30.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 83/65

(1)

Макроикономическата и бюджетната ситуация в Гърция значително се влоши през последната година и състоянието на гръцките публични финанси се влоши много повече, отколкото би могло да се очаква в резултат на забавянето на икономическия растеж. Това влошаване до голяма степен се дължи на национални фактори, формирали се години наред в страната, които доведоха до влошаване на салдото по сметка „нето предоставени/нето получени заеми“ на гръцката икономика и до силни и трайни външни дисбаланси, съпътствани с голям спад на конкурентоспособност и осезаемо влошаване на фискалната позиция.

(2)

Националните политики по отношение на провеждането на фискалната политика, слабата ефикасност на публичната администрация и липсата на структурни реформи (показатели, по които Гърция отстъпва на много други държави по света) допринесоха за лошите икономически и фискални резултати.

(3)

Настоящата ситуация изправя гръцката икономика пред големи предизвикателства и поражда рискове за нейната дългосрочна устойчивост, а икономическото и фискалното състояние на страната може да доведе до негативни последици за други държави-членки на еврозоната, за което свидетелстват измененията на финансовите спредове на редица държави-членки. Настоящото положение съдържа рискове, застрашаващи правилното функциониране на икономическия и паричен съюз.

(4)

В рамките на различни процедури за многостранно наблюдение Съветът и Комисията многократно сигнализираха за дългосрочните структурни проблеми в гръцката икономика. Една от тези процедури включва наблюдението на бюджета в рамките на Пакта за стабилност и растеж и Лисабонската стратегия, в която общите насоки за икономическите политики осигуряват обща референтна рамка за структурна реформа в Съюза (1) и в еврозоната. Това включва и препоръки до държавите-членки да спазват средносрочните бюджетни цели и да предприемат ефективни действия с цел да осигурят навременно коригиране на прекомерните дефицити, както и да се стремят към коригиране на дефицита по текущата сметка чрез провеждане на структурни реформи, засилване на външната конкурентоспособност и прилагане на коригиращи дефицита фискални политики.

(5)

В този контекст, отразявайки сериозните структурни проблеми в гръцката икономика, които обхващат фискалната политика, пазара на труда и продуктовия пазар, на 25 юни 2009 г. Съветът (2) заяви, че в Гърция „става неизбежно да се активизира и ускори работата за овладяване на макроикономическите дисбаланси и структурните слабости на гръцката икономика“ и отправи към Гърция конкретни за страната препоръки, в това число и препоръка да продължи с фискалната консолидация; да засили конкуренцията в сектора на професионалните услуги, да извърши реформи за увеличаване на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност; да използва структурните фондове по-ефективно; да проведе реформа в публичната администрация и да предприеме широк диапазон от мерки на пазара на труда в рамките на интегриран подход, съчетаващ гъвкавост и сигурност. В същото време Съветът препоръча Гърция, като член на еврозоната, да осигури устойчивост; да подобри качеството на публичните финанси, да модернизира публичната администрация, както и да приложи общите принципи на Съюза за съчетаване на гъвкавост и сигурност.

(6)

Икономическите и бюджетните политики в Гърция не са в съответствие нито с конкретните за страната препоръки, отправени съгласно общите насоки за икономическите политики, нито с отправените до държавите-членки на еврозоната препоръки, установени в препоръката на Съвета от 14 май 2008 година относно общи насоки за икономическата политика на държавите-членки и Общността.

(7)

На 15 януари 2010 г. Гърция представи актуализираната през 2010 г. програма за стабилност, в която се съдържат бюджетните цели за периода до 2013 г. и която следва да се разглежда във връзка с приетия от Парламента на Гърция на 23 декември 2009 г. бюджет за 2010 г.; на 16 февруари 2010 г. Съветът излезе със становище относно актуализираната през 2010 г. гръцка програма за стабилност в съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 година за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (3). Освен това на 16 февруари 2010 г. Съветът прие Решение съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС, с което даде предизвестие на Гърция да предприеме преценените за необходими мерки за намаляване на дефицита с оглед коригирането на прекомерния дефицит (4) (наричано по-нататък „Решението на Съвета от 16 февруари 2010 г.“).

