„цялостни енергийни характеристики“	Минимални изисквания за характеристиките на инсталацията за вградено осветление като цяло, като се отчитат съответните параметри. Показателят LENI (lighting energy numeric indicator — числен показател за енергията за осветление), както е определен в стандарт EN 15193-1:2017, може например да бъде начин за изразяване на изискванията към характеристиките на инсталациите за осветление.	EN 15193-1:2017 (62), СД CEN/TR 15193-2:2017 (63)
„подходящо оразмеряване“	За инсталациите за осветление „подходящо оразмеряване“ се отнася за: i) определяне на изискванията за нивото на осветеност, като се отчитат съответните параметри (по-специално предназначението на сградата и помещенията в нея), и ii) пренасяне на тези изисквания в проектни спецификации за инсталациите за осветление.	EN 12464-1 (64), CEN/TS 17165 (65)
„правилно монтиране“	Монтирането на електрическото оборудване, включително осветлението, в съответствие с приложимите разпоредби на национално равнище.	Не се прилага.
„подходяща настройка“	„Настройка“ в този случай може да се отнася за: i) проверка дали функциите на инсталациите за осветление отговарят на проектните спецификации, по-специално от гледна точка на контрола, и ii) извършване на съответно фино регулиране.	Същото, като по-долу
„подходящ контрол“	В този контекст „контрол“ се отнася за възможността инсталацията за осветление да осъществява контрол върху степента на осветяване, като се отчитат параметрите на околната среда (например дневна светлина) и на сградата (например обитаване).	СД CEN/TR 15193-2 (66), CIE 222:2017 (67)

2.5.1.2.   Инсталации, които вече са били обхванати преди изменението

Инсталациите за отопление на помещения, охлаждане на помещения, топла вода за битови нужди и вентилация вече бяха обхванати от разпоредбите относно изискванията към инсталациите съгласно ДЕХС. Все пак транспонирането на ДЕХС предлага възможност за актуализиране на тези изисквания.

Таблица 11

Възможно тълкуване на изискванията към инсталациите за отопление на помещения

Вид изискване	Възможни тълкувания за инсталациите за отопление на помещения (68)	Полезни връзки (69)
„цялостни енергийни характеристики“	В този контекст „цялостни характеристики“ се отнася за характеристиките на целия процес на преобразуване на енергията в топлогенераторите, разпределението на топлинната енергия в цялата сграда, излъчване на топлина в отделните стаи или помещения на сградата и когато е приложимо, съхраняване на топлинна енергия. Те не се ограничават до характеристиките на топлогенераторите и могат да включват изисквания, които засягат други части от инсталацията (например изолация на разпределителната тръбопроводна мрежа).	Серията стандарти EN 15316, например EN 15316-1 (70), EN 15316-2 (71), EN 15316-3 (72), EN 15316-4-1 (73), EN 15316-4-2 (74), EN 15316-4-5 (75), EN 15316-4-8 (76), EN 15316-5 (77)
„подходящо оразмеряване“	За отоплителните инсталации „подходящо оразмеряване“ се отнася за: i) определяне на потребностите от отопление, като се отчитат съответните параметри (по-специално предназначението на сградата и помещенията в нея), и ii) пренасяне на тези изисквания в проектни спецификации за инсталациите за отопление.	EN 12831-1 (78), EN 12831-3 (79), Модул M8-2, M8-3 EN 12828 (80), EN 14337 (81), EN 1264-3:2009 (82)
„правилно монтиране“	„Правилно монтиране“ се отнася за необходимостта да се гарантира, че инсталацията е в състояние да функционира в съответствие с проектните спецификации. Гарантирането на правилно монтиране може да се основава например на национални технически насоки, документация на производителя на продукта, сертификация на монтажниците.	EN 14336 (83), EN 1264-4 (84), EN 14337 (81)
„подходяща настройка“	„Настройка“ в този случай се отнася за изпитване и фино регулиране на инсталацията в реални условия (85), по-специално за проверка и евентуална настройка на функциите на инсталацията, които могат да окажат въздействие върху характеристиките (например функциите за контрол — вж. по-долу).	EN 15378-1 (86), EN 14336 (83), EN 15378-3 (87)
„подходящ контрол“	Отнася се за функциите за контрол, които отоплителните инсталации могат да включват с цел оптимизация на характеристиките, например автоматично адаптиране на отоплителната мощност от отоплителните тела в отделните стаи или помещения, адаптиране на температурата на инсталацията въз основа на външната температура („компенсиране на метеорологичните условия“) или график, динамично и статично хидравлично балансиране на инсталацията, наблюдение на функционирането на инсталацията, настройка на дебита на водата/въздуха в зависимост от потребностите.	EN 15500-1 (88), EN 15316-2 (71), EN 15232 (89), разпоредбите за енергийно етикетиране на топлоизточници (90)

Таблица 12

Възможно тълкуване на изискванията към инсталацията за охлаждане на помещения

Вид изискване	Възможни тълкувания за инсталациите за охлаждане на помещения (91)	Полезни връзки
„цялостни енергийни характеристики“	В този контекст „цялостни характеристики“ се отнася за характеристиките на целия процес на трансформация на енергията в генераторите на охлаждане, разпределението на охладителната енергия в цялата сграда, излъчване на охладителна енергия в отделните стаи или помещения на сградата и когато е приложимо, акумулиране на охладителна енергия. Те не се ограничават до характеристиките на генераторите на охлаждане, но могат да включват изисквания, които засягат други части от инсталацията (например изолация на разпределителната тръбопроводна мрежа).	Серията стандарти за инсталации за охлаждане EN 16798, например EN 16798-9 (92), EN 16798-13 (93), EN 16798-15 (94)
„подходящо оразмеряване“	„Оразмеряване“ се отнася за оптималното оразмеряване на охладителната инсталация спрямо потребностите от охлаждане на сградата и помещенията в нея.	EN 1264-3:2009 (95)
„правилно монтиране“	„Правилно монтиране“ се отнася за необходимостта да се гарантира, че инсталацията е в състояние да функционира в съответствие с проектните спецификации. Гарантирането на правилно монтиране може да се основава например на национални технически насоки, документация на производителя на продукта, сертификация на монтажниците.	EN 1264-4 (96)
„подходяща настройка“	„Настройка“ в този случай се отнася за изпитване и фино регулиране на инсталацията в реални условия (97), по-специално за проверка и евентуална настройка на функциите на инсталацията, които могат да окажат значително въздействие върху характеристиките (например функциите за контрол — вж. по-долу).	EN 16798-17 (98)
„подходящ контрол“	Отнася се за функциите за контрол, които инсталациите за охлаждане на помещения могат да включват с цел оптимизиране на характеристиките, например автоматично адаптиране на охладителната мощност на охладителните тела в отделните стаи или помещения.	EN 15500-1 (99), EN 15316-2 (100), EN 15232 (101)

Таблица 13

Възможно тълкуване на изискванията към инсталацията за вентилация

Вид изискване	Възможни тълкувания за инсталациите за вентилация	Полезни връзки (102)
„цялостни енергийни характеристики“	Отнася се за енергийните характеристики на вентилационната инсталация като цяло, като се отчитат например енергийната ефективност на вентилаторите, характеристиките на мрежата от вентилационни въздухопроводи, оползотворяването на топлинната енергия.	EN 16798-3 (103), EN 16798-5-1 (104), EN 16798-5-2 (105)
„подходящо оразмеряване“	„Оразмеряване“ се отнася за оптималното оразмеряване на вентилационната инсталация спрямо потребностите от вентилация на сградата и помещенията в нея.	EN 16798-7 (106), СД CEN/TR 14788 (107), CR 1752 (108)
„правилно монтиране“	„Правилно монтиране“ се отнася за необходимостта да се гарантира, че инсталацията е в състояние да функционира в съответствие с проектните спецификации. Гарантирането на правилно монтиране може да се основава например на национални технически насоки, документация на производителя на продуктите, сертификация на монтажниците.	Не се прилага.
„подходяща настройка“	„Настройка“ в този случай се отнася за изпитване и фино регулиране на инсталацията в реални условия (109), по-специално за проверка на компонентите и функциите на инсталацията, които могат да окажат въздействие върху характеристиките (например херметичност на въздухопроводите).	EN 12599 (110), EN 16798-17 (111), EN 14134 (112)
„подходящ контрол“	Отнася се за функциите за контрол, които инсталациите за вентилация могат да включват с цел оптимизиране на характеристиките, например модулиране на въздушния поток.	EN 15232 (113), EN 15500-1 (114)

2.5.2.   Извършване на оценка на характеристиките и документиране (член 8, параграф 9 от ДЕХС)

2.5.2.1.   Обхват на оценката на характеристиките

В раздел 2.4.1.3, буква а) се дават насоки за начина на тълкуване на обхвата на оценката на характеристиките (изменена част спрямо цялостна инсталация) съгласно член 8, параграф 9 от ДЕХС. Едно допълнително съображение е, че ще бъде полезно да се гарантира степен на съгласуваност между член 8, параграф 1 и член 8, параграф 9 от ДЕХС. Това означава по-специално, че ако няма основание да се постъпи по друг начин, модернизиране на инсталацията съгласно член 8, параграф 1 от ДЕХС следва принципно да означава модернизиране на инсталацията съгласно член 8, параграф 9 от ДЕХС. Държавите членки обаче могат да поискат да възприемат различен подход за по-малки, незначителни модернизации, което би могло да доведе до документиране на характеристиките на изменената част от инсталацията, но без да се задейства прилагането на някое от изискванията към инсталацията.

2.5.2.2.   Цялостни характеристики

В раздел 2.4.1.3, буква б) се предоставят насоки за това как да се тълкува понятието „цялостни характеристики“ и как да се структурира оценката на цялостните характеристики. По-специално, подчертава се необходимостта да се гарантира съгласуваност с практиките за инспекции съгласно членове 14 и 15 от ДЕХС за съответните технически сградни инсталации. Допълнително съображение е това, че държавите членки могат да счетат за полезно по отношение на монтиране, подменяне и модернизиране (на инсталации), които водят до привеждане в действие на изискванията относно инсталациите, да осигурят известна степен на съответствие между изпитванията, извършвани за целите на спазването на изискванията за настройка на инсталациите, и онези, които може да са необходими за оценката на цялостните енергийни характеристики за целите на документирането.

2.5.2.3.   Документиране на характеристиките на инсталацията

Както е посочено в раздел 2.4.1.3, буква в), държавите членки са свободни да определят формата и съдържанието на документацията (относно характеристиките на инсталацията), която се предава на собствениците на сградата, при условие че тази документация включва обхвата на оценката на цялостните характеристики на инсталацията. Също така би било полезно, ако тази информация се предоставя по начин, който подчертава съответствието на техническата сградна инсталация с приложимите изисквания. Това може да стане под формата на контролен списък, в който са определени приложимите изисквания към инсталацията и начините за оценката им и в който се обобщават резултатите от оценката (включително изпитвания при нормални или типични условия).

Както е посочено в раздел 2.4.1.3, буква г), държавите членки решават дали ще трябва да бъде издаден нов сертификат за енергийни характеристики (СЕХ) в резултат на оценката на енергийните характеристики на техническата сградна инсталация (или на изменената част от нея). Все пак държавите членки се насърчават да изискват нов СЕХ, когато могат да бъдат засегнати характеристиките на цялата инсталация (т.е. в случаи на монтиране, подменяне или модернизиране в голям мащаб), тъй като в такива случаи е вероятно да бъдат засегнати също така характеристиките на цялата сграда.

Държавите членки могат да счетат за полезно също разглеждането на съществуващи насоки на национално равнище (115), както и резултатите от съответните проекти на ЕС (116).

2.5.3.   Инспекции (членове 14 и 15 от ДЕХС)

2.5.3.1.   Установяване на нуждите от обучение

Поради разширения обхват на ДЕХС държавите членки следва да преценят дали е необходимо ново или допълнително обучение. Това важи особено за онези области на компетентност, които са свързани с типични или нормални условия на експлоатация.

Държавите членки следва също така да преценят дали при това обучение ще е необходимо повторно акредитиране. Следва да се изготви и календар за предоставяне на обучение.

2.5.3.2.   Промени в методиката на докладване

Държавите членки следва да оценят дали методиката на докладване, образците за докладване, базите данни и т.н. се нуждаят от актуализиране.

2.5.3.3.   Промени в базата данни

Държавите членки следва да оценят дали базата данни с доклади (когато такава съществува) и механизмите за докладване трябва да бъдат актуализирани или модернизирани.

За онези инсталации, които са освободени съгласно член 14, параграф 2 или параграф 6 от ДЕХС, в базите данни следва да може да се регистрира периодът на валидност на тези освобождавания.

2.5.3.4.   Промени в механизма за осигуряване на качеството

Държавите членки следва да оценят необходимостта от актуализиране или подобряване на процеса на осигуряване на качеството. Вероятно големината на докладите ще се увеличи, което може да изисква допълнителни ресурси.

2.5.4.   Системи за сградна автоматизация и управление: изисквания към сградите със смесено предназначение и към поддръжката (член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС)

2.5.4.1.   Сгради със смесено предназначение

Изискванията за монтиране на ССАУ се прилагат само за нежилищни сгради. Това са сгради, които се използват за цели, различни от жилищни (т.е. административни сгради, лечебни заведения, сгради за търговия на едро и дребно, учебни сгради, хотели и ресторанти и др.).

