22.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 17/50

(1)

С писмо от 1 февруари 2008 г., регистрирано като получено от Комисията на същия ден, Италия уведоми Комисията за държавната помощ C 20/08 (ex N 62/08). С писмо, регистрирано като получено от Комисията на 18 март 2008 г., Италия предостави допълнителна информация на Комисията.

(2)

С писмо от 30 април 2008 г. Комисията уведоми Италия, че е решила да открие процедурата, посочена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на помощта. Италия беше уведомена за решението на 7 май 2008 г.

(3)

Решението на Комисията да открие процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на помощта.

(4)

С електронно писмо, регистрирано като получено от Комисията на същия ден (т.е. в рамките на крайния срок за представяне на мнения от страна на Италия, посочен в решението за откриване на процедурата), Италия поиска периодът за представяне на мнения да бъде удължен с един месец. С писмо от 9 юни 2008 г. Комисията одобри искането и удължи срока за представяне на мнения до 7 юли 2008 г. Италия в крайна сметка представи мненията си с писмо от 7 юли 2008 г., регистрирано като получено от Комисията на същия ден (т.е. в рамките на удължения срок).

(5)

Италианската корабостроителница Cantiere Navale De Poli s.p.a. (наричана по-долу „De Poli“), която твърдеше, че е заинтересована страна, представи мнения с писмо от 17 септември 2008 г., регистрирано като получено от Комисията на 17 септември 2008 г. De Poli е италианска корабостроителница, установена във Venezia-Pellestrina. Според информацията в уведомлението, тя е една от двете корабостроителници, която би могла евентуално да се възползва от държавна помощ по схемата, посочена в съображение 6 по-долу, ако помощта, за която е отправено уведомление, бъде одобрена. Но срокът, в който заинтересованите страни можеха да представят своите мнения, изтече един месец след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решението за откриване на процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО. т.е. на 7 юли 2008 г. Мненията на De Poli бяха представени след изтичането на този срок. De Poli твърди, че със закъснение е разбрала за решението на Комисията да открие процедурата и за мненията на Италия по отношение на това решение.

(6)

В член 88, параграф 2 от Договора за ЕО се изисква Комисията да уведоми засегнатите страни да представят своите мнения. В него обаче не се изисква Комисията да уведоми заинтересованите страни поотделно, а да гарантира, че всички потенциално заинтересовани страни имат възможността да представят мнения. Публикуването на съобщение в Официален вестник е подходящо средство за уведомяване на всички засегнати страни, че е открита процедура (3). Следователно може да се счита, че De Poli е получила надлежно уведомление за решението за откриване на процедурата и за срока, определен за представяне на мнения чрез посочената по-горе публикация. Въпреки това De Poli не е успяла да спази определения срок за представяне на мнения, предвиден в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (4) (наричан по-долу „процедурен регламент“). Комисията отбелязва, че De Poli не е поискала удължаване на срока за представяне на мнения, нито е посочила конкретна причина защо нейните мнения трябва да бъдат взети под внимание, въпреки че са представени след изтичането на крайния срок. Поради това Комисията няма да вземе под внимание закъснелите мнения на De Poli.

(7)

С писмо C(2004) 1807 окончателен от 19 май 2004 г. Комисията реши да не повдига възражения относно схема на Италия за държавна помощ, относно временен защитен механизъм за корабостроенето (5) (наричана по-долу„схема“). Комисията счете, че схемата е съвместима с общия пазар, тъй като е в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1177/2002 на Съвета от 27 юни 2002 г. относно временния защитен механизъм за корабостроене (6), изменен с Регламент (ЕО) № 502/2004 на Съвета (7) (наричан по-долу „регламент ВЗМ“).

(8)

За схемата, за която е отправено уведомление до Комисията и която е одобрена от нея, беше определен бюджет от 10 млн. EUR.

(9)

Италия уведоми Комисията за плановете си да отпусне още 10 млн. EUR за бюджета на схемата.

