EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02004R0550-20091204

Consolidated text: Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) (текст от значение за ЕИП)

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2004/550/2009-12-04

2004R0550 — BG — 04.12.2009 — 001.001


Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 550/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 10 март 2004 година

за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе

(Регламент за осигуряване на обслужване)

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 096, 31.3.2004 г., стp. 10)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  No

page

date

►M1

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1070/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година

  L 300

34

14.11.2009




▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 550/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 10 март 2004 година

за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе

(Регламент за осигуряване на обслужване)

(текст от значение за ЕИП)



ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията ( 1 ),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 2 ),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите ( 3 ),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора ( 4 ) в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 11 декември 2003 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Държавите-членки са преструктурирали в различна степен своите национални доставчици на аеронавигационно обслужване чрез повишаване на тяхното ниво на автономност и свободата да предоставят обслужване. Все по-наложително е да се гарантира удовлетворяване на минималните изисквания на обществения интерес в така създадената нова среда.

(2)

Докладът на Групата на високо равнище за единно европейско небе от ноември 2000 г. потвърди необходимостта от създаване на правила на общностно равнище за разграничаване на функциите на регламентиране и на предоставяне на услуги, както и за въвеждане на система за сертифициране, насочена към спазване на изискванията на обществения интерес, най-вече във връзка с безопасността и подобряване на механизма за определяне на таксите.

(3)

Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. (рамков регламент) ( 5 ) определя рамката за създаването на единното европейско небе.

(4)

За създаването на единното европейско небе трябва да се приемат мерки за осигуряване на безопасно и ефикасно предоставяне на аеронавигационно обслужване, съвместимо с организацията и използването на въздушното пространство, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе (Регламент за въздушното пространство) ( 6 ). Създаването на хармонизирана организация за предоставяне на такова обслужване е важно, за да се отговори адекватно на изискванията на потребителите на въздушното пространство, както и да се регулират безопасността и ефикасността на въздушното движение.

(5)

Осигуряването на аеронавигационно обслужване, както се предвижда от настоящия регламент, е свързано с упражняване на пълномощия от обществен орган, които нямат икономически характер, който да оправдае прилагането на правилата на Договора за конкуренцията.

(6)

Държавите-членки са отговорни за следенето на безопасното и ефикасно осигуряване на аеронавигационно обслужване и за контрола на спазването на общите изисквания, установени на общностно равнище, от страна на доставчиците на аеронавигационно обслужване.

(7)

На държавите-членки би трябвало да се разреши да възложат на признатите организации, които имат технологичен опит, проверката на спазването на общите изисквания, установени на общностно равнище, от страна на доставчиците на аеронавигационно обслужване.

(8)

Гладкото функциониране на системата за въздушен транспорт изисква също така еднакви и високи стандарти за безопасност за доставчиците на аеронавигационно обслужване.

(9)

Трябва да бъдат разработени мерки за хармонизиране на системите за лицензиране на ръководители на полети, за да се увеличи наличността на ръководители на полети и да се насърчи взаимното признаване на лицензи.

(10)

Едновременно с гарантирането на непрекъснатост при осигуряването на аеронавигационно обслужване трябва да се създаде единна система за сертифициране на доставчиците на аеронавигационно обслужване, която да представлява средство за определяне на правата и задълженията на тези доставчици и за редовно следене на изпълнението на тези изисквания.

(11)

Условията, приложени към сертификатите, би трябвало да бъдат обективни, недискриминационни, пропорционални и прозрачни, както и да бъдат сравними със съответните международни стандарти.

(12)

Сертификатите би трябвало да се признават взаимно във всички държави-членки, за да се позволи на доставчиците на аеронавигационно обслужване да предоставят такова обслужване в държава-членка, различна от държавата, в която те са получили своите сертификати, при спазване ограниченията на изискванията за безопасност.

(13)

Предоставянето на комуникационни, навигационни и обзорни услуги, както и на аеронавигационно информационно обслужване би трябвало да бъде организирано при пазарни условия, като едновременно с това се отчитат специфичните характеристики на такова обслужване и се поддържа високо равнище на безопасност.

(14)

За улесняване на безопасното предаване на въздушното движение през границите на държавите-членки в интерес на ползвателите на въздушното пространство и техните пътници, системата за сертифициране трябва да предвижда рамка, която да дава възможност на държавите-членки да определят доставчици на аеронавигационно обслужване независимо от мястото им на сертифициране.

(15)

На базата на своя анализ на безопасността, държавите-членки трябва да могат да определят един или повече доставчици на метеорологично обслужване по отношение на цялото или част от въздушното пространство, което се намира под тяхна отговорност, без да е необходимо да се организира търг.

(16)

Доставчиците на аеронавигационно обслужване би трябвало да установят и поддържат тясно сътрудничество с военните органи, отговорни за дейностите, които могат да повлияят върху общия въздушен трафик, като за целта се разработят съответни ангажименти и мерки.

(17)

Счетоводните сметки на всички доставчици на аеронавигационно обслужване трябва да бъдат прозрачни във възможно най-висока степен.

(18)

Въвеждането на хармонизирани принципи и условия за достъп до оперативните данни би трябвало да улеснява осигуряването на аеронавигационно обслужване и операциите на ползвателите на въздушното пространство и летищата в новата среда.

