9.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 6/32

(1)

С писмо от 30 април 2008 г., заведено като получено от Комисията на същата дата, немските органи уведомиха Комисията за две мерки, свързани със задължение за облагане с търговски данък и с освобождаване от ограничението за пренасяне на загуби в бъдещи периоди (N 221/08), за целите на правната сигурност. С писма от 26 юни и 23 октомври 2008 г. Комисията поиска допълнителна информация. Германия отговори с писма от 24 юли и 21 ноември 2008 г., заведени като получени на същия ден.

(2)

С писмо от 22 август 2008 г., заведено като получено от Комисията на същия ден, немските органи уведомиха Комисията за трета мярка за данъчни облекчения за частни инвеститори (N 413/08) за целите на правната сигурност. На 9 октомври 2008 г. се състоя среща между немските органи и ГД „Конкуренция“. След това Германия предостави допълнителна информация с писмо от 19 ноември 2008 г., заведено като получено на същия ден.

(3)

На 28 януари 2009 г. Комисията откри официалната процедура по разследване на всички три мерки. Резюмето на решението беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 14 март 2009 г. (2) Немските органи представиха своите коментари в писмо от 3 март 2009 г., заведено като получено на същия ден. Трети страни представиха своите мнения в писма от 9 и 14 април 2009 г., заведени като получени на същия ден. Германия беше уведомена за тези коментари на 23 април 2009 г. и представи отговорите си в писмо от 22 май 2009 г., заведено като получено на същия ден.

(4)

Уведомленията касаят три данъчни мерки и включват две определения на получатели. Всички мерки са включени в Закона за подобряване на рамковите условия за капиталови инвестиции (Gesetz zur Modernisierung der Rahmenbedingungen für Kapitalbeteiligungen, наричан по-долу „MoRaKG“). Тези мерки имат общата цел да подпомогнат предоставянето на частен рисков капитал на специфична група от дружества, определени като „целеви предприятия“ (наричани по-долу „ЦП“).

(5)

Първата мярка (заведена под номер N 221/08) има за цел да подпомогне предоставянето на рисков капитал посредством прилагането на специфични критерии за допустимост по отношение на „дружества за рисков капитал“ (наричани по-долу „ДРК“) за освобождаване от облагане с търговски данък (Gewerbesteuerpflicht). Германия оценява загубите от данъчни постъпления в резултат на тази мярка на 90 млн. EUR годишно.

(6)

Втората мярка (също заведена под номер N 221/08) смекчава ограничителните правила против злоупотреби, свързани с приспадането на загубите, като позволява на ЦП да пренасят загубите в бъдещи периоди, ако дадено ДРК придобие техните акции. Германия оценява загубите от данъчни постъпления в резултат на тази мярка на 385 млн. EUR годишно.

(7)

Съгласно третата мярка (заведена под номер N 413/08) физически лица, които инвестират в ЦП (наричани по-долу също така „частни инвеститори“), имат право на облекчения във връзка с данъка върху дохода в случай на капиталови печалби в резултат на освобождаване от инвестиции. Въпреки че данъчното предимство се предоставя пряко на частните инвеститори, ЦП могат да бъдат непряко облагодетелствани от тази мярка, като получат повече инвестиции. Германия оценява загубите от данъчни постъпления в резултат на тази мярка на 30 млн. EUR.

(8)

Получателите на трите данъчни мерки в MoRaKG са ДРК и ЦП според определението в MoRaKG и частни инвеститори, предимно „бизнес ангели“, както следва:

(9)

ДРК са дружества, признати като такива от Федералния орган за финансов надзор (Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht — BaFin), които не са регистрирани като дружества за капиталови инвестиции (3) (Unternehmensbeteiligungsgesellschaft) едновременно с това. Допълнителни критерии за квалифициране като ДРК са следните:

(10)

ЦП трябва да бъдат капиталови дружества (Kapitalgesellschaft) и да отговарят на следните условия:

(11)

Мярката не дава допълнителни подробности за определението за ЦП по отношение на определението за дружества в затруднение (4).

(12)

Немският търговски данък (Gewerbesteuer) се събира от местните органи във връзка с икономически дейности, извършвани от даден стопански субект на територията на дадена общност/община. Идеята е, че тези стопански субекти следва да заплащат вноска за разходите за местната инфраструктура, която използват. Търговският данък се заплаща от всички предприятия, независимо от правния им статут, ако извършват търговска дейност (gewerblich tätig) по смисъла на Закона за търговския данък и данъка върху дохода. Капиталовите дружества (Kapitalgesellschaften) винаги се считат за дружества, които извършват търговска дейност. При партньорствата (Personengesellschaft) се прави разлика по отношение на тяхната дейност: ако дадено дружество е учредено като партньорство и извършва единствено дейности по управление на активи (vermögensverwaltend), то не подлежи на облагане с търговски данък. От друга страна, партньорствата, които извършват търговски дейности, подлежат на облагане с търговски данък.

(13)

Федералното министерство на финансите издаде писмо (5) (наричано по-долу „писмото от 2003 г.“) относно разликата между търговски дейности и дейности по управлението на активите на фондове за рисков капитал и фондове за частни капиталови инвестиции (наричани по-долу „ФРК/ФЧКИ“). Съгласно това писмо ФРК/ФЧКИ подлежат на облагане с търговски данък, ако тяхната дейност се счита за търговска дейност. При все това, ако извършват само управление на активи, те не подлежат на облагане с търговски данък. Това писмо от 2003 г. се основава на решение на Федералния финансов съд (BFH) от 25 юли 2001 г. (6), съгласно което ФРК/ФЧКИ не извършват търговска дейност, ако са спазени следните критерии:

(14)

По същество тези критерии целят поясняване на традиционното разграничение, заложено в немския данъчен закон, между търговски и нетърговски дейности на ФРК/ФЧКИ. Управлението на активи се счита за нетърговска дейност. Разграничението между търговски и нетърговски дейности е много фино и предмет на множество решения на съда, inter alia на Федералния финансов съд. Като общо правило ФРК или ФЧКИ извършват търговски дейности, когато търговията с активи (кратки периоди между закупуването и продажбата на активи, например ценни книжа) представлява значителна част от техните дейности (9).

(15)

Съгласно уведомлението член 1, раздел 19 от MoRaKG включва „разяснение“ на писмото от 2003 г. и се твърди, че няма съществена разлика между двете.