По отношение на сгради със смесено предназначение, т.е. сгради, които включват жилищни и нежилищни обособени части (например жилищна сграда с магазини на приземния етаж), държавите членки могат да определят най-подходящия подход. Те обаче следва да вземат предвид следващите насоки, за да избегнат пропуски в нормативната уредба.

Когато инсталациите са интегрирани (т.е. нежилищните и жилищните обособени части използват същите инсталации) и полезната номинална мощност е над прага, на разположение на държавите членки са следните възможности:

а)	прилагане на изискванията към цялата сграда;

б)	прилагане на изискванията само към нежилищните обособени части;

в)	прилагане на изискванията само към нежилищните обособени части, ако свързаната с тях „нежилищна“ полезна номинална мощност надвишава прага (117).

Когато инсталациите са отделни (т.е. нежилищните и жилищните обособени части имат различни инсталации) и полезната номинална мощност на инсталациите на нежилищните обособени части надвишава прага, изискванията следва да се прилагат към нежилищните обособени части, най-малко.

2.5.4.2.   Поддръжка на ССАУ

По отношение на всяка техническа сградна инсталация ССАУ трябва да се поддържат правилно, за да се гарантира, че те функционират по подходящ начин, особено когато става въпрос за тяхната функция за прогнозиране, засичане и реагиране на неоптимално или неизправно функциониране на други технически сградни инсталации.

Ето защо е важно ССАУ, както и другите технически сградни инсталации, да бъдат наблюдавани през целия им жизнен цикъл, за да се проверяват техните характеристики и да се правят необходимите промени. Този въпрос е добре известен и съществуват различни схеми, въведени от страна на промишлеността (118) и националните органи (119), както и съответни стандарти (120), които да подпомагат правилното поддържане на ССАУ.

3.   РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЕЛЕКТРОМОБИЛНОСТТА

3.1.   Цел: да се подпомогне изграждането на инфраструктура за презареждане на електрически превозни средства

Липсата на инфраструктура за презареждане представлява пречка пред използването на електрически превозни средства в ЕС. Новите разпоредби имат за цел да ускорят изграждането на по-гъста мрежа от такава инфраструктура. Сградите могат ефективно да насърчават електромобилността, особено чрез насочване на вниманието към частния сектор (паркингите, намиращи се в частни сгради или в непосредствена близост до тях), където се осъществява до 90 % от зареждането. ДЕХС допълва Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (121), в която inter alia се определят технически спецификации за инфраструктурата за алтернативни горива, включително зарядни точки, и изисква от държавите да приемат национални рамки за политиката, за да гарантират тяхното разполагане.

3.2.   Обхват на разпоредбите относно електромобилността

Член 1 от Директива (ЕС) 2018/844 въвежда нови разпоредби относно електромобилността, предвидена в член 8 от ДЕХС. Тези разпоредби се отнасят до изискванията за инсталирането на зарядни точки и проводна инфраструктура, както е обобщено в таблицата по-долу.

Таблица 14

Обобщение на изискванията относно електромобилността

Обхват		Задължение на държавите членки
Нови сгради и сгради, по които се извършва основен ремонт	Нежилищни сгради с повече от 10 паркоместа	Да се гарантира инсталирането на най-малко 1 зарядна точка; да се гарантира инсталирането на проводна инфраструктура за най-малко 1 на всеки 5 паркоместа
	Жилищни сгради с повече от 10 паркоместа	Да се гарантира инсталирането на проводна инфраструктура за всяко паркомясто
Съществуващи сгради	Нежилищни сгради с повече от 20 паркоместа	Да се определят изисквания за инсталирането на минимален брой зарядни точки — които да се прилагат от 2025 г.

От държавите членки се изисква също така да предвидят мерки за опростяване на разполагането на зарядни точки в нови и в съществуващи сгради и за премахване на евентуални регулаторни бариери.

Всички задължения относно електромобилността, предвидени в ДЕХС, са нови. Целта на този раздел е да се осигури яснота за държавите членки относно правилното транспониране на тези разпоредби в националното право.

3.3.   Разбиране на разпоредбите относно електромобилността

3.3.1.   Паркоместа (член 8, параграфи 2—8 от ДЕХС)

Обхватът на задълженията, предвидени в ДЕХС, се простира до определени паркоместа — а именно тези, които се намират в паркинги

а)	с минимален брой паркоместа; и

б)	в определени видове сгради или прилежащи към тях.

3.3.2.   Кога се прилагат задълженията? (член 8, параграфи 2 и 5 от ДЕХС)

3.3.2.1.   Основни критерии

Задълженията за инсталиране на зарядни точки или проводна инфраструктура се прилагат в зависимост от това дали дадена сграда е нова, по нея се извършва основен ремонт, или е вече съществуваща. В директивата не е уточнено кой е отговорен за инсталирането на зарядни точки и проводна инфраструктура (т.е. собствениците или наемателите). Това е нещо, което държавите членки следва да определят в законодателството си за транспониране. Задълженията могат да се прилагат и когато бъде извършен основен ремонт, ако действията по ремонта включват електрическата инфраструктура на сградата или паркинга.

Изискванията към новите сгради и сградите, по които се извършва основен ремонт, се прилагат само за сгради:

а)	с паркинг с повече от 10 паркоместа; и

б)	при които паркингът се намира в тях или в непосредствена физическа близост до тях.

Когато се извършва основен ремонт, изискването се прилага само ако действията по ремонта включват паркинга или електрическата инфраструктура на сградата (ако паркингът се намира в сградата (122)). Държавите членки могат да обмислят създаването на минимални изисквания за предоставяне на информация относно процедурите за издаване на разрешения, които позволяват извършването на проверка дали това условие трябва да се прилага.

3.3.2.2.   Сгради, които имат едновременно жилищни и нежилищни функции

ДЕХС не съдържа изрични разпоредби, уреждащи прилагането на изискванията относно електромобилността по отношение на сградите, които имат едновременно жилищни и нежилищни функции (т.е. жилищни сгради с търговски помещения на приземния етаж), следователно държавите членки могат да определят най-подходящия подход за такива случаи (123).

3.3.3.   Значение на понятията (член 8, параграфи 2—8 от ДЕХС)

Редица понятия са от особено значение и невинаги е дадено изрично определение за тях.

В ДЕХС не е дадено изрично определение на понятието „паркинг“. В контекста на ДЕХС обаче понятието „паркинг“ следва да изключва уличните паркинги, които се намират на пътищата, например.

Въпреки че не е дадено определение на понятията „жилищни“ и „нежилищни сгради“, в ДЕХС това разграничение съществува. Понятието „жилищни сгради“ следва да се тълкува като включващо еднофамилни и многофамилни жилища. Понятието „нежилищни сгради“ включва сгради, които се използват за цели, различни от жилищни (т.е. административни сгради, лечебни заведения, сгради за търговия на едро и дребно, учебни сгради, хотели и ресторанти и др.).

В ДЕХС не е дадено изрично определение на понятието „електрическа инфраструктура“ (на сграда/паркинг). Въпреки това то следва да се разбира като означаващо електрическата инсталация (цялата инсталация или части от нея) на сградата или паркинга — включително електрическата мрежа, апаратите и съответното оборудване.

Член 2, параграф 10 от ДЕХС съдържа определение на понятието „основен ремонт“ (124). Определението е приложимо за разпоредбите относно електромобилността, предвидени в ДЕХС.

В ДЕХС не е дадено изрично определение на понятието „в непосредствена физическа близост“.

Концепцията за „непосредствена физическа близост“ е подходяща за случаи, при които паркингът не се намира в сградата, но въпреки това има ясни връзки със сградата.

A priori непосредствената физическа близост предполага, че периметърът на паркинга съвпада с периметъра на сградата най-малко на едно място.

При определянето в националното си законодателство на обхвата на задължението за изграждане на зарядни точки и проводна инфраструктура в сгради с паркинги, които са в непосредствена физическа близост, държавите членки биха могли също така да обмислят да определят в него редица допълнителни критерии, като например:

а)	съществува ли физическа/техническа връзка между паркинга и сградата;

б)	паркингът само или предимно от обитателите на сградата ли се използва;

в)	съществува ли степен на съвместна собственост между паркинга и сградата.

Държавите членки могат да проявят известна гъвкавост по отношение на това как да тълкуват концепцията за „непосредствена близост“ и как да разглеждат конкретните случаи, и се насърчават да вземат предвид тези три критерия при транспонирането и изпълнението на задълженията.

По-конкретно, може да има ситуации, при които паркингът строго погледнато не се намира в непосредствена физическа близост до сградата (например намира се от другата страна на улицата или е отделен от сградата чрез зелена площ), но има ясна връзка със сградата по отношение на собствеността и/или ползването. Това би направило прилагането на задълженията уместно и подходящо (например паркоместата са собственост на или се използват от обитателите в случая на многофамилни сгради).

В следващата таблица са посочени примери на ситуации, при които предложените критерии могат да се прилагат.

Таблица 15

Възможни връзки между сградите и паркингите

Критерий	Ситуация	Бележка	Примери
Физическа/техническа връзка
	Паркингът и сградата имат обща електрическа инфраструктура	Като цяло е уместно задълженията да се прилагат: има голяма вероятност собствениците на сградата и паркинга да са едни и същи.	Паркинг на търговски център или обща жилищна сграда
	Паркингът се намира до сградата и има отделна електрическа инфраструктура.	Оценката ще зависи от собствеността и/или ползването.	Обществен или частен общ паркинг в близост до няколко сгради
Ползване
	Ползвателите на сградата са ползватели на паркинга	Като цяло е подходящо задълженията да се прилагат за паркинга.	Паркинг на предприятие, използван от служителите на предприятието
Собственост
	Собственикът(ците) на сградата е(са) същият(ите) като собственика(ците) на паркинга	В такива ситуации задълженията като цяло ще са приложими за паркинга.	Нежилищни сгради и паркинг, които са собственост на дадено предприятие; паркоместа, които принадлежат на апартаментите в многофамилна сграда
	Собственикът(ците) на сградата е(са) различен(ни) от собственика(ците) на паркинга	Оценката ще зависи от ползването на паркинга; в повечето случаи ще бъде подходящо задълженията да се прилагат за паркинга.	Нежилищна сграда, която е собственост на дадено предприятие, и паркинг, който се използва само или предимно от служителите на предприятието; паркингът е нает

3.3.4.   Изисквания за инсталирането на минимален брой зарядни точки (член 8, параграф 3 от ДЕХС)

В допълнение към изискванията за инсталирането, посочени в член 8, параграфи 2 и 5 от ДЕХС, член 8, параграф 3 изисква от държавите членки да определят изисквания за инсталирането на минимален брой зарядни точки за всички нежилищни сгради с повече от 20 паркоместа. Тези изисквания трябва да влязат в сила до 1 януари 2025 г.

Изискванията, които следва да бъдат определени до 10 март 2020 г., трябва най-малкото да определят минимален брой зарядни точки за нежилищна сграда с повече от 20 паркоместа. Държавите членки също така имат правото да приемат изисквания с по-широк обхват (като например изисквания за инсталирането на проводна инфраструктура или за определяне на минимален брой зарядни точки за нежилищни сгради с 20 или по-малко паркоместа или за жилищни сгради).

С приемането на тези изисквания до 10 март 2020 г. ще се гарантира, че за собствениците на сгради (125) има период от почти 5 години (от 10 март 2020 г. до 31 декември 2024 г.), през който могат да предприемат необходимите стъпки, за да приведат сградите си в съответствие.

За да се гарантира пропорционално и подходящо разполагане на зарядните точки, държавите членки следва да отчитат различни фактори при определянето на минималния брой (126):

а)	съответни национални, регионални и местни условия; и

б)	евентуални различни потребности и обстоятелства според района, типа сграда, достъпа до обществен транспорт и други имащи отношение критерии.

Държавите членки могат да решат да изготвят списък на паркингите с повече от 20 паркоместа, за да идентифицират паркингите, които ще подлежат на тези изисквания.

Изискванията, определени от държавите членки съгласно член 8, параграф 3 от ДЕХС, ще се прилагат поотделно за всяка нежилищна сграда с паркинг, която съществува към 1 януари 2025 г. и която има повече от 20 паркоместа.

Държавите членки могат да определят минималния брой зарядни точки, като вземат предвид inter alia очаквания брой регистрирани електрически превозни средства в държавите членки в края на 2024 г. (датата, след която изискванията съгласно член 8, параграф 3 от ДЕХС са приложими (127)).

За новите сгради или сградите, по които се извършва основен ремонт и имат повече от 20 паркоместа, когато изискванията, посочени в член 8, параграф 2, включително тези относно проводната инфраструктура, се различават от изискванията, определени от държавите членки съгласно член 8, параграф 3 от ДЕХС, се прилагат и трябва да бъдат взети предвид и двете изисквания.

3.3.5.   Директива 2014/94/ЕС

ДЕХС и Директива 2014/94/ЕС са допълващи се законодателни инструменти. И двата документа съдържат разпоредби относно разполагането на зарядни точки за електрически превозни средства, но обхватът им и задълженията, които налагат на държавите членки, се различават.

Директива 2014/94/ЕС определя цялостната законодателна рамка (128) за стандартизацията и разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (която включва инфраструктурата за презареждане на електрически превозни средства), включително информация за ползвателите, докато ДЕХС определя конкретни изисквания за инсталирането на инфраструктура за електрически превозни средства в определени сгради.

Директива 2014/94/ЕС се отнася до всички видове зарядни точки (129) (както обществени, така и частни, включително онези, които не се намират непременно в дадена сграда или в непосредствена физическа близост до нея). Член 8 от ДЕХС се отнася само до електромобилността по отношение на паркоместата на паркингите, които се намират в сградите или в непосредствена физическа близост до тях (както обществени, така и частни).

