(1)

Европейската комисия („Комисията“) наложи с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/501 (2) („регламента за временните мерки“) временно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република („КНР“) и Тайван („засегнатите държави“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 13 май 2014 г. от Eurofer („жалбоподателя“) от името на производители на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани („СВППНС“) от Съюза. Жалбоподателят представлява около 50 % от общото производство на Съюза на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани. В жалбата се съдържаха доказателства за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда, които бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследване.

(3)

След подадено от страна на жалбоподателя искане, подкрепено с необходимите доказателства, на 15 декември 2014 г. Комисията прие Регламент за изпълнение (ЕС) № 1331/2014 (3), с който въведе регистрационен режим за вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от КНР и Тайван, считано от 17 декември 2014 г. („регламента за въвеждане на регистрационен режим“).

(4)

Заинтересовани страни изказаха твърдението, че решението за налагане на регистрационен режим за вноса е неоснователно, тъй като не са изпълнени условията по член 14, параграф 5 от основния регламент. Тези твърдения обаче не бяха мотивирани, нито се основаваха на фактически доказателства. Към момента, в който е взето решението за въвеждане на регистрационен режим за вноса, Комисията е разполагала с достатъчно prima facie доказателства, обосноваващи необходимостта от такъв режим по отношение на вноса: рязкото увеличение на вноса от тези държави и на техните пазарни дялове. Поради това твърденията, направени в това отношение, бяха отхвърлени.

(5)

След оповестяването на основните факти и съображения, въз основа на които беше решено да бъдат наложени временни антидъмпингови мерки („оповестяването на временните констатации“), няколко заинтересовани страни направиха писмени изявления, в които изложиха своите становища по отношение на временните констатации. Един китайски и един тайвански износител и жалбоподателят поискаха да бъдат изслушани от служителя по изслушванията при търговските процедури; изслушванията бяха проведени съответно на 24 април 2015 г., 27 април 2015 г. и 7 юли 2015 г. Служителят по изслушванията при търговските процедури беше също така на разположение за проверка — при поискване от заинтересована страна — на начина, по който службите на Комисията, отговарящи за разследването, са използвали поверителната информация.

(6)

Комисията продължи да издирва и проверява всичката информация, която счете за необходима във връзка с изготвянето на окончателните ѝ констатации. Бяха разгледани устните и писмените коментари, представени от заинтересованите страни, като в случаите, в които това беше счетено за уместно, временните констатации бяха съответно изменени.

(7)

Освен това бяха извършени посещения за проверка в помещенията на следните дружества:

(8)

Всички заинтересовани страни бяха информирани за основните факти и съображения, въз основа на които Комисията възнамерява да наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на СВППНС с произход от засегнатите държави и да пристъпи към окончателно събиране на обезпечените чрез временно мито суми („оповестяването на окончателните констатации“). На страните беше даден срок, в който да представят своите коментари във връзка с оповестяването на окончателните констатации.

(9)

Коментарите, представени от заинтересованите страни, бяха разгледани и взети под внимание, когато това беше счетено за уместно.

(10)

Едно дружество оспори констатацията от съображение 14 от регламента за временните мерки, че то не е производител износител. Дружеството обаче не представи допълнителна информация, която би могла да промени позицията, заета от Комисията в регламента за временните мерки, както е описано в съображение 14 от него.

(11)

Поради липсата на други коментари по отношение на методиката на изготвяне на извадки от производители от Съюза, от производители износители от КНР и Тайван и от несвързани вносители временните констатации от съображения 7 — 22 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(12)

Както е посочено в съображение 25 от регламента за временните мерки, разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2013 г. („разследвания период“). Тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, бяха разгледани за периода от 1 януари 2010 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

(13)

Както е посочено в съображение 26 от регламента за временните мерки, разглежданият продукт са плосковалцувани продукти от неръждаеми стомани, само студеновалцувани, с произход от КНР и Тайван, понастоящем класирани в кодове по КН 7219 31 00 , 7219 32 10 , 7219 32 90 , 7219 33 10 , 7219 33 90 , 7219 34 10 , 7219 34 90 , 7219 35 10 , 7219 35 90 , 7220 20 21 , 7220 20 29 , 7220 20 41 , 7220 20 49 , 7220 20 81 и 7220 20 89 („разглежданият продукт“).

(14)

Студеновалцуваните плоски продукти от неръждаеми стомани имат широка гама от приложения, например в производството на домакински уреди (например вътрешността на перални машини и съдомиялни), заварени тръби, медицински изделия, както и в хранително-вкусовата и автомобилната промишленост.

(15)

При разследването беше установено, че всички различни видове на разглеждания продукт имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики и като цяло са използвани за едни и същи цели.

(16)

Заинтересованите страни за пореден път настояха на твърденията, изказани на етапа на временните мерки, че тесните и прецизните ленти следва да бъдат изключени от обхвата на разследването. Беше отново изтъкнато твърдението, че Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисия е решила да изключи този вид на продукта от съответния продуктов пазар в своя анализ по делото за сливане „Outokumpu/INOXUM“ (4). Освен това заинтересованите страни застъпиха тезата, че взаимозаменяемостта при „стандартните“ СВППНС и прецизните ленти е ограничена и от гледна точка на търсенето, и от гледна точка на предлагането. Както обаче беше вече посочено в съображение 31 от регламента за временните мерки, определянето на пазара в антидъмпингова процедура се ръководи от физическите характеристики на разглеждания продукт, а не от взаимозаменяемостта от гледна точка на търсенето и на предлагането.

(17)

След оповестяването на окончателните констатации една от заинтересованите страни отново заяви, че определянето на пазара в дело за сливане е относимо към определянето на продукта в антидъмпингова процедура. В подкрепа на това твърдение страната посочи, че освен физическите, техническите и химическите характеристики на продукта, институциите на ЕС могат да вземат предвид редица други фактори, като употреба, взаимозаменяемост, възприемане от страна на потребителите, канали за дистрибуция, производствен процес, себестойност и качество. Съгласно твърдението четирите параметъра „употреба, взаимозаменяемост, възприемане от страна на потребителите и производствен процес“ имат същия смисъл като взаимозаменяемост от гледна точка на търсенето и на предлагането.

(18)

Без да се анализира валидността на твърдението, че „употреба, взаимозаменяемост, възприемане от страна на потребителите и производствен процес“ имат същия смисъл като взаимозаменяемост от гледна точка на търсенето и на предлагането, следва да се посочи, че списъкът от елементи, даден по-горе, включва много повече от тези четири критерия. Поради това твърдението, че определянето на пазара в дело за сливане е относимо към определянето на продукта в антидъмпингова процедура, не може да бъде прието.

(19)

След оповестяването на окончателните констатации друга заинтересована страна изказа твърдението, че при оценката дали прецизните ленти следва да попадат в определението за разглеждан продукт, следва да се отчете обстоятелството, че — както твърди страната — промишлеността на Съюза не е могла „в миналото“ да продава този вид на продукта. В това отношение в съображение 30 от регламента за временните мерки ясно е посочено, че промишлеността на Съюза е в състояние изцяло да задоволява този пазарен сегмент. Без да се даде по-точно определение на времевия отрязък „в миналото“, е невъзможно да се провери дали това твърдение е фактологически вярно, нито дали то изобщо е относимо към случая. Във всеки случай прецизните ленти имат същите основни физически, технически и химически характеристики като разглеждания продукт.

(20)

Една от заинтересованите страни изказа твърдението, че дори вносът на специалните продукти да съставлява по-малко от 1 % от целия внос, както Комисията е посочила в съображение 101 от регламента за временните мерки, Комисията пак е третирала неравноправно част от пазара, защото не го е изключила. Същата страна твърди, че дружествата, които използват специалните продукти, няма да могат да намерят други доставчици за тях. По-подробна мотивация не беше представена.

(21)

В това отношение следва да се отбележи, че становището в съображение 101 от регламента за временните мерки е извадено извън контекста. Становището, съдържащо се в съображението, е формулирано в контекста на кумулативната оценка на вноса от КНР и Тайван, а не по отношение на продуктовия обхват на разследването. Несъмнено не се подлага на съмнение фактът, че тези специални продукти имат същите основни физически характеристики като „стандартните“ СВППНС.

(22)

Поради това Комисията отхвърли твърденията и запази непроменен продуктовия обхват на разследването.

(23)

Временните констатации, изложени в съображения 26—32 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(24)

Както е обяснено в съображение 34 от регламента за временните мерки, нито един от производителите износители, засегнати от настоящото разследване, не поиска ТДПИ.

(25)

В регламента за временните мерки като подходяща държава аналог в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент бяха избрани Съединените американски щати („САЩ“). Двама производители износители изказаха твърдението, че САЩ не са подходяща държава аналог за целите на определянето на нормалната стойност, тъй като производственият процес и суровините в КНР и САЩ са различни. Освен това един производител износител застъпи тезата, че Тайван е по-подходящ като държава аналог, тъй като производствените разходи на китайските заводи са много по-близки до тези на тайванските, отколкото до тези от САЩ. Според производителя износител това се дължи на факта, че големите тайвански производители на СВППНС използват значителни количества междинни материали, а именно „черни рулони“ от КНР. Черните рулони са от никелов чугун (НЧ) — суровината, която се използва почти повсеместно в КНР. Друг производител износител изказа твърдението, че производителите от САЩ са свързани по един или по друг начин с определени производители от Съюза и че фактическите констатации относно размера на пазара на САЩ са неточни.