(16)

Съгласно разпоредбата по-горе ДРК, учредени като партньорство, които извършват единствено придобиване, участие, управление и продажба на дялови участия в рисков капитал и притежават дялови участия само в капиталови дружества, се третират за целите на данъка върху дохода като дружества, извършващи дейности по управление на активи. ДРК се лишават от „нетърговския“ си статут по-специално в случаите, когато участват в някоя от следните или в подобни дейности:

(17)

Придобиването и поддържането на собствени стопански помещения и подходяща стопанска организация не възпрепятстват ДРК да бъде разглеждано като дружество, извършващо дейности по управление на активи. При все това дейностите съгласно съображение 16 по-горе могат да се извършват от дъщерно дружество, което се притежава изцяло от ДРК.

(18)

Загубите, претърпени от дружество през дадена данъчна година, обикновено могат да бъдат пренесени в следващите години. Това означава, че те могат да бъдат приспаднати от печалбите през бъдещи данъчни години. Пренасянето на загуби позволява загубите да бъдат отчетени в рамките на жизнения цикъл на дружеството. Това обаче също така позволява злоупотреба под формата на „подставени дружества“ — дружества, които са прекратили своята дейност, но независимо от това са продадени, тъй като пренасянето на техните загуби представлява реална стойност: купувачите на такива подставени дружества печелят от компенсирането с бъдещите облагаеми печалби и по този начин плащат по-малък данък в зависимост от приложимата данъчна ставка.

(19)

Германия въведе мерки за предотвратяване на злоупотреби по отношение на „трафика“ на загуби в немския Закон за корпоративния данък (наричан по-долу „ЗКД“). Законът за продължаването на реформата на корпоративния данък от 1997 г. прекрати „трафика“ на загуби под формата на подставени дружества. Германия затегна мерките против злоупотреби със Закона за реформа на корпоративното данъчно облагане от 2008 г. (Unternehmenssteuerreformgesetz 2008). Този закон обхваща всички промени в прякото и непрякото дялово участие от над 25 % в рамките на пет години. ЗКД предвижда пропорционално приспадане на загубите, ако в рамките на пет години повече от 25 % от записания капитал, правата на членство, правата на участие или правото за пряко или непряко гласуване бъдат прехвърлени на купувач. Неизползваните загуби не подлежат на приспадане, ако в рамките на пет години повече от 50 % от капитала или горепосочените права се прехвърлят пряко или непряко на купувач.

(20)

Законът MoRaKG би либерализирал правилата за пренасяне на загуби за ЦП, придобити от ДРК, тъй като би позволил ЦП със значително изменена структура на собственост да пренасят загуби, които иначе биха изгубили своята давност в обхвата на общото правило.

(21)

Съгласно член 4 от MoRaKG, в случай на пряко придобиване от ДРК на дял в ЦП, загубите на ЦП продължават да подлежат на приспадане до размера на скритите резерви на облагаемите национални активи на ЦП. Същото се прилага и в случай на пряко придобиване от дружество, различно от ДРК, на дял в ЦП от ДРК, ако:

(22)

До една пета от загубите, подлежащи на приспадане, може да бъде приспадната съгласно разпоредбите за приспадане на загуби в Закона за данъка върху дохода през годината на придобиването; през всяка от следващите четири години тази стойност се увеличава с още една пета от загубите, подлежащи на приспадане.

(23)

MoRaKG има за цел да насърчи частните инвеститори, като например бизнес ангелите, да инвестират в ЦП, като предвижда данъчно предимство за печалбите, реализирани от техните инвестиции.

(24)

Съгласно член 1, параграф 20 от MoRaKG капиталовите печалби от продажбата на акции в ЦП се разделят пропорционално между инвеститорите в зависимост от тяхното участие. Получената стойност се взема предвид при данъчното облагане на приходите на частни инвеститори/бизнес ангели.

(25)

Данъчното предимство се прилага само в случай на реализирана капиталова печалба. Делът на частните инвеститори/бизнес ангелите в ЦП трябва да е между 3 % и 25 % във всеки момент в рамките на предходните пет години с максимално продължителност на участие от десет години. Всеки частен инвеститор/бизнес ангел има право на необлагаема печалба до 50 000 EUR (200 000 EUR по 0,25) на инвестиция, което съответства на максимално участие от 25 %. Следователно максималното данъчно предимство за индивидуален бизнес ангел и за индивидуална инвестиция е приблизително 22 500 EUR в съответствие с изчисленията на Германия. Данъчното предимство се намалява пропорционално за печалба над 800 000 EUR на инвестиция и не се прилага изобщо ако общата печалба достигне 1 000 000 EUR.

(26)

Както бе посочено в съображение 3, на 28 януари 2009 г. Комисията реши да открие официалната процедура по разследване (наричано по-долу „решението за откриване на процедурата“). В решението за откриване на процедурата Комисията изрази предварителното си становище, че всички три мерки представляват държавна помощ.

(27)

Въз основа на сравнение между писмото от 2003 г. и „разяснението“ в MoRaKG, Комисията изрази съмнения дали твърдението от страна на Германия, че MoRaKG само създава законово „разяснение“ на писмото от 2003 г., е правилно, тъй като изглежда, че законът би предоставил определени данъчни предимства за новосъздадената специфична категория дружества за рисков капитал, определени в MoRaKG. Действително, изглежда, че „разяснението“ се отклонява от писмото от 2003 г. и може да разреши не толкова строги критерии за някои ДРК за освобождаване от търговски данък.

(28)

Въз основа на тези съмнения Комисията отбеляза, че мярката за търговски данък поставя в по-благоприятно положение определени ДРК в сравнение с други инвестиционни дружества, които да извършват точно същите или подобни дейности. Освен това освобождаването от търговски данък би довело до загуба от данъчни постъпления в размер на около 90 млн. EUR годишно, което би могло да показва, че MoRaKG не просто „разяснява“ писмото от 2003 г.

