This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02001L0020-20220101
Directive 2001/20/EC of the European Parliament and of the Council of 4 April 2001 on the approximation of the laws, regulations and administrative provisions of the Member States relating to the implementation of good clinical practice in the conduct of clinical trials on medicinal products for human use
Consolidated text: Директива 2001/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно прилагането на добрата клинична практика при провеждането на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба
Директива 2001/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно прилагането на добрата клинична практика при провеждането на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба
Този консолидиран текст може да не включва следните изменения:
Акт за изменение | Вид изменение | Част, до която се отнася | Дата на влизане в сила |
---|---|---|---|
32022L0642 | поправен от | член 13 параграф 1 неномериран параграф | 20/04/2022 |
02001L0020 — BG — 01.01.2022 — 003.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
ДИРЕКТИВА 2001/20/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 април 2001 година (ОВ L 121, 1.5.2001 г., стp. 34) |
Изменена с:
|
|
Официален вестник |
||
№ |
страница |
дата |
||
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1901/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година |
L 378 |
1 |
27.12.2006 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 596/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 18 юни 2009 година |
L 188 |
14 |
18.7.2009 |
|
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/642 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 април 2022 година |
L 118 |
4 |
20.4.2022 |
ДИРЕКТИВА 2001/20/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 4 април 2001 година
относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно прилагането на добрата клинична практика при провеждането на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба
Член 1
Приложно поле
Тези принципи и подробни правила се публикуват от Комисията.
Член 2
Определения
По смисъла на настоящата директива:
„клинично изпитване“: всяко проучване при човека, предназначено да се открият или проверят клиничните, фармакологичните и/или други фармакодинамични ефекти на един или повече изпитвани лекарствени продукти и/или да се определят всички нежелани реакции към един или повече изпитвани лекарствени продукти и/или да се изследва абсорбцията, разпределението, метаболизма и екскрецията на един или повече изпитвани лекарствени продукти с цел да се установи тяхната безопасност и/или ефикасност.
Това включва клинични изпитвания, провеждани на едно място или на няколко места, в една или повече държави-членки;
„многоцентрово клинично изпитване“: клинично изпитване, проведено съгласно един и същ протокол, на повече от едно място и поради това от повече от един изследовател, като местата на изпитването могат да се намират в една държава-членка, в няколко държави-членки и/или в държави-членки и в трети страни;
„неинтервенционно изпитване“: проучване, при което лекарственият продукт(и) се предписва(т) по обичайния начин в съответствие с условията, определени в разрешителното за пускане на пазара. Назначаването на терапевтична стратегия на пациента не се определя предварително чрез протокол за изпитване, а попада в текущата практика и решението за предписване на лекарството e ясно разграничено от решението да се включи пациента в изследването. По отношение на пациентите не трябва да се прилагат никакви допълнителни процедури за диагностика или наблюдение и епидемиологичните методи се използват за анализ на събраните данни;
„изпитван лекарствен продукт“: фармацевтична форма на активно вещество или плацебо, което се изпитва или използва като сравнение в клинично изпитване, включително продуктите, за които има вече разрешително за пускане на пазара, но използвани или формулирани (представяне или опаковане) по начин, различен от разрешената форма или използвани за неразрешено обозначение, или с оглед получаване на допълнителна информация за разрешената форма;
„насърчител“: физическо лице, фирма, институция или организация, която отговаря за започването, управлението и/или финансирането на клиничното изпитване;
„изследовател“: лекар или лице, упражняващо професия, одобрена в държавата-членка за целите на изследванията поради научните познания и опита в областта на грижите за пациенти, които тя изисква. Изследователят отговаря за провеждането на клиничното изпитване на мястото на провеждане на изпитването. Ако на мястото на провеждане на изпитването, изследването се провежда от екип, изследователят е ръководителят, който отговаря за екипа и може да се нарече главен изследовател;
„брошура на изследователя“: съвкупността от клиничните и неклинични данни за изпитвания лекарствен продукт(-и), които са от значение за изследването на продукта или продуктите върху хората;
