31991L0672

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 16 декември 1991 година

относно взаимното признаване на национални свидетелства за капитани на речни кораби за превоз на стоки и пътници по вътрешни водни пътища

(91/672/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че е целесъобразно да се работи за създаването на общи разпоредби относно плаването на речни кораби по вътрешни водни пътища в Общността;

като има предвид, че е целесъобразно, като първа стъпка с оглед на стимулирането на свободно корарабоплаване по вътрешни водни пътища на Общността да се постигне взаимното признаване на свидетелствата на капитаните на речни кораби за превоз на стоки и пътници по вътрешни водни пътища;

като има предвид, че за целите на корабоплаването по някои вътрешни водни пътища трябва да бъдат задоволени допълнителни изисквания, свързани с познаване на местните условия,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

За целите на настоящата директива националните свидетелства на капитаните на кораби, както са посочени в приложение 1, трябва да бъдат групирани по следния начин:

Член 2

При условията на разпоредбите на член 3, параграф 5 разрешителното на капитани за корабоплаване по река Рейн, издадено в съответствие с ревизираната Конвенция за корабоплаване по река Рейн е валидно за всички водни пътища на Общността.

Член 3

1.   Свидетелства на капитани, които са все още в сила и са включени в група А в приложение I, се признават от всички държави-членки за валидни за целите на корабоплаване по море, изброени в приложение II, все едно че те са издали посочените свидетелства.

2.   Държавите-членки взаимно признават свидетелствата на капитаните, които все още са в сила и са изброени в група Б на приложение I, за валидни за целите на корабоплаване по техните вътрешни водни пътища, освен за тези, за които се изисква разрешително за корабоплаване по река Рейн или са изброени в приложение II, все едно че те са издали съответните свидетелства.

3.   Признаването от държава-членка на свидетелство на капитан, изброено в група А или група Б на приложение I, може да подлежи на същите условия за минимална възраст като тези, определени от съответната държава-членка за издаване на свидетелство на капитан в същата група.

4.   Признаването от държава-членка на свидетелство за капитан може да бъде ограничено до тези категории кораби, за които това удостоверение е валидно в издалата го държава-членка.

5.   След консултации с Комисията и другите държави-членки, държава-членка може да изисква, за целите на корабоплаване по определени водни пътища, различни от морски пътища, посочени в приложение II, капитаните от други държави-членки да отговарят на допълнителни условия, свързани с познаване на местните условия, еднакви с тези, които се изискват от националните капитани на тази държава-членка.

6.   Настоящата директива не трябва да пречи на държава-членка да изисква допълнителни познания от капитаните на кораби, за превоз на опасни вещества на нейна територия.

Държавите-членки трябва да признават свидетелството, издадено в съответствие с № 10 170 на ADNR, за доказателство за тези познания.

Член 4

Ако е необходимо, Комисията предприема необходимите стъпки да приведе в съответствие списъка на свидетелствата по приложение I, съгласно процедурата, предвидена в член 7.

Член 5

Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство до 31 декември 1994 г. за общи разпоредби за корабоплаване по вътрешни водни пътища за превоз на стоки и пътници въз основа на предложение на Комисията, което следва да се внесе не по-късно от 31 декември 1993 г.

Член 6

Държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 1 януари 1993 г. Те информират незабавно Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, те съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Редът и условията на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 7

1.   За целите на член 4 Комисията се подпомага от комитет, включващ представителите на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.

2.   Представителят на Комисията представя на комитета проект за изменение на приложение I. Комитетът представя становището си по проекта в срока, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становището трябва да се приеме с мнозинството, определено в член 148, параграф 2 на Договора в случаите, когато Съветът трябва да вземе решение по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в комитета се претеглят по начина, определен в този член. Председателят не гласува.

Комисията приема изменението към приложение I, ако е в съответствие със становището на комитета.

Ако предвиденото изменение не съответства на становището на комитета, или ако не е представено становище, Комисията внася незабавно в Съвета предложение за мерките, които следва да бъдат взети. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

Ако, в срок от три месеца от датата на обръщане към Съвета, Съветът не се е произнесъл, предложеното изменение се приема от Комисията.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 120, 7.5.1988 г., стр. 7.

(2)  ОВ С 12, 16.1.1989 г., стр. 41.

(3)  ОВ С 318, 12.12.1988 г., стр. 18.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА НАЦИОНАЛНИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА КАПИТАНИ ЗА ПРЕВОЗ НА СТОКИ И ПЪТНИЦИ ПО ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА, ПОСОЧЕН В ЧЛЕН 1 НА ДИРЕКТИВАТА

(1)  ОВ L 301, 28.10.1982 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИСЪК НА МОРСКИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА,ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 2 НА ДИРЕКТИВАТА

Кралство Белгия

Maritime Scheldt.

Федерална република Германия

Зона 1 и Зона 2 от приложение I към Директива 82/714/ЕИО.

Кралство Нидерландия

Dollard, Eems, Waddenzee, Ijsselmeer, Eastern and Western Scheldt.