(26)

Несъмнено съществуват разлики между САЩ и КНР по отношение на снабдяването с никел — една от основните суровини при производството на СВППНС. Въпреки че производителите на СВППНС и от двете държави използват известни количества utility никел, основният източник на никел в САЩ е скрапът от неръждаема стомана, а в КНР — никеловият чугун. Подобна разлика обаче не означава, че САЩ не е подходяща държава аналог в този случай, тъй като крайните продукти, произвеждани в КНР и САЩ, продължават да бъдат сравними, както беше установено в съображение 29 от регламента за временните мерки и в съображение 15 по-горе. Както беше обяснено в съображения 39 и 40 от регламента за временните мерки, САЩ са счетени за подходяща държава аналог въз основа на определени критерии. С оглед на размера и нивото на конкуренция на пазара на СВППНС в САЩ, както и като се има предвид, че е налице съдействие от страна на само две държави, се счита, че разликите в начина на осигуряване на никела и в производствения процес не правят избора на САЩ неподходящ. От друга страна, тезата, почиваща на използването на никелов чугун и на свързания с него производствен процес в КНР, влияе по един и същи начин върху целесъобразността на избора на Тайван като алтернативна държава аналог, както и на всяка друга държава в света. Никеловият чугун се произвежда, а поради пречки пред износа му, и се търгува и използва почти изцяло в КНР. Оттук следва, а и беше установено, че в Тайван, алтернативната държава аналог, никелов чугун не се използва. Основната суровина, използвана за производството на разглеждания продукт в Тайван, са utility никелът и както беше отбелязано от един от производителите износители, черните рулони, закупувани предимно от КНР. Както се посочва и в съображение 39 от регламента за временните мерки, суровините, използвани в САЩ и Тайван като цяло са едни и същи. Освен това в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент могат да бъдат поискани корекции, чрез които да се отразят определени разлики, при условие че е налице доказан ефект върху цената и че се потвърди, че е необходима корекция, като се отчита използването на държавата аналог съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

(27)

На второ място, по отношение на производствените разходи на тайванския производител, използващ черни рулони, закупени от КНР, трябва да се посочи, че както е обяснено в съображение 76 от регламента за временните мерки, въпросните черни рулони са закупени от свързан доставчик в КНР. Това беше единственият случай при разследването, когато имаше мащабно използване на черни рулони от КНР. В изчислението си Комисията замени разходите за така закупените рулони с разходите за собственото производство на дружеството. С други думи, покупната цена на черните рулони, която, както се твърди, отразява производствените разходи в КНР, беше заменена с производствените разходи в Тайван, където не се използва никелов чугун. Оттук следва, че твърдението, че използването на черни рулони, произведени в КНР от никелов чугун, е причина за близките стойности на производствените разходи в Тайван и КНР, не отговаря на действителността.

(28)

На трето място, един от производителите от САЩ е свързан с производители в Съюза. Тази връзка обаче не е от значение за настоящото разследване. Комисията отбелязва, че дори ако производителите в държавите аналози са свързани с производители от Съюза, подобна връзка не прави негодна и не се отразява на определянето на нормалната стойност въз основа на проверени данни. Освен това няма конкретна причина да се поставя под въпрос използването на данните от производителя от държавата аналог. Това твърдение се отхвърля.

(29)

На четвърто място, твърдението, че констатациите относно размера на пазара в САЩ са неточни, не беше подкрепено с доказателства. Поради това твърдението се отхвърля.

(30)

С оглед на гореизложеното твърдението, че САЩ не са подходяща държава аналог, се отхвърля. Временните констатации, изложени в съображения 39—40 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(31)

Комисията потвърждава избора на САЩ като държава аналог по смисъла на член 2, параграф 7 от основния регламент.

(32)

Две заинтересовани страни отново възразиха срещу използването на САЩ като държава аналог, като настояха, че производственият процес на производителите от САЩ не е сходен с този на някои от китайските производители и предложиха отново Тайван.

(33)

Комисията направи щателен анализ на допълнителните коментари относно евентуалния избор на Тайван вместо на САЩ като държава аналог. Комисията счита, че в коментарите не се съдържат нови конкретни доводи и поради това поддържа обосновката, представена в съображения 25 — 29 по-горе.

(34)

Поради липсата на коментари относно определянето на нормалната стойност съображения 43 — 49 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(35)

Поради липсата на коментари по отношение на определянето на експортната цена съображение 65 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(36)

Двама производители износители изказаха твърдението, че ако изборът на САЩ като държава аналог се запази, следва да се направи корекция поради разликата в суровините. Един производител износител отбеляза, че един от производителите от САЩ има допълнителни разходи за вътрешен транспорт. Производителят износител изказа твърдението, че поради това трябва да се направи корекция в нормалната стойност. Друг производител износител отбеляза, че за определянето на нормалната стойност Комисията е пропуснала параметрите дебелина, широчина и ръбове от предварително определените контролни номера на продукта (PCN). Производителят износител застъпи тезата, че дебелината, а в по-малка степен и широчината, са важни фактори, тъй като оказват пряко влияние върху производствените разходи и върху цените на база тон.

(37)

На първо място, по отношение на корекцията поради разликата в суровината трябва да се посочи, че от член 2, параграф 10 от основния регламент следва, че изчисленията на дъмпинга са въз основа на цената, а не въз основа на разходите. Поради това разликите в използването на суровини и в производствените процеси не са от значение, освен ако нямат доказан ценови ефект и не се докаже, че е необходима корекция, като се отчита използването на държава аналог съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент. Всяко едно искане на корекция трябва да бъде подкрепено с доказателства. Комисията няма информация за съществуването на индикации, че разликата в суровината и в производствения процес ще се отрази на сравнимостта на цените. Производителите износители не доказаха наличието на ценови ефект от използването на различни суровини и поради това корекциите не се считат за обосновани.

(38)

На второ място, в съответствие с член 2, параграф 10, буква д) от основния регламент корекция се прави за разликите в пряко свързаните разходи, направени за придвижване на разглеждания продукт от помещенията на износителя до независим купувач, когато тези разходи са включени във формираната цена. Разпоредбата не обхваща разходите за вътрешен транспорт, поради което не е обоснована корекция на това основание.

(39)

На трето място, Комисията отбелязва, че въпросните параметри на PCN са пропуснати на етапа на временните мерки, за да се улесни сравнението със сходния продукт в държавата аналог. Впоследствие Комисията увеличи броя на сравняваните аспекти и успя да сравни повечето сделки на базата на пълните PCN, включително и по параметрите дебелина, широчина и ръбове. При сделките, при които това не беше възможно, сравнението беше направено по възможно най-пълния PCN. Това доведе до изменение на дъмпинговите маржове, както е обяснено в съображение 49 по-долу.

(40)

Две заинтересовани страни изказаха твърдението, че при използването на данните от САЩ Комисията е трябвало да направи корекция в нормалната стойност поради разликата в суровините, използвани в КНР и в САЩ. Една заинтересована страна изказа твърдението, че никеловият чугун е по-евтин, тъй като неговото съдържание на никел е ниско, а съдържащото се в него желязо клиентът получава безплатно. За да докаже, че разликата в разходите за суровини се отразява на цените, същата страна застъпи тезата, че цените на китайския вътрешен пазар са по-ниски от тези в Съюза и в САЩ. Според заинтересованата страна тази разлика в цената не може да бъде приписана на предполагаемата субсидия, тъй като Комисията е приключила паралелното антисубсидийно разследване срещу КНР. Друга заинтересована страна отбеляза, че разходите и цените в стоманодобива са свързани.

(41)

По отношение на корекциите в нормалната стойност Комисията отбелязва, че ако дадена страна поиска корекции съгласно член 2, параграф 7, буква а) или член 2, параграф 10 от основния регламент, тя трябва да докаже твърдението си. Следователно тежестта на доказване по отношение на това, че такива корекции трябва да бъдат направени, се носи от желаещите да ги използват. Комисията е длъжна да отхвърли корекциите за разлики във фактори, за които не е доказано, че се отразят на цените, а оттам — и на тяхната сравнимост.

(42)

При сравняването на нормалната стойност и на експортната цена Комисията трябва да отчете разликите, отразяващи се на цената и на сравнимостта на цената на продуктите, а не разходите, направени за тяхното производство. Що се отнася до цените на никеловия чугун, Комисията отбелязва, че подобно на суровините, използвани в Съюза и в САЩ, и тези цени следват световната цена на никела. Дори никеловият чугун да е по-евтин поради ниското си съдържание на никел, производителите, които използват никелов чугун, трябва да го използват по-големи количества, за да постигнат съдържанието на никел, предписано в международните стандарти за СВППНС. Що се отнася до твърдението, че желязото в никеловия чугун се предоставя безплатно, Комисията отбелязва, че производителите на СВППНС в Съюза и в САЩ също не плащат пълната цена за желязото, съдържащо се във фероникела. Що се отнася до сравнението между цените на СВППНС на вътрешния пазар в КНР, в Съюза и в САЩ като доказателство за ценовия ефект от използването на никелов чугун в КНР, Комисията отбелязва, че цените на китайския вътрешен пазар отразяват условията в една непазарна икономика. САЩ са държава с пазарна икономика.

(43)

Комисията припомня, че е добре установено, че разпоредбите на член 2, параграф 10 от основния регламент не могат да бъдат използвани, за да се обезсилят тези на член 2, параграф 7, буква а) от същия регламент. В това отношение беше установено, че нормалната стойност, установена в държавата аналог, отговаря изцяло на разпоредбите на член 2, параграф 7, както е обяснено в съображение 31 по-горе. Поради това, съгласно член 2, параграф 7, буква а) не е обоснована друга корекция на тази уместна нормална стойност.