„протокол“: документ, който описва целта (целите), проекта, методологията, статистическите съображения и организацията на изпитването. Терминът протокол се отнася до протокола, последващите версии на протокола и измененията и допълненията на протокола;
„участник“: лице, което участва в клинично изпитване, независимо дали получава изпитвания лекарствен продукт, или служи за свидетел;
„информирано съгласие“: решение, което трябва да бъде писмено, датирано и подписано, за участие в клинично изпитване, взето напълно свободно след надлежно уведомяване относно неговото естество, значимост, последствия и рискове и подходящо документирано, от всяко лице, което е способно да даде съгласието си, или когато лицето не е способно да даде съгласието си – от неговия или нейния законен представител; ако съответното лице не е в състояние да пише, в извънредни случаи, предвидени в националното законодателство, то може да даде устно съгласие в присъствието най-малко на един свидетел;
„Комитет по етика“: независима структура в държава-членка, състояща се от специалисти в областта на здравеопазването и от членове, които не са лекари, чиято отговорност е да защитава правата, безопасността и благополучието на участниците в изпитването и да увери обществеността в тази защита, като, наред с другото, изрази становище относно протокола на изпитването, квалификацията на изследователите и съответствието на съоръженията, както и относно методите и документите, които следва да се използват за информиране на участниците в изпитването с оглед получаване на информираното им съгласие;
„инспекция“: действие на компетентен орган за извършване на официален преглед на документи, съоръжения, записи, системи за осигуряване на качеството и всякакви други ресурси, които компетентният орган счита, че се отнасят до клиничното изпитване и се намират на мястото на провеждане на изпитването, в помещенията на насърчителя или на изследователската организация–подизпълнител, или в други учреждения, които компетентният орган счита за необходимо да инспектира;
„нежелано събитие“: всяка вредна лекарствена проява при пациент или участник в клинично изпитване, лекуван с лекарствен продукт, която не е непременно свързана с това лечение;
„нежелана реакция“: всички вредни и неочаквани отговори към изпитван лекарствен продукт, свързани с каквато и да е назначена доза;
„сериозно нежелано събитие или сериозна нежелана реакция“: всяка вредна лекарствена проява или ефект, който при каквато и да е доза води до смърт, застрашава живота на участника, изисква хоспитализация или продължаване на хоспитализацията, води до трайни или значителни увреждания или нетрудоспособност или се изразява чрез вродени аномалии или малформации;
„неочаквана нежелана реакция“: нежелана реакция, чието естество или сериозност не съответства на информацията за продукта (например, брошурата на изследователя за неразрешен изследван продукт или обобщение на характеристиките на разрешен продукт).
Член 3
Защита на участниците в клиничните изпитвания
Клинично изпитване може да бъде предприето само ако, в частност:
предвидимите рискове и недостатъци са претеглени спрямо очакваната полза за лицето, участващо в изпитването и за други настоящи и бъдещи пациенти. Клинично изпитване може да започне, само ако Комитетът по етика и/или компетентният орган заключи, че очакваните ползи по отношение на терапията и на общественото здраве оправдават рисковете и може да бъде продължено, само ако спазването на това изискване се наблюдава и контролира непрекъснато;
лицето, участващо в изпитването или когато лицето не е способно да даде информирано съгласие, неговият законен представител е имал възможността, в предварителен разговор с изследователя или с член на изследователския екип, да разбере целите, рисковете и недостатъците на изпитването и условията, при които следва да се проведе, и, освен това, е бил уведомен за правото си да се оттегли от изследването по всяко време;
правата на участника на физически и душевен интегритет, на личен живот и на защита на данните, отнасящи се до него в съответствие с условията и редът, предвидени в Директива 95/46/ЕИО, са гарантирани;
лицето, участващо в изпитването или, когато лицето не е способно да даде информирано съгласие, неговият законен представител е дал писменото си съгласие, след като е бил информиран за естеството, значимостта, последствията и рисковете от клиничното изпитване; ако съответното лице не е в състояние да пише, в извънредни случаи, предвидени в националното законодателство, то може да даде устно съгласие в присъствието най-малко на един свидетел;
участникът може, по всяко време и без това да причини вреди за него, да се оттегли от клиничното изпитване, като отмени осъзнатото си съгласие;
съществуват разпоредби за застраховка или обезщетение, покриващи отговорността на изследователя и насърчителя.