(19)

Условията за определяне на таксите, прилагани към ползвателите на въздушното пространство, би трябвало да бъдат справедливи и прозрачни.

(20)

Таксите за ползвателите трябва да предвиждат възнаграждение за съоръженията и предоставеното обслужване от доставчиците на аеронавигационно обслужване и държавите-членки. Нивото на таксите за ползвателите трябва да бъде пропорционално на разходите, като се отчитат целите за безопасност и икономическа ефективност.

(21)

Не би трябвало да съществува дискриминация между ползвателите на въздушното пространство във връзка с осигуряването на еквивалентно аеронавигационно обслужване.

(22)

Доставчиците на аеронавигационно обслужване предлагат определени съоръжения и услуги, пряко свързани с експлоатацията на въздухоплавателното средство, разходите за които те би трябвало да могат да покриват в съответствие с принципа „заплащане от ползвателя“, което означава, че ползвателите на въздушното пространство би трябвало да заплащат изцяло или във възможно най-голяма степен разходите, които възникват в точката на използване.

(23)

Важно е да се осигури прозрачност на разходите, които възникват поради използване на тези съоръжения или услуги. Съответно, всички промени, въвеждани в системата или нивото на таксите, трябва да бъдат обяснявани на ползвателите на въздушното пространство; такива промени или инвестиции, предлагани от доставчиците на аеронавигационно обслужване, трябва да бъдат обяснявани като част от обмена на информация между техните управителни органи и ползвателите на въздушното пространство.

(24)

Би трябва да съществува възможност за модулиране на таксите в известна степен, което да допринася за максимално увеличение на капацитета на цялата система. Финансовите стимули могат да бъдат полезен начин за ускоряване на въвеждането на наземно или бордово оборудване, което увеличава капацитета, за възнаграждаване на доброто функциониране или за преодоляване неудобствата от избора на по-малко желани въздушни трасета.

(25)

В контекста на тези приходи, които трябва да осигурят разумна възвръщаемост на активите, и в пряка връзка със спестяванията, постигнати чрез ефективни подобрения, Комисията би трябвало да проучи възможността за създаване на резерв, насочен към намаляване на влиянието при внезапно повишаване на таксите за ползвателите на въздушното пространство в периоди на намалени нива на въздушния трафик.

(26)

Комисията би трябвало да проучи възможността за организиране на временна финансова помощ за мерки, насочени към увеличаване на капацитета на европейската система за контрол на въздушното движение като цяло.

(27)

Установяването и налагането на такси за ползвателите на въздушното пространство трябва редовно да бъдат преглеждани от Комисията в сътрудничество с Евроконтрол, както и с националните надзорни органи и ползвателите на въздушното пространство.

(28)

Поради специфичната чувствителност към информацията, засягаща доставчиците на аеронавигационно обслужване, националните надзорни органи би трябвало да се въздържат от разкриване на информация, която е предмет на професионална тайна, без това да пречи на създаването на механизъм за следене и публикуване на ефективността на доставчиците на обслужване,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:



ГЛАВА I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1

Приложно поле и цел

1.  В рамките на приложното поле на Рамковия регламент, настоящият регламент се отнася за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе. Целта на настоящия регламент е да се установят общи изисквания за безопасно и ефективно осигуряване на аеронавигационно обслужване в границите на Общността.

2.  Настоящият регламент се прилага за предоставянето на аеронавигационно обслужване за общия въздушен трафик в съответствие с Рамковия регламент и в рамките на приложното му поле.

▼M1

Член 2

Задачи на националните органи за надзор

1.  Националните органи за надзор, посочени в член 4 от Рамковия регламент, осигуряват съответен надзор при прилагането на настоящия регламент, и по-специално по отношение на безопасната и ефективна работа на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят услуги, свързани с въздушното пространство, попадащо под отговорността на държавата-членка, която номинира или създава съответния орган за надзор.

2.  За целта всеки национален орган за надзор организира съответните инспекции и проверки, за да установи съответствие с изискванията на настоящия регламент, включително изискваните човешки ресурси за осигуряването на аеронавигационно обслужване. Съответният доставчик на аеронавигационно обслужване улеснява тази дейност.

3.  Във връзка с функционалните блокове въздушно пространство, които обхващат въздушно пространство, намиращо се под отговорността на повече от една държава-членка, засегнатите държави-членки сключват споразумение за надзора, предвиден в настоящия член, по отношение на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят обслужване, свързано с тези блокове.

4.  Националните органи за надзор осъществяват тясно сътрудничество помежду си, за да осигурят адекватен надзор върху доставчиците на аеронавигационно обслужване, притежаващи валиден сертификат от една държава-членка, които също така предоставят услуги, свързани с въздушното пространство, попадащо под отговорността на друга държава-членка. Това сътрудничество включва мерки за разрешаване на случаите на несъответствие с приложимите общи изисквания, установени в член 6, или с условията, установени в приложение II.

5.  В случай на трансгранично осигуряване на аеронавигационно обслужване тези мерки включват споразумение относно взаимното признаване на надзорните функции, посочени в параграфи 1 и 2, както и на резултатите от тяхната реализация. Взаимното признаване се прилага също и в случаите, когато споразуменията за признаване между националните органи за надзор се сключват с оглед на процеса на сертифициране на доставчиците на услуги.