Директива 2014/94/ЕС съдържа определение на понятието „зарядна точка“ (включително на понятията „зарядна точка с нормална мощност“ и „зарядна точка с голяма мощност“), определя общи технически спецификации за зарядни точки и предвижда възможност Комисията да приеме допълнителни стандарти и изисквания в тази връзка чрез делегирани актове (130). Тези определения и спецификации са посочени в ДЕХС.

Директива 2014/94/ЕС изисква държавите членки да приемат национални рамки за политиката и да включат в тях национални цели за инсталирането на публични и частни станции за презареждане (131). В член 4 от Директива 2014/94/ЕС са определени минимални изисквания относно инсталирането, експлоатацията и използването на зарядните точки.

ДЕХС определя конкретни изисквания за инсталирането (за нежилищни и жилищни сгради, които са нови или по които се извършва основен ремонт) и изисква от държавите членки да определят изисквания за минимален брой зарядни точки за някои съществуващи сгради.

Съгласно Директива 2014/94/ЕС държавите членки трябва да уведомят Комисията за своите национални рамки за политиката до 18 ноември 2016 г. Посредством националните цели, посочени в тях, се осигурява инсталирането на подходящ брой публично достъпни зарядни точки до 31 декември 2020 г., за да се гарантира, че електрическите превозни средства могат да се движат поне в градските/крайградските агломерации и други гъстонаселени райони, и където е подходящо, в рамките на определените от държавите членки мрежи. Изискванията в ДЕХС за инсталирането, които се отнасят за нови сгради и основни ремонти, ще се прилагат от 10 март 2020 г., а тези, които са определени от държавите членки и се отнасят за съществуващи сгради, ще се прилагат от 1 януари 2025 г.

Съгласно Директива 2014/94/ЕС Комисията трябва да следи за инсталирането на допълнителен брой публично достъпни зарядни точки във всяка държава членка до 31 декември 2025 г., поне в рамките на основната ТЕМ-Т мрежа, в градските/крайградските агломерации и други гъстонаселени райони. Освен това държавите членки трябва да предприемат мерки в своите национални рамки за политиката за насърчаване и улесняване на разполагането на зарядни точки, които не са публично достъпни.

В Директива 2014/94/ЕС са включени всички видове инфраструктура за презареждане: на електрически превозни средства, както и на автобуси (132), камиони и плавателни съдове. По определение ДЕХС се отнася до инфраструктурата за презареждане единствено на леки автомобили и микробуси.

Въпреки че Директива 2014/94/ЕС основно се отнася до публично достъпни зарядни точки, в нея са включени и редица разпоредби, които се прилагат за всички видове зарядни точки — както публични, така и частни (включително тези, които са публично достъпни и тези, които не са). Това са изисквания, които ще се прилагат в случая на зарядни точки, инсталирани съгласно ДЕХС:

а)	член 4, параграф 3 от Директива 2014/94/ЕС изисква държавите членки да насърчават и улесняват разполагането на зарядни точки, които не са публично достъпни;

б)	член 4, параграф 4 от Директива 2014/94/ЕС изисква държавите членки да гарантират, че всички зарядни точки с нормална мощност и всички зарядни точки с голяма мощност отговарят на техническите спецификации, определени в приложение II към Директива 2014/94/ЕС;

в)	член 4, параграф 12 от Директива 2014/94/ЕС изисква държавите членки да гарантират, че правната рамка позволява избора на доставка на електроенергия за всички видове зарядни точки, свързани с домакинството или помещенията.

3.4.   Насоки за транспонирането на разпоредбите относно електромобилността

3.4.1.   Гарантиране на правилното транспониране (член 8, параграфи 2—8 от ДЕХС)

Необходимо е държавите членки да транспонират всички тези задължения до датата за транспониране — 10 март 2020 г. Това включва определяне на национални изисквания за минималния брой зарядни точки за електрически превозни средства на паркоместа, които се намират на паркинги в съществуващи нежилищни сгради, макар и да не е необходимо тези изисквания да влязат в сила до 2025 г. (133).

Някои определения са въведени първоначално от Директива 2014/94/ЕС и поради това следва вече да са транспонирани в националното законодателство, включително:

Член 2, параграф 2 от Директива 2014/94/ЕС съдържа определение на понятието „електрическо превозно средство“ (или електрическо превозно средство с възможност за включване в електрическата мрежа (ЕПС-ЕМ (134)). „Електрическо превозно средство“ означава „моторно превозно средство със задвижване, включващо поне един непериферен електроуред като преобразувател на енергия с презаредима електрическа система за акумулиране на енергия, която може да бъде зареждана от външен източник“. Това определение включва различни видове електрически превозни средства, включително електрически леки автомобили и леки електрически превозни средства, например мотоциклети.

Съгласно член 2, параграф 3 от Директива 2014/94/ЕС понятието „зарядна точка“ се определя като: „интерфейс, с помощта на който може да се зарежда по едно електрическо превозно средство или да се заменя акумулаторът на едно електрическо превозно средство“. Директива 2014/94/ЕС съдържа определения и на понятията „зарядна точка с нормална мощност“ (член 2, параграф 4) и „зарядна точка с голяма мощност“ (член 2, параграф 5). При транспонирането на разпоредбите, предвидени в член 8 от ДЕХС, държавите членки имат правото да определят (или да не определят) дали зарядните точки, които ще бъдат разположени, следва да бъдат с нормална или с голяма мощност съгласно определенията, посочени Директива 2014/94/ЕС.

ДЕХС обаче съдържа следното ново определение, което трябва да бъде транспонирано:

„Тръбопроводна инфраструктура“ (135) означава „тръби за електрическите кабели“ (член 8, параграф 2 от ДЕХС). Тук текстът следва да се разбира в широк смисъл, включително кабелните канали, монтирани на стените.

3.4.2.   Освобождавания (неприлагане) (член 8, параграфи 4 и 6 от ДЕХС)

Изискванията за инсталирането на зарядни точки и проводна инфраструктура подлежат на редица евентуални освобождавания (неприлагане). Те са посочени в член 8, параграфи 4 и 6 от ДЕХС.

3.4.2.1.   Право на преценка на държавите членки да не определят или да не прилагат изискванията във връзка с МСП

Съгласно член 8, параграф 4 от ДЕХС държавите членки могат да решат да не определят или да не прилагат изискванията, посочени в член 8, параграфи 2 и 3 от ДЕХС за сградите, притежавани и ползвани от малки и средни предприятия (МСП). Те са определени в дял I от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (136), както е посочено в член 8, параграф 4 от ДЕХС.

3.4.2.2.   Право на преценка на държавите членки да не прилагат определени изисквания за конкретни категории сгради

В конкретни ситуации по време на транспонирането държавите членки могат да решат да не прилагат задълженията, посочени в член 8, параграфи 2, 3 и 5. Тези случаи са подробно изброени в член 8, параграф 6 от ДЕХС.

3.4.3.   Определяне и установяване на изисквания за инсталирането на зарядни точки (член 8, параграфи 2, 3 и 5 от ДЕХС)

3.4.3.1.   Технически изисквания към зарядните точки

Зарядните точки, разположени съгласно ДЕХС, трябва да отговарят на техническите спецификации, определени в приложение II към Директива 2014/94/ЕС, както и на всички допълнителни технически стандарти, приети чрез делегираните актове съгласно Директива 2014/94/ЕС — те включват зарядните точки с нормална мощност и зарядните точки с висока мощност, както и зарядните точки за моторни превозни средства от категория L (дву-, три- и четириколесни превозни средства) (137).

Член 4, параграф 4 от Директива 2014/94/ЕС изисква държавите членки да гарантират, че зарядните точки с нормална мощност и зарядните точки с висока мощност отговарят най-малко на техническите спецификации, определени в приложение II, точка 1.1, както и на действащите специфични изисквания за безопасност на национално равнище.

При транспонирането на разпоредбите, предвидени в ДЕХС (по-специално на член 8, параграфи 2, 3 и 5), държавите членки имат правото да определят или да не определят дали зарядните точки, които ще бъдат разположени, следва да бъдат с нормална или с голяма мощност съгласно определенията, посочени в Директива 2014/94/ЕС.

3.4.3.2.   Други изисквания

Могат да се прилагат и допълнителни изисквания в зависимост от сградата и в много случаи в зависимост от това дали зарядната точка ще бъде публично достъпна, или не (138).

Изискванията относно електромобилността следва също така да бъдат разглеждани в контекста на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (139), в която е определена пазарната рамка за ефикасното интегриране на акумулаторите (включително акумулаторите на превозните средства) в електроенергийната система. Инфраструктурата за зареждане и основната електроенергийна инфраструктура обаче следва да бъдат подходящи за целта, за да могат превозните средства да осигурят необходимата гъвкавост на системата чрез интелигентно зареждане и технологии „от превозното средство към мрежата“) (140).

При условие че изискванията на ДЕХС са транспонирани, в националното законодателство могат да се включат следните допълнителни (видове) елементи:

а)	спецификации за проводната инфраструктура (141);

б)	спецификации, свързани с пожарната безопасност (142);

в)	спецификации за зарядните точки (143), включително във връзка с достъпността за лица с увреждания (144);

г)	изисквания, свързани със специализирана инфраструктура за паркиране на електрически велосипеди, включително (електрически) товарни велосипеди, и на превозни средства за лица с намалена подвижност (145);

д)	изисквания, свързани с интелигентните измервателни системи (146);

е)	изисквания, свързани с интелигентното зареждане (147);

ж)	изисквания, които ще улеснят използването на автомобилните акумулатори като източник на енергия (технология за свързване между превозното средство и мрежата) (148);

з)	за публично достъпни зарядни точки — изисквания, свързани с ad hoc зареждане и прозрачност на цените за презареждане (149);

и)	изисквания, свързани с възможността на операторите на зарядни точки сами да решават да закупуват електроенергия от който и да е доставчик от ЕС (150) и възможността на потребителите да сключат договор с доставчик, различен от субекта, доставящ електроенергия на домакинството или помещенията (151).

Държавите членки следва да определят до каква степен тези конкретни технически изисквания за инсталирането трябва да бъдат определени в националното законодателство.

Опростяване на разполагането на зарядни точки

Член 8, параграф 7 от ДЕХС изисква държавите членки да предвидят мерки за опростяване на разполагането на зарядни точки в нови и съществуващи жилищни и нежилищни сгради и за премахване на евентуални регулаторни бариери, включително свързани с процедурите за разрешаване и одобряване (152). Това задължение трябва за бъде изпълнено чрез транспониране на ДЕХС в националното законодателство най-късно до определения краен срок.

3.4.3.3.   Несъвместими стимули и административни усложнения (153)

Продължителните и сложни процедури за одобряване могат да бъдат основна пречка за собствениците и наемателите, които инсталират зарядни точки в съществуващи жилищни и нежилищни сгради с много наематели. Получаването на необходимите одобрения може да доведе до забавяне или да попречи на инсталирането

Изискванията относно „правото на включване към електрическата мрежа“ или „правото на зареждане“ гарантират, че всеки наемател или съсобственик може да монтира зарядна точка за електрическо превозно средство без да е необходимо (потенциално трудно) съгласие от наемодателя или от другите съсобственици.

В Испания например законодателството позволява на съсобствениците да инсталират зарядна точка за частно ползване, ако се намира на отделно паркомясто и ако асоциацията на съсобствениците е предварително информирана. Съсобствениците нямат право да пречат на инсталирането. Разходите по инсталирането и по последващото потребление на електроенергия се поемат от лицето, което е инсталирало зарядната точка.

3.4.4.   Устойчивост (член 8, параграф 8 от ДЕХС)

Член 8, параграф 8 от ДЕХС изисква държавите членки да вземат предвид необходимостта от съгласувани политики за сградния фонд, за мека (или активна) и екологосъобразна мобилност и за градско планиране.

Инициативата „Устойчив план за градска мобилност“ (SUMP) е крайъгълен камък за политиките за градска мобилност на ЕС. Включването на електромобилността на ранен етап в разработването на плановете за мобилност, приети съгласно SUMP, може да спомогне за реализирането на целите, предвидени в член 8, параграф 8 от ДЕХС.

В SUMP е предвиден дългосрочен, мултидисциплинарен, всеобхватен подход, който обхваща всички видове транспорт, за да се спомогне за преодоляването на проблеми, като натоварването, замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване, изменението на климата, пътните инциденти, въздействието върху здравеопазването, достъпността за лицата с увреждания и по-възрастните лица, недостатъчното използване на публичното пространство и по-доброто качество на живот. Той е допълнен от насоките относно SUMP и от всеобхватната информация относно SUMP, която е на разположение в раздела „Планове за мобилност“ на уебсайта на „Eltis“ — обсерваторията за градска мобилност (154). Над 1 000 града вече са изпълнили планове за устойчива градска мобилност и концепцията е доказала своята стойност за обединяването на различни публични и частни заинтересовани страни при планирането на градската мобилност.

В този контекст началото на Програмата на ЕС за градовете беше положено в рамките на междуправителственото сътрудничество през 2016 г., като цялостната ѝ цел беше включването на градското измерение в политиките с оглед постигане на по-добро регулиране, по-добро финансиране и по-добри познания за градовете в Европа. Програмата се изпълнява чрез партньорства във формат на многостепенно управление, като едно от партньорствата е фокусирано върху градската мобилност. Целта е да се предложат решения за подобряване на рамковите условия за градска мобилност на европейските градове, включително въпросите, свързани с технологичните постижения, насърчаващи използването на активни видове транспорт, както и подобряването на обществения транспорт.

