27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 158/227

(1)

В своето съобщение от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“, Комисията подчерта, че споделената компетентност в областта на космоса, предоставена на Съюза с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), върви ръка за ръка със засилено партньорство с държавите-членки. Комисията също така изтъкна, че всяко ново действие трябва да се основава на съществуващите ресурси и на съвместното определяне на нуждата от нови ресурси.

(2)

В резолюцията си от 26 септември 2008 г., озаглавена „Развиване на европейската космическа политика“ (3), Съветът припомни, че космическите активи са се превърнали в неделима част от нашата икономика и че поради това тяхната сигурност трябва да бъде гарантирана. Той подчерта, че „е необходимо Европа […] да развие европейска способност за мониторинг и наблюдение на своята космическа инфраструктура и на космическите отпадъци, първоначално основана на съществуващите национални и европейски активи, като се възползва от отношенията, които могат да бъдат установени с други нации партньори, и техните способности“.

(3)

В резолюцията си от 25 ноември 2010 г., озаглавена „Глобални предизвикателства: пълноценно използване на европейските космически системи“, Съветът отчете необходимостта от бъдеща способност за осведомяване относно ситуацията в космическото пространство като дейност на европейско равнище за развитие и експлоатация на съществуващите национални и европейски, граждански и военни активи и прикани Комисията и Съвета да предложат схема за управление и политика по отношение на данните, които ще дадат възможност на държавите-членки да допринасят със съответни национални способности в съответствие с приложимите изисквания и разпоредби, свързани със сигурността. Съветът освен това прикани „всички институционални европейски участници да разработят подходящи мерки“, които да се основават на дефинирани изисквания на потребителите в гражданската и военната сфера, да използват съответните активи в съответствие с приложимите изисквания, свързани със сигурността, и да развиват резултатите от подготвителната програма на Европейската космическа агенция (ЕКА) в областта на осведомяването относно ситуацията в космическото пространство.

(4)

В заключенията на Съвета от 31 май 2011 г. относно съобщението на Комисията „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ и в резолюцията на Съвета от 6 декември 2011 г., озаглавена „Насоки относно добавената стойност и ползите от космическото пространство за сигурността на европейските граждани“ (4), се потвърди „необходимостта от ефективна способност за осведомяване относно ситуацията в космическото пространство като дейност на европейско равнище“ и се призовава Съюзът да оползотворява максимално активите, компетентностите и уменията, които вече съществуват или се разработват в държавите-членки, на европейско равнище и съответно в международен план. Като отчита възможността за двойна употреба на тази система и като взема предвид по-специално свързаното ѝ със сигурността измерение, Съветът призова Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), в тясно сътрудничество с ЕКА и държавите-членки, които притежават такива активи и имат капацитет, и в консултация с всички участници, да направи предложения за пълноценното използване и надграждане на тези активи и капацитет с цел развитие на способност за осведомяване относно ситуацията в космическото пространство (ОСКП) като дейност на европейско равнище и във връзка с това да очертае подходяща политика по отношение на данните и управлението, като обърне внимание на високата чувствителност на данните за ОСКП.

(5)

Обичайно се приема, че осведомяването относно ситуацията в космическото пространство обхваща три основни области, а именно космическо наблюдение и проследяване (КНП), наблюдение и прогнозиране на космическото време и близки до Земята обекти. Дейностите в тези области са насочени към защита на инфраструктурата в космическото пространство и наземната инфраструктура от космически отпадъци. Настоящото решение, което обхваща въпросите на КНП, следва да насърчава полезните взаимодействия между тези области.

(6)

С оглед на понижаването на риска от сблъсък Съюзът ще търси полезни взаимодействия и с инициативи за мерки за активно премахване и обезвреждане на космически отпадъци, като разработените от ЕКА.