6.  Ако националното законодателство позволява това и с оглед на регионалното сътрудничество, националните органи за надзор могат също така да сключват споразумения за разделяне на отговорностите по отношение на надзорните функции.

Член 3

Квалифицирани организации

1.  Националните органи за надзор могат да решат да делегират напълно или частично инспекциите и проверките, посочени в член 2, параграф 2, на квалифицирани организации, които изпълняват изискванията, установени в приложение I.

2.  Такова делегиране от страна на националния орган за надзор е валидно в Общността за период от три години, който може да бъде продължен. Националните органи за надзор могат да инструктират всяка от квалифицираните организации, намиращи се в Общността, да извърши тези инспекции и проверки.

Член 4

Изисквания за безопасност

Комисията, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент, приема правила за прилагане, обхващащи съответните разпоредби от изискванията на Евроконтрол за регулиране на безопасността (ESARR) и последващите изменения на тези изисквания, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, със съответните приспособявания, когато това е необходимо.

▼M1 —————

▼B



ГЛАВА II

ПРАВИЛА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБСЛУЖВАНЕ

Член 6

Общи изисквания

Общите изисквания за осигуряване на аеронавигационно обслужване се установяват в съответствие с процедурата, описана в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент. Общите изисквания ще включват следното:

 техническа и оперативна компетентност и обезпеченост,

 системи и способи за управление на безопасността и качеството,

 система за доклади,

 качество на обслужването,

 финансова стабилност,

 отговорност и застрахователно покритие,

 собственост и организационна структура, включително предотвратяване на конфликти на интереси,

 човешки ресурси, включително адекватни планове за набиране на персонал,

 безопасност.

Член 7

Сертифициране на доставчиците на аеронавигационно обслужване

1.  Предоставянето на цялото аеронавигационно обслужване в границите на Общността е предмет на сертифициране от държавите-членки.

2.  Заявления за сертифициране се подават до националния орган за надзор в държавата-членка, където заявителят има основно установяване и при необходимост, седалището на доставчика.

3.  Националните органи за надзор издават сертификати на доставчиците на аеронавигационно обслужване, когато те изпълняват общите изисквания, посочени в член 6. Сертификати могат да бъдат издавани индивидуално, за всеки тип аеронавигационна услуга, както е дефинирано в член 2 от Рамковия регламент, или за набор от такива услуги, inter alia, когато доставчикът на аеронавигационно обслужване, независимо от правния му статут, експлоатира и поддържа своя собствена система за комуникации, навигация и наблюдение. Сертификатите се проверявани редовно.

4.  В сертификатите ще се определят правата и задълженията на доставчиците на аеронавигационно обслужване, включително недискриминационен достъп до услугите за ползвателите на въздушното пространство, като специално се обръща внимание на безопасността. Сертифицирането може да бъде предмет само на изискванията, посочени в приложение II. Тези условия ще бъдат обективни, недискриминационни, пропорционални и прозрачни.

5.  Независимо от разпоредбата на параграф 1, държавите-членки могат да разрешат предоставяне на аеронавигационно обслужване в цялото или в част от въздушното пространство, намиращо се под тяхна отговорност, без необходимото сертифициране в случаите, когато доставчикът на такова обслужване им го предложи преди движението на въздухоплавателни средства, различни от общия въздушен трафик. В такива случаи съответната държава-членка информира Комисията и останалите държави-членки за своето решение и за мерките, предприети за осигуряване на максимално съответствие с общите изисквания.

▼M1

6.  Без да се засягат разпоредбите на членове 8 и 9, издаването на сертификати дава на доставчиците на аеронавигационно обслужване възможността да предлагат своите услуги на държави-членки, други доставчици на аеронавигационно обслужване, ползватели на въздушното пространство и летища в границите на Общността.

7.  Националните органи за надзор следят спазването на общите изисквания и условията, приложени към сертификатите. Подробности от този контрол се включват в годишните доклади, които трябва да бъдат предавани от държавите-членки в съответствие с член 12, параграф 1 от Рамковия регламент. Ако националният орган за надзор установи, че притежателят на сертификата вече не удовлетворява посочените изисквания или условия, той предприема съответни мерки, като едновременно с това осигурява непрекъснатост на обслужването, при условие че не се застрашава безопасността. Тези мерки могат да включват отнемане на сертификата.

▼B

8.  Всяка държава-членка признава всеки сертификат, издаден в друга държава-членка в съответствие с този член.

9.  При изключителни обстоятелства дадена държава-членка може да отложи с шест месеца постигане на съответствие с този член след датата, посочена в член 19, параграф 2. Държавите-членки ще уведомят Комисията за такова отлагане, като посочат причините за него.

▼M1

Член 8

Определяне на доставчици на аеронавигационно обслужване

1.  Държавите-членки осигуряват предоставянето на аеронавигационно обслужване на изключително основание в рамките на специфични блокове въздушно пространство по отношение на въздушното пространство под тяхна отговорност. За тази цел държавите-членки определят доставчик на аеронавигационно обслужване, който притежава валиден в Общността сертификат.