Държавите членки, които нямат задължения или насоки относно паркирането на велосипеди, следва да разработят най-малко насоки за местните органи относно включването на изискванията за паркирането на велосипеди в строителните норми и политиките в областта на градоустройственото планиране. Тези насоки следва да включват както количествени (т.е. брой паркоместа), така и качествени елементи.

3.4.5.   Дългосрочна политика и финансови мерки (член 2а от ДЕХС)

В допълнение държавите членки се насърчават да определят мерки на политиката и финансови мерки като част от своите дългосрочни стратегии за саниране (член 2а от ДЕХС). Те могат да подпомогнат и ускорят изграждането на инфраструктура за електромобилност в съществуващи сгради в случаи на основен ремонт (член 8, параграфи 2 и 5) и да изпълнят минималните изисквания към нежилищни сгради, посочени в член 8, параграф 3, като се има предвид, че с течение на времето ситуацията на съответните пазари вероятно ще претърпи развитие, като постепенно се преодолеят определени настоящи слабости на пазара.

4.   РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ПЪРВИЧНА ЕНЕРГИЯ

4.1.   Цел: прозрачност при изчисляването на показателите за първична енергия

Енергийните характеристики на дадена сграда трябва да се изразяват чрез цифров показател за потреблението на първична енергия, т.е. енергията, необходима за задоволяване на енергийните нужди на сградата. „Първичната енергия“ се изчислява въз основа на количествата доставени енергийни потоци, като се използват показатели за преобразуване на първичната енергия (ПППЕ) или тегловни коефициенти (155). Енергийните потоци включват електрическа енергия, черпена от електропреносната мрежа, газ от газопреносната мрежа, нефтопродукти или пелети (всички със своите съответни показатели за преобразуване на първичната енергия), транспортирани до сградата с цел захранване на техническите сградни инсталации, както и топлината или електричеството, произвеждани на място.

Съгласно ДЕХС държавите членки са отговорни за изчисляването на ПППЕ за различните енергийни носители, използвани в сградите. Изчисляването на ПППЕ може да бъде повлияно от различните национални електроенергийни миксове, ефективността на дяловете на електроцентралите, дела на възобновяемата енергия и различните изчислителни методики. Опитът показва, че данните, докладвани от държавите членки, значително се различават и процедурите, използвани за определяне на ПППЕ, не винаги са прозрачни.

За да бъдат постигнати целите на политиката относно енергийната ефективност на сградите, прозрачността на сертификатите за енергийните характеристики следва да бъде подобрена, като се гарантира, че всички необходими параметри за изчисляване както за целите на минималните изисквания за енергийните характеристики, така и за целите на сертифицирането, са определени и се прилагат последователно.

Целите на приложение I, точка 2 от ДЕХС са да се въведе определена степен на прозрачност при изчисляването на ПППЕ, да се гарантира централната роля на външните ограждащи елементи на сградата и да се обърне внимание на ролята на възобновяемите енергийни източници на място и извън обекта (156).

4.2.   Обхват на разпоредбите относно изчисляването на показателите за първична енергия

Приложение I към ДЕХС беше изменено с цел подобряване на прозрачността и съгласуваността на 33-те различни регионални и национални методики за изчисляване на енергийните характеристики, използвани към момента.

По-специално, точка 2 от приложение I към ДЕХС беше изменена, i) за да отразява по-добре енергийните нужди, свързани с типичното използване на дадена сграда, в светлината на развитието в строителния сектор; и ii) за да посочи допълнителни елементи, които да се вземат предвид при определянето на ПППЕ.

Член 3 изисква приемането на национални методики за изчисляване на енергийните характеристики на сградите. Разпоредбите на член 3, както и тези относно изчисляването на равнищата на оптимални разходи (членове 4 и 5 (157)), остават непроменени.

4.3.   Разбиране на разпоредбите относно изчисляването на показателите за първична енергия

4.3.1.   Енергийни нужди, които следва да се вземат предвид (приложение I, точка 2, първа алинея от ДЕХС)

За да се изчислят енергийните характеристики на сградата, първо трябва да се определят енергийните нужди. Те се отнасят до количеството енергия (независимо от източника), което трябва да бъде доставено, за да се поддържат предвидените условия в помещенията. Определянето на енергийните нужди на една сграда е важна стъпка за изчисляване на енергийните ѝ характеристики в съответствие с методиката за оптимални разходи. Това постепенно разширява обхвата на инсталацията от енергийните нужди към потреблението на енергия, след това до доставяната енергия и накрая до първичната енергия.

В ДЕХС е предвидено, че следва да бъдат обхванати енергийните нужди за отопление на помещения, охлаждане на помещения, топла вода за битови нужди, вентилация, осветление и евентуално други области, в отражение на разширеното определение за „технически сградни инсталации“ (член 2, параграф 3 от ДЕХС). Както при определянето на енергийните нужди на дадена сграда, държавите членки трябва да решат дали при изчисляването на енергийните характеристики ще бъдат вземани предвид допълнителните енергийни нужди, обхванати от разширеното определение за технически сградни инсталации. Държавите членки също така се приканват да вземат предвид, че вграденото осветление е важен консуматор на енергия за всички сгради, и особено за нежилищния сектор.

В тази разпоредба се подчертава, че изчисляването на енергийните нужди трябва да доведе до оптимизиране на здравните условия, качеството на въздуха в помещенията и нивата на комфорт, определени от държавите членки на национално или регионално равнище (158). Тези елементи са от решаващо значение (159), тъй като сградите са дефинирани в ДЕХС като конструкции, в които се използва енергия за регулиране на параметрите на вътрешния въздух. Освен това сградите с по-добри характеристики осигуряват по-високи нива на комфорт и благосъстояние за своите обитатели и подобряват здравословните параметри на вътрешния въздух. Тези изисквания не са нови, тъй като в ДЕХС вече беше предвидено (преди изменението) при определянето на минималните изисквания за енергийните характеристики да се отчитат общите параметри на вътрешния въздух (член 4).

Изчисляването на оптималните разходи следва да бъде изготвено по такъв начин, че разликите в качеството на въздуха и нивата на комфорт да бъдат прозрачни, в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012. С цел да не се допуска влошаване на качеството на въздуха в сградите, на комфорта и здравните характеристики на сградния фонд в ЕС, постепенното затягане на минималните изисквания за енергийна ефективност, което се получава в резултат на прилагането на сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия (СБННПЕ) в Европа, следва да се извършва заедно с подходящи стратегии по отношение на вътрешната среда (160).

4.3.2.   Определяне на ПППЕ (приложение I, точка 2, втора алинея от ДЕХС)

В ДЕХС е изяснено, че ПППЕ или тегловните коефициенти за всеки енергиен носител могат да се основават на националните, регионалните или местните годишни, сезонни или месечни претеглени средни стойности или на по-конкретна информация, предоставяна за отделните централни инсталации. Този текст изрично признава съществуващата гъвкавост при определянето на ПППЕ, предоставена на държавите членки.

Един пример е свързан с третирането на електропреносните мрежи (и до известна степен на централните топлофикационни мрежи), при което използването на сезонни или месечни коефициенти за електроенергията вместо една средна годишна стойност може да бъде по-подходящо в случая на отоплението. По подобен начин фотоволтаичният компонент на производството се описва по-добре на сезонна основа. Местните условия също могат да бъдат вземани под внимание при определянето на ПППЕ за целите на изчисляване на енергийните характеристики на сградите.

4.3.3.   Постигане на оптимални енергийни характеристики на външните ограждащи елементи на сградата (приложение I, точка 2, трета алинея от ДЕХС)

Приложение I, точка 2, трета алинея от ДЕХС изисква от държавите членки да гарантират, че при прилагането на показателите за първична енергия или тегловните коефициенти се цели постигането на оптимални енергийни характеристики на външните ограждащи елементи на сградата. Намаляването на общите енергийни потребности е ключов компонент при оптимизиране на енергийните характеристики на дадена сграда. В този контекст не трябва да се подценява разглеждането на външните ограждащи елементи на сградата (161). Освен това техническите сградни инсталации и системите за сградна автоматизация и управление (ССАУ) имат по-голямо въздействие и се оптимизират най-лесно в комбинация с външни ограждащи елементи с високоефективни характеристики.

В съответствие с препоръката на Комисията за насърчаването на сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия (162) възобновяемите енергийни източници и мерките за енергийна ефективност следва да работят заедно.

4.3.4.   Възобновяеми енергийни източници на място и извън обекта (приложение I, точка 2, четвърта алинея от ДЕХС)

ДЕХС предвижда, че при определянето на ПППЕ държавите членки могат да вземат предвид възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), доставяни чрез енергийния носител, и ВЕИ, генерирани и използвани на място. В разпоредбата не се уточнява третирането на ВЕИ на място или ВЕИ извън обекта, като се дава възможност на държавите членки да изчисляват ПППЕ в зависимост от местните или националните условия (163).

ДЕХС изрично предвижда възможността за разглеждане на възобновяеми енергийни източници при определянето на ПППЕ. В тази връзка е уместно да бъдат припомнени няколко съображения:

а)	енергията, произведена на място, намалява потребностите от първична енергия, свързани с доставената енергия;

б)	изчисляването на показателите за първична енергия включва доставяната на сградата енергия както от невъзобновяеми, така и от възобновяеми източници (общи ПППЕ);

в)	разделянето на първичната енергия на невъзобновяеми и възобновяеми компоненти позволява да се прави сравнение между резултатите на електроенергията от различни възобновяеми енергийни източници, както и с производството на електроенергия от изкопаеми горива;

г)	разграничението между показателите за първична енергия от възобновяеми и от невъзобновяеми източници може да помогне на хората да разберат енергийното потребление на дадена сграда.

По-нататък ДЕХС пояснява, че е възможно да се вземат предвид възобновяеми енергийни източници (доставяни чрез енергийния носител и генерирани на място), при условие че изчисляването на показателите за първична енергия се прави на недискриминационна основа.

Като цяло принципът на недискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Това позволява на държавите членки да изберат разпоредбите, които са най-подходящи за специфичното им положение, като вземат предвид конкретните национални обстоятелства (164).

Приспадането на дела на възобновяемата енергия от общия показател за първична енергия (коефициента на невъзобновяемата енергия) е един от възможните начини да се гарантира, че ВЕИ на място и ВЕИ извън обекта се третират по един и същ начин, като не се допуска ограниченията за изчисляването на енергийните характеристики на сградите да оказват въздействие върху националните или регионалните политики за насърчаване на възобновяемата енергия.

Държавите членки могат по подобен начин да постигнат равновесие с принципа за недискриминация на възобновяемите енергийни източници спрямо невъзобновяемите енергийни източници. Един от възможните начини за гарантиране на недискриминационно третиране е да се осигури прозрачност на данните, конвенциите (т.е. начините, по които държавите членки третират определени аспекти от изчисляването на ПППЕ, като например честота на преразглеждане на стойностите, избор между исторически и очаквани стойности, определяне на границите на мрежите, колебания на ПППЕ във времето и др.) и основните допускания за изчислението на ПППЕ за ВЕИ и НЕИ.

В следващата таблица са описани възможни ситуации, които могат да възникнат, и са представени примери за недискриминационно третиране на ВЕИ на място и ВЕИ извън обекта:

Таблица 16

Третиране на ВЕИ на място и ВЕИ извън обекта — примери

Примери		Съпоставими ли са?	Третирането на ВЕИ съпоставимо/недискриминационно ли е?
ВЕИ на място	ВЕИ извън обекта	Ситуациите не са напълно съпоставими. ВЕИ извън обекта е свързан към електропреносната мрежа, която най-вероятно доставя електроенергия на сградата посредством микс от различни източници. Дори с една и съща технология (напр. ФВ панели) резултатите могат да бъдат различни.	Резултатите могат значително да варират в зависимост от третирането на ВЕИ извън обекта Някои моменти, които следва да бъдат взети предвид, включват: — енергията, доставяна от всички видове мрежи (например електропреносна или за централно отопление), често е микс от различни източници; — когато се сравняват ситуации, следва да се отчитат не само технологията (или комбинацията от технологии), но и качеството на микса (т.е. компонента на ВЕИ). Поради това ВЕИ следва да бъдат отразени при изчисляването на стойностите на ПППЕ; — приспадането на дела на възобновяемата енергия от ПППЕ (ПППЕ за НЕИ) може да помогне да се гарантира, че ВЕИ на място и ВЕИ извън обекта се третират по съпоставим положителен начин; — прозрачността на данните, конвенциите и основните допускания за изчисляването на ПППЕ за възобновяема и невъзобновяема енергия има голямо значение.
Напр. фотоволтаични (ФВ) панели ПППЕ = 0 ВЕИ, използвани на място, се приспадат от доставяната енергия	Голям компонент на ВЕИ в електропреносната мрежа (напр. ФВ парк) ПППЕ = 1
	Напр. централна топлофикационна мрежа с голям компонент на ВЕИ (напр. слънчева, вятърна енергия) ПППЕ = 0,5	Ситуациите не са напълно съпоставими.

4.4.   Транспониране на разпоредбите относно изчисляването на показателите за първична енергия

Държавите членки се насърчават да преразгледат своите строителни норми и ако все още не са посочили енергийните си нужди в своите действащи национални изчислителни методики, да ги посочат ясно в съответните си мерки за транспониране до крайния срок за това.

