Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32011R0517

    Регламент (ЕС) № 517/2011 на Комисията от 25 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Съюза за намаляване на разпространението на някои салмонелни серотипове сред кокошките носачки от вида Gallus gallus и за изменение на Регламент (ЕО) № 2160/2003 и Регламент (ЕС) № 200/2010 на Комисията Текст от значение за ЕИП

    OB L 138, 26.5.2011, p. 45–51 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Този документ е публикуван в специално издание (HR)

    Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 10/03/2019

    ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/517/oj

    26.5.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 138/45


    РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 517/2011 НА КОМИСИЯТА

    от 25 май 2011 година

    за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Съюза за намаляване на разпространението на някои салмонелни серотипове сред кокошките носачки от вида Gallus gallus и за изменение на Регламент (ЕО) № 2160/2003 и Регламент (ЕС) № 200/2010 на Комисията

    (текст от значение за ЕИП)

    ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

    като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

    като взе предвид Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига (1), и по-специално член 4, параграф 1, втора алинея и член 13, параграф 1 от него,

    като има предвид, че:

    (1)

    Целта на Регламент (ЕО) № 2160/2003 е да се гарантира, че се вземат мерки за откриването и контрола на салмонелата и на други причиняващи зоонози агенти на всички значими етапи от производството, обработката и разпространението, и по-специално на равнището на първичното производство, за да се намали разпространението им, както и рискът, който представляват за общественото здраве.

    (2)

    В Регламент (ЕО) № 2160/2003 се предвижда определянето на цели на Съюза за намаляване на разпространението на зоонозите и причиняващите зоонози агенти, изброени в приложение I към него, сред посочените в същото приложение животински популации. В него са установени и някои изисквания към посочените цели. Намаляването е важно предвид строгите мерки, които следва да се прилагат към заразените птичи стада в съответствие с Регламент (ЕО) № 2160/2003. В частност яйца с произход от птиче стадо с неизяснен салмонелен статус, за които се подозира, че са заразени или са от заразени птичи стада, могат да се използват за консумация от човека, само ако са третирани по начин, който гарантира отстраняването на салмонелните серотипове от значение за общественото здравеопазване в съответствие със законодателството на Съюза в областта на хигиената на храните.

    (3)

    В приложение I към Регламент (ЕО) № 2160/2003 са посочени всички серотипове на салмонела от значение за общественото здраве в стада с кокошки носачки от вида Gallus gallus. Посочените стада с кокошки носачки могат да предадат инфекцията от салмонела на потребителя. Поради това с намаляване на разпространението на салмонелата сред стадата с кокошки носачки се способства за контрола на посочения причиняващ зоонози агент в яйцата, който представлява значителен риск за общественото здраве.

    (4)

    С Регламент (ЕО) № 1168/2006 на Комисията от 31 юли 2006 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 по отношение на целта на Общността за намаляване на разпространението на някои салмонелни серотипове сред птичите стада от вида Gallus gallus и за изменение на Регламент (ЕО) № 1003/2005 (2) се определя цел на Съюза за намаляване на разпространението на Salmonella Enteritidis или Salmonella Тyphimurium сред възрастни кокошки носачки от Gallus gallus. Целта на Съюза за всяка държава-членка е минимален годишен процент за намаляване на позитивни стада с възрастни кокошки носачки от 10 % до 40 % в зависимост от разпространението през предходната година. Като друга възможност се предвижда намаляване на максималния процент до 2 % или по-малко.

    (5)

    В Регламент (ЕО) № 2160/2003 се предвижда при определяне на целта на Съюза да бъдат взети под внимание опитът, натрупан чрез националните мерки, както и информацията, предадена на Комисията или на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) съгласно съществуващите изисквания на Съюза, по-специално в рамките на информацията, предвидена в Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози, за изменение на Решение 90/424/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 92/117/ЕИО на Съвета (3), и по-специално член 5 от нея.