(44)

Що се отнася до твърдението, че по-ниските цени на СВППНС на вътрешния пазар на КНР не могат да бъдат следствие от наличието на субсидия, Комисията отбелязва, че паралелното антисубсидийно разследване беше прекратено поради оттеглянето на жалбата от страна на жалбоподателите, поради което не се стигна до констатации относно субсидирането. Поради тези причини Комисията счита, че производителите износители в КНР не са успели да докажат, че корекцията заради разликата в суровините, използвани в КНР и в САЩ, е обоснована.

(45)

Една от заинтересованите страни изказа твърдението, че при сравняването на експортната цена с нормалната стойност на базата на редуциран PCN Комисията е следвало да направи корекция за сравнимостта на цените. Същата заинтересована страна твърди, че възможностите ѝ да докаже или да предложи конкретно равнище на корекция са били ограничени поради поверителния характер на информацията, получена от производителите от държавата аналог.

(46)

Комисията отново подчертава, че по-голямата част от изнасяните продукти (69 %) са сравнени на база пълен PCN. Още повече, че и при ограниченията, наложени от защитата на поверителните данни на производителите от държавата аналог, заинтересованата страна е могла да предложи равнище на корекция за физическите характеристики, тъй като са ѝ били известни игнорираните критерии и параметрите, предвидени в структурата на PCN за тях. Тъй като подобно искане с количествено изражение на беше направено, твърдението беше отхвърлено.

(47)

Една от заинтересованите страни постави въпроса дали производителите от държавата аналог са продавали на крайни ползватели и поиска, ако е имало такива продажби, да се направи корекция за равнището на търговия на база PCN. Както беше обяснено в съображение 53 от регламента за временните мерки, Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на базата на цената франко завода, т.е. при едно и също равнище на търговия. Не беше счетено, че исканата корекция е необходима. Във всеки случай, тъй като това твърдение не беше подкрепено с доказателства, то трябваше да бъде отхвърлено.

(48)

Поради липсата на коментари методологията, използвана за изчисляване на дъмпинговите маржове, посочена в съображения 55 — 60 от регламента за временните мерки, се потвърждава.

(49)

Предвид направените корекции на нормалната стойност, както и по-детайлното сравнение, и поради липсата на други коментари окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Таблица 1

Дъмпингови маржове, КНР

(50)

Методът за изчисляване на нормалната стойност, използван, както е обяснено в съображения 63 — 66 от регламента за временните мерки, не отчита продажбите на вътрешния пазар на дистрибуторите и търговците.

(51)

Причината за това е специфичната пазарна ситуация в Тайван, където дистрибуторите изнасят значителни количества от продукцията, а същевременно производителите износители я отчитат като продажби за вътрешно потребление.

(52)

Заключението се базираше на два основни елемента, които го обосноваваха. На първо място, един от основните дистрибутори в Тайван впоследствие е изнесъл по-голямата част от обемите, които е закупил от производителите, поради което тези продажби не са представлявали продажби на вътрешния пазар за целите на изчисляването на нормалната стойност в Тайван. На второ място, производствените данни на известните производители и тайванската търговска статистика показват, че продажбите на вътрешния пазар, отчетени от известните производители износители, са съставлявали над 90 % от износа за Съюза и са включвали също така около 50 % продажби на продукти, които после са били изнесени.

(53)

Двама производители износители оспориха базирания на статистически данни елемент. Те застъпиха тезата, че за определянето на общото тайванско производство Комисията е взела предвид само оказалите съдействие дружества, които имат някакъв износ за Съюза. Другият посочен аргумент беше, че в анализа, описан в съображение 52 по-горе, Комисията следва да разглежда всичкия отчетен в статистиката тайвански внос като изнесен впоследствие.

(54)

Комисията разгледа информацията за производството и продажбите на вътрешния пазар от всички известни тайвански производители, в чийто кръг се включват и предложените от един от производителите износители. Това беше направено с цел да се постигне възможно най-голямо съответствие със статистическите данни. Допълнително събраната информация промени резултата от анализа, описан в съображение 52 по-горе, в посока надолу. Въз основа на това беше установено, че в отчетените продажби на вътрешния пазар се включват около 40 % продажби на продукти, които впоследствие се изнасят.

(55)

Що се отнася до предположенията, представени в съображение 53 по-горе, че всичкият внос, отчетен от статистиката, впоследствие се изнася, производителят износител не представи доказателства в тяхна подкрепа. В обичайния случай вносът с цел реекспорт попада под специален митнически режим и не се отчита в търговската статистика като реален износ. Поради това на базата на това твърдение Комисията не може да направи никакви полезни заключения.

(56)

Освен това двама производители износители заявиха, че равнището на продажбите на вътрешния пазар, които не са взети предвид от Комисията, не е съразмерно на процента, посочен в съображение 52 по-горе. Производителите износители отново настояха на твърдението си, че местоназначението на продуктите не им е било известно при продажбите за клиенти на вътрешния пазар. Комисията счита, че непознаването на крайното местоназначение не е от решаващо значение. Комисията анализира отново положението въз основа на доказателствата на разположение при сегашното разследване и преразгледа съответно продажбите, които трябва да се изключат от определянето на нормалната стойност, с цел да отрази възможно най-точно конкретното положение на разследваните производители износители. Когато това беше обосновано, някои от продажбите, които на етапа на временните мерки бяха изключени за целите на изчисляването на нормалната стойност, бяха използвани при изчисляването ѝ.

(57)

Една от заинтересованите страни оспори включването на продажбите на вътрешния пазар за търговци и дистрибутори при определянето на нормалната стойност. Аргументи в подкрепа на твърдението бяха представени в писмените коментари и по време на изслушването при служителя по изслушванията при търговските процедури на 7 юли 2015 г.

(58)

Както е посочено в съображение 56 по-горе, след налагането на временните мерки Комисията продължи да проучва реалното класифициране на продажбите за дистрибутори с оглед получаване на по-точна и правно издържана класификация по отношение на тях като продажби на вътрешния пазар или продажби за износ за целите на определянето на нормалната стойност, без повече да се основава на презумпцията, че продуктите при всички продажби за дистрибутори са били предназначени за износ. Бяха разгледани и коментарите, получени след оповестяването на временните констатации, както и още други данни.

(59)

Вместо да изключва продажбите за дистрибутори като цяло въз основа на презумпцията, че продуктите при всички продажби за дистрибутори са били предназначени за износ, Комисията изключи само тези продажби за дистрибутори, за които имаше достатъчно обективни доказателства, че продуктите реално са били изнесени. Комисията разгледа въпросните отчетени продажби и ги класифицира като продажби за вътрешния пазар или за износ въз основа на конкретния случай и на данните за всеки от засегнатите производители износители. Съществуването на ориентирани към износ намаления например беше използвано като доказателство от значение. Обратно, субективните елементи, като напр. намерения, наличие или липса на информация, нямаха никаква роля по отношение на обективната оценка, направена от Комисията.

(60)

Един производител износител оспори отхвърлянето на някои намаления за скрап от производствените разходи. В подкрепа на твърдението си той представи допълнителна информация, показваща производствените загуби като разходи по преработката в неговата таблица на производствените разходи. Съгласно неговото твърдение производствените загуби са всички разходи за суровини, невложени в крайния продукт, плюс косвените производствени разходи, които се падат на производствените загуби. Комисията разгледа внимателно неговото твърдение, но установи, че разходите за суровини, включени в производствените загуби, са много по-малки от сумата, за която се твърди, че е намаление за скрап. След оповестяването на окончателните констатации дружеството отново настоя на твърдението си, че стойността на скрапа трябва да бъде сравнена с общата стойност на загубите, включително косвените производствени разходи, които се падат на тях. Комисията поддържа позицията си, че пазарната цена на скрапа не може да бъде по-висока от цената на влаганата суровина. Поради това твърдението на производителя износител трябваше да бъде отхвърлено.

(61)

Освен това производителят износител не обоснова твърдението си по отношение на отхвърлянето на някои намаления за скрап чрез представяне на информация за действителните количества суровина, използвана за производството на разглеждания продукт, което да позволи на Комисията да оцени загубите. Дружеството заяви, че използваните количества и стойността на всеки вид влагана суровина са дадени в представените при проверката на място таблици. Комисията установи, че в обхвата на тези данни влизат и други продукти освен разглеждания продукт, като напр. горещовалцувани рулони, трансформирани и продавани като междинни продукти. Поради това Комисията не можа да провери загубите на суровина, преработена в скрап. Тъй като загубите и скрапът са докладвани само като стойност, бе невъзможно да се анализира доколко разходът на материали за производството на разглеждания продукт е позволил да се произведат както засегнатият продукт, така и скрапът, изваден от производствените разходи. Поради това не беше възможно по надежден начин да се определи дали отчетените загуби са включвали, както се твърди, всякакви разходи за материали и какъв би могъл да бъде размерът на намалението за скрап. Производителят износител излезе отново със същото твърдение след оповестяването на окончателните констатации, без обаче да посочи никакви нови факти.

