EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02020H1475-20210202

Consolidated text: Препоръка (ЕС) 2020/1475 на Съвета от 13 октомври 2020 година относно координиран подход за ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19 (текст от значение за ЕИП)текст от значение за ЕИП

ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2020/1475/2021-02-02

02020H1475 — BG — 02.02.2021 — 001.001


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/1475 НА СЪВЕТА

от 13 октомври 2020 година

относно координиран подход за ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 337, 14.10.2020 г., стp. 3)

Изменен с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2021/119 НА СЪВЕТА от 1 февруари 2021 година

  L 36I

1

2.2.2021




▼B

ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/1475 НА СЪВЕТА

от 13 октомври 2020 година

относно координиран подход за ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19

(текст от значение за ЕИП)



Общи принципи

когато приемат и прилагат мерки за защита на общественото здраве в отговор на пандемията от COVID-19, държавите членки следва да координират действията си въз основа, доколкото е възможно, на следните принципи:

1. Всички ограничения на свободното движение на хора в рамките на Съюза, въведени с цел ограничаване на разпространението на COVID-19, следва да се основават на конкретни и ограничени основания от обществен интерес, а именно опазването на общественото здраве. Необходимо е тези ограничения да се прилагат в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, по-специално пропорционалност и недискриминация. Следователно всички предприемани мерки не следва да надхвърлят строго необходимото за опазване на общественото здраве.

2. Всички подобни ограничения следва да бъдат премахнати веднага щом епидемичната обстановка позволи това.

3. Не може да има дискриминация между държавите членки, например чрез прилагане на по-благоприятни правила за пътуване до и от съседна държава членка в сравнение с пътуванията до и от други държави членки в същата епидемична обстановка.

4. Ограниченията не може да се основават на гражданството на съответното лице, а следва да се основават на местонахождението(ята) на лицето през 14-те дни преди пристигането.

5. Държавите членки следва винаги да приемат собствените си граждани и гражданите на Съюза и членовете на техните семейства, които пребивават на тяхна територия, и следва да улесняват бързото транзитно преминаване през своята територия.

6. Държавите членки следва да обърнат специално внимание на особеностите на трансграничните региони, най-отдалечените региони, ексклавите и географски изолираните райони, както и на необходимостта от сътрудничество на местно и регионално равнище.

7. Държавите членки следва редовно да обменят информация по всички въпроси, попадащи в обхвата на настоящата препоръка.

Общи критерии

8. Когато обмислят ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19, държавите членки следва да вземат предвид следните основни критерии:

а) 

„14-дневния кумулативен брой на уведомленията за случаи на COVID-19“, т.е. общият брой на новосъобщените случаи на COVID-19 на 100 000 души от населението през последните 14 дни на регионално равнище;

б) 

„процента на положителните проби“, т.е. процентът на положителните проби от всички направени тестове за инфекция с COVID-19 през последната седмица;

в) 

„интензивността на тестването“, т.е. броят на направените проби за инфекция с COVID-19 на 100 000 души от населението през последната седмица.

Данни за общите критерии

9. За да се гарантира наличието на изчерпателни и сравними данни, държавите членки следва ежеседмично да предоставят на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията наличните данни относно критериите, посочени в точка 8.

Държавите членки следва да предоставят тези данни и на регионално равнище, за да се гарантира, че всички мерки могат да бъдат насочени към онези региони, където те са строго необходими.

Държавите членки следва да обменят информация за всички стратегии за тестване, които прилагат.

Картографиране на рисковите райони

10. Въз основа на предоставените от държавите членки данни Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията следва да публикува карта на държавите — членки на ЕС, с разбивка по региони, за да подпомогне вземането на решения от държавите членки. Тази карта следва да включва и данни от Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и, веднага щом бъдат налице условията за това ( 1 ), Конфедерация Швейцария. На тази карта всеки район следва да бъде обозначен със следните цветове:

а) 

зелено, ако 14-дневният кумулативен брой на уведомленията за случаи на COVID-19 е по-малък от 25 и процентът на положителните проби за инфекция с COVID-19 е по-малък от 4 %;

б) 

оранжево, ако 14-дневният кумулативен брой на уведомленията за случаи на COVID-19 е по-малък от 50, но процентът на положителните проби за инфекция с COVID-19 е 4 % или повече, или ако 14-дневният кумулативен брой на уведомленията за случаи на COVID-19 варира от 25 до 150, но процентът на положителните проби за инфекция с COVID-19 е по-малък от 4 %;

▼M1

в) 

червено, ако 14-дневният кумулативен брой на уведомленията за случаи на COVID-19 е между 50 и 150 и процентът на положителните проби за инфекция с COVID-19 е 4 % или повече или ако 14-дневният кумулативен брой на уведомленията за случаи на COVID-19 е над 150, но под 500;

▼M1

ва) 

тъмночервено, ако 14-дневният кумулативен брой на уведомленията за случаи на COVID-19 е 500 или повече;

▼B

г) 

сиво, ако не е налице достатъчно информация за оценка на критериите по букви а)—в) или ако интензивността на тестване е 300 или по-малко теста за инфекция с COVID-19 на 100 000 души от населението.

