This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02000R1760-20141213
Regulation (EC) No 1760/2000 of the European Parliament and of the Council of 17 July 2000 establishing a system for the identification and registration of bovine animals and regarding the labelling of beef and beef products and repealing Council Regulation (EC) No 820/97
Consolidated text: Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета
Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета
2000R1760 — BG — 13.12.2014 — 005.001
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1760/2000 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юли 2000 година (ОВ L 204, 11.8.2000, p.1) |
Изменен с
|
|
|
Официален вестник |
||
|
No |
page |
date |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1791/2006 НА СЪВЕТА от 20 ноември 2006 година |
L 363 |
1 |
20.12.2006 |
|
|
L 158 |
1 |
10.6.2013 |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 653/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 май 2014 година |
L 189 |
33 |
27.6.2014 |
|
Изменен с
|
L 236 |
33 |
23.9.2003 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1760/2000 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 17 юли 2000 година
за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 37 и 152 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията ( 1 ),
като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 2 ),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите ( 3 ),
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора ( 4 ),
като имат предвид, че:|
(1) |
Член 19 от Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета от 21 април 1997 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от него ( 5 ) постановява, че система за задължително етикетиране на говеждо месо трябва да бъде въведена и задължителна във всички държави-членки след 1 януари 2000 г. Същият член предвижда също така, че на основата на предложението на Комисията трябва да бъдат приети общи правила за тази задължителна система преди тази дата. |
|
(2) |
Регламент (ЕО) № 2772/1999 на Съвета от 21 декември 1999 г. за установяване на общи правила за задължителна система за етикетиране на говеждото месо ( 6 ), предвижда тези общи правила да се прилагат само временно за максимален период от осем месеца, тоест от 1 февруари до 31 август 2000 г. |
|
(3) |
За да се постигне яснота, Регламент (ЕО) № 820/97 трябва да се отмени и замени с настоящия регламент. |
|
(4) |
В резултат от нестабилността на пазара на говеждо месо и продукти от говеждо месо, причинена от кризата със спонгифорната енцефалопатия по едрия рогат добитък, подобряването на прозрачността на условията за производство и търговия с въпросните продукти, по-специално по отношение на възможност за проследяване, оказа положително въздействие върху консумацията на говеждо месо. За да се поддържа и засили това доверие на потребителите в говеждото месо и да се избегне тяхното подвеждане, е необходимо да се разработи рамка, в която информацията се предоставя на консуматорите чрез достатъчно и ясно етикетиране на продукта. |
|
(5) |
В тази връзка е особено важно да се създаде, от една страна, стабилна система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък в етапа на производство и да се създаде, от друга страна, специфична система за етикетиране на Общността в сектора на говеждото месо, която се основава на обективни критерии на етапа на търговия. |
|
(6) |
Чрез гаранциите, които предоставя това подобрение, ще се изпълнят някои изисквания от обществен интерес, по-специално защита на здравето на човека и животните. |
|
(7) |
В резултат на това ще се подобри доверието на потребителите в качеството на говеждото месо и продуктите от говеждо месо и ще се запази по-високо ниво на защита на общественото здраве и ще се укрепи продължаващата стабилност на пазара на говеждо месо. |
|
(8) |
Член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарни и зоотехнически проверки, приложими в търговията в рамките на Общността с някои живи животни и продукти с оглед на изграждането на общия пазар ( 7 ), постановява, че животните, предназначени за търговия в рамките на Общността, трябва да бъдат идентифицирани в съответствие с изискванията на правилата на Общността и регистрирани по такъв начин, че предприятията, центровете или организациите по произход или транзит да могат да бъдат проследявани и че преди 1 януари 1993 г. обхватът на тези идентификационни и регистрационни системи трябва да бъде разширен, така че да включва движението на животни в рамките на територията на всяка държава-членка. |
|
(9) |
Член 14 от Директива 91/496/ ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно принципите, регламентиращи организацията на ветеринарни проверки на животни, които влизат в Общността от трети страни и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ ЕИО ( 8 ) постановява, че идентификацията и регистрацията на тези животни, както се предвижда в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ЕИО, трябва да се извършва, след като тези проверки са направени, с изключение на случаите на животни, предназначени за клане и на регистрирани еднокопитни. |
|
(10) |
Управлението на някои схеми за подпомагане на Общността в областта на земеделието изисква индивидуалната идентификация на някои видове добитък. Поради това идентификационните и регистрационни системи трябва да бъдат подходящи за прилагане и контрол на такива идентификационни мерки. |
|
(11) |
Необходимо е да се осигури бърз и ефективен обмен на информация между държавите-членки за правилното прилагане на настоящия регламент. Разпоредбите на Общността, свързани с него, бяха установени с Регламент (ЕИО) № 1468/81 на Съвета от 19 май 1981 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между тях и Комисията, за да се осигури правилното прилагане на законодателството по митническите или селскостопанските въпроси ( 9 ) и с Директива 89/608/ЕИО на Съвета от 21 ноември 1989 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между тях и Комисията за осигуряване на правилното прилагане на законодателството по ветеринарните и зоотехнически въпроси ( 10 ). |
|
(12) |
Сегашните правила относно идентификацията и регистрацията на едър рогат добитък бяха установени с Директива 92/102/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1992 г. относно идентификацията и регистрацията на животни ( 11 ) и в Регламент (ЕО) № 820/97. Опитът показа, че приложението на Директива 92/102/ЕИО за едрия рогат добитък не беше напълно задоволително и се нуждае от по-нататъшно подобрение. Поради това е необходимо да се приемат специфични правила за едрия рогат добитък, за да се засили действието на разпоредбите на посочената директива. |
|
(13) |
За да бъде въведена подобрена идентификационна система, е извънредно важно да не се налагат излишни искания към производителите по отношение на административните формалности. Трябва да се постановят реални срокове за нейното прилагане. |
|
(14) |
За целите на бързо и точно проследяване на животни поради причини, свързани с контрола върху схемите за подпомагане в Общността, всяка държава-членка трябва да създаде национална компютризирана база данни, която да регистрира идентичността на животното, всички стопанства на нейна територия и движението на животните в съответствие с разпоредбите на Директива 97/12/ЕО на Съвета от 17 март 1997 г. за изменение и актуализиране на Директива 64/432/ЕИО относно здравните проблеми, които засягат търговията в рамките на Общността на едър рогат добитък и свине ( 12 ) и да изяснява здравните изисквания по отношение на тази база данни. |