5.   ПРОВЕРКА И ПРИЛАГАНЕ

Като част от своите по-широки отговорности и работа за осигуряване на ефективното изпълнение и прилагане на ДЕХС, държавите членки ще трябва да обмислят също така как да проверяват спазването и прилагането на:

а)	изискванията към инсталациите, установени по смисъла на член 8, параграф 1 от ДЕХС;

б)	изискванията, свързани с монтирането на устройства за саморегулиране съгласно член 8, параграф 1 от ДЕХС;

в)	изискванията за монтиране на ССАУ съгласно член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС;

г)	изискванията за електромобилност съгласно член 8 от ДЕХС.

Важно е собствениците, управителите на съоръжения или енергийните мениджъри на сгради, попадащи в обхвата на тези изисквания, да бъдат уведомени предварително за влизането в сила на изискванията, така че да могат да планират и осъществят необходимите работи по най-добрия начин.

Освен това, що се отнася до изискванията за монтиране на устройства за саморегулиране:

а)	когато тези изисквания се прилагат за нови сгради, държавите членки могат да разчитат на съществуващите процедури, свързани с разрешения за строеж;

б)

когато тези изисквания се прилагат за съществуващи сгради, в които се подменят топлогенератори, държавите членки могат да разчитат на съществуващите процедури за проверка на съответствието на отоплителните инсталации с изискванията, определени в член 8, параграф 1, тъй като подмяната на топлогенератори обикновено представлява модернизиране на инсталацията и води до прилагането на изискванията.

В допълнение, що се отнася до изискванията за монтиране на ССАУ:

а)

тъй като всички държави членки са въвели инспекции на отоплителните и климатичните инсталации или равностойни алтернативни мерки преди изменението на ДЕХС, държавите членки могат да обмислят използването на тези режими за проверка и прилагане на изискванията за монтиране на ССАУ, тъй като всички сгради, които попадат в обхвата на тези изисквания, са обхванати също и от задължителните инспекции (или алтернативните мерки) по членове 14 и 15 от ДЕХС;

б)

държавите членки могат също така да обмислят обвързването на надзора и прилагането на тези изисквания с прилагането на изискванията към инсталациите съгласно член 8, параграф 1 от ДЕХС, тъй като монтирането, подменянето или модернизирането на отоплителни, климатични и/или вентилационни инсталации може да представлява възможност за монтиране на ССАУ.

6.   КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПРЕПОРЪКИТЕ

6.1.   Препоръки относно техническите сградни инсталации и техните инспекции, устройствата за саморегулиране и ССАУ

(1)

С изменението на ДЕХС се актуализира и разширява определението за технически сградни инсталации, като се въвеждат допълнителни определения за специфични инсталации (например системи за сградна автоматизация и управление). При транспонирането на тези определения държавите членки се насърчават да предоставят допълнителни подробности за съответните инсталации, като същевременно гарантират привеждане в пълно съответствие с директивата, и също така, когато е уместно, се позовават на всички приложими стандарти или технически насоки, за да подпомогнат разбирането от страна на специалистите. Раздели 2.2.1, 2.3.1.1, 2.3.1.2, 2.3.1.3 2.3.1.5 и 2.4.1.1 от настоящия документ.

(2)

ДЕХС изисква изготвянето на изисквания към инсталациите в рамките на всички изисквания за техническите сградни инсталации. Това налага по-специално изготвянето на изисквания за инсталациите, за които наличието им не е било задължително преди изменението. При това трябва да бъдат обхванати всички области на изискванията към инсталациите: цялостни енергийни характеристики, правилно монтиране, подходящи оразмеряване, настройка и контрол. Приложимите стандарти и технически насоки на равнище ЕС и национално равнище също следва да бъдат взети предвид, и по-специално стандартите за енергийни характеристики на сградите, разработени от CEN (165) съгласно мандат М/480 (166). Раздели 2.2.1, 2.3.1.1, 2.3.1.2, 2.4.1.2 и 2.5.1 от настоящия документ.

(3)

Държавите членки се насърчават да подпомагат осведомеността и разбирането от страна на собствениците на сгради, монтажниците на инсталации и другите участващи страни относно интервенциите, които водят до прилагането на изискванията към инсталациите и до оценката и документирането на характеристиките на инсталациите във всички сгради (член 8, параграфи 1 и 9 от ДЕХС). Тези интервенции са монтирането, подменянето и модернизирането на дадена инсталация. По-специално, държавите членки се приканват да предоставят допълнителни подробности относно това какво следва да се счита за модернизиране на инсталацията, като евентуално се направи разграничение между различните видове инсталации и се постави особен акцент върху онези от тях, които са най-често срещани в националния сграден фонд. Раздели 2.3.1.4, 2.4.1.3 и 2.5.2 от настоящия документ.

(4)

„Устройство за саморегулиране“ е понятие, което може да се тълкува по различни начини. При транспонирането на разпоредбите относно монтирането на устройства за саморегулиране ще бъде полезно държавите членки да предоставят допълнителни подробности относно това кои устройства могат да отговарят на съответните нужди, по-специално за онези инсталации, които са най-често използвани в националния сграден фонд. Във връзка със същите разпоредби държавите членки следва да изяснят ситуации, при които функцията за саморегулиране би могла да се прилага на равнище участък (вместо на равнище стая). И накрая, ще бъде полезно, ако държавите членки могат да подкрепят осведомеността и разбирането от страна на собствениците на сгради, монтажниците на инсталации и другите заинтересовани страни относно ситуациите, които водят до прилагане на изискването за монтиране на устройства за саморегулиране в съществуващи сгради, по-специално като предоставят допълнителни уточнения за това какво следва да се тълкува като подменяне на топлогенератори в нееднозначните случаи. Раздели 2.2.3, 2.3.3.2, 2.3.3.3, буква а) и 2.4.3.1 от настоящия документ.

(5)

ССАУ, монтирани в нежилищни сгради съгласно задълженията по член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС, трябва да съответстват на определението по член 2, параграф 3а и да включват функциите, изброени в член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4, най-малкото за техническите сградни инсталации, които попадат в обхвата на членове 14 и 15. Тези функции надхвърлят очакваното от обичайната ССАУ. Следователно при транспонирането на тези изисквания държавите членки следва да гарантират, че заинтересованите страни са запознати с точните последици от тези изисквания, и да дадат ясни насоки за това как да се оценяват функциите на ССАУ по отношение на изискванията и, когато е уместно, за това как да се прилагат необходимите модернизации. Вж. раздели 2.2.4, 2.3.3.1, 2.3.3.3, буква б), 2.4.3.2 и 2.5.4 от настоящия документ.

(6)

Някои разпоредби се прилагат само ако са изпълнени условията за осъществимост: техническата и икономическата осъществимост на изискванията за монтиране на устройства за саморегулиране и ССАУ; както и техническата, икономическата и функционалната осъществимост на изискванията към инсталациите. Държавите членки са отговорни да гарантират, че оценката на осъществимостта е правилно структурирана и контролирана като част от механизмите за прилагане и проверка. За тази цел на държавите членки се препоръчва да подпомогнат тълкуването и оценката на осъществимостта, например чрез специализирани насоки и процедури. Вж. раздели 2.3.4 и 5 от настоящия документ.

(7)

Инспекциите на техническите сградни инсталации вече съществуват в много държави членки, но изменението на ДЕХС доведе до значителни изменения на обхвата на тези инспекции. Това важи в особена степен за прага на полезната номинална мощност, над който се изисква извършването на инспекции, и за видовете инсталации, които следва да бъдат инспектирани. Държавите членки се насърчават да подпомогнат разбирането на тези промени и на последиците от тях за всички заинтересовани страни. По-специално, ще бъде полезно държавите членки да подпомогнат идентифицирането на комбинираните инсталации, които следва да бъдат инспектирани, и да дадат насоки за инспектиране на вентилационните инсталации, когато е приложимо. Вж. раздели 2.2.2, 2.3.2.1—2.3.2.5, 2.4.2.1, букви а) и б), 2.4.2.2 и 2.5.3 от настоящия документ.

(8)

Една съществена промяна при инспекциите на техническите сградни инсталации, предвидени в членове 14 и 15 от ДЕХС, е необходимостта от отчитане (когато е уместно) на характеристиките на инсталацията при типични или нормални условия на експлоатация. Това трябва да доведе до промени в практиките за инспекция и свързаната с тях рамка, например схеми за обучение. За да се подкрепи този преход, се препоръчва държавите членки да превърнат това общо изискване в технически насоки, за да подпомогнат разглеждането на характеристиките при типични или нормални условия на експлоатация в практиката за различните видове засегнати инсталации. Вж. раздели 2.3.2.6 и 2.4.2.1, буква в) от настоящия документ.

(9)

При транспониране на разпоредбите относно инспекцията на отоплителни и климатични инсталации се препоръчва държавите членки да обърнат дължимото внимание на формулирането и надзора върху освобождаванията, които могат да се прилагат. По-специално, ще бъде полезно държавите членки да определят очакваните функции на системите за постоянно електронно наблюдение в жилищните сгради, като алтернативи на инспекциите, и да гарантират, че договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат, които обхващат техническите сградни инсталации — когато те водят до освобождавания — са в съответствие с приложимите изисквания и добри практики. Вж. раздели 2.3.2.7, 2.3.2.8, 2.3.2.9 и 2.4.2.1, букви г) и ж) от настоящия документ.

6.2.   Препоръки, свързани с електромобилността

(10)

С разпоредбите относно електромобилността бяха въведени нови понятия и концепции в регулацията на сградите в повечето държави членки. Държавите членки се насърчават да предоставят насоки за тълкуването на тези нови понятия и концепции, за да се гарантира правилното им прилагане. Това е особено валидно за обхвата на изискванията, връзката между сградите и паркингите (например понятието за „непосредствена физическа близост“) и обхвата на действията по ремонти, които водят до прилагане на изискванията (например паркинг или електрическа инфраструктура). Вж. раздели 3.2, 3.3.1, 3.3.3 и 3.4.1 от настоящия документ.

(11)

Изискванията за инсталиране на минимален брой зарядни точки в нежилищни сгради (член 8, параграф 3) са важен аспект на разпоредбите относно електромобилността. Определянето и прилагането на тези изисквания следва да се основава на внимателно планиране, за да се осигури оптимално покритие на целевите сгради и безпрепятствено разполагане след това. При определянето на тези изисквания държавите членки се насърчават по-специално да се ползват от опита на държавите — членки на ЕС, които вече са изготвили подобни изисквания. Вж. раздел 3.3.4 от настоящия документ.

(12)

Разпоредбите на ДЕХС относно електромобилността допълват Директива 2014/94/ЕС. Препоръчва се държавите членки да обърнат специално внимание на съгласуваното прилагане на тези две директиви, особено когато става въпрос за изготвяне на изисквания за инсталиране на минимален брой зарядни точки в нежилищни сгради. За тази цел може да е необходимо тясно сътрудничество с министерството и екипите, отговорни за прилагането на Директива 2014/94/ЕС, както и възприемането на мултидисциплинарен и всеобхватен подход в области на политиката, свързани например със сградите, градоустройственото планиране, транспорта и мобилността. Вж. раздели 3.3.4 и 3.3.5 от настоящия документ.

(13)

Разпоредбите на ДЕХС допълват също така Директива 2009/72/ЕО, която насърчава развитието на гъвкава електроенергийна система. С цел ефективно интегриране на нови натоварвания в електроенергийната система, като например електрически превозни средства, трябва да се създадат възможности за интелигентно зареждане и технологии за свързване между превозното средство и мрежата. Тези концепции са особено важни за зареждането в домове, офиси и паркинги, където автомобилите често са паркирани в продължение на няколко часа и следователно могат да предоставят услуги на оператора на електропреносната мрежа. Инвестициите в инфраструктурата за зареждане съгласно ДЕХС следва да са надлежно съобразени със съществуващите и бъдещите стандарти за интелигентно зареждане и свързване между превозното средство и мрежата (например EN ISO 15118) и да бъдат свързани към пълноценно функциониращи интелигентни измервателни системи. Вж. раздел 3.4.3 от настоящия документ.

(14)

Държавите членки се насърчават да пояснят техническите спецификации и другите изисквания към зарядните точки, които ще бъдат разположени съгласно разпоредбите за електромобилност на член 8, включително член 8, параграф 3 от ДЕХС. Съображения като спецификации, свързани с минималния капацитет за презареждане, проводната инфраструктура, пожарната безопасност, достъпността за лица с намалена подвижност, включително лицата с увреждания, и интелигентното зареждане, могат да помогнат за гарантиране на ефективното изпълнение и могат да подкрепят разпространението на електрическите превозни средства. Вж. раздел 3.4.3 от настоящия документ.

(15)

Регулаторните бариери и слабостите на пазара могат да възпрепятстват изграждането на инфраструктура за електромобилност и съответно разпространението на електрическите превозни средства. За справянето с тези предизвикателства може да са необходими опростяване на нормативната уредба, дългосрочно планиране и финансови стимули. За да се опрости разполагането на зарядни точки (член 8, параграф 7 от ДЕХС), държавите членки се насърчават да гарантират „правото на включване към електрическата мрежа“ с цел справяне с несъвместимите стимули и административните усложнения, особено в случаите на многофамилни жилища. Освен това държавите членки се насърчават да разглеждат политическите и финансовите мерки също и като част от своите дългосрочни стратегии за саниране (член 2а от ДЕХС), които могат да подпомогнат и ускорят изграждането на инфраструктура за електромобилност в съществуващи сгради в случаи на основен ремонт (член 8, параграфи 2 и 5 от ДЕХС), както и да изпълнят минималните изисквания към нежилищни сгради, посочени в член 8, параграф 3, като се има предвид, че с течение на времето ситуацията на съответните пазари вероятно ще претърпи развитие, като постепенно се преодолеят определени настоящи слабости на пазара. Вж. раздели 3.4.3.3 и 3.4.5 от настоящия документ.

