19.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 192/5

(1)

Съветът, след антидъмпингово разследване („първоначалното разследване“), с Регламент (ЕО) № 85/2006 (2) наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия. Окончателното мито е наложено под формата на минимална вносна цена („МВЦ“).

(2)

На 20 февруари 2007 г. Комисията получи искане за частично временно преразглеждане, подадено от следните държави-членки: Италия, Литва, Полша, Португалия и Испания („заявителите“), съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент.

(3)

Заявителите предоставиха prima facie доказателства, че основата, на която са въведени мерките, се е променила и че тези промени са с дълготраен характер. Заявителите приведоха и предоставиха prima facie доказателства, показващи, че сравнението между конструираната нормална стойност и експортните цени би довело до редуциране на дъмпинга значително под равнището на настоящите мерки. Поради тази причина вече не е необходимо продължаване прилагането на мерките на съществуващите нива, за да се компенсира дъмпингът. Това доказателство беше счетено за достатъчно основание за откриването на процедурата.

(4)

Съответно след консултация с Консултативния комитет, на 21 април 2007 г. с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3), Комисията започна частично временно преразглеждане на действащите антидъмпинговите мерки за вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент („известие за започване на процедура“).

(5)

Това преразглеждане беше ограничено по обхват до аспектите на дъмпинга и имаше за цел да се оцени необходимостта от продължаване, отмяна или изменение на съществуващите мерки.

(6)

Комисията информира официално за започването на процедурата всички известни ѝ износители/производители в Норвегия, известните ѝ заинтересовани търговци, вносители и асоциации, както и представителите на Кралство Норвегия. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да изложат становищата си в писмен вид и да поискат официално изслушване в срока, посочен в известието за започване на процедура.

(7)

В раздел 5, буква а) от известието за започване на процедура се посочва, че Комисията може да реши да прибегне до представителна извадка в съответствие с член 17 от основния регламент. В отговор на искането съгласно раздел 5, буква а), подточка i) от известието за започване на процедура, 267 дружества предоставиха исканата информация в указания срок. 169 от тях са производители износители на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга. Износът е осъществяван пряко или непряко чрез свързани и несвързани търговци.

(8)

Предвид големия брой участващи дружества беше решено да се използват разпоредбите за представителна извадка и за тази цел, след консултация с представителите на норвежкото производство, беше подбрана представителна извадка от дружества производители с най-голям обем на износа за Общността (производители износители). Представителите на норвежкото производство предложиха в извадката да бъдат включени: i) дружество производител, което не е изнасяло самостоятелно, а само чрез несвързани търговци в Норвегия и ii) двама износители, но не и производители на разглеждания продукт. Това не можеше да бъде прието, тъй като, що се отнася до дружеството производител, не съществуваха достатъчно гаранции, че продажбите за износ в Общността чрез несвързани търговци наистина биха могли да бъдат идентифицирани. Що се отнася до износителите без собствена продукция на сьомга, нормалната стойност не можеше да бъде установена и поради това не беше възможно определянето на мито, с което да бъдат облагани тези дружества.

(9)

В съответствие с член 17 от основния регламент подбраната представителна извадка обхвана възможно най-голям представителен обем на износа, който разследването можеше логично да вземе предвид в рамките на наличното време. Производителите износители, включени в окончателната представителна извадка, съставляват почти 60 % от отчетения обем на разглеждания продукт, изнасян за Общността.

(10)

Що се отнася до вносителите, както и с цел да се даде възможност на Комисията да реши дали е необходимо да прибегне до представителна извадка, в раздел 5, буква а), подточка ii) от известието за започване на процедура се съдържаше изискване към вносителите в Общността да предоставят информацията, посочена в този раздел. Само четирима вносители в Общността отговориха на формуляра, предназначен за представителната извадка. Предвид този нисък брой сътрудничещи вносители използването на представителна извадка в този случай не бе необходимо.

(11)

Комисията изиска и провери цялата информация, считана за необходима за определяне на дъмпинга. За тази цел Комисията покани всички известни ѝ заинтересовани страни и всички други страни, които се представиха в сроковете, определени в известието за започване на процедура, да ѝ сътрудничат в настоящата процедура и да попълнят съответните въпросници. В тази връзка 267 производители и износители в Норвегия, представителите на производителите на сьомга от Общността и правителствата на Ирландия и Шотландия сътрудничеха на Комисията и представиха своите становища. Освен това, четирима вносители и шестимата норвежки производители износители, включени в представителната извадка, представиха пълни отговори на въпросниците в рамките на определените срокове.

(12)

Комисията извърши проверки на място в следните дружества:

(13)

Двамата най-големи норвежки производители износители, т.е. Marine Harvest AS и Hallvard Leroy, съставляваха над 44 % от общата продукция, отчетена от сътрудничещите норвежки производители, и 45 % от норвежкия износ за Общността.

(14)

Информацията, предоставена от други четири дружества, включени в представителната извадка, беше предмет на задълбочен анализ по документи и беше установено, че техните производствени разходи и експортни цени като цяло са в съответствие с тези на посетените дружества.

(15)

На всички заинтересовани страни, които изявиха желание да бъдат изслушани и посочиха конкретни причини за това, беше дадена такава възможност.

(16)

Разследването на дъмпинга обхвана периода от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2006 г. („период на разследване за преразглеждане“ или „ПРП“).

(17)

Продуктът, предмет на преразглеждането, е същият, както при първоначалното разследване, т.е. отгледана в рибовъдни стопанства (различна от дива) сьомга, независимо дали е или не е под формата на филе, прясна, охладена или замразена, с произход от Норвегия („разглежданият продукт“). Определението изключва други подобни отгледани в рибовъдни стопанства рибни продукти, като едра (сьомгова) пъстърва, биомаса (жива сьомга), както и дива сьомга и допълнително обработените видове сьомга, като например пушена сьомга.