|
(15) |
Важно е всяка държава-членка да вземе всички мерки, които са необходими, за да се осигури националните компютризирани бази данни да заработят напълно, колкото е възможно по-скоро. |
|
(16) |
Трябва да се направят стъпки за създаване на технически условия, гарантиращи най-добрата възможна комуникация на производителя с базата данни и най-пълно използване на базата данни. |
|
(17) |
За да стане възможно проследяването на движенията на едрия рогат добитък, животните трябва да се идентифицират с ушна марка, сложена на всяко ухо, и по принцип да се придружават през цялото движение с паспорт. Характеристиките на ушната марка и паспорта трябва да се определят за цялата Общност. По принцип паспорт трябва да се издава на всяко животно, на което е сложена ушна марка. |
|
(18) |
Животните, внасяни от трети страни в съответствие с Директива 91/496/ЕИО, трябва да бъдат подлагани на същите идентификационни изисквания. |
|
(19) |
Всяко животно трябва да запазва своята ушна марка през целия си живот. |
|
(20) |
Комисията обсъжда, на основа на работата, извършена от Общия изследователски център, приложимостта на използване на електронни средства за идентификация на животни. |
|
(21) |
Животновъдите, с изключение на превозвачите, трябва да водят актуален регистър на животните в техните стопанства. Характеристиките на регистъра трябва да се определят за цялата Общност. Компетентният орган трябва да има достъп до тези регистри при поискване. |
|
(22) |
Държавите-членки могат да разпрострат разходите, които произтичат от прилагането на тези мерки, върху целия сектор на говеждото месо. |
|
(23) |
Трябва да бъдат определени органът или органите, които отговарят за прилагането на всеки дял от настоящия регламент. |
|
(24) |
Трябва да бъде въведена задължителна система за етикетиране на говеждо месо във всички държави-членки. Съгласно тази задължителна система операторите и организациите, които търгуват с говеждо месо, трябва да посочват в информацията на етикета на говеждото месо и мястото, където животното или животните, от които е получено говеждото месо, са били заклани. |
|
(25) |
От 1 януари 2002 г. трябва да бъде засилено действието на системата за задължително етикетиране на говеждото месо. Съгласно тази задължителна система операторите и организациите, които търгуват с говеждо месо, трябва допълнително да посочват на етикета информация относно произхода, по-специално къде животното или животните, от които е получено говеждото месо, са били родени, угоявани и заклани. |
|
(26) |
Информация, допълваща информацията за това къде животното или животните, от които е получено говеждото месо, са били родени, угоявани и заклани, може да се предоставя съгласно доброволна система за етикетиране на говеждо месо. |
|
(27) |
Системата за задължително етикетиране, основаваща се на произхода, трябва да влезе в сила от 1 януари 2002 г., като се уточнява, че пълна информация за движенията на едър рогат добитък в Общността се изисква само за животни, родени след 31 декември 1997 г. |
|
(28) |
Системата за задължително етикетиране на говеждото месо трябва да се прилага също така за говеждо месо, внасяно в Общността. Въпреки това трябва да се има предвид, че цялата информация, която се изисква за етикетиране на говеждо месо, произведено в Общността, може да не е на разположение на оператор или организация от трета страна. Поради това е необходимо да се постанови минималната информация, чието посочване върху етикета трябва да осигурят трети страни. |
|
(29) |
За операторите или организациите, произвеждащи и търгуващи с мляно говеждо месо, които може да не са в състояние да предоставят цялата изисквана информация съгласно системата за задължително етикетиране на говеждото месо, трябва да се предвидят изключения, които предвиждат известен минимален брой показатели. |
|
(30) |
Целта на етикетирането е да направи пазара на говеждо месо максимално прозрачен. |
|
(31) |
Разпоредбите на настоящия регламент не трябва да засягат Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно защитата на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти ( 13 ). |
|
(32) |
Трябва да се предвиди също така рамка на Общността за всички означения извън тези, които попадат под системата на задължително етикетиране на говеждо месо, и с оглед на разнообразието на описания на говеждото месо, което се търгува в рамките на Общността, създаването на система за доброволно етикетиране на говеждо месо е най-подходящото решение. Ефективността на такава система за доброволно етикетиране зависи от възможността за проследяване на всяко етикетирано говеждо месо обратно до животното или животните по произход. Процедурите на етикетиране на оператор или организация трябва да бъдат предмет на спецификация, която да се представя на компетентния орган за одобряване. Операторите и организациите трябва да имат право да етикетират говеждо месо само ако етикетът съдържа тяхното име или идентификационен графичен знак. Компетентните органи на държавите-членки трябва да бъдат упълномощени да оттеглят своето одобрение от всяка спецификация в случай на нередности. За да се осигури признаването на спецификациите за етикетиране в цялата Общност, е необходимо да се осигури обмен на информация между държавите-членки. |
|
(33) |
Оператори и организации, които внасят в Общността говеждо месо от трети страни, могат също да пожелаят да етикетират своите продукти съгласно системата за доброволно етикетиране. Трябва да се постановят разпоредби, които да осигуряват, доколкото това е възможно, процедурите за етикетиране, свързани с вносното говеждо месо, да са еквивалентни на тези, утвърдени за говеждо месо от Общността. |
|
(34) |
Преходът от процедурите в дял II от Регламент (ЕО) № 820/97 към процедурите в настоящия регламент може да предизвика трудности, които не са предвидени в настоящия регламент. За да се преодолее това, трябва да се даде възможност на Комисията да приеме необходимите преходни мерки. Комисията трябва да бъде упълномощена също така да разрешава специфични практически проблеми, когато това е оправдано. |
|
(35) |
С оглед гарантиране на надеждността на процедурите, предвидени в настоящия регламент, е необходимо държавите-членки да се задължат да реализират мерки за адекватен и ефикасен контрол. Този контрол не засяга другите видове контрол, които Комисията може да осъществява по аналогия с член 9 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. за защита на финансовите интереси на Европейските общности ( 14 ). |
|
(36) |
Трябва да бъдат постановени подходящи наказания в случай на нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент. |
|
(37) |
Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за уреждане на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ( 15 ), |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ДЯЛ I
Идентификация и регистрация на едър рогат добитък
Член 1
1. Всяка държава-членка създава система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък в съответствие с настоящия дял.