6.3.   Препоръки, свързани с изчисляването на показателите за първична енергия

(16)

ПППЕ следва редовно да се преразглеждат, за да се отразяват промените в националния енергиен микс и на енергийния пазар във времето, както и промените в основните изчислителни методики. Вж. раздели 4.2 и 4.3.2 от настоящия документ.

(17)

Когато определят своята национална изчислителна методика, държавите членки следва винаги да се стремят да намерят най-добрата комбинация между енергийната ефективност и мерките за възобновяема енергия. Държавите членки следва винаги да осигуряват оптимални енергийни характеристики на външните ограждащи елементи на сградата и поради това решенията за възобновяема енергия следва да се използват в съчетание с оптимални икономии на енергия от външните ограждащи елементи на сградата и техническите сградни инсталации. Вж. раздели 4.3.1, 4.3.3 и 4.3.4 от настоящия документ.

(18)

На национално или регионално равнище могат да бъдат предоставени технически насоки за подобряване качеството на условията в сградите чрез избягване на топлинните мостове, неправилната изолация и непланираните въздушни потоци, които могат да доведат до повърхностни температури под температурата на оросяване на въздуха и до влага. Вж. раздел 4.3.3 от настоящия документ.

6.4.   Хоризонтални препоръки

(19)

Що се отнася до всички останали разпоредби на ДЕХС, прилагането и надзорът ще бъдат от огромно значение за ефективното изпълнение на разпоредбите, разгледани в настоящото приложение. При транспонирането на тези разпоредби държавите членки следва да обърнат специално внимание на мерките за прилагане и надзор, включително проверка и контрол на освобождаванията, когато е приложимо. За държавите членки ще бъде полезно, когато е уместно, да се възползват от вече съществуващи режими (например режимите за инспекции на технически сградни инсталации). Вж. раздели 2.3.1.4, 2.3.2.8, 2.3.3.3, 2.3.4, 3.3.2, 3.4.2 и 5 от настоящия документ.

---

(1)  Директивата още преди изменението се отнасяше за вградено осветление (в методиката, използвана за изчисляване на енергийните характеристики на сградите, бяха взети предвид вградените осветителни инсталации). Това е в съответствие също така с разглеждането на вграденото осветление като част от видовете потребление на енергия, които оказват въздействие върху енергийните характеристики на сградите (вж. приложение I към ДЕХС).

(2)  Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (преработена) беше одобрена от Европейския парламент на първо четене на 26 март 2019 г., което стана след постигането на предварително споразумение при междуинституционалните преговори. Приемането от Съвета е предвидено за май 2019 г., което ще бъде последвано от публикуване в Официален вестник.

(3)  Държавите членки ще трябва да преценят как да транспонират понятието „на място“ в случаите, когато инсталацията не се намира във или върху сградата. Това дали инсталацията за производство на електроенергия е свързана към електропреносната мрежа, или не, може да помогне за разграничаване на инсталациите, които са на място, от онези, които не са.

(4)  Определението за климатична инсталация вече беше разписано преди изменението на ДЕХС и не е променяно. Определението за отоплителна инсталация е ново в ДЕХС.

(5)  В ДЕХС се използват две понятия — „отоплителна инсталация“ и инсталация за „отопление на помещения“, които са равнозначни по смисъла на директивата.

(6)  В ДЕХС се използват две понятия — „климатична инсталация“ и инсталация за „охлаждане на помещения“, които са равнозначни по смисъла на директивата.

(7)  Тази информация е част от информацията за продукта, която се изисква съгласно различните регламенти относно екопроектирането за отоплителни и охлаждащи продукти.

(8)  Например: котел, термопомпа, електрическо съпротивление, слънчеви колектори и др. Това следва да бъде взето предвид, когато се определя дали дадена инсталация е над или е под прага за инспекции от 70 kW.

(9)  Например ръководството за провеждане на инспекции на климатични инсталации, разработено по финансирания от Комисията проект „iSERV“ („Inspection methodology — Air conditioning maintenance tasks — Identifying energy services“(„Методика на инспекцията — Задачи за поддръжка на климатични инсталации — Идентифициране на енергийни услуги“) http://www.iservcmb.info/sites/default/files/results/Physical-Inspections/Public-report-Methodology-for-HVAC-System-Inspections.pdf), или техническия документ за подобряване на характеристиките на термопомпите при работни условия от асоциацията REHVA („Capacity control of heat pumps“ („Контрол на мощността на термопомпите“) https://www.rehva.eu/publications-and-resources/rehva-journal/2012/052012/capacity-control-of-heat-pumps-full-version.html).

(10)  Например италианския стандарт UNI CEI 11352, който съдържа общи изисквания, контролни списъци за проверка на спазването на изискванията на организацията и съдържанието на офертата за услуги, както и контролен списък и конкретни препратки към приложение XIII към ДЕЕ, или с испанския стандарт UNE 216701 „Clasificación de proveedores de servicios energéticos“ за класификацията на доставчиците на енергийни услуги.

(11)  Например ръководството за изготвяне на документи с административни и технически клаузи за сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат с гарантирани икономии, които са предмет на хармонизирано регулиране (договори за услуги). Това е ръководство за тръжни процедури, свързани с договори за енергоспестяване с гарантиран резултат (на разположение на адрес http://icaen.gencat.cat/web/.content/10_ICAEN/18_actuacio_internacional/Enllacos/Arxius/20180717_EPC_Public_Tendering_GUIDE.pdf).

(12)  Например испанския „Modelo de contrato de rendimiento energético con inversión adaptado a la le 9/2017 y a la guía de tratamiento estadístico de Eurostat“ и словенския „Oris Vzorca Pogodbe“ (на разположение на адрес http://www.energetika-portal.si/podrocja/energetika/energetska-prenova-javnih-stavb/projektna-pisarna/).

(13)  Вж. раздели 2.2.4, 2.3.3.1 и 2.3.3.3, буква б).

(14)  Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

(15)  Изисква се държавите членки да представят своите първи окончателни НПЕК до края на 2019 г. След това НПЕК ще бъдат актуализирани през 2023 г. (като проект) и 2024 г. (актуализиране на окончателния план). От март 2023 г. и на всеки две години след това държавите членки трябва да представят и доклади за напредъка по своите НПЕК.

(16)  Това определение е сходно с определението, дадено в стандарт EN 15232.

(17)  В този контекст „автоматично“ означава, че на базата на предварително определени настройки устройството позволява автоматично регулиране на отоплителната мощност, когато температурата на заобикалящата среда се променя. Регулирането на самите настройки обаче по принцип е ръчно и се прави от ползвателите (например ръчно регулиране на настройките за температура с термостатен вентил на радиатора).

(18)  Така например, когато дадена сграда или обособена част от сграда е оборудвана с повече отоплителни инсталации, изискването може да се прилага само за една от тях, при условие че се осигури очакваната функция.

(19)  Устройствата за саморегулиране могат да бъдат електронни или не (например термостатен вентил на радиатор); това, което е от значение, е функцията за саморегулиране, а не самата технология.

(20)  Това означава по-специално, че когато топлогенераторите се подменят в съществуваща сграда, оборудвана с инсталация за охлаждане на помещения, която няма саморегулиране на равнище стая или участък, изискването за монтиране на устройства за саморегулиране на равнище стая или участък не обхваща инсталацията за охлаждане на помещения.

(21)  Повечето инсталации за охлаждане на помещения така или иначе ще бъдат оборудвани с функция за саморегулиране, но това не е изискване съгласно регламентите относно екопроектирането.

(22)  Това са илюстративни примери. Може да има други случаи, в които е оправдано регулиране на равнище участък.

(23)  Такава обосновка може например да се основава на научни изследвания, чиито резултати биха подкрепили оценката, че в разглежданите случаи е за предпочитане регулирането на равнище участък.

(24)  Когато собствеността върху централната отоплителна инсталация и сградите, свързани към нея, е различна.

(25)  Когато голям брой сгради са засегнати от изискването едновременно, а това би могло да доведе до прекомерни разходи. Такива случаи обаче следва да бъдат обхванати от условията за икономическа осъществимост, определени от държавите членки.

(26)  Този текст вече съществуваше преди изменението.

(27)  Препоръчва се държавите членки да осигурят подходящо участие на заинтересованите страни при определянето на условия за техническа, икономическа и функционална осъществимост.

(28)  Това означава, че в случаите, когато тези страни са отговорни за оценката на осъществимостта, тяхното тълкуване трябва да бъде подкрепено от насоки и процедури, предоставени от публичните органи. По този начин следва също така да се осигури някаква степен на последователност, надзор и контрол при прилагането на насоките и процедурите.

(29)  Двата първи реда (техническа и икономическа осъществимост) се прилагат за изискванията към инсталациите по член 8, параграф 1 от ДЕХС, както и за изискванията за монтиране на устройства за саморегулиране (член 8, параграф 1) и ССАУ (член 14, параграф 4 и член 15, параграф 4 от ДЕХС), докато третият ред (функционална осъществимост) се прилага само за изискванията към инсталациите по член 8, параграф 1.

(30)  Това означава, че ще бъде извършена оценка на разходите и ползите. Този подход за оценка на разходите и ползите вероятно е най-подходящ, тъй като прилагането на изискванията обикновено води до възвръщане на разходите (по-специално поради икономии на разходи за енергия).

(31)  Прилага се единствено по отношение на изисквания към инсталациите съгласно член 8, параграф 1 от ДЕХС.

(32)  Така например, с френския закон „décret tertiaire“ (2017 г.) беше определен праг от максимум 200 EUR/m2 за инвестицията и максимален срок на възвръщаемост от 10 години за обществени сгради и 5 години за други сгради (хотели, офиси и т.н.).

(33)  EN 15232 „Енергийни характеристики на сгради — Въздействие на сградната автоматизация, на регулирането и техническото управление“.

(34)  EN 15316-4-6 „Отоплителни системи в сгради. Метод за изчисляване на необходимата енергия за системата и ефективността на системата. Част 4-6: Системи за генериране на топлина, фотоволтаични системи“.

(35)  Книгата „2016 — Implementing the Energy Performance of Buildings Directive (EPBD) — Featuring Country Reports“ (2016 година — Прилагане на Директивата за енергийните характеристики на сградите — Представяне на докладите на държавите), Съгласувано действие по ДЕХС, 2016 г., https://www.epbd-ca.eu/ca-outcomes/2011-2015.

(36)  За допълнителна информация вж. член 114, параграфи 4 и 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(37)  Съображението гласи: „Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите изисква държавите членки да определят изисквания за енергийните характеристики на сградните компоненти, съставящи част от фасадата, и системни изисквания по отношение на енергийните характеристики като цяло, правилния монтаж и подходящите оразмеряване, настройка и контрол на техническите сградни инсталации, които са монтирани в съществуващи сгради. На целите на настоящата директива не противоречи, че тези изисквания може, при определени обстоятелства, да ограничават монтирането на продукти, свързани с енергопотреблението, които съответстват на изискванията на настоящата директива и на мерките за нейното изпълнение, при условие че подобни изисквания не представляват необоснована пазарна пречка.“

(38)  С Директивата относно енергийната ефективност се добавя следното изречение в член 6 от Директивата за екодизайн („Свободно движение“): „При това не се засягат изискванията за енергийните характеристики и системните изисквания, определени от държавите членки съгласно член 4, параграф 1 и член 8 от Директива 2010/31/ЕС.“

(39)  Като първа оценка изискваните съгласно членове 14 — 15 способности на ССАУ биха могли да отговарят на ССАУ от клас Б съгласно EN 15232.

(40)  Всички полезни връзки, които са дадени, се отнасят до стандарти. Освен тях държавите членки могат да обмислят ползването на практиките на някои създадени от промишлеността схеми както европейски, напр. схемата за сертифициране (https://www.eubac.org/system-audits/index.htm), така и национални, напр. в Германия VDMA 24186-4 „Програма за услуги за поддръжка на технически инсталации и оборудване в сгради. Част 4: Оборудване за измерване и контрол и системи за сградна автоматизация и управление“.

(41)  EN 15232 „Енергийни характеристики на сгради — Въздействие на сградната автоматизация, на регулирането и техническото управление“.

(42)  EN 16947-1: 2017 „Енергийни характеристики на сгради. Система за управление на сгради. Част 1“.

(43)  TR 16947-2 „Система за управление на сгради. Част 2: Придружаващ prEN 16947-1:2015“.

(44)  EN ISO 16484-1:2010 Преглед „Системи за автоматизация и техническо управление на сгради (BACS). Част 1: Спецификация и изпълнение на проекта“.

(45)  EN 16946-1:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Надзор на системи за автоматизация, регулиране и техническо управление на сгради“.

(46)  CEN/TR 16946-2 „Енергийни характеристики на сгради. Надзор на сградната автоматизация, контрола и техническото управление на сградата. Част 2: Придружаващ TR за prEN 16946-1“.

(47)  Коментарът до известна степен се отнася и за всички технически сградни инсталации, върху които се осъществяват наблюдение и контрол посредством ССАУ.

(48)  ISO 50003:2014 „Системи за управление на енергията. Изисквания към органите, извършващи одит и сертификация на системи за управление на енергията“.

