(1)

С писмо от 30 август 2002 г. Ludger Albers oHG, Reinhard Bittner enterprise, Elbert GmbH & Co. KG, Auto Fischer GmbH & Co. KG, Kalmer GmbH, Richters Reisen enterprise и Wessels Reisen enterprise (наричани по-нататък „жалбоподателите“) подадоха жалба до Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“), в която твърдят, че дружеството Emsländische Eisenbahn GmbH (наричано по-нататък „EEB“) е получило неправомерна държавна помощ. На 13 юли 2006 г. жалбоподателите изпратиха ново писмо, с което разшириха обхвата на жалбата си, и представиха допълнителна информация на 22 ноември 2006 г.

(2)

След подаването на жалбите Комисията поиска неколкократно (2) информация от германските органи и получи техните отговори (3).

(3)

С писмо от 28 ноември 2007 г. Комисията уведоми Германия за решението си да стартира процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-нататък „ДЕО“). Германия изпрати мнение на 24 април 2008 г.

(4)

Решението на Комисията за стартиране на процедурата (наричано по-нататък „решението за откриване на процедурата“) бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (4) на 9 юли 2008 г. Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си.

(5)

След решението за стартиране на официалното разследване жалбоподателите представиха първите си мнения на 21 февруари 2008 г. След публикуването жалбоподателите представиха допълнителни мнения на 25 август 2008 г. и 29 август 2008 г.

(6)

Nahverkehrsberatung Südwest представи мнение на 29 юли 2008 г. и изпрати неповерителни версии на информацията на 16 и 29 октомври 2008 г. Друга трета страна, която реши да остане анонимна, представи мнение на 23 юли 2008 г.

(7)

На 26 ноември 2008 г. Комисията предаде на Германия мненията на заинтересованите страни. Комисията получи становището на Германия с писмо от 26 януари 2009 г.

(8)

На 9 юли 2009 г. германските органи представиха допълнителна информация след искане на Комисията от 30 април 2009 г.

(9)

Германските органи предоставиха допълнителна информация на 16 декември 2009 г., 4 август 2010 г. и 23 юни 2011 г.

(10)

На 20 октомври 2011 г. Комисията изпрати писмо на Германия и получи отговор на 10 ноември 2011 г.

(11)

По искане на Комисията германските органи предоставиха допълнителна информация на 5 юни 2012 г., 6 май 2013 г. и 21 ноември 2013 г.

(12)

Бенефициерът на предполагаемата неправомерна държавна помощ, Emsländische Eisenbahn GmbH (5) (наричано по-нататък „EEB“), е дружество, създадено на 1 януари 1997 г. и произлязло от неразделената държавна агенция със същото име (наричана по-нататък „EE“).

(13)

Landkreis Emsland (публичната администрация на регион Емсланд) е единствен акционер в EEB от самото му създаване. В това си качество тя упражнява широк контрол върху дейността на EEB. Съгласно параграф 10 от устава (Gesellschaftsvertrag) на EEB Landkreis назначава управителя на EEB и се произнася окончателно по ключови решения за стопанската дейност на дружеството (годишните отчети, икономическите планове и т.н.).

(14)

Съгласно параграф 3 от устава на EEB следните обществени задачи, свързани с планирането и координацията на местния обществен пътнически транспорт, са възложени на EEB:

(15)

EEB притежава няколко Linienverkehrsgenehmigungen (разрешителни за маршрутен транспорт, наричани по-нататък „LVG“) за местни маршрути за автобусен пътнически транспорт в Landkreis Emsland (7). За експлоатирането на маршрутите, за които притежава разрешителни, EEB е сключило договори с подизпълнители, които са предприятия за автобусен транспорт (т.нар. Übertragung der Betriebsführung (8)), включително със своето дъщерно предприятие EVG.

(16)

EEB осъществява също така железопътен транспорт на товари, по-специално по собствени резервни железопътни коловози, както и управление на инфраструктурата на тези коловози.

(17)

От 1 януари 1996 г. градските управи и Landkreise са задължени съгласно Nahverkehrsgesetz des Landes Niedersachesen (Закона за местния транспорт на Долна Саксония, наричан по-нататък „NNVG“) да гарантират, че се предлага подходящ обществен транспорт. В тази връзка на Landkreis Emsland е вменено задължението да гарантира осигуряването на планиране, организиране и финансиране на обществения транспорт в рамките на Landkreis. Landkreis на свой ред възлага на EEB да осъществява тези задачи, както е посочено в параграф 3 от устава на EEB (вж. съображевие 14 по-горе).

(18)

Мрежата за обществен автобусен транспорт е разделена на маршрути, за които на състезателна основа се издават LVG в съответствие с членове 13 и 42 от германския Personenbeförderungsgesetz (Национален закон за транспорта). Мнозинството от дружествата, осъществяващи обществения пътнически транспорт в Landkreis Emsland, са от самата Landkreis.

(19)

Пазарът на местния автобусен транспорт в Landkreis Emsland е разделен на две основни части. В южната част на Landkreis частни предприятия за автобусен транспорт, сред които двама от жалбоподателите (Reinhard Bittner и Kalmer), са прегрупирали дейностите си по автобусен транспорт в тарифно сдружение, Verkehrsgemeinschaft Emsland-Süd (транспортно сдружение Emsland-Süd, наричано по-нататък „VGE-Süd“).

(20)

В централната и северната част на Емсланд основните сдружения за местен транспорт са RegioNetz-Mitte (тарифно сдружение РегиоМрежа-Център, състоящо се от EEB и три частни предприятия за автобусен транспорт) и Tarifgemeinschaft Emsland Mitte/Nord (тарифно сдружение Емсланд Център/Север, от което са част останалите жалбоподатели).

(21)

EEB организира училищния транспорт на цялата територия на Landkreis Emsland в интегрирана и неинтегрирана форма.

(22)

Училищният транспорт може да бъде интегриран в редовните автобусни маршрути. На операторите на съответните маршрути се възлага договор, чрез който се задължават да вземат предвид изискванията за училищен транспорт. Училищните билети се заплащат от Landkreis Emsland чрез EEB.

(23)

За учениците, които имат право на училищен транспорт, но не живеят по редовните автобусни маршрути, EEB организира неинтегриран училищен транспорт. Тази услуга се възлага чрез тръжна процедура на предприятия за автобусен транспорт, които трябва да изпълняват определени условия, по-специално по отношение на маршрутите и разписанията. Landkreis Emsland възстановява на EEB фактурираните от операторите суми.

(24)

В решението си за откриване на процедурата (9) Комисията представя таблица, основана на подадена от германските органи информация, в която се показват финансовите преводи към EEB, предмет на разследването. Графи 1—6 от тази таблица са възпроизведени по-долу (10). Графи 7—9 от таблицата са изключени, тъй като Комисията реши да не повдига възражения спрямо тези плащания в решението си за откриване на процедурата.

Таблица 1

Относими мерки, разгледани в решението за откриване на процедурата

(25)

В следващите раздели се обобщава фактическата информация въз основа на документацията, представена от Германия и от жалбоподателите преди и след решението за откриване на процедурата.

(26)

Landkreis Emsland предоставя на EEB уставен капитал в размер на DM 800 000 (приблизително 410 000 евро), когато през 1997 г. бившата неразделена държавна агенция EE и нейните активи са изнесени и е създадено дружеството EEB. Освен това на EEB е предоставена собствеността върху дяловете на RWE (16).

(27)

Към момента на приемане на решението за откриване на процедурата не бе ясно дали прехвърлянето на дялове е част от предоставянето на начален капитал на EEB, или капиталова инжекция, която не е била предвидена при създаването на EEB. Германия поясни, че голямата част от дяловете — 280 310 дяла на RWE с пазарна стойност 9 686 523,78 евро — е включена в предоставянето на начален капитал. Дяловете са били прехвърлени на неразделената държавна агенция EE преди създаването на EEB.

(28)

Въпреки това 37 630 дяла с пазарна стойност 1 689 264,40 евро са били прехвърлени едва на 12 октомври 1998 г., повече от година след учредяването на EEB.

(29)

Посочените в графа 2 суми (дивиденти) и посочените в графа 3 суми (финансова помощ, посочена в бюджетните прогнози и актуализации на Емсланд под № 67.500 „Verlustausgleich für ÖPNV-Leistungen“ („компенсация на разходите за услуги за местен пътнически транспорт“) са използвани от EEB за възстановяване на разходите на VGE-Süd за услуги за интегриран училищен транспорт в южната част на Емсланд.

(30)

Дивидентите в графа 2 представляват дивидентите, които EEB е получило от горепосочените дялове на RWE.

(31)

В южната част на Емсланд училищният транспорт е бил извършван основно в интегрирана форма от VGE-Süd въз основа на договор, подписан между VGE-Süd и EE. При създаването на EEB през 1997 г. договорът е заменен с идентичен договор между EEB и VGE-Süd. Към 31 декември 2005 г. договорът е прекратен от EEB.

(32)

В първоначалния договор между EEB и VGE-Süd се предвижда еднократно възнаграждение в размер на 1 705 362,94 евро годишно. Тази сума е увеличена с 10 % на 1 ноември 2000 г. на 1 839 116,88 евро.

(33)

Сборът на графи 2 и 3 се равнява на договореното между EEB и VGE-Süd еднократно възнаграждение. Landkreis Emsland е приспаднала стойността на дивидентите (графа 2) от общата сума, която е трябвало да бъде платена на VGE-Süd за услугите му, и е прехвърлила остатъка (графа 3) на EEB. Това е видно от таблицата по-долу, която се основава на допълнителни числови данни, предоставени от германските органи след приемането на решението за откриване на процедурата.

Таблица 2

Плащания към VGE-Süd за услуги за интегриран училищен транспорт

(34)

Тъй като договорът между EEB и VGE-Süd е приключил през 2005 г., от 2006 г. EEB е изплащало обратно на Landkreis Emsland стойността на дивидентите.

(35)

Жалбоподателите предоставиха на Комисията таблица с всички плащания, получени от VGE-Süd до 31 декември 2005 г., която се различава от посочените по-горе числови стойности. Тя гласи следното:

Таблица 3

Плащания към VGE-Süd за всички услуги

(36)

Германските органи обясниха, че разликата между сумата, получена от VGE-Süd според жалбоподателите, и сумата в графи 2 и 3 се дължи на факта, че VGE-Süd е осъществявало не само услуги за интегриран училищен транспорт, обхванати в графи 2 и 3, а от време на време е извършвало и услуги за неинтегриран училищен транспорт, които също са били заплащани от Landkreis Emsland чрез EEB.