2. Разпоредбите на настоящия дял се прилагат без да засягат правила на Общността, които могат да бъдат постановени за изкореняване на заболяване или за целите на контрола и без да засягат Директива 91/496/ЕИО и Регламент (ЕИО) № 3508/92 ( 16 ). ►M3 ————— ◄
Член 2
За целите на този дял:
— „животно“ означава животно от рода на едрия рогат добитък по смисъла на член 2, параграф 2, букви б) и в) от Директива 64/432/ЕИО, включително животни, които участват в културни и спортни събития,
— „стопанство“ означава всяко образувание, конструкция или, в случай на ферма на открито, всяко място, разположено на територията на същата държава-членка, в които животни, обхванати от настоящия регламент, се държат, отглеждат или обработват,
— „животновъд“ означава всяко физическо или юридическо лице, което отговаря за животните, постоянно или временно, включително при транспортирането им или на пазара.
— „компетентен орган“ означава централният орган или органи в държава-членка, който отговаря за или е натоварен с осъществяването на ветеринарни проверки и прилагането на настоящия дял, или, в случай на осъществяване на контрол на премиите, органите, натоварени с прилагането на Регламент (ЕИО) № 3508/92.
Член 3
Системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък се състои от следните елементи:
а) средства за идентификация с цел индивидуална идентификация на животните;
б) компютризирана база данни;
в) паспорти на животните;
г) индивидуални регистри, съхранявани във всяко стопанство.
Комисията и компетентният орган на съответната държава-членка имат достъп до цялата информация, обхваната от настоящия дял. Държавите-членки и Комисията предприемат мерки, необходими за осигуряване на достъп до тази база данни на всички заинтересовани страни, включително организации на потребителите, които са признати от държавата-членка, при условие че поверителността на базата данни и защитата, предписана от националното законодателство, са гарантирани.
Член 4
Задължение за идентификация на животните
1. Всички животни в дадено стопанство се идентифицират чрез най-малко две средства за идентификация, изброени в приложение I и съответстващи на правилата, приети в изпълнение на параграф 3, и одобрени от компетентния орган. Най-малко едно от средствата за идентификация е видимо и на него е поставен видим идентификационен код.
Първа алинея не се прилага за животни, които са родени преди 1 януари 1998 г. и не са предназначени за търговия в рамките на Съюза. Тези животни се идентифицират чрез най-малко едно средство за идентификация.
С цел да се осигури адаптирането към техническия напредък на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22б по отношение на добавянето на средства за идентификация към списъка, определен в приложение I, като същевременно се гарантира тяхната оперативна съвместимост.
Средствата за идентификация се предоставят на стопанствата, разпределят се и се поставят на животните по начин, определен от компетентния орган.
Двете средства за идентификация, разрешени в съответствие с приетите съгласно параграф 3 и настоящия параграф делегирани актове и актовете за изпълнение и поставени на едно животно, носят един и същ уникален идентификационен код, който – заедно с регистрацията на животните – прави възможно идентифицирането на всяко отделно животно и на стопанството, в което е родено
2. Чрез дерогация от параграф 1, в случай че съставните елементи на идентификационния код не позволяват поставяне на електронен идентификатор със същия уникален идентификационен код, съответните държавите членки могат – под надзора на компетентния орган – да разрешат върху второто средство за идентификация да бъде нанесен различен код, при условие че е изпълнено всяко от следните условия:
а) животното е родено преди датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, посочени в параграф 3, втора алинея, буква в),
б) е гарантирано пълно проследяване,
в) е възможна индивидуалната идентификация на животното, включително стопанството, в което то е родено,
г) животното не е предназначено за търговия в рамките на Съюза.
3. С цел да се гарантира адекватно проследяване и приспособимост към техническия напредък, както и оптималното функциониране на системата за идентификация, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 22б относно изискванията по отношение на средствата за идентификация, посочени в приложение I, и преходните мерки, необходими за въвеждането на конкретно средство за идентификация.
Въз основа на съответните ISO стандарти или други международни технически стандарти, приети от признати международни организации за определяне на стандарти, с уговорката, че тези международни стандарти могат да гарантират най-малко по-високо ниво на надеждност и ефективност от ISO стандартите, Комисията определя посредством актове за изпълнение необходимите правила относно:
а) формàта и конструкцията на средствата за идентификация,
б) техническите процедури за електронната идентификация на животни от рода на едрия рогат добитък; и
в) конфигурацията на идентификационния код.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.
4. Считано от … 18 юли 2019 г., държавите членки гарантират, че разполагат с необходимата инфраструктура с цел осигуряване на идентификацията на животните въз основа на електронен идентификатор като официално средство за идентификация в съответствие с настоящия регламент.