(10)

Комисията откри официалната процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, тъй като имаше съмнения дали помощта, за която е отправено уведомление, е съвместима с общия пазар по причините, описани по-долу.

(11)

С оглед на член 1, буква в) от процедурния регламент и член 4 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (8) (наричан по-долу „регламент за прилагане“), Комисията счете, че увеличението на бюджета, за което е отправено уведомление, представлява изменение на схемата и следователно нова помощ, за която следва да бъде отправено уведомление до Комисията съгласно член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. Освен това Комисията сметна, че съвместимостта на помощта, за която е отправено уведомление, с общия пазар следва да бъде оценена от гледна точка на приложимите понастоящем правила. Регламентът ВЗМ не се прилага от 31 март 2005 г. и следователно не предоставя правно основание за одобряване на помощта.

(12)

Комисията отбеляза още, че помощта не изглежда съвместима с общия пазар съгласно всички съответни разпоредби за държавна помощ.

(13)

Италия оспори съмненията на Комисията и изрази следните мнения.

(14)

На първо място Италия оспорва становището на Комисията, че мярката, за която е отправено уведомление, представлява нова помощ. Италия твърди, че член 4 от регламента за прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че квалификацията като нова помощ следва да се отнася за увеличения на бюджетите на одобрени схеми за помощи, при които има удължаване на сроковете, в рамките на които предприятията могат да имат достъп до съответните помощи, с последващо изкривяващо въздействие върху конкуренцията. Италия твърди, че това очевидно не се отнася за настоящия случай, който засяга завършващи инициативи, за които е направено официално заявление, когато регламентът ВЗМ все още е бил в сила. В тази връзка Италия твърди също така, че член 4 от регламента за прилагане е процедурна разпоредба, определяща процедурите за уведомяване за някои изменения на съществуваща помощ, което няма нищо общо с оценката на съвместимостта, и че поради това Комисията не може да се позовава на този член за оценка на съвместимостта на предложената държавна помощ.

(15)

Италия коментира също становището на Комисията, че регламентът ВЗМ вече не предоставя правно основание за съвместимостта на помощта, за която е отправено уведомление. На първо място Италия твърди, че това становище не съответства на позицията, възприета в регламента ВЗМ, който въпреки че е предвиден да се прилага до 31 март 2004 г. (по-късно срокът е удължен до 31 март 2005 г.), е имал като правно основание Регламент (ЕО) № 1540/98 на Съвета от 29 юни 1998 г. за установяване на нови правила за корабостроенето (9) (наричан по-долу „регламент за корабостроенето“), чийто срок на действие е трябвало да изтече на 31 декември 2003 г.

(16)

Освен това Италия счита, че не е ясно защо регламентът ВЗМ не може да оправдае „актуализирането“ на бюджета на схемата за помощ, след като това е просто финансова операция, предназначена да постави корабостроителите, които са подали заявления в съответствие с регламента ВЗМ, когато все още е бил в сила, но които не са успели да се възползват от помощта поради бюджетния недостиг, при равни условия с корабостроителите, които вече са се възползвали от помощта, като се зачита общия принцип за равно третиране. Италия твърди, че въпреки че актуализирането на ресурсите за обществена политика, предназначено да коригира въздействието на прогнозите за време или за разходи, които са се оказали погрешни, включва увеличаване на първоначалната помощ, то не представлява нова помощ или е съвместимо по силата на правното основание, което е оправдало първоначалната помощ. Накратко, според Италия това е само въпрос на уреждане на неразрешени случаи на искания за помощ, свързани с договори, сключени преди 31 март 2005 г., без това да означава удължаване на схемата, разширяване на нейния обхват или промяна в основната ѝ структура. В подкрепа на това становище Италия цитира общите принципи на равно третиране, необходимостта да се отдаде нужното внимание на оправданите правни очаквания на бенефициерите и съдебната практика на Съда на Европейските общности (решения по дела 223/85 (10) и C-364/90 (11)).

(17)

И накрая, Италия твърди, че помощта, за която е отправено уведомление, не би била в противоречие с решение на Световната търговска организация, според което регламентът ВЗМ е в разрез с правилата на СТО.