(7)

Космическите отпадъци се превърнаха в сериозна заплаха за сигурността, безопасността и устойчивостта на космическите дейности. Поради това следва да се създаде рамка за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване (КНП) с цел да се подпомогне създаването и осъществяването на услуги, състоящи се в наблюдението и проучването на космически обекти, за да се предотвратява увреждането на космически апарати поради сблъсък и разпространението на космически отпадъци и с цел да се предвиждат траектории и криви на повторно навлизане, за да се осигурява възможно най-добрата информация на правителствените служби и службите за гражданска защита в случай на неконтролирано повторно навлизане в земната атмосфера на космически апарати или останали от тях космически отпадъци.

(8)

Рамката за подкрепа на КНП следва да допринася за гарантирането на дългосрочната наличност на европейските и националните космически инфраструктури, съоръжения и услуги, които са от съществено значение за безопасността и сигурността на икономиките, обществата и гражданите в Европа.

(9)

Предоставянето на услуги за КНП ще бъде от полза за всички публични и частни оператори на космически инфраструктури, включително и за Съюза с оглед на отговорностите на Съюза за космическите програми на Съюза, по-специално европейските навигационни спътникови програми „Галилео“ иEGNOS, създадени с Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) както и програмата „Коперник“, създадена с Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6). Ранните предупреждения за неконтролирано повторно навлизане и изчисляването на времето и мястото на сблъсъка ще бъдат от полза и за националните публични органи за гражданска защита. Освен това тези услуги могат да представляват интерес и за други потребители, като например частните застрахователи, за да оценяват потенциалните задължения, които биха възникнали в резултат на сблъсък по време на жизнения цикъл на спътник. В допълнение, в дългосрочен план следва да бъде предвидена безплатно достъпна и повторно използваема обществена информационна услуга относно орбиталните елементи на космическите обекти в орбита около Земята.

(10)

Услугите за КНП следва да бъдат допълващи по отношение на научноизследователските дейности, свързани със защитата на космическата инфраструктура, които се провеждат в рамките на „Хоризонт 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7), водещите космически програми на Съюза „Коперник“ и „Галилео“, инициативата за Програма в областта на цифровите технологии, посочена в съобщението на Комисията от 26 август 2010 г., озаглавено „Цифров дневен ред за Европа“, други телекомуникационни инфраструктури, които подпомагат реализирането на информационното общество, инициативите, свързани със сигурността, както и дейностите на ЕКА.

(11)

Рамката за подкрепа на КНП следва да допринесе за гарантирането на използването и експлоатацията на космоса за мирни цели.

(12)

Рамката за подкрепа на КНП следва да отчита сътрудничеството с международни партньори, по-конкретно със САЩ, международни организации и други трети страни, по-специално с оглед да се избегне сблъсък в космоса и да се предотврати разпространението на космически отпадъци. Освен това тя следва да е допълваща по отношение на съществуващи мерки за понижаване на риска, като насоките на Организацията на обединените нации относно намаляването на космическите отпадъци или други инициативи, с цел гарантиране на безопасността, сигурността и устойчивостта на дейностите в открития космос. Тя следва да бъде и в съответствие с предложението на Съюза за Международен кодекс за поведение при дейности в открития космос.

(13)

Рамката за подкрепа на КНП следва да се състои в изграждане на мрежа и в използване на националните активи за КНП за предоставяне на услуги за КНП. След като това бъде постигнато, следва да се насърчава разработването на нови датчици или подобряването на съществуващите датчици, управлявани от държавите-членки.

(14)

В тясно сътрудничество с ЕКА и други заинтересовани страни Комисията и консорциума за КНП, създаден с настоящето решение, следва да продължат да играят ръководна роля в диалога със стратегическите партньори относно техническите аспекти на КНП, в съответствие със съответните им компетенции.

(15)

Изискванията на потребителите в гражданската и военната сфера във връзка с КНП са определени в одобрения работен документ на службите на Комисията „Изисквания на потребителите на високо равнище в гражданската и военната сфера във връзка с осведомяването относно ситуацията в космическото пространство“. Предоставянето на услуги за КНП следва да се ръководи от изискванията на потребителите в гражданската сфера. Чисто военните цели не следва да се разглеждат в настоящото решение. Комисията следва да осигури механизъм за редовно преразглеждане и актуализиране на изискванията на потребителите, в зависимост от случая, с участието на представители на общността на потребителите. За тази цел тя следва да продължи необходимия диалог със заинтересованите участници, като Европейската агенция по отбрана и ЕКА.