Считано от … 18 юли 2019 г., държавите членки могат да въведат национални разпоредби, с които да направят задължително използването на електронен идентификатор като едно от двете средства за идентификация, предвидени в параграф 1.
Държавите членки, които се възползват от възможността, посочена във втора алинея, предоставят на Комисията текста на съответните си национални разпоредби и осигуряват достъп до тази информация в интернет. Комисията подпомага държавите членки при предоставянето на обществен достъп до тази информация, като предоставя на своята интернет страница връзки към съответните интернет страници на държавите членки.
5. Чрез дерогация от параграф 1, едрият рогат добитък, предназначен за културни и спортни събития, различни от панаири и изложения, може да се обозначава чрез алтернативни средства за идентификация, отговарящи на норми за идентификация, еквивалентни на предвидените в посочения параграф.
Стопанствата, които използват алтернативните средства за идентификация, посочени в първа алинея, се регистрират в компютризираната база данни, предвидена в член 5.
Комисията определя необходимите правила за тази регистрация посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.
С цел да се осигури проследяване въз основа на нормите за идентификация, еквивалентни на предвидените в параграф 1, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 22б относно изискванията за алтернативните средства за идентификация, посочени в първа алинея, включително преходните мерки, изисквани за тяхното въвеждане.
Комисията може да определи посредством актове за изпълнение правилата относно формàта и конструкцията на алтернативните средства за идентификация, посочени в първата алинея, включително преходните мерки, необходими за тяхното въвеждане. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.
6. Държавите членки съобщават една на друга и на Комисията модела на средствата за идентификация, използвани на тяхна територия. Те осигуряват достъп до тази информация в интернет. Комисията подпомага държавите членки при осигуряването на обществен достъп до тази информация, като предоставя на своята интернет страница връзки към съответните интернет страници на държавите членки.
Член 4а
Срокове за поставяне на средства за идентификация
1. Предвидените в член 4, параграф 1 средства за идентификация се поставят на животното преди изтичането на максимален срок, който се определя от държавата членка, в която животното е било родено. Максималният срок се определя от датата на раждане на животното и не надвишава 20 дни.
Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното развитие на животните, този срок може да бъде удължен за второто средство за идентификация до 60 дни, считано от раждането на животното.
Нито едно животно не може да напусне стопанството, в което е родено, преди да му бъдат поставени двете средства за идентификация.
2. С цел да се даде възможност за поставяне на средствата за идентификация при специални обстоятелства, включващи практически затруднения, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 22б, за да определи тези специални обстоятелства, при които държавите членки могат да удължават максималните срокове за поставяне на средствата за идентификация, както е предвидено в параграф 1, първа и втора алинея. Държавите членки уведомяват Комисията, винаги когато се възползват от тази възможност.
Член 4б
Идентификация на животни от трети държави
1. Всички животни, които подлежат на ветеринарни проверки съгласно Директива 91/496/ЕИО, влиза в Съюза от трети държави и предназначени за стопанство по местоназначение, намиращо се на територията на Съюза, се идентифицират в стопанството по местоназначение посредством средствата за идентификация, предвидени в член 4, параграф 1.
Първоначалната идентификация, поставена на животното в третата държава на произход, се вписва в компютризираната база данни, предвидена в член 5, заедно с уникалния идентификационен код на средствата за идентификация, определен на животното от държавата членка по местоназначение.
Първа алинея не се прилага по отношение на животни, предназначени директно за кланица, разположена в държава членка, при условие че животните биват заклани в срок от 20 дни след посочените ветеринарни проверки съгласно Директива 91/496/ЕИО.
2. Средствата за идентификация на животни, посочени в член 4, параграф 1, се поставят в рамките на максимален срок, който се определя от държавата членка, в която се намира стопанството по местоназначение. Този срок не трябва да надвишава 20 дни след извършването на ветеринарните проверки, посочени в параграф 1.
Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното развитие на животните, този срок може да бъде удължен до 60 дни, считано от раждането на животното, за второто средство за идентификация.
При всички случаи двете средства за идентификация по член 4, параграф 1, първа алинея се поставят на животните, преди да напуснат стопанството по местоназначение.
3. Когато стопанството по местоназначение се намира в държава членка, въвела национални разпоредби съгласно член 4, параграф 4, втора алинея за задължително използване на електронни идентификатори, животните се идентифицират посредством този електронен идентификатор в стопанството на местоназначение в Съюза в срок, който се определя от държавата членка по местоназначение. Този срок не трябва да надвишава 20 дни след извършването на ветеринарните проверки, посочени в параграф 1.
Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното развитие на животните, този срок може да бъде удължен за второто средство за идентификация до 60 дни, считано от раждането на животното.
При всички случаи електронният идентификатор се поставя на животните, преди да напуснат стопанството по местоназначение.
Член 4в
Идентификация на животните, преместени от една държава членка в друга
1. Животните, преместени от една държава членка в друга, запазват първоначалните средства за идентификация, които са им поставени съгласно член 4, параграф 1.
Въпреки това, чрез дерогация от първа алинея, считано от … 18 юли 2019 г. датата, компетентните органи на държавата членка по местоназначение могат да разрешат:
а) замяната на едно от средствата за идентификация с електронен идентификатор, без да се променя първоначалният уникален идентификационен код на животното;
б) замяната на двете средства за идентификация с две нови средства за идентификация, като и двете трябва да имат един и същ, нов уникален идентификационен код. Настоящата дерогация може да се прилага до пет години след … 18 юли 2019 г., в случай че съставните елементи на идентификационния код на класическата ушна марка на животното не позволяват поставянето на електронен идентификатор със същия уникален идентификационен код, и при условие че животното е родено преди датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, посочени в член 4, параграф 3, втора алинея, буква в).
