17.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 344/32

(1)

В член 43, параграф 3 от Договора се предвижда, че Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

(2)

Съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) се изисква приемането на мерки за опазване, като се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително — когато е целесъобразно — докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР).

(3)

Задължение на Съвета е да приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов, включително при необходимост на някои функционално свързани с тях условия. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да осигуряват на всяка от тях относителна стабилност на риболовните дейности за всеки запас или риболовна дейност, като се отчитат надлежно целите на общата политика в областта на рибарството, формулирани в Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(4)

Възможностите за риболов на дълбоководните видове, определени в член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2347/2002 (2) на Съвета, се установяват на всеки две години.

(5)

Общият допустим улов („ОДУ“) следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се вземат предвид биологичните и социално-икономическите аспекти и се гарантира справедливото третиране на различните сектори на рибарството, и като се отчитат становищата, изразени по време на консултацията със заинтересованите страни, и по-специално със съответните консултативни съвети.

(6)

Възможностите за риболов следва да са съобразени с международните споразумения и принципи, като например Споразумението на ООН от 1995 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (3) и на подробните принципи на управление, изложени в Международните насоки за управление на дълбоководния риболов в открито море на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 2008 г., съгласно които регулаторът трябва да прояви допълнителна предпазливост, когато данните са несигурни, ненадеждни или неподходящи. Липсата на подходящи научни данни не следва да се използва като основание да се отлагат или да не се вземат мерки за опазване и управление.

(7)

Най-новите научни становища на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и на НТИКР показват, че уловът на повечето дълбоководни запаси все още се извършва по неустойчив начин и че за да се осигури тяхната устойчивост е необходимо свързаните с тях възможности за риболов да бъдат допълнително намалени до появата на положителна тенденция в развитието на запасите.

(8)

Предвид становището на ICES, уместно е за ОДУ за северен пагел в северозападните води да се определи ОДУ само за прилова.

(9)

Значителните количества улов на северен пагел се приспадат от съответните зони на Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF) и Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), граничещи с подзона IX на ICES. Според данни на ICES за тези съседни зони, обхватът на ОДУ е непълен и следва да остане ограничен в рамките на подзона IX на ICES. Независимо от това, с оглед на изготвянето на бъдещите управленски решения, следва да се предвидят разпоредби за докладване на данни за тези съседни райони.

(10)

ICES препоръчва да не се допуска улов на атлантически големоглав до 2020 г. В миналото беше определян ОДУ за атлантически големоглав (от 2010 г. тези равнища на ОДУ са определени на нула). Тъй като запасът от атлантически големоглав е изчерпан и не се възстановява, е целесъобразно да се въведе забрана за извършване на риболов по отношение на този вид, както и за неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване. ICES отбелязва, че от 2010 г. насам в североизточната част на Атлантическия океан не е извършван целеви риболов на атлантически големоглав от страна на Съюза.

(11)

В съответствие със становището на ICES, проведени на борда ограничени наблюдения показват, че количествата дългоопашата риба са по-малко от 1 % от докладвания улов на гренадир. Въз основа на тези съображения ICES препоръчва да не се извършва целеви риболов на дългоопашата риба и приловът да се приспада от ОДУ за гренадир, така че да се сведе до минимум възможността за погрешно докладване на видовете. Както посочва ICES, налице са значителни разлики — повече от един порядък (над десет пъти), между относителните дялове на гренадир и на дългоопашата риба, декларирани в официалните разтоварвания, и наблюдавания улов и проведените научни изследвания в зоните, където се извършва понастоящем риболов на дългоопашата риба. Наличните данни за този вид са силно ограничени, а част от отчетените разтоварвания се считат от ICES за погрешно докладване на вида. В резултат на това не е възможно да се установят точна исторически данни за улова на дългоопашата риба. Следователно всеки прилов на дългоопашата риба следва да се ограничи до 1 % от квотата за гренадир на всяка държава членка и да се приспада от тази квота, в съответствие с научните становища.