2.  При предоставянето на трансгранични услуги държавите-членки осигуряват спазването на настоящия член и на член 10, параграф 3 да не се възпрепятства от националната им правна система, съгласно която от доставчиците на аеронавигационно обслужване, осигуряващи обслужване във въздушното пространство под отговорността на посочената държава-членка, се изисква:

а) да бъдат притежавани пряко или чрез мажоритарно участие от посочената държава-членка или нейни граждани;

б) основното им място на дейност или седалище да се намира на територията на посочената държава-членка; или

в) да използват съоръжения само в посочената държава-членка.

3.  Държавите-членки определят правата и задълженията, които трябва да бъдат изпълнени от определените доставчици на аеронавигационно обслужване. Задълженията могат да включват условия за навременно предоставяне на съответната информация, позволяваща всички движения на въздухоплавателни средства във въздушното пространство под тяхна отговорност да бъдат идентифицирани.

4.  Държавите-членки имат право по свое усмотрение да изберат доставчик на аеронавигационно обслужване, при условие че последният изпълнява изискванията и условията, посочени в членове 6 и 7.

5.  По отношение на функционалните блокове въздушно пространство, установени в съответствие с член 9а, които обхващат въздушно пространство, попадащо под отговорността на повече от една държава-членка, съответните държави-членки съвместно определят един или повече доставчици на аеронавигационно обслужване в съответствие с параграф 1 от настоящия член най-малко един месец преди въвеждането на блока въздушно пространство.

6.  Държавите-членки информират незабавно Комисията и другите държави-членки за всяко решение в рамките на настоящия член, засягащо определянето на доставчици на аеронавигационно обслужване в рамките на специфични блокове въздушно пространство по отношение на въздушното пространство под тяхна отговорност.

▼B

Член 9

Определяне на доставчиците на метеорологично обслужване

1.  Държавите-членки могат да определят доставчик на метеорологично обслужване, който на изключително основание да доставя всички или част от метеорологичните данни в цялото или в част от въздушното пространство, попадащо под тяхна отговорност, като се отчитат съображенията за безопасност.

2.  Държавите-членки информират без закъснение Комисията и други държави-членки за всяко решение в рамките на този член, засягащ определянето на доставчик на метеорологично обслужване.

▼M1

Член 9а

Функционални блокове въздушно пространство

1.  В срок до 4 декември 2012 г. държавите-членки предприемат всички необходими мерки за осигуряване въвеждането на функционални блокове въздушно пространство с оглед постигане на изисквания капацитет и ефективност на мрежата за управление на въздушното движение в рамките на Единното европейско небе, поддържане на високо ниво на безопасност и принос за цялостната ефективност на системата за въздушен транспорт, както и намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда. Държавите-членки си сътрудничат във възможно най-пълна степен, и по-специално държавите-членки, които установяват съседни функционални блокове въздушно пространство, за да се осигури спазване на тази разпоредба. При необходимост сътрудничеството може да обхваща и трети държави, които участват във функционалните блокове въздушно пространство.

2.  Функционалните блокове въздушно пространство, по-специално:

а) се придружават от досие по безопасността;

б) позволяват оптимално използване на въздушното пространство, като се отчитат потоците въздушно движение;

в) осигуряват съгласуваност с европейската трасова мрежа, установена в съответствие с член 6 от Регламента за въздушното пространство;

г) са обосновани от своята обща добавена стойност, включително оптимално използване на технически и човешки ресурси, на базата на анализ на разходите и ползите;

д) осигуряват плавно и гъвкаво прехвърляне на отговорността за контрола на въздушното движение между органите за обслужване на въздушното движение;

е) осигуряват съвместимост между различните конфигурации на въздушното пространство, като оптимизират, inter alia, сегашните райони за полетна информация;

ж) са съобразени с условията, произтичащи от регионални споразумения, сключени в рамките на ИКАО;

з) са съобразени с регионалните споразумения, които съществуват към датата на влизане в сила на настоящия регламент, и особено с тези, които включват участието на трети европейски държави; и

и) подпомагат съгласуваността с целите, свързани с ефективността на дейността, в цялата Общност.

3.  Функционален блок въздушно пространство се създава само по взаимно съгласие между всички държави-членки и при необходимост, трети държави, които имат отговорност за част от въздушното пространство, включено във функционалния блок въздушно пространство. Преди уведомяването на Комисията относно създаването на един функционален блок въздушно пространство съответната(ите) държава(и)-членка(и) предоставя(т) на Комисията, на останалите държави-членки и на други заинтересовани страни достатъчно информация и им предоставят възможност да представят своите коментари.

4.  Когато функционалният блок въздушно пространство обхваща въздушно пространство, за което изцяло или отчасти отговорност имат две или повече държави-членки, споразумението за създаването на функционален блок въздушно пространство съдържа необходимите разпоредби, определящи начина за модифициране на блока, както и начина, по който всяка държава-членки може да се оттегли от участие в блока, включително преходните разпоредби.

5.  Когато възникнат трудности между две или повече държави-членки по отношение на функционален блок извън националните граници във връзка с въздушното пространство, попадащо под отговорността на тези държави-членки, засегнатите държави-членки могат съвместно да отнесат въпроса към Комитета за единно небе и да поискат становище. Становището се адресира до засегнатите държави-членки. Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, държавите-членки вземат предвид това становище, за да намерят решение на спорните въпроси.