(62)

Временните констатации, изложени в съображения 62 и 67 — 78 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(63)

В коментарите си след оповестяването и на временните, и на окончателните констатации един производител износител оспори изключването на някои продажби за износ за Съюза, отчетени въз основа на сертификатите за износ, представени от неговите клиенти. Сертификатите за износ обаче нито позволяват да се идентифицира производителят, нито сделката по продажбата, отчетена от производителя износител. Освен това сертификатите за износ не са събирани методично от всички клиенти през разследвания период. Въпреки положените от производителя износител големи усилия установеното по този начин местоназначение на продуктите при продажбите не се поддава на проверка и във всеки случай не е обхванат целият разследван период. Поради това Комисията не можа надеждно да определи, че тези продажби са продажби за износ за целите на изчисляването на дъмпинговия марж. Поради това твърдението се отхвърля.

(64)

Един производител износител поиска корекция за обменния курс, като използва курса за деня, в който е разплатено задължението. За да може да се направи сравнение съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент, за всички производители износители от Тайван последователно са използвани месечните обменни курсове на Европейската централна банка. Подходът, за който настоява производителят износител, не би отговарял на основния регламент, в който се изисква да се използва обменният курс, валиден в деня на продажбата. Поради това твърдението се отхвърля.

(65)

Един производител износител оспори използването на месечните обменни курсове на Европейската централна банка и настоя да се използват дневните ѝ обменни курсове. Производителят износител не посочи в количествено изражение разликата, до която ще доведе използването на различен курс. Комисията използва месечните обменни курсове с цел постигане на сравнимост и последователност, тъй като дъмпинговият марж за този производител беше част от дъмпинговия марж, изчислен за група свързани производители, само един от които беше поискал да се използват дневните обменни курсове.

(66)

Предвид направените промени в нормалната стойност, както е посочено в съображение 56 по-горе, окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Таблица 2

Дъмпингови маржове, Тайван

(67)

Както е посочено в съображение 90 от регламента за временните мерки, през разследвания период сходният продукт е бил произвеждан от девет известни производители от Съюза. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(68)

Поради липсата на допълнителни коментари определението за промишленост на Съюза, дадено в съображения 90 — 93 от регламента за временните мерки, се потвърждава.

(69)

Поради липса на коментари относно потреблението на Съюза временните констатации, изложени в съображения 94—96 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(70)

След оповестяването заинтересованите страни отново настояха на твърденията си, изказани на етапа на временните мерки, че Комисията неправилно е направила кумулативна оценка на въздействието на дъмпинговия внос от КНР и Тайван. Не бяха представени нови елементи в подкрепа на това твърдение.

(71)

Както е посочено в съображение 66 по-горе, вследствие на коментарите във връзка с оповестяването на временните констатации, за един тайвански производител износител беше установено, че не практикува дъмпингов внос. Поради това износът на това дружество за Съюза беше изваден от дъмпинговия внос от КНР и Тайван.

(72)

Поради липсата на други коментари относно кумулативната оценка временните констатации, изложени в съображения 97 — 102 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(73)

Както е посочено в съображение 71 по-горе, за вноса от един тайвански производител износител беше установено, че не е дъмпингов, и той беше изваден от дъмпинговия внос. От съображения за поверителност обемът и пазарният дял на този внос не могат да бъдат разкрити. Изваждането обаче на пренебрежимо малките обем и пазарен дял на този внос, които са значително по-малки от 1 %, не се отрази на тенденцията, която следват обемът и пазарният дял на дъмпинговия внос от засегнатите държави по време на разглеждания период.

(74)

Поради липсата на други коментари относно обема и пазарния дял на вноса от засегнатите държави и като се имат предвид преразгледаните констатации, посочени в съображение 73 по-горе, временните констатации, изложени в съображения 103 — 106 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(75)

След оповестяването на временните констатации някои заинтересовани страни поискаха допълнителна информация относно естеството на „разходите след вноса“, посочени в съображение 110, подточка ii) от регламента за временните мерки. Тези разходи се отнасят до разходите за обработка и за временно съхранение на внесените продукти на мястото на вноса, таксите за митническо оформяне и банковите разходи.

(76)

Разходите след вноса бяха обект на проверка по време на посещенията в помещенията на вносителите, посочени в съображение 7 по-горе. След тези посещения за проверка Комисията установи, че разходите за внос са по-малки от определените въз основа на данните, налични към момента на регламента за временните мерки.

(77)

След оповестяването на окончателните констатации една заинтересована страна заяви, че не е възможно да се провери дали всички свързани с вноса разходи, до доставянето на продукта на крайния клиент в Съюза, са надлежно отчетени. В това отношение следва да се разясни, че при подбиването на цените има сравнение между продажната цена на промишлеността на Съюза франко завода и цената на производителите износители на границата на Съюза, след митническо оформяне. Поради това при това сравнение не са отчетени разходите от пристанището до първия независим клиент.

(78)

Една от заинтересованите страни отбеляза, че значителна част от сходния продукт в Съюза се продава със защитно покритие (5). Производителят износител застъпи тезата, че използването на покритието следва да бъде отразено в използвания от Комисията PCN, тъй като има значително отражение върху цената.

(79)

Твърдението беше изказано много късно, близо 11 месеца след започването на разследването и около 10 месеца след обявяването на PCN на заинтересованите страни. На този етап Комисията не бе в състояние да идентифицира поотделно засегнатите сделки.

(80)

Комисията обаче направи обща корекция въз основа на информацията, предоставена от промишлеността на Съюза в отговор на това твърдение.

(81)

След оповестяването на окончателните констатации същата заинтересована страна застъпи тезата, че корекцията не трябва да бъде обща, а да се приложи само към сделките, при които сходният продукт действително е бил с положено защитно покритие. Страната оспори също така заключението, че твърдението ѝ е направено късно, посочвайки че тази информация е била обществено достъпна преди започването на разследването.

(82)

Както вече беше обяснено, Комисията приложи обща корекция, тъй като не беше възможно да се идентифицират отделните сделки. Известно е, че делът на тези сделки не е пренебрежимо малък спрямо всички сделки общо. Една заинтересована страна не може просто да се позовава на това, че дадени данни са обществено достъпни, а трябва да представи мотивирано твърдение, с което да обоснове корекцията.

(83)

Ефектът от преизчисляването на тези по-ниски разходи за внос в по-голямата си степен беше неутрализиран от корекцията във връзка със защитното покритие. Съчетаният ефект от тези две корекции доведе до почти непроменен среднопретеглен марж на подбиване на цените за вноса от засегнатите държави на пазара на Съюза в размер от 9,8 до 11,4 % (спрямо марж от 9,6 до 11,3 % в регламента за временните мерки). Среднопретегленият марж от продажбата на занижени цени за вноса от засегнатите държави на пазара на Съюза също така се е запазил почти непроменен в размер от 23,1 % до 25,3 % (спрямо марж от 22,9 % до 25,2 % в регламента за временните мерки).

(84)

Една от заинтересованите страни отбеляза, че разследването е показало, че почти винаги производителите износители продават на независими дистрибутори или на стоманопреработващи центрове, докато промишлеността на Съюза продава на дистрибутори, интегрирани преработващи центрове и крайни потребители. Същата заинтересована страна твърди, че за да бъдат сравнени тези цени, Комисията трябва да вземе под внимание постоянните разходи на преработващите центрове, тъй като има разлика в равнището на търговия. Корекция за разликата в равнището на търговия обаче може да се направи само ако се докаже, че са налице повсеместни и отчетливи разлики в цените между тези две равнища на търговия, а не въз основа на разлика в разходите. Самото сравнение на цените, по които промишлеността на Съюза е продавала на двете равнища на търговия на пазара на Съюза, показа, че както е посочено в съображение 112 от регламента за временните мерки, разликата в равнището на търговия не е оказала влияние върху цените. Нито една от заинтересованите страни не представи данни, които да опровергават тази констатация. Следователно в случая условията за корекция за равнището на търговия не са изпълнени.

(85)

След оповестяването на окончателните констатации същата страна застъпи тезата, че сравнението на продажните цени на преработващите центрове на промишлеността на Съюза с цените на производителите износители не е сравнение между сравними продукти. В това отношение страната твърди, че продажбите на преработващите центрове на промишлеността на Съюза са в голяма степен продажби на стоки, преминали по-нататъшна обработка, като ленти, тесни рулони и дискове, докато износителите продават предимно стандартни рулони.

(86)

В това отношение следва да се отбележи, че стандартните рулони не са били сравнявани с тесни продукти като ленти или тесни рулони. Широчината на продукта е един от елементите от PCN, който гарантира, че се сравняват само продукти със сходна широчина. Що се отнася до дисковете, същите изобщо не са включвани в сравнението, тъй като не са изнасяни от включените в извадката производители износители за Съюза.

(87)

Поради липсата на други коментари относно цената на вноса от засегнатите държави и подбиването на цените заключенията, формулирани в съображения 107 — 112 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(88)

Заинтересованите страни отново настояха на твърденията си, че за оценката на вредата следва да се използват последователно данните на включените в извадката производители от Съюза, вместо показателите да се разделят на макроикономически и микроикономически. При подобен подход обаче би била изключена наличната на равнището на промишлеността на Съюза информация относно производството, производствения капацитет, използването на капацитета, обема на продажбите, пазарния дял, растежа, заетостта, производителността и равнището на дъмпинговия марж.

(89)

След оповестяването на окончателните констатации една от заинтересованите страни отново настоя на твърдението си, че фактът, че най-големият производител в Съюза — Outokumpu, не е част от извадката, изкривява анализа на вредата. Както обаче вече беше посочено в съображение 93 от регламента за временните мерки, извадката беше счетена за представителна, тъй като представлява около 50 % от общото производство на Съюза на сходния продукт. Поради това фактът, че Outokumpu не е оказал съдействие на разследването, не се отразява на представителността на подбраната извадка и на качеството на проверените данни от включените в нея производители.