(37)

Финансовата помощ, посочена в бюджетните прогнози и актуализации на Landkreis Emsland под № 67.510 „Erstattung der Kosten für die Schülerbeförderung“ („възстановяване на разходите за училищен транспорт“), е била предназначена за компенсация на разходите на EEB за организиране на училищния транспорт в централната и северната част на Емсланд (19), а при прекратяването на договора с VGE-Süd на 31 декември 2005 г. — и в южната част на Емсланд. В разходите са били включени както тези за интегриран, така и тези за неинтегриран училищен транспорт.

(38)

При откриване на официалното разследване Комисията не разполагаше с информация, за да установи със сигурност дали финансовите ресурси, получени от EEB с цел възстановяване на разходите на транспортните предприятия за осъществяване на този училищен транспорт, са били равни на действителните плащания, извършени от EEB към тези предприятия.

(39)

Германските органи предоставиха допълнителни разяснения и документация, от които е видно, че за интегрирания училищен транспорт, попадащ в графа 4, EEB е придобило билети от предприятията за автобусен транспорт за онези ученици, които са пътували с редовните автобусни линии. Чрез годишни уреждания на сметките с Landkreis се е гарантирало, че платените на EEB суми отговарят на сумите, които самото то е превело на предприятията за автобусен транспорт. Плащанията са били осъществявани чрез клирингова партида. Необходимите суми са предоставяни на разположение от Landkreis Emsland, от чието име EEB ги е превеждало по-нататък. Клиринговата партида е проверявана ежегодно от независим експерт-счетоводител, за да се установи дали приходите и разходите се засичат.

(40)

Германските органи поясниха също така, че икономическите резултати на EEB съдържат приходи от интегриран училищен транспорт, осъществяван от трети страни по маршрути, за които EEB притежава LVG, както и приходи от неинтегрирания училищен транспорт. Засичането на приходите и разходите, свързани с тези финансови позиции, също е проверявано ежегодно от независим експерт-счетоводител като част от отчета на EEB в края на годината.

(41)

Освен това германските органи предоставиха актуализиран и коригиран общ преглед на годишните плащания към EEB за координиране на училищния транспорт.

Таблица 4

Общ преглед на действителните плащания за училищен транспорт

(42)

Финансовата помощ, посочена в бюджетните прогнози и актуализации на Landkreis Emsland под № 71.510 „Zuwendungen an die Emsländische Eisenbahn aus dem Verwaltungskostenanteil des Landes“ („Субсидии към EEB от дела на Долна Саксония в административните разходи“), е била предназначена за възстановяване на разходите на EEB, понесени за осъществяване на задачите, попадащи в обхвата на обществената политика и прехвърлени му от Landkreis Emsland.

(43)

Тези обществени задачи включват изготвянето на NVP (20). Материалните разходи за NVP, който се разработва на всеки пет години, са възлизали на 11 248,42 евро през 1997 г., 25 000 евро през 2002 г. и 8 793 евро през 2003 г.

(44)

Към момента на приемане на решението за откриване на процедурата Комисията не бе сигурна дали цялата сума в графа 5 е била използвана за разходи, свързани с изготвянето на NVP, или плащанията са използвани и за финансиране на други (стопански) дейности, както и дали възстановяването на административните разходи за изграждането и експлоатацията на Центъра за мобилност — Емсланд (наричан по-нататък „ЦМЕ“) също са включени в графа 5.

(45)

Германия поясни, че посочените в графа 5 разходи включват разходите за персонал и материали, свързани с планирането на обществения транспорт, ЦМЕ (до края на 2004 г.) и координирането на училищния транспорт.

(46)

До края на 2004 г. финансирането на ЦМЕ не е било отделено от останалите разходи, попадащи в графа 5. От 2005 г. е въведено разделение след изменение на NNVG и сумите за ЦМЕ са преместени в новия бюджетен ред, обхванат в графа 6 „Надбавки на основание NNVG“.

(47)

ЦМЕ е предоставял безплатно информация за местния обществен транспорт. Той е обхващал автобусните и влаковите услуги в Landkreis Emsland и е предоставял информация независимо от оператора, който предлага услугата. Kreisausschuß (органът, който взема решенията в Landkreis) решава да създаде ЦМЕ през юли 1995 г. Към онзи момент Landkreis определя липсата на информация за обществения транспорт, който се предлага в региона, като значителен недостатък на политиката в областта на обществения транспорт.

(48)

При създаването на EEB през 1997 г. Landkreis изнася дейностите на ЦМЕ към него. В параграф 3 от устава на EEB управлението на ЦМЕ му е възложено като една от задачите, допринасящи за организирането и координирането на транспорта. Гражданите могат да се обаждат на ЦМЕ, за да получават пътническа информация, а от 1999 г. ЦМЕ има гише на гарата в Мепен до гишето на Deutsche Bahn AG.

(49)

Еднократното плащане в размер на EUR 3 558,65, договорено между EEB и Landkreis през 1998 г. във връзка с организирането и финансовото уреждане на училищния транспорт, също е обхванато в графа 5. Това годишно еднократно плащане е служило като компенсация за счетоводните разходи, свързани с плащанията към Deutsche Bahn AG и предприятията за редовен автобусен транспорт в северната и централната част на Емсланд.

(50)

Финансовата помощ, посочена в бюджетните прогнози и актуализации на Landkreis Emsland под № 71.500 „Zuwendungen nach dem NNVG“ (21) („надбавки на основание NNVG“), е била предоставена след последното изменение на регионалния закон NNVG (Закона за местния транспорт на Долна Саксония), влязло в сила на 1 януари 2005 г., за да се отрази фактът, че правилата относно финансирането на обществения транспорт са се променили на национално равнище. Отпуснатата сума на глава от населението е намаляла леко, но е частично компенсирана с ново Regionalisierungsmittel (регионално финансиране) с цел подобряване на функционирането на обществения транспорт, което е отразено в графа 6.

(51)

Средствата в графа 6 са били използвани за управление на ЦМЕ и за придобиване на подвижен състав, предназначен за схема „автобус на повикване“. Посочените в графа 6 плащания са обхващали и други разходи, за които в решението си за откриване на процедурата Комисията извежда заключението, че не представляват държавна помощ (22).

(52)

Както бе описано по-горе, ЦМЕ е финансирано по графа 5 до 2004 г., а от 2005 г. финансирането му преминава в графа 6. Германия разясни, че получените от EEB суми за ЦМЕ в графа 6 са били в размер на 85 000 евро през 2005 г., 98 000 евро през 2006 г. и 93 460,87 евро през 2007 г.

(53)

Landkreis Emsland решава също така да използва част от средствата в графа 6, които е трябвало да бъдат заделени за популяризиране на обществения транспорт, за да разшири системата си „автобус на повикване“. Тази система въз основа на заявки предоставя на разположение автобуси на повикване, които пътуват по предварително определени маршрути и разписание, ако клиент се обади на Центъра за мобилност — Емсланд и направи заявка. Въвеждането на автобуси на повикване е имало за цел да подобри връзката с гарите и между различните области по ефективен начин, без да се налага експлоатация на автобуси, ако няма търсене.

(54)

Германските органи разясниха, че финансиране е било предоставено от Landkreis Emsland за придобиване на пет нови автобуса от EEB на обща стойност 685 513,46 евро. 520 989,05 евро за четири автобуса през 2006 г. и 164 524,42 евро за пети автобус през 2007 г.

(55)

EEB е предлагало автобусите на повикване на транспортните предприятия при еднакви условия, посочени от Landkreis Emsland. Те са били отдавани за ползване въз основа на договор в стандартна форма, в който се е предвиждало, че транспортните предприятия понасят разходите за експлоатация и поддръжка, но не заплащат наем. Автобусите са били използвани от подизпълнители по маршрути на EEB, както и от други транспортни предприятия по техните съответни маршрути. Собствеността върху автобусите остава у EEB, за да може Landkreis Emsland да запази контрол върху тях.

(56)

В решението за откриване на процедурата се извежда заключението, че наличието на помощ във връзка със следните мерки не може да бъде изключено (вж. също таблица 1 от настоящото решение):

(57)

Ако тези мерки се окажат държавна помощ, в решението за откриване на процедурата се изразяват съмнения относно тяхната съвместимост с вътрешния пазар.

(58)

В решението за откриване на процедурата се констатира, че всички средства са били отпуснати директно на EEB от Landkreis Emsland и че EEB е предприятие, което поне отчасти осъществява стопански дейности. По-нататък в него се посочва, че по отношение на прехвърлянето на дялове, финансовата помощ за автобуси на повикване и ЦМЕ не е налице насрещна престация от EEB. По отношение на училищния транспорт в решението за откриване на процедурата се изразяват съмнения дали плащанията съвпадат напълно с понесените от EEB разходи. Свръхкомпенсация не би могла да бъде изключена по-специално във връзка с помощта под формата на еднократни плащания. Освен това в решението за откриване на процедурата се извежда заключението, че най-малкото е налице заплаха за нарушаване на конкуренцията.

(59)

В решението за откриване на процедурата се посочва, че не е налице достатъчно информация, за да се определи дали разглежданите мерки биха могли да се категоризират като обществени услуги или като допринасящи за координацията на транспорта и дали правното основание за оценката на съвместимостта следва да бъде член 93 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (към съответния минал момент член 73 от ДЕО). В такъв случай съвместимостта би следвало да се оцени съгласно Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета (23) или Регламент (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (24). В противен случай съвместимостта би следвало да се оцени съгласно член 107, параграфи 2 или 3 от ДФЕС (към съответния минал момент член 87 от ДЕО).

(60)

По отношение на прехвърлянето на дялове в решението за откриване на процедурата се изразяват съмнения по-специално във връзка със стимулиращия ефект и пропорционалността на това прехвърляне.

(61)

По отношение на финансовата помощ за училищен транспорт не бе известно дали цялото финансиране е преведено за услугите за училищен транспорт, осъществявани от други оператори, или част от него е задържано от EEB. Ако част от финансирането е задържано от EEB, възникна въпросът дали тези средства са били използвани за стопански или за нестопански дейности и дали EEB евентуално не е получило свръхкомпенсация за осъществяваните от самото него услуги за училищен транспорт.