2. Ако стопанството по местоназначение се намира в държава членка, въвела национални разпоредби за задължително използване на електронен идентификатор, животните се идентифицират посредством електронен идентификатор най-късно в стопанството по местоназначение в рамките на максимален срок, който се определя от държавата членка, в която се намира стопанството по местоназначение. Максималният срок не трябва да надвишава 20 дни, считано от датата на пристигането на животните в стопанството по местоназначение.
Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното развитие на животните, този срок може да бъде удължен за второто средство за идентификация до 60 дни, считано от раждането на животното.
При всички случаи електронният идентификатор се поставя на животните, преди да напуснат стопанството по местоназначение.
Първа алинея обаче не се прилага по отношение на животни, предназначени директно за кланица, разположена на територията на държавата членка, която е въвела национални разпоредби за задължително използване на електронен идентификатор.
Член 4г
Отстраняване, промяна или замяна на средствата за идентификация
Нито едно средство за идентификация не може да бъде премахнато, променено или заменено без разрешението на компетентния орган. Такова разрешение може да бъде издадено само ако премахването, промяната или замяната не излагат на риск проследяването на животното и когато е възможна индивидуалната му идентификация, включително на стопанството, в което е родено.
Всяка замяна на даден идентификационен код се вписва в компютризираната база данни, предвидена в член 5, заедно с уникалния идентификационен код на първоначалното средство за идентификация на животното.
Член 5
Компетентният орган в държавите членки създава компютризирана база данни в съответствие с членове 14 и 18 от Директива 64/432/ЕИО.
Държавите членки могат да обменят данни в електронен вид между своите компютризирани бази данни от датата, на която Комисията признае пълната оперативност на системата за обмен на данни. Този обмен се осъществява по начин, който да гарантира защита на данните и предотвратяване на всякакъв вид злоупотреба с тях, за да се запазят интересите на съответния стопанин.
За да се гарантира електронният обмен на информация между държавите членки, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 22б, за да установи правилата по отношение данните, които да бъдат обменяни между компютризираните бази данни на държавите членки.
Чрез актове за изпълнение Комисията определя техническите условия и ред за такъв обмен и признава пълната оперативност на системата за обмен на данни. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.
Член 6
1. Ако дадена държава членка не участва в обмена на електронни данни с другите държави членки в рамките на системата за електронен обмен, посочена в член 5, се прилага следното:
а) за всяко животно, предназначено за търговия в рамките на Съюза, компетентният орган на тази държава членка издава паспорт въз основа на информацията, съдържаща се в компютризираната база данни, създадена в същата държава членка;
б) всяко животно с издаден паспорт се придружава от него при преместване на животното от една държава членка в друга;
в) при пристигането на животното в стопанството по местоназначение паспортът му се предава на компетентните органи на държавата членка, в която се намира стопанството по местоназначение.
2. С оглед да се даде възможност за проследяване на движението на животните обратно до стопанството на произход, разположено в държава членка, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22б за установяване на правила относно информацията от компютризираната база данни, която да се включва в паспорта на животното, включително преходните мерки, необходими за тяхното въвеждане.
Член 6а
Настоящият регламент не възпрепятства национални разпоредби на държава членка от издаването на паспорти за животни, които не са предназначени за търговия в рамките на Съюза.
Член 7
1. С изключение на превозвачите, всеки животновъд трябва:
— да води актуален регистър,
— да докладва на компетентния орган за всички придвижвания до и от стопанството и за всички раждания и смъртни случаи на животни в стопанството, заедно с датите на тези събития, в рамките на максимален срок, определен от съответната държава членка; този максимален срок е най-малко три дни и не надвишава седем дни от настъпването на едно от тези събития; Държавите членки могат да поискат Комисията да удължи максималния срок от седем дни.
С цел вземането предвид на практически затруднения в изключителни случаи Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 22б, за да определи изключителните обстоятелства, при които държавите членки могат да удължат максималния срок от седем дни, предвиден във второто тире на първа алинея, както и максималната продължителност на удължаването, която не надвишава 14 дни, считано от изтичането на седемдневния срок, посочен във второто тире на първа алинея.
2. С цел да се осигури адекватно и ефективно проследяване на животните от рода на едрия рогат добитък, когато последните се извеждат на сезонна паша, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22б по отношение на държавите членки или част от държавите членки, в които се прилагат специални правила за сезонна паша, включително за срока, специфичните задължения на стопаните и правилата за регистрация на стопанствата и регистрация на движението на такива животни от рода на едрия рогат добитък, включително преходните мерки, необходими за тяхното въвеждане.
3. Всеки животновъд предоставя на компетентния орган, при поискване, цялата информация относно произхода, идентификацията и, когато е необходимо, местоназначението на животните, които притежава, гледа, транспортира, с които търгува или които коли.
4. Регистърът е във формат, одобрен от компетентния орган, води се ръчно или компютърно и е на разположение по всяко време на компетентния орган, при поискване, в минимален срок, който трябва да бъде определен от компетентния орган. Този срок не може да бъде по-кратък от три години.
5. Чрез дерогация от параграф 4 поддържането на регистър е по избор за всеки стопанин, който:
а) разполага с достъп до компютризираната база данни, предвидена в член 5, вече съдържаща информацията, която трябва да бъде включена в регистъра; и
б) въвежда актуална информация или разполага с въведена директно в компютризираната база данни, предвидена в член 5.
6. С цел да се гарантира точността и надеждността на информацията, която следва да се съдържа в регистъра на стопанството, предвиден в настоящия член, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22б, за да определи необходимите правила относно тази информация, включително преходните мерки, необходими за тяхното въвеждане.
▼M3 —————
Член 9
Държавите-членки могат да натоварят животновъдите с разноските за системите, посочени в член 3, и за видовете контрол, посочени в настоящия дял.
Член 9а
Обучение
Държавите членки гарантират, че всяко лице, което отговаря за идентификацията и регистрацията на животни, е получило указания и насоки относно съответните разпоредби на настоящия регламент и на всички делегирани актове и актове за изпълнение, приети от Комисията съгласно настоящия регламент.