(90)

Някои заинтересовани страни застъпиха тезата, че когато показателите за вредата се разделят на макро- и микроикономически, не могат да се направят адекватни заключения до каква степен включените в извадката производители са понесли вреда (ако изобщо са понесли). Тезата няма отношение към случая. В съответствие с член 3 от основния регламент определянето на вредата се прави на равнището на промишлеността на Съюза. Подборът на извадка е техника, предвидена в член 17 от основния регламент, която дава възможност на Комисията да ограничи броя на разследваните страни (в този случай — производителите от Съюза), когато той е голям. Подборът на извадка обаче не ограничава определянето на вредата до извадката от производители от Съюза. Някои показатели за вредата, например, inter alia, пазарният дял и обемът на продажбите, имат смисъл само когато се анализират на равнището на промишлеността на Съюза. Освен това констатациите по отношение на извадката се считат за представителни за равнището на промишлеността на Съюза. Поради това всякаква налична информация, отнасяща се до промишлеността на Съюза като цяло, следва да бъде взета предвид.

(91)

Поради липсата на други коментари относно общите бележки по икономическото състояние на промишлеността на Съюза заключенията, формулирани в съображения 107 — 112 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(92)

Що се отнася до заетостта, някои заинтересовани страни изказаха тезата, че спадът в нея се дължи на повишената производителност на промишлеността на Съюза. Увеличението от 6 % в производителността за разглеждания период обаче е много по-малко от спада в заетостта, който е 11 %. Отражение върху спада има и обемът на производството на промишлеността на Съюза, който е намалял с 5 % при разрастващ се пазар.

(93)

Както беше описано по-горе, поради дъмпинговия внос от засегнатите държави промишлеността на Съюза е трябвало да свие производството си в условията на разрастващ се пазар. Ако промишлеността на Съюза беше успяла да се възползва от растежа на пазара и да увеличи производството си в съответствие с увеличеното търсене, това увеличено производство би неутрализирало увеличената производителност. Загубите на работни места, до които би се стигнало, биха били значително по-малки. Поради това се счита, че спадът в заетостта е повлиян най-вече от дъмпинговия внос от засегнатите държави и че увеличената ефективност на промишлеността на Съюза е оказала незначително въздействие.

(94)

След оповестяването на окончателните констатации една от заинтересованите страни застъпи тезата, че заетостта, осигурявана от промишлеността на Съюза, се е увеличила значително — с 55 %, от времето между 2004 и 2007 г. Стойността за заетостта, посочена в регламента за временните мерки, обаче се отнася до заетостта в промишлеността на Съюза като цяло, докато стойността за заетостта, дадена за периода между 2004 и 2007 г., се отнася само до част от промишлеността на Съюза. Поради това двете стойности не могат да бъдат сравнявани и не сочат тенденция на увеличаване на заетостта.

(95)

Поради липсата на други коментари относно макроикономическите показатели заключенията, формулирани в съображения 121 — 132 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(96)

Заинтересованите страни отново застъпиха тезата, че продажните цени следват разходите за суровини, основно хром и никел, и че тенденцията при цените на промишлеността на Съюза следва да се анализира, като се изключи „надбавката за легиращи елементи“.

(97)

Същите страни представиха допълнителна информация по отношение на колебанията в базовата цена, посочена в съображение 141 от регламента за временните мерки. Данните се отнасят за СВППНС марка 304 с дебелина 2 mm и окончателна обработка 2B, продавани от производителите от Съюза (6). Съгласно тези данни базовата е намалявала трайно през разглеждания период, като спадът е достигнал приблизително 11 % — от 1 015 EUR/тон през 2010 г. на 907 EUR/тон през разследвания период. Този спад е по-малък от спада от 1 200 EUR/тон на 1 000 EUR/тон, посочен в регламента за временните мерки, но е в подкрепа на констатацията за значителен спад в базовата цена.

(98)

Една от заинтересованите страни изказа също така твърдението, че доказателствата, представени в съображение 141 от регламента за временните мерки относно анализа на базовата цена, са недостатъчни по отношение на констатацията, че базовата цена за промишлеността на Съюза е намаляла през разглеждания период, тъй като според страната тези доказателства са представени от само един производител от Съюза.

(99)

Въпреки че е представена от един производител от Съюза, информацията не се отнася само до един производител от Съюза. Информацията се отнася до данни, публикувани от CRU, добре известна консултантска фирма в стоманодобивния сектор. CRU е публикувала информацията с оглед на германския пазар като цяло, а не с оглед на цените на отделните производители от Съюза. Освен това фактът, че базовите цени постоянно са намалявали през разглеждания период се потвърждава от информацията, предоставена от други заинтересовани страни, както е посочено в съображение 97 по-горе.

(100)

Поради това беше направено заключението, че намаляващите продажни цени на промишлеността на Съюза са причинени както от спада в разходите за суровини, така и от значителния спад в базовата цена, който няма връзка с промените в разходите за суровини. Вторият компонент от намалението на цената, а именно спадът в базовата цена, показва, че промишлеността на Съюза е била принудена допълнително да намали цените си през разглеждания период, въпреки че е работела на загуба, поради ценовия натиск, оказван от дъмпинговия внос от засегнатите държави.

(101)

След оповестяването на окончателните констатации един вносител изказа твърдението, че информацията относно промените в базовата цена, дадена по-горе, се състои от „субективни мнения“ на европейския производител, които трябва да бъдат проверени. Информацията, предоставена в съображение 97 по-горе, обаче не е от европейски производител, а от сдружение на износители — страна, която се противопоставя на налагането на мерки. Тъй като тази информация съответства на обществено достъпна информация, предоставена от специализирани консултантски фирми, тя се счита за надеждна.

(102)

След оповестяването на окончателните констатации друга заинтересована страна изказа тезата, че спадът в базовата цена се дължи най-вече на изключително големите стойности, постигнати през второто тримесечие на 2010 г. Страната не представи аргументи защо този период не трябва да бъде вземан под внимание при анализа на промените в базовата цена. Тъй като анализът на показателите за вредата трябва да обхваща целия разглеждан период, този аргумент не може да бъде приет.

(103)

След оповестяването на окончателните констатации една от заинтересованите страни изтъкна, че в съответствие с таблица 11 от регламента за временните мерки през целия разглеждан период средната единична продажна цена на промишлеността на Съюза е била винаги по-висока от производствените разходи за единица продукция. Според заинтересованата страна тази разлика показва, че загубите, понесени от производителите от Съюза, са необясними.

(104)

В това отношение следва да се отбележи, че производствените разходи за единица продукция, посочени в таблица 11 от регламента за временните мерки, включват само производствените разходи, без разходите за реализация, общите и административните разходи. Затова прякото сравнение на тези разходи за единица продукция с единичната продажна цена не може да покаже реализираната от включените в извадката производители от Съюза печалба.

(105)

Някои от заинтересованите страни коментираха 7-процентния спад в запасите през разглеждания период, като го считат за показател за добро състояние на промишлеността на Съюза.

(106)

Спадът от 7 %, отбелязан в запасите през разглеждания период, обаче е показател, който единствено следва производствения обем на включените в извадката производители от Съюза. Както е показано в таблица 13 от регламента за временните мерки, през целия разглеждан период равнището на запасите се е равнявало на около 15 % от производството. С оглед на неголямото им равнище леките колебания между 14 и 16 % следва да се считат за нормални промени в запасите.

(107)

Освен това заинтересованите страни застъпиха тезата, че равнище на запасите, което е равно на 15 % от годишното производство, или приблизително на двумесечен оборот, е високо за сектор, който работи предимно по поръчка. Равнището на запасите се дължи на разликата във времето между етапа на производството и различните етапи на процеса на продажба, както и на различните модели на търговия. Поради това равнище на запасите, равно на 15 % от производството, не може да се счита за особено високо.

(108)

Комисията потвърждава, че запасите не се считат за значим показател за целите на разследването.

(109)

Някои от заинтересованите страни коментираха, че през целия разглеждан период промишлеността на Съюза е правела крупни инвестиции, надхвърлящи един милиард евро на година. По отношение на това твърдение Комисията установи, че равнището на инвестициите, посочено в регламента за временните мерки, е на практика равнището на общата нетна балансова стойност на активите. Действителното равнище на инвестициите е дадено в таблицата по-долу, която замества съответния ред в таблица 14 от регламента за временните мерки:

Таблица 3

Инвестиции, всички производители от Съюза (част от показателите за вредата)

(110)

Реалните инвестиции са се увеличили с 89 процентни пункта от 37 млн. евро през 2010 г. на 70 млн. евро през 2012 г., след това са намалели с 47 процентни пункта до 53 млн. евро през разглеждания период. Това номинално увеличение обаче се дължи на много ниското равнище на инвестициите през 2010 г. Равнището на инвестициите е било толкова ниско, че нетната балансова стойност на активите непрестанно е намалявала през разглеждания период, както е показано в таблица 14 от регламента за временните мерки.

(111)

Макар този показател за вредата номинално да се е подобрил през разглеждания период, това няма отражение върху общата негативна оценка на вредата, която Комисията направи, тъй като този показател е бил по-слаб от обичайното през целия разглеждан период.

(112)

След оповестяването на окончателните констатации една от заинтересованите страни застъпи тезата, че след преразглеждането на инвестициите, аналогично следва да се преразгледа и показателят „възвръщаемост на инвестициите“. Показателят за възвръщаемост на инвестициите обаче е печалбата като процент от нетната балансова стойност на инвестициите, както е посочено в съображение 150 от регламента за временните мерки. Поради това преразглеждането на показателя за инвестициите няма отражение върху възвращаемостта на инвестициите. Следователно възвращаемостта на инвестициите не трябва да се преразглежда, тъй като е правилно посочена в регламента за временните мерки.