(62)

По отношение на административното обслужване на местния пътнически транспорт (NVP и ЦМЕ) Комисията не бе в състояние да изключи свръхкомпенсация.

(63)

По отношение на автобусите на повикване Комисията зададе въпроса дали те са използвани от EEB по техни собствени търговски маршрути и ако да, то това не би било оправдано съгласно ДЕО.

(64)

Германските органи представиха доказателства, че при създаването на EEB към него са били прехвърлени всички активи на бившата неразделена държавна агенция EE. Това е включвало предоставянето на капитал на стойност приблизително 410 000 евро и 280 310 дяла на RWE. Следователно Германия твърди, че нито един от тези елементи не представлява помощ. Освен това германските органи отбелязват, че предоставянето на капитал и началното прехвърляне на дялове на RWE са се състояли преди 13 март 1997 г., поради което не биха били възстановими.

(65)

По отношение на прехвърлените през 1998 г. 37 630 дяла на RWE германските органи обясниха, че прехвърлянето се е състояло след промяна в правата на глас, свързани с дяловете на RWE, с която се елиминират определени предимства. Те потвърдиха също така, че EEB продължава и днес да е собственик на тези дялове.

(66)

Германия изтъкна твърдението, че Landkreis Emsland е действала като оператор в условията на пазарна икономика, опитвайки се да оптимизира данъчната си структура, както и че не са били налице пропуснати приходи за Landkreis Emsland, тъй като EEB е трябвало да използва целия размер на дивидентите, за да плаща за училищен транспорт до 2005 г., а след 2005 г. е трябвало да ги изплаща обратно на Landkreis Emsland.

(67)

Германските органи посочиха, че EEB отговаря за организирането на училищния транспорт в Landkreis Emsland в съответствие с параграф 3 от устава си (вж. също съображение 14) и че плащанията от Landkreis към EEB след това се превеждат на предприятията за предоставените от тях услуги за училищен транспорт. Поради тази причина германските органи твърдят, че тези преведени средства не представляват държавна помощ към EEB, както се посочва в съображение 137 от решението за откриване на процедурата.

(68)

EEB е получило списък с учениците от всички училища и е определило кои ученици имат право на обществен училищен транспорт. За учениците, които не е можело да се превозват с редовните автобусни линии (интегриран училищен транспорт), EEB е организирало неинтегриран училищен транспорт. Както за интегрирания, така и за неинтегрирания училищен транспорт предприятията за автобусен транспорт, включително жалбоподателите, са получавали месечни плащания от EEB. Германските органи изложиха твърдението, че в тази връзка EEB е изразходвало цялата сума, предоставена от Landkreis Emsland за училищен транспорт. Както бе посочено в съображения 39 и 40, клиринговата партида и счетоводните отчети на EEB са проверявани ежегодно от експерт-счетоводители, за да се гарантира, че приходите и разходите се засичат.

(69)

По отношение на графи 2, 3 и 4 германските органи обясниха, че те обхващат целия училищен транспорт (интегриран и неинтегриран), осъществяван в Емсланд.

(70)

За графи 2 и 3 германските органи предоставиха липсващите числови данни и обясниха, че тези средства са били използвани за заплащане на фиксирана сума на VGE-Süd за услугите, които то е предоставяло в южната част на Емсланд до 2005 г. (вж. също така съображения 29 и сл.).

(71)

В отговор на съмненията на Комисията във връзка с твърдяната еднократна сума в размер на 3 934 481,47 евро за неинтегриран транспорт през 1997 г. (25) германските органи обясниха, че в началото на всяка година се е правела прогноза, въз основа на която са били извършвани месечните плащания. В края на всяка година са били установявани действителните разходи и са извършвани съответните уреждания на сметките. EEB чисто и просто е препращало плащанията от Landkreis към предприятията за автобусен транспорт. Възниквалите от време на време надплащания са били осчетоводявани като задължения (Verbindlichkeiten) към Landkreis Emsland и приспадани от възнаграждението за следващата година. Действителният размер на разходите, установен в края на 1997 г., е бил 3 755 618,14 евро.

(72)

Германските органи поясниха също така, че описаните в графа 4 плащания включват и тези за придобиване на училищни билети от Deutsche Bahn AG.

(73)

Германските органи обясниха, че увеличаващите се суми в графа 4 се дължат на увеличения в тарифите, въведени от самите предприятия за автобусен транспорт, и на факта, че през 2000 г. Landkreis отпуска на предприятията за автобусен транспорт, в това число на жалбоподателите, увеличение от 6 до 10 % за неинтегриран училищен транспорт.

(74)

Германските органи заявиха, че Landkreis Emsland създава Центъра за мобилност — Емсланд на 31 юли 1995 г., т.е. преди създаването на EEB. ЦМЕ е предоставял информация относно разписанията за всички предприятия за автобусен транспорт и за Deutsche Bahn AG. Той е актуализирал разписанията в обществената информационна система и е предоставял информация на пътниците в информационната служба от понеделник до събота.

(75)

Германските органи изложиха твърдението, че ЦМЕ не е стопанска дейност, тъй като никое предприятие, което е стопански субект, не би имало основание да създаде център за мобилност, предоставящ информация безплатно от името на предприятията за автобусен транспорт и Deutsche Bahn AG. ЦМЕ следва да се разглежда като обществено задължение на Landkreis Emsland, а EEB е било чисто и просто натоварено с изпълнението му.

(76)

Както бе обяснено в съображение 46, до 2004 г. финансирането на ЦМЕ е било включено в бюджетния ред, отразен в графа 5, а след това дейността му е била финансирана от новия бюджетен ред, обхванат в графа 6.

(77)

Според германските органи четирима щатни служители са извършвали следните три задачи: организиране на регионалния обществен транспорт (включително изготвянето на NVP), училищен транспорт и управление на ЦМЕ. Сравнение със стандартните трудови възнаграждения за съответните степени на служителите (съгласно посоченото от Kommunale Gemeinschaftsstelle) показва, че EEB е можело да поиска 169 312,26 евро вместо 138 015,11 евро за разходи за персонал и материали. Германските органи изложиха също така твърдението, че са били покрити само разходи за материали и персонал и не е добавян марж на печалба.

(78)

Графа 6 включва плащания към Центъра за мобилност — Емсланд и финансирането на подвижен състав за системата „автобус на повикване“, както бе обяснено в съображения 50 и сл. Германските органи подчертаха, че плащанията съответстват на реални разходи, понесени от EEB при изпълнение на обществени задължения.

(79)

По отношение на системата „автобус на повикване“ германските органи обясниха, че през ноември 2005 г. Landkreis Emsland кани предприятията за автобусен транспорт да представят предложения за разширяването на тази система.

(80)

През пролетта на 2006 г. по нареждане на Landkreis EEB придобива четири автобуса за услугата на повикване. Тези автобуси са били предоставени на разположение на всички предприятия при следните условия:

(81)

През есента на 2007 г. е придобит още един автобус, който е предоставен на разположение на предприятието за автобусен транспорт Wessels от Гесте при същите условия.

(82)

Германските органи изложиха твърдението, че EEB не може да извлича никаква печалба от системата „автобус на повикване“, и предоставиха на Комисията копие на писмо от 16 февруари 2007 г. до предприятията за автобусен транспорт, осъществяващи дейност в Landkreis, от което е видно, че всички те са имали достъп до автобусите при едни и същи условия.

(83)

Жалбоподателите оспориха твърдението, че EEB чисто и просто е препращало получените от Landkreis суми към предприятията, предоставящи училищен транспорт. Според тях EEB е получавало еднократна сума и е организирало училищния транспорт така, че да постигне максимална печалба за себе си.

(84)

Жалбоподателите оспориха твърдението, че EEB е изпълнявало обществени задължения, когато е организирало училищния транспорт, и изложиха твърдението, че дружеството е действало от собствено име, а не от името на Landkreis Emsland. Ако определени дейности на EEB е следвало да се разглеждат като обществени задължения, то те е трябвало да се финансират от отделни сметки. Жалбоподателите изложиха твърдението, че EEB е смесвало стопанските и нестопанските си дейности.

(85)

По отношение на училищния транспорт в южната част на Емсланд жалбоподателите изложиха твърдението, че договорите между VGE-Süd и EEB винаги са се основавали на изпълнение, и представиха таблица, в която са посочени плащанията, получени от VGE-Süd (вж. също съображения 29 и сл.).

(86)

Жалбоподателите изложиха твърдението, че ако сборът на графи 3 и 4 е представлявал общите плащания към предприятията, осъществяващи училищен транспорт, то внезапното намаляване между 2005 г. и 2006 г. е признак за съществувала преди това свръхкомпенсация.

(87)

Според жалбоподателите разходите за училищен транспорт, осъществяван от VGE-Süd, са се колебали в доста тесни граници (около 6 %) между 1997 г. и 2007 г. Те не разполагаха с обяснение за удвояването на сумите, посочени в графа 4 за същия период от време. Те изложиха твърдението, че между 1997 г. и 2006 г. са въвеждани справедливи увеличения, ненадвишаващи 10 %.

(88)

Жалбоподателите изложиха твърдението, че EEB е изготвяло NVP така, че да удовлетворява собствените му интереси, и че това е представлявало предимство за EEB по отношение на разрешенията за маршрути (Liniengenehmigungsanträge). Освен това те посочиха, че макар да е било осъществено допитване до тях по време на изготвянето на NVP, гледните им точки не са били взети под внимание.

(89)

Жалбоподателите оспориха също така заключението на Комисията в решението за откриване на процедурата, че съставянето на NVP не е стопанска дейност. Според тях единственото обществено решение, взето в тази връзка, е било оценяването и приемането на NVP от Landkreis. Извършената от EEB подготвителна работа е представлявала стопанска дейност, която е можело да се извърши от всяка консултантска фирма. Жалбоподателите изложиха твърдението, че те също разполагат с необходимото ноухау за изпълнение на тези задачи.

(90)

Жалбоподателите посочиха, че придобиването на софтуер DIVA не е специфично за съставянето на NVP, а че той може да се използва и за други цели като оптимизиране от страна на предприятие за автобусен транспорт на предлагането на транспортни услуги. Безплатното получаване на софтуера DIVA от EEB представлявало предимство за него.