Когато релевантните разпоредби се изменят, съответната информация се предоставя на разположение на лицето, посочено в първа алинея.
Държавите членки гарантират наличието на подходящи курсове за обучение.
Комисията улеснява обмена на най-добри практики с цел да се подобри качеството на информацията и обучението в целия Съюз.
▼M3 —————
ДЯЛ II
Етикетиране на говеждо месо и продукти от говеждо месо
Член 11
Оператор или организация, както са дефинирани в член 12:
— от които се изисква, по силата на раздел I на настоящия дял, да етикетират говеждо месо на всички етапи на търговията,
— които искат, по силата на раздел II на настоящия дял, да етикетират говеждо месо на мястото на продажбата по такъв начин, че да предоставят информация, различна от посочената в член 13 относно някои характеристики или производствени условия на етикетираното месо или за животното, от което е получено,
трябва да направят това в съответствие с настоящия дял.
Настоящият дял се прилага без да се засяга съответното законодателство на Общността, по-специално по отношение на говеждото месо.
Член 12
За целите на настоящия дял се прилагат следните дефиниции:
1) „говеждо месо“ означава всички продукти, които попадат в кодове по КН 0201 , 0202 , 0206 10 95 и 0206 29 91 ,
2) „етикетиране“ означава прикачването на етикет към отделно парче или парчета месо, или тяхната опаковка, или при неопаковани предварително продукти — представянето на подходяща информация в писмена и видима форма за потребителя на мястото на продажбата,
3) „организация“ означава група от стопански субекти в една и съща или в различни сфери на търговията с говеждо месо,
4) „мляно месо“ означава обезкостено месо, което е смляно на парченца, съдържа по-малко от 1 % сол и попада в кодове по КН 0201 , 0202 , 0206 10 95 и 0206 29 91 ,
5) „изрезки“ означава малки парчета месо, признати за годни за консумация от човека, произведени изключително по време на транжиране, на обезкостяване на кланични трупове или при разфасоване на месо,
6) „транжирано месо“ означава месо, което е било разделено на малки кубчета, на резени или други индивидуални порции, които не изискват по-нататъшно транжиране от стопанския субект, преди да бъдат закупени от крайния потребител, и които могат да се използват пряко от потребителя. Тази дефиниция не включва мляно месо и изрезки.
РАЗДЕЛ I
Система за задължително етикетиране на говеждото месо в Общността
Член 13
Общи правила
1. Оператори и организации, които търгуват с говеждо месо в Общността, го етикетират в съответствие с настоящия член.
Системата за задължително етикетиране осигурява връзка между, от една страна, идентификацията на труповете на закланите животни, четвъртинките или парчетата месо и, от друга страна, индивидуалното животно или, когато това е достатъчно, за да позволи точността на информацията на етикета да бъде проверена, съответната група животни.
2. Етикетът съдържа следните обозначения:
а) референтен номер или код, който осигурява връзката между месото и животното или животните. Този номер може да бъде идентификационният номер на отделното животно, от което е получено говеждото месо, или идентификационният номер, свързан с група животни;
б) номер на одобрението на кланицата, в която животното или групата животни са били заклани, и държавата-членка или трета страна, в която е разположена кланицата. Обозначението трябва да гласи: „Заклано в: (наименование на държавата-членка и трета страна) (номер на одобрението)“;
в) номер на одобрението на транжорната, в която е извършено транжирането на трупа на закланото животно или на групата трупове, и държавата-членка или трета страна, в която е разположена транжорната. Обозначението трябва да гласи:„Транжирано в: (наименование на държавата-членка и трета страна) (номер на одобрението)“.
▼M3 —————
5.
►M3
а) стопанските субекти и организациите обозначават на етикета също така:
i) държава-членка или трета страна по рождение;
ii) всички държави-членки или трети страни, в които се е състояло угояване;
iii) държава-членка или трета страна, където се е провело клането;
б) Въпреки това, когато говеждото месо е получено от животни, родени, отгледани и заклани:
i) в същата държава-членка, обозначението може да гласи:„Произход: (наименованието на държавата-членка)“;
ii) в същата трета страна, обозначението може да гласи: „Произход: (наименованието на третата страна)“.
6. С цел да се избегне ненужното повторение на посочването върху етикета за говеждото месо на държави членки или трети страни, в които е осъществено отглеждането, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22б, отнасящи се до опростено представяне за случаи на много кратък престой на животното в държава членка или трета страна на раждане или на клане.
Посредством актове за изпълнение Комисията приема правила относно максималния размер и състав на групата животни, посочена в параграф 1 и параграф 2, буква а), като взема предвид ограниченията по отношение на хомогенността на групите от животни, от които идват транжираното месо и изрезките. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.
Член 14
Дерогации от системата за задължително етикетиране
Чрез дерогация от член 13, параграф 2, букви б) и в) и от член 13, параграф 5, буква а), i) и ii) оператор или организация, които приготвят мляно месо, обозначават на етикета думите:„приготвено (наименование на държавата-членка или третата страна)“ в зависимост от това, къде е било приготвено месото, и „произход“, когато въпросната държава или държави не са държавата на приготвяне.
Задължението, предвидено в член 13, параграф 5, буква а), iii), се прилага за такова месо от датата на прилагане на настоящия регламент.
Въпреки това такъв оператор или организация могат да добавят на етикета на мляно говеждо месо:
— едно или повече от обозначенията, предвидени в член 13, и/или
— датата, на която е приготвено месото.
С цел да гарантира спазване на хоризонталните правила относно етикетирането в настоящия раздел Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 22б, въз основа на натрупания опит с мляното месо, за да установи правила, еквивалентни на посочените в първите три алинеи от настоящия член, по отношение на изрезки от говеждо месо или транжирано говеждо месо.
