10.11.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 293/6

(1)

Целта на настоящия регламент е да определи нередностите, които държавите членки следва да докладват на Комисията. За да може Комисията да изпълнява задачите си относно защитата на финансовите интереси на Съюза, и по-специално за да може Комисията да извършва анализ на риска, следва да се определят данните, които да бъдат предоставяни.

(2)

Финансовите интереси на Съюза следва да се защитават по един и същ начин независимо от фонда, използван за постигане на целите, за които той е създаден. За тази цел с Регламент (ЕС) № 1306/2013, както и с регламенти (ЕС) № 1303/2013 (2), (ЕС) № 223/2014 (3) и (ЕС) № 514/2014 (4) на Европейския парламент и на Съвета Комисията се оправомощава да приема правила за докладването на нередности. За да се гарантира, че едни и същи правила се прилагат спрямо всички фондове, чието функциониране се урежда от тези регламенти, е необходимо настоящият регламент да съдържа разпоредби, идентични с тези на делегирани регламенти (ЕС) 2015/1970 (5), (ЕС) 2015/1972 (6) и (ЕС) 2015/1973 (7) на Комисията.

(3)

За да се даде възможност за последователно прилагане на изискванията за докладване от страна на всички държави членки, е необходимо да се определи понятието „съмнение за измама“, като се вземе предвид определението за измама, което се съдържа в Конвенцията, изготвена въз основа на член K. 3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (8), както и понятието „първи административен или съдебен констативен акт“. Във връзка с Европейския фонд за гарантиране на земеделието „икономически оператор“ следва да означава физическо или юридическо лице, или друг субект, които се ползват от финансиране от фонда или са длъжни да изплащат целеви приходи по смисъла на член 43, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1306/2013, с изключение на държавите членки, които упражняват прерогативите си като публичен орган.

(4)

В регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 223/2014 се определя прагът на докладването, под който не е необходимо нередности да бъдат докладвани на Комисията, както и случаите, за които не е необходимо да се докладва. С цел да се опростят и да се уеднаквят разпоредбите, както и да се постигне баланс между административната тежест за държавите членки и общия интерес от предоставянето на точни данни за целите на анализа в борбата на Съюза с измамите, е необходимо да се използва един и същ праг на докладването и едни и същи дерогации за докладването на нередности в съответствие с регламенти (ЕС) № 1306/2013 и (ЕС) № 514/2014.

(5)

С цел да се осигури съгласуваност на докладването е необходимо, да бъдат установени критериите за определяне на нередностите, които да бъдат докладвани първоначално, и данните, които да бъдат предоставени в тези първоначални доклади.

(6)

За да се гарантира точността на данните, предоставени на Комисията, е необходимо докладване относно последващите действия. Поради това държавите членки следва да предоставят на Комисията актуализирана информация относно всеки значителен напредък в административните и съдебните процедури или производства, свързани с всеки първоначален доклад.

(7)

С оглед на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (10) Комисията и държавите членки следва, по отношение на информацията, предоставена съгласно настоящия регламент, да предотвратят всяко неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до тях. Освен това настоящият регламент следва да уточни целите, за които Комисията и държавите членки могат да обработват посочените данни.

(8)

Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията (11), който установи правилата, приложими за програмния период 2007—2013 г. в съответствие с Регламент (ЕО) № 1290/2005 (12), следва да бъде отменен. Въпреки това той следва да продължи да се прилага за докладването на нередности във връзка с помощта, отпусната в съответствие с Регламент (ЕО) № 1290/2005.

(9)

Тъй като вече са извършени плащания за съответните фондове и могат да възникнат нередности, разпоредбите на настоящия регламент следва да се прилагат незабавно. Поради това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

а)

„съмнение за измама“ означава нередност, която води до започване на административно или съдебно производство на национално ниво, с цел да се установи дали става въпрос за умишлено поведение, по-специално измама, както е определена в член 1, параграф 1, буква а) от Конвенцията, изготвена въз основа на член K.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности;

б)

„първи административен или съдебен констативен акт“ означава първата писмена оценка на компетентния орган, независимо дали е административен, или съдебен, която установява нередност на основание на конкретни факти, без да се накърнява възможността това заключение да бъде преразгледано или оттеглено впоследствие, в хода на развитието на административното или съдебното производство.

а)

засягат сума, която надвишава 10 000 EUR принос от фондовете;

б)

са били предмет на първи административен или съдебен констативен акт.

а)

фонда, схемата за подпомагане, мярката, операцията, както и когато е целесъобразно, наименованието и единния идентификационен код (CCI) на оперативната програма, засегнатите общи организации на пазара, засегнатите отрасли и продукти и бюджетния ред;

б)

самоличността на съответните физически и/или юридически лица, или на всеки друг субект с участие в извършването на нередността, както и описание на участието им, освен ако тази информация няма отношение към борбата с нередностите предвид естеството на съответната нередност;

в)

региона или района, където е извършена операцията, идентифицирани с помощта на подходяща информация, като например ниво NUTS;

г)

нарушената разпоредба или разпоредби;

д)

датата и източника на първата информация, която води до съмнение, че е извършена нередност;

е)

използваните практики за извършване на нередността;

ж)

когато е целесъобразно, дали практиката дава основание за съмнение за измама;

з)

начина, по който нередността е разкрита;

и)

когато е целесъобразно, участващите държави членки и трети държави;

й)

периода, през който е извършена нередността, или датата на извършване;

к)

датата, на която е съставен първият административен или съдебен констативен акт;

л)

общата сума на разходите, като се посочват приносът на Съюза, националният принос и частният принос;

м)

сумата, засегната от нередността, като се посочват приносът на Съюза и националният принос;

н)

в случай на съмнение за измама и когато все още не са изплатени публични средства на бенефициера, евентуалната, ако нередността не би била констатирана, неправомерно платена сума, като се посочват приносът на Съюза и националният принос;

о)

естеството на неправомерните разходи;

п)

суспендирането на плащанията, когато е приложимо, и възможността за възстановяване на платените суми.

а)

случаите, при които нередността се състои единствено в цялостно или частично неизпълнение на операция, която е част от съфинансираната оперативна програма или схемите за директно подпомагане, поради несъстоятелност на бенефициера;

б)

случаите, докладвани доброволно от бенефициера на управляващия орган, разплащателната агенция или друг компетентен орган преди един от тези органи да е разкрил нередността, било преди, или след изплащане на публичния принос;

в)

случаите, разкрити и коригирани от управляващия орган, разплащателната агенция или друг компетентен орган, преди включването на съответните разходи в отчета за приходите, предоставен на Комисията.

а)

дали санкциите са с административен или наказателен характер;

б)

дали санкциите са последица от нарушение на правото на Съюза или на националното право, както и подробности относно санкциите;

в)

дали е установена измама.