(29)

По принцип Германия не е изключила възможността мярката за пренасяне на загуби в бъдещи периоди да е избирателна и следователно да поставя в по-благоприятно положение ЦП и ДРК. Германия обаче заяви, че това е оправдано от естеството и логиката на немската данъчна система. Тъй като според Германия въвеждането на общото ограничение за приспадането на данъчните загуби през 2008 г. се е отразило особено силно на пазара на рисков капитал, възможността за приспадането на данъчните загуби следва да продължи да съществува за този пазар и поради това мярката отговаря на критериите, изложени в известието на Комисията относно прилагането на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (12) (наричано по-долу „Известие за данъчно облагане на дружества“).

(30)

При все това Комисията отбеляза, че другите инвестиционни дружества (извън обхвата на определението за ДРК) не трябва да бъдат изключени, ако мярката е обоснована от естеството и логиката на немската данъчна система, тъй като дружествата, различни от ДРК, може също да инвестират в ЦП и следва да се облагодетелстват от същото право за приспадане на загубите. Случаят обаче не е такъв, тъй като ЦП, притежавани съвместно от дружества, различни от ДРК, могат да пренасят своите загуби, само ако различното от ДРК дружество е закупило своето участие от ДРК при условията, описани в съображение 21.

(31)

Германия също така заяви, че мярката не влияе на търговията между държавите-членки по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, тъй като има „вътрешна цел“, която е съвместима с Известието за данъчно облагане на предприятията. Мярката представлява единствено изключение от строго правило, което няма еквивалент в другите държави-членки; следователно тя не може да окаже никакво трансгранично влияние върху конкуренцията или търговията.

(32)

Комисията обаче отбеляза, че получателите на тази мярка биха могли да участват в търговия с други държави-членки и поради това мярката може да окаже влияние върху търговията. Освен това, при определяне дали дадена данъчна мярка предоставя избирателно предимство на определени предприятия, трябва да се проучи общоприложимата система в засегнатата държава-членка; въпросът кои правила следва да се прилагат в други държави-членки по принцип е без значение.

(33)

Германия заяви, че получателите на тази мярка са физически лица и следователно тя не представлява държавна помощ. При все това, тъй като мярката прави инвестициите в определени дружества (ЦП) по-привлекателни за инвеститорите, тя може непряко да постави в по-благоприятно положение някои предприятия, а именно ЦП (13).

(34)

Следователно Комисията счете, че критериите за „предимство“ и „избирателност“ са изпълнени. Освен това, прилагането на мярката би довело до намаляване на данъчните постъпления с около 30 млн. EUR годишно.

(35)

Комисията постави под съмнение съвместимостта на мерките с Насоките на Общността относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малки и средни предприятия (14) (наричани по-долу „Насоки за рисков капитал“), тъй като в Насоките за рисков капитал се предвижда, че държавна помощ под формата на рисков капитал не може да бъде предоставена на големи предприятия (15), дружества в затруднение и дружества в корабостроителната, въгледобивната и стоманодобивната промишленост. При все това в настоящия случай посочените по-горе предприятия могат да се облагодетелстват от мерките; поради това обхватът на мерките (по отношение на получателите) не е съгласуван с Насоките за рисков капитал.

(36)

В допълнение, съгласно точка 4.3 от Насоките за рисков капитал, държавната помощ трябва да е насочена към специфичен пазарен проблем, за чието съществуване има достатъчно доказателства. Германия не представи такова доказателство.

(37)

Последно, Комисията също така постави под съмнение дали другите изисквания в глава 4 от Насоките за рисков капитал са спазени. В допълнение, Комисията отбеляза, че ограничаването на данъчното предимство до ДРК, които инвестират в капиталови дружества, изглежда противоречи на заявената цел на мярката, а именно насърчаване предоставянето на рисков капитал на всички дружества, които имат нужда от такъв. В действителност, новосъздадени иновативни дружества, които се нуждаят от рисков капитал, биха могли да се учредяват под правни форми, различни от капиталови дружества. По този начин новосъздадените иновативни дружества под формата на партньорство няма да се облагодетелстват от мярката.

(38)

Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на мерките с правилата на общия пазар. За да бъде определено дадено предприятие като ДРК, неговото седалище (Sitz) и корпоративно управление трябва да се намират в Германия. Изглежда някои предприятия, по-специално постоянни стопански обекти/клонове и дъщерни предприятия на дружества от ЕО и ЕИП със седалище (Sitz) извън Германия, не биха отговаряли на критериите за допустимост. Това условие може да възпрепятства свободата на установяване по смисъла на член 43 от Договора за ЕО.

(39)

Германия твърди, че BaFin не може да осъществява надзор по отношение на дружества със седалище извън Германия и те биха се ползвали с неоправдано конкурентно предимство пред немските ДРК. Комисията обаче постави под съмнение идеята, че по отношение на постоянните стопански обекти на чуждестранни дружества, регистрирани в Германия, които де факто се конкурират с ДРК, не може да се осъществява надзор с други средства. Следователно в тогавашния момент Комисията заключи, че няма основание за изключването на такива предприятия от схемата. Поради същата причина Комисията изрази съмнения дали въпросните мерки биха могли да се обявят за съвместими с общия пазар.

(40)

С писмо от 3 март 2009 г. Германия представи своите коментари относно решението за откриване на процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО. Коментарите се отнасят за всички три мерки. Накратко, Германия повтори становището си, че тези мерки не представляват държавна помощ.

(41)

Германия повтори становището си, че мярката за търговски данък не освобождава дружествата от търговски данък. Тя по-скоро изяснява разликата между търговски дейности и дейности по управлението на активи и следователно има единствено декларативна стойност (deklaratorische Bedeutung). Окончателната оценка дали дружество за рисков капитал извършва търговска дейност или дейност по управление на активи се прави в съответствие със съдебната практика на немския Върховен съд, резюмирана в писмото от 2003 г.

(42)

По отношение на изчислените загуби от данъчни постъпления в размер на 90 млн. EUR Германия обясни, че очаква разяснението на MoRaKG да доведе до сключване на по-малко „дефектни“ договорни спогодби (verunglückte Vertragsgestaltungen), при които данъци се дължат единствено поради неправилните условия в договора.

(43)

Германия повтори становището си, че правилата за приспадане на загубите на равнището на ЦП са оправдани поради естеството и логиката на данъчната система, дори ако инвестиционните компании, попадащи извън обхвата на определението на MoRaKG, също инвестират в ЦП.