(91)

По отношение на автобусите на повикване (Rufbusse) жалбоподателите оспориха твърдението, че те са били предлагани на всички предприятия, осъществяващи дейност в Landkreis Emsland. EEB е предлагало автобусите само на предприятията, които регистрират автобусните си пътувания чрез Центъра за мобилност — Емсланд. Жалбоподателите изложиха твърдението, че това е принуждавало предприятията за автобусен транспорт да предоставят на своя конкурент EEB икономически чувствителни данни относно пътническия транспорт. Освен това според жалбоподателите EEB е използвало автобусите не само по маршрутите за автобуси на повикване, но и по редовните си линии (като Хазелюне — Мепен).

(92)

Жалбоподателите изложиха твърдението, че нито един от тях не е получил автобус на повикване. По-специално жалбоподателите Albers и Elbert твърдят, че са били поставени в неизгодна позиция в процедурите по придобиване на разрешение (Genehmigungswettbewerb), тъй като, както се твърди, не са имали достъп до системата „автобус на повикване“.

(93)

Nahverkehrsberatung Südwest оспори заключението на Комисията в решението за откриване на процедурата, че плащанията съгласно §45a от PBefG са представлявали възнаграждения за изпълнение на задължения за обществени услуги и че отговарят на критериите Altmark. То твърди, че в разпоредбата на §45a от PBefG не се определят задължения за обществени услуги, че не е налице контрол срещу свръхкомпенсация и че сравнението с икономически представително и ефективно функциониращо предприятие е погрешно.

(94)

Вносител на анонимно мнение изрази съмнения дали сумите, изброени в графа 3 от горепосочената таблица, съответстват на плащания за училищен транспорт. Според него това са преки субсидии към предприятията за автобусен транспорт с цел получаване на други предимства (влияние върху разписанията, членство на EEB във VGE-Süd, по-добри разписания за пътниците, които не са ученици, договори за подизпълнение за предприятия, които първоначално са осъществявали дейност в неинтегрирания училищен транспорт).

(95)

Германските органи изложиха твърдението, че намаляването на плащанията за училищен транспорт (графи 3 и 4) между 2005 г. и 2006 г. не е признак за свръхкомпенсация преди 2006 г., както твърдят жалбоподателите. Те обясниха намалението, както следва:

(96)

По отношение на цялостните увеличения на разходите между 1997 г. и 2006 г. германските органи направиха уговорката, че графа 4 не дава точна картина на действителното развитие на разходите, тъй като числовите данни за отделните години съдържат и авансови плащания за следващи години.

(97)

През 2007 г. разходите са се повишили значително след доста голямо увеличение на тарифите за училищните автобусни билети по редовните автобусни линии на VGE-Süd. Органите предоставиха числови данни за развитието на тарифите в географската зона, обслужвана от VGE-Süd, които показват увеличения с до 45 %. Те обясниха също така, че броят на отговарящите на условията ученици е нараснал приблизително с 20 % от 1997 г. до 2003 г. (от 15 429 на 18 454). Предвид това нарастване органите посочиха, че като цяло разходите за училищен транспорт на ученик всъщност са намалели основно поради интегрирането на училищния транспорт в редовните автобусни услуги.

(98)

Германските органи не оспориха факта, че EEB е осъществявало стопански дейности, но настояха, че когато става въпрос за обобщените в графи 3 и 4 плащания за училищен транспорт, EEB не е действало като предприятие, а е изпълнявало обществени задължения в съответствие с параграф 3 от устава си (вж. също съображение 14). EEB чисто и просто е прехвърляло плащанията, получени от Landkreis Emsland, към предприятията за автобусен транспорт, осъществяващи училищния транспорт, и уреждания на сметките са се извършвали редовно, за да се гарантира, че няма свръхкомпенсация или недостатъчна компенсация.

(99)

Според германските органи твърдението, че при разработването на NVP не е осъществено достатъчно допитване до жалбоподателите и че NVP е приспособяван така, че EEB да бъде облагодетелствано, не е вярно. През 1996 г. предприятията за автобусен транспорт са били поканени да участват в работна група за обсъждане на NVP, което те са направили. През 2002 г. обаче предприятията Kalmer, Bittner, Elbert, Wessels, Fischer и Richers-Reisen отказват да участват в подобна работна група и изпращат писмени становища. Тези становища са били обобщени и обсъдени в органите, вземащи решенията (Gremien) в Landkreis Emsland. На Комисията бяха предоставени подкрепящи документи.

(100)

Освен това германските органи обясниха, че NVP не съдържа никаква конкретна информация относно честотата на отделните линии или траекторията им (копие на NVP бе предоставено на Комисията). За германските органи бе неясно доколко изготвянето на NVP би могло да постави предприятията за автобусен транспорт в конкурентно неизгодна позиция.

(101)

Германските органи оспориха също така твърдението на жалбоподателите, че част от изготвянето на NVP представлява стопанска дейност. Те потвърдиха, че NVP е част от обществените задължения на Landkreis Emsland. Уставът (Gesellschaftervertrag) изрично възлага на EEB задължението за изготвяне на NVP.

(102)

По отношение на системата „автобус на повикване“ германските органи подчертаха, че автобусите са били предлагани на всички предприятия в Емсланд при едни и същи условия, както е видно от допълнително писмо от 16 февруари 2007 г. до предприятията за автобусен транспорт. Според германските органи не бе ясно как задължителното обаждане през Центъра за мобилност — Емсланд би могло да доведе до прехвърлянето на чувствителни от търговска гледна точка данни.

(103)

Органите оспориха твърдението, че на предприятията Albers и Elbert не е бил даден достъп до тези автобуси. Те изложиха твърдението, че след срещи с предприятието Elbert е станало ясно, че то не е било съгласно с условията за използване на автобусите.

(104)

По отношение на автобусите на повикване германските органи считат, че EEB е осъществявало обществени задължения. След решение от 8 февруари 2006 г.Kreisausschuß (органът, който взема решенията) на Landkreis Emsland разпорежда на EEB да придобие автобусите и да разшири системата „автобус на повикване“. Целта на Landkreis е била чрез задържане на автобусите в собственост на EEB да запази решаващите правомощия върху използването им.

(105)

Германските органи заявиха, че ако дадена страна изгуби интерес към експлоатирането на автобус на повикване, този автобус бива предлаган на други заинтересовани страни. Ако не бъдат намерени такива, Landkreis Emsland решава как да се използват тези автобуси. Един от петте автобуса на повикване е изведен от употреба през август 2012 г. и германските органи обясниха, че той ще бъде продаден и приходите от продажбата ще бъдат възстановени на Landkreis Emsland, от което е видно, че Landkreis запазва контрола си върху автобусите. Същото би станало и ако други автобуси бъдат изведени от употреба.

(106)

Германските органи потвърдиха, че автобусите са били използвани частично извън системата „автобус на повикване“, по-специално за училищен транспорт. Според германските органи това е ставало след съгласуване с Landkreis Emsland. Дъщерните дружества на EEB и трети страни са използвали автобусите на повикване за целите на училищния транспорт между 3,9 % и 24,1 % от времето.

(107)

В решението за откриване на процедурата EEB е определено като потенциален бенефициер на няколко мерки за държавна помощ между 1997 г. и 2007 г., които са обхванати в графи 1—6 на таблица 1 от настоящото решение.

(108)

В решението за откриване на процедурата Комисията изведе също така заключението, че определени мерки, обхванати в тези графи, не включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Тези мерки не са част от настоящото решение, тъй като Комисията вече е изразила окончателното си становище по тях.

(109)

В мнението си Nahverkehrsberatung Südwest се позовава на плащанията съгласно §45a от PBefG, за които Комисията е установила, че не включват държавна помощ. Тази констатация не е оспорена в съдилищата на Съюза и затова е окончателна. Поради тази причина Комисията няма да прави оценка на това мнение по-нататък.

(110)

В част от мненията си жалбоподателите се позовават на някои плащания, включени в графа 6, за които Комисията вече се е произнесла, че не представляват държавна помощ, по-специално това са плащанията за закупуване на софтуера DIVA-Geo, проект на регистър на автобусните спирки, чакални съоръжения за пътниците на автобусния транспорт и софтуер за планиране на местния пътнически транспорт. Тази констатация не е оспорена в съдилищата на Съюза и затова е окончателна. Поради тази причина Комисията няма да прави допълнителна оценка на тези мнения.

(111)

По отношение на графа 1 Комисията отбелязва, че предоставянето на начален капитал и голяма част от дяловете на RWE (26) вече са били на разположение на субекта в рамките на администрацията (EE), който е бил учреден като предприятие на 1 януари 1997 г. Както посочи Германия, предоставянето на капитал и прехвърлянето на голяма част от дяловете на RWE са се състояли повече от десет години, преди първото искане за информация относно тези прехвърляния да бъде отправено към Германия (27). Следователно тези мерки вече не могат да са предмет на възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (28). Тези мерки представляват държавна помощ поради посочените в раздел 7.2.1 причини. Въпреки това тази помощ се счита за съществуваща помощ в съответствие с член 1, буква б), подточка iv) от Регламент (ЕС) 2015/1589 (29).

(112)

Малка част от дяловете на RWE (30) е била прехвърлена едва на 12 октомври 1998 г. (наричана по-нататък „дяловете от 1998 г.“), т.е. по-малко от десет години, преди първото искане за информация относно прехвърлянето да бъде отправено към Германия. Следователно прехвърлянето на дяловете от 1998 г. представлява нова помощ.

(113)

Следователно в настоящото решение няма да бъде разглеждана съвместимостта на предоставянето на капитал и прехвърлянето на голямата част от дяловете на RWE, а само тази на дяловете, прехвърлени през 1998 г.

(114)

С оглед на гореизложените констатации в решението ще се прецени дали EEB е получило държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС и ако е така, дали тази държавна помощ би могла да се счита за съвместима, като ще бъдат разгледани следните мерки:

(115)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или предоставянето на някои стоки, е несъвместима с вътрешния пазар, доколкото засяга търговията между държавите членки, освен когато е предвидено друго в този Договор.