(18)

Продуктът понастоящем може да бъде класиран под кодове по КН ex 0302 12 00, ex 0303 11 00, ex 0303 19 00, ex 0303 22 00, ex 0304 19 13 и ex 0304 29 13, съответстващи на различни начини на представяне на продукта (прясна или охладена риба, прясно или охладено филе, замразена риба и замразено филе).

(19)

Както беше установено при първоначалното разследване и потвърдено от настоящото разследване, беше установено, че разглежданият продукт и продуктът, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в Норвегия, имат едни и същи основни физически характеристики и една и съща употреба. Затова те се считат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент. Тъй като настоящото преразглеждане е ограничено до дъмпинга, не се стигна до заключения по отношение на продукта, произвеждан и продаван от производството на Общността на пазара на Общността.

(20)

Норвежките производители на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга осъществяват продажби на разглеждания продукт за Общността пряко или чрез свързани и несвързани търговци. За изчисляване на експортната цена на равнището на производителя са използвани само установими продажби, предназначени за пазара на Общността, направени пряко или чрез свързани дружества, базирани в Норвегия.

(21)

За да се определи нормалната стойност, Комисията първо установи за всеки производител износител, включен в представителната извадка, дали неговите общи вътрешни продажби на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга са представителни в сравнение с общите му експортни продажби за Общността. В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент продажбите на вътрешния пазар могат да се разглеждат като представителни, когато общият обем на продажби на вътрешния пазар на всеки производител износител е поне 5 % от общия обем на продажбите му за Общността.

(22)

За да се определи дали продажбите на вътрешния пазар са представителни, не бяха отчетени продажбите през ПРП на несвързани търговци, разположени в Норвегия и притежаващи вносна лицензия, тъй като крайното местоназначение на тези продажби не можа да бъде установено със сигурност. Всъщност разследването показа, че тези продажби в преобладаващата си част са били предназначени за износ за пазарите на трети държави и поради това не са били продавани за вътрешно потребление.

(23)

Комисията впоследствие установи онези видове продукти, продавани на вътрешния пазар от дружествата, имащи като цяло представителни продажби на вътрешния пазар, които са идентични или пряко съпоставими с видовете, които се продават за износ на Общността.

(24)

Вътрешните продажби на конкретен вид продукт бяха счетени за достатъчно представителни там, където обемът на този вид продукт, продаван на вътрешния пазар на независими клиенти през периода на проучването, съставляваше 5 % или повече от общия обем на съпоставимия вид продукт, продаван за износ за Общността.

(25)

Направено беше проучване и дали вътрешните продажби на всеки вид от въпросния продукт, продаван на вътрешния пазар в представителни количества, могат да се разглеждат като извършени при обичайни търговски условия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент, като беше установен делът на рентабилните продажби на въпросния продукт на независими клиенти. Това беше направено чрез определяне на дела на рентабилните продажби на вътрешния пазар на независими клиенти за всеки изнасян вид на продукта по време на периода на разследване, както следва:

(26)

Когато обемът на продажбите на даден вид продукт, продаван на нетна продажна цена, равна или по-висока от изчислените производствени разходи, съставлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за същия вид продукт и когато среднопретеглената цена на този вид е равна или по-висока от производствените разходи, нормалната стойност се основава на действителните цени на вътрешния пазар. Тази цена се изчислява като среднопретеглена стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар на дадения вид продукт, осъществени по време на ПРП, независимо дали тези продажби са били рентабилни или не.

(27)

Когато обемът на рентабилните продажби за даден вид продукт представлява 80 % или по-малко от общия обем продажби за този вид или когато среднопретеглената цена на този вид е под производствените разходи, нормалната стойност се базира на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглена стойност на рентабилните продажби само за този вид, при условие че тези продажби съставляват 10 % или повече от общия обем продажби за този вид.

(28)

Когато обемът на рентабилните продажби на който и да било вид продукт съставлява по-малко от 10 % от общия обем продажби за този вид, продажбите на този конкретен вид са смятани за количествено недостатъчни, за да може цената на вътрешния пазар да осигури подходяща база за установяване на нормалната стойност.

(29)

Когато не беше възможно цените на вътрешния пазар за даден вид продукт, продаден от определен производител износител, да бъдат използвани за установяване на нормалната стойност, се налагаше да бъде използван друг метод.

(30)

На първо място, беше разгледано дали нормалната стойност може да бъде определена въз основа на цените на вътрешния пазар на други производители в Норвегия, в съответствие с член 2, параграф 1 от основния регламент. Тъй като в конкретния случай не се разполагаше с по-надеждни цени на други производители, беше използвана конструирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

(31)

Затова в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент Комисията изчисли конструираната нормална стойност, както е описано по-долу. Нормалната стойност бе конструирана, като към производствените разходи за изнасяните видове на продукта на всеки производител износител, съответно коригирани при необходимост, беше добавена разумна сума на разходите за реализация, общите и административните разходи, както и разумен марж на печалбата.

(32)

Във всички случаи разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата бяха установени съгласно методите, установени в член 2, параграф 6 от основния регламент. За тази цел Комисията провери надеждността на данните относно разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата, осъществени на вътрешния пазар от всеки един от разглежданите производители износители.

(33)

Нито един от шестимата разглеждани производители износители, за които нормалната стойност трябваше да бъде конструирана, не е имал представителни продажби на вътрешния пазар. Поради това описаният в подзаглавието на член 2, параграф 6 метод не можа да бъде използван. Член 2, параграф 6, буква а) не можа да бъде приложен, тъй като никой от разглежданите производители износители не е имал представителни продажби на вътрешния пазар. Член 2, параграф 6, буква б) също не беше приложим, тъй като бе установено, че продажбите на общата категория продукти на вътрешния пазар не са били извършвани при обичайни търговски условия. Поради това разходите за реализация, общите и административни разходи и печалбата бяха определени в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, т.е. на основата на всеки друг обоснован метод. В тази връзка и при липса на всякаква друга по-надеждна информация на разположение, беше счетено, че маржът на печалбата от 30 % и разходи за реализация, общи и административни разходи от 3 % биха били в разумен размер, като се вземат предвид данните, отчетени от шестимата производители износители по време на ПРП по отношение на техните продажби на вътрешния пазар.