(16)

Осъществяването на услуги за КНП следва да се основава на партньорство между Съюза и държавите-членки и да използва съществуващите, както и бъдещите национални експертни познания и активи, включително онези, които са разработени чрез ЕКА. Държавите-членки следва да запазят собствеността и контрола върху своите активи и следва да продължат да бъдат отговорни за тяхното функциониране, поддръжка и обновяване. Рамката за подкрепа на КНП следва да не предоставя финансова подкрепа за разработването на нови датчици за КНП. Ако възникне необходимост от нови датчици, за да се изпълнят изискванията на потребителите, въпросът би могло да бъде разрешен по целесъобразност или на национално равнище, или чрез европейска програма за научноизследователска и развойна дейност. Комисията и държавите-членки следва да насърчават и улесняват участието на възможно най-голям брой държави-членки в рамката за подкрепа на КНП, при условие че са спазени критериите за участие.

(17)

Сателитният център на Европейския съюз (SATCEN), агенция на Съюза, създадена със Съвместно действие 2001/555/ОВППС на Съвета (8), която предоставя информационни услуги и продукти, свързани с геопространствени образи, с различни нива на класификация за потребителите в гражданската и военната сфера, може да допринася за предоставянето на услуги за КНП. Опитът на SATCEN в работата с класифицирана информация в защитена среда и строгите му институционални връзки с държавите-членки са предимство, улесняващо работата с услуги за КНП и доставката им. Необходима предпоставка за такава роля на SATCEN в рамката за подкрепа на КНП е изменението на посоченото съвместно действие, което понастоящем не предвижда дейности на SATCEN в областта на КНП. Комисията следва да си сътрудничи по целесъобразност с ЕСВД, предвид на нейната роля да подпомага Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност при осъществяването на оперативно ръководство на SATCEN.

(18)

Предоставянето на точна информация относно естеството, спецификациите и местоположението на някои космически обекти може да засегне сигурността на Съюза или на неговите държави-членки и на трети държави. Поради това държавите-членки, и когато е уместно, чрез Комитетът по сигурността на Съвета (Комитет по сигурността) следва да отчетат съображенията за сигурност при създаването и експлоатацията на мрежата от съответни способности, включително датчици за КНП, капацитета за обработка и анализ на данни от КНП и при предоставянето на услуги за КНП. Поради това в настоящото решение е необходимо да се установят общи разпоредби относно използването и сигурния обмен на информация от КНП между държавите-членки, получателите на услуги за КНП и, когато е уместно, SATCEN. Освен това Комисията, ЕСВД и държавите-членки следва да определят механизми за координация, необходими за разглеждане на въпроси, свързани със сигурността на рамката за подкрепа на КНП.

(19)

Участващите държави-членки следва да отговарят за договарянето и изпълнението на разпоредбите относно използването на данните от КНП и относно използването и обмена на информация от КНП. В разпоредбите относно използването на данните от КНП и относно използването и обмена на информация от КНП, предвидени в настоящото решение и в споразумението между участващите държави-членки и, когато е приложимо, SATCEN, следва да се вземат предвид одобрените препоръки относно сигурността на данните от КНП.

(20)

Потенциалната чувствителност на данните от КНП изисква сътрудничество, основано на ефикасност и доверие, включително по отношение на начина, по който данните от КНП се обработват и анализират. Потенциалното използване на софтуер със свободен код, позволяващ сигурен достъп за оторизирани доставчици на данни от КНП до изходния код с цел оперативни модификации и подобрения, следва да допринася за тази цел.