Член 4
Клинични изпитвания върху непълнолетни
В допълнение към всяко друго съответно ограничение, клинично изпитване върху непълнолетни може да бъде предприето, само ако:
е получено информираното съгласие на родителите или на законния представител; съгласието трябва да изразява предполагаемата воля на непълнолетния и може да бъде оттеглено по всяко време без вреди за непълнолетния;
непълнолетният е получил информация, съгласно възможността му да разбира, от служители с опит в работата с непълнолетни относно изпитването, рисковете и ползите;
изричното желание на непълнолетния, който е в състояние да си формира мнение и да прецени тази информация, да откаже участие или да се оттегли от клиничното изпитване по всяко време, е разгледано от изследователя или, според случая, от главния изследовател;
не са предоставени стимули или финансови изгоди, с изключение на обезщетение;
някои преки ползи за групата пациенти са получени от клиничното изпитване и само когато такова проучване е от съществено значение за валидиране на данни, получени от клинични изпитвания върху хора, способни да дадат информирано съгласие или чрез други методи на изследване; освен това, такова изследване трябва да е свързано пряко с клинично състояние, от което непълнолетният страда или да бъде от такова естество, че да може да се проведе само върху непълнолетни;
ако са следвани съответните научни насоки на Агенцията;
клиничните изпитвания са предназначени да сведат до минимум болката, притеснението, страха и всякакъв друг предвидим риск, свързан с болестта и етапа на развитие; прагът на риска и степента на увреждане са изрично определени и непрекъснато наблюдавани и контролирани;
протоколът е одобрен от Комитета по етика с компетенции в областта на педиатрията или консултация по клинични, етични и психосоциални проблеми, свързани с педиатрията; и
интересите на пациента са винаги над тези на науката и на обществото.
Член 5
Клинични изпитвания върху недееспособни пълнолетни, които не са способни да дадат своето правно информирано съгласие
Всички съществени изисквания, изброени за лицата, които са способни да дадат правно информирано съгласие, се прилагат за други лица, които не са способни да дадат такова съгласие. В допълнение към тези изисквания участието в клинични изпитвания на недееспособни пълнолетни, които не са дали или не са отказали да дадат информирано съгласие преди началото на недееспособността си, е възможно само ако:
информираното съгласие на законния представител е получено; съгласието трябва да изразява предполагаемата воля на пациента и може да бъде оттеглено по всяко време без вреди за пациента;
лицето, което не е способно да даде правно информирано съгласие, е получило информация в зависимост от неговата способност за разбиране относно изпитването, рисковете и ползите;
изричното желание на лице, способно да си състави мнение и да прецени тази информация, да откаже да участва в клиничното изпитване или да се оттегли от него по всяко време, е разгледано от изследователя или, според случая, от главния изследовател;
никакъв стимул, нито финансова изгода не е предоставена, освен обезщетения;
това изследване е от съществено значение за валидиране на данни, получени от клинични изпитвания върху хора, способни да дадат своето информирано съгласие или чрез други методи на изследване и се отнася пряко до клинично състояние, при което съществува опасност за живота или е изтощаващо, от което страда съответният недееспособен пълнолетен;
клиничните изпитвания са предназначени да сведат до минимум болката, притеснението, страха и всякакъв друг предвидим риск, свързан с болестта и етапа на развитие; прагът на риска и степента на увреждане са изрично определени и непрекъснато наблюдавани и контролирани;
протоколът е одобрен от комитета по етика, на когото са предоставени правомощия във връзка със съответната болест и население, или след консултация по клинични, етични и психосоциални проблеми, свързани със съответната болест и население;
интересите на пациента преобладават винаги над тези на науката и на обществото; и
съществува оправдана надежда, че прилагането на изпитвания лекарствен продукт предлага по-голяма полза отколкото е рискът за съответния пациент или не носи въобще никакъв риск.
Член 6
Комитет по етика
При изготвяне на своето становище Комитетът по етика взема под внимание, в частност:
значението на клиничното изпитване и плана на изпитването;
дали оценката на очакваните ползи и рискове е задоволителна, както е предвидено в член 3, параграф 2, буква а), и дали изводите са оправдани;
протокола;
надеждността на изследователя и на неговите сътрудници;
брошурата на изследователя;
качеството на съоръженията;
съответствието и пълнотата на писмените данни, подлежащи на подаване, както и процедурата, която трябва да се следва за получаване на информирано съгласие, и основателността на изследването върху хора, неспособни да дадат информирано съгласие, във връзка със специалните ограничения, посочени в член 3;
разпоредбите за обезщетение или възстановяване в случай на вреди или на смърт, причинени от клиничното изпитване;
застраховка или обезщетение, покриващо отговорността на изследователя или на насърчителя;
сумите и условията и реда за евентуално възнаграждение или обезщетение на изследователите и на участниците в клиничното изпитване и задължителните елементи на всеки предвиден договор между насърчителя и обекта;
условията и реда за набиране на участници в клинично изпитване.