(116)

Посочените в член 107, параграф 1 от ДФЕС критерии са кумулативни. Следователно, за да се определи дали разследваните мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, всички долуизброени условия трябва да бъдат изпълнени. По-специално финансовата подкрепа:

(117)

Като първа стъпка трябва да се прецени дали EEB може да се разглежда като предприятие във връзка с прехвърлянето на дяловете от 1998 г. и дивидентите от тях.

(118)

Според постоянната практика на Съда на Европейския съюз предприятията се определят като субекти, извършващи стопанска дейност, независимо от правния им статут и начина им на финансиране (31). Следователно определянето на даден субект като предприятие зависи изцяло от естеството на дейностите му. Както е описано в съображения 12—16, EEB участва в разнообразни дейности. В някои области EEB действа като представител на държавата, като чисто и просто препраща плащания към стопанските субекти от името на Landkreis; в други области EEB осъществява дейности, които попадат в обхвата на обществената политика. EEB участва също така в дейности от стопанско естество, EEB е притежател на LVG, които се дават на състезателна основа, и осъществява железопътен транспорт на товари.

(119)

Определянето на даден субект като предприятие винаги е по отношение на конкретна дейност. Субект, който осъществява както стопанска, така и нестопанска дейност, следва да се разглежда като предприятие само с оглед на първата (32). Комисията отбелязва в това отношение, че Landkreis не е обвързала прехвърлянето на дяловете с условия. По-скоро те са получени като подарък без насрещна престация.

(120)

По отношение на дивидентите обаче Комисията отбелязва, че Германия е доказала, че цялата сума на дивидентите, които EEB е получило от прехвърлените дялове, е била използвана за финансиране на училищен транспорт до 2005 г. и е изплащана обратно на Landkreis Emsland, считано от 2006 г. (вж. също така съображения 29 и сл.). По този начин Германия е демонстрирала, че по време на периода, предмет на разследването, не е било възможно дивидентите да са използвани за други дейности на EEB, в това число стопанските му дейности.

(121)

Следователно Комисията извежда заключението, че чрез прехвърлянето на дяловете на RWE през 1998 г. Германия е предоставила предимство на EEB, тъй като активите на дружеството са се увеличили без каквото и да било плащане или друга насрещна престация от негова страна.

(122)

Освен това EEB би могло да използва дяловете, за да подобри финансовото си положение, и по-специално да ги използва като обезпечение за свои стопански дейности.

(123)

Положението е различно що се отнася до произтичащите от дяловете дивиденти, които не са били използвани за стопански дейности. Следователно EEB трябва да се разглежда като предприятие по отношение на дяловете на RWE от 1998 г. с изключение на дивидентите от тях.

(124)

Тъй като EEB следва да се разглежда като предприятие по отношение на дяловете на RWE от 1998 г. (с изключение на дивидентите от тях), трябва да се прецени дали прехвърлянето на дяловете би могло да доведе до предимство. По смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС предимство е всяка икономическа полза, която дадено предприятие не би получило при нормални пазарни условия, т.е. в отсъствието на държавна намеса (33).

(125)

Икономическите сделки, извършвани от публични органи (включително публични предприятия), не предоставят предимство на съответния контрагент и следователно не представляват помощ, ако се извършват в съответствие с обичайните условия на пазара (34). В тази връзка съдилищата на Съюза са разработили „принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика“. За да се определи дали икономическата сделка на публичен орган представлява държавна помощ, е необходимо да се оцени дали в сходни обстоятелства един частен инвеститор, съпоставим по големина, който осъществява дейност при нормални условия в пазарна икономика, би бил склонен да направи въпросната инвестиция (35).

(126)

Както бе обяснено в съображение 66, Германия изложи твърдението, че Landkreis Emsland е действала като инвеститор в условията на пазарна икономика. В настоящия случай Landkreis прехвърля дяловете безплатно, без изрично да определя насрещна престация, което не би се случило при нормални пазарни условия. Германия не е представила никакви доказателства, че данъчната оптимизация, която се твърди, че Landkreis е искала да постигне, би надвишила пазарната стойност на дяловете от 1998 г. При всички случаи ползата от данъчната оптимизация би се начислила не на Landkreis, а на EEB.

(127)

Landkreis прехвърля 37 630 дяла на RWE с приблизителна стойност 1 689 264,40 евро, като очаква това да доведе до годишни постъпления приблизително DM 34 000 (приблизително 17 000 евро), като се вземе предвид изплащане на дивидент в размер на DM 1,60 (приблизително 0,80 EUR) на дял.

(128)

Landkreis не е основала това прехвърляне на активи на бизнес план, който предвижда възвращаемост, приемлива за инвеститор в условията на пазарна икономика (36). Точно обратното, дяловете са прехвърлени безплатно.

(129)

Следователно Комисията извежда заключението, че прехвърлянето на дяловете на RWE през 1998 г. не е осъществено в съответствие с нормалните пазарни условия и не отговаря на „принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика“.

(130)

Следователно прехвърлянето представлява предимство. Фактът, че EEB е собственик на дяловете, може да подобри финансовото му положение (те могат да бъдат продадени или използвани като обезпечение).

(131)

Чрез прехвърлянето на дяловете на RWE през 1998 г. Landkreis на практика се е отказала от потенциални приходи, които е можела да придобие чрез продажба на тези дялове или използването им като обезпечение, и ги е прехвърлила на EEB (макар за периода, обхванат от разследването, дружеството да не е задържало никакви дивиденти, произтичащи от тези дялове). Дяловете от 1998 г. са вписани като активи в баланса на EEB, което означава, че дружеството може свободно да ги продаде или да ги използва като обезпечение. В тази връзка Комисията отбелязва, че Landkreis не е обвързала изрично прехвърлянето на дяловете с каквито и да било условия, като например, че те не могат да се продават или да се използват като обезпечение.

(132)

Тъй като прехвърлянето на дяловете от 1998 г. и собствеността върху тях може да са от полза за стопанските дейности на EEB, Комисията извежда заключението, че с дяловете — с изключение на дивидентите от тях — се предоставя селективно предимство на EEB в качеството му на предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(133)

Дяловете от 1998 г. преди това са били актив на пълно разположение на Landkreis, която е публична администрация. В това си качество те представляват държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Прехвърлянето им към EEB е следствие от решение на Landkreis и следователно може да се припише на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(134)

От 1995 г. няколко държави членки започнаха да отварят някои транспортни пазари за конкуренция от предприятия, които са установени в други държави членки, затова редица предприятия вече предлагат своите градски, крайградски или регионални услуги за превоз в държави членки, различни от тяхната държава на произход (37). Както бе обяснено в съображение 18, съгласно германското законодателство LVG се дават на състезателна основа и EEB е притежател на такива LVG. Тъй като укрепва общото финансово положение на EEB, собствеността върху дяловете на RWE от 1998 г. би могла да наруши конкуренцията при предоставянето на автобусни пътнически транспортни услуги.

(135)

Освен това предимството, предоставено на предприятие, осъществяващо дейност на пазар, който е отворен за конкуренция, обикновено се счита, че засяга търговията между държавите членки. Всъщност „когато държавната финансова помощ укрепва положението на дадено предприятие спрямо други предприятия, които се конкурират във вътреобщностната търговия, последните трябва да се считат за засегнати от помощта“ (38). Поради тази причина прехвърлянето на дяловете от 1998 г. следва да се счита за способно да засегне търговията между държавите членки, доколкото укрепва пазарната позиция на EEB и способността му да представя оферти за LVG.

(136)

Следователно прехвърлянето на дяловете от 1998 г. е способно да наруши конкуренцията и засяга търговията между държавите членки с оглед на стопанските дейности на EEB.

(137)

Въз основа на гореизложеното Комисията извежда заключението, че прехвърлянето на дялове към EEB през 1998 г. представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Следователно Комисията трябва да прецени дали тази мярка може да се счита за съвместима с вътрешния пазар.

(138)

Обратно, Комисията извежда заключението, че дивидентите, начислени върху прехвърлените към EEB дялове на RWE, не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(139)

Като първа стъпка трябва да се прецени дали EEB може да се разглежда като предприятие във връзка с организирането на училищен транспорт в Landkreis Emsland. Както бе посочено в съображение 119 по-горе, според постоянната практика на Съда на Европейския съюз предприятията се определят като субекти, извършващи стопанска дейност, независимо от правния им статут и начина им на финансиране (39). Следователно определянето на даден субект като предприятие зависи изцяло от естеството на дейностите му.

(140)

Ако даден субект извършва няколко различни дейности, някои от които могат да се считат за нестопански, а други за стопански, всяка дейност трябва да се оценява отделно, ако дейностите са отделими една от друга (40). Фактът, че даден субект осъществява някакви стопански дейности не означава непременно, че той следва да се счита за предприятие по отношение на всичките му дейности.

(141)

Германските органи обясниха, че EEB чисто и просто е прехвърляло сумите, получени от Landkreis Emsland, към предприятията за автобусен транспорт, осъществяващи както интегриран, така и неинтегриран училищен транспорт. Представените от Германия всеобхватни прегледи на годишните плащания към EEB от Landkreis и на плащанията от EEB, както и писмо от експерт-счетоводител потвърждават, че счетоводната отчетност на EEB е била проверявана и входящите и изходящите плащания за училищен транспорт се засичат. EEB само по себе си не е осъществявало стопанска дейност, а е действало единствено като административен посредник или продължение на държавата.

(142)

Следователно Комисията извежда заключението, че EEB не е действало като предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС във връзка с организирането на училищния транспорт в Landkreis Emsland. Тъй като посочените в член 107, параграф 1 от ДФЕС критерии са кумулативни, Комисията извежда заключението, че финансирането на организирането на училищния транспорт, посочено в графи 3 и 4, не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(143)

В решението си за започване на разследването Комисията вече достигна до заключението, че изготвянето на NVP от страна на EEB за приемане от Съвета на Landkreis не представлява стопанска дейност.

(144)

Допълнителната информация, предоставена от жалбоподателите, не променя това заключение. Всъщност §2, параграф 2 и §6 от NNVG гласят, че предоставянето на обществен транспорт е задача, попадаща в обхвата на обществените услуги. Начинът, по който следва да се извършва тази обществена задача, се определя в NVP. Следователно NVP е неразделна част от задачите на обществената политика на Landkreis, които тя е делегирала на EEB.