    (6)

    Обобщеният доклад на Общността за тенденциите и източниците на зоонози, агенти, причиняващи зоонози, и епидемии, причинени от храна, в Европейския съюз през 2008 г. (4) показа, че Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium са серотиповете, които най-често са свързани със заболявания у хората. Случаите при хора, причинени от S. Enteritidis, са намалели чувствително през 2008 г., а се наблюдава увеличение на случаите, причинени от S. Typhimurium. В съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 2160/2003 бяха проведени консултации с ЕОБХ относно определянето на постоянната цел на Съюза за стадата с кокошки носачки от вида Gallus gallus.

    (7)

    На 10 март 2010 г. по искане на Европейската комисия Експертната група по биологични опасности на ЕОБХ прие научно становище относно количествената оценка на въздействието върху общественото здраве от определянето на нова цел за намаляване разпространението на салмонела сред кокошките носачки от вида Gallus gallus  (5). В него се стига до заключението, че Salmonella Enteritidis е най-успешният вертикално предаван серотип на Salmonella, причиняващ зоонози сред птиците. Становището също така заключава, че мерките за контрол на Съюза по отношение на кокошките носачки успешно са спомогнали за контролирането на инфекциите от салмонела при птиците, използвани за производство, и за намаляване на рисковете за човешкото здраве, произлизащи от домашните птици.

    (8)

    Монофазните щамове на Salmonella Typhimurium бързо се превърнаха в един от най-разпространените серотипове салмонела сред няколко животински вида, както и в клинични случаи с хора. Съгласно научното становище относно мониторинга и оценката на риска за общественото здраве от „щамовете, подобни на Salmonella Typhimurium“ (6), прието на 22 септември 2010 г. от Експертната група по биологични опасности на ЕОБХ, монофазните щамове на Salmonella Typhimurium с формула на антигена 1,4,[5],12:i:- се считат за щамове на Salmonella Typhimurium и представляват риск за общественото здраве, сравним с риска от други щамове на Salmonella Typhimurium.

    (9)

    Съответно за целите на яснотата на законодателството на Съюза е целесъобразно да бъдат изменени Регламент (ЕО) № 2160/2003 и Регламент (ЕС) № 200/2010 на Комисията от 10 март 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Съюза за намаляване на разпространението на серотипове на салмонела в стада с възрастни птици за разплод от вида Gallus gallus  (7), за да може в Salmonella Typhimurium да бъдат включени монофазните щамове с формула на антигена 1,4,[5],12:i:-.

    (10)

    Предвид научното становище от 22 септември 2010 г. и факта, че е необходимо повече време за оценка на тенденциите, свързани със салмонелата в стадата след въвеждането на националните програми за контрол, следва да се определи цел на Съюза за намаляване разпространението на салмонела в стадата с възрастни кокошки носачки от вида Gallus gallus, подобна на тази, определена в Регламент (ЕО) № 1168/2006.

    (11)

    За да се установи степента на напредък при постигането на целта на Съюза, е необходимо да се предвидят разпоредби за многократно вземане на проби от стадата с кокошки носачки от вида Gallus gallus.

    (12)

    Техническите изменения, въведени в приложението към настоящия регламент, се прилагат пряко и са хармонизирани в държавите-членки, затова евентуални адаптации на програмите за национален контрол в съответствие с настоящия регламент не изискват повторно одобрение от Комисията.

    (13)

    Националните програми за контрол, създадени с оглед постигането на целта на Съюза за 2011 г. по отношение на птичи стада от възрастни кокошки носачки Gallus gallus, са представени за съфинансиране от страна на Съюза в съответствие с Решение 2009/470/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно разходите във ветеринарната област (8). Програмите се основат на Регламент (ЕО) № 1168/2006 и са одобрени в съответствие с Решение 2010/712/ЕС на Комисията от 23 ноември 2010 г. за одобряване на годишните и многогодишните програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на някои болести по животните и зоонози, представени от държавите-членки за 2011 г. и следващите години, и за одобряване на финансовото участие на Съюза за тези програми (9).