(34)

Норвежките производители износители оспориха използването на марж на печалбата от 30 % с аргумента, че тя няма да съответства на никакви реални цифри, отразяващи обичайните маржове в рибовъдния сектор. Следва да се отбележи обаче, че в досието нямаше данни, че размерът на така определената печалба превишава печалбата, обичайно реализирана от други производители износители от продажба на продукти от същата обща категория на вътрешния пазар в държавата по произход през ПРП. Всъщност, както беше споменато по-горе, използваният марж на печалбата беше определен на основата на действителните проверени цифри. Следователно този аргумент трябваше да бъде отхвърлен.

(35)

Във всички случаи, при които разглежданият продукт е бил изнасян за независими клиенти в Общността, експортната цена беше определяна в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, а именно въз основа на действително платените или дължими експортни цени.

(36)

Когато експортните продажби са били извършвани чрез свързани търговци, експортната цена беше конструирана, съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, на основата на цената, на която внесените продукти са били препродадени за първи път на независим купувач, след като се коригира с всички разходи, направени между вноса и препродажбата и се увеличи с разумна по размер сума, съответстваща на разходите за реализация и общите и административните разходи и на печалбата. В това отношение бяха използвани действителните разходи за реализация и общи и административни разходи на свързаните търговци по време на ПРП. Що се отнася до печалбата, тя беше определена въз основа на наличната информация, като при липса на всякаква друга по-надеждна информация, печалба от 2 % беше разумна печалба за търговец от този бизнес сектор.

(37)

Както беше споменато по-горе в съображение 22, в случаите, когато продажбите са били извършени чрез несвързани търговци, не беше възможно да се определи със сигурност крайното местоназначение на продукта за износ. По тази причина не можа да се установи дали дадена продажба е направена на клиент в Общността или в друга трета държава и съответно беше решено да не се вземат предвид продажбите на несвързани търговци. Производството на Общността възрази срещу този подход, изтъквайки, че такива продажби би следвало да бъдат разследвани при хипотезата, че сьомгата е била продадена чрез несвързани търговци, които са влезли в Общността с цени, по-ниски от МВЦ.

(38)

Необходимо е да се припомни, че при определяне на експортната цена следва да бъдат взети под внимание продажбите на първия независим клиент в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент и че следователно, в контекста на определяне на дъмпинга, препродажните цени, практикувани от първите независими клиенти, не са относими. Следователно този аргумент трябваше да бъде отхвърлен.

(39)

Сравнението между нормалната стойност и експортните цени беше направено при цена на производител.

(40)

С цел да се осигури обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, беше предвидено съответно намаление под формата на корекции за разликите, които засягат цените и сравнимостта на цените в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Подходящи корекции бяха разрешени във всички случаи, в които бяха счетени за разумни, точни и подкрепени от проверени доказателства. На тази основа бяха направени корекции за отстъпки, рабати, транспорт, застраховка, заготовка, товарене и допълнителни разходи, опаковане, кредити и вносни мита.

(41)

За производителите износители, които бяха включени в представителната извадка, беше изчислен индивидуален дъмпингов марж. За тези дружества среднопретеглената нормална стойност за всеки вид от разглеждания продукт, изнасян за Общността, беше сравнена със среднопретеглената експортна цена на съответния вид продукт, съгласно член 2, параграф 11 от основния регламент.

(42)

По отношение на онези сътрудничещи производители износители, които не са включени в представителната извадка, беше установено, че за по-голямата част от продажбите им техните експортни цени като цяло са в съответствие с тези на включените в извадката износители. В отсъствието на каквато и да било информация, сочеща обратното, беше счетено, че резултатите от извадката са представителни за всички други износители.

(43)

Предвид високото равнище на сътрудничество, т.е. почти 100 %, беше направено също заключението, че установените дъмпингови маржове за оказалите съдействие производители износители, включени в извадката, са представителни за Норвегия.

(44)

На основа на гореизложеното, дъмпинговите маржове, изразени като процент от нетната цена CIF на границата на Общността, с неплатено мито, са:

(45)

Среднопретегленият дъмпингов марж за всичките шест дружества износители е – 16,1 %.

(46)

Тъй като установеният през ПРП дъмпинг е de minimis, беше проверено дали има вероятност от възобновяване на дъмпинга, в случай че мерките отпаднат, в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент, т.е. дали обстоятелствата през ПРП са имали дълготраен характер. В тази връзка бяха разгледани следните четири аспекта, по-специално: i) еволюция на нормалната стойност, ii) развитие на експортните обеми и цени при износ за Общността и други трети държави, iii) производствени обеми и капацитети в Норвегия и iv) състоянието на норвежкото производство.

(47)

За преобладаващата част експортни продажби (т.е. за 99 %), нормалната стойност беше конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент на основата на производствените разходи на съответните производители износители, към които се добавя сума за разходи за реализацията, общи и административни разходи и печалбата. Следователно беше счетено за подходящо да се проучи възможното развитие на производствените разходи в Норвегия като заместител на цените на вътрешния пазар, за да се определи вероятната еволюция на нормалната стойност.

(48)

Разследването показа, че структурата на разходите на норвежките производители износители се е запазила стабилна през ПРП. В действителност през ПРП разходите на разследваните дружества за единица продукция са били средно с 20 до 25 % по-ниски от МВЦ.

(49)

По отношение на тяхната вероятна еволюция бяха изследвани няколко фактора, които влияят върху равнището на разходите за единица продукция, като например разходи за фуражи, разходите за млада сьомга, влиянието на процеса на консолидация на норвежкото производство на сьомга и увеличената употреба на нови, все по-рентабилни технологии.

