17.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 311/13

(1)

Връщането на граждани на трети държави, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на държавите членки, при пълно зачитане на техните основни права, и по-специално на принципа на забрана за връщане (non-refoulement), и в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), е съществена част от всеобхватните усилия за гарантиране на надеждността и правилното и ефективно прилагане на миграционната политика на Съюза, както и за намаляване и възпиране на незаконната миграция.

(2)

Националните органи на държавите членки срещат трудности при връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, които не притежават валидни документи за пътуване.

(3)

Подобряването на сътрудничеството в областта на връщането и обратното приемане с основните държави на произход и транзит на незаконно пребиваващи граждани на трети държави е от съществено значение за увеличаване на броя на върнатите лица, който е незадоволителен. В това отношение значение има подобреният европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави.

(4)

Съществуващият стандартен пътен документ за връщането на граждани на трети държави, утвърден с Препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г. (3), не се приема широко от органите на трети държави поради причини, включващи неговите недостатъчни стандарти за сигурност.

(5)

Следователно е необходимо да се насърчи приемането от трети държави на подобрения единен европейски пътен документ за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави като референтен документ за целите на връщането.

(6)

Следва да се утвърди по-сигурен единен европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (наричан по-долу „европейски пътен документ за връщане“), за да се улесни връщането и обратното приемане на граждани на трети държави, чийто престой на територията на държавите членки е незаконен. Подобрените защитни елементи и технически спецификации на европейския пътен документ за връщане следва да улеснят признаването му от трети държави. Следователно този документ следва да улесни осъществяването на връщания, както в рамките на споразумения за обратно приемане или други договорености, сключени от Съюза или от държавите членки с трети държави, така и в рамките на свързаното с връщането сътрудничество с трети държави, което не е обхванато от официални споразумения.

(7)

Обратното приемане на собствени граждани е задължение по обичайното международно право, което всички държави трябва да спазват. Установяването на самоличността на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и издаването на документи, включително на европейския пътен документ за връщане, следва, когато е подходящо, да бъде предмет на сътрудничеството с дипломатическите представителства и на преговори с трети държави, които сключват споразумения за обратно приемане със Съюза или с държавите членки.

(8)

В споразуменията за обратно приемане, сключени от Съюза с трети държави, следва да се иска признаването на европейския пътен документ за връщане. Държавите членки следва да искат признаването на европейския пътен документ за връщане в двустранни споразумения и други договорености, както и в рамките на свързаното с връщането сътрудничество с трети държави, което не е обхванато от официални споразумения. Държавите членки следва да положат усилия, за да гарантират ефективното използване на европейския пътен документ за връщане.

(9)

Европейският пътен документ за връщане следва да спомогне за намаляването на административната и бюрократична тежест за администрациите на държавите членки и на трети държави, включително консулските служби, и на продължителността на административните процедури, необходими за осигуряване на връщането и обратното приемане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави.

(10)

Настоящият регламент следва да хармонизира единствено формата, защитните елементи и техническите спецификации на европейския пътен документ за връщане, а не правилата относно издаването на такъв документ.

(11)

Съдържанието и техническите спецификации на европейския пътен документ за връщане следва да бъдат хармонизирани, за да се гарантират високи технически стандарти и стандарти за сигурност, по-специално що се отнася до защитите срещу подправяне и фалшификация. Европейският пътен документ за връщане следва да съдържа разпознаваеми хармонизирани отличителни защитни елементи. Ето защо за европейския пътен документ за връщане следва да се прилагат защитните елементи и техническите спецификации, определени в Регламент (ЕО) № 333/2002 на Съвета (4).

(12)

С цел изменение на някои несъществени елементи на модела на европейския пътен документ за връщане на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (5). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(13)

При обработването на лични данни за целите на настоящия регламент компетентните органи изпълняват своите задачи за целите на настоящия регламент в съответствие с националните законови, подзаконови или административни разпоредби за транспониране на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6).

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Тъй като настоящият регламент представлява развитие — доколкото се прилага по отношение на граждани на трети държави, които не изпълняват или вече не изпълняват условията за влизане в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (7) — на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(15)

Доколкото се прилага по отношение на граждани на трети държави, които не изпълняват или вече не изпълняват условията за влизане в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399, настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (8); следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане. Освен това в съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(16)

Доколкото се прилага по отношение на граждани на трети държави, които не изпълняват или вече не изпълняват условията за влизане в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399, настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (9); следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Освен това в съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от този протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(17)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява — доколкото се прилага по отношение на граждани на трети държави, които не изпълняват или вече не изпълняват условията за влизане в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399 — развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (10), които попадат в областта, посочена в член 1 от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (11).

(18)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява — доколкото се прилага по отношение на граждани на трети държави, които не изпълняват или вече не изпълняват условията за влизане в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399 — развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (12), които попадат в областта, посочена в член 1 от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (13).

(19)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява — доколкото се прилага по отношение на граждани на трети държави, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399 — развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (14), които попадат в областта, посочена в член 1 от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (15).

(20)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради последиците на предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(21)

С цел да се установят еднакви условия и да се гарантира яснота на понятията е целесъобразно настоящият акт да се приеме под формата на регламент.

(22)

Държавите членки следва да спазват съответните си задължения по международното право и правото на Съюза, а именно Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране или екстрадиране, предвидено в член 19 от Хартата, и задължението, предвидено в член 24, параграф 2 от нея.

(23)

Поради това Препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г. следва да бъде отменена,

1)

„гражданин на трета държава“ означава граждани на трета държава съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2008/115/ЕО;

2)

„връщане“ е връщането съгласно определението в член 3, точка 3 от Директива 2008/115/ЕО;

3)

„решение за връщане“ означава решение за връщане съгласно определението в член 3, точка 4 от Директива 2008/115/ЕО.

а)

име, фамилия, дата на раждане, пол, гражданство, отличителни белези и, ако е известен, адрес в третата държава на връщане на гражданина на третата държава;

б)

снимка на гражданина на третата държава;

в)

издаващ орган, дата и място на издаване и срок на валидност;

г)

информация за заминаването и пристигането на гражданина на трета държава.