(8)

За правилното функциониране на процеса на координиране на икономическите политики в еврозоната е необходимо своевременно използване на инструментите, посочени в член 121 ДФЕС. Член 121, параграф 4 ДФЕС установява, че Комисията може да отправи предупреждение до съответната държава-членка и може да препоръча на Съвета да отправи необходимите препоръки до тази държава-членка. Предвид сериозността на ситуацията и за да се осигури последователност с Решението на Съвета от 16 февруари 2010 г., се смята за целесъобразно Съветът да приеме необходимите препоръки. Освен това Съветът може, по предложение на Комисията, да реши да обяви публично препоръките си.

(9)

Въпреки че влошаването на макроикономическите условия през 2009 г. беше по-силно, отколкото предвиждаха властите, публичните финанси се влошиха много повече, отколкото би могло да се очаква в резултат на по-силния от очакваното икономически спад. До голяма степен влошаването се дължи на проведените от гръцкото правителство бюджетни политики. Дефицитът на консолидирания държавен бюджет за 2009 г. се оценява в момента на 12,75 % от БВП в сравнение със заложената в актуализираната през януари 2009 г. програма за стабилност цел от 3,75 % от БВП.

(10)

Бюджетът за 2010 г. бе приет от гръцкия парламент на 23 декември 2009 г., като бе определена цел за дефицита през 2010 г. в размер на 9,1 % от БВП. В същото време гръцките власти обявиха намерението си да ускорят фискалната корекция още през 2010 г., като определиха целта за дефицита на бюджета за 2010 г. в размер на 8,7 % от БВП. Ревизираната цел за дефицита на бюджета за 2010 г. от 8,7 % от БВП бе потвърдена в актуализираната през януари 2010 г. програма за стабилност.

(11)

Дългосрочното бюджетно въздействие на застаряването на населението върху публичните разходи е доста над средното ниво за Съюза, най-вече поради прогнозираното много силно нарастване на разходите за пенсии като дял от БВП през следващите десетилетия. Както показва докладът на службите на Комисията от 2009 г. относно устойчивостта, устойчивостта на публичните финанси е изложена на много високи рискове, които освен с помощта на бюджетна консолидация трябва да бъдат преодолени и чрез реформи в пенсионната система и в системата на здравеопазването. Гръцката пенсионна система изпитва проблеми от различно естество, включително фактът, че нейният обхват е фрагментиран. Въпреки че Гърция се нарежда сред държавите с най-висок среден дял на социалните плащания в Съюза — което оказва негативно въздействие върху стимулите за работа, както се вижда по-специално от ниския процент на заетост сред по-възрастните работници — тя е и сред държавите с най-висок процент на бедност сред възрастните хора. Проблеми съществуват и по отношение на схемите за ранно пенсиониране, които осигуряват алтернативна, но скъпа възможност за пенсиониране. Необходими са реформи и в системата на здравеопазването, насочени по-специално към подобряване на ефикасността и управлението, чиито недостатъци бяха причина за наличието на периодически бюджетни дефицити. Реформите на пазара на труда следва да подкрепят нарастналото предлагане на труд с оглед да бъде увеличена базата на вноските.

(12)

Гърция следва да компенсира спада на конкурентоспособност и да се справи с големите външни дисбаланси. В този контекст, в съответствие с общите насоки за икономическите политики, Гърция следва да се стреми към коригиране на дефицита по текущата сметка, като „провежда структурни реформи, засилва външната конкурентоспособност и (…) прилага коригиращи дефицита фискални политики“. За целта гръцките власти следва да приложат постоянни мерки за контрол на текущите първични разходи, в това число на заплатите в публичния сектор; както и да проведе спешно структурни реформи в областта на пазара на труда и на продуктовия пазар. По-специално, гръцките власти следва да гарантират, че в рамките на широкообхватната програма за реформи мерките за фискална консолидация са насочени и към подобряване на качеството на публичните финанси, като същевременно незабавно приложат политики за допълнителни реформи в данъчната администрация.