Освен това Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията следва да представя отделни карти за всеки основен показател, допринасящ за цялостната карта: 14-дневния брой на уведомленията на регионално ниво, както и броя на направените тестове и броя на положителните проби на национално равнище през последната седмица. След като бъдат налични данни на регионално равнище, всички карти следва да се основават на тези данни.

11. Всяка седмица Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията следва да публикува актуализираните картите и съответстващите им данни.

Общи прагове, ако се разглеждат ограничения на свободното движение по причини, свързани с общественото здраве

12. Държавите членки не следва да ограничават свободното движение на лица, пътуващи до или от райони на друга държава членка, които са класифицирани като „зелени“ съгласно точка 9а.

13. Ако се преценява дали да се прилагат ограничения за район, който не е класифициран като „зелен“ съгласно точка 10:

▼M1

а) 

държавите членки следва да зачитат различията в епидемичната обстановка между районите, класифицирани като „оранжеви“, „червени“ и „тъмночервени“, и да действат по пропорционален начин;

▼B

б) 

държавите членки може да вземат предвид допълнителни критерии и тенденции. За тази цел Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията ще предоставя ежеседмично данни за броя на населението, броя на хоспитализациите, броя на приетите в отделения за интензивни грижи и процента на смъртност, ако има такива данни;

в) 

държавите членки следва да вземат предвид епидемичната обстановка на своята територия, включително политиките на тестване, броя на направените тестове и процента на положителните проби, както и други епидемични показатели;

▼M1

г) 

държавите членки следва да отчитат стратегиите за тестване и да вземат под специално внимание положението в районите с висока интензивност на тестване;

▼M1

д) 

държавите членки следва да вземат предвид разпространението на вариантите на SARS-CoV-2, будещи безпокойство, по-специално вариантите с по-голяма заразност и смъртност, както и степента на извършеното геномно секвениране, независимо от класификацията на съответния район.

▼B

Координация между държавите членки

14. Държавите членки, които възнамеряват да прилагат ограничения за лица, пътуващи до или от район, който не е класифициран като „зелен“ съгласно точка 10 , въз основа на собствените си процеси на вземане на решения, следва първо да информират засегнатата държава членка преди влизането им в сила. Особено внимание следва да се обърне на трансграничното сътрудничество, най-отдалечените региони, ексклавите и географски изолираните райони. Останалите държави членки и Комисията следва също да бъдат информирани за това намерение преди влизането в сила на ограниченията . Ако е възможно, информацията следва да бъде предоставена 48 часа предварително.

С цел да бъдат информирани другите държави членки и Комисията държавите членки следва да използват установените мрежи за комуникация, включително тази на IPCR. Звената за контакт на IPCR следва да гарантират, че информацията се предава незабавно на техните компетентни органи.

15. Държавите членки следва незабавно да информират другите държави членки и Комисията за отмяната или облекчаването на всички въведени по-рано ограничителни мерки, които следва да влязат в сила, възможно най-скоро.

Ограниченията на свободното движение следва да бъдат премахнати, когато даден район отново е класифициран като „зелен“ съгласно точка 10 , при условие че са изминали най-малко 14 дни от въвеждането им.

16. Най-късно 7 дни след приемането на настоящата препоръка държавите членки следва постепенно да премахнат ограниченията, прилагани за райони, които са класифицирани като „зелени“ съгласно точка 10, преди приемането на настоящата препоръка.

Обща рамка по отношение на възможните мерки за пътници, идващи от райони с по-висок риск

▼M1

16а. Държавите членки следва категорично да препоръчват да не се извършват никакви неналожителни пътувания до и от райони, класифицирани като „тъмночервени“, и да препоръчват да не се извършват никакви неналожителни пътувания до и от райони, класифицирани като „червени“ съгласно точка 10.

Същевременно държавите членки следва да се стремят да избягват смущения на наложителните пътувания, да поддържат движението на транспортните потоци в съответствие със системата на зелените ленти за преминаване, както и да избягват смущения във веригите на доставки и движението на работници и самостоятелно заети лица, пътуващи по професионални или делови причини.

▼B

17. По принцип държавите членки не следва да отказват влизането на лица, пътуващи от други държави членки.