(49)  Полезните връзки се фокусират върху стандарти на ЕС. Освен тях държавите членки се приканват да прегледат съществуващите ресурси на национално равнище, например в Белгия Spécifications techniques (STS) за фотоволтаичните системи: https://economie.fgov.be/sites/default/files/Files/Publications/files/STS/STS-72-1-systemes-photovoltaiques.pdf

(50)  Към днешна дата най-важната регулаторна уредба за производството на електроенергия на място се отнася за топлоизточниците за отопление и подгряване на вода, които обхващат отоплителните когенерационни агрегати, вж. Регламент (ЕС) № 813/2013 на Комисията от 2 август 2013 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на отоплителни топлоизточници и комбинирани топлоизточници. Освен това в работния план за екопроектирането за периода 2016—2019 г. (COM(2016) 773 final) се посочва, че слънчевите панели и инверторите ще подлежат на подготвителни проучвания, което означава, че в бъдеще тези инсталации може да бъдат обхванати от регламентите за екопроектиране и/или енергийно етикетиране. За повече подробности вж. http://susproc.jrc.ec.europa.eu/solar_photovoltaics/projectplan.html

(51)  EN 15316-4-6 „Отоплителни системи в сгради. Метод за изчисляване на необходимата енергия за системата и ефективността на системата. Част 4-6: Системи за генериране на топлина, фотоволтаични системи“.

(52)  IEC/EN 61724: Следене на показателите на фотоелектрична система. Указания за измерване, обмен на данни и анализи.

(53)  EN IEC 61853-2:2016 „Изпитване на производителност и енергийна характеристика на фотоволтаични модули. Част 2: Измерване на спектрална характеристика, ъгъл на падащия лъч и работна температура на модулите“.

(54)  EN 15316-4-4 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 4-4: Системи с генериране на топлина, когенериращи системи, интегрирани в сградата“.

(55)  EN 15316-4-10 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 4-10: инсталации за производство на вятърна енергия“.

(56)  IEC 61400-12-1 Ed. 2.0 b:2017 „Генериращи системи за вятърна енергия. Част 12-1: Измерване на техническите характеристики на вятърни турбини за производство на електрическа енергия“.

(57)  Целта е да се гарантира, че инсталацията ще има оптимални характеристики през целия жизнен цикъл. Оразмеряване под оптималните размери може да води до незадоволителни характеристики, което е в ущърб на собственика на сградата.

(58)  EN 12831-1 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на проектния топлинен товар“.

(59)  ЕN ISO 15927-5:2004 „Хигротермални характеристики на сгради. Изчисляване и представяне на климатични данни. Част 5: Данни за проектен топлинен товар за отопляемо пространство“.

(60)  EN 50583-2:2016 „Фотоволтаици в сгради. Системи BIPV“.

(61)  IEC/EN 62446 „Свързване на фотоволтаични системи към енергийната мрежа. Минимални изисквания за документация на системата, въвеждане в експлоатация и проверка“.

(62)  EN 15193-1:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Енергийни изисквания за осветление. Част 1: Спецификации“.

(63)  CEN/TR 15193-2 „Енергийни характеристики на сгради. Енергийни изисквания за осветление. Част 2: Обяснение и обосновка на EN 15193-1, модул М9“.

(64)  EN 12464-1:2011 „Светлина и осветление. Осветление на работни места. Част 1: Работни места на закрито“.

(65)  CEN/TS 17165 „Светлина и осветление. Процес на проектиране на инсталацията за осветление“.

(66)  CEN/TR 15193-2:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Енергийни изисквания за осветление. Част 2: Обяснение и обосновка на EN 15193-1, модул М9“.

(67)  CIE 222:2017 „Схема за вземане на решение за приборите за управление на осветлението в нежилищни сгради“.

(68)  По-голямата част от информацията, дадена в тази таблица, се прилага и за инсталациите за топла вода за битови нужди.

(69)  Полезните връзки се фокусират върху стандарти на ЕС. Освен тях държавите членки се приканват да консултират съществуващите ресурси на национално равнище, например в Белгия Spécifications techniques (STS) за термалните слънчеви системи: https://economie.fgov.be/sites/default/files/Files/Publications/files/STS/STS-72-3-systemes-solaires-thermiques.pdf

(70)  EN 15316-1:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 1: Общи положения и изразяване на енергийни характеристики, модули M3-1, M3-4, M3-9, M8-1, M8-4“.

(71)  EN 15316-2:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 2: Системи за излъчване на топлина в помещения (отопляване и охлаждане), модули М3-5, М4-5“.

(72)  EN 15316-3:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 3: Системи за разпределение в помещенията (DHW, отопление и охлаждане), модул М3-6, М4-6, М8-6“.

(73)  EN 15316-4-1:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 4-1: Системи за отопляване на помещения и генериране на DHW, системи с горене (котли, биомаса), модули М3-8-1, М8-8-1“.

(74)  EN 15316-4-2:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 4-2: Системи за отопляване на помещения с генериране на топлина, термопомпени системи, модули М3-8-2, М8-8-2“.

(75)  EN 15316-4-5:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 4-5: Централно отопление и охлаждане, модули М3-8-5, М4-8-5, М8-8-5, М11-8-5“.

(76)  EN 15316-4-8:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 4-8: Системи за помещения с генериране на топлина, въздушно отопление и системи за таванно лъчисто отопление, включително печки (локални), модул М3-8-8“.

(77)  EN 15316-5:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 5: Системи за отопление на помещения и DHW системи за съхраняване (неохлаждащи), модули М3-7, М8-7“.

(78)  EN 12831-1:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на проектния топлинен товар. Част 1: Топлинен товар за помещение, модул М3-3“.

(79)  EN 12831-3 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на проектния топлинен товар.

(80)  EN 12828:2012+A1:2014 „Отоплителни системи в сгради. Проектиране на отоплителни системи с топлоносител вода“.

(81)  EN 14337:2005 „Отоплителни системи в сгради. Проектиране и монтиране на директни електрически отоплителни системи за помещения“.

(82)  EN 1264-3:2009 „Водни системи за отопление и охлаждане, вградени в повърхнина. Част 3: Оразмеряване“.

(83)  EN 14336:2004 „Отоплителни системи в сгради. Проектиране и пускане в действие на водни отоплителни системи“.

(84)  EN 1264-4:2009 „Водни системи за отопление и охлаждане, вградени в повърхнина. Част 4: Монтиране“.

(85)  Държавите членки могат да обмислят да гарантират степен на съгласуваност на следваните методи за настройка на отоплителните инсталации за целите на спазването на член 8, параграф 1 относно изискванията към отоплителните инсталации, и следваните методи за оценка на характеристиките при типични или нормални условия на експлоатация, по целесъобразност, съгласно член 14 или 15.

(86)  EN 15378-1:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Отоплителни и DHW системи в сгради. Част 1: Надзор на котлите, отоплителни и DHW системи, модули М3-11, М8-11“.

(87)  EN 15378-3 „Енергийни характеристики на сгради. Отоплителни и DHW системи в сгради. Част 3: Измерване на енергийните характеристики, модули М3-10, М8-10“.

(88)  EN 15500-1:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Регулиране на използването на отопление, вентилация и климатизация. Част 1: Електронни устройства за регулиране на отделни зони. Модули М3-5, М4-5, М5-5“.

(89)  EN 15232 „Енергийни характеристики на сгради — Въздействие на сградната автоматизация, на регулирането и техническото управление“.

(90)  Делегиран регламент (ЕС) № 811/2013 на Комисията от 18 февруари 2013 г. за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на отоплителни топлоизточници, комбинирани топлоизточници, комплекти от отоплителен топлоизточник, регулатор на температурата и слънчево съоръжение и комплекти от комбиниран топлоизточник, регулатор на температурата и слънчево съоръжение (ОВ L 239, 6.9.2013 г., стр. 1).

(91)  В съответствие с член 2, параграф 3 и член 8, параграф 1 от ДЕХС, настоящата таблица се отнася активното охлаждане в сградите. Въпреки че не е обхванато тук, трябва да се помни, че пасивното охлаждане, т.е. засенчването, също така е ефективно.

(92)  EN 16798-9 „Енергийни характеристики на сгради. Вентилация на сгради. Част 9: Методи за изчисляване на енергийните потребности за охлаждащи системи (модули М4-1, М4-4, М4-9). Общи положения“.

(93)  EN 16798-13 „Енергийни характеристики на сгради. Вентилация на сгради. Част 13: Изчисляване на охлаждащи системи (модул М4-8). Общи положения“.

(94)  EN 16798-15 „Енергийни характеристики на сгради. Вентилация на сгради. Част 15: Изчисляване на охлаждащи системи (модул М4-7). Акумулиране“.

(95)  EN 1264-3:2009 „Водни системи за отопление и охлаждане, вградени в повърхнина. Част 3: Оразмеряване“.

(96)  EN 1264-4:2009 „Водни системи за отопление и охлаждане, вградени в повърхнина. Част 4: Монтиране“.

(97)  Държавите членки могат да обмислят да гарантират степен на съгласуваност между: а) методите за настройка на охладителните инсталации, за да отговарят на разпоредбите на член 8, параграф 1 относно изискванията за инсталациите за охлаждане на помещения, и б) методите за оценка на характеристиките на климатичните инсталации при типични или нормални условия на експлоатация, по целесъобразност, съгласно член 14 или 15.

(98)  EN 16798-17 „Енергийни характеристики на сгради. Вентилация на сгради. Част 17: Указания за надзор на системите за вентилация и климатизация (модули M4-11, M5-11, M6-11, M7-11)“.

(99)  EN 15500-1:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Регулиране на използването на отопление, вентилация и климатизация. Част 1: Електронни устройства за регулиране на отделни зони. Модули М3-5, М4-5, М5-5“.

(100)  EN 15316-2:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 2: Системи за излъчване на топлина в помещения (отопляване и охлаждане), модули М3-5, М4-5“.

(101)  EN 15232 „Енергийни характеристики на сгради — Въздействие на сградната автоматизация, на регулирането и техническото управление“.

(102)  Полезните връзки се фокусират върху стандарти на ЕС. Освен тях държавите членки се приканват да прегледат съществуващите ресурси на национално равнище, например във Франция стандарта NF DTU 68.3 Installations de ventilation mécanique.

(103)  EN 16798-3 „Енергийни характеристики на сгради. Вентилация на сгради. Част 3: За нежилищни сгради. Изисквания за характеристиките на системите за вентилация и климатизация на помещения (модули М5-1, М5-4)“.

(104)  EN 16798-5-1 „Енергийни характеристики на сгради. Вентилация на сгради. Част 5-1: Методи за изчисляване на енергийните потребности на системите за вентилация и климатизация (модули M5-6, M5-8, M6-5, M6-8, M7-5, M7-8). Метод 1: Разпределение и генериране“.

(105)  EN 16798-5-2 | Енергийни характеристики на сгради. Вентилация на сгради. Част 5-2: Методи за изчисляване на енергийните потребности на системите за вентилация (модули M5-6, M5-8, M6-5, M6-8, M7-5, M7-8). Метод 2: Разпределение и генериране.

(106)  EN 16798-7 | Енергийни характеристики на сгради. Вентилация на сгради. Част 7: Методи за изчисляване за определянето на номинален въздушен поток в сгради, включително инфилтрация (модул M5-5).

(107)  CEN/TR 14788:2006 „Вентилация на сгради. Проектиране и оразмеряване на системи за вентилация в жилища“.

(108)  CR 1752:1998 „Вентилация на сгради. Критерии за проектиране на вентилация за помещения“.

(109)  Държавите членки могат да обмислят да гарантират степен на съгласуваност между следваните методи за настройка на отоплителните инсталации за целите на спазването на разпоредбите на член 8, параграф 1 относно изискванията към инсталациите за вентилация, и следваните методи за извършване на оценка на характеристиките на инсталациите за комбинирано отопление и вентилация и на комбинираните климатични и вентилационни инсталации при обичайни или средни условия на експлоатация, по целесъобразност, съгласно член 14 или 15.

(110)  EN 12599:2012 „Вентилация на сгради. Процедури за изпитване и методи за измерване за приемане на системи за климатизиране на въздух и за вентилационни системи“.

(111)  EN 16798-17 „Енергийни характеристики на сгради. Вентилация на сгради. Част 17: Указания за надзор на системите за вентилация и климатизация (модули M4-11, M5-11, M6-11, M7-11)“.

(112)  EN 14134:2004 „Вентилация на сгради. Измерване на характеристиките и проверки на системите за вентилация на жилища“.

(113)  EN 15232 „Енергийни характеристики на сгради — Въздействие на сградната автоматизация, на регулирането и техническото управление“.

(114)  EN 15500-1:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Регулиране на използването на отопление, вентилация и климатизация. Част 1: Електронни устройства за регулиране на отделни зони. Модули М3-5, М4-5, М5-5“.

(115)  Например в Германия — насоките на AMEV (https://www.amev-online.de/AMEVInhalt/Infobereich/Aktuelles/technisches-monitoring-2017.docx).

(116)  В рамките на проекта „QUANTUM“ (https://www.quantum-project.eu) беше разработен подход за подходящ и рентабилен процес на управление на качеството с цел оценяване и документиране на характеристиките на сградите и инсталациите. По-специално, целта на проекта „QUANTUM“ е даване на препоръки относно данните, предоставяни от техническите сградни инсталации, за да може да се изпитват характеристиките им.