Когато държава-членка се ползва от настоящата разпоредба, тя уведомява за това Комисията, останалите държави-членки и Агенцията.
Член 7
Единно становище
За многоцентровите клинични изпитвания, ограничени на територията на една държава-членка, държавите-членки установяват процедура, предвиждаща, въпреки броя на комитетите по етика, оформянето на единно становище за тази държава-членка.
В случай на многоцентрови клинични изпитвания, извършвани едновременно в редица държави-членки, единните становища са толкова, колкото са държавите-членки, заинтересовани от това клинично изпитване.
Член 8
Подробни насоки
Комисията, като се консултира с държавите-членки и заинтересованите страни, изготвя и публикува подробни насоки за формата на заявлението и документацията, която следва да се представи към заявлението за становище на Комитета по етика, в частност относно информацията, която се предоставя на участниците, както и подходящите гаранции за защита на личните данни.
Член 9
Начало на клинично изпитване
Насърчителят не може да започне клинично изпитване, докато Комитетът по етика не издаде положително становище и доколкото компетентният орган на съответната държава-членка не е информирал насърчителя за основателни възражения. Процедурите за вземането на тези решения може да протичат или да не протичат успоредно в зависимост от желанието на насърчителя.
Не може да се разреши допълнително продължаване на периода, посочен в първата алинея, с изключение на изпитвания на лекарствени продукти, изброени в параграф 6, за които се разрешава максимално продължаване с 30 дни. За тези продукти, 90-дневният период може да бъде продължен с допълнителни 90 дни в случай на консултация на група или на комисия в съответствие с нормативните актове и процедури на съответната държава-членка. В случай на ксеногенна клетъчна терапия няма срок за периода на издаване на разрешителното.
В консултация с държавите-членки, Комисията изготвя и публикува подробни насоки относно:
формата и съдържанието на заявлението, посочено в параграф 2, както и документите, които следва да се представят в подкрепа на заявлението, отнасяща се до качеството и производството на изпитвания лекарствен продукт, всички токсикологични и фармакологични изпитвания, протокола и клиничната информация относно изследвания лекарствен продукт, включително брошурата на изследователя;
представянето и съдържанието на предложеното изменение и допълнение, посочено в член 10, буква а) за направените в протокола съществени изменения и допълнения;
декларацията за края на клиничното изпитване.
Член 10
Провеждане на клинично изпитване
Изменения и допълнения могат да се направят в провеждането на клинично изпитване съгласно условията и реда, описани по-долу:
след започване на клиничното изпитване насърчителят може да направи изменения и допълнения в протокола. Ако тези изменения и допълнения са съществени и могат да окажат влияние върху безопасността на участниците в изпитването или да изменят тълкуването на научните документи в подкрепа на провеждането на изпитването, или ако те са по друг начин значими, насърчителят уведомява компетентните органи на съответната държава-членка или държави-членки за причините и съдържанието на тези изменения и допълнения и информира съответния комитет или комитети по етика в съответствие с членове 6 и 9.
Въз основа на данните, посочени в член 6, параграф 3 и в съответствие с член 7, Комитетът по етика дава становище в максимален срок от 35 дни, считано от датата на получаване на предложението за изменение и допълнение в надлежна форма. Ако това становище е отрицателно, насърчителят не може да направи изменение и допълнение в протокола.
Ако становището на Комитета по етика е положително и компетентните органи в държавите-членки не са направили обосновани възражения по отношение на горепосочените съществени изменения, насърчителят продължава провеждането на клиничното изпитване, като следва изменения и допълнен протокол. В противен случай, или насърчителят взема под внимание тези възражения и привежда в съответствие с тях предвиденото изменение и допълнение на протокола, или оттегля предложението си за изменение и допълнение;
без да се засяга буква а) и съгласно обстоятелствата, в частност настъпването на ново събитие, свързано с провеждането на изпитването или разработването на изследвания лекарствен продукт, когато новото събитие може да засегне безопасността на участниците в изследването, насърчителят и изследователят вземат спешни мерки за безопасност, за да защитят участниците от непосредствена опасност. Насърчителят незабавно информира компетентните органи за тези нови събития и взетите мерки и гарантира, че Комитетът по етика е уведомен в същото време;
в срок от 90 дни от края на клиничното изпитване, насърчителят уведомява компетентните органи на съответната държава-членка или държави-членки и Комитета по етика, че клиничното изпитване е приключило. Ако изпитването трябва да завърши по-рано от предвиденото, този срок е намален до 15 дни и причините, които го налагат, се посочват ясно.