Държавите членки, които считат за необходимо да въведат ограничения на свободното движение въз основа на собствените си процеси на вземане на решения, може да изискват от лицата, пътуващи от район, който не е класифициран като „зелен“ съгласно точка 10:

▼M1

а) 

да се поставят под карантина/самоизолация съгласно препоръките на Комитета за здравна сигурност ( 2 ); и/или

б) 

преди и/или след пристигането си да се подлагат на тест за инфекция с COVID-19. Този тест може да бъде RT-PCR тест или бърз тест за антигени, включен в общия и актуализиран списък на бързите тестове за антигени за COVID-19, съставен въз основа на Препоръката на Съвета от 21 януари 2021 г. относно обща рамка за използването и валидирането на бързите тестове за антигени и за взаимното признаване на резултатите от тестове за COVID-19 в ЕС ( 3 ), както е определено от националните здравни органи.

▼M1 —————

▼B

Държавите членки следва да засилят усилията си за координиране на продължителността на карантината/самоизолацията и възможностите за заместването им. Когато е възможно и в съответствие със стратегиите, възприети от държавите членки, следва да се насърчава развитието на тестванията.

▼M1

Държавите членки следва да предлагат достатъчен капацитет за тестване и да приемат цифрови удостоверения за тестване, като същевременно гарантират, че това не засяга предоставянето на основни услуги в областта на общественото здраве, по-специално по отношение на лабораторния капацитет.

17а. Държавите членки следва да изискват от лицата, които пътуват от район, класифициран като „тъмночервен“ съгласно точка 10, буква ва), да се подлагат на тест за инфекция с COVID-19 преди пристигането си и да се поставят под карантина/самоизолация съгласно препоръките на Комитета за здравна сигурност. Подобни мерки биха могли да се прилагат за райони с висока степен на разпространение на варианти, будещи безпокойство.

Държавите членки следва да приемат нефармацевтични мерки или да поддържат или подсилят съществуващите такива мерки, по-специално в районите, класифицирани като „тъмночервени“, да положат повече усилия за тестване и за проследяване на контактите и да увеличат наблюдението и секвенирането на представителна извадка от случаите на COVID-19 в общностите, за да контролират разпространението и въздействието на новопоявяващите се по-заразни варианти на SARS-CoV-2.

17б. Държавите членки следва да предлагат на лицата, пребиваващи на тяхна територия, възможността да заменят теста преди пристигането, посочен в точка 17, буква б) и точка 17а, с тест за инфекция с COVID-19, извършен след пристигането, в допълнение към приложимите изисквания за карантина/самоизолация.

▼B

18. Държавите членки следва взаимно да признават резултатите от тестовете за инфекция с COVID-19, извършени в други държави членки от сертифицирани здравни органи. Държавите членки следва да засилят сътрудничеството по различни аспекти, свързани с тестването, включително верифицирането на удостоверения за тестване, като се вземат предвид научните изследвания и становищата на специалистите по епидемиология, както и добрите практики.

19. Пътуващите с ключови функции или нужди не следва да бъдат поставяни под карантина по време на изпълнение на тези ключови функции, по-специално:

а) 

работници или самостоятелно заети лица, упражняващи особено важни професии, включително здравни работници, погранични и командировани работници, както и сезонни работници, както е посочено в Насоките относно упражняването на свободното движение на работници по време на пандемията от COVID-19 ( 4 );

б) 

транспортни работници или доставчици на транспортни услуги, включително водачи на товарни превозни средства, превозващи товари за използване на територията, както и тези, които само преминават транзитно;

в) 

пациенти, пътуващи по наложителни медицински причини;

г) 

ученици, студенти и стажанти, които ежедневно пътуват в чужбина;

д) 

лица, пътуващи по наложителни семейни или служебни причини;

е) 

дипломати, служители на международни организации и лица, поканени от международни организации, чието физическо присъствие е необходимо за доброто функциониране на тези организации, военнослужещи и полицейски служители, както и хуманитарни работници и служители в областта на гражданската защита при изпълнение на техните функции;

ж) 

транзитно преминаващи пътници;

з) 

моряци;

и) 

журналисти при изпълнение на служебните си задължения.

▼M1

19а. Съгласно точка 17а пътуващите с ключови функции или нужди от първостепенно значение от „тъмночервен“ район следва да изпълняват изискванията за тестване и да се поставят под карантина/самоизолация, при условие че това не оказва непропорционално въздействие върху изпълнението на техните функции или посрещането на техните нужди.