(117)  В последния случай полезната номинална мощност, свързана с нежилищните обособени части, може да се основава на дела на нежилищните обособени части в сградата. Той може да се изчисли, като се използва потреблението на енергия или (макар вероятно това да е по-малко уместно) площта. Например: сгради със смесено предназначение с полезна номинална мощност за отопление 500 kW, в които на нежилищната обособена част се падат 70 % от общото потребление на енергия, ще формират полезна номинална мощност на нежилищната част от 0,7 × 500 = 350 kW, което надвишава прага.

(118)  Например сертифициране по системата eu.bac (https://www.eubac.org/system-audits/index.html) или, в Германия, VDMA 24186-4 „Програма за услуги за поддръжка на технически инсталации и оборудване в сгради. Част 4: Оборудване за измерване и контрол и системи за сградна автоматизация и управление“ (https://www.vdma.org/en/v2viewer/-/v2article/render/15979771).

(119)  Например в Германия: „AMEV Wartung“ (https://www.amev-online.de/AMEVInhalt/Betriebsfuehrung/Vertragsmuster/Wartung%202014/).

(120)  Например EN 16946-1:2017 „Енергийни характеристики на сгради. Надзор на системи за автоматизация, регулиране и техническо управление на сгради“.

(121)  Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1).

(122)  В подточка а) понятието „електрическа инфраструктура“ се посочва във връзка със сградата, когато е необходимо разграничение между паркинга и електрическата инфраструктура на сградата. В подточка б) понятието „електрическа инфраструктура“ се посочва във връзка с паркинга. В този случай не е необходимо разграничение между паркинга и електрическата инфраструктура на паркинга, тъй като електрическата инфраструктура на паркинга е част от паркинга.

(123)  В съображение 24 от Директива (ЕС) 2018/844 се посочва, че при въвеждането на изискванията относно електромобилността държавите членки следва да отчитат потенциално различните условия, като например случая на сградите, които имат едновременно жилищни и нежилищни функции.

(124)  „основен ремонт“ означава ремонт на сграда, при който: а) общите разходи за ремонта, свързан с външните ограждащи елементи на сградата или техническите сградни инсталации, са над 25 % от стойността на сградата, без стойността на земята, върху която е разположена сградата; или б) ремонтът обхваща над 25 % от площта на външните ограждащи елементи на сградата. Държавите членки имат право на избор дали да прилагат вариант а) или б);

(125)  В ДЕХС не е уточнено дали инсталирането на зарядни точки и проводна инфраструктура съгласно член 8, параграф 3 ще се изисква от собствениците, операторите или наемателите на нежилищни сгради. Като алтернатива може да се приложи стандартното право в областта на наемните правоотношения и/или стандартното договорно право. Държавите членки могат да проявят известна степен на гъвкавост при определянето на обхвата на задълженията относно транспонирането на правните задължения, предвидени в ДЕХС.

(126)  Съображение 26 от Директива (ЕС) 2018/844.

(127)  Това е подобно на подхода, използван в член 4, параграф 1 от Директива 2014/94/ЕС.

(128)  Директива 2014/94/ЕС съдържа определение на понятието „алтернативни горива“ и определя минимални изисквания за изграждането на инфраструктура за алтернативни горива, нуждаещи се от отделна инфраструктура (електроенергия, природен газ и водород), които да бъдат изпълнени посредством национални рамки за политиката на държавите членки. Важно е да се отбележи, че държавите членки трябва да приемат националните рамки за политиката за развитието на пазара на алтернативни горива в транспортния сектор и за разгръщането на инфраструктурата.

(129)  Съгласно член 2, параграф 4 от Директива 2014/94/ЕС понятието „зарядна точка с нормална мощност“ се определя като „зарядна точка, която дава възможност за пренос на електроенергия към електрическо превозно средство с мощност по-малка от или равна на 22 kW, като се изключват устройства с мощност по-малка от или равна на 3,7 kW, които са инсталирани в частни домакинства или чието основно предназначение не е зареждането на електрически превозни средства и които не са публично достъпни“. Тълкуването във връзка с член 4, параграф 4 от Директива 2014/94/ЕС освобождава зарядните точки, отговарящи на всяко едно от изброените по-долу условия, от спазването на стандартите в приложение II към ДЕХС: да имат мощност, по-малка или равна на 3,7 kW; да са инсталирани в частни домакинства или тяхната основна цел да не е презареждане на електрически превозни средства; и да не са публично достъпни. Определението на понятието „зарядна точка с голяма мощност“, дадено в член 2, параграф 5 от Директива 2014/94/ЕС, не съдържа подобни освобождавания на зарядни точки, които не са публично достъпни. Фактът, че дадено зареждащо устройство не е публично достъпно, сам по себе си не е достатъчен, за да бъде то освободено от спазването на техническите спецификации, посочени в приложение II към Директива 2014/94/ЕС. Само обикновените контакти, монтирани в частните домакинства и които не са публично достъпни, са изключени от обхвата на тези определения. Следователно цялата инфраструктура за презареждане, инсталирана съгласно ДЕХС, de facto е обхваната от стандартите и изискванията на Директива 2014/94/ЕС, освен ако критериите, посочени по-горе, са едновременно изпълнени.

(130)  Така например, Комисията е направила това по отношение на моторните превозни средства от категория L: Делегиран регламент (ЕС) 2018/674 на Комисията (ОВ L 114, 4.5.2018 г., стр. 1), на разположение на следния адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018R0674&qid=1555484189657&from=BG

(131)  Вж. член 3, параграф 1, второ тире във връзка с член 4, параграфи 1—3 от Директива 2014/94/ЕС.

(132)  Съответните стандарти за зарядни точки за електрически автобуси са в процес на разработване съгласно мандат M/533. Приемане е предвидено до края на 2019 г. или началото на 2020 г.

(133)  В текста на съображение 26 от Директива (ЕС) 2018/844 е посочено хипотетично алтернативно тълкуване, според което датата 2025 г., предвидена в член 8, параграф 3, ще се прилага по отношение на транспонирането, а не на прилагането на това изискване.

(134)  ЕПС-ЕМ включват две категории: задвижвано с акумулаторна батерия електрическо превозно средство (ЗАБЕПС) и хибридно електрическо превозно средство с възможност за включване в електрическата мрежа (ХЕПС-ЕМ).

(135)  В ДЕХС са обхванати зарядните точки и проводната инфраструктура, докато в Директива 2014/94/ЕС проводната инфраструктура не се посочва изрично.

(136)  Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(137)  Делегиран регламент (ЕС) 2018/674.

(138)  Някои от тези изисквания са задължителни в определени ситуации по силата на Директива 2014/94/ЕС.

(139)  Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55).

(140)  „Интелигентно зареждане“ означава възможността за пренасочване на зареждането към периоди, в които електричеството е широко достъпно и мрежите не са натоварени. Интелигентното зареждане може да улесни оптимизацията на натоварването на електроенергийната система, по-специално когато натоварването може да се увеличи поради броя на електрическите превозни средства, които се зареждат по едно и също време. Технологията „от превозното средство към мрежата“ означава възможността съхраняваната в автомобилния акумулатор електроенергия да се захрани обратно в мрежата.

(141)  Вж. например австрийското законодателство.

(142)  За да се преодолее опасността от възникване на пожари, свързани с електрическите превозни средства и инфраструктурата за зареждане.

(143)  Технически спецификации в приложение II към Директива 2014/94/ЕС, което включва позоваване на стандарт EN 62196-2.

(144)  Достъпността до зарядните точки за лица с увреждания следва да отговаря на следните компоненти: потребителският интерфейс на зареждащото устройство, включително интерфейса за извършване на плащания, достъпността до eлектрическата мрежа и връзката с лекия автомобил, както и цялата необходима за потребителя информация за използването на самото зареждащо устройство (в съответствие с постигнатото на 19 декември 2018 г. в следствие на междуинституционални преговори временно споразумение относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (COM(2015) 615 — C8-0387/2015 — 2015/0278) (COD) местоположението на зарядната точка следва да бъде достъпно (например достижимо за лица, които използват инвалидна количка); паркомястото за превозни средства, за което е необходима достъпна зарядна точка, също следва да бъде достъпно, като се осигури достатъчно място за маневриране; минимален брой от зарядните точки трябва да бъдат „достъпни зарядни точки“. Съответните мандати за стандартизация на Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC) и Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) включват: мандат M/420 в подкрепа на европейските изисквания за достъпност при обществените поръчки в областта на застроената околна среда и мандат M/473 за включване на „Проектиране за всички“ в съответните инициативи за стандартизация.

(145)  Съображение 28 от Директива (ЕС) 2018/844.

(146)  Вж. член 4, параграф 7 от Директива 2014/94/ЕС.

(147)  В съображение 22 от Директива (ЕС) 2018/844 се посочва, че сградите могат да бъдат използвани за интелигентно зареждане на електрически превозни средства. Интелигентното зареждане може да изисква възможности за предаване на данни. Редица държави членки са включили в законодателството си позоваване на интелигентното зареждане. Вж. например законодателството на Обединеното кралство — „Automated and Electric Vehicles Act“ („Закон за автоматичните и електрическите превозни средства“), 2018 г. (част II, глава 15)/http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2018/18/section/15/enacted; Франция — Arrêté du 19 juillet 2018 relatif aux dispositifs permettant de piloter la recharge des véhicules électriques („Указ от 19 юли 2018 г. относно зарядните устройства за електрически превозни средства“); и Финландия — https://www.finlex.fi/fi/laki/alkup/2017/20170478

(148)  Съображение 22 от Директива (ЕС) 2018/844 — основание държавите членки да използват автомобилните акумулатори като източник на енергия.

(149)  Вж. Директива 2014/94/ЕС, съответно член 4, параграфи 9 и 10

(150)  Вж. Директива 2014/94/ЕС, член 4, параграф 8

(151)  Вж. Директива 2014/94/ЕС, член 4, параграф 12

(152)  Тези мерки не следва да засягат законите за собствеността и наемните правоотношения на държавите членки.

(153)  Съображение 23 от Директива (ЕС) 2018/844 — „Строителните норми могат да бъдат ефективно използвани за въвеждането на целенасочени изисквания в подкрепа на внедряването на инфраструктура за презареждане на паркинги в жилищни и нежилищни сгради. Държавите членки следва да предвидят мерки за опростяване на внедряването на инфраструктура за презареждане с оглед премахване на пречки от типа на несъвместимите стимули и административните усложнения, с които отделните собственици се сблъскват при опита за инсталиране на зарядни точки на своите места за паркиране“.

(154)  http://www.eltis.org/mobility-plans

(155)  „Тегловен коефициент“ е понятието, използвано в общия стандарт на Европейския комитет по стандартизация (CEN), когато става дума за ПППЕ, така че „показателите за първична енергия“ и „тегловните коефициенти“ се считат за еквивалентни. И двете понятия се използват от държавите членки.

(156)  По отношение на прилаганата по подразбиране стойност на ПППЕ (2.1) за производството на електроенергия в Директивата относно енергийната ефективност, трябва да се отбележи, че в контекста на ДЕХС държавите членки са свободни да прилагат свои собствени ПППЕ, включително за електроенергия от мрежата, дори на поднационално равнище.

(157)  Изчисленията на енергийните характеристики на сградите с цел определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики трябва също така да следват общата методологична рамка, предвидена в Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 16 януари 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 18).

(158)  Стандартът относно енергийните характеристики на сградите (ЕХС) EN 16798-1 (преработен текст на EN 15251) „Входящи параметри за качеството на вътрешния въздух, заобикалящата топлинна среда, осветлението и акустиката при проектиране и оценка на енергийната характеристика на сгради“ предвижда референтни параметри на комфорт. Приложение Б.7 към този стандарт предоставя основани на здравословните условия критерии на СЗО за въздуха в помещенията и дава препоръчителни стойности за замърсители на въздуха в помещенията и на открито.

(159)  Заедно с определянето на външните (метеорологични) условия.

(160)  Препоръка (ЕС) 2016/1318 на Комисията от 29 юли 2016 г. относно насоки за насърчаването на сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия и най-добри практики, за да се гарантира, че до 2020 г. всички нови сгради ще са с близко до нулевотo потребление на енергия (ОВ L 208, 2.8.2016 г., стр. 46).

(161)  Разглеждането на външните ограждащи елементи на сградите и тяхното влияние върху енергийните характеристики на сградите зависи също така от използваните методики за изчисление. Например с подхода за „енергиен баланс“ при изчисляването на енергийните характеристики на сградата или на сградния компонент на външните ограждащи елементи на сградата се вземат предвид както загубите на енергия (свързани със загубите на топлина), така и печалбите на енергия (от пасивното улавяне на слънчевото греене от сградите и сградните компоненти), като този подход се използва в някои държави членки за отчитане на слънчевите условия (във връзка с приложение I, точка 4 от ДЕХС).

(162)  Препоръка (ЕС) 2016/1318.

(163)  Съгласно EN ISO 52000 съществуват три вида ПППЕ: ПППЕ за невъзобновяеми енергийни източници (НЕИ), ПППЕ за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и общи ПППЕ.

(164)  Дело C-195/12: Industrie du bois de Vielsalm & Cie SA („IBV“) срещу Région wallonne (регион Валония) [2013 г.], точки 50—52, 62.

(165)  Европейски комитет по стандартизация (https://www.cen.eu/Pages/default.aspx).

(166)  Мандат за стандартизация M/480 на Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC) и Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) за разработване и приемане на стандарти за методика за изчисляване на цялостните енергийни характеристики на сгради и насърчаване на енергийната ефективност на сградите, в съответствие с условията, определени в преработената Директива относно енергийните характеристики на сградите (2010/31/ЕС).