Член 15
Задължително етикетиране на говеждо месо от трети държави
Чрез дерогация от член 13 говеждо месо, внесено на територията на Съюза, за което не е налична цялата информация, предвидена в член 13, се етикетира с обозначение:
„произход: от държава извън ЕС“ и „Заклано в: (име на третата държава)“.
РАЗДЕЛ II
Доброволно етикетиране
Член 15а
Общи правила
Данните за храните, различни от предвидените в членове 13, 14 и 15, добавени на етикетите доброволно от стопанските субекти или организациите, занимаващи се с продажбата на говеждо месо, трябва да са обективни, проверими от компетентните органи и разбираеми за потребителите.
Тази информация трябва да съответства на хоризонталното законодателство относно етикетирането, и по-специално на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 17 ).
Когато стопански субекти или организации, които търгуват с говеждо месо, не спазват задълженията, посочени в първа и втора алинея, компетентният орган прилага подходящи наказания, както е посочено в член 22.
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22б относно дефинициите и изискванията, които се прилагат към думи или категории думи, които могат да бъдат поставяни на етикетите на предварително опаковано прясно и замразено говеждо и телешко месо.
▼M3 —————
РАЗДЕЛ III
Общи разпоредби
▼M3 —————
ДЯЛ III
Общи разпоредби
Член 22
1. Държавите членки вземат всички необходими мерки, за да осигурят спазването на разпоредбите на настоящия регламент.
Предвиденият контрол не засяга друг вид контрол, който Комисията може да осъществява в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95.
Всички наказания, налагани от държава членка на стопанина, стопанския субект или организацията, които търгуват с говеждо месо, трябва да бъдат ефикасни, възпиращи и пропорционални.
Компетентният орган извършва всяка година минимален брой официални проверки във връзка с идентификацията и регистрацията на животни, които обхващат поне 3 % от стопанствата.
Компетентният орган незабавно увеличава минималното ниво на официалните проверки, посочени във втора алинея, когато се установи, че разпоредбите относно идентификацията и регистрацията на животните не са спазени.
Подборът на стопанства за инспектиране от компетентния орган се извършва на базата на анализ на риска.
До 31 август всяка държава членка предава на Комисията годишен доклад относно прилагането на официалните проверки през предходната година.
2. Независимо от разпоредбите на параграф 1 компетентният орган налага на даден стопанин следните административни санкции:
а) ако едно или повече животни в дадено стопанство не отговарят на нито една от разпоредбите, предвидени в дял I, върху движението на всички животни от и към стопанството на този стопанин се налага ограничение;
б) в случай на животни, по отношение на които изискванията за идентифициране и регистрация, предвидени в дял I, не са изцяло изпълнени, незабавно се налага ограничение върху движението само на съответните животни, докато тези изисквания не се изпълнят изцяло;
в) ако в едно стопанство броят на животните, по отношение на които изискванията за идентифициране и регистрация, предвидени в дял I, не са изцяло изпълнени, надхвърля 20 %, върху движението на всички животни, намиращи се в това стопанство, се налага незабавно ограничение; по отношение на стопанства от не повече от 10 животни тази мярка се прилага само ако повече от две животни не са напълно идентифицирани в съответствие с разпоредбите на дял I;
г) ако стопанинът на дадено животно не може да представи доказателство за идентификацията и проследяването му, когато е уместно и въз основа на оценка на рисковете за здравето на животните и безопасността на храните, се издава заповед за унищожаването на животното без право на обезщетение;
д) ако стопанин не изпълни задължението си да докладва на компетентния орган движението на животни от и към неговото стопанство в съответствие с член 7, параграф 1, второ тире, компетентният орган ограничава движението на животни от и към неговото стопанство;
е) ако стопанин не изпълни задължението си да докладва на компетентния орган за раждане или смърт на животно съгласно член 7, параграф 1, второ тире, компетентният орган ограничава движението на животни от и към неговото стопанство;
ж) в случаи на продължаващо неспазване на задължението за плащане на разноските, посочени в член 9, държавите членки могат да ограничат движението на животни от и към стопанството на конкретния стопанин.
3. Независимо от параграф 1, когато стопански субекти и организации, които търгуват с говеждо месо, са етикетирали говеждо месо, без да спазят своите задължения, определени в дял II, държавите членки, когато е целесъобразно и в съответствие с принципа на пропорционалност, налагат отстраняването на говеждото месо от пазара.В допълнение към санкциите, предвидени в параграф 1, държавите членки могат:
а) ако засегнатото месо отговаря на съответните ветеринарни и санитарни правила, които разрешават:
i) пускането на това говеждо месо на пазара, след като е било правилно етикетирано в съответствие с изискванията на Съюза, или
ii) прякото изпращане на това месо за преработка в продукти, различни от посочените в член 12, първо тире;
б) да наредят спирането на действието или оттеглянето на одобрението на съответните стопански субекти и организации.
4. Експерти на Комисията, съвместно с компетентните органи:
а) проверяват дали държавите членки се съобразяват с изискванията на настоящия регламент;
б) извършват проверки на място, за да гарантират, че извършването на проверки става в съответствие с настоящия регламент.
5. Държава членка, на чиято територия се провежда проверка на място, осигурява на експертите от Комисията всяка помощ, от която имат нужда при изпълнение на своите задачи. Резултатът от проведените проверки се обсъжда с компетентния орган на дадената държава членка, преди да бъде изготвен и разпространен окончателният доклад. Когато е необходимо, този доклад съдържа препоръки към държавите членки за подобряване на съответствието с изискванията на настоящия регламент.
Член 22а
Компетентни органи
Държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, които отговарят за осигуряване на спазването на настоящия регламент, както и на всички актове, приети от Комисията на негова основа.
Те информират Комисията и другите държави членки кои точно са тези органи.