(44)

Германия заяви, че разграничението между ДРК и другите инвестиционни компании е в рамките на свободата на преценка на законодателния орган (Gestaltungsspielraum), тъй като между ДРК и другите инвестиционни компании съществуват обективни разлики. Съответно по силата на параграф 24 от Известието за данъчно облагане на дружествата различното третиране е обосновано.

(45)

Освен това ДРК се намират в специално положение. Тъй като те обикновено инвестират в ЦП с пренасяне на загубите в бъдещи периоди, втората мярка не е държавна помощ, а компенсация за специфичните недостатъци (Nachteilsausgleichsregelung) на настоящата система по отношение на сектора за рисков капитал.

(46)

Германия счита, че мярката за данъчни облекчения няма осезателно влияние върху търговията между държавите-членки, по-специално поради факта, че данъчното облекчение за инвеститор е ограничено до 22 500 EUR. В допълнение, тези правила се прилагат по еднакъв начин към ЦП със седалище в други държави-членки, без да се прави разлика между немски ЦП и ЦП от други държави-членки.

(47)

Германия също така изтъква, че преките получатели са физически лица, които не са обхванати от правилата за държавни помощи. Освен това Германия подчертава, че поради специфичната структура на мярката на ЦП не се предоставя предимство, позволяващо количествено изражение (kein irgendwie quantifizierbarer Vorteil), което на свой ред елиминира елемента на помощ на мярката.

(48)

Германия обяснява, че данъчното облекчение е свързано с продажбата на дяловото участие в ЦП (Veräußerungsvorgang) и следователно няма пряка връзка с инвестицията.

(49)

Съгласно становището на Германия MoRaKG не нарушава свободата на установяване в съответствие с член 43 от Договора за ЕО, тъй като ограничаването на свободата на установяване би било обосновано, ако изискването за седалище предоставяше единствената възможност да се гарантира спазването на правните условия.

(50)

С писма от 9 април 2009 г. (Bundesverband Deutscher Kapitalbeteilungsgesellschaften — Германска асоциация за частни капиталови инвестиции и рисков капитал e.V. (BVG)) и 14 април 2009 г. (Biotechnologie-Industrie-Organisation Deutschland e.V. (BIO) и Business Angels Network Deutschland e.V. (BAND)), три заинтересовани страни представиха своите коментари относно решението за откриване на процедурата.

(51)

BVK заяви, че въвеждането в MoRaKG на правни критерии за класифициране на ДРК като „нетърговско“ за данъчни цели не води до данъчен стимул за ДРК. Напротив, MoRaKG допълнително ще допринесе за несигурността в този сектор.

(52)

Съгласно BVK „разяснението“ е не по-малко строго от писмото от 2003 г., тъй като Финансовата комисия на немския Бундестаг възприе позиция, според която писмото от 2003 г. продължава да се прилага паралелно с MoRaKG (16). В резултат на това общите разпоредби, определени в член 1, параграф 19 от MoRaKG, следва да бъдат конкретизирани чрез писмото от 2003 г. В следствие на тази незадоволителна регулаторна техника критериите, съдържащи се в писмото от 2003 г., също продължават да се прилагат за ДРК. Поради това според становището на BVK, загубата на данъчни постъпления, изчислена от Федералното правителство на приблизително 90 млн. EUR, трудно може да бъде подкрепена с доказателства.

(53)

BVK изрично препоръчва еднакви рамкови условия за националните и чуждестранните дружества за частни капиталови инвестиции — по-специално за тези от други държави-членки на Европейския съюз — и техните национални и чуждестранни инвеститори в Германия.

(54)

BIO твърди, че MoRaKG не предоставя на дружествата за рисков капитал преференциално освобождаване от търговски данък. MoRaKG цели да определи в закон една вече обичайна практика, удостоверена в писмото от 2003 г., на освобождаване на фондовете за управление на активи от търговски данък.

(55)

BVK е на мнение, че немският законодателен орган трябва да третира националните и чуждестранните дружества за рисков капитал и частни капиталови инвестиции по еднакъв начин като дружествата за рисков капитал по смисъла на MoRaKG. BVK също така смята, че тази цел може да бъде постигната само посредством еднакви общи правни и фискални рамкови условия за всички дружества за частни капиталови инвестиции. BVK предлага тези дружества за рисков капитал, които не попадат в определението на MoRaKG, да получат възможност да се възползват от приспадането на загуби по недискриминационен начин. BVK потвърждава, че забраната за приспадане на загуби, съдържаща се в ЗКД, до голяма степен затруднява инвестициите на дружествата за рисков капитал и частни капиталови инвестиции.

(56)

BIO Deutschland гледа на MoRaKG като на подобряване на статуквото по отношение на пренасянето на загуби в бъдещи периоди. BIO съсредоточава вниманието си върху пренасянето на загубите за бъдещи периоди и заключава, че планираното облекчаване на неблагоприятно положение не представлява помощ. Тъй като иновативните МСП са преди всичко тези предприятия, поставени в неблагоприятно положение от съществуващите правила за приспадане на загуби, на MoRaKG следва да се гледа като на разпоредба за компенсиране на данъчни неравенства (Steuerbenachteiligungsausgleichsregelung). BIO твърди, че MoRaKG дава възможност за разграничаване на дружествата за капиталови инвестиции, които предоставят капитал за предприятието, по ясен и необходим начин.

(57)

BVK изразява удовлетворение от общата цел на данъчните облекчения за частни инвеститори, заложена в MoRaKG. За BVK мярката за данъчни облекчения представлява разумен стимул за физически лица, които инвестират във високорисковия сектор на финансирането на ранен етап, към който е насочен MoRaKG.

(58)

BAND подчертава, че такива данъчни облекчения за частни лица, инвестиращи в новосъздадени дружества, са често срещани и по-големи в някои други държави-членки. BAND изразява удовлетворение от въвеждането на данъчни предимства за частни инвеститори и затова приветства MoRaKG. Същевременно BAND изразява съмнения дали MoRaKG ще окаже някакво осезателно стимулиращо влияние върху бизнес ангелите предвид доста ниските данъчни предимства, които се реализират само при успешното излизане от инвестицията. BAND счита, че поради процедурата за частични приходи (Teileinkünfteverfahren) максималното данъчно предимство за един инвеститор е около 14 210 EUR, а не около 22 500 EUR, както посочи Германия. Освен това BAND счита, че непряката помощ за ЦП в действителност винаги би била под праговете на правилото de minimis от 200 000 EUR. Предимство би било налице, ако въобще такова предимство се материализира, единствено към момента на напускане на инвеститора.