Член 11
Обмен на информация
Държавите-членки, на територията на които се провежда клинично изпитване, въвеждат в европейската база данни, до която достъп имат само компетентните органи на държавите-членки, Агенцията и Комисията:
извлечение от заявлението за разрешително, посочено в член 9, параграф 2;
всяко изменение и допълнение на заявлението в съответствие с член 9, параграф 3;
всяко изменение и допълнение на протокола в съответствие с член 10, буква а);
положителното становище на Комитета по етика;
декларация за приключване на клиничното изпитване; и
посочване на проведените инспекции за съответствие с добрата клинична практика.
Член 12
Отмяна на изпитването или нарушения
Преди да вземе решение, държавата-членка, освен когато съществува непосредствен риск, изисква становището на насърчителя и/или изследователя, което следва да бъде предоставено в срок от една седмица.
В този случай съответният компетентен орган уведомява незабавно останалите компетентни органи, съответния Комитет по етика, Агенцията и Комисията за решението си да прекрати или да забрани изпитването и мотивите за това решение.
Член 13
Производство и внос на опитни лекарствени продукти
Комисията определя минималните изисквания, на които трябва да отговарят заявителят и впоследствие притежателят на разрешителното, за да получат разрешително.
Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 3.
Чрез дерогация от първа алинея компетентните органи на Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия, а до 31 декември 2024 г. - компетентните органи на Кипър, Ирландия и Малта, разрешават вноса на изпитвани лекарствени средства от части от Обединеното кралство, различни от Северна Ирландия, без такова разрешително, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
внесените в Кипър, Ирландия, Малта или Северна Ирландия изпитвани лекарствени продукти са преминали сертифициране за освобождаване на партиди или в Съюза, както е предвидено в параграф 3, буква а), или в части от Обединеното кралство, различни от Северна Ирландия, при спазване на изискванията, изложени в параграф 3, буква б);
изпитваните лекарствени продукти се предлагат единствено на участници в държавата членка, в която са внесени тези изпитвани лекарствени продукти, или, ако те са внесени в Северна Ирландия, се предлагат единствено на участници в Северна Ирландия.
Държавите-членки вземат всички подходящи мерки, за да гарантират, че квалифицираното лице, посочено в член 21 от Директива 75/319/ЕИО, без да се засягат неговите взаимоотношения с производителя или вносителя, отговаря, в рамките на процедурите, посочени в член 25 от посочената директива, да следи:
в случая на изследвани лекарствени продукти, произвеждани в съответната държава-членка, всяка партида от лекарствени продукти да е произведена и проверена в съответствие с изискванията на Директива 91/356/ЕИО на Комисията от 13 юни 1991 г. за установяване на принципите и ръководството на добрата производствена практика за лекарствените продукти за употреба от човека ( 5 ), досието за спецификация на продукта и информацията, съобщена съгласно член 9, параграф 2 от настоящата директива;
в случая на изследван лекарствен продукт, произвеждан в трета страна, всяка производствена партида, да е произведена и проверена в съответствие със стандартите за добра производствена практика, които да са най-малко еквивалентни на тези, предвидени в Директива 91/356/ЕИО на Комисията, в съответствие с досието за спецификация на продукта и всяка производствена партида да е проверена в съответствие с информацията, съобщена съгласно член 9, параграф 2 от настоящата директива;
в случая на изследван лекарствен продукт, който е продукт за сравнение с произход от трета страна и за който има разрешително за пускане на пазара, когато документацията, удостоверяваща, че всяка производствена партида е произведена съгласно стандартите на добрата производствена практика, най-малко еквивалентни на посочените по-горе, не може да бъде получена, всяка производствена партида да премине всички съответни анализи, изпитвания или проверки, необходими за потвърждаване на качеството ѝ в съответствие със съобщената съгласно член 9, параграф 2 от настоящата директива информация.
Подробните насоки за елементите, което следва да се вземе предвид при оценката на продукти с цел освобождаването на партиди в Общността, се разработва съгласно насоките за добрата производствена практика, и в частност Приложение 13 от посочените насоки. Такива насоки се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 2 от настоящата директива и се публикуват в съответствие с член 19а от Директива 75/319/ЕИО.
