(1)

Ако количеството оборски тор, което една държава-членка възнамерява да прилага на хектар годишно, е различно от предвиденото в приложение III, параграф 2, втора алинея, първо изречение и буква а) към Директива 91/676/ЕИО, това количество трябва да е определено така, че да не пречи за постигането на целите от член 1 на същата директива, и трябва да е обосновано от обективни критерии, такива като, в настоящия случай, дълги сезони на растеж и култури с високо усвояване на азот.

(2)

На 12 ноември 2004 г. Ирландия внесе в Комисията искане за дерогация от изискванията в приложение III, параграф 2, трета алинея от Директива 91/676/ЕИО. На 18 октомври 2006 г. е внесено актуализирано искане въз основа на преразгледаните European Communities (Good Agricultural Practice for the Protection of Waters) Regulations, 2006 (Statutory Instrument Number 378 of 2006).

(3)

Поисканата дерогация се отнася за намеренията на Ирландия да разреши употребата на 250 kg азот от оборски тор на хектар на година във ферми с минимум 80 % пасища и ливади. Потенциално дерогацията ще засегне най-много 10 000 стопанства за едър рогат добитък в Ирландия, които съставляват 8 % от всички животновъдни стопанства, 8 % от използваната земеделска земя и 20 % от животинските единици.

(4)

За исканата дерогация еднакво важи ирландското законодателство за транспониране на Директива 91/676/ЕИО, European Communities (Good Agricultural Practice for the Protection of Waters) Regulations, 2006 (Statutory Instrument Number 378 of 2006).

(5)

В ирландското законодателство, с което е транспонирана Директива 91/676/ЕИО, са предвидени максимални количества азот и фосфати, които могат да се прилагат на хектар. Те са диференцирани в зависимост от съдържанието на азот и фосфати в почвата и следователно отчитат количествата на тези вещества, осигурени от самата почва.

(6)

Според третия доклад за изпълнението на директивата за нитратите в Ирландия и последните доклади до Комисията на Агенцията за опазване на околната среда за периода 2001 г.—2003 г., средната отчетена концентрация на азот в подпочвените води е от порядъка на 2,5 mg/l нитрати, като в не повече от 2 % от местата на пробовземане е отчетена концентрация над 50 mg/l. Данните за качеството на водата в реките в периода 2000 г.—2003 г. сочат, че средната стойност на нитратите в станциите на мрежата за мониторинг Eurowaternet е 6,9 mg/l.

(7)

В 70 % от местата за мониторинг на подпочвените води е отчетено стабилизиране или тенденция към намаляване на азотната концентрация. През 2001 г. – 2003 г. е отчетено подобрение в качеството на реките в сравнение с предишния отчетен период 1995 г.—1997 г., а също и обръщане на предишната тенденция за влошаване на качеството на водите, която се наблюдаваше от края на 80-те години на 20-ти век. Наблюдава се и намаление на хипертрофните езера.

(8)

В съответствие с член 3, параграф 5 от Директива 91/676/ЕИО, Ирландия прилага програма за действие на цялата си територия, съгласно European Communities (Good Agricultural Practice for the Protection of Waters) Regulations, 2006 (Statutory Instrument Number 378 of 2006).

(9)

Броят на селскостопанските животни и употребата на химически торове са спаднали през последното десетилетие. Броят на едрия рогат добитък, прасетата и овцете е намалял съответно със 7 %, 3 % и 17 % в периода 1997 г.—2004 г. Средното натоварване с азот от оборски тор възлиза на 103 kg/ha през 2004 г., което е значително по-малко от отчетените през 1998 г. 140 kg/ha. Средното натоварване с фосфор (Р) е било 16 kg/ha. В периода 1999—2005 г. употребата на изкуствени азотни торове е спаднала с 21 %, а на фосфатни — с 37 %.

(10)

В Ирландия 90 % от селскостопанските земи се използват за пасища и ливади, като преобладават типовете пасища и ливади, подходящи за пасищно отглеждане. Като цяло в пасищните ферми 47 % от земята е подложена на екстензивно ползване, поради което е с относително ниска гъстота на животните и ниско внасяне на тор, 36 % се обработва по линия на програми за екологично земеделие (схемата за защита на околната среда в селските райони, схемата REP) и едва 7 % е подложена на интензивно ползване. За обработваеми земи се използват 10 %. Средната употреба на химически торове върху пасищата и ливадите възлиза на 82 kg/ha азот и 7,6 kg/ha фосфор.

(11)

Климатът в Ирландия се характеризира с равномерно разпределение на валежите през цялата година и със сравнително малки температурни амплитуди, което позволява вегетационният сезон на тревата да продължава от 330 дни в югозападните райони на страната до около 250 дни в североизточните.

(12)

Представените с ирландската нотификация технически и научни документи показват, че предлаганото количество от 250 kg азот на хектар на година от оборски тор от тревопасни селскостопански животни във фермите с минимум 80 % пасища и ливади е оправдано въз основа на обективни критерии като продължителни вегетационни сезони и култури с високо усвояване на азот.

(13)

Поради това Комисията счита, че количеството оборски тор, за което Ирландия е отправила искане, няма да попречи за постигането на целите на Директива 91/676/ЕИО, при положение че се спазват някои строги условия.

(14)

Настоящото решение следва да се приложи във връзка с програмата за действие на Ирландия, European Communities (Good Agricultural Practice for the Protection of Waters) Regulations, 2006 (Statutory Instrument Number 378 of 2006).

(15)

Предвидените в настоящото решение мерки съответстват на становището на комитета по нитратите, създаден съгласно член 9 от Директива 91/676/ЕИО,

а)

„пасищни ферми“ означава стопанства, в които 80 % или повече от земеделската земя, налична за прилагане на оборски тор, е заета с трева;

б)

„тревопасни селскостопански животни“ означава едър рогат добитък (с изключение на малки телета), овце, еленови, кози и коне;

в)

„трева“ означава постоянно или временно пасище (под временно се разбира за по-малко от четири години).

а)

временните пасища и ливади се орат напролет;

б)

на мястото на ораните тревни площи, независимо от вида на почвата, веднага следва култура с високо усвояване на азот;

в)

при редуването на култури не се включват зеленчукови и други растения, които фиксират азота от въздуха. Това обаче не важи за детелината в пасища и ливади, където тя заема под 50 % от площта, нито за зърнени култури/грах при подсяване с тревата.