6.  След като получи уведомленията от държавите-членки относно споразуменията и декларациите, посочени в параграфи 3 и 4, Комисията извършва оценка на изпълнението от всеки функционален блок въздушно пространство на изискванията, посочени в параграф 2, и представя тези резултати за разисквания пред Комитета за единно небе. Ако Комисията установи, че един или повече функционални блокове въздушно пространство не отговарят на изискванията, тя започва диалог със съответните държави-членки с цел постигане на съгласие относно мерките, необходими за коригиране на положението.

7.  Без да се засягат разпоредбите на параграф 6, споразуменията и декларациите, посочени в параграфи 3 и 4, се нотифицират на Комисията за публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. В публикацията се посочва датата на влизане в сила на съответното решение.

8.  Ръководните насоки за установяването и изменението на функционалните блокове въздушно пространство се разработват до 4 декември 2010 г. в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 5, параграф 2 от Рамковия регламент.

9.  До 4 декември 2011 г. и в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент, Комисията приема правила за прилагане относно информацията, която трябва да се предостави от съответната(ите) държава(и)-членка(и) преди установяването и изменението на функционален блок въздушно пространство в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

Член 9б

Координатор на системата от функционални блокове въздушно пространство

1.  С цел улесняване установяването на функционални блокове въздушно пространство Комисията може да определи физическо лице за координатор на системата от функционални блокове въздушно пространство („координатор“). Комисията действа в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент.

2.  Без да се засягат разпоредбите на член 9а, параграф 5, координаторът улеснява, по искане на всички засегнати държави-членки и по целесъобразност, на трети държави, които участват в същия функционален блок въздушно пространство, преодоляването на трудностите в процеса на преговори с цел ускоряване установяването на функционални блокове въздушно пространство. Координаторът действа въз основа на мандат от всички засегнати държави-членки и по целесъобразност, на трети държави, които участват в същия функционален блок въздушно пространство.

3.  Координаторът действа безпристрастно особено по отношение на държави-членки, трети държави, Комисията и заинтересованите страни.

4.  Координаторът няма право да разкрива информация, получена по време на изпълнение на неговите функции, с изключение на случаите, когато има разрешение за това от държава(и)-членка(и) и по целесъобразност, от съответните трети държави.

5.  Координаторът докладва пред Комисията, Комитета за единно небе и Европейския парламент на всеки три месеца след неговото назначаване. Докладът съдържа обобщение на преговорите и резултатите от тях.

6.  Срокът на действие на правомощията на координатора изтича, когато бъде подписано последното споразумение относно функционален блок въздушно пространство, но не по-късно от 4 декември 2012 г..

▼B

Член 10

Отношения между доставчиците на обслужване

1.  Доставчиците на аеронавигационно обслужване могат да се възползват от обслужването, предоставяно от други доставчици на аеронавигационно обслужване, които са сертифицирани в Общността.

2.  Доставчиците на аеронавигационно обслужване формализират своите работни взаимоотношения чрез писмени споразумения или чрез равностойни правни договорености, в които се посочват специфичните задължения и функции, приети от всеки доставчик и позволяващи обмен на оперативни данни между всички доставчици на аеронавигационно обслужване дотолкова, доколкото това засяга общия въздушен трафик. Тези мерки ще бъдат съобщени на съответния национален орган или органи за надзор.

3.  В случаите, когато се касае за осигуряване на аеронавигационно обслужване, се изисква одобрението на съответните държави-членки. В случаите, когато се касае за осигуряване на метеорологично обслужване, се изисква одобрението на съответните държави-членки, ако те са определили доставчик на метеорологично обслужване на изключително основание в съответствие с член 9, параграф 1.

▼M1

Член 11

Отношения с военните органи

В контекста на общата транспортна политика държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да осигурят сключването или подновяването на писмени споразумения между компетентните граждански и военни органи или на еквивалентни правни споразумения по отношение на управлението на конкретни блокове въздушно пространство.

▼B

Член 12

Прозрачност на сметките

1.  Доставчиците на аеронавигационно обслужване, независимо от техния режим на собственост или тяхната юридическата форма, изготвят, представят за одит и публикуват своите финансови отчети. Тези отчети трябва да отговарят на международните счетоводни стандарти, приети от Общността. Ако, поради правното положение на доставчика на аеронавигационно обслужване, не е възможно да се постигне пълно съответствие с международните счетоводни стандарти, доставчикът прави всичко възможно, за да постигне исканото съответствие в максимално висока степен.

2.  Във всички случаи доставчиците на аеронавигационно обслужване публикуват годишен отчет и редовно са подлагани на независим одит.

▼M1

3.  Когато предоставят пакет от услуги, доставчиците на аеронавигационно обслужване определят и разкриват разходите и приходите, произтичащи от аеронавигационно обслужване, с разбивка в съответствие със схемата за таксуване за аеронавигационно обслужване, посочена в член 14, а когато е подходящо, водят консолидирани сметки за други услуги, които не са свързани с аеронавигационно обслужване, както би се изисквало, ако въпросните услуги се предоставяха от други предприятия.