(59)

BIO заключава, че максималното предимство, предоставено на частен инвеститор, което е възможно, само когато са изпълнени определени условия, е 22 500 EUR. Тази сума е минимална, не е свързана с инвестицията (по-скоро е в резултат на продажбата на дялови участия) и следователно не може да се прехвърли на ЦП.

(60)

С писмо от 22 май 2009 г. Германия реагира на забележките на заинтересованите страни.

(61)

Германия отбеляза, че въпреки отправените към MoRaKG критики BVK потвърждава, че MoRAkG не се отклонява от правния ред по отношение на разликата между търговските дейности и дейностите по управление на активи.

(62)

Германия отбелязва, че предложението на BVK за разширяване обхвата на мярката, така че да обхване целия сектор на частните капиталови инвестиции, би довело до неоснователни неочаквани печалби (ungerechtfertigte Mitnahmeeffekte). С цел ясно насочване на мярката Германия е избрала необходимото разграничение.

(63)

Германия подчертава, че аргументите на BIO подкрепят становището ѝ, че MoRaKG предвижда съгласувано разграничение на основата на обективни критерии, за да се избегне прекомерното приспадане на загуби (Verlustausnutzung).

(64)

Германия счита, че коментарите на заинтересованите страни подкрепят нейното становище, че мярката, която е непряка, незначителна, ориентирана към печалба и насочена към ЦП навсякъде в ЕС, не представлява държавна помощ.

(65)

Официалната процедура по разследване не разсея съмненията на Комисията по отношение на твърдението за правно „разяснение“ на писмото от 2003 г. в MoRaKG във връзка с освобождаване от задължението за търговски данък.

(66)

Германия изчислява, че тази мярка ще доведе до загуба на данъчни постъпления в размер на 90 млн. EUR годишно. Тя обяснява тази загуба с по-малко „дефектни договорни спогодби“. Комисията счита тази обосновка за неубедителна. В действителност е трудно да се повярва, че дружествата за рисков капитал разполагат с толкова слаби знания по отношение на данъчното законодателство, че да не са в състояние да избегнат такива „дефектни договорни спогодби“ и съответните данъчни задължения. Освен това позицията на Комисията ясно се подкрепя от трети страни, тъй като BVK заключава, че MoRaKG допълнително ще допринесе за несигурността в сектора.

(67)

Във всеки случай Комисията отбелязва, че без съмнение мярката ще доведе до загуба на държавни ресурси, които в противен случай (в предходната ситуация) биха се полагали на държавата. Поради това Комисията заключава, че мярката се предоставя с държавни ресурси.

(68)

Независимо от въпроса по отношение на съвместимостта на писмото от 2003 г. с естеството и логиката на немската данъчна система, който е без значение в настоящия случай, в своето решение за откриване на процедурата Комисията отбеляза, че MoRaKG изглежда се отклонява от писмото, предвид следното:

(69)

Получените коментари по време на официалното разследване не разсеяха тези съмнения. Поради това Комисията заключава, че MoRaKG увеличава потенциалната група на получателите, които не се облагат с търговски данък, тъй като някои ДРК, които съгласно писмото от 2003 г. са били облагани с търговски данък, евентуално могат да бъдат освободени от търговски данък съгласно MoRaKG. Поради това разглежданата мярка предоставя данъчно предимство на определени ДРК, тъй като им дава възможност да извършват определени дейности в бъдещи периоди и въпреки това да останат освободени от данъчно облагане, за разлика от всички други ФРК/ФЧКИ, които подлежат единствено на разпоредбите в писмото от 2003 г. и поради това ще бъдат обложени с данък, ако извършват тези дейности.

(70)

В допълнение, мярката предоставя избирателно предимство само на определени ДРК, които попадат в обхвата на MoRaKG в сравнение с ФРК/ФЧКИ. В действителност, ДРК се облагодетелстват от тази мярка, само ако отговарят на определението, заложено в MoRaKG. По този начин ФРК/ФЧКИ с капиталови участия в ЦП в размер на по-малко от 70 % от общите им активи няма да бъдат облагодетелствани от мярката, дори ако извършват еднакви по същество дейности. Същият аргумент важи за ФРК/ФЧКИ, чието седалище и корпоративно управление не се намират в Германия. В резултат от това, ФРК/ФЧКИ, които разполагат единствено с постоянен стопански обект в Германия, не могат да се възползват от MoRaKG, дори ако извършват абсолютно същите дейности като ДРК.

(71)

Поради това единствено дружества, които попадат в тази ограничена група, чрез държавни средства се облекчават от част от оперативните си разходи (а именно задължение за определен данък), които по принцип би трябвало да поемат съгласно настоящата правна рамка. Облагодетелстваните от това предимство по същество предоставят частни капиталови инвестиции и рисков капитал и се конкурират с други доставчици, установени в Германия или други държави-членки. Съответно, чрез увеличаване на финансовите средства, с които разполагат получателите на помощта за извършване на своята дейност, тази данъчна мярка укрепва тяхната позиция в сравнение с конкурентите им в ЕС. Поради това мярката за помощ е в състояние да засегне конкуренцията и търговията между държавите-членки.

(72)

Поради това Комисията заключава, че мярката за търговския данък, за която е постъпило уведомление, представлява държавна помощ в полза на определени ДРК по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(73)

Както беше посочено в точка 4.2, Германия принципно е съгласна, че повторното въвеждане на пренасянето на загуби в бъдещи периоди за ДРК, които инвестират в ЦП, е избирателно и облагодетелства ЦП и ДРК. При все това Германия твърди, че е направено разграничение по отношение на ДРК и ЦП по приемлив и практичен начин и разграничението е оправдано от обективни разлики между данъчнозадължени субекти в съответствие с параграф 24 от Известието за данъчно облагане на предприятия (което гласи, че някои разграничения в данъчната система могат да бъдат обосновани с обективни разлики между данъкоплатците), тъй като въвеждането на общото ограничение върху приспадането на данъчните загуби през 2008 г. е засегнало особено сериозно пазара на рисков капитал.