(50)

Беше счетено, че цената на фуражите, която представлява 50—60 % от общите разходи, е надежден показател по отношение на еволюцията на общите разходи. Това беше потвърдено и от анализатори на производството, специализирани се в този сектор. Някои заинтересовани страни заявиха, че общите разходи би трябвало да са се увеличили след ПРП и вероятно ще се увеличат допълнително, т.е. с поне 30 % до края на 2008 г. в сравнение с началото на ПРП, главно поради предполагаемото увеличение на фуражните цени. Те твърдяха още, че увеличаването на нормалната стойност, съчетано със спад на експортните цени, би довело до възобновяване на дъмпинга.

(51)

Заинтересованите страни не представиха никакви доказателства в подкрепа на твърдяното очаквано увеличение на разходите за фуражи с 30 %. Анализът на възможната еволюция на разходите обаче не можа да потвърди тези твърдения. И така, противно на това, което бяха заявили тези заинтересовани страни, разследването разкри, че проверените разходи за фуражи на норвежките производители износители са се запазили повече или по-малко стабилни през ПРП и първите три тримесечия на 2007 г. Така например, таблица 1 в съображение 54 сочи само леко увеличение на разходите за фуражи между 2006 и 2007 г. Разследването разкри също, че увеличението на цените на фуражите е свързано главно с увеличението на цените на някои фуражни компоненти (суровини), като например рибеното масло и рибни брашна. Следва да се отбележи, че рибеното масло и рибните брашна до известна степен могат да бъдат заменени в състава на рибните фуражи от други по-евтини суровини, като растителни масла и брашна. В резултат на това е естествено фуражните производители да променят състава на рибните фуражи, за да запазят на възможно най-ниското равнище цялостните разходи за фуражи. Поради това се очаква, че дори да нарасне разходите за някои фуражни компоненти, това няма да даде пряко линейно отражение върху цялостните разходи за фуражи, т.е. ако има някакво увеличение, подобно увеличение ще бъде в значително по-ниски темпове. Следва да се отбележи също, че други фактори, които също са от значение за разходите, като описаните по-долу в съображения 52 и 55—63, вероятно ще отбележат намаление и поради това ще имат компенсаторен ефект спрямо евентуалното покачване на разходите за фуражи.

(52)

По отношение на цените на младата сьомга, които представляват около 15 % от общите разходи за отглеждане в рибовъдни стопанства, разследването показа, че цените са намалели, както е показано в таблица 1 по-долу. Въпреки че е трудно да се предвиди с точност развитието на разходите за млада сьомга, устойчивата низходяща тенденция, показана в таблица 1 по-долу, се приема като надежден индикатор, позволяващ да се направи логичното заключение, че същите тенденции ще се запазят и в бъдеще. Във всеки случай разследването не разкри, нито пък някоя от заинтересованите страни сподели подобно твърдение, значителна промяна в развитието на разходите за млада сьомга в бъдеще.

(53)

Тъй като разходите за млада сьомга и за фуражи съставляват най-малко 65 % от общите разходи и тъй като рибеното масло и рибните брашна до известна степен могат да бъдат заменени с други по-евтини суровини в състава на рибните фуражи (виж съображение 51), беше направено заключението, че няма вероятност общите разходи да нараснат значително в обозримо бъдеще.

(54)

Таблица 1: Развитие на разходите за фуражи и млада сьомга в норвежки крони (за килограм сьомга — изкормена, с главата) (източник: Kontali Analyse AS (4) (2008 г.).

(55)

След оповестяването, производството на Общността възрази срещу горните констатации с твърдението, че разходите за фуражи би следвало да бъдат разпределени по поколения като разходите за фуражи през конкретна година и не влияят на разходите за реколта през същата конкретна година, а на разходите за бъдещия добив. В противен случай констатациите по отношение на развитието на разходите за фуражи не би отразило по подходящ начин действителната ситуация. Това трябваше да бъде отхвърлено, тъй като при анализа са използвани проверените действителни разходи за фуражи, обобщени по поколения.

(56)

Производството на Общността също възрази срещу заключенията, че по-високите цени в някои фуражни компоненти могат да бъдат компенсирани чрез заместване. В тази връзка беше заявено, че поради увеличение на цените на други фуражни компоненти, от една страна, и отрицателното въздействие върху качеството на месото на сьомгата, от друга страна, такова заместване би било ограничено. Що се отнася до увеличените разходи на други фуражни компоненти, този аргумент не беше подкрепен от достатъчно доказателства и поради това трябваше да бъде отхвърлен. Признава се, че замяната на някои фуражни компоненти е ограничена. Въпреки това, както беше споменато в съображение 51, беше установено, че замяна наистина е възможна в известна степен. Въз основа на това се стигна до заключението, че макар и разходите за фуражи да може да нарасне в бъдеще, той вероятно няма да нарасне в същата степен като разходите за рибено масло и рибно брашно. Производството на Общността не представи никакви доказателства, които биха могли да опровергаят тези заключения.

(57)

Процесът на консолидация е друг фактор, който допринася за стабилизиране на производствените разходи. Следва да се отбележи, че от 2000 г. насам броят на дружествата, произвеждащи 80 % от атлантическата сьомга в Норвегия, е намалял от 55 на 31 през 2006 г. Въпреки че норвежкият рибовъден сектор все още може да се разглежда като разпокъсан, процесът на консолидация има положителен ефект върху производствените разходи не само на най-важните производители в Норвегия, които също бяха включени в представителната извадка, но също така и за сектора като цяло, което се потвърждава и от анализаторите, специализирани в това производство. В действителност, нови синергии, интегрирането на производствените дейности и икономиите от мащаба са позволили на производителите да овладеят покачването на разходите за единица продукция, въпреки същественото увеличение на производствените обеми.

(58)

Тенденцията към консолидиране се очаква да продължи и в бъдеще, което много вероятно ще окаже допълнително положително въздействие върху разходите чрез икономии от мащаба.

(59)

Накрая, въвеждането на нови технологии и оборудване за рибовъдни дейности е допринесло за овладяване на покачването на разходите за единица продукция, независимо от факта, че производствените обеми са се увеличили (вж. съображение 64 и следващи).

