15/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

231

L 309/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Общият подход и стратегията на Петата програма за действие в областта на околната среда са одобрени с Резолюция от 1 февруари 1993 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета относно програма на Общността за политика и действия във връзка с околната среда и устойчивото развитие (5), а определените в нея цели са да не се надвишават критичните съдържания и нива на киселинност в Общността. Програмата изисква всички хора да бъдат ефективно защитени срещу рискове за здравето в резултат на атмосферно замърсяване, а допустимите равнища на замърсяване да бъдат съобразени с опазването на околната среда. Програмата предвижда също установените от Световната здравна организация (СЗО) ориентировъчни стойности да станат задължителни на общностно равнище.

(2)

Държавите-членки са подписали Протокола от Гьотеборг от 1 декември 1999 г. към Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации (ООН/ИКЕ) за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния с цел намаляване на киселинността, еутрофията и приземния озон.

(3)

В Решение № 2179/98/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. относно преразглеждането на програмата на Европейската общност за политика и действия във връзка с околната среда и устойчивото развитие, наречена „Към устойчиво развитие“ (6), се посочва, че следва да се обърне особено внимание на разработването и изпълнението на стратегия с цел да се гарантира, че няма да се надвишават критичните съдържания, вследствие излагането на киселинни, еутрофични и фотохимични атмосферни замърсители.

(4)

Директива 92/72/ЕИО на Съвета от 21 септември 1992 г. за замърсяването на въздуха с озон (7) изисква Комисията да представи на Съвета доклад за оценка на фотохимичното замърсяване в Общността, придружен от всякакви предложения, които Комисията счита за подходящи, за контрол на замърсяването на въздуха от приземния озон и, при необходимост, за намаляване на емисиите на прекурсори на озон.

(5)

Значителни райони от територията на Общността са изложени на отлагания на киселинни и еутрофични вещества в количества, които оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда. Установените от СЗО ориентировъчни стойности за опазване на човешкото здраве и растителността от фотохимични замърсители съществено се надвишават във всички държави-членки.

(6)

Поради това превишенията на критичните съдържания следва постепенно да се премахват и да се съблюдават ориентировъчните стойности.

(7)

Понастоящем е технически невъзможно да бъдат постигнати дългосрочните цели за премахване на неблагоприятното въздействие на киселинни вещества и за намаляване на степента на излагане на човека и околната среда на приземния озон до установените от СЗО ориентировъчни стойности. Поради това е необходимо да се предвидят междинни екологични цели за намаляване на замърсяването с киселинни вещества и озон, въз основа на които да бъдат предприети необходимите мерки за намаляване на това замърсяване.

(8)

Междинните екологични цели и мерките за тяхното постигане следва да отчитат техническата осъществимост и свързаните с това разходи и ползи. Тези мерки следва да гарантират, че всички предприети действия са разходно-ефективни за Общността като цяло и следва да отчитат необходимостта от избягване на прекомерни разходи за всяка отделна държава-членка.

(9)

Трансграничното замърсяване допринася за увеличаване на киселинността в атмосферата, еутрофията на почвата и формирането на приземен озон, поради което намаляването им налага координирани действия на Общността.

(10)

Намаляването на емисиите на замърсители, причиняващи киселинност в околната среда и формиране на приземен озон, ще доведе и до по-ниска еутрофия на почвата.

(11)

Определянето на национални тавани за емисии за всяка държава-членка за серен двуоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк е разходно-ефективен начин за постигането на междинни екологични цели. Тези пределнодопустими стойности за емисиите ще дадат възможност на Общността и държавите-членки за по-голяма гъвкавост при определяне на необходимите мерки за спазването им.

(12)

Държавите-членки следва да отговарят за въвеждането на мерки за прилагане с оглед спазването на националните тавани за емисии. Ще бъде необходимо да се оценява постигнатият напредък в спазването на пределните стойности. Поради това следва да се разработят национални програми за намаляване на емисиите, които да се докладват на Комисията и да съдържат информация за приетите или предвидени мерки за спазване на тавани за емисии.

(13)

В съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора, и като се отчита по-специално принципът на предохранителните мерки, целта на настоящата директива, а именно ограничаване на емисиите на окисляващи и еутрофични замърсители и прекурсори на озон, не може да се постигне в достатъчна степен от държавите-членки поради трансграничното естество на замърсяването, поради което може по-добре да се постигне от Общността; в съответствие с принципа на пропорционалност, настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото за постигане на гореспоменатата цел.

(14)

Следва да се извършва своевременен преглед на постигнатия напредък от държавите-членки по отношение на таваните за емисии, както и преглед на степента, до която прилагането на таваните има вероятност да отговаря на междинните екологични цели за Общността като цяло. Този преглед следва да отчита и научно-техническия прогрес, развитието в законодателството на Общността, както и намаляването на емисиите извън Общността, като наред с другото се обръща специално внимание на постигнатия напредък от страните-кандидатки за присъединяване. При този преглед Комисията следва да извърши допълнително проучване на разходите и ползите от въвеждане на таваните за емисии, в т.ч. тяхната разходна ефективност, пределни разходи и ползи, социално-икономическо въздействие и всяко въздействие върху конкурентоспособността. При прегледа следва да се вземат предвид и ограниченията относно приложното поле на настоящата директива.

(15)

За целта Комисията следва да изготви доклад до Европейския парламент и до Съвета и, ако счита за необходимо, да предложи подходящи изменения в настоящата директива, като отчита ефекта на всяко съответно законодателство на Общността, в което, наред с другото, се определят пределни стойности за емисиите и продуктови стандарти за източниците на емисии, както и международните разпоредби за емисиите от кораби и въздухоплавателни средства.

(16)

Морският транспорт е значителен източник на емисии от серен двуоксид и азотни оксиди, както и на концентрации и отлагания от атмосферни замърсители в Общността. Поради това, тези емисии следва да бъдат намалени. Член 7, параграф 3 от Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. за намаляване на съдържанието на сяра в някои течни горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО (8) изисква Комисията да прецени какви мерки биха могли да се предприемат с оглед намаляване приноса за увеличаване на киселинността на други корабни течни горива, освен посочените в член 2, параграф 3 от същата директива.

(17)

Държавите-членки следва да се стремят възможно най-скоро да ратифицират приложение VI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MAРПОЛ).

(18)

Поради трансграничния характер на киселинността и озоновото замърсяване, Комисията следва да продължи по-нататъшното си проучване на необходимостта от разработване на хармонизирани мерки на Общността, без да се накърняват разпоредбите на член 18 от Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно интегрираното предотвратяване и контрол на замърсяването (9), с цел да се избягва нарушаване на правилата на конкуренцията и да се отчита балансът между ползите от и разходите за действието.

(19)

Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат, без да се засяга законодателството на Общността, уреждащо емисиите на тези замърсители от специфични източници и разпоредбите на Директива 96/61/ЕО на Съвета относно пределните норми за допустими емисии и използването на най-добри налични техники.

(20)

Необходимо е да се изготвят инвентаризации на емисиите, за да се следи напредъкът в спазването на таваните за емисии; те трябва да се изчисляват съгласно международно утвърдена методология, а резултатите редовно да се докладват на Комисията и на Европейската Агенция по околната среда (EАОС).

(21)

Държавите-членки следва да предвидят правила за приложимите санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното прилагане. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и с възпиращ ефект.

(22)

Необходимите мерки за прилагане на настоящата директива следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., с което се определят процедурите за упражняване на предоставените на Комисията изпълнителни правомощия (10).

(23)

Комисията и държавите-членки следва да си сътрудничат на международно ниво с оглед постигане на целите на настоящата директива,

а)

емисии от международното морско корабоплаване;

б)

емисии от въздушно движение извън цикъла на излитане и кацане;

в)

за Испания, емисиите на Канарските острови;

г)

за Франция, емисиите в отвъдморските департаменти;

д)

за Португалия, емисиите на остров Мадейра и Азорските острови.

a)

„AOT 40“ означава сумата от разликата между часовите концентрации на приземния озон, по-голяма от 80 μg/m3 (= 40 ppb) и 80 μg/m3 през дневните часове, натрупани от май до юли всяка година;

б)

„AOT 60“ означава сумата от разликата между часовите концентрации на приземния озон, по-голяма от 120 μg/m3 (= 60 ppb) и 120 μg/m3, натрупана през цялата година;

в)

„критично натоварване“ означава количествена оценка за излагане на въздействието на един или повече замърсители, под която според съвременните познания не настъпват значителни неблагоприятни въздействия върху определени чувствителни елементи от околната среда;

г)

„критично ниво“ означава концентрацията на замърсители в атмосферата, над която според съвременните познания могат да настъпят неблагоприятни въздействия върху рецептори, като човешки същества, растения, екосистеми или материали;

д)

„емисия“ означава изпускането на вещество от точков или дифузен източник в атмосферата;

е)

„мрежова клетка“ означава квадрат с размери 150 km × 150 km, който e мерната единица, която се използва при съставянето на карта на критичните съдържания в европейски мащаб, както и при наблюдение и контрол на емисиите и отлаганията на въздушни замърсители съгласно Съвместната програма за мониторинг и оценка на разпространяването на замърсителите във въздуха на далечни разстояния в Европа (EMEP);

ж)

„цикъл на излитане и кацане“ означава цикъл, представен от следните времена за всяка операция: захождане 4,0 минути; рулиране/работа на двигателите на празен ход на земята 26,0 минути; излитане 0,7 минути; набиране на височина 2,2 минути;

з)

„национален таван за емисии“ означава максималното количество вещество, изразено в килотонове, което може да бъде изпуснато в атмосферата от държава-членка през една календарна година;

и)

„азотни оксиди“ или „NОx“ означава количеството азотен оксид и азотен двуоксид, изразено като азотен двуоксид;

й)

„приземен озон“ означава озонът в най-ниската част на тропосферата;

к)

„летливи органични съединения“ и „ЛОС“ означава всички органични съединения, произтичащи от човешки дейности, с изключение на метан, които могат да произвеждат фотохимични окислители чрез реакции с азотни оксиди в присъствието на слънчева светлина.

a)

Киселинност

Районите, в които се надвишават критичните съдържания, се намаляват най-малко с 50 % (във всяка мрежова клетка) спрямо състоянието през 1990 г.

б)

Излагане на въздействието на опасен за човешкото здраве приземен озон

Натоварването с приземен озон, което е над критичното ниво за човешкото здраве (AOT60 = 0), се намалява с две трети във всички мрежови клетки спрямо състоянието през 1990 г. Освен това, натоварването с приземен озон не надвишава абсолютна граница от 2,9 ppm.h във всяка мрежова клетка.

в)

Излагане на въздействието на опасен за растителността приземен озон

Натоварването с приземен озон, което е над критичното ниво за посеви и полуестествени растителни култури (AOT40 = 3 ppm.h), се намалява с една трета във всички мрежови клетки спрямо състоянието през 1990 г. Освен това, натоварването с приземен озон не надвишава абсолютна граница от 10 ppm.h, изразена като превишение от 3 ppm.h на критичното ниво във всяка мрежова клетка.

a)

всяко евентуално прието ново законодателство на Общността, което определя пределни стойности за емисиите и продуктови стандарти за съответните източници на емисии;

б)

развитието на най-добрите налични техники в рамките на информационния обмен съгласно член 16 от Директива 96/61/ЕО;

в)

целите за намаляване през 2008 г. на емисиите на серен двуоксид и азотни оксиди от съществуващи големи горивни инсталации, докладвани от държавите-членки съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване емисиите във въздуха на някои замърсители от големите горивни инсталации (11);

г)

намаляване на емисиите и поетите от трети страни ангажименти за намаляване, като се обръща специално внимание на мерките, които следва да се предприемат в страните-кандидатки за присъединяване, и възможностите за по-нататъшно намаляване на емисиите в районите в близост до Общността;

д)

всяко ново законодателството на Общността или международни регламент относно емисиите от кораби и въздухоплавателни средства;

е)

развитието на транспорта и всички допълнителни действия за контрол на емисиите от транспорт;

ж)

развитието в областта на селското стопанство, нови проекти в областта на животновъдството и подобряване на методите за намаляване на емисиите в селскостопанския отрасъл;

з)

всички значителни промени на пазара на енергийно снабдяване в държава-членка и нови прогнози, отразяващи предприетите действия от държавите-членки за спазване на поетите от тях международни задължения във връзка с промяната на климата;

и)

оценка на текущите и предвиждани превишения на критичните съдържания и на определените от СЗО ориентировъчни стойности за приземен озон;

й)

възможността за определяне на предлагана междинна цел за намаляване на еутрофията на почвата;

к)

нови технически и научни данни, включително оценка на неточностите вът:

и оценка на произтичащата неточност в необходимите национални тавани за емисиите с оглед постигането на споменатите в член 5 междинни екологични цели.

л)

евентуалната необходимост от избягване на прекомерни разходи във всяка отделна държава-членка;

м)

сравнителен анализ между изчисленията по модела с наблюденията върху киселинността, еутрофията и приземния озон с цел подобряване на моделите;

н)

възможната употреба, по целесъобразност, на съответни икономически лостове.

a)

изменения на националните тавани за емисии, посочени в приложение I, с цел постигане на определените в член 5 междинни екологични цели и/или за изменения на тези междинни екологични цели;

б)

възможни по-нататъшни намаления на емисиите с цел постигане, за предпочитане до 2020 г., на определените в настоящата директива дългосрочни цели;

в)

мерки, които да гарантират спазването на таваните за емисиите.