(21)

Комитетът по сигурността препоръча създаването на структура за управление на риска, за да се гарантира, че въпросите, свързани със сигурността на данните, ще бъдат надлежно взети под внимание при изпълнението на рамката за подкрепа на КНП. За тази цел участващите държави-членки и, когато е приложимо, SATCEN следва да създадат подходящи структури и процедури за управление на риска, като отчитат препоръките на Комитета по сигурността.

(22)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящото решение, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (9).

(23)

Доколкото целите на настоящото решение, а именно подкрепа на действията, насочени към създаването и управлението на мрежа от датчици, изграждането на капацитет за обработка и анализ на данни от КНП и създаването и осъществяването на услуги за КНП, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, действащи поотделно, тъй като предоставянето на такива услуги от консорциум от участващи държави-членки би било от полза за Съюза, по-специално в ролята му на основен собственик на космически активи, а поради обхвата на решението, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящето решение не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(24)

Целите на настоящото решение са сходни с целите, определени в програмите, създадени с Регламент (ЕС) № 1285/2013, в член 1, член 3, букви в) и г) и член 4; с Решение 2013/743/ЕС на Съвета (10) в член 2, параграф 2, букви б) и в), приложение I, част II, точка 1.6.2, буква г) и приложение I, част III, точки 7.5 и 7.8, с Регламент (ЕС) № 377/2014, в член 8, параграф 2, буква б), която разпределя сума в размер на 26,5 млн. евро по текущи цени. Общото финансово усилие за осъществяването на целите на рамката за подкрепа на КНП, по-специално на мрежата от съществуващи активи, се оценява на 70 млн. евро. Като се има предвид сходството между целите на настоящото решение и тези на посочените по-горе програми, действията по настоящото решение биха могли да бъдат финансирани от тези програми, при пълно съответствие с техния основен акт.

(25)

За да се гарантира приемлива степен на автономност на европейско равнище при дейностите за КНП, може да се наложи приемането на основен акт за КНП по смисъла на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (11). Тази възможност следва да бъде разгледана в контекста на междинния преглед на действащата многогодишна финансова рамка.

(26)

Като се отчита чувствителният характер на действията за осведомяване относно ситуацията в космическото пространство, участващите държави-членки следва да продължат да отговарят за експлоатацията на датчиците и обработката на данните, водещи до предоставянето на услуги за КНП. Националните активи за КНП ще останат под ръководството на държавите-членки, които отговарят за техния контрол и експлоатация,

1)

„космически обект“ означава всеки създаден от човека обект в космическото пространство;

2)

„космически апарат“ означава всеки космически обект, който обслужва конкретна цел, включително действащите изкуствени спътници и по-горните степени на ракетите носители;

3)

„космически отпадъци“ означава всички космически обекти, включително космически апарати или части и елементи от тях, в орбитата на Земята или такива, които навлизат повторно в атмосферата, които вече не функционират или вече не служат за каквато и да било конкретна цел, включително части от ракети или изкуствени спътници или неактивни изкуствени спътници;

4)

„датчик за КНП“ означава устройство или комбинация от устройства като например наземни или разположени в космоса радари и телескопи, които могат да определят физическите характеристики, свързани с космически обекти като например размер, местоположение и скорост;

5)

„данни от КНП“ означава физически характеристики на космически обекти, установени с датчици за КНП, или орбитални характеристики на космически обекти, получени от наблюдения с датчици за КНП;

6)

„информация от КНП“ означава обработени данни от КНП, които носят определен смисъл за получателя.

а)

оценка и намаляване на рисковете, свързани със сблъсъци при експлоатацията в орбита на европейските космически апарати, както и предоставяне на възможност на операторите на космически апарати по-ефикасно да планират и осъществяват мерки за понижаване на риска;

б)

намаляване на рисковете, свързани с изстрелването в космоса на европейски космически апарати;

в)

наблюдение на неконтролираните повторни навлизания на космически апарати или на космически отпадъци в земната атмосфера и предоставяне на по-точни и ефикасни ранни предупреждения с цел да се намалят потенциалните рискове за безопасността и здравето на гражданите на Съюза и да се сведат до минимум потенциалните щети върху наземната инфраструктура;

г)

стремеж да се предотврати разпространението на космически отпадъци.