▼B

4.  Държавите-членки определят компетентните органи, които имат право на достъп до сметките на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят обслужване в границите на въздушното пространство, попадащо под тяхна отговорност.

5.  Държавите-членки могат да приложат преходните разпоредби на член 9 от Регламент (ЕO) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагане на международните счетоводни стандарти ( 7 ) спрямо доставчиците на аеронавигационно обслужване, които попадат в обхвата на посочения регламент.

Член 13

Достъп до данните и тяхната защита

1.  Доколкото това засяга общия въздушен трафик, съответните оперативни данни се обменят в реално време между всички доставчици на аеронавигационно обслужване, ползватели на въздушното пространство и летища, за да се улеснят техните оперативни нужди. Данните се използват само за оперативни цели.

2.  Съответните органи, сертифицираните доставчици на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство и летищата имат достъп до оперативните данни на недискриминационна основа.

3.  Сертифицираните доставчици на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство и летищата установяват стандартни условия за достъп до своите оперативни данни, различни от указаните в параграф 1. Националните органи за надзор одобряват тези стандартни условия. При необходимост се създават подробни правила, свързани с тези условия, в съответствие с процедурата, описана в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент.



ГЛАВА III

СХЕМИ ЗА ТАКСУВАНЕ

▼M1

Член 14

Общи положения

В съответствие с изискванията на членове 15 и 16 схемата за таксуване за аеронавигационно обслужване допринася за постигане на по-голяма прозрачност по отношение на определянето, налагането и събирането на такси за ползвателите на въздушното пространство, както и за разходната ефективност при осигуряване на аеронавигационно обслужване и ефикасността на полетите при поддържане на оптимално ниво на безопасност. Тази схема е в съответствие с член 15 от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 1944 г. и системата на Евроконтрол за аеронавигационни такси.

Член 15

Принципи

1.  Схемата за таксуване се основава на разходите за аеронавигационно обслужване, направени от доставчиците на аеронавигационно обслужване в полза на ползвателите на въздушното пространство. Схемата разпределя тези разходи между отделните категории ползватели.

2.  При установяване на разходната база за таксите се прилагат следните принципи:

а) разходите, които се заплащат съвместно от ползвателите на въздушното пространство, представляват определения размер на разходите за осигуряване на аеронавигационно обслужване, включително съответните суми за лихва върху капиталовата инвестиция и амортизация на активите, а също така разходи за поддръжка, оперативни, управленски и административни разходи. Определените разходи представляват разходите, определяни от държавата-членка на национално равнище или на равнище функционални блокове въздушно пространство в началото на референтния период за всяка календарна година от референтния период, посочен в член 11 от Рамковия регламент, или през референтния период след съответните корекции, които прилагат механизмите за предупреждение, посочени в член 11 от Рамковия регламент;

б) разходите, които се вземат предвид в този контекст, са разходите, определени във връзка със съоръженията и услугите, предоставени и осъществени в съответствие с регионалния аеронавигационен план на ИКАО за европейския регион. Те може също така да включват разходите, направени от националните органи за надзор и/или квалифицирани организации, както и други разходи, направени от съответната държава-членка и доставчика на аеронавигационно обслужване във връзка с осигуряването на това обслужване. Те не включват разходите за глоби, наложени от държавите-членки съгласно член 9 от Рамковия регламент, нито разходите по коригиращи мерки, наложени от държавите-членки съгласно член 11 от Рамковия регламент;

в) по отношение на функционалните блокове въздушно пространство и като част от техните съответни рамкови споразумения държавите-членки полагат разумни усилия да постигнат съгласие относно общи принципи на политиката за таксуване;

г) разходите за различните аеронавигационни услуги се определят отделно, както е предвидено в член 12, параграф 3;

д) не се позволява кръстосано субсидиране между обслужването по маршрута и аеронавигационното обслужване в зоната на летището. Разходите, които се отнасят както до аеронавигационното обслужване в зоната на летището, така и до обслужването по маршрута, се разпределят пропорционално между обслужването по маршрута и аеронавигационното обслужване в зоната на летището въз основа на прозрачна методика. Кръстосаното субсидиране се позволява между различни аеронавигационни услуги, попадащи в една от тези две категории, само когато е обосновано с обективни причини и може да бъде ясно идентифицирано;

е) прозрачността на разходната база за таксите е гарантирана. Приемат се правила за осигуряване на информация от доставчиците на аеронавигационно обслужване, за да се даде възможност за преразглеждане на прогнозите, действителните разходи и приходите на доставчиците. Информацията се обменя редовно между националните органи за надзор, ползвателите на въздушното пространство, Комисията и Евроконтрол.