(113)

След оповестяването на окончателните констатации една от заинтересованите страни застъпи тезата, че инвестициите в общ размер на 209 млн. евро през разглеждания период не съответстват на поведението на дружества, които търпят вреди. Както беше посочено в съображение 110 обаче, равнището на инвестициите е било по-ниско от обичайното през целия разглеждан период. Поради това доводът не може да бъде приет.

(114)

Поради липсата на други коментари относно микроикономическите показатели останалите заключения, формулирани в съображения 135 — 151 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(115)

Въз основа на гореизложеното и поради липсата на други коментари заключенията от съображения 152 — 155 от регламента за временните мерки — а именно, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент, се потвърждават.

(116)

В съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент Комисията проучи дали дъмпинговият внос от засегнатите държави е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно и други известни фактори да са нанасяли по същото време вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че вредата, евентуално причинена от тези други фактори, не се приписва на дъмпинговия внос от засегнатите държави.

(117)

Някои заинтересовани страни (производители износители и дистрибутори) отново изтъкнаха твърденията във връзка с причинно-следствената връзка, изказани по време на етапа на временните мерки, без да предложат за разглеждане нови елементи. Коментарите се отнасят, наред с другото, до: ниското равнище на вноса, това, че цените на вноса следват цените на суровините, вноса от други държави и свръхкапацитета на промишлеността на Съюза. Тъй като не бяха представени нови доводи, се счита, че подробен отговор на тези коментари е даден в съображения 156 — 208 от регламента за временните мерки. С цел постигане на по-голяма яснота някои коментари са разгледани и по-долу.

(118)

Някои заинтересовани страни отново посочиха, че вносът от засегнатите държави, който през разследвания период за КНР е на равнище 4,3 %, а за Тайван — 5,1 %, не може да бъде причината за понесената от промишлеността на Съюза вреда, особено когато пазарният дял на промишлеността на Съюза през същия период е около 80 %. Комисията установи, че по време на разследвания период дъмпинговият внос от засегнатите държави е подбивал цените на промишлеността на Съюза с между 9,8 и 11,4 %, както е обяснено в съображение 83 по-горе. Вносът може да не е съвършеният конкурентен натиск, но както беше вече посочено в съображение 158 от регламента за временните мерки, той оказва ценови натиск върху промишлеността на Съюза и затова не ѝ е позволил нито да запази пазарния си дял, нито да заработи на печалба. Освен това, както се заключава в съображение 70 по-горе, Комисията определи, че са изпълнени условията за кумулативна оценка на въздействието на вноса от КНР и от Тайван, който общо възлиза на 9,5 % по време на разследвания период.

(119)

Както е обяснено в съображение 66 по-горе, след коментарите във връзка с оповестяването на временните констатации за един тайвански производител износител беше установено, че не практикува дъмпингов внос. Поради това трябва да се анализа въздействието на този внос върху общото състояние на промишлеността на Съюза, тъй като той вече не се включва в дъмпинговия внос.

(120)

Обемът на този внос обаче е бил пренебрежимо малък през целия разглеждан период, като пазарният му дял във всеки един момент е бил значително под 1 %. Поради това Комисията заключи, че поради пренебрежимо малкия обем на недъмпинговия внос от Тайван, той не е допринесъл в никаква значителна степен към вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(121)

Един производител износител застъпи тезата, че вносните цени от други държави, като Южна Корея и Южна Африка, са по-ниски от тези от КНР и заедно с вноса от Индия, който е с подобни цени като китайския, биха могли да упражняват натиск върху цените на включените в извадката производители от Съюза. Страната твърди също така, че средните цени от тези три държави са под средната непричиняваща вреда цена на включените в извадката производители от Съюза.

(122)

Както обаче вече беше отбелязано в съображение 174 от регламента за временните мерки, СВППНС се състоят от различни марки стомана, което води до значителни ценови разлики, които не биха могли да бъдат отразени в средните цени на Евростат. Поради това не е продуктивно просто да се сравняват средни цени, които не отчитат тези разлики. Подбиването на цените за КНР и Тайван не беше установено въз основа на средни цени, а въз основа на сравнение вид по вид, както е посочено в съображение 111 от регламента за временните мерки.

(123)

Същата страна твърди също така, че вносът от Индия и Южна Корея е нараснал значително и като абсолютна стойност, и в относително изражение. Поради това страната счита, че изключването на тези държави не е обективно.

(124)

По отношение на Южна Корея пазарният дял се е увеличил от 2,3 на 2,8 % за целия разглеждан период, което е увеличение от само 0,5 процентни пункта. Въпреки че вносът от Индия се е увеличил по-бързо, неговият пазарен дял е бил много малък — под 2 %, по време на целия разглеждан период. Това показва, че са налице обективни разлики между положението на КНР и Тайван, от една страна, и на Индия и Южна Корея, от друга.

(125)

Същата страна отбелязва и това, че Комисията не е представила обяснение какво е довело до общото увеличение на цените през 2011 г. и какво е причинило спада на цените през 2012 г.

(126)

В съображение 138 от регламента за временните мерки е обяснено, че продажните цени на промишлеността на Съюза се определят от промените в разходите за суровини, най-вече хром и никел. Тъй като цените в други трети държави са следвали подобна тенденция, може да се приеме, че причините за промените в цените са подобни. Както обаче вече беше посочено в съображение 174 от регламента за временните мерки, СВППНС се състоят от различни марки стомана, което води до значителни ценови разлики, които не биха могли да бъдат отразени в средните цени на Евростат.

(127)

След оповестяването на окончателните констатации една от заинтересованите страни застъпи тезата, че вносът от Южна Корея, Индия и Южна Африка не може да се счита за пренебрежимо малък, тъй като кумулативно е имал пазарен дял от 6,3 % по време на разследвания период. Този внос обаче не е бил счетен за пренебрежимо малък в регламента за временните мерки и ефектът му е бил надлежно анализиран.

(128)

Същата страна твърди също така, че вносът от КНР е бил в голяма степен от марка 304. Други видове на продукта, като марките 316, 316L и 321, са с по-високи цени, тъй като всички те имат по-високо съдържание на никел. Поради това, въпреки посоченото в съображение 174 от регламента за временните мерки, вносът от други трети държави трябва да бъде или от марка 200 (която представлява продукт за определена пазарна ниша за Съюза) или да бъде дъмпингов в значителна степен. Поради това твърдението предполага, че средната цена от КНР е сравнително ниска, тъй като съгласно твърдението само продукти за определена пазарна ниша имат по-ниска цена от най-широко използваната марка, продавана от китайските износители.

(129)

Тази оценка обаче изцяло изпуска евтината марка 400, която е широко използван продукт в Съюза, както се посочва в съображение 189 от регламента за временните мерки. Действително КНР е изнасял сравнително голям дял продукти от скъпата марка 300. Това проличава от факта, че КНР и Тайван са имали сходни маржове на подбиване на цените, въпреки че през разследвания период китайските цени са били средно с повече от 100 EUR по-високи от тайванските, както е показано в таблица 7 от регламента за временните мерки.

(130)

Една от заинтересованите страни застъпи тезата, че спадът от 11 % в експортните цени, който е отразен в таблица 16 от регламента за временните мерки, показва, че този спад в цената е допринесъл към вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(131)

В това отношение в съображение 138 от регламента за временните мерки е обяснено, че и разходите, и цените се определят от промените в разходите за суровини, най-вече хром и никел. Спадът в цените на експортните пазари е сходен със спада в цените на пазара на Съюза и следователно, се определят от същите фактори по отношение на разходите.

(132)

След оповестяването на окончателните констатации една от заинтересованите страни застъпи тезата, че не е представена оценка или обяснение относно спада в експортните цени. Що се отнася до това, в горното съображение въпросът е разгледан конкретно, като е обяснено, че спадът в експортната цена се определя от промените в разходите за суровини.

(133)

Някои заинтересовани страни застъпиха тезата, че ниската степен на използване на капацитета на промишлеността на Съюза се дължи на свръхкапацитета, изграден преди 2010 г. Годината 2010 обаче е годината с най-голямо използване на капацитета за целия разглеждан период. Следва да се припомни, че през разглеждания период използването на капацитета е спаднало от 77 на 70 %, най-вече поради спада в обемите на производство. Поради дъмпинговия внос от засегнатите държави промишлеността на Съюза е трябвало да свие производството си в условията на разрастващ се пазар. Поради това се счита, че намаляващата степен на използване на капацитета не може да бъде причинена от свръхкапацитет, изграден преди 2010 г.

(134)

Що се отнася до причинно-следствения анализ на опасенията във връзка с конкуренцията, посочени в съображения 183 — 194 от регламента за временните мерки, една от заинтересованите страни коментира, че анализът на Комисията е недостатъчен. Според нея Комисията не е обърнала внимание на твърденията ѝ и неправилно е изтълкувала констатациите от делото за сливане Outokumpu/INOXUM, както и фактите от настоящото разследване. В подкрепа на това твърдение страната посочва, че четиримата основни производители в Съюза продължават да доминират на пазара, тъй като пазарният им дял е около 80 %.