(145)

В решението за откриване на процедурата бяха изразени също така съмнения относно правилното възстановяване на разходите, свързани с NVP. Предоставената от германските органи информация потвърди, че прехвърлените от Landkreis суми за финансиране на NVP са били ограничени до възстановяване на понесените материални разходи (вж. също така съображение 43), както и че това е била една от задачите на щатния персонал на EEB и не са възстановявани разходи за допълнителен персонал.

(146)

Следователно Комисията потвърждава, че EEB не е действало като предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС по отношение на изготвянето на NVP. Тъй като посочените в член 107, параграф 1 от ДФЕС критерии са кумулативни, Комисията извежда заключението, че посочените в графа 5 мерки не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(147)

Като първа стъпка трябва да се прецени дали EEB може да се разглежда като предприятие във връзка с финансирането на ЦМЕ. Както бе посочено в съображение 119 по-горе, според постоянната практика на Съда на Европейския съюз предприятията се определят като субекти, извършващи стопанска дейност, независимо от правния им статут и начина им на финансиране (41). Следователно определянето на даден субект като предприятие зависи изцяло от естеството на дейностите му.

(148)

Към момента на приемане на решението за откриване на процедурата не бе известно, че ЦМЕ е бил основан дълго преди създаването на EEB и че държавата е предоставяла тази информационна услуга като част от задачите си за обезпечаване на функционирането на обществения транспорт. Landkreis решава да създаде и управлява център за мобилност на 31 юли 1995 г., за да може да предоставя информационна услуга за обществения транспорт на всички граждани. При създаването на EEB на 1 януари 1997 г. държавата чисто и просто е изнесла тази задача към него. Това е посочено изрично в устава на EEB.

(149)

Разпоредбите на §2, параграф 2 и §6 от NNVG гласят, че предоставянето на обществен транспорт е задача, попадаща в обхвата на обществените услуги. Начинът, по който следва да се извършва тази обществена задача, се определя в NVP. Съгласно NVP на Landkreis Emsland наличието на подробна и актуална информация за услугите на обществения транспорт, предоставяна от ЦМЕ, е съществена и неразделна част от тази обществена задача.

(150)

Както бе обяснено по-горе (вж. съображение 47), Комисията припомня, че ЦМЕ е предоставял информация безплатно и са му възстановявани единствено понесените разходи за материали и персонал, които EEB е трябвало да финансира авансово. Не е предвиден марж на печалба. Комисията признава, че вероятността оператор в условията на пазарна икономика да предоставя информационната услуга по начина, по който го прави ЦМЕ, е малка.

(151)

Комисията отбелязва също така, че се оказва, че положението на ЦМЕ е различно от това по дело N 604/05, Landkreis Wittenberg, C(2005) 1847 final, което бе посочено в решението за откриване на процедурата. По дело Wittenberg предприятията за автобусен транспорт са били получатели на държавно финансиране, специално заделено за местен център за мобилност. Предприятията за автобусен транспорт са плащали за център за мобилност в Landkreis Wittenberg. Следователно държавното финансиране е освободило предприятията за автобусен транспорт от разход, който те иначе щяха да понесат, поради което представлява предимство за тези предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. В настоящото дело ЦМЕ се вписва във финансовата отговорност на EEB като субект, осъществяващ обществени задачи, които преди това са били извършвани от самата публична администрация.

(152)

Въпреки това, само поради естеството на дейността на ЦМЕ, не може да бъде напълно изключена хипотезата, че тази дейност би могла поне по принцип да се осъществява от оператор в условията на пазарна икономика.

(153)

Въз основа на информацията, предоставена от Германия и от трети страни след приемането на решението за откриване на процедурата, Комисията не е в състояние да изведе категорично заключение дали в този конкретен случай управлението на ЦМЕ представлява стопанска дейност и дали поради тази причина EEB е действало като предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, когато е предоставяло тези услуги.

(154)

При хипотезата, че EEB е действало като предприятие, държавното финансиране, предоставено за тези услуги, е можело да даде предимство на EEB, ако държавата не е действала като оператор в условията на пазарна икономика, което изглежда малко вероятно.

(155)

Вече бе установено, че Landkreis е взела решение да финансира ЦМЕ. Следователно EEB финансира ЦМЕ с държавни ресурси и решението да се процедира по този начин може да бъде приписано на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(156)

Ако дейността на ЦМЕ действително е стопанска, EEB би било активно на пазара на предоставяне на информационни услуги за обществения транспорт в региона, който по принцип е отворен за конкуренция. Въз основа на наличната информация и предвид местния характер на предоставяната от ЦМЕ услуга Комисията не е в състояние да изведе категорично заключение дали финансирането на ЦМЕ може да засегне неблагоприятно търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(157)

Въз основа на гореизложеното Комисията счита, че разследването не е довело до категорично заключение дали финансирането на ЦМЕ представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Поради изяснените по-долу причини Комисията счита обаче, че при всички случаи ако финансирането на ЦМЕ представлява държавна помощ, тя би била съвместима с вътрешния пазар.

(158)

Като първа стъпка трябва да се прецени дали EEB може да се разглежда като предприятие във връзка с финансирането на придобиването на подвижен състав (вж. съображение 117 по-горе). В тази връзка Комисията отбелязва на първо място, че подвижният състав е закупен от EEB по искане на Landkreis вследствие от решението на Landkreis да стартира услуга „автобус на повикване“ в Емсланд. EEB е предоставило тези автобуси на разположение на трети страни въз основа на договори и при прозрачни условия, определени от Landkreis Emsland. Автобусите са били използвани от трети страни, а не от самото EEB. Следователно EEB е действало като административен посредник за услуга за обществен транспорт. То е координирало услугата „автобус на повикване“ като част от задълженията си в областта на обществения транспорт, предвидени в устава му (вж. съображение 14).

(159)

Следователно би могло да се изведе заключението, че EEB не е осъществявало стопанска дейност и не е представлявало предприятие в тази връзка, ако не бе фактът, че Landkreis Emsland е предоставила безплатно активи на EEB без изрична забрана EEB да ги използва за стопанските си дейности. EEB е придобило пет автобуса с пазарна стойност 685 513,46 евро, без да е трябвало да понесе разходите за това придобиване. Тези автобуси са били вписани като активи в баланса на EEB, което означава, че дружеството може по принцип свободно да се разпорежда с тях в полза на стопанските си дейности. Макар EEB да е закупило автобусите по нареждане на Landkreis за точно определена цел, а именно разширяване на схемата „автобус на повикване“, не е било наложено никакво изрично ограничение върху EEB да използва автобусите единствено в рамките на тази схема.

(160)

Собствеността върху автобусите е можела потенциално да облагодетелства стопанските дейности на EEB, като укрепва неговото финансово положение. Комисията извежда заключението, че не може да се изключи хипотезата, че финансирането на това придобиване е предоставило селективно предимство на EEB в качеството му на предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(161)

Придобиването е било финансирано с ресурси на Landkreis, която е публична администрация. Следователно то е финансирано с държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Известно е, че решението за финансирането на придобиването е взето от Landkreis, поради което това финансиране може да бъде приписано на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(162)

Както бе посочено по-горе, финансирането на придобиването на петте автобуса е предоставило селективно предимство на EEB, доколкото е можело да облагодетелства стопанските дейности на дружеството. Освен със задачите си в областта на обществената политика EEB се занимава и със стопански дейности (вж. също така съображение 118).

(163)

Като укрепва общото му финансово положение, собствеността върху подвижния състав дава възможност на EEB потенциално да нарушава конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки по отношение на стопанските му дейности, които са отворени за конкуренция между държавите членки.

(164)

Въз основа на гореизложеното Комисията счита, че не може да се изключи хипотезата, че финансирането на придобиването на петте автобуса от EEB представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Следователно Комисията трябва да прецени дали тази мярка може да се счита за съвместима с вътрешния пазар.

(165)

Вследствие от гореизложеното не може да се изключи хипотезата, че дяловете на RWE, прехвърлени през 1998 г., финансирането, предоставено за ЦМЕ, и автобусите на повикване представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(166)

Съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС държавите членки трябва да изпратят уведомление за всякакви планове за предоставянето или изменението на помощ и не могат да започнат прилагането на предложените мерки, докато тази процедурата по уведомяване не доведе до постановяването на окончателно решение, освен ако въпросната помощ не е освободена от изискването за уведомяване. Комисията отбелязва подобно на предходни дела, че Германия е изключила местния и регионалния автобусен транспорт от приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1191/69, като е използвала предложената в този регламент опция (42), и приложима става разпоредбата на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1107/70. Тъй като Регламент (ЕИО) № 1191/69 не е приложим, не е било възможно оценяваните мерки да бъдат освободени групово съгласно този регламент.

(167)

Следователно, доколкото горепосочените мерки представляват държавна помощ, Комисията счита, че Германия не е изпълнила изискванията на член 108, параграф 3 от ДФЕС (43).

(168)

Тъй като прехвърлените през 1998 г. дялове на RWE представляват държавна помощ и не може да се изключи хипотезата, че финансирането, предоставено за ЦМЕ, и автобусите на повикване представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията трябва на следващо място да определи дали въпросната помощ може да се счита за съвместима на основание дерогациите, предвидени в този Договор. Счита се, че всички мерки, предмет на разследването, представляват компенсация за изпълнението на някои задължения, които са присъщи на понятието за обществена услуга и които подпомагат удовлетворяването на нуждата от координация на транспорта.

(169)

Член 93 от ДФЕС гласи, че „[с]ъвместими с Договорите са помощите, които отговарят на нуждата от координация на транспорта или които представляват компенсация за изпълнението на някои задължения, които са присъщи на понятието за публична услуга“. Този член представлява lex specialis по отношение на членове 106 и 107 от ДФЕС. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (44) помощта за сухопътния транспорт може да се обяви за съвместима на основание член 93 от Договора само в строго определени случаи, които не вредят на общите интереси на Съюза.