    (14)

    Регламент (ЕО) № 1168/2006 следва да бъде отменен и заменен с настоящия регламент, Техническите разпоредби в приложението към Регламент (ЕО) № 1168/2006 постигат същите резултати като приложението към настоящия регламент. Поради това държавите-членки ще са в състояние да го прилагат незабавно без необходимост от преходен период.

    (15)

    Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и срещу тях не изказаха възражения нито Европейският парламент, нито Съветът,

    ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

    Член 1

    Цел

    1.   Целта на Съюза, посочена в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, за намаляване на разпространението на Salmonella Еnteritidis и Salmonella Typhimurium сред възрастни кокошки носачки от Gallus gallus (Цел на Съюза) е, както следва:

    а)

    минимален годишен процент за намаляване на позитивни стада с възрастни кокошки носачки, равен най-малко на:

    i)

    10 %, когато разпространението през предходната година е било по-малко от 10 %;

    ii)

    20 %, когато разпространението през предходната година е било повече или равно на 10 % и по-малко от 20 %;

    iii)

    30 %, когато разпространението през предходната година е било повече или равно на 20 % и по-малко от 40 %;

    iv)

    40 %, когато разпространението през предходната година е било повече или равно на 40 %;

    или,

    б)

    намаляване на максималния процент, равен или по-нисък от 2 %, на положителните стада с възрастни кокошки носачки; за държавите-членки с по-малко от 50 птичи стада с възрастни кокошки носачки обаче положително може да остане не повече от едно птиче стадо с възрастни птици.

    Целта на Съюза се постига всяка година въз основа на мониторинга от предходната година. Относно целта, която следва да се постигне през 2011 г., като референтни стойности се използват резултатите от 2010 г., основани на мониторинга, извършен в съответствие с член 1 от Регламент (ЕО) № 1168/2006.

    По отношение на монофазните щамове на Salmonella Typhimurium серотиповете с формула на антигена 1,4,[5],12:i:- се включват в целта на Съюза.

    2.   Схемата за провеждане на изследванията, която е необходима за проверка на постигането на целта на Съюза, е посочена в приложението („схема за провеждане на изследванията“).

    Член 2

    Преразглеждане на целта на Съюза

    Целта на Съюза се преразглежда от Комисията, като се вземат под внимание данните, събрани в съответствие със схемата за провеждане на изследвания, и критериите, установени в член 4, параграф 6, буква в) от Регламент (ЕО) № 2160/2003.

    Член 3

    Изменение на Регламент (ЕО) № 2160/2003

    В приложение II към Регламент (ЕО) № 2160/2003 в част В се добавя следната точка:

    „6.

    Всички позовавания на „Salmonella Typhimurium“ в този раздел включват и монофазния щам на Salmonella Typhimurium с формула на антигена 1,4,[5],12:i:-“.

    Член 4

    Изменение на Регламент (ЕС) № 200/2010

    В член 1, параграф 1 първата алинея се заменя със следното:

    „1.   От 1 януари 2010 г. целта на Съюза, както е посочена в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, за намаляване на Salmonella spp. в стадата с птици за разплод от вида Gallus gallus (цел на Съюза), е намаляване до 1 % или по-малко на маскималния процент на възрастни птици за разплод от вида Gallus gallus, които остават положителни по отношение на Salmonella Enteritidis, Salmonella Infantis, Salmonella Hadar, Salmonella Typhimurium, включително монофазния щам на Salmonella Typhimurium серотиповете с формула на антигена 1,4,[5],12:i:- и Salmonella Virchow (серотиповете на салмонела от значение).“

    Член 5

    Отмяна на Регламент (ЕО) № 1168/2006

    Регламент (ЕО) № 1168/2006 се отменя.

    Позоваванията на Регламент (ЕО) № 1168/2006 се считат за позовавания на настоящия регламент.

    Член 6

    Влизане в сила и прилагане

    Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

    Съставено в Брюксел на 25 май 2011 година.

    За Комисията

    Председател

    José Manuel BARROSO


    (1)  ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 1.

    (2)  ОВ L 211, 1.8.2006 г., стр. 4.

    (3)  ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 31.

    (4)  The EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2010 г., 8(1): 1496.