(12)

ICES препоръчва целевият улов на дълбоководни акули да бъде определен на нула. При все това ICES информира още, че приложимите понастоящем стриктни ограничения за улова водят до погрешното докладване на неизбежен прилов на дълбоководни акули. По-специално целевият непромишлен дълбоководен риболов на афанопус с парагади води до неизбежния прилов на дълбоководни акули, които понастоящем се изхвърлят мъртви. С оглед на посочените факти и с цел събиране на научна информация относно дълбоководните акули следва за 2017 и 2018 г. да се въведе пробно ограничителна квота за прилова, като се разрешат ограничени количества за разтоварване на неизбежния прилов на дълбоководни акули при целеви непромишлен риболов на афанопус с парагади. Парагадата се счита за селективен риболовен уред при този вид риболов. Засегнатите държавите членки следва да разработят мерки за регионално управление на риболова на афанопус и да въведат специфични мерки за събиране на данни за дълбоководните акули, така че да се гарантира стриктно наблюдение на запасите. Определянето на квота на Съюза за прилов на дълбоководните акули във води на Съюза и международни води от подзони V, VI, VII, VIII и IX на ICES, във води на Съюза и международни води от подзона X на ICES и във води на Съюза от зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2 на CECAF не засяга принципа на относителната стабилност по отношение на дълбоководните акули в тези зони.

(13)

Съгласно Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета (4) следва да бъдат определени запасите, за които се прилагат различните посочени в него мерки. По отношение на запасите, за които няма научнообоснована оценка на възможностите за риболов конкретно за годината, за която ще се определя ОДУ, следва да се прилага предпазен ОДУ; в останалите случаи следва да се прилага аналитичен ОДУ. С оглед на становищата на ICES и НТИКР относно дълбоководните запаси, по отношение на тези от тях, за които няма научнообоснована оценка на съответните възможности за риболов следва да се прилага предпазен ОДУ.

(14)

В съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 847/96 на 15 септември 2016 г. Португалия представи до Комисията искане за увеличен на 15 000 тона ОДУ на хамсия за 2016 г. в подзони IX и X на ICES и води на Съюза от CECAF 34.1.1. В становището си от 21 октомври 2016 г. ICES потвърди изключително доброто състояние на този запас от хамсия и факта, че улов от 15 000 тона през 2016 г. може да се счита за устойчив. Във връзка с това Регламент (ЕС) 2016/72 на Съвета (5) следва да бъде съответно изменен.

(15)

Възможностите за риболов на хамсия в подзони IX и X на ICES и във води на Съюза от CECAF 34.1.1, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/72, се прилагат от 1 януари 2016 г. Изменението, предвидено в настоящия регламент, също следва да се прилага от тази дата. Това прилагане с обратно действие не засяга принципите за правна сигурност и оправдани правни очаквания, тъй като съответните възможности за риболов се увеличават в сравнение с определените в Регламент (ЕС) 2016/72.

(16)

С цел да се избегне прекъсване на риболовните дейности и за да се осигури поминъкът на рибарите от Съюза, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2017 г. От съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му,

а)

„риболовен кораб на Съюза“ означава риболовен кораб, плаващ под знамето на държава членка и регистриран в Съюза;

б)

„води на Съюза“ означава водите под суверенитета или юрисдикцията на държавите членки с изключение на водите, които граничат с териториите, посочени в приложение II към Договора;

в)

„общ допустим улов“ (ОДУ) означава количеството от всеки рибен запас, което може да се улови и разтовари всяка година;

г)

„квота“ означава дял от ОДУ, разпределен на Съюза или на държава членка;

д)

„международни води“ означава водите извън суверенитета или юрисдикцията на която и да е държава.

а)

зоните на ICES (Международен съвет за изследване на морето) са географските зони, определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета (6);

б)

зоните на CECAF (Комитет по риболова в централната източна част на Атлантическия океан) са географските зони, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета (7).

а)

размените, извършвани съгласно член 16, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б)

приспаданията и преразпределенията, извършвани съгласно член 37 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (8);

в)

преразпределенията, извършвани съгласно член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета (9);

г)

допълнителните разтоварвания, разрешени съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96;

д)

количествата, удържани съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96;

е)

приспаданията, извършвани съгласно членове 105 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.