Ако разпоредбите, предвидени в букви а), б) или в) са спазени, изследваните лекарствени продукти се освобождават от допълнителни проверки, ако са внесени в друга държава-членка с удостоверение за освобождаване на партидата, подписано от квалифицираното лице.
Член 14
Етикетиране
Данните, които трябва да фигурират най-малко на официалния език(ци) на държавата-членка върху външната опаковка на изпитвания лекарствен продукт или, когато няма външна опаковка, върху първичната опаковка, се публикуват от Комисията в насоките за добра производствена практика за изпитвани лекарствени продукти, приети в съответствие с член 19а от Директива 75/319/ЕИО.
В допълнение, насоките определят подходящи разпоредби, отнасящи се до етикетирането на изпитвани лекарствени продукти, предназначени за клинични изпитвания със следните характеристики:
Член 15
Проверка за съответствие с добрата клинична и производствена практика на опитните лекарствени продукти
Инспекциите се извършват от компетентния орган на съответната държава-членка, която уведомява за това Агенцията; те се провеждат от името на Общността и резултатите от тях се признават от всички други държави-членки. Инспекциите се координират от Агенцията, в рамките на нейните компетенции, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2309/93. Държава-членка може да поиска съдействие от друга държава-членка по този въпрос.
Член 16
Уведомяване за нежелани събития
Член 17
Уведомяване за сериозни нежелани реакции
Насърчителят се уверява, че цялата важна информация за съмнителни сериозни нежелани реакции, които са фатални или застрашават живота, се записва и докладва във възможно най-кратък срок на компетентните власти във всички съответни държави-членки, както и на Комитета по етика, във всеки случай, не по-късно от седем дни, считано от момента, в който насърчителят е научил за случая и че съответната последваща информация се съобщава впоследствие в допълнителен срок от осем дни;
Всички други съмнителни сериозни неочаквани нежелани реакции се докладват на съответните компетентни органи и на съответния Комитет по етика във възможно най-кратък срок, но в максимален срок от петнадесет дни, считано от научаването за пръв път от насърчителя;
Всяка държава-членка се уверява, че всички съмнителни неочаквани сериозни нежелани реакции към изпитван лекарствен продукт, които са сведени до вниманието ѝ, са записани;
Насърчителят информира също всички изследователи;
Всяка държава-членка следи всички съмнителни неочаквани сериозни нежелателни реакции към изследван лекарствен продукт, които са сведени до нейното внимание, да се въвеждат незабавно в европейската база данни, до която, в съответствие с член 11, параграф 1, имат достъп само компетентните органи на държавите-членки, Агенцията и Комисията;
Агенцията предоставя съобщената от насърчителя информация на компетентните органи на държавите-членки.
Член 18
Насоки за докладите
Комисията, като се консултира с Агенцията, държавите-членки и заинтересованите страни, изготвя и публикува подробни насоки за събирането, проверката и представянето на доклади за нежелано събитие/реакция, както и условията и реда за декодиране за неочаквани сериозни нежелани реакции.
Член 19
Общи разпоредби
Настоящата директива не засяга гражданската и наказателна отговорност на насърчителя или на изследователя. За тази цел, насърчителят или законният представител на насърчителя трябва да е установен в Общността.
Опитните лекарствени продукти и, по целесъобразност, използваните за прилагането им устройства се предоставят безплатно от насърчителя, освен ако държавите-членки не са определили точни условия, приложими в изключителни случаи.
Държавите-членки уведомяват Комисията за условията, които биха определили.
Член 20
Комисията адаптира настоящата директива, за да се вземе предвид научно-техническият прогрес.
Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 3.
Член 21
Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на три месеца.
Член 22
Прилагане
Те прилагат тези разпоредби, считано най-късно от 1 май 2004 г.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.
Член 23
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила от деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.
Член 24
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
( 1 ) ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр.1. Директива, последно изменена с Директива 98/81/ЕО (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 13).
( 2 ) ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Директива 97/35/ЕО на Комисията (ОВ L 169, 27.6.1997 г., стр. 72).
( 3 ) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 1.
( 4 ) ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 13. Директивата, последно изменена с Директива 93/39/ЕО на Съвета (ОВ L 214, 24.8.1993 г., стр. 22).
( 5 ) ОВ L 193, 17.7.1991 г., стр. 30.
( 6 ) ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67.