(18)

Тъй като мярката има чисто бюджетен характер, нейната съвместимост с общия пазар следва да бъде оценена по отношение на мерките, които се предвижда да бъдат финансирани чрез нея, т.е. на помощта по схемата. Поради причините, изложени в горепосоченото писмо на Комисията от 19 май 2004 г., схемата представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(19)

Съгласно член 1, буква в) от процедурния регламент и член 4 от регламента за прилагане, увеличенията на бюджета на одобрена схема за помощ представляват нова помощ, ако надвишават 20 % от първоначалния бюджет. В настоящия случай увеличението, за което е отправено уведомление, съответства на 100 % от първоначалния бюджет и следователно трябва да бъде оценено като нова помощ съгласно член 87 от Договора за ЕО.

(20)

Възраженията на Италия в тази връзка не променят оценката на Комисията.

(21)

По отношение на понятието нова помощ, което е включено в задължението за уведомяване съгласно член 88, параграф 3 от Договора, Комисията прилага определенията, посочени в член 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 659/1999. Едно от нещата, определени като „нова помощ“ в член 1, буква в) от посочения регламент, е „измененията на съществуваща помощ“.

(22)

В член 4 от регламента за прилагане се определя също, че „промяна на съществуваща помощ означава всяко изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, което не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар“, включително увеличения на бюджета на разрешена схема за помощ, които надвишават 20 %. В тази връзка Комисията отбелязва, че член 4 от регламента за прилагане не представлява правно основание за оценка на съвместимостта на нова помощ, нито Комисията, обратно на предположението на Италия (вж. съображение 13), е разчитала на посочения член за тази цел; по-скоро въпросният член дава разяснение за това как Комисията следва да прилага член 1, буква в) от процедурния регламент по отношение на понятието „нова помощ“. Комисията отбелязва още, че аргументът на Италия, че мярката е просто „актуализиране“ на разходите, които са се оказали различни от прогнозираните, което не променя основната структура на схемата, не засяга факта, че настоящото увеличение на бюджета представлява изменение на съществуваща държавна помощ и следователно е нова помощ съгласно член 1, буква в) от процедурния регламент и член 4 от регламента за прилагане.

(23)

По подобен начин Комисията не може да приеме аргумента на Италия, че член 4 от регламента за прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че определянето като нова помощ следва да се отнася за увеличения на бюджетите на одобрени схеми за помощ, при които има удължаване на срока, в който предприятията могат да имат достъп до съответните помощи, с последващо изкривяващо въздействие върху конкуренцията. Комисията отбелязва, че увеличенията на бюджет на одобрена схема (освен малките увеличения, които са под 20 %) би следвало да имат въздействие върху конкуренцията, тъй като те дават възможност на държавите-членки да предоставят по-голяма помощ от първоначално одобрената. Тази промяна във въздействието на схемата върху конкуренцията изисква Комисията да направи нова оценка на нейната съвместимост с общия пазар. От нея следва, че увеличение на бюджета в размера, обявен от Италия, не може да се разглежда като имащо чисто формален или административен характер или като такова, което не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на помощта с общия пазар.

(24)

Поради това Комисията потвърждава, че мярката, за която е отправено уведомление, трябва да бъде оценена като нова държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(25)

По отношение на първата забележка на Италия в тази връзка Комисията отбелязва първо, че правното основание за приемането на регламента ВЗМ не е бил регламентът за корабостроенето, а Договорът за ЕО, и по-специално член 87, параграф 3, буква д), член 93 и член 133 от него. Освен това Комисията не вижда несъответствие между позицията си по настоящия случай и факта, че регламентът ВЗМ се е позовавал, за някои от своите разпоредби, на регламента за корабостроенето. Това е било чисто законодателна техника, с която за да се избегне повторение, в регламента ВЗМ не са посочени отново някои определения или правила, които вече са били дадени в регламента за корабостроенето, а просто е включена същността на тези разпоредби чрез позоваване на тях. Резултатът не е бил прилагането на регламента ВЗМ по отношение на тези въпроси да зависи от продължаващата валидност на регламента за корабостроенето, а да се създадат нови, независими разпоредби в регламента ВЗМ, сходни по своята същност с разпоредбите на регламента за корабостроенето, на които са се позовавали. Това по никакъв начин не противоречи на становището на Комисията по настоящия случай, че актове на институциите на Общността трябва да имат правно основание, което е в сила на датата, на която е приет актът.