(74)

Първо, Комисията подчертава, че мярката очевидно е свързана със загуба на държавни ресурси и поради това се предоставя чрез държавни ресурси. Това пропускане на данъци облагодетелства ЦП и ДРК, тъй като те са получателите на тази мярка. По-либералните условия за данъчно приспадане при пренасяне на загуби в бъдещи периоди, които се прилагат по отношение на ЦП, ако бъдат придобити от ДРК, представляват икономическо предимство за тези две групи дружества, защото им позволяват да постигнат спестявания от данъци. В действителност, ЦП се облагодетелстват от пренасянето на загубите в бъдещи периоди, тъй като то им дава възможност да компенсират дадена загуба и следователно да платят по-малко данъци, което иначе би било забранено от правилата за предотвратяване на злоупотреби. ДРК също са почти преки получатели на помощта в смисъл, че другите купувачи не могат да се възползват от допълнителното компенсиране.

(75)

Тъй като по същество спестяването от данъци се проявява само ако ДРК инвестират в ЦП, мярката също така непряко облагодетелства ЦП. В действителност, тя представлява стимул за ДРК да инвестират в ЦП вместо в други дружества, към които могат да се насочат инвеститори на рисков капитал въз основа на изцяло икономически съображения. По този начин ЦП са в позиция да получат рисков капитал в размер и при условия, които не биха били налице при отсъствие на мярката. Следователно мярката е в състояние непряко да укрепи капиталовата основа на ЦП.

(76)

Също така изглежда уместно да се отхвърли аргументът на Германия, съгласно който дори ако не може да се изключи възможността, че определението на ЦП обхваща дружества в затруднение, тази мярка не представлява предимство за такива предприятия. В действителност Германия изразява становището, че ако дадено ЦП е в затруднение, то няма да генерира приходи, които да компенсират неговите загуби и които биха могли да се облагат с данък. Следователно е без значение дали такова предприятие може да използва загубите от предходни периоди. В резултат на това според Германия MoRaKG не предоставя никакво предимство на дружества в затруднение, както са определени в правото на Общността. Комисията счита, че този аргумент е неубедителен, тъй като субектът, който придобива дружество в затруднение или „подставено дружество“, в действителност може да е заинтересован най-вече от пренасянето на загуби в бъдещи периоди за данъчни цели.

(77)

Тези предимства са в състояние да засегнат търговията и конкуренцията. По отношение на ДРК Комисията проучи това изискване във връзка с правилото за търговския данък в съображение 71. По отношение на ЦП Комисията отбелязва, че тези дружества могат да извършват дейност във всеки икономически сектор, включително секторите, които включват или биха могли да включват търговия в рамките на Общността. Поради това икономическото предимство, което им е предоставено, би могло да засегне конкуренцията и търговията между държавите-членки.

(78)

Второ, Комисията отбелязва, че мярката очевидно е избирателна.

(79)

Трето, Комисията заключава, че Германия не е демонстрирала успешно съвместимостта на мярката с естеството и логиката на немската данъчна система. Дори да беше вярно, че пазарът на рисков капитал е бил засегнат в особено голяма степен от ограничаването на приспадането на данъчните загуби и следователно е основание за специално третиране, Комисията заключава, че установеното от Германия разграничение между данъкоплатци не е оправдано на основата на този аргумент, тъй като само част от сектора за рисков капитал е освободен от забраната за пренасяне на загуби в бъдещи периоди. Ако твърденията на Германия бяха правилни, нямаше да има обективна причина, поради която дружества, различни от ДРК, да не могат да се възползват от мярката, при условие че инвестират в едни и същи ЦП. При все това, дружества, различни от ДРК, се облагодетелстват от мярката единствено в редкия случай на придобиване на дялово участие в ЦП от ДРК. Тези становища бяха потвърдени в коментарите на BVK в точка 5.2.

(80)

В допълнение, мярката изглежда не съответства на естеството и логиката на немската данъчна система, тъй като Германия не демонстрира защо ДРК са засегнати в особено голяма степен от ограничението да се прилага пренасянето на данъчни загуби, когато инвестират в ЦП, но не и когато извършват същата дейност по предоставяне на капитал на други дружества, например партньорства, които може би също изпитват затруднения да си осигурят рисков капитал (най-вече новосъздадени иновативни дружества).

(81)

В допълнение Комисията отбелязва, че когато Германия е затегнала мерките за предотвратяване на злоупотреби с пренасянето на загуби в бъдещи периоди чрез Закона за реформа на корпоративното облагане от 2008 г., както е посочено в точка 2.4.1, тя е определила новите общи данъчни разпоредби в тази област. Чрез допускането на по-либерални условия за пренасяне на загуби за определена група от дружества, тези мерки срещу злоупотребите отчасти се обезсмислят; това не изглежда оправдано от естеството и логиката на данъчната система в сила от 2008 г. насам.

(82)

Поради това Комисията заключава, че мярката за пренасяне на загуби за бъдещи периоди, за които е постъпило уведомление, представлява държавна помощ за ЦП и ДРК по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(83)

Както беше посочено в точка 4.3, Германия твърди, че тъй като получателите са физически лица, мярката не може да представлява държавна помощ. Германия също така твърди, че мярката не предоставя предимство на ЦП, което да може да се провери и представи в количествено изражение, и поради това не оказва въздействие върху цените на акциите. Сумата на спестените данъци от частните инвеститори е много малка и се предоставя само в случай на успешно излизане на инвеститора от инвестицията. Поради това, както твърди Германия, мярката вероятно ще има само ограничено стимулиращо въздействие за отделни лица да инвестират в ЦП. Поради това е налице и ограничен ефект на нарушаване на конкуренцията между ЦП и дружества, различни от ЦП.

(84)

Както беше посочено в точка 2.1, тази мярка води до загуба на държавни ресурси, която Германия изчисли на 30 млн. EUR годишно. Поради това мярката се предоставя чрез държавни ресурси.