(170)

Германия не е изтъкнала никакви доводи за съвместимост, тъй като според нея нито една от мерките не включва държавна помощ. В решението за откриване на процедурата се изразяват съмнения относно съвместимостта на основание Регламент (ЕИО) № 1107/70, Регламент (ЕИО) № 1191/69, както и на основание член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. Тъй като разглежданите мерки са били свързани с компенсация за изпълнението на някои задължения, които са присъщи на понятието за обществена услуга и които подпомагат удовлетворяването на нуждата от координация на транспорта, те попадат в приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1107/70; член 3, параграф 2 от регламента допуска оценка на компенсацията за изпълнението на задължения, които са присъщи на понятието за обществена услуга, към транспортни предприятия или дейности, за които Регламент (ЕИО) № 1191/69 не се прилага. Както Регламент (ЕИО) № 1191/69, така и Регламент (ЕИО) № 1107/70 са отменени с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета (45). Докато помощта, която преди е попадала в приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1191/69, сега се разглежда съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007, съвместимостта на помощта за някои задължения, които са присъщи на понятието за обществена услуга и които подпомагат удовлетворяването на нуждата от координация на транспорта, вече може да се разглежда директно съгласно член 93 от ДФЕС.

(171)

За изчерпателност съвместимостта на разглежданите мерки ще бъде оценена в съответствие с правилата, приложими както към момента на приемане на решението, така и към момента на изплащане на мерките. Поради тази причина съвместимостта е оценена както съгласно член 93 от ДФЕС, така и съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1107/70, както е разяснено по-долу в съображения 172 и сл. и 212 и сл.

(172)

Съдът на Европейския съюз се е произнесъл, че член 93 „допуска съвместимостта с Договора на помощи за транспорта само в строго определени случаи, които не вредят на общите интереси на Общността“. Понятието „координация на транспорта“, използвано в член 93 от ДФЕС, има значение, което излиза извън рамките на простия факт да улеснява развитието на една стопанска дейност. То предполага намеса от страна на органите на публичната власт, която цели да насочи развитието на транспортния сектор в името на общия интерес.

(173)

Транспортният сектор може да изпита „координационни“ затруднения в стопанския смисъл на думата, например при връзките между различните транспортни мрежи. Комисията вече е разрешавала държавна помощ на това основание съгласно член 93 от ДФЕС (46).

(174)

В настоящия случай дяловете на RWE са били прехвърлени на EEB, за да му бъде дадена възможност да изпълнява обществени задачи, свързани с планирането и координацията на местния обществен пътнически транспорт. Тези задачи, изброени в параграф 3 от устава на EEB (вж. също така съображение 14), включват изготвянето на NVP за Landkreis Emsland, управлението на ЦМЕ и организирането на училищния транспорт. Всички тези услуги допринасят за координацията на транспорта.

(175)

Доколкото финансирането на ЦМЕ се счита за държавна помощ, според Комисията целта на мярката е координация на информацията относно обществения транспорт.

(176)

По отношение на автобусите на повикване Комисията отбелязва, че въпросната мярка е свързана със закупуването на подвижен състав с оглед предоставянето му на разположение на действителните оператори на транспортните услуги. EEB е създало и координирало услуга за обществен транспорт, вместо да я осъществява самото то.

(177)

Комисията признава, че целта на всички тези мерки е била да се даде възможност на EEB да изпълнява определени задачи в областта на обществения транспорт, които преди това са били изпълнявани в рамките на администрацията на Landkreis. Докато целта на дадена мярка не е относима при анализа за наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 (когато значението на мярката е решаващо), то тази цел трябва задължително да бъде взета под внимание при оценката на съвместимостта на съответните мерки с вътрешния пазар.

Съгласно постоянната практика при вземане на решения помощта за координация на транспорта се счита за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 93 от ДФЕС, ако са изпълнени следните условия:

помощта трябва да допринася за постигането на ясно определена цел от общ интерес;

(179)

Както бе описано по-горе, дяловете на RWE са били прехвърлени към EEB във връзка с решението на Landkreis да учреди под формата на предприятие субекта EE, който преди това е осъществявал обществени задачи, свързани с планирането и координацията на местния обществен пътнически транспорт, в рамките на администрацията на Landkreis. За да може да започне дейността на EEB, на дружеството е трябвало да бъде предоставен встъпителен баланс. В съответствие с параграф 3 от устава на EEB задачите му включват изготвянето на NVP за Landkreis Emsland, управлението на ЦМЕ и организирането на училищния транспорт. Всички тези задачи могат да бъдат определени като допринасящи за развитието на обществения транспорт в Landkreis, а оттам и като необходими за координацията на транспорта.

(180)

Въпреки това Комисията припомня заключението си, че прехвърлянето на дяловете от 1998 г. и собствеността върху тях не са правно обвързани с никоя от тези дейности. Към настоящия момент Германия е доказала, че дяловете не са използвани de facto за никаква друга дейност.

(181)

Налице е обаче риск EEB да може да се разпореди с тези дялове и да финансира стопански дейности в други области с постъпленията от продажбата на дяловете или като ги използва като обезпечение в такъв контекст.

(182)

Тъй като EEB все още притежава дяловете, може да се изключи хипотезата, че постъпления от продажбата им са използвани за целите на стопански дейности по време на периода, предмет на разследването.

(183)

Ако дяловете от 1998 г. бъдат използвани от EEB по такъв начин в бъдеще, би могло да се твърди, че прехвърлянето им вече няма да допринася единствено за постигането на целта, свързана с координацията на транспорта. Следователно първият критерий за съвместимост на помощта съгласно член 93 от ДФЕС е изпълнен само ако EEB не използва дяловете от 1998 г., за да финансира стопански дейности извън обществените си задачи. В тази връзка Комисията трябва да наложи условия върху използването на дяловете от 1998 г. като условие за съвместимост на прехвърлянето им с вътрешния пазар (както е описано по-долу).

(184)

Както бе описано в точка 47, Landkreis решава да създаде и управлява център за мобилност на 31 юли 1995 г., за да може да предоставя информационна услуга за обществения транспорт на всички граждани. При създаването на EEB на 1 януари 1997 г.Landkreis прехвърля тази задача на него. Управлението на ЦМЕ е една от задачите, свързани с планирането и координацията на местния обществен пътнически транспорт, които са изрично възложени на EEB в неговия устав.

(185)

Разпоредбите на §2, параграф 2 и §6 от регионалния закон NNVG гласят, че предоставянето на обществен транспорт е задача, попадаща в обхвата на обществените услуги. Начинът, по който следва да се извършва тази обществена задача, се определя в NVP. Съгласно NVP на Landkreis Emsland наличието на подробна и актуална информация за услугите на обществения транспорт, предоставяна от ЦМЕ, е съществена и неразделна част от тази обществена задача.

(186)

Функционирането на ЦМЕ допринася за ефективното и безпроблемно предоставяне на обществен транспорт и поради тази причина допринася за постигането на цел от общ интерес.

(187)

Landkreis Emsland решава да разшири схемата „автобус на повикване“ в областта поради две отделни причини (47):

(188)

Автобусите на повикване се използват по маршрути на обществения транспорт в ненатоварените часове, за да се подобри предлагането на обществен транспорт в тези времеви отрязъци. Автобусите на повикване са приспособени за инвалидни и детски колички.

(189)

През последните години Комисията е подчертавала важността на по-добрите интермодални връзки в множество документи в областта на политиката. В насоките на Съюза от 2013 г. за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, предвидени в Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета (48), оптималната интеграция и взаимосвързаност на всички видове транспорт се определят като една от основните им цели. Освен това взаимосвързаността на различните части на градовете и селата води до по-ефективно транспортно разписание. Подобрената честота на потенциално наличните приобщаващи варианти за обществен транспорт е в интерес на жителите на Landkreis Emsland, особено поради факта, че областта е една от по-рядко населените в Германия. Следователно координацията на разширяването на схемата „автобус на повикване“ може да се определи като допринасяща за постигането на цел от общ интерес.

(190)

Подобно на положението с дяловете от 1998 г., доколкото собствеността върху автобусите на повикване би могла да даде предимство за стопанските дейности на EEB, финансирането на тези автобуси вече не би допринасяло единствено за постигането на целта, свързана с координацията на транспорта. Следователно първият критерий за съвместимост на помощта съгласно член 93 от ДФЕС е изпълнен само ако EEB не използва автобусите на повикване в полза на стопанските си дейности. В становището си от 5 ноември 2012 г. Германия потвърди, че по време на периода, предмет на разследването, автобусите на повикване са били използвани основно за услугата „автобус на повикване“, а когато EEB е продало един от автобусите, то е възстановило постъпленията на Landkreis. Германските органи потвърдиха, че същият принцип ще се прилага и в бъдеще. Въз основа на този ангажимент от страна на германските органи Комисията приема, че финансирането на автобусите на повикване е допринесло за постигането единствено на целта, свързана с координацията на транспорта.

(191)

Прехвърлянето на дяловете от 1998 г. (заедно с други мерки, като началната капиталова инжекция, които не са предмет на настоящото решение) е допринесло за самото съществуване на EEB. Без тази мярка EEB е нямало да може да осъществява обществените си задачи, свързани с планирането и координирането на местния обществен пътнически транспорт. Следователно помощта под формата на прехвърлянето на дяловете от 1998 г. е необходима за постигането на целта от общ интерес, както е описано по-горе, и има стимулиращ ефект.

(192)

При създаването на ЦМЕ през юли 1995 г. Kreisausschuß (органът, който взема решенията в Landkreis) е определил липсата на лесно достъпна информация относно вариантите за пътуване като един от основните недостатъци на обществения транспорт в Landkreis Emsland. Пазарът не е предоставял такива съвкупни услуги в Landkreis Emsland. Тъй като ЦМЕ не е таксувал гражданите за предоставянето на информацията, EEB не е получавало приходи от тази дейност, с които да е можело да покрива свързаните с нея оперативни разходи. Следователно Комисията приема, че помощта е била необходима за функционирането на ЦМЕ и е имала стимулиращ ефект.

(193)

Когато преценява необходимостта и стимулиращия ефект на помощта, Комисията взема под внимание факта, че ако автобусите на повикване не са били предоставени на разположение, проектът е нямало да бъде финансово устойчив. На проведеното на 8 февруари 2006 г. заседание на Kreistag е било посочено изрично, че разширяването на системата „автобус на повикване“ не бива да засегне нито една съществуваща схема за автобуси на повикване. Системата „автобус на повикване“ следва да се въведе само в областите, в които иначе не би била икономически жизнеспособна.