(60)

След оповестяването производството на Общността възрази срещу твърдението, че производствените разходи са намалели, като изтъкна, че консолидацията като такава не е задължително фактор за намаляване на разходите. Така например, беше изтъкнато, че според норвежката статистика средните и малки предприятия в Норвегия биха били по-ефективни, отколкото големите обединения. Освен това беше изтъкнато, че заключението относно намаляването на разходите би влязло в противоречие с констатациите в съображение 92 по отношение на възможните последствия от евентуално избухване на епидемия и очаквания по-нисък добив на млада сьомга в бъдеще, два фактора, които заедно биха довели до увеличаване на разходите.

(61)

На първо място следва да се отбележи, че съображение 92 не се отнася до последиците от избухване на епидемия, а до нормалния ръст на смъртността, присъща на продукцията на сьомга, която не оказва никакво влияние върху разходите като такива. На второ място, очакваният по-нисък добив на млада сьомга, упоменат в същото съображение, не се дължи на извънредна ситуация и не се счита за съществен фактор и затова е без каквото и да било съществено влияние върху цялостните разходи. Съображение 92 просто се стреми да покаже, че увеличението на обема продукция не може да бъде приравнено едно към едно с увеличението на продукцията млада сьомга, тъй като други фактори също влияят на обема на добива — нещо, което не беше оспорвано от производството на Общността.

(62)

Доколкото се касае ефекта на намаляване на разходите в резултат на процеса на консолидация, производството на Общността не представи никакви доказателства в подкрепа на своите възражения. Поради това аргументите на Общността в тази връзка трябваше да бъдат отхвърлени.

(63)

В заключение, като се има предвид гореизложеното, се счита, че няма вероятност нормалната стойност да се увеличи значително в обозримо бъдеще. Напротив, поради текущия процес на консолидация, възможно е да бъде осъществено по-нататъшно намаление на разходите, въпреки че цените на фуражите бележат възходяща тенденция (вж. съображение 51). Поради това се счита, че конструираната нормална стойност, която се основава на производствените разходи, има дълготраен характер.

(64)

Както е показано в таблица 2 в съображение 65, норвежката продукция на сьомга бележи траен ръст през последните три години, и по-специално през 2007 г., главно поради благоприятните биологични условия и в сравнение със слабата откъм продукция 2006 година. Въпреки това, както е показано в таблица 3 в съображение 66, относно прогнозираното общо потребление в Общността, пазарът на Общността за разглеждания продукт също се е увеличил чувствително, т.е. + 9,40 % от 2006 г. до 2007 г. и, въз основа на последните тенденции, следва да продължи да расте. Развитието на потреблението, показано в таблица 3 по-долу, включва всичкия внос от трети държави, както и продажбите на производството на Общността на пазара на Общността.

(65)

Таблица 2: Обща продукция на сьомга в тон еквивалент на цяла риба (WFE) между 2003 и 2007 г. (източник: Kontali Analysis: Месечен доклад за сьомгата за януари № 01/2008)

(66)

Таблица 3: Развитие на потреблението (доставка от всички източници, включително производството на Общността) на атлантическа сьомга в Общността от 2004 до 2007 г. (източник: Kontali Analysis: Месечен доклад за сьомгата за януари № 01/2008)

(67)

През 2007 г., в съответствие с публичната статистика (Kontali Analysis), прогнозирания пазарен дял на норвежката сьомга в Общността е достигнал 71 % в сравнение с 69 % през 2006 г. Това обаче се дължи най-вече на намаляването на вноса от Чили, където нивата на продукция са паднали между 3 и 5 % (в зависимост от източниците) между 2006 и 2007 г., в резултат на избухване на епидемия, която се очаква да има дълготраен ефект върху нивата на продукция най-малко през 2008 и следващите години.

(68)

Въз основа на горното се стигна до заключението, че растящият пазар на Общността, ще бъде в състояние да поеме голяма част от обема на продукция в Норвегия, без норвежката продукция задължително да завладее значителен пазарен дял от производството на Общността. Освен това, както е изтъкнато по-долу в съображение 78 и следващи, има вероятност все по-голяма част от норвежките производствени обеми да бъдат изнасяни за пазарите на други трети държави, където се наблюдава значително увеличение. Накрая, намаляващото чилийско присъствие в Общността твърде вероятно също ще допринесе за по-нататъшно намаляване на рисковете от излишък на износ за Общността.

(69)

След оповестяването производството на Общността заяви, че положението в Чили не оказва значително въздействие върху пазара на Общността, тъй като чилийската сьомга основно е била изнасяна за пазара на САЩ и по този начин състоянието на доставките на пазара на Общността по същество се определя от норвежкия износ. Производството на Общността изтъкна също така, че пазарните дялове на Норвегия в Общността са се увеличили с допълнителни 2 %, докато вносът от Чили в Общността се е увеличил с 5 % в началото на 2008 г.

(70)

На първо място следва да се отбележи, че данните, представени от производството на Общността се отнасят само до 2 до 3 месеца на 2008 г. и затова от тях не може да се направи сериозно заключение. Всъщност, развитието на пазар от подобен вид трябва да бъде разглеждано в по-дълъг период от време. На второ място, епидемиологичната обстановка в Чили би следвало да се отрази върху доставките в световен мащаб, които фактически ще намалеят, на чието място и могат да бъдат преориентирани на практика допълнителните норвежки обеми продукция.

(71)

По отношение на експортните цени за Общността, някои заинтересовани страни заявиха, че те са намалели значително след ПРП и биха достигнали равнище от 2,85 EUR/kg през 2008 г., което, съчетано с твърдяното увеличение на разходите, а оттам — и на нормалната стойност, би довело до дъмпинг. Тази цена беше изчислена въз основа на средната, представена в напречен разрез, цена, докладвана на пазара в Осло през 2007 г., т.е. 3,13 EUR/kg, като от нея беше приспаднато прогнозираното намаление на средната цена между 0,06 EUR/kg и 0,28 EUR/kg.

(72)

По отношение на развитието на нормалната стойност, както беше обяснено в съображения 47 и следващи, аргументите, изтъкнати от въпросните заинтересовани страни, трябваше да бъдат отхвърлени.