(26)

Както се посочва в решението на Комисията от 30 април 2008 г. за откриване на официалната процедура по разследване, регламентът ВЗМ вече не е в сила и следователно не може да служи като правно основание за оценката на новата помощ. Поради причините, посочени в решението за откриване на процедурата по разследване (параграфи 9 и 10), помощта, за която е отправено уведомление, не е съвместима с общия пазар съгласно Рамката за държавната помощ за корабостроене (12), нито изглежда да е съвместима с общия пазар на базата на други приложими разпоредби за държавната помощ. Комисията отбелязва още, че Италия не е предложила алтернативно правно основание за оценка на съвместимостта на помощта, а по-скоро твърди, че това не е „нова помощ“, което, като е обяснено в съображения 18—22, Комисията не може да приеме.

(27)

По подобен начин Комисията не може да приеме аргументите на Италия относно общите правни принципи за оправдани правни очаквания и равно третиране.

(28)

Италия твърди, че корабостроителите, които са кандидатствали за помощ по схемата, когато регламентът ВЗМ все още е бил в сила и които са отговаряли на условията за получаване на помощ, но не са я получили поради недостиг на бюджетни средства, имат оправдани правни очаквания да получат помощта; Италия също твърди, че съгласно общия принцип за защита на оправданите правни очаквания (и също за целите на равното третиране с корабостроителите, които са получили помощ от наличните средства), те имат правото да получат помощта, независимо от това дали регламентът ВЗМ все още е приложим.

(29)

Според постоянната съдебна практика правото да се иска защита на оправданите правни очаквания се предоставя на всяко лице, което е в положение, при което е ясно, че органите на Общността, като са му предоставили конкретни уверения, са породили у него оправдани правни очаквания. Лицето обаче не може да твърди, че има нарушение на този принцип, ако органите не са му предоставили конкретни уверения (13).

(30)

В настоящия случай Комисията счита, че потенциалните бенефициери по схемата биха могли да се позоват на оправданото правно очакване, че всяка помощ, предоставена по одобрените от Комисията условия на схемата, включително бюджетното ограничение от 10 млн. EUR, би билa законна. Обаче това, което Италия защитава, означава очакване бенефициерите да се възползват от помощ след изтичане на срока на схемата, по-конкретно да се възползват от безвъзмездни средства, които превишават одобрения бюджет, т.е. очакване да получат нова помощ. По принцип едно предприятие не може да има оправдано правно очакване да получи помощ, която не е одобрена от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в Договора за ЕО (14). По същата причина то не може да се позовава на принципа за равно третиране, за да бъде третирано при равни условия с бенефициерите на одобрена помощ.

(31)

Освен това Италия цитира съдебна практика, която според нея отразява прилагане на принципа „accessorium sequitur principale“ (решението по основния въпрос се прилага за свързани въпроси) и поддържа заключението, че дори ако актуализирането на ресурсите за обществена политика, предназначено да коригира въздействието на прогнозите за време или за разходи, които са се оказали погрешни, включва увеличаване на първоначалната помощ, то не представлява нова помощ или е съвместимо с правното основание, което е оправдало първоначалната помощ.

(32)

Цитираната съдебна практика обаче не подкрепя становището на Италия.