    (5)  The EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2010 г., 8 (4):1546.

    (6)  The EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2010 г.; 8(10):1826.

    (7)  ОВ L 61, 11.3.2010 г., стр. 1.

    (8)  ОВ L 155, 18.6.2009 г., стр. 30.

    (9)  ОВ L 309, 25.11.2010 г., стр. 18.


    ПРИЛОЖЕНИЕ

    Схема за провеждане на изследванията, които са необходими за установяване на постигането на целта на Съюза за намаляване на Salmonella Еnteritidis и Salmonella Typhimurium в птичите стада от вида Gallus gallus, посочени в член 1, параграф 2

    1.   ОБХВАТ НА ПРОБИТЕ

    Пробите следва да обхващат всички птичи стада с възрастни кокошки носачки Gallus gallus в рамката на националните програми за контрол, предвидени в член 5 от Регламент (ЕО) № 2160/2003.

    2.   МОНИТОРИНГ НА СТАДАТА С КОКОШКИ НОСАЧКИ

    2.1.   Честота на вземане и състояние на пробите

    Проби от птичите стада следва да се вземат по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост и от компетентния орган.

    Вземане на проби по инициатива на оператора от хранителната промишленост се осъществява най-малко на всеки петнадесет седмици. Първото вземане на проби се провежда, когато кокошките в стадото достигнат възраст 24 ± 2 седмици.

    Вземане на проби от компетентния орган се осъществява най-малко:

    а)

    в едно птиче стадо за година за стопанство с най-малко 1 000 птици;

    б)

    на възраст 24 ± 2 седмици за птичи стада, отглеждани в сгради, където видът салмонела е бил открит при предишно птиче стадо;

    в)

    при всеки случай на подозрение за инфекция със салмонела при разследване на избухване на епидемия, причинена от храна, в съответствие с член 8 от Директива 2003/99/ЕО или при всички случаи, когато компетентният орган счита това за целесъобразно, като се използва протоколът за вземането на пробите, посочен в част Г, точка 4, буква б) от приложение II към Регламент (ЕО) № 2160/2003;

    г)

    във всички стада с кокошки носачки на стопанството в случай на откриване на Salmonella Еnteritidis или Salmonella Тyphimurium в едно стадо с кокошки носачки на стопанството;

    д)

    в случаи, когато компетентният орган счита това за подходящо.

    Вземането на проби, извършвано от компетентния орган, може да замести вземането на проби по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост.

    2.2.   Протокол за вземане на проби

    За да се повиши до максимум чувствителността на вземането на проби и да се осигури правилно прилагане на протокола за вземане на проби, компетентният орган или стопанският субект в хранителната промишленост следва да осигурят вземането на проби от обучени лица.

    2.2.1.   Вземане на проби от стопански субект в хранителната промишленост

    а)

    При отглеждане на птиците в кафези се вземат две проби по 150 g естествено събрани изпражнения от всички транспортни ленти или остъргващи лопати в сградата след пускане на системата за отстраняване на тора; при помещение със стъпаловидно разположени кафези без остъргващи лопати или транспортни ленти обаче трябва да бъдат събрани две проби по 150 g от смесени пресни изпражнения от 60 различни места под кафезите от местата за изпражненията.

    б)

    При отглеждане на птиците в обор или открити ферми се вземат два чифта обувни тампони или „чорапчета“.

    Обувните тампони трябва да имат достатъчна способност да попиват, за да задържат влагата. Повърхността на обувните тампони се навлажнява с подходящ разтворител.

    Пробите трябва да се взимат, като помещението се обхожда по маршрут, който осигурява представителни проби за всички части на помещението или съответния участък от него. Маршрутът включва зони, покрити със слама или с летви, при условие че е безопасно да се ходи по летвите. В пробата трябва да се включат всички отделни заградени участъци в рамките на едно помещение. Когато вземането на пробите в даден участък приключи, обувните тампони трябва да се свалят внимателно, за да не изпадне полепеният по тях материал.