(73)

По отношение на експортните цени за Общността, публично достъпните статистики показват, че твърденията на посочените по-горе заинтересовани страни не са потвърдени от последното развитие на експортните цени, както е показано на графика 1 по-долу:

(74)

Графика 1: Развитие на цените (FCA Осло EUR/kg за прясна сьомга високо качество — източник Fish Pool) през 2006, 2007 и началото на 2008 г.

(75)

От горното следва, че експортните цени за Общността през 2007 г. наистина са били значително по-ниски, отколкото през голяма част от ПРП, т.е. през 2007 г. те са били между 2,88 EUR/kg и 3,51 EUR/kg. Все пак разследването установи, че тези цени все още в значителна степен са били над установените производствени разходи, а следователно и над нормалната стойност, и поради това не могат да се считат за направени на дъмпингови нива. Освен това, въз основа на наличната информация за първите три месеца на 2008 г., цените през посочения период са варирали между 2,96 EUR/kg и 3,35 EUR/kg, т.е. отново над установените разходи. В резултат на това те твърде вероятно не са били на дъмпингови нива, като се има предвид, че нормалната стойност се е запазила стабилна, каквото заключение е направено в съображение 47 и следващи. Разследването показа, че цените продължават да се влияят от търсенето на пазара, но понастоящем са установени на по-високо равнище. Отбелязва се също така, че тези колебания на цените са нормални в този сектор.

(76)

Производството на Общността изтъква, че експортните цени след ПРП са били повлияни от съществуването на МВЦ и затова са били държани на относително високо равнище. Освен това то твърди, че поради тази причина, ако бъде позволено мерките да отпаднат, ценовото равнище за Общността ще намалее значително. Този извод не се потвърждава от констатациите на настоящото разследване, което показа, че нормалната стойност би се запазила относително стабилна, докато вероятността за значително намаляване равнищата на цената за износ за Общността си остава малка. Последните констатации се основават на задълбочен анализ на няколко аспекта, изброени в съображение 46, като например вероятното развитие на продукцията и обемите на износа от Норвегия за Общността и други пазари в трети държави. Производството на Общността не представи никаква информация или доказателства, които биха могли да омаловажат констатациите, направени в това отношение.

(77)

Предвид горното се стигна до заключението, че увеличаващият се внос на сьомга от Норвегия за Общността не следва да бъде такъв, че да създаде риск от свръхпредлагане на пазара на Общността. Освен това, като се има предвид ситуацията с производствените разходи и цените на износа за Общността, рискът от дъмпинг изглежда отдалечен.

(78)

Разследването показа, че Общността е и е вероятно да остане основният пазар за норвежката сьомга, следвана от Русия и Япония. В допълнение към това, налице са също развиващи се пазари за сьомга, където норвежкият износ се е увеличил в последните няколко години — тенденция, която се очаква да продължи и в бъдеще (виж съображение 82 и следващи). Всъщност разследването показа, че норвежките производители са готови да правят доставки на тези пазари в бъдеще, тъй като те са успели да създадат връзки с местната клиентела и да осъществят дистрибуторска/продажбена дейност, което свидетелства за силния интерес на норвежките производители износители към тези пазари.

(79)

Някои заинтересовани страни изтъкнаха, че руският пазар винаги е бил непостоянен в исторически план и че затова е невъзможно да се предвиди дали търсенето на този пазар действително ще се увеличи и дали норвежките производители износители ще бъдат в състояние в тази връзка да изнасят увеличени количества на този пазар в бъдеще. Същите страни изтъкнаха също така, че норвежкият износ за Япония бележи низходяща тенденция през последните пет години и следователно че не е сигурно дали увеличените производствени обеми в Норвегия действително могат да бъдат изнасяни за японския пазар.

(80)

Въпреки това, що се отнася до Русия, разследването разкри, че пазарът, който възлиза на около 61 000 тона, е продължил да расте и че няма причини да се предполага, че тази тенденция няма да се запази в обозримо бъдеще.

(81)

Общият износ на сьомга от различни държави производители за Япония бележи спад от 15 % през 2007 г., в сравнение с 2006 г. Въпреки това, докато някои от държавите доставчици намалиха износа си за Япония, Норвегия успя да увеличи пазарния си дял от 52 % през 2006 г. на 66 % през 2007 г. (Източник: Kontali Analysis). Както беше споменато по-горе в съображение 67, ръстът на продукция в Чили до голяма степен бе неблагоприятно засегнат от възникнала епидемия и затова обемът на износа като цяло, а така също и този за Япония, беше значително намален. Поради тази причина Норвегия успя да изземе пазарни дялове от Чили — ситуация, която се очаква да продължи поне до 2009 г., както вече беше споменато в съображение 67.

(82)

Както е посочено в таблица 4 в съображение 85, норвежкият износ за други развиващи се пазари по света, като Източна Европа (Украйна, Беларус) и Далечния изток (Китай, Южна Корея, Хонконг, Тайланд), също се е увеличил значително и, противно на твърденията на съответните заинтересовани страни, че тези пазари по всяка вероятност ще поемат все по-голяма част от норвежкото производство през следващите години.

(83)

Беше установено, че експортните цени за Общността и за други трети държави на база FCA Осло са на сходни равнища и поради това беше направено заключението, че всички пазари са съпоставимо атрактивни, стига да има достатъчно търсене. Когато се продава в прясно или охладено състояние, разглежданият продукт се транспортира към ЕС с обикновено с камион. Когато се продава на по-далечни дестинации, които не са достъпни с камион в определен срок, разглежданият продукт се превозва по въздух.

(84)

Въз основа на гореизложеното се налага изводът, че при равни други фактори, намаляващата продукция сьомга от порядъка на 3 до 5 % през 2007 г. в Чили, свързано с възникналата епидемия, ще допринесе за ограничаване на предлагането в световен мащаб през 2008 г. и ще предостави пазарни възможности на норвежките производители на пазари като Япония, САЩ и други развиващи се пазари, където чилийските производители държат значителни пазарни дялове.

