20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 82/27

(1)

На 5 октомври 2006 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 1472/2006 (оспорваният регламент) за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (2). След преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките този срок беше удължен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 на Съвета (3). Срокът на действие на тези мерки изтече на 31 март 2011 г.

(2)

Някои производители износители подадоха жалби до Общия съд с искане за отмяна на оспорвания регламент. Общият съд отхвърли тези жалби (4). На етапа на обжалване обаче в решенията си от 2 февруари 2012 г. по дело C–249/10 P, Brosmann и др./Съвет и от 15 ноември 2012 г. по дело C–247/10 P, Zhejiang Aokang Shoes/Съвет (съдебните решения) Съдът отмени решенията на Общия съд и отмени Регламент (ЕО) № 1472/2006 в частта, която се отнася до жалбоподателите. По-специално Съдът констатира, че Комисията е трябвало да разгледа исканията, подадени от жалбоподателите с оглед да се ползват от третиране като дружества, работещи в условията на пазарна икономика (ТДПИ), в съответствие с член 2, параграф 7, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 1225/2009, както и че не е изключено, че подобно разглеждане би могло да доведе до налагане на жалбоподателите на по-ниско антидъмпингово мито.

(3)

С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (5), Комисията уведоми засегнатите от съдебните решения производители износители, че е решила да възобнови процедурата по замяна на отменените части на оспорвания регламент и да проучи въпроса дали тези производители са работили преобладаващо в условията на пазарна икономика през съответния период.

(4)

На 19 февруари 2014 г. Комисията прие предложението за регламент за изпълнение на Съвета за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и произведени от Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd, Risen Footwear (HK) Co Ltd и Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd (предложението). В предложението се заявява, че разглеждането на заявленията за ТДПИ е показало, че засегнатите от съдебните решения производители износители не са работили преобладаващо в условията на пазарна икономика през съответния период, че във връзка с това ТДПИ трябва да бъде отказано на тези производители износители и че следователно антидъмпинговото мито, първоначално наложено с оспорвания регламент, следва да бъде въведено отново. За тази цел предложението би въвело отново окончателно антидъмпингово мито за засегнатите от съдебните решения производители износители за периода на прилагане на оспорвания регламент.

(5)

Член 1, параграф 4 от предложението гласи, както следва: „Прилагат се действащите разпоредби в областта на митническите сборове, с изключение на член 221 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (6). Уведомяването на длъжника за размера на сборовете може да се извърши след повече от три години от датата на възникване на митническото задължение, но не по-късно от две години след влизане в сила на настоящия регламент.“

С член 221, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 (Митническия кодекс) се въвежда давност за уведомяването за повторно наложено антидъмпингово мито на длъжника за всеки внос, който е извършен преди повече от три години, при условие че този период не е бил прекъсван поради обжалване по смисъла на член 243 от Митническия кодекс. Член 1, параграф 4 от оспорвания регламент предвижда, че освен ако не е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата, и не съдържа дерогация от член 221, параграф 3 от Митническия кодекс. Доколкото първоначалното уведомяване на длъжника за задължението е оттеглено вследствие на съдебните решения, операторите биха могли да имат оправдани правни очаквания, че след като тригодишният срок, предвиден в член 221, параграф 3 от Митническия кодекс, е изтекъл, евентуалното повторно налагане на задължението е покрито с давност и следователно задължението е „погасено“ (7). След като задължението е погасено съгласно член 221, параграф 3 от Митническия кодекс, повторното му налагане с обратно действие би нарушило оправданите правни очаквания на засегнатите оператори.

В заключение оценката на Съвета е, че прилагането с обратно действие на дерогацията от член 221, параграф 3 от Митническия кодекс не е възможно в този случай, тъй като би нарушило оправданите правни очаквания на засегнатите оператори.

(6)

Без дерогацията с обратно действие от член 221, параграф 3, на практика повторното налагане на митата би имало много ограничени финансови последици, тъй като срокът на действие на първоначалните мерки изтече на 31 март 2011 г.

(7)

Освен това жалбоподателите не са представили елементи, доказващи, че приемането на предлаганата мярка би имало въздействие върху тях.

(8)

Съдът отмени оспорвания регламент в неговата цялост, дотолкова доколкото той се отнася до жалбоподателите. Следователно действието на съдебните решения по отношение на отменената мярка не зависи от допълнителен акт, който да бъде приет от институциите. Във връзка с това Съветът заключава, че член 266 от Договора за функционирането на Европейския съюз не задължава институциите повторно да наложат митата в настоящия случай,