    2.2.2.   Вземане на проби от компетентния орган

    Поне една проба трябва да се събере, като се използва протоколът за вземане на проби в допълнение към пробите, посочени в точка 2.2.1. Допълнителни проби трябва да се вземат, за да се осигурят представителни проби, ако това се изисква поради разпределението или големината на стадото.

    В случай на проба, посочена в точка 2.1, букви б), в), г) и д), компетентните власти се задоволяват с провеждане, както това е подходящо, на по-нататъшни тестове, а именно чрез лабораторни тестове и/или проверки по документи, както е целесъобразно за осигуряване, че резултатите от проверките за салмонела по птиците не са повлияни от употребата на антимикробиални вещества в птичите ята.

    Когато не са открити Salmonella Еnteritidis и Salmonella Тyphimurium, но са открити антимикробиални вещества или инхибиторен ефект на бактериален растеж, птичето стадо се счита за инфектирано с оглед на целта на Съюза.

    Компетентният орган може да реши да разреши замяната на една проба от изпражнения или един чифт обувни тампони с прахова проба от 100 g, събрана от няколко места в помещението от повърхности с видимо присъствие на прах. Като алтернатива може да се използва проба, взета с помощта на един или повече навлажнени текстилни тампона с обща площ най-малко 900 cm2, вместо да се събира прах от няколко места в помещението, като се гарантира, че всеки тампон е добре покрит с прах от двете страни.

    Компетентният орган може да реши да увеличи минималния брой на пробите, за да осигури представителни проби по оценка във всеки отделен случай на епидемиологичните параметри, а именно условията за биосигурност, разпределението или големината на стадото или други условия от значение.

    3.   ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБИТЕ

    3.1.   Транспортиране и подготовка на пробите

    За предпочитане е пробите да бъдат изпращани по експресна поща или куриер до лабораториите, посочени в членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, в рамките на 24 часа след вземането им. Ако не бъдат изпратени в рамките на 24 часа, те се съхраняват в хладилник. Пробите могат да се транспортират и при нормална температура на околната среда, стига да се избягват прекалено високите температури (над 25 °C) или излагането на слънчева светлина. В лабораторията пробите се държат в хладилник до изследването, което трябва да се извърши в рамките на 48 часа след получаването им и в рамките на четири дни след вземането на пробите.

    Пробите от обувни тампони и праховите проби или текстилният тампон се подготвят отделно, когато се вземат от компетентния орган, а когато се вземат от стопански субекти в хранителната промишленост, отделните проби могат да бъдат съчетани в едно изследване.

    3.1.1.   Проби с обувни тампони и прахови проби

    а)

    Двата чифта обувни проби (или „чорапчета“) или прахови проби се разопаковат внимателно, за да се избегне изпадането на полепналия фекален материал, издърпват се и се поставят в 225 ml буферирана пептонна вода (BPW), предварително затоплена до стайна температура, или 225 ml разтворител се добавя директно към двата чифта обувни проби в контейнера, който е получен в лабораторията. Обувните тампони/чорапчета или текстилният тампон се потапят изцяло в BPW, за да се осигури достатъчно количество течност около пробата, така че салмонелите да се отделят от нея, и затова при необходимост може да се добави още BPW.

    б)

    Пробата се центрофугира до пълното ѝ насищане и обработката продължава, като се прилага методът за откриване по точка 3.2.

    3.1.2.   Други проби с материал от изпражнения и прах

    а)

    Пробите от изпражнения се издърпват внимателно и напълно се смесват, а количество от 25 g субпроби се взема за посявка.

    б)

    25 g субпроба (или 50 ml суспензия, съдържаща 25 g от първоначалната проба) се добавя към 225 ml буферен разтвор в пептонова вода, която е била предварително затоплена до стайна температура.

    в)

    Посявката на пробата се провежда, като се прилага методът за изследване по точка 3.2.

    Ако са уточнени стандарти по ISO за подготовката на съответните проби за откриване на салмонела, то те се прилагат, като заместват разпоредбите за подготовка на пробите от точки 3.1.1 и 3.1.2.