(85)

Таблица 4: Пазарно развитие (износ) по отношение на атлантическата сьомга от Норвегия — 2006 г. в сравнение с 2007 г. (обем в тонове живо тегло) — (Източник: Norwegian Seafood Export Council).

(86)

Производството на Общността възрази срещу горните констатации с аргумента, че развитието на обема на износа от Норвегия за други трети държави би отбелязало различна тенденция в началото на 2008 г., т.е. износът за тези държави в абсолютно изражение би намалял, а общият ръст на износа поради тази причина би бил по-нисък, отколкото през 2007 г. и по-нисък от ръста на износа за Общността през същия период.

(87)

Разследването показа, че данните за вноса в началото на 2008 г. варират значително в зависимост от използвания източник. Така Kontali Analsyis показа тенденции към увеличаване в много по-голяма степен за същия период. Освен това, както беше споменато по-горе в съображение 70, пазарното развитие следва да се разглежда в рамките на по-дълъг период от време, за да се получи убедителна картина. Аргументите на производството на Общността следователно не могат да омаловажат констатациите по отношение на развитието на обема на износа за други трети държави.

(88)

Равнището на продукция в Норвегия, т.е. максимално допустимата биомаса, основно се определя от броя на производствените лицензи, които се издават от норвежките власти, както и от способността на рибовъдите да добият възможно най-много продукция в рамките на своя лиценз. Други фактори, способни да повишат продукцията на сьомга, са например благоприятните биологични и метеорологични фактори, както и подобряването на производствените процеси в рибовъдните стопанства с помощта на високотехнологични съоръжения. От друга страна, възникването на епидемия сред рибата може значително да навреди на продукцията и да доведе до намаляване на улова от риба, какъвто бе случаят в Чили през 2007 г.

(89)

Някои заинтересовани страни изтъкнаха, че увеличението на продукцията млада риба в Норвегия от 2006 г. насам (твърдяно увеличение от 20 % между 2006 и 2008 г.) би дало силна индикация, че обемът на продукцията норвежка сьомга би се увеличил значително през следващите две години и по този начин би довел до ситуация на свръхпредлагане. Въз основа на това, и като се вземе предвид особено високото равнище на улова, достигнато през 2007 г., тези страни заявиха, че през 2008 г. (и след нея) обемът на продукция в Норвегия ще бъде значително по-голям и в голяма степен ще надвишава ръста на неговите експортни пазари, и по-специално този на пазара на Общността. Те твърдяха, че ако претърпяното от норвежкото производство на сьомга подобрение на добива през 2007 г. се повтори през 2008 г., излишъците или непродадените обеми могат да достигнат между 20 000 и 91 000 тона, получени от прогнозирано равнище на продукция от 870 000 тона еквивалент на цяла риба, т.е. със 150 000 тона повече в сравнение с 2007 г.

(90)

Разследването не потвърди горните твърдения. Макар да е вярно, че е било наблюдавано увеличение на продукцията на млада риба през 2006 г., това увеличение е в съответствие с увеличенията от предишни години и не може да се разглежда като извънредно, както е показано на графика 2 по-долу:

(91)

Графика 2: Брой на младите екземпляри произведена сьомга (в хиляди бройки) — (Източник: SSB Норвегия)

(92)

В допълнение, въз основа на съчетание от различни фактори, като фактори за смъртност, национална нормативна уредба, уреждаща максимално допустимата биомаса и по-нисък добив на млада сьомга през 2008 г., според Kontali Analysis, прогнозираната продукция на сьомга през 2008 г. следва да нарасне само с 6 %, т.е. от 723 000 тона еквивалент на цяла риба през 2007 г. на 770 000 тона през 2008 г., т.е. с 47 000 тона еквивалент на цяла риба. Данните по отношение на по-слабото развитие на биомасата през 2008 г. се подкрепят от данните за продажбите на фуражи, които сочат значителен спад през 2008 г. в сравнение с 2007 г. (източник: Havbruksdata и FHL).

(93)

След оповестяването производството на Общността повторно изказа твърдението си, че обемът на продукцията в Норвегия вероятно ще се увеличи значително и предостави някои допълнителни данни относно добиваните количества, запасите и младата риба, отнасящи се до началото на 2008 г. Както беше изложено и по-горе, беше счетено, че данните, отнасящи се само до два месеца от годината, не са убедителни и поради това не могат да омаловажат констатациите по отношение на развитието на обема на продукцията в Норвегия, както е описано по-горе.

(94)

По тази причина, както и въз основа на наличната информация, въпреки че производствените обеми в Норвегия бележат възходяща тенденция, драматично увеличение на продукцията в близко бъдеще, както заявиха посочените по-горе заинтересовани страни, най-вероятно няма да се случи. В допълнение, както е описано в съображение 82 и следващи, всеки увеличен производствен обем вероятно няма да може да бъде изнасян в своята цялост за Общността, но по всяка вероятност ще бъде в голямата си част насочен към пазарите на други трети държави, където търсенето се е увеличило значително. И накрая, по причини, изложени в съображение 71 и следващи, износът за Общността не се очаква да бъде направен на дъмпингови цени.

(95)

Накрая, специално внимание бе отделено на състоянието на норвежкото производство като цяло и, в частност, през ПРП. Разследването по този начин разкри, че противно на констатираното по време на първоначалното разследване, секторът на аквакултурите в Норвегия е съставен от силно печеливши дружества. Това отчасти се дължи на широкообхватния и все още продължаващ процес на консолидация, който направи сектора високоефективен и го оздрави. Това също се отразява в структурата на собствеността в съответните дружества, т.е. няколко норвежки и световни инвестиционни и пенсионни фондове са много добре представени в групите на производителите износители. Това не беше така по време на първоначалното разследване.

(96)

Освен това разследването разкри, че норвежките производители междувременно са се настанили също много добре и на пазара на Общността, където те представляват приблизително между 80 и 90 % от общия обем на продукция в Общността. За тези норвежки свързани дружества в Общността беше установено, че са произвеждали и продавали сьомга до голяма степен за и на пазара на Общността.