3.  Държавите-членки се съобразяват със следните принципи при установяване на таксите в съответствие с параграф 2:

а) таксите се определят за предоставянето на аеронавигационно обслужване при недискриминационни условия. При начисляването на такси на различни ползватели на въздушното пространство, които са използвали едни и същи услуги, не се прави разграничение във връзка с националността или категорията на ползвателите;

б) може да се разрешават изключения за определени ползватели, по-специално оператори на леки и държавни въздухоплавателни средства, при условие че разходите за такива изключения няма да бъдат прехвърляни върху други ползватели на въздушното пространство;

в) таксите се установяват за календарна година въз основа на определените разходи или могат да бъдат установени съгласно условия, посочени от държавите-членки за определяне на максималния размер на таксовата единица или на приходите за всяка година за период, който не надвишава пет години;

г) аеронавигационното обслужване може да създаде достатъчно приходи, които да осигуряват разумна възвръщаемост на активите, допринасящи за необходимото подобряване структурата на капитала;

д) таксите отразяват разходите за аеронавигационно обслужване и съоръженията, предоставени на ползвателите на въздушното пространство, като се отчита съответният продуктивен капацитет на различните типове въздухоплавателни средства;

е) таксите насърчават безопасното, ефикасно, ефективно и устойчиво предоставяне на аеронавигационно обслужване с цел постигане на високо ниво на безопасност и разходна ефективност, както и постигане на целите за ефективност на дейността, като стимулират осигуряването на интегрирано обслужване, същевременно намалявайки въздействието на авиацията върху околната среда. За тази цел и във връзка с националните планове за ефективност на дейността или плановете за ефективност на дейността на функционалните блокове въздушно пространство националните органи за надзор могат да въведат механизми, включително стимули, на базата на финансови предимства и недостатъци, за да насърчат доставчиците на аеронавигационно обслужване и/или ползвателите на въздушното пространство да подкрепят положителните промени при осигуряването на аеронавигационно обслужване, като например увеличаване на капацитета, намаляване на закъсненията и устойчиво развитие при поддържане на оптимално ниво на безопасност.

4.  Комисията приема подробни правила за прилагане на настоящия член в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент.

▼M1

Член 15а

Съвместни проекти

1.  Съвместни проекти може да подпомагат успешното изпълнение на Генералния план УВД. Освен това тези проекти подпомагат постигането на целите на настоящия регламент за подобряване на ефективността на европейската авиационна система в ключови области като например капацитет, ефективност на полетите и разходите, както и устойчивост на околната среда, в рамките на първостепенните цели, свързана с безопасността.

2.  Комисията може, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент, да разработи насоки относно начина, по който тези проекти могат да подпомогнат изпълнението на Генералния план за УВД. Тези насоки не засягат механизмите за използването на подобни проекти по отношение на функционален блок въздушно пространство съгласно договореното между страните във връзка с тези блокове.

3.  Комисията може също така да реши, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент, да създаде съвместни проекти за мрежови функции, които са от особено значение за подобряване на цялостното функциониране на управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване в Европа. Тези общи проекти може да се считат за отговарящи на условията за финансиране от Общността в рамките на многогодишната финансова рамка. За тази цел и без да се засяга компетентността на държавите-членки да решават относно използването на техните финансови средства, Комисията провежда независим анализ на разходите и ползите, както и подходящи консултации с държавите-членки и със съответните заинтересовани страни, в съответствие с член 10 от Рамковия регламент, като проучва всички подходящи средства за финансиране на тяхното изпълнение. Допустимите разходи за изпълнението на общи проекти се възстановяват в съответствие с принципите на прозрачност и недискриминация.

▼M1

Член 16

Преглед на съответствието

1.  Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, осигурява постоянен преглед за наличието на съответствието с принципите и правилата, посочени в членове 14 и 15. Комисията предприема стъпки за установяването на необходимите механизми за използване на опита на Евроконтрол и споделя резултатите от прегледа с държавите-членки, Евроконтрол и представители на ползвателите на въздушното пространство.

2.  По искане на една или повече държави-членки, които считат, че посочените в членове 14 и 15 принципи и правила не се прилагат точно, или по своя собствена инициатива Комисията провежда разследване на всяко твърдение за липса на съответствие или за неприлагане на съответните принципи и/или правила. Без да се засяга член 18, параграф 1, Комисията споделя резултатите от разследването с държавите-членки, Евроконтрол и представители на ползвателите на въздушното пространство. В срок от два месеца след получаване на такова искане, след изслушване на съответната държава-членка и след консултации с Комитета за единно небе в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 5, параграф 2 от Рамковия регламент, Комисията взема решение за прилагането на членове 14 и 15 от настоящия регламент, както и дали съответната практика може да продължи да бъде прилагана.

3.  Комисията адресира своето решение до държавата-членка и информира доставчика на аеронавигационно обслужване в нея, доколкото той е засегнат юридически. Всяка държава-членка може в срок от един месец да сезира Съвета с разглеждане на решението на Комисията. Съветът с квалифицирано мнозинство може да приеме различно решение в срок от един месец.

▼B



ГЛАВА IV

ОКОНЧАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

▼M1

Член 17

Преразглеждане на приложенията

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от приложенията с цел вземане предвид развитието на техническите и оперативните концепции, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 5, параграф 4 от Рамковия регламент.

При неотложни причини за спешност Комисията може да използва процедурата по спешност, посочена в член 5, параграф 5 от Рамковия регламент.

Член 18

Поверителност

1.  Националните органи за надзор, действайки в съответствие с националното си законодателство, и Комисията нямат право да разкриват информация от поверителен характер, по-специално информация относно доставчиците на аеронавигационно обслужване, техните делови отношения или техните разходни компоненти.