(135)

Твърдението е некоректно във фактологично отношение. Действително пазарният дял на промишлеността на Съюза през разследвания период е бил 80 %, както е посочено в таблица 9 от регламента за временните мерки. Както е посочено в съображение 90 от регламента за временните мерки обаче, промишлеността на Съюза е съставена от девет известни производители. В това число се включват четиримата основни интегрирани производители и петима по-малки производители.

(136)

Същата страна застъпи тезата, че ГД „Конкуренция“ е установила, че „на пазара действат само четири основни субекти от ЕС; след тях се нареждат редица малки неевропейски субекти, всеки от които представлява не повече от 5 % от пазара“, като визира съображение 351 от решението за сливане Outokumpu/INOXUM.

(137)

Посоченият цитат обаче е неточен. Цитираният текст гласи, че „на пазара действат само четири основни субекти; след тях се нареждат редица малки европейски и неевропейски субекти“. Оттук става ясно, че въпросната страна неправилно цитира решението за сливане Outokumpu/INOXUM и изцяло игнорира петима по-малки производители от Съюза.

(138)

След оповестяването на окончателните констатации същата страна призна, че е пропуснала малките европейски производители от цитата, защото всеки от тях представлява не повече от 5 % от пазара. Въпреки това страната настоя, че четиримата основни интегрирани производители имат пазарен дял от 80 %, като се позова на съображение 135 по-горе. Както обаче се посочва в това съображение, 80-процентният пазарен дял се отнася до всичките известни девет производители от Съюза. Поради това твърдението е фактологически некоректно и съответно може да бъде отхвърлено.

(139)

Същата страна препрати към съображение 187 от регламента за временните мерки и застъпи тезата, че твърдението, че „дори ако натискът, упражняван от вноса, не е силен понастоящем, има вероятност той да се увеличи в бъдеще“, е изцяло спекулативно и се отнася до хипотетично събитие в бъдещето. Тази оценка е некоректна. Цитираното твърдение е от решението за сливане Outokumpu/INOXUM, поради което „в бъдеще“ се отнася до събития, настъпили след приемането на решението. Както е обяснено в същото съображение от регламента за временните мерки, вносът от КНР и Тайван се е увеличил със 70 % през разглеждания период. Освен това в регламента за въвеждане на регистрационен режим се посочва, че вносът от КНР е нараснал допълнително през 2014 г. — със 115 % за КНР и с 66 % за Тайван (7). Подобно постоянно увеличение на обема на вноса показва, че твърдението не е спекулативно и че увеличенията не са „хипотетични събития в бъдещето“, а са настъпили между приемането на решението за сливане Outokumpu/INOXUM и публикуването на регламента за временните мерки.

(140)

Поради липсата на нова надеждна информация в това отношение Комисията потвърждава констатациите си от съображения 183 — 194 от регламента за временните мерки, че условията на конкуренция в Съюза не биха могли да предотвратят вредата, която нанася дъмпинговият внос от засегнатите държави.

(141)

В съображение 105 от регламента за временните мерки беше направено заключението, че вносът трайно се е увеличавал през разглеждания период, с изключение на 2012 г. Някои заинтересовани страни обаче изказаха твърдението, че промените в обема на вноса не са следвали трайно възходяща тенденция през разглеждания период, а са показвали циклични промени, като 2010 и 2012 г. са били „дъно“, а 2011 и 2013 г. — „връх“. За да се направи оценка на това твърдение, вносът от засегнатите държави, регистриран от Евростат, беше разгледан в рамките на по-дълъг период. От съображения за поверителност пренебрежимо малкият внос от тайванския производител износител, за когото беше установено, че не упражнява дъмпинг, са изключени. Те обаче нямат отражение върху тенденцията, показана в таблица 4.

Таблица 4

Обем на вноса от засегнатите държави

(142)

Тези статистически данни за вноса показват, че по отношение на периода от 2009 до 2014 г. годината 2012 е била единственото изключение при иначе нарастващи обеми на вноса от засегнатите държави.

(143)

Една от заинтересованите страни изказа твърдението, че малките по обем производство и продажби на промишлеността на Съюза намаляват въпреки увеличаващите се обеми на поръчките. Информацията, посочена в жалбата, наистина сочи, че обемът на поръчките надвишава обема на продажбите, като маржът е значителен. Двете стойности обаче не могат да бъдат сравнявани пряко една с друга, тъй като не се отчитат на една и съща база. След оповестяването на временните констатации като реакция на това твърдение промишлеността на Съюза подаде допълнителна информация относно съпоставимостта на двете стойности. Когато сравнението между данните относно поръчките и тези относно продажбите се прави на съпоставима база, въпросната разлика на практика е пренебрежимо малка.

(144)

Поради липсата на други коментари относно причинно-следствената връзка останалите заключения, формулирани в съображения 156 — 208 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(145)

Както е посочено в съображение 209 от регламента за временните мерки, в съответствие с член 21 от основния регламент Комисията провери дали, независимо от наличието на вредоносен дъмпинг, може да се направи недвусмислено заключение, че приемането на мерки в конкретния случай не е в интерес на Съюза.

(146)

Както е описано в съображения 210 — 212 от регламента за временните мерки, по-голямата част от промишлеността на Съюза подкрепя налагането на мерки, като най-големият производител в Съюза (Outokumpu) продължава да не съобщава становището си. Освен това един от производителите на прецизни ленти, в качеството им на разглеждан продукт, се обяви в подкрепа на мерките след публикуването на регламента за временните мерки.

(147)

Както вече беше посочено в съображение 7 по-горе, за да направи подробна оценка на предложените твърдения, Комисията проведе посещения за проверка в помещенията на трима вносители и на двама ползватели в Италия и в Полша.

(148)

Както е описано в съображения 213 — 217 от регламента за временните мерки, несвързаните вносители и дистрибутори бяха много активни в настоящото разследване и като цяло се противопоставиха на мерките.

(149)

Една от заинтересованите страни коментира разлики в качеството. Страната твърди, че качеството, предлагано от индийските и американските производители на СВППНС, не е на едно и също равнище с оглед на стандартите в сравнение с продукцията на промишлеността на Съюза или с вноса от КНР и Тайван. Това твърдение обаче не беше подкрепено с доказателства. Както е посочено в съображение 101 от регламента за временните мерки, производителите като цяло се съобразяват с едни и същи международно приложими стандарти, като няма доказателства, че това не е така по отношение на индийските и американските производители.

(150)

Няколко производители износители и дистрибутори изразиха отново опасенията си относно евентуалното отрицателно въздействие на мерките върху ползвателите. Самите ползватели обаче не споделиха подобни опасения, а нивото на участие от тяхна страна в настоящото разследване беше много ниско.

(151)

На последно място, мерките бяха подкрепени от германския профсъюз на работещите в металургичната и металообработващата промишленост (IG Metall). Профсъюзът изрази загрижеността си относно отрицателното отражение на дъмпинговия внос върху състоянието на промишлеността на Съюза. Профсъюзът представлява също така работници от важни потребителски сектори, като автомобилната промишленост и сектора на електродомакинските уреди.

(152)

Поради липсата на други коментари относно интереса на Съюза заключенията, формулирани в съображения 209 — 222 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(153)

Що се отнася до възможното прилагане с обратна сила на антидъмпинговите мерки, трябва да се направи оценка по критериите, посочени в член 10, параграф 4 от основния регламент. Съгласно член 10, параграф 4, буква б) един от основните критерии, които трябва да бъдат изпълнени, е да е налице „допълнително съществено нарастване на вноса“, което да бъде „в допълнение към нивото на внос, причинил вреда през разследвания период“.

(154)

Сравнението на средномесечния внос (8) на СВППНС по време на разследвания период със средномесечния внос за периода на регистрация на вноса (17 декември 2014 г. — 25 март 2015 г.) показва спад в обема на вноса през периода на регистрацията. Както е посочено в таблица 6 от регламента за временните мерки, по време на разследването средномесечното количество на вноса на СВППНС от засегнатите държави е възлизало на 26 043 тона (9). За сравнение, по време на периода на регистрация средномесечният обем на вноса на СВППНС от засегнатите държави е бил около 22 000 тона, или с около 15 % по-малък. И тук от съображения за поверителност пренебрежимо малкият внос от тайванския производител износител, за когото беше установено, че не упражнява дъмпинг, е изключен.

(155)

Следователно критерият, отнасящ се до допълнителното съществено нарастване на вноса, не е изпълнен. Поради това беше направено заключението, че окончателното антидъмпингово мито няма да се налага с обратна сила преди датата на прилагане на временните мерки.

(156)

След оповестяването на окончателните констатации една от заинтересованите страни поиска събиране с обратна сила на митото и застъпи тезата, че при определянето дали да наложи мерките с обратна сила Комисията е разгледала неправилно определен период. Страната изказа твърдението, че когато се определя дали е налице допълнително съществено нарастване на вноса, трябва да се разглеждат промените във вноса през целия период след разследвания период.

(157)

Страната посочва, че нарастване е имало между февруари и декември 2014 г., т.е. че то е започнало преди обявяването на разследването и е приключило около две седмици след началото на регистрационния режим на вноса. Промените във вноса действително показват нарастване през този период, но подобно нарастване не е довело до вероятност коригиращият ефект на мерките, които следва да бъдат наложени от 26 март 2015 г., да бъде сериозно намален, в случай че не бъдат наложени допълнителни мерки, считано от 17 декември 2014 г.