(13)

Редица показатели и анализи потвърждават, че през изминалите десет години ценовата конкурентоспособност на Гърция е отслабвала по устойчив начин и с бързи темпове. Една от причините за това се крие в растежа на заплатите, който бе по-висок от растежа на производителността. Заплатите в публичния сектор спрямо заплатите в частния сектор нараснаха по-бързо в Гърция отколкото в други държави от еврозоната, като засегнаха механизмите за договаряне на заплатите и подчертаха необходимостта публичният сектор да играе основна роля в процеса на възстановяване на умерените равнища на заплатите. Освен това някои особености на гръцката система за колективно трудово договаряне (например междинно равнище на договаряне) също могат да обяснят несъответствието между растежа на заплатите и растежа на производителността и да изискат въвеждането на промени, които да бъдат потвърдени от социалните партньори. Занапред системата на колективно трудово договаряне трябва да подкрепя промени в заплатите, които да отразяват по-точно конкурентноспособността, развитието на производителността, както и местните условия на пазара на труда.

(14)

Публичната администрация представляваше основна пречка пред увеличаването на ефективността в Гърция. В световен план Гърция се нарежда сред страните с лоши показатели по отношение на публичния сектор, като се смята, че недостатъчният административен капацитет и слабата ефективност са причина за много проблеми. Властите поеха ангажимент да подобрят функционирането на публичния сектор. Сред поетите ангажименти са съкращаването на персонал, по-добро управление на човешките ресурси в публичните ведомства, ограничаване на разходите, повишаване на прозрачността, по-голяма правна сигурност и ефективно прилагане на политики.

(15)

Гърция разполага със значителен потенциал за подобряване на функционирането на бизнес средата и на продуктовия пазар. Бизнесът се сблъсква със сложни, тежки и продължителни административни процедури. Професионалните услуги са строго регламентирани, а пречките пред конкуренцията са сред най-големите в Съюза. Освен това либерализацията на мрежовите индустрии (например енергетиката) изостава от средните стойности за Съюза, както и отварянето на пазарите в транспортния сектор и особено в сектора на железопътния транспорт. Провеждането на реформи в тези области би могло да увеличи частните инвестиции и трудовата заетост, без това да води до прекомерни публични разходи. Реформите на продуктовия пазар също биха могли да благоприятстват провеждането на реформи на пазара на труда, като намалят прекомерните разходи.

(16)

Необходими са реформи и на пазара на труда в Гърция, в съответствие с общите принципи на съчетаване на гъвкавост и сигурност, както бе отбелязано в препоръките на Съвета от 2009 г. относно прилагането на политиките в областта на заетостта. Особено внимание следва да бъде посветено на младите хора предвид трудностите, с които те се сблъскват в началото на професионалния си живот. Съществува сериозна необходимост от подкрепа на преминаването от едно работно място на друго, включително и чрез подобряване на политиките за образование и обучение, повишаване на професионалните умения на работната сила и засилване на ефикасността на активните политики на пазара на труда, като за целта се използват и средства от Европейския социален фонд. Съществува също нужда да се опрости законодателството за защита на трудовата заетост. Освен това политиката следва да насърчава активно участие на пазара на труда. Осъществяването на практика на тези препоръки е от ключово значение за гръцката икономика. Въздействието на предприетите в икономическата област структурни мерки върху трудовата заетост следва да бъде внимателно анализирано.