а)

създаването и експлоатацията на сензорна функция, която се състои от мрежа от наземни и/или разположени в космоса датчици на държавите-членки, включително национални датчици, разработени чрез ЕКА, за проучване и проследяване на космическите обекти и за създаване на свързана с тях база данни;

б)

създаването и експлоатацията на функция по обработване, чрез която на национално равнище се извършва обработка и анализ на данните от КНП, за да се получи информация от КНП и услуги за КНП, които да бъдат прехвърлени към функцията по предоставяне на услуги за КНП;

в)

създаването на функция по предоставяне на услуги за КНП, както са определени в член 5, параграф 1, на образуванията, посочени в член 5, параграф 2.

а)

оценка на риска от сблъсък между космически апарати или между космически апарати и космически отпадъци и подаване на сигнали за избягване на сблъсък при изстрелването, фазата на начална орбита, експлоатацията в орбита и фазата на извеждане от експлоатация при мисиите на космическите апарати.

б)

засичане и определяне на раздробявания, разпадания или сблъсъци в орбита;

в)

оценка на риска от неконтролирано повторно навлизане на космически обекти и космически отпадъци в земната атмосфера и генериране на свързана с това информация, включително прогнозиране на времето и вероятното място на евентуалния сблъсък.

а)

всички държави-членки;

б)

Съвета;

в)

Комисията;

г)

ЕСВД;

д)

публичните и частните собственици и оператори на космически апарати;

е)

публичните органи за гражданска защита.

а)

за евентуални щети, произтичащи от липсата или прекъсването на предоставянето на услугите за КНП;

б)

закъснението на предоставянето на услугите за КНП;

в)

неточността на информацията, предоставена посредством услугите за КНП; или

г)

предприетите действия в отговор на предоставянето на услуги за КНП.

а)

ръководи рамката за подкрепа на КНП и осигурява изпълнението ѝ;

б)

предприема необходимите мерки за идентифициране, контрол, понижаване и наблюдение на рисковете, свързани с рамката за подкрепа на КНП;

в)

по целесъобразност осигурява актуализирането на изискванията на потребителите във връзка с КНП;

г)

определя общите насоки за управлението на рамката за подкрепа на КНП, по-специално улеснява създаването и работата на консорциума, посочен в член 7, параграф 3;

д)

улеснява възможно най-широкото участие на държавите-членки в съответствие с член 7, когато е целесъобразно.

а)

индикативните усилия и различните ресурси на Съюза за финансиране;

б)

участието в рамката за подкрепа на КНП и подкрепяните с нея действия;

в)

развитието на мрежата от активи за КНП на държавите-членки и развитието на предоставянето на услуги за КНП;

г)

обмена и използването на информация от КНП.

а)

притежаване на или достъп до:

б)

създаване на план за действие за изпълнението на действията, определени в член 4, включително условията за сътрудничество с други държави-членки.

а)

неразрешеното оповестяване на данни и информация се предотвратява, като същевременно се осигурява безпрепятствено функциониране и оптимизиране на използването на получената информация;

б)

гарантира се сигурността на данните от КНП;

в)

информация от КНП и услуги за КНП се предоставят на принципа „необходимост да се знае“ на получателите на услуги за КНП, посочени в член 5, параграф 2, в съответствие с инструкциите и правилата за сигурност на източника на информацията и на собственика на съответния космически обект.

а)

използването и обмена на информация от КНП, като се отчитат одобрените препоръки „Политика по отношение на данните в областта на осведомяването относно ситуацията в космическото пространство — препоръки относно аспектите, свързани със сигурността“;

б)

създаването на структура за управление на риска с цел да се гарантира изпълнението на разпоредбите относно използването и сигурния обмен на данни и информация от КНП;

в)

сътрудничеството с SATCEN за осъществяване на действието, посочено в член 4, параграф 1, буква в).