EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32023L1791

Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 година за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (преработен текст) (текст от значение за ЕИП)

PE/15/2023/INIT

OJ L 231, 20.9.2023, p. 1–111 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/1791/oj

20.9.2023   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 231/1


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/1791 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 септември 2023 година

за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (преработен текст)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 194, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) е била неколкократно и съществено изменяна (5). Поради по-нататъшни изменения и с оглед на постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

В съобщението си от 17 септември 2020 г. относно „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ (наричано по-долу „Планът във връзка с целта в областта на климата“) Комисията предложи да се увеличи амбицията на Съюза в областта на климата, като се повиши целта за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) до 2030 г. до равнище, което е най-малко с 55 % под равнищата от 1990 г. Това е съществено повишение в сравнение със съществуващата цел за намаляване с 40 %. С предложението се изпълнява ангажиментът, поет в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г.„Европейският зелен пакт“ (наричано по-долу „Европейският зелен пакт“), да се изработи подробен план за повишаване на целта на Съюза за 2030 г. до 55 % по отговорен начин. То също така е в съответствие с целите на Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, прието на 12 декември 2015 г. (наричано по-долу „Парижкото споразумение“), да се задържи повишаването на температурата в световен мащаб значително под 2° C и да се полагат усилия то да се задържи под 1,5° C.

(3)

В заключенията си от 10—11 декември 2020 г. Европейският съвет подкрепи задължителната цел на Съюза за постигане до 2030 г. на намаление на вътрешните нетни емисии на ПГ с най-малко 55 % спрямо равнищата от 1990 г. Европейският съвет стигна до заключението, че амбицията трябва да бъде увеличена по начин, който да ускори устойчивото икономическо развитие, да създаде работни места, да донесе ползи в областта на здравеопазването и околната среда за гражданите на Съюза и да подкрепи дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на Съюза, като насърчи новаторството и екологосъобразните технологии.

(4)

За да се изпълнят тези цели, в съобщението си от 19 октомври 2020 г.„Работна програма на Комисията за 2021 г. — Жизнен съюз в един уязвим свят“ Комисията обяви законодателен пакет, насочен към намаляване на емисиите на ПГ с поне 55 % до 2030 г. (наричан по-долу „пакетът „Подготвени за цел 55“) и постигане на климатична неутралност на Европейския съюз до 2050 г. Този пакет обхваща редица области на политиката, включително енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници, земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, данъчното облагане на енергията, споделянето на усилия и търговията с емисии.

(5)

Целта на пакета „Подготвени за цел 55“ е да спомага за запазването и създаването на работни места в Съюза и да създаде условия Съюзът да се превърне в световен лидер в разработването и внедряването на чисти технологии в рамките на енергийния преход в световен мащаб, включително решения във връзка с енергийната ефективност.

(6)

Прогнозите сочат, че при пълно прилагане на текущите политики намалението на емисиите на ПГ до 2030 г. ще бъде около 45 % в сравнение с равнищата от 1990 г., ако не се отчитат емