а)

всички животни са свободни от клинични признаци на туберкулоза;

б)

всички животни над шестседмична възраст са реагирали отрицателно на най-малко два официални интрадермални туберкулинови теста, направени в съответствие с приложение Б, като първият е направен шест месеца от елиминирането на всякаква инфекция от стадото, а вторият — шест месеца по-късно, или, ако стадото е било събрано единствено от животни, които произхождат от официално свободни от туберкулоза стада, първият тест се провежда най-малко 60 дни след събирането, а вторият не се изисква;

в)

след извършването на първия тест, посочен в буква б), нито едно говедо над шестседмична възраст не е било въведено в стадото, освен ако не е реагирало отрицателно на интрадермален туберкулинов тест, проведен и оценен съгласно приложение Б и изпълнен или 30 дни преди, или 30 дни след датата на неговото въвеждане в стадото; в последния случай животното(ите) следва да бъде(ат) физически изолирано(и) от другите животни от стадото, за да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с другите животни, докато не се докаже, че резултатът е отрицателен.

Въпреки това компетентните власти не могат да изискват този тест да бъде извършен за движението на животните на нейната собствена територия, ако са от официално свободно от туберкулоза стадо, освен в държава-членка, в която от 1 януари 1998 г. и докато не придобие статус на официално свободен от туберкулоза регион компетентният орган изисква такива тестове да се правят на животните, които се движат между стада, които са част от мрежова система, както е посочено в член 14.

a)

условията, подробно уточнени в точка 1, букви a) и в), продължават да се прилагат;

б)

всички животни, влизащи в стопанството, идват от стада с официален статут на свободни от туберкулоза;

в)

всички животни в стопанството с изключение на телета под шестседмична възраст, родени в стопанството, са били подлагани ежегодно на рутинно туберкулиново изследване в съответствие с приложение Б.

Въпреки това за държава-членка или част от държава-членка, в която всички стада говеда са били подложени на официални мероприятия за борба с туберкулозата, компетентният орган на държавата-членка може да промени честотата на рутинните изследвания, както следва:

Компетентните органи могат също така, по отношение на държавите-членки или част от тях, да увеличават честотата на туберкулинови тестове, ако нивото на заболяването се увеличи.

a)

условията, подробно уточнени в параграф 2, не са били спазени;

или

б)

за едно или повече животни се счита, че са дали положителна реакция на туберкулинов тест или в случай на съмнения за туберкулоза при следкланичен преглед.

Когато дадено животно се счита за положително реагиращо, то следва да бъде отстранено от стадото и заклано. Съответните следкланични, лабораторни и епидемиологични прегледи следва да бъдат направени на положително реагиращия труп на съмнителното животно. Статутът на стадото се преустановява, докато не бъдат завършени всички лабораторни изследвания. Ако не се потвърди наличие на туберкулоза, статутът на официално свободно от туберкулоза стадо може да бъде възстановен след тест на всички животни, по-възрастни от шест седмици, с отрицателни резултати поне 42 дни след отстраняването на реагиралото(ите) животно(и);

или

в)

в стадото има животни с неясен статут, както е описано в приложение Б; в такъв случай статутът на стадото остава преустановен, докато не бъде изяснен статутът на животните; такива животни следва да бъдат изолирани от другите животни от стадото, докато техният статут бъде изяснен или чрез последващ тест след 42 дни, или чрез следкланичен и лабораторен преглед;

г)

въпреки това, чрез дерогация от изискванията в буква в), в държава-членка, в която компетентните органи провеждат рутинни тестове на стадата, като използват туберкулинови тестове, описани в приложение Б, и в случая на стадо, в което няма реагирали животни, разкрити за последните три години, компетентните органи може да решат да не ограничават движението на други животни в стадото, при условие че статутът на всички непотвърдено реагирали животни се реши с последващ тест след 42 дни и че на никое животно от стопанството не е позволено да се включва във вътрешната търговия на Общността, докато статутът на всяко непотвърдено реагирало животно не бъде уточнен. Ако на този следващ тест някое животно реагира положително или продължава да дава неясна реакция, тогава се прилагат условията, посочени в буква б). Ако впоследствие се потвърди наличието на заболяване, всички животни, напуснали стопанството след последния ясен тест на стадото, следва да бъдат проследени и тествани.

а)

условията, подробно уточнени в точка 2, вече не се изпълняват; или

б)

класически поражения на туберкулоза бъдат открити при следкланичен преглед; или

в)

епидемиологично изследване докаже вероятното наличие от инфекция; или

г)

поради някаква друга причина сметнат за необходимо с цел контролиране на туберкулозата по говедата.

а)

процентът на стада говеда, за които е потвърдено, че са заразени с туберкулоза, не надвишава 0,1 % за година за всички стада за шест последователни години и поне 99,9 % от стадата имат статут на официално свободни от туберкулоза всяка година за шест последователни години; изчисляването на този последен процент следва да стане на 31 декември на всяка календарна година;

б)

идентификационна система, правеща възможна идентификацията на стадата на произход и транзита за всяко говедо, съществува в съответствие с Регламент (ЕО) № 820/97;

в)

всички заклани говеда са подложени на официален следкланичен преглед;

г)

процедурите по спиране или отнемане на статута на официално свободно от туберкулоза стадо са спазени.

a)

не включва говеда, които са били ваксинирани срещу бруцелоза, освен женски говеда, ваксинирани най-малко преди три години;

б)

всички говеда са били свободни от клинични признаци на бруцелоза за най-малко шест месеца;

в)

всички говеда над 12-месечна възраст са били подложени на един от следните режими за тестване с отрицателни резултати в съответствие с приложение В:

г)

всяко говедо идва от стадо със статут на официално свободно от бруцелоза и в случай на говеда, по-възрастни от 12 месеца, които са показали бруцелозен титър поне 30 IU на аглутинация за милилитър, когато е даден тест за серумна аглутинация в съответствие с приложение В, или е реагирало негативно на всеки друг тест, одобрен в съответствие с процедурата, указана в член 17, през 30-те дни преди или 30-те дни след датата на въвеждането в стадото: в последния случай животното(ите) следва да бъде(ат) изолирано(и) физически от другите животни в стадото по такъв начин, че да се избегне прекият или косвеният контакт с другите животни, докато не се покаже, че резултатът е отрицателен.

а)

един от следните тестови режими се провежда ежегодно с отрицателни резултати в съответствие с приложение В:

Въпреки това компетентният орган на държава-членка може за държавата-членка или част от държавата-членка, която не е официално свободна от бруцелоза, но където всички стада говеда са обект на официална програма за борба с бруцелоза, да измени честотата на рутинните тестове, както следва:

б)

всички говеда, влизащи в стадото, произхождат от стада с официален статут на свободни от бруцелоза и, в случай на говеда по-възрастни от 12 месеца, са показали бруцелозен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици (IU) на един милилитър, когато е правен серумен тест за аглутинация в съответствие с приложение В, или са реагирали отрицателно на всеки друг тест, одобрен в съответствие с процедурата, установена в член 17, през 30-те дни преди или 30-те дни след датата на въвеждане в стадото: в последния случай животното(ите) следва да бъде(ат) изолирано(и) физически от другите животни в стадото по такъв начин, че да се избегне прекият или косвеният контакт с другите животни, докато не се изясни, че резултатът е отрицателен.

Въпреки това тестът, описан в буква б), не се изисква в държави-членки или райони на държави-членки, когато процентът на заразените с бруцелоза стада не превишава 0,2 % за най-малко две години и когато животното произхожда от официално свободно от бруцелоза стадо в рамките на тази държава-членка или регион и по време на транспортиране не е влизало в контакт с говеда с по-нисък статус;

в)

независимо от буква б), говеда от свободно от бруцелоза стадо могат да бъдат въведени в официално свободно от бруцелоза стадо, ако са на възраст най-малко 18 месеца и ако са ваксинирани срещу бруцелоза и ваксината е била поставена преди повече от една година.

Тези животни следва да са показали през 30-те дни преди въвеждането бруцелозен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър, и отрицателен резултат на теста за свързване на комплемента или друг тест, одобрен съгласно процедурата, установена в член 17.

Въпреки това, ако женско говедо от свободно от бруцелоза стадо е въведено в официално свободно от бруцелоза стадо говеда, съгласно разпоредбите на горния параграф това стадо се счита за свободно от бруцелоза в продължение на две години от датата, на която животното е било въведено.

а)

условията, подробно уточнени в точки 1 и 2, повече не се изпълняват; или

б)

като резултат от лабораторни тестове или на клинична основа за едно или повече говеда съществуват съмнения за бруцелоза и съмнителните животни са били заклани или изолирани по начин, по който да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с другите животни.

а)

серумен аглутинационен тест, който е показал титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър, и е дал отрицателен резултат на теста за свързване на комплемента; или

б)

отрицателен резултат на всяка друга комбинация от тестове, одобрена за тази цел според процедурата, установена в член 17.

i)

женските говеда са били ваксинирани:

ii)

говеда на възраст под 30 месеца, които са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, могат да дадат резултат от серумен тест за аглутинация, надвишаващ 30 международни аглутиниращи единици, но не повече от 80 международни аглутиниращи единици за един милилитър, при условие че при тест за свързване на комплемента са показали резултат, по-малък от 30 EИО единици в случая на женски, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малко от 20 EИО единици във всички останали случаи.

i)

е подложено на един от режимите за тестване, изброени в точка 2, буква a);

ii)

говедата, влизащи в стадото, отговарят на изискванията на точка 2, буква б); или

а)

условията, подробно уточнени в точки 4 и 5, не са били спазени; или

б)

в резултат на лабораторни тестове или на клинична основа за едно или повече говеда над 30-месечна възраст съществуват съмнения за бруцелоза и съмнителното(ите) животно(и) е(са) било(и) заклано(и) или изолирано(и) по начин, по който да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с други животни.

а)

няма регистрирани случаи на аборт вследствие на инфекция от бруцелоза и няма изолиран B. abortus за поне три години, и поне 99,8 % от стадата имат статут на официално свободни от бруцелоза всяка година за пет последователни години, като изчисляването на този процент се осъществява на 31 декември всяка календарна година; въпреки това, когато компетентните органи приемат политика за клане на цялото стадо, а изолираните инциденти, показани при епидемиологични изследвания, следва да се дължат на включването на животни извън държавата-членка или частта от държавата-членка и стадата, чийто статут на официално свободни от бруцелоза е бил прекъснат или отнет поради причини, различни от съмнение за заболяване, следва да бъдат игнорирани за целта на изчисляването, при условие че централният компетентен орган на засегнатата от тези инциденти държава-членка прави годишен архив и го предава на Комисията в съответствие с член 8, параграф 2, и

б)

съществува система за идентифициране, която прави възможно идентифицирането на стадата по произход и транзит за всяко говедо в съответствие с Регламент (ЕО) № 820/97; и

в)

съобщаването на случаи на аборт е задължително и те се проучват от компетентния орган.

а)

условията, посочени в точка 7, букви а) и б), все още са спазени и съобщаването за случаи на аборт със съмнения, че се дължат на бруцелоза, е задължително и се проучват от компетентния орган;

б)

всяка година за първите пет години след придобиването на статута всички говеда, по-възрастни от 24 месеца, в не по-малко от 20 % от стадата са били изследвани и са реагирали отрицателно на серологичен тест, осъществен в съответствие с приложение В, или в случаи на млекодайни стада, на изследването на млечните проби в съответствие с приложение В;

в)

за всяко говедо, съмнително, че е заразено с бруцелоза, се известяват компетентните органи и то преминава официално епидемиологично изследване за бруцелоза, състоящо се от два серологични кръвни теста, включително теста за свързване на комплемента, и микробиологично изследване на съответни проби;

г)

през периода на съмнение, който продължава до постигане на отрицателни резултати от тестовете, предвидени за това в буква в), статутът на официално свободно от бруцелоза стадо по произход или транзит на съмнителното говедо и стадата, свързани епидемиологично, следва да бъде прекъснат;

д)

в случай на избухване на епидемия от бруцелоза, която се е разпространила, всички говеда са заклани; животни от останалите възприемчиви видове ще преминат подходящи тестове, а помещенията и оборудването ще бъдат почистени и дезинфекцирани.

i)

няма никакви доказателства, както клинични, така и в резултат от лабораторен тест, за случаи на ензоотична левкоза по говедата в стадото и нито един такъв случай не е бил потвърден в предходните две години; и

ii)

всички животни над 24-месечна възраст са реагирали отрицателно през предходните 12 месеца на два теста, изпълнени в съответствие с настоящото приложение в интервал от най-малко четири месеца; или

iii)

се изпълняват изискванията на i) по-горе и което се намира в официално свободна от ензоотична левкоза по говедата държава-членка или регион.

i)

условието в раздел A, i) продължава да бъде изпълнявано;

ii)

всички животни, въведени в стадото, произхождат от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо;

iii)

всички животни над 24-месечна възраст продължават да реагират отрицателно на тест, изпълнен в съответствие с глава II на интервали от три години;

iv)

животни за разплод, въведени в стадото и произхождащи от трета страна, са внесени в съответствие с Директива 72/462/ЕИО.

1.

Ако само едно животно в едно официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо е реагирало положително на един от тестовете, посочени в глава II, или когато инфекцията се подозира по друг начин за едно животно в стадото:

Въпреки това компетентната власт може да предостави дерогация от задължението за клане на телето на заразената крава, когато то е било отделено от неговата майка след отелване. В този случай телето следва да бъде подложено на изискванията, предвидени в точка 2, iii).

2.

В случай че повече от едно животно от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо е реагирало положително на един от тестовете, посочени в глава II, или когато има съмнения за инфекция на повече от едно животно в стадото:

Въпреки това компетентната власт може да предостави дерогация от задължението за клане на телето на заразената крава, ако то е било отделено от майката след отелване. В този случай телето следва да бъде подложено на изискванията, предвидени в точка 2, iii).

а)

всички условия от раздел А са изпълнени и поне 99,8 % от стадата говеда са официално свободни от ензоотична левкоза по говедата;

или

б)

нито един случай на ензоотична левкоза по говедата не е бил потвърден в държавата-членка или част от нея за последните три години и наличието на тумори със съмнения, че се дължат на ЕЛГ, следва задължително да бъде обявено с направено изследване на причината, и

в случая на държава-членка всички животни на възраст над 24 месеца в най-малко 10 % произволно избрани стада са били тествани с отрицателни резултати в съответствие с глава II през предходните 24 месеца, или

в случая на част от държава-членка всички животни на възраст над 24 месеца са преминали тест, предвиден в глава II, с негативен резултат в съответствие с глава II през предходните 24 месеца;

или

в)

всеки друг метод, който показва със сигурност 99 %, че по-малко от 0,2 % от стадата са заразени.

а)

всички заклани животни на територията на тази държава-членка или регион подлежат на следкланични прегледи, при които всички тумори, които може да се дължат на вируса на ЕЛГ, са изпратени за лабораторни изследвания;

б)

държавата-членка докладва на Комисията всички случаи на ензоотична левкоза по говедата в региона;

в)

всички животни, които реагират положително на някой от тестовете, предвидени в глава II, са заклани и техните стада остават предмет на ограничения до възстановяване на техния статут в съответствие с раздел Г; и

г)

всички животни, по-възрастни от две години, са тествани или веднъж през първите пет години след предоставяне на статут съгласно глава II, или през първите пет години според всяка друга процедура, показваща с ниво на сигурност 99 %, че по-малко от 0,2 % от стадата са били заразени. Въпреки това, когато не е регистриран случай на ензотична левкоза по говедата в държава-членка или регион от държава-членка в съотношение едно стадо от 10 000 за поне три години, в съответствие с процедурата, установена в член 17, може да бъде взето решение, че серологичните тестове могат да бъдат намалени, при условие че всички говеда, по-възрастни от 12 месеца, в поне 1 % от стадата, произволно избирани всяка година, са обект на тест, осъществен в съответствие с глава II.