(97)

Следва да се отбележи също, че норвежките дружества майки сами са изнасяли огромни количества за Общността.

(98)

На тази основа бе счетено, че норвежките дружества майки на дружествата производители, намиращи се в Общността, биха били най-малкото еднакво негативно засегнати от един значителен спад на цените на пазара на Общността, дължащ се на дъмпингов внос от Норвегия. В действителност на тази основа не е било неразумно да се предположи, че би било най-малкото лишено от здрав икономически смисъл норвежките производители износители да допринесат чрез дъмпингови практики за спад на цените в Общността на отгледаната в рибовъдни стопанства сьомга. Това би навредило пряко на рентабилността на сектора и би се отразило неблагоприятно върху акциите на дружествата, които се търгуват на фондовата борса и сред чиито акционери са основни инвестиционни и пенсионни фондове, както е упоменато в съображение 95.

(99)

Въз основа на горното беше разумно да се заключи, че норвежките производители износители имат пряк интерес от избягването на ситуации на свиване на пазарната цена и от запазването на своята ориентираност към печалба. Вследствие на това беше оценен като слаб рискът от възобновяване на дъмпинговите практики от страна на норвежките производители износители в обозримо бъдеще.

(100)

Производството на Общността възрази срещу горните констатации с аргумента, че доброто състояние на норвежките производители, установено през ПРП, не е било с дълготраен характер и че след ПРП тези производители биха изпитали финансови проблеми и някои от тях дори биха съобщили за загуби в началото на 2008 г. Производството на Общността също така изтъкна, че огромното мнозинство от норвежки производители не разполагат с никакви дъщерни дружества на пазара на Общността и че на тази основа не може да се заключи, че няма да бъде подновен дъмпингът. И накрая, беше изтъкнато, че норвежките производители, разполагащи с дъщерни дружества в Общността, биха намалили продукцията си на пазара на Общността и биха увеличили продукцията в Норвегия, в случай че мерките отпаднат.

(101)

Що се отнася до финансовото състояние на норвежките производители, бе отбелязано, че загубите на някои от дружествата са били свързани с техните инвестиции в Чили и с избухването на епидемията в тази държава. Тези конкретни обстоятелства обаче са засегнали само малък брой от всички производители в Норвегия. В допълнение, информацията се отнася само до началото на 2008 г. и не дава възможност за цялостни заключения относно постигнатите резултати от тези дружества през цялата година. Що се отнася до продукцията норвежка собственост в Общността и както също беше признато и от производството на Общността, въпреки че броят на дружествата, разполагащи с дъщерни дружества в Общността, е ограничен, те съставляват основен дял от съвкупната норвежка продукция и поради това се считат за съществен фактор. Аргументът, че производствения капацитет норвежка собственост в Общността, ще бъдат намален, ако мерките бъдат отменени, не беше подкрепен с никакви доказателства. Поради това тези аргументи трябваше да бъдат отхвърлени.

(102)

Разследването разкри, че дъмпингът през ПРП е бил на равнища de minimis. Разследването разкри, освен това, че няма причини да се смята, че обемът на продукцията в Норвегия ще се увеличи над традиционния ръст на развитие и по този начин ще доведе до значително увеличаване обема на износа от Норвегия за Общността. Разследването установи също, че рискът от значително намаляване на норвежките експортни цени до дъмпингови нива е ограничен в обозримо бъдеще, главно поради факта, че не се очаква значително свръхпроизводство в Норвегия, което може да бъде основният отключващ фактор за подобен спад в цените. По-специално, нормалната стойност, за която беше установено, че най-вероятно ще остане стабилна, беше значително по-ниска от експортната цена през ПРП, т.е. нормалните вариации, дължащи се на колебаещия се характер на пазара и съответното временно понижение на експортната цена не са в състояние автоматично да доведат до дъмпинг. На последно място беше счетено, че променената ситуация на норвежкия сектор на аквакултурите, който е станал изключително рентабилен и чиито акции се търгуват на фондовата борса, както и същественото присъствие на продукция норвежка собственост в Общността, са причина да няма вероятност да бъдат възобновени дъмпинговите практики в обозримо бъдеще. Поради всички гореизложени причини се стигна до заключението, че вероятността за възобновяване на дъмпинга е ниска и не оправдава продължаването на действащите антидъмпингови мерки.

(103)

Поради това сегашното междинно преразглеждане следва да бъде прекратено и действащите мерки за вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия, следва да бъдат отменени.

(104)

Както беше обяснено по-горе, очаква се, че условията на пазара, т.е. търсенето и предлагането, ще останат стабилни в обозримо бъдеще и поради тази причина да няма видимо вероятност от възобновяване на дъмпинга. Всъщност, всички изследвани показатели сочат, че с основание може да се очаква, че обемът на износа за Общността няма да се увеличи значително и че експортните цени ще останат на недъмпингови равнища.

(105)

Независимо от това, предвид известната непредвидимост на пазарните условия, главно поради естеството на продукта (нетрайни стоки), счита се за уместно пазарът да бъде следен отблизо и да бъде направен нов преглед на ситуацията, ако са налице достатъчно доказателства prima facie, че пазарните условия са се променили чувствително. В такъв случай ще бъде обсъдено предприемането на разследване ex officio, ако се сметне това за необходимо.

(106)

Мониторингът следва да бъде ограничен във времето до първоначално предвидената дата на изтичане срока на действие на окончателните мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 85/2006 на Съвета, ако същите останат, т.е. до 21 януари 2011 г.

(107)

Заинтересованите страни бяха информирани за съществените факти и съображения, на основата на които се предвиждаше да бъде прекратено настоящото междинно преразглеждане и да се отмени съществуващото антидъмпингово мито върху вноса на разглеждания продукт. На всички страни беше дадена възможност за коментар. Техните коментари бяха взети предвид, когато бяха обосновани и подкрепени с доказателства,