(194)

EEB е закупило автобусите от името на Landkreis и ги е предоставило на разположение на трети страни въз основа на договори и при прозрачни условия, определени от Landkreis Emsland. Трети страни са получили автобусите безплатно и EEB не е събирало никакъв наем или други постъпления за предоставянето на автобусите за ползване, от които да е можело да финансира придобиването им. Автобусите са били използвани от подизпълнители и от трети страни, а не от самото EEB, така че отново EEB не е получавало никакви приходи от стопанската експлоатация на автобусите на повикване. EEB е действало като административен посредник за услуга за обществен транспорт. То е координирало услугата „автобус на повикване“ като част от задълженията си в областта на обществения транспорт, предвидени в устава му (вж. съображение 14). Следователно Комисията счита, че помощта към EEB е била необходима за развитието на системата „автобус на повикване“ и е имала стимулиращ ефект.

(195)

Комисията припомня, че дивидентите вследствие от собствеността върху дяловете от 1998 г. не са били задържани от EEB. Те са били използвани за плащане за училищен транспорт (като по този начин са замествали ресурсите на Landkreis) или са изплащани обратно на Landkreis. Следователно се твърди, че докато задължението за изплащане на дивидентите на Landkreis продължава да е в сила, пазарната стойност на дяловете от 1998 г. намалява, тъй като икономическата стойност на тези дялове се намалява посредством такова задължение.

(196)

Следователно Комисията счита, че помощта под формата на прехвърлянето на дяловете от 1998 г. е ограничена до минимума, необходим на EEB за осъществяване на обществените му задачи в областта на координацията на транспорта, поради което е пропорционална на целта, преследвана с мярката.

(197)

Както бе обяснено по-горе (вж. съображение 77), Landkreis е възстановявала действителните разходи, понасяни от EEB във връзка с управлението на ЦМЕ, и не е предвиждан марж на печалба. Следователно Комисията счита, че помощта, предоставена вследствие от мярката, за която е постъпило уведомление, е пропорционална.

(198)

Когато преценява пропорционалността на помощта, Комисията взема под внимание следните елементи:

(199)

Въз основа на тези елементи Комисията счита, че помощта, свързана с финансирането на автобусите на повикване, е пропорционална.

(200)

Услугите на EEB в областта на координацията на транспорта са обществени задачи и по подразбиране са на разположение на недискриминационна основа.

(201)

ЦМЕ предоставя информация безплатно на всички заинтересовани граждани. Освен това той събира информация от всички доставчици на обществен транспорт, които проявяват интерес към споделянето ѝ. ЦМЕ не таксува доставчиците на обществен транспорт за това, че предоставя на разположение информация относно предлаганите от тях услуги.

(202)

Следователно може да се изведе заключението, че достъпът до въпросната услуга е на разположение на всички потребители на недискриминационна основа.

(203)

EEB е предлагало автобусите на повикване на всички предприятия за автобусен транспорт в Landkreis, осъществяващи услуги за обществен транспорт, при еднакви условия, определени от Landkreis Emsland. Landkreis е изпратила писмо на предприятията за автобусен транспорт, в което подробно се описват условията, при които автобусите на повикване ще бъдат предоставяни на разположение, и се отправя покана към предприятията да изразят интерес.

(204)

Автобусите са били отдавани за ползване въз основа на договор в стандартна форма (вж. също така съображение 80), в който се е предвиждало, че транспортните предприятия понасят разходите за експлоатация и поддръжка, но не трябва да заплащат никакъв наем. Автобусите са били използвани от подизпълнители по маршрути на EEB, както и от други транспортни предприятия по техните съответни маршрути.

(205)

След съгласуване с Landkreis автобусите са били използвани частично и за услуги за училищен транспорт. Това важи за всичките пет автобуса на повикване.

(206)

Следователно може да се изведе заключението, че достъпът до въпросната инфраструктура е бил на разположение на всички потребители на недискриминационна основа.

(207)

Прехвърлянето на дяловете през 1998 г. чисто и просто е способствало за създаването от финансова гледна точка на предприятието EEB, което изпълнява основно обществени задачи в областта на координацията на транспорта. В това си качество тази мярка не води до нарушаване на конкуренцията в ущърб на общия интерес.

(208)

Както бе посочено по-горе, ЦМЕ събира информация от всички транспортни предприятия, осъществяващи дейност в Landkreis Emsland, при еднакви условия и я предоставя безплатно на гражданите. Следователно той не нарушава конкуренцията в ущърб на общия интерес.

(209)

Както бе посочено по-горе, Landkreis Emsland е разпоредила разширяването на схемата „автобус на повикване“, при условие че няма да засегне съществуващите схеми и ще бъде осъществявана по маршрути, които не биха били финансово жизнеспособни. Автобусите са били предоставени на разположение на всички заинтересовани страни при еднакви условия, поради което не се очаква въвеждането на тези допълнителни маршрути да е довело до нарушаване на конкуренцията в ущърб на общия интерес.

(210)

С оглед на гореизложеното Комисията счита, че помощта, отпусната под формата на дялове през 1998 г., автобусите на повикване и ЦМЕ, допринася за постигането на цел от общ интерес, че тя е необходима и пропорционална на тази цел и че търговията между държавите членки няма да бъде засегната по начин, който е в ущърб на общия интерес.

(211)

Както бе посочено в съображения 178 и сл. по-горе, прехвърлянето на дяловете през 1998 г. не би могло да се счита, че допринася единствено за целта, свързана с координацията на транспорта, тъй като собствеността върху тези дялове и способността на EEB да се разпорежда свободно с тях представляват потенциално предимство за стопанските дейности на EEB, които не обслужват непременно нуждата от координация на транспорта. За да може тази мярка да отговаря на първото условие за съвместимост, на EEB не може да бъде разрешавано да задържа дивиденти или постъпления от евентуална продажба на дяловете от 1998 г., нито да ги използва като обезпечение за получаване на финансиране от трети страни за стопански дейности. Комисията ще наложи това като условие за съвместимост на прехвърлянето на дяловете от 1998 г. с вътрешния пазар.

(212)

Въз основа на гореизложеното Комисията счита, че тези мерки са съвместими съгласно член 93 от ДФЕС, стига да е изпълнено условието относно използването на дяловете от 1998 г.

(213)

Член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1107/70 допуска оценката на възстановяването на разходи за изпълнение на задължения, съдържащи се в концепцията за обществени услуги, към транспортни предприятия или дейности, за които Регламент (ЕИО) № 1191/69 не се прилага.

(214)

Подобно на предходни дела местният и регионалният автобусен транспорт се считат за изключени от приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1191/69 (49) и приложима става разпоредбата на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1107/70. В съответствие с този регламент плащанията на Landkreis Emsland могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар, ако покриват единствено и само разходите за конкретната обществена задача, осъществявана от EEB. Следователно по-долу ще бъде направена оценка дали EEB е компенсирано подходящо за осъществяваните от него задачи.

(215)

Както бе описано по-горе, дяловете на RWE са били прехвърлени към EEB във връзка с решението на Landkreis да учреди под формата на предприятие субекта EE, който преди това е осъществявал обществени задачи, свързани с планирането на местния обществен пътнически транспорт, в рамките на администрацията на Landkreis. За да може да започне дейността на EEB, на дружеството е трябвало да бъде предоставен встъпителен баланс. В съответствие с параграф 3 от устава на EEB задачите му включват изготвянето на Nahverkehrsplan за Landkreis Emsland, управлението на ЦМЕ и организирането на училищния транспорт. Всички тези задачи могат да бъдат определени като допринасящи за развитието на обществения транспорт в Landkreis.

(216)

Без приходите от дивидентите пазарната стойност на дяловете от 1998 г. се намалява до икономическата им стойност в баланса на EEB. Следователно Комисията счита, че помощта под формата на прехвърлянето на дяловете от 1998 г. е ограничена до минимума, необходим на EEB за осъществяване на обществените му задачи, и следователно не е налице свръхкомпенсация.

(217)

Както бе описано в съображение 47, Landkreis решава да създаде и управлява център за мобилност на 31 юли 1995 г., за да може да предоставя информационна услуга за обществения транспорт на всички граждани. При създаването на EEB на 1 януари 1997 г.Landkreis прехвърля тази задача на него. Управлението на ЦМЕ е една от задачите, които са изрично възложени на EEB в устава му.

(218)

Както бе обяснено по-горе (вж. съображение 77), Landkreis е възстановявала действителните разходи, понасяни от EEB във връзка с управлението на ЦМЕ, и не е предвиждан марж на печалба. Следователно Комисията счита, че помощта, предоставена вследствие от мярката, за която е постъпило уведомление, не води до свръхкомпенсация на EEB.

(219)

Както бе описано по-горе, Landkreis Emsland решава да разшири схемата „автобус на повикване“ в областта поради две отделни причини (50):

(220)

Автобусите на повикване се използват по маршрути на обществения транспорт в ненатоварените часове, за да се подобри предлагането на обществен транспорт в тези времеви отрязъци. Автобусите на повикване са приспособени за инвалидни и детски колички.

(221)

Германия потвърди, че автобусите на повикване могат да се използват основно само за услугата „автобус на повикване“, а ако EEB ги продаде, е задължено да върне постъпленията на Landkreis (което вече е станало веднъж).

(222)

Комисията счита, че не е налице свръхкомпенсация, тъй като:

(223)

Предвид гореизложеното Комисията счита, че помощта, предоставена под формата на дялове през 1998 г., автобусите на повикване и ЦМЕ не представляват свръхкомпенсация на EEB за изпълнението на обществени задачи, възложени му от Landkreis Emsland.

(224)

Както бе посочено в съображения 117 и сл. по-горе, прехвърлянето на дяловете през 1998 г. не би могло да се счита, че допринася единствено за нестопанските дейности на EEB, тъй като собствеността върху тези дялове и способността на EEB да се разпорежда свободно с тях представляват потенциално предимство за стопанските дейности на EEB. За да може тази мярка да отговаря на първото условие за съвместимост, на EEB не може да бъде разрешавано да задържа дивиденти или постъпления от евентуална продажба на дяловете от 1998 г., нито да ги използва като обезпечение за получаване на финансиране от трети страни за стопански дейности. Комисията ще наложи това като условие за съвместимост на прехвърлянето на дяловете от 1998 г. с вътрешния пазар.

(225)

Въз основа на гореизложеното Комисията счита, че тези мерки са съвместими съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1107/70, стига да е изпълнено условието относно използването на дяловете от 1998 г.,