(33)

В решението си по дело C 223/85 Съдът е приел, че неспособността на Комисията да реагира своевременно по отношение на факта, че намерението е било помощта да покрие допълнителните разходи на предприятие, което е получило разрешена помощ, е породила у бенефициера оправданото правно очакване, че срещу помощта не би имало възражения. Въпреки това Комисията не вижда как този прецедент подкрепя становището на Италия, че актуализирането на бюджета на схемата не представлява нова помощ или, съответно, че тя е съвместима според правното основание, което е оправдало първоначалната помощ, т.е. регламентът ВЗМ. Напротив, Комисията отбелязва, че в това решение Съдът по никакъв начин не е поставил под въпрос факта, че „помощ,... предназначена да посрещне допълнителните разходи на предприятие, което е получило разрешена помощ“ подлежи на одобрение от Комисията съгласно член 87, параграф 1 (предишен член 93) от Договора за ЕО.

(34)

В допълнение, Италия не е показала, че в настоящия случай Комисията не е действала своевременно. Напротив, по-скоро Италия не е успяла да отправи уведомление за увеличение на схемата, когато регламентът ВЗМ все още е бил в сила.

(35)

Решението по дело C-364/90 също не подкрепя становището на Италия. В частта от решението, на която се позовава Италия, Съдът просто установява, че Комисията не е успяла да обоснове по подходящ начин отрицателното решение за държавна помощ и отбелязва, че някои документи, представени по време на досъдебната фаза, са били достатъчно ясни, за да бъдат допуснати същите аргументи в съдебната процедура. Комисията не вижда как тези чисто процедурни въпроси дават основания за становището на Италия, че увеличението на бюджета на схемата, от гледна точка на материалното право, трябва да бъде одобрено на базата на регламента ВЗМ. И накрая, по отношение на мнението на Италия, според което помощта, за която е отправено уведомление, не е в противоречие с решение на Световната търговска организация (СТО), според което разпоредбите на регламента ВЗМ не отговарят на правилата на СТО, Комисията вече е отбелязвала в предишни решения, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейските общности законодателството на Общността трябва, до колкото е възможно, да се тълкува с оглед на международното право, включително задълженията на ЕО към СТО (15). Следователно тълкуването на регламента ВЗМ трябва също да се разглежда с оглед на международните задължения на Общността (16).

(36)

В тази връзка Комисията припомня, че Корея е оспорила съвместимостта на регламента ВЗМ с правилата на СТО. На 22 април 2005 г. експертна група издаде доклад, заключаващ, че регламентът ВЗМ и няколко национални схеми за ВЗМ, които са били в сила, когато Корея е поставила началото на спора в СТО, са били в нарушение на член 23, параграф 1 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (ДППУС) (17). На 20 юни 2005 г. Органът за уреждане на спорове на СТО (ОУС) прие доклада на експертната група, който препоръча Общността да съгласува регламента ВЗМ и националните схеми за ВЗМ със своите задължения съгласно споразуменията със СТО (18). На 20 юли 2005 г. Общността информира ОУС, че правилата ѝ вече съответстват на решението и препоръките на ОУС, тъй като срокът на действие на регламента ВЗМ е изтекъл на 31 март 2005 г. и държавите-членки вече не могат да предоставят оперативна помощ в съответствие с него.

(37)

Докладът на експертната група и решението на ОУС за приемане на този доклад критикуват регламента ВЗМ per se като противоречащ на правилата на СТО и изискат от Общността да преустанови прилагането му. Задължението на Общността да изпълни решението на ОУС се отнася и за бъдещи решения за предоставяне на нова помощ при прилагане на регламента ВЗМ (19). Чрез уведомяване на ОУС, че правилата ѝ вече са съобразени с решението и препоръките на ОУС, тъй като срокът на действие на регламента ВЗМ е изтекъл на 31 март 2005 г. и следователно държавите-членки вече не могат да предоставят оперативна помощ в съответствие с него, Общността се ангажира повече да не прилага регламента за предоставяне на нова помощ. Съобразно с това одобряването на настоящата помощ би довело до нарушаване от страна на Общността на нейните международни ангажименти.

(38)

Поради изложените по-горе причини Комисията счита, че държавната помощ, за която е подадено уведомление, е несъвместима с общия пазар,