(158)

Това е така, тъй като след юли 2014 г. (малко след започването на разследването) и в още по-голяма степен след декември 2014 г. (началото на регистрационния режим) промените във вноса показват низходяща тенденция, като се стига до нива на внос, равни на тези от разследвания период и дори по-ниски от тях, както е посочено в съображение 154 по-горе. За периода, за който страната иска мерките да бъдат наложени с обратна сила (период, ограничен до 90 дни преди налагането на временните мерки, т.е. 26 декември 2014 г. — 25 март 2015 г.), промените във вноса определено не са в посока увеличение, а в посока намаление, поради което не може да се твърди, че подобен внос може да намали ефекта от мерките.

(159)

Въз основа на това Комисията счете, че не са изпълнени законовите условия, за да упражни съгласно член 10, параграф 4 от основния регламент дискреционните си правомощия.

(160)

Предвид направените заключения относно дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент следва да бъдат наложени окончателни антидъмпингови мерки върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от КНР и Тайван в съответствие с правилото за по-ниското мито съгласно член 7, параграф 2 от основния регламент.

(161)

Заинтересовани страни заявиха, че целевата печалба следва да не се базира на 2007 г., тъй като според тях това е година, която по изключение е добра за стоманодобивната промишленост. Информацията, с която разполага Комисията, обаче показа, че за периода 2004—2007 г. годината 2007-а е била реално третата по постижения година по отношение на достигнатата от промишлеността печалба.

(162)

Една заинтересована страна изказа твърдението, че 2007 г. е била изключение, тъй като през отделните тримесечия резултатите са били много различни. През първото и второто тримесечие на 2007 г. секторът действително е имал много добри постижения и е достигнал марж на печалба над 10 %. През третото и четвъртото тримесечие картината обаче е била много различна, като маржовете на печалба са били малко над точката на рентабилност или са били дори отрицателни.

(163)

Въпреки че е възможно подобно развитие да е изключение, то показва също така, че средната стойност за цялата 2007 г. не може да бъде особено висока, тъй като се включват две тримесечия с добри и две с лоши резултати за промишлеността на Съюза.

(164)

След оповестяването на окончателните констатации една от заинтересованите страни изказа твърдението, че целевата печалба е сравнително по-висока отколкото при други разследвания по отношение на стоманени продукти, като заварени тръби и тръбопроводи (10) и плосковалцувани продукти от силициева електротехническа (магнитна) стомана със зърнесто ориентирани структури (GOES) (11). Страната обаче не представи никакви доводи защо информация, отнасяща се до сектор, произвеждащ различен продукт, е от по-голямо значение от информация, отнасяща се конкретно до промишлеността на Съюза, произвеждаща СВППНС. Освен това информацията, използвана и при заварените тръби и тръбопроводи, и при GOES, не се базира на по-скорошни данни, отколкото в настоящия случай. Поради това не беше счетено, че тази информация е от по-голямо значение отколкото информацията, използвана в регламента за временните мерки.

(165)

След оповестяването на окончателните констатации една от заинтересованите страни изказа твърдението, че печалбата, генерирана от промишлеността на Съюза през 2007 г., не може да се счита за надеждна или представителна, тъй като пазарните условия не са били обичайните, както е описано в съображение 162 по-горе. Страната обаче не постави под въпрос факта, че 2007 г. е годината, която се нарежда на трета позиция по постигнати резултати по отношение на рентабилността на промишлеността, както е посочено в съображение 161 по-горе. Тъй като печалбата, генерирана от промишлеността на Съюза, съответства на рентабилността, постигната през предходните години 2004—2006 г., доводът, че печалбата за 2007 г. не може да бъде надеждна или представителна, не може да бъде приет.

(166)

Една от заинтересованите страни изказа тезата, че изчислявайки невредоносната цена на сходния продукт, като прибавя към продажните цени на промишлеността на Съюза реално понесената през разследвания период загуба и след това добавя горепосочения марж на печалба от 8,1 %, Комисията се отклонява от дългогодишната си — според твърденията на страната — практика да установява невредоносната цена като към производствените разходи прибавя целевата печалба.

(167)

И двете практики съществуват и се използват. При липсата на съпоставими продажби от страна на промишлеността на Съюза невредоносната цена може да бъде установена, като към общите разходи се добави целевата печалба. В настоящия случай обаче съпоставими продажби съществуват. Освен това сходният продукт, продаван от промишлеността на Съюза, се състои от хиляди видове на продукта и всички включени в извадката производители от Съюза са имали добре развита мрежа от свързани дружества, включително стоманопреработващи центрове, които също са имали разходи. Поради това беше счетено за неосъществимо на практика да се събира информация за всеки вид на продукта на равнище PCN. Вместо това общите разходи бяха установени, като към среднопретеглените продажни цени беше добавена среднопретеглената понесена загуба. След това към така установените общи разходи беше добавен маржът на печалба от 8,1 %.

(168)

След оповестяването на окончателните констатации същата заинтересована страна представи допълнителни доводи защо невредоносната цена следва да се изчисли, като към производствените разходи се прибави целевата печалба.

(169)

На първо място, страната отбеляза, че има значителна ценова разлика между различните PCN, която възлиза на 150 % и не може да бъде обяснена с разлики в разходите. Този довод обаче не беше подкрепен с никакви доказателства. Действително беше потвърдено, че при различните PCN са налице много големи разлики в разходите поради различните марки стомана, различните широчини, дебелини и окончателни обработки. Беше категорично потвърдено, че разликите в разходите между различните PCN могат да надхвърлят 150 %.

(170)

На второ място, страната даде пример, като използва хипотетични производствени разходи и хипотетична продажна цена за хипотетичен вид на продукта, което според нея показва, че изчисляването на целевата цена на база на продажната цена е неуместно. Тъй като обаче цялата информация, използвана в примера, е хипотетична и не касае реални данни, резултатът от този хипотетичен пример не може да докаже, че използваната методология е неуместна.

(171)

На трето място, според страната Комисията просто не е събрала данните за производствените разходи по PCN от оказалите съдействие производители от Съюза. Това твърдение е некоректно. Данните за производствените разходи бяха изискани от Комисията във въпросника, бяха предоставени от промишлеността на Съюза и бяха проверени.

(172)

И на последно място, страната даде пример, който според нея показва, че Комисията е прибавила целевата печалба към продажна цена, която е включвала много голям марж на печалба. В подкрепа на този довод страната сравни продажните цени на промишлеността на Съюза със собствените си експортни цени и с продажните цени на промишлеността на Съюза за сходен PCN.

(173)

И двата PCN от примера обаче са изнасяни в незначителни количества и поради това нямат никакво отражение върху маржа на понесената от дружеството вреда. Освен това твърдението, че този PCN е продаван с много голяма печалба, не се подкрепя от никакви доказателства, нито от констатациите в рамките на разследването.

(174)

Поради липсата на други коментари относно равнището на отстраняване на вредата заключенията, формулирани в съображения 224 — 229 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(175)

С оглед на направените заключения относно дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент следва да бъдат наложени окончателни антидъмпингови мерки върху вноса на разглеждания продукт на равнището на дъмпинговия марж или маржа на вредата в съответствие с правилото за по-ниското мито.

(176)

Ставките на окончателното антидъмпингово мито, изразени като цена CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Таблица 5

Дъмпингови маржове, маржове на вредата и ставки на антидъмпинговото мито

(177)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговите мита за дружествата, посочени в настоящия регламент, са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Тези ставки се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави, произведен от изрично посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително и от субекти, свързани с изрично посочените, се облага със ставката, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на антидъмпинговите мита не следва да се прилагат за тях.

(178)

Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпинговите мита, ако впоследствие промени наименованието на своето предприятие. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (12). Искането трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него митническа ставка. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него митническа ставка, в Официален вестник на Европейския съюз се публикува известие, с което се съобщава за промяната на наименованието.

(179)

За да се осигури правилното прилагане на антидъмпинговите мита, антидъмпинговата ставка за „всички други дружества“ следва да се прилага не само за производителите износители, неоказали съдействие в настоящото разследване, но и за производителите, които не са осъществявали износ за Съюза през разследвания период.

(180)

След оповестяването на окончателните констатации трима производители износители представиха предложения за поемане на ангажимент за спазване на минимален ценови праг в съответствие с член 8 от основния регламент.

(181)

Комисията оцени предложенията и стигна до заключението, че приемането на подобни ангажименти за спазване на минимален ценови праг по смисъла на член 8 от основния регламент би било практически неосъществимо. Основната причина за това са множеството обхванати от предложенията неразличими един от друг видове на продукта, които показват значителни разлики по отношение на цената, както и сложната структура на дружествата/групите производители износители, поради което проследяването на изпълнението на ангажиментите става неосъществимо.

(182)

Комисията обясни на производителите износители, че разглежданият продукт не е подходящ за поемане на ангажимент за спазване на минимален ценови праг. Комисията им обясни също така, че поради структурата на техните дружества/групи проследяването на изпълнението на ангажиментите би било неосъществимо.

(183)

Поради това и трите предложения бяха отхвърлени.

(184)

Една от заинтересованите страни застъпи тезата, че от мерките следва да бъдат изключени количествата, които вече са били под режим транзит към момента на налагане на временното мито. Това на практика би довело до освобождаване от мита, което би намалило коригиращия ефект от мерките, и затова се отхвърля.

(185)

С оглед на установените дъмпингови маржове и предвид равнището на вредата, причинена на промишлеността на Съюза, сумите, събрани като обезпечение чрез временното антидъмпингово мито, наложено с регламента за временните мерки, следва да бъдат окончателно събрани. Събраните като обезпечение суми, които надхвърлят окончателната ставка на антидъмпинговите мита, се освобождават.

(186)

Настоящият регламент е в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от основния регламент,