(85)

Въпросната мярка предоставя на отделни лица данъчни стимули да инвестират в конкретна група предприятия (т.е. ЦП) вместо в други дружества, към които могат да се насочат инвеститори на рисков капитал въз основа на изцяло икономически съображения. Поради това ЦП са в позиция да получат рисков капитал в размер и при условия, които не биха били налице в отсъствието на мярката при нормални пазарни условия. Следователно мярката е в състояние непряко да укрепи капиталовата основа на ЦП. Този анализ е валиден дори ако данъчното предимство, предоставено на инвеститорите, зависи от бъдещи приходи и размерът е сравнително ограничен, както беше подчертано от Германия и третите страни. В действителност, поради естеството на мярката е изключително трудно да се представи в количествено изражение предимството, което ЦП ще получат ex ante  (17). Следователно не е възможно да се заключи, че помощта, предоставена на ЦП, винаги ще бъде de minimis. Освен това фактът, че данъчно предимство за отделни лица, инвестиращи в определени дружества, може да включва помощ за тези дружества, независимо от степента на тези предимства, беше потвърден от Съда (18).

(86)

Поради това Комисията заключава, че мярката за облекчения от данъка върху дохода е избирателна и облагодетелства ограничен брой дружества, като им осигурява по-добър достъп до рисков капитал в сравнение с нормалните пазарни условия. Това предимство се предоставя чрез държавни ресурси, тъй като по същество то представлява загуба на данъчни постъпления, която създава пазарен стимул за частни лица да осигуряват капитал на ЦП вместо на други предприятия, към които нормално биха се насочили въз основа на възможностите за възвръщаемост на инвестициите, които предлагат.

(87)

Степента, до която тази помощ би могла да засегне конкуренцията и търговията между държавите-членки, е изложена в съображение 77 по-горе.

(88)

Поради това Комисията заключава, че изменената мярка за облекчения от данъка върху дохода представлява държавна помощ за ЦП по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(89)

Като изпратиха уведомление относно MoRaKG преди да започнат да го прилагат, немските органи изпълниха своите задължения в съответствие с член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. Предвид факта, че всички мерки в MoRaKG са насочени към една обща цел за подпомагане предоставянето на частен рисков капитал на дружества, Комисията анализира съвместимостта на мерките с общия пазар въз основа на правилата, установени в Насоките за рисков капитал.

(90)

Комисията също така оцени приложимостта на други рамки и регламенти за държавна помощ по отношение на разглежданите мерки, а именно Рамката на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации (19), Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) (20) (наричан по-долу „ОРГО“) и Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (21). За разлика от разглежданите мерки, тези рамки и регламенти изключват от обхвата на помощта дружества в затруднение и дружества в корабостроителната, въгледобивната и стоманодобивната промишленост и/или ограничават помощта за МСП. В контекста на горепосоченото Комисията счита, че поради обхвата на тези рамки и регламенти, те не са приложими към мерките, за които е постъпило уведомление.

(91)

Както беше посочено в точка 7.1.1, мярката за търговски данък представлява държавна помощ в полза на ДРК. При все това тази мярка не осигурява изрично стимули за ДРК да извършват инвестиции с рисков капитал, а просто им дава възможност да разполагат с по-големи финансови ресурси, които могат да използват за всякакви цели (т.е. увеличено разпределение на облаги за техните партньори).

(92)

За разлика от настоящата мярка, съгласно Насоките за рисков капитал държавната помощ под формата на рисков капитал не може да се предоставя на големи предприятия, дружества в затруднение или дружества в корабостроителната, въгледобивната и стоманодобивната промишленост. Мярката за търговски данък от друга страна би могла да облагодетелства такива предприятия, и особено големи предприятия. Поради това обхватът на настоящата мярка е несъвместим с Насоките.

(93)

Мярката не може да бъде счетена за съвместима с глава 4 от Насоките за рисков капитал, тъй като специфичните условия за прилагането на тази глава не са изпълнени. Например, глава 4 изисква максималното равнище на инвестиционните траншове да не превишава 1,5 млн. EUR на получател в рамките на период от 12 месеца. Разглежданата мярка не съдържа такъв таван. Освен това Насоките за рисков капитал изискват също така мярката да бъде ограничена до осигуряване на финансиране до етапа на разширяване на малки предприятия или до ранния етап за средни предприятия. Тези разпоредби не са спазени, защото ЦП могат да бъдат големи предприятия.

(94)

Мярката не е в съответствие с изискванията за кумулиране и отчитане, заложени в глава 6 и точка 7.1 от Насоките за рисков капитал.

(95)

Последно, Комисията не е в позиция да оцени съвместимостта на мярката с глава 5 от Насоките за рисков капитал. В действителност, съгласно Насоките за рисков капитал държавната помощ трябва да е насочена към конкретна пазарна слабост, за чието съществуване има достатъчно доказателства. Германия не представи никакви доказателства, че ЦП са засегнати от конкретна пазарна слабост.

(96)

Поради това Комисията заключава, че мярката за търговски данък не е съвместима с общия пазар.

(97)

Както беше посочено в точка 7.1.2, мярката за пренасяне на загуби в бъдещи периоди представлява държавна помощ на нивото на ДРК и ЦП. Формата на мярката за помощ е данъчен стимул по смисъла на точка 4.2, буква г) от Насоките за рисков капитал.

(98)

Поради същите причини, посочени по-горе в съображения 92, 93, 94 и 95, Комисията не може да счете настоящата мярка за съвместима с общия пазар, тъй като тя не отговаря нито на критериите за изключване в точка 2.1 от Насоките за рисков капитал, нито на изискванията за кумулиране и отчитане, посочени в глава 6 и точка 7.1 от Насоките, нито пък на условията, посочени в глава 4 от Насоките. Освен това няма доказателства за конкретна пазарна слабост, засягаща ЦП и ДРК, което би позволило на Комисията да започне подробна оценка на съвместимостта на тези мерки в съответствие с глава 5 от Насоките за рисков капитал.

(99)

Тази мярка не изключва закупуването на съществуващи акции (заместващ капитал) в ЦП. При все това, заместващото финансиране е изключено от определението на рисков капитал в Насоките за рисков капитал.

(100)

Освен това Комисията отбелязва, че ограничаването на данъчното предимство до ДРК, които инвестират в капиталови дружества, изглежда противоречи на декларираната цел на мярката, а именно насърчаване на рисковия капитал. В действителност, новосъздадени иновативни дружества, които се нуждаят от рисков капитал, могат да бъдат учредени в правни форми, различни от капиталови дружества. Следователно новосъздадените иновативни дружества под формата на партньорства не биха се облагодетелствали от мярката.

(101)

Поради това Комисията заключава, че мярката за пренасяне на загубите в бъдещи периоди не е съвместима с общия пазар.