(17)

По-бързото и по-ефективно усвояване на средствата от структурните и кохезионните фондове на Съюза има възможност да играе решаваща роля за успеха на усилията за възстановяване на конкурентоспособността и на устойчивите публични финанси. В сравнение с други държави-членки Гърция изостава по отношение на усвояването на средства от фондовете. Като си сътрудничи с Комисията за предприемането на мерки за подобряване на капацитета на усвояване и на модела на оперативните програми, Гърция би могла да осигури финансиране за важни инвестиции в публичния сектор, които подкрепят потенциала за дългосрочен растеж, като в същото време позволяват напредък в процеса на консолидация на бюджета. Особено внимание следва да се отдели на оперативните програми „Административна реформа“ и „Цифрова конвергенция“, тъй като те оказват подкрепа за съществени реформи в публичната администрация, които са от особено значение за стратегията за реформи, описана в актуализираната през януари 2010 г. програма за стабилност. Например за тези оперативни програми би могло да се разчита на средства от структурните фондове на Съюза за подкрепа на публичния сектор в реформите на системата на здравеопазването, публичните услуги в сферата на заетостта, обучението през целия живот, борбата с недекларирания труд, както и изграждането на капацитет за ефективен контрол и прилагане на нормативната уредба.

(18)

Гръцките банки изглеждат относително стабилни по отношение на рентабилност и капиталова адекватност. Освен това стабилността на банковия сектор бе потвърдена с помощта на мащабни стрес тестове. В допълнение гръцките банки поддържат ниско равнище на необслужвани кредити (около 7,2 % от всички кредити) и относително ниско съотношение на кредитите спрямо депозитите. Гръцкият банков сектор обаче изпитваше трудности в привличането на капитал на междубанковия пазар, като разчиташе главно на заеми от централните банки в Евросистемата. Накратко, въпреки че гръцката банкова система е като цяло стабилна и беше засегната от глобалната финансова криза в по-малка степен отколкото в други държави-членки, малко е вероятно тя да остане незасегната предвид проблемите с гръцките публични финанси. Допълнителен проблем представляват икономическите и финансовите проблеми, които се наблюдават в някои от съседните на Гърция държави.

(19)

Предвид влиянието на глобалната икономическа и финансова криза върху икономиката на Гърция, свързаната с това преоценка на риска увеличава допълнително напрежението по отношение на тежестта на дълга и води до повишаване на рисковите премии по държавния дълг,

1.

Предвид институционалните слабости в гръцките публични финанси и гръцката икономика като цяло Гърция следва да изготви и приложи колкото се може по-скоро през 2010 г., пакет от решителни и всеобхватни структурни реформи, който надхвърля рамките на мерките, очертани в актуализираната през януари 2010 г. програма за стабилност. Трябва да бъдат предоставени ясни и подробни графици за предложените реформи, които да бъдат последвани от тяхното изпълнение. По-специално, предвид значението на гарантиране на ефективността на системата за договаряне на заплатите и необходимостта от цялостно ограничаване на растежа на заплатите, и на фона на спада на конкурентоспособността, Гърция следва да:

2.

Предвид неотложната нужда от реформи в пенсионната система и предвид предизвикателствата за дългосрочната устойчивост на публичните финанси Гърция следва да:

3.

Реформите в областта на здравеопазването следва да бъдат съсредоточени върху:

4.

Необходимо е да се повиши ефективността на публичната администрация. За тази цел Гърция следва да:

5.

Друг приоритет през 2010 г. е подобрението на функционирането на продуктовия пазар и на бизнес средата. За тази цел Гърция следва да:

6.

С цел да засили подкрепата за растежа на производството и на заетостта Гърция следва да:

7.

С оглед на предизвикателството да повиши производителността, включително и чрез стратегии за приоритетни публични инвестиции, Гърция следва да предприеме всички необходими мерки за подобряване на ефикасността и на темпа на усвояване на структурните фондове на ЕС. В същото време особено внимание следва да се отдели на своевременното и ефикасно изпълнение на оперативните програми „Административна реформа“ и „Цифрова конвергенция“, тъй като те оказват подкрепа за съществени реформи в сферата на публичната администрация, които са от особено значение за стратегията за реформи, описана в актуализираната през януари 2010 г. програма за стабилност.

8.

Гърция се приканва да представи доклад относно предприетите в отговор на настоящата препоръка мерки и относно графика на изпълнение на структурните мерки, изброени в актуализираната през януари 2010 г. програма за стабилност, в контекста на тримесечните доклади, установени с член 4, параграф 2 от Решението на Съвета от 16 февруари 2010 г.