Член 22б
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието за приемане на делегирани актове, посочено в член 4, параграфи 1, 3 и 5, член 4а, параграф 2, член 5, член 6, параграф 2, член 7, параграфи 1, 2 и 6, член 13, параграф 6, член 14, параграф 4 и член 15а, се предоставя на Комисията за петгодишен срок, считано от … 17 юли 2014 г.. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграфи 1, 3 и 5, член 4а, параграф 2, член 5, член 6, параграф 2, член 7, параграфи 1, 2 и 6, член 13, параграф 6, член 14, параграф 4 и член 15а във всеки един момент може да бъде оттеглено от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Веднага щом приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграфи 1, 3 и 5, член 4а, параграф 2, член 5, член 6, параграф 2, член 7, параграфи 1, 2 и 6, член 13, параграф 6, член 14, параграф 4 и член 15а, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са изразили възражение в срок от два месеца, след като са получили уведомление за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че нямат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 23
Процедура на комитета
1. Комисията се подпомага за актовете за изпълнение, приети съгласно член 4, параграфи 3 и 5, член 5 и член 13, параграф 6, от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден по силата на член 58 от Регламент (ЕО № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета ( 18 ).
Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 19 ).
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета поиска това.
Член 23а
Докладване и развитие на законодателството
Не по-късно от:
— 18 юли 2019 г. за разпоредбите за доброволното етикетиране и
— 18 юли 2023 г. за разпоредбите за електронна идентификация,
Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета съответните доклади, в които се разглежда изпълнението и въздействието на настоящия регламент, включително, в първия случай – възможността за преразглеждане на предвидените разпоредби за доброволно етикетиране, а във втория случай – техническата и икономическа възможност за въвеждане на задължителна електронна идентификация навсякъде в Съюза.
При необходимост докладът може да бъде придружен от подходящи законодателни предложения.
Член 24
1. Регламент (ЕО) № 820/97 се отменя.
2. Позоваванията на Регламент (ЕО) № 820/97 се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблица за съответствие в приложението.
Член 25
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Той се прилага за говеждо месо от животни, заклани на или след 1 септември 2000 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Таблица за съответствие
|
Регламент (ЕО) № 820/97 |
Настоящият регламент |
|
Член 1 |
Член 1 |
|
Член 2 |
Член 2 |
|
Член 3 |
Член 3 |
|
Член 4 |
Член 4 |
|
Член 5 |
Член 5 |
|
Член 6 |
Член 6 |
|
Член 7 |
Член 7 |
|
Член 8 |
Член 8 |
|
Член 9 |
Член 9 |
|
Член 10 |
Член 10 |
|
Член 11 |
— |
|
Член 12 |
Член 11 |
|
Член 13 |
Член 12 |
|
Член 14, параграф 1 |
Член 16, параграф 1 |
|
Член 14, параграф 2 |
Член 16, параграф 2 |
|
Член 14, параграф 3 |
Член 16, параграф 5 |
|
Член 14, параграф 4 |
Член 16, параграф 4 |
|
Член 15 |
Член 17 |
|
Член 16, параграф 1 |
Член 16, параграф 3 |
|
Член 16, параграф 2 |
Член 16, параграф 3 |
|
Член 16, параграф 3 |
Член 13, параграф 2, буква а) |
|
Член 17 |
Член 18 |
|
Член 18 |
Член 19 |
|
Член 19 |
— |
|
Член 20 |
Член 20 |
|
Член 21 |
Член 22 |
|
Член 22 |
Член 25 |
ПРИЛОЖЕНИЕ I
СРЕДСТВА ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ
А) КЛАСИЧЕСКА УШНА МАРКА
СЧИТАНО ОТ 18 ЮЛИ 2019 г.:
Б) ЕЛЕКТРОНЕН ИДЕНТИФИКАТОР ПОД ФОРМАТА НА ЕЛЕКТРОННА УШНА МАРКА
В) ЕЛЕКТРОНЕН ИДЕНТИФИКАТОР ПОД ФОРМАТА НА ТЪРБУШЕН БОЛУС
Г) ЕЛЕКТРОНЕН ИДЕНТИФИКАТОР ПОД ФОРМАТА НА ТРАНСПОНДЕР, КОЙТО СЕ ИНЖЕКТИРА
( 1 ) ОВ C 376 E, 28.12.1999 г., стр. 42.
( 2 ) ОВ C 117, 26.4.2000 г., стр. 47.
( 3 ) ОВ C 228, 8.8.2000 г., стр. 9.
( 4 ) Становище на Европейския парламент от 12 април 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 6 юни 2000 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Европейския парламент от 6 юли 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
( 5 ) ОВ L 117, 7.5.1997 г., стр. 1.
( 6 ) ОВ L 334, 23.12.1999 г., стр. 1.
( 7 ) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 92/118/ ЕИО (ОВ 62, 15.3.1993 г., стр. 49).
( 8 ) ОВ L 268, 24.9.1991 г. стр. 56. Директива, последно изменена с Директива 96/43/ЕO (ОВ L 162, 1.7.1996 г., стр. 1).
( 9 ) ОВ L 144, 2.6.1981 г., стр. 1. Регламент, отменен с Регламент (ЕO) № 515/97 (ОВ L 82, 22.3.1997 г., стр. 1).
( 10 ) ОВ L 351, 2.12.1989 г., стр. 34.
( 11 ) ОВ L 355, 5.12.1992 г., стр. 32. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.
( 12 ) ОВ L 109, 25.4.1997 г., стр. 1.
( 13 ) ОВ L 208, 24.7.1992 г., стр. 1.
( 14 ) ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕO) № 1036/1999 (ОВ L 127, 21.5.1999 г., стр. 4).
( 15 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
( 16 ) ОВ L 355, 5.12.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕO) № 1036/1999 г. (ОВ L 127, 21.5.1999 г., стр. 4).
( 17 ) Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).
( 18 ) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
( 19 ) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).