14.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 153/26

(1)

Съгласно Директива 2003/99/ЕО държавите-членки гарантират, че мониторингът предоставя съпоставими данни за случаите на антимикробна устойчивост на зоонозни агенти и на други агенти, доколкото те представляват заплаха за общественото здраве.

(2)

През 2003 г., по време на работна среща на FAO/OIE/WHO за научна оценка на нехуманната употреба на антимикробни вещества и на антимикробната устойчивост, бе направено заключение, че има очевидни доказателства за вредните въздействия върху човешкото здраве на организмите, придобили устойчивост в резултат на нехуманна употреба на антимикробни вещества: повишена честота на инфекциите, повишена честота на несполучливо лечение (водещо в някои случаи до смърт) и появата на все по-тежки инфекции, както показват например данните за човешки салмонелозни инфекции, устойчиви на флуорокинолон. Наличните данни показват, че количеството и начините за нехуманна употреба на антимикробни вещества оказват въздействие върху появата на устойчиви бактерии у животните и в храната и следователно върху възможността от попадане на тези устойчиви бактерии у човека (Съвместна работна среща на експерти от FAO/OIE/WHO, 2003 г.). Все пак трябва да се отбележи, че повечето проблеми, свързани с устойчивостта (на бактериите) в хуманната медицина се дължат на употреба и свръхупотреба от страна на човека на антимикробни агенти за терапия и профилактика (Европейски парламент, октомври 2006 г.).

(3)

В своя Обобщен доклад на Общността за процесите и причините за появата на зоонози, зоонозни агенти, антимикробна устойчивост и заболявания, причинени от храни в Европейския съюз през 2005 г. (2) Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) посочва, че относително висок дял на Campylobacter и Salmonella, изолирани при животни и в хранителни продукти, са показали устойчивост спрямо антимикробни вещества, широко използвани при лечението на хората. Пренасяните чрез храни инфекции, причинени от тези устойчиви бактерии, са особено опасни за хората поради вероятността лечението да бъде неуспешно.

(4)

Експертната група по биологични опасности и Експертната група по опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях на ЕОБХ приеха становище по Прегледа на обобщения доклад на Общността за процесите и източниците на зоонози, зоонозни агенти и антимикробна устойчивост в Европейския съюз през 2004 г. (3) по време на своите срещи, проведени съответно на 7 и 8 септември 2006 г. Що се отнася до тестването на антимикробната устойчивост, в становището се изтъква важността на предоставянето на подробна информация за серотипа на Salmonella за всеки изолат и на хармонизирането на критичните стойности, които се прилагат за оценка на устойчивостта и отчитане на резултатите.

(5)

Работната група на ЕОБХ за събиране на данни за зоонозите прие на 20 февруари 2007 г. Доклад и предложение за хармонизирана мониторингова схема за антимикробната устойчивост на Salmonella при кокошки (Gallus gallus), пуйки и прасета и на Campylobacter jejuni и C. Coli при бройлери (4). Докладът съдържа препоръки за хармонизирана мониторингова схема и хармонизирана методология за тестване на податливостта.

(6)

Предвид нарасналата опасност за общественото здраве, предизвикана от антимикробната устойчивост и доказания факт, че употребата на антибиотици увеличава тази опасност, всички държави-членки следва да съберат сравнителна информация за случаите на антимикробна устойчивост на зоонозни агенти при животни, при прилагане на член 7 от Директива 2003/99/ЕО. Това прилагане следва да се основава на предложението на работната група на ЕОБХ, но без да се накърняват последващи правила за прилагане в бъдеще.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,