(102)

Както беше посочено в точка 7.1.3, мярката за облекчения на данъка върху дохода представлява непряка държавна помощ на равнището на ЦП. Тъй като мярката създава стимули за частните инвеститори да инвестират в ЦП, тя може да облагодетелства инвестиции на рисков капитал в съответствие с точка 4.2, буква г) от Насоките за рисков капитал.

(103)

Поради същите причини, посочени по-горе в съображения 92, 93, 94 и 95, Комисията не може да счете настоящата мярка за съвместима с общия пазар, тъй като тя не отговаря нито на критериите за изключване на точка 2.1 от Насоките за рисков капитал, нито на изискванията за кумулиране и отчитане, посочени в глава 6 и точка 7.1 от Насоките, нито пък на условията, посочени в глава 4 от Насоките; освен това няма доказателства за конкретна пазарна слабост, засягаща ЦП и ДРК, което би позволило на Комисията да започне подробна оценка на съвместимостта на тези мерки в съответствие с глава 5 от Насоките за рисков капитал.

(104)

Поради това Комисията заключава, че мярката за облекчения на данъка върху дохода в настоящия ѝ вид не може да бъде счетена за съвместима с общия пазар въз основа на Насоките за рисков капитал. При все това мярката би имала само ограничен ефект на нарушаване на конкуренцията между ЦП и дружества, различни от ЦП, предвид факта, че стимулът, предоставен на физически лица да осигуряват капитал в полза на ЦП, е сравнително ограничен и следователно се предполага, че предимството за ЦП също ще бъде ограничено. Освен това мярката може да окаже общ положителен ефект като стимулира осигуряването на рисков капитал на дружества, които може би се нуждаят от рисков капитал, въз основа на правилна икономическа оценка. В действителност, частните инвеститори ще избират въпросните ЦП въз основа на възможността за възвръщаемост на техните инвестиции. Поради това Комисията счита, че мярката може да бъде приспособена към изискванията на Насоките за рисков капитал, като се гарантира спазването на условията в член 3 по-долу.

(105)

Мярката за търговски данък и мярката за пренасяне на загуби в бъдещи периоди, които могат да облагодетелстват ДРК, са в разрез с правилата на общия пазар, по-специално със свободата на установяване по смисъла на член 43 от Договора за ЕО (вж. точка 3.5).

(106)

Според Германия MoRaKG съдържа подробни правила, свързани със структурата и стопанските дейности на ДРК. Те включват по-специално разпоредби относно видовете трансакции и инвестиционната политика на ДРК, въпроса за тяхното интегриране в групови структури и минималната деноминация на инвестициите в такива дружества. Тези разпоредби биха се прилагали за всички ДРК. Що се отнася до разположени в Германия постоянни обекти на чуждестранни инвестиционни дружества, не е възможно да се гарантира, че дружеството като цяло ще спазва разпоредбите. Единствено ограниченото признаване на разположения в Германия постоянен обект би дало възможност за заобикаляне и следователно, де факто, обезсмисляне на правилата. Регулаторните органи на финансовите пазари наблюдават предприятията в рамките на своите собствени области на отговорност и в съответствие със своите национални разпоредби, значителна част от които са хармонизирани с правото на ЕС. В областта на финансирането с рисков капитал обаче разпоредбите за надзор не са хармонизирани с правото на ЕС по този начин.

(107)

Съмненията на Комисията не бяха разсеяни. Първо, дружества от ЕО и ЕИП със седалище (Sitz) извън Германия и постоянен стопански обект в Германия по принцип би следвало да отговарят на критериите, когато могат да демонстрират, че спазват условията, заложени в схемите за помощ, и правилата, свързани със структурата и стопанските дейности на ДРК (ако приемем, че са съвместими с Договора за ЕО). Аргументът, че BaFin не е в състояние да осъществява надзор над тези дружества, не означава непременно, че те получават конкурентно предимство пред дружества, установени в Германия, нито че те де факто не спазват условията, заложени в схемите за помощ, и правилата, свързани със структурата и стопанските дейности на ДРК. Поради това този аргумент не е достатъчен сам по себе си, за да обоснове дерогация от основно правило на Договора за ЕО.

(108)

Накратко, изглежда, че Германия би могла да постигне същата цел чрез не толкова дискриминационни средства (22). Спазването на условията, заложени в схемите за помощ, би могло да се проверява например чрез доброволно представяне за проверка от BaFin, чрез потвърждения от чуждестранния надзорен орган или чрез доклади от независими одити. Германия следва да даде възможност на чуждестранните дружества с постоянен стопански обект в Германия да докажат, че спазват условията, заложени в схемите за помощ и правилата, свързани със структурата и стопанските дейности на ДРК.

(109)

Поради това Комисията заключава, че мярката за търговски данък и мярката за пренасяне на загуби в бъдещи периоди не са съвместими с общия пазар, тъй като нарушават свободата на установяване по смисъла на член 43 от Договора за ЕО.

(110)

Комисията счита, че мярката за помощ относно задължението за облагане с търговски данък на ДРК не е съвместима с Договора за ЕО.

(111)

Комисията счита, че мярката за помощ относно пренасянето на загуби в бъдещи периоди за ЦП, придобити от ДРК, не е съвместима с Договора за ЕО.

(112)

Комисията счита, че мярката за данъчни облекчения за частни инвеститори може да бъде приета за съвместима с Договора за ЕО при условията, посочени в член 3 по-долу,

—

определението за целеви предприятия се ограничава до малки и средни предприятия (МСП) съгласно определеното в приложение I към Общия регламент за групово освобождаване (23);

—

определението за целеви предприятия изключва дружества в затруднение и дружества в корабостроителната, въгледобивната и стоманодобивната промишленост;

—

максималните инвестиционни траншове не надвишават 1,5 млн. EUR на целево МСП за всеки дванадесетмесечен период и са ограничени до предоставянето на начално и стартово финансиране и финансиране в етапа на разширяване;

—

Германия разработва механизъм за гарантиране на спазването на правилата на кумулиране и отчитане, заложени в глава 6 и точка 7.1 от Насоките за рисков капитал;

—

изключва се закупуването на съществуващи акции (заместващ капитал) в целево МСП;

—

не са наложени специални изисквания по отношение на правната форма на целевото предприятие.