Чрез дерогация, от транспортните работници и доставчиците на транспортни услуги, посочени в точка 19, буква б), по принцип не следва да се изисква да се подлагат на тест за инфекция с COVID-19 съгласно точка 17, буква б) и точка 17а. Когато държава членка изисква от транспортните работници и доставчиците на транспортни услуги да се подлагат на тест за инфекция с COVID-19, следва да се използват бързи тестове за антигени, като това не следва да води до смущения в транспорта. При възникване на смущения в транспорта или веригите на доставки държавите членки следва незабавно да отменят такива изисквания за систематично тестване, за да се запази функционирането на зелените ленти за преминаване. От транспортните работници и доставчиците на транспортни услуги не следва да се изисква да се поставят под карантина съгласно точка 17, буква а) и точка 17а, докато изпълняват тези ключови функции.

19б. В допълнение към дерогациите, предвидени в точка 19а, държавите членки не следва да изискват от лицата, които живеят в гранични региони и пътуват ежедневно или често през граница с цел работа, стопанска дейност, образование, медицински грижи или полагане на грижи или по семейни причини, да правят тест или да се поставят под карантина/самоизолация, по-специално лицата, упражняващи функции, които са ключови или от основно значение за критичната инфраструктура. Ако в тези региони се прилага изискване за тестване при трансгранични пътувания, честотата на тестването на тези лица следва да бъде пропорционална. Ако епидемичната обстановка от двете страни на границата е сходна, не следва да се налага изискване за тестване, свързано с пътуванията. От лицата, които твърдят, че тяхното положение попада в обхвата на настоящата точка, може да се изисква да представят документно доказателство или да направят декларация за това.

▼B

20. Държавите членки могат да изискват от лицата, влизащи на тяхна територия , да подават формуляри за локализиране на пътниците , в съответствие с изискванията за защита на данните. Следва да се изготви общ европейски формуляр за локализиране на пътниците, който да може да се използва от държавите членки. Когато е възможно, следва да се използва цифров вариант на информацията за локализиране на пътниците, за да се опрости обработката, като същевременно се гарантира равен достъп за всички граждани.

▼M1

21. Мерките, прилагани по отношение на лицата, които пристигат от район, класифициран като „тъмночервен“, „червен“, „оранжев“ или „сив“ съгласно точка 10, не може да бъдат дискриминационни, т.е. следва да се прилагат също и за завръщащите се граждани на съответната държава членка.

▼B

22. Държавите членки следва да гарантират, че всички формални изисквания, наложени на гражданите и предприятията, носят конкретна полза за усилията в областта на общественото здраве за борба с пандемията и не създават неоснователна и ненужна административна тежест.

23. Ако дадено лице развие симптоми при пристигането си по местоназначение, тестването, диагностицирането, изолацията и проследяването на контактите следва да се извършват в съответствие с местната практика, без да му се отказва влизане. Информацията за случаите, установени при пристигането, следва незабавно да се споделя с органите на общественото здравеопазване на държавите, в които съответното лице е пребивавало през предходните 14 дни, с цел проследяване на контактите, като се използва системата за ранно предупреждение и реагиране.

24. Ограниченията не следва да бъдат под формата на забрани за извършване на определени транспортни услуги.

Комуникация и предоставяне на информация на обществеността

25. Държавите членки следва да предоставят на съответните заинтересовани страни и на широката общественост ясна, изчерпателна и навременна информация относно всички ограничения на свободното движение, съпътстващите изисквания (например отрицателни тестове за инфекция с COVID-19 или формуляри за локализиране на пътниците), както и относно мерките, прилагани по отношение на пътуващите от рискови райони , възможно най-рано преди въвеждането на нови мерки. По принцип тази информация следва да бъде публикувана 24 часа преди влизането в сила на мерките, като се има предвид, че е необходима известна гъвкавост при епидемични извънредни ситуации.

Тази информация следва да бъде предоставена и на интернет платформата „Re-open EU“, която следва да съдържа препратка към картата, редовно публикувана от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията съгласно точки 10 и 11.

Съдържанието на мерките, географският им обхват и категориите лица, за които се прилагат, следва да бъдат ясно описани.

Преразглеждане

26. Настоящата препоръка следва да се преразглежда редовно от Комисията, подпомагана от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. Комисията следва редовно да докладва на Съвета по този въпрос.



( 1 ) При условие че бъде сключено споразумение между ЕС и Конфедерация Швейцария за сътрудничество в областта на общественото здраве, включително за участието на Конфедерация Швейцария в Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията в съответствие с Регламент (ЕО) № 851/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 1 ).

( 2 ) Препоръки за общ подход на ЕС към изолирането на пациенти с COVID-19 и към карантината за контактните лица и пътниците, приети от Комитета за здравна сигурност на 11 януари 2021 г., https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/preparedness_response/docs/hsc_quarantine-isolation_recomm_en.pdf.

( 3 ) https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-5451-2021-INIT/bg/pdf.

( 4 ) ОВ C 102 I, 30.3.2020 г., стр. 12

Top