2.  Параграф 1 не засяга правото за разкриване на информация от националните органи за надзор или от Комисията, когато това е от основно значение за изпълнението на техните задължения, като в тези случаи разкриването на информация е пропорционално и е във връзка с легитимните интереси на доставчиците на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство, летищата или други заинтересовани страни за запазване на тяхната търговска тайна.

3.  Информацията и данните, които се предоставят съгласно схемата за таксуване, посочена в член 14, се оповестяват публично.

▼M1

Член 18а

Преглед

Комисията представя проучване пред Европейския парламент и Съвета не по-късно от 4 декември 2012 г., в което се оценяват последиците за правната система, безопасността, промишлеността, икономиката и обществото от прилагането на пазарни принципи при предоставянето на обслужване в областта на комуникациите, навигацията, обзора и аеронавигационната информация, в сравнение със съществуващи или алтернативни организационни принципи и при отчитане на развитието в областта на функционалните блокове въздушно пространство и на наличните технологии.

▼B

Член 19

Влизане в сила

1.  Настоящият регламент влиза в сила на 20-ия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

2.  Членове 7 и 8 ще влязат в сила една година след публикуването на общите изисквания в Официален вестник на Европейския съюз, както е посочено в член 6.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ I

►M1  ИЗИСКВАНИЯ ЗА КВАЛИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗАЦИИ ◄

►M1  Квалифицираните организации трябва: ◄

 да има възможност документално да докаже обширен опит при оценяване на обществени и частни предприятия и фирми, работещи в областта на въздушния транспорт и по-специално доставчици на аеронавигационно обслужване, както и в други сходни области, включени в настоящия регламент,

 да има подробно упътване и правила за периодичните проверки на горепосочените предприятия и фирми, които да бъдат публикувани и постоянно актуализирани и усъвършенствани чрез програми за проучвания и разработки,

 да не бъде контролирана от доставчици на аеронавигационно обслужване, органи за управление на летища или други органи, пряко ангажирани в предоставянето на аеронавигационно обслужване или в обслужването на въздушния транспорт,

 да разполага със значителен технически, управленски, поддържащ и проучвателен персонал, достатъчен за задачите, които трябва да бъдат изпълнени,

 да бъде управлявана и администрирана по начин, който да осигурява поверителност на информацията, изисквана от администрацията,

 да бъде подготвена да предоставя съответната информация на националните органи за надзор,

 да е дефинирала и документирала своята политика и цели, както и ангажираността си, за предоставяне на качество и да осигури разбирането, осъществяването и поддържането на тази политика на всички нива в организацията,

 да е разработила, да е въвела и да поддържа ефективна вътрешна система за качество, основана върху съответните части от международно признати стандарти за качество и в съответствие с EN 45004 (органи за инспекция) и с EN 29001, както се интерпретират от изискванията на схемата за сертифициране на системи за качество на IACS (Международна асоциация на класификационните общества),

 собствената ѝ система за качество да бъде предмет на сертифициране от независим орган за одит, признат от органите на държавата-членка, в която е разположен.




ПРИЛОЖЕНИЕ II

УСЛОВИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОСОЧЕНИ В СЕРТИФИКАТИТЕ

1. В сертификатите ще се посочват:

а) националният орган за надзор, който е издал сертификата;

б) заявителят (име и адрес);

в) сертифицираните услуги;

г) становище за съответствие на заявителя с общите условия, както е посочено в член 6 от настоящия регламент;

д) дата на издаване и срок на валидност на сертификата.

2. Допълнителни условия, приложени към сертификатите, могат да бъдат свързани със:

а) недискриминационен достъп до услугите за ползвателите на въздушното пространство и изисквано ниво на тези услуги, включително равнище на безопасност и на оперативна съвместимост;

б) оперативните спецификации за определени услуги;

в) периода от време, до който услугите трябва да бъдат предоставени;

г) различните видове оперативно оборудване, което трябва да се използва за определени услуги;

д) ограничаване на операциите по обслужване, различни от операциите, които са свързани с осигуряването на аеронавигационно обслужване;

е) договори, споразумения или други ангажименти между доставчика на аеронавигационно обслужване и трета страна, които засягат услугата (услугите);

ж) предоставяне на информация, която разумно се изисква за проверка на съответствието на услугите с общите изисквания, включително планове, финансова и оперативна информация, както и големи промени в типа и/или обхвата на предоставяните аеронавигационни услуги;

з) други правни условия, които не са специфични за аеронавигационното обслужване като условия, свързани с временното или окончателното прекратяване на действието на сертификата.



( 1 ) ОВ С 103 Е, 30. 4.2002 г., стр. 26.

( 2 ) ОВ С 241, 7.10.2002 г., стр. 24.

( 3 ) ОВ С 278, 14.11.2002 г., стр. 13.

( 4 ) Становище на Европейския парламент от 3 септември 2002 г. (ОВ C 272 E, 13. 11. 2003 г., стр. 303), обща позиция на Съвета от 18 март 2003 г. (ОВ С 129 Е, 3.6.2003 г., стр. 16) и позиция на Европейския парламент от 3 юли 2003 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Юридическа резолюция на Европейския парламент от 29 януари 2004 г. и решение на Съвета от 2 февруари 2004 г.

( 5 ) ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1.

( 6 ) ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 20.

( 7 ) ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.

Top