    3.2.   Метод за откриване

    Откриването на видовете салмонела се провежда съгласно поправка 1 към EN/ISO 6579-2002/Amd1:2007. „Микробиология на храните и храните за животни — хоризонтален метод за откриване на Salmonella spp. — поправка 1: приложение Г: Откриване на Salmonella spp. в животински изпражнения и в проби от околната среда от периода на първично производство“ на Международната организация по стандартизация.

    След инкубирането пробите в BPW не се разклащат, разбъркват или размесват по друг начин.

    3.3.   Определяне на серотипа

    Серотипът на най-малко един изолат от всяка положителна проба, взета от компетентния орган, се определя по схемата на Kaufmann-White-LeMinor. При изолатите, взети от стопанските субекти в хранителната промишленост, се определя поне един серотип на Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium.

    3.4.   Алтернативни методи

    По отношение на пробите, взети по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост, може да се използват алтернативни методи вместо методите за подготовка на проби, методите за откриване и методите за определяне на серотипа, посочени в точки 3.1, 3.2 и 3.3 от настоящото приложение, ако са потвърдени в съответствие с най-новата версия на стандарт EN/ISO 16140.

    3.5.   Тестване за антимикробна резистентност

    Изолатите се изследват за антимикробна резистентност в съответствие с член 2 от Решение 2007/407/ЕО на Комисията (1).

    3.6.   Съхраняване на щамове

    Компетентният орган трябва да гарантира, че поне по един изолиран щам на значимите серотипове на Salmonella spp. от вземане на проби като част от официални проверки годишно и за всяко помещение се съхранява за бъдещо определяне на фаги или изследване за антимикробна възприемчивост, като се използват нормалните методи за събиране на посевки, които трябва да гарантират целостта на щамовете за минимален период от две години.

    По преценка на компетентния орган изолираните щамове от проби, взети от стопанските субекти в хранителната промишленост, също се съхраняват за тези цели.

    4.   РЕЗУЛТАТИ И ДОКЛАДВАНЕ

    4.1.   Дадено стадо от кокошки носачки се счита за положително за целите на доказването на постигането на целта на Съюза, когато:

    а)

    е установено наличието на значимите серотипове на Salmonella (различни от ваксинни щамове) в една или повече от взетите от стадото проби, дори и ако значимите серотипове на Salmonella са открити само в прахова проба или тампон; или

    б)

    антимикробни препарати или инхибитори на растежа на бактериите са открити в стадото.

    Това правило не се прилага при изключителни случаи, описани в приложение II Г, точка 4 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, когато първоначалният положителен резултат за салмонела не е потвърден от съответния протокол за вземането на пробите.

    4.2.   Положителните птичи стада се отчитат само веднъж, независимо:

    а)

    колко често са били открити значимите серотипове на салмонела в стадото по време на периода на производство;

    или

    б)

    дали вземането на проби е било извършено по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост, или от компетентния орган.

    Ако обаче вземането на проби през периода на производство е извършено в рамките на две календарни години, резултатът за всяка година се съобщава отделно.

    4.3.   Докладът съдържа:

    а)

    общия брой на стадата с възрастни кокошки носачки, които са били изследвани поне веднъж в годината, за която се отнася докладът;

    б)

    резултатите от изследванията, в това число:

    i)

    общия брой на стадата с кокошки носачки в държавата-членка с положителен резултат за салмонела;

    ii)

    броя на стадата с кокошки носачки с поне един положителен резултат за Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium;

    iii)

    броя на стадата с кокошки носачки с положителен резултат за всеки един от серотиповете на салмонела или за неопределен вид салмонела (изолирани щамове, чийто тип или серотип не може да бъде определен);

    в)

    тълкуване на резултатите, по-специално по отношение на изключителните случаи или при значителна промяна на броя на изследваните и/или положителните стада.

    Резултатите и всяка допълнителна информация, която е от значение, се съобщават като част от доклада за тенденциите и източниците, предвиден в член 9, параграф 1 от Директива 2003/99/ЕО.


    (1)  ОВ L 153, 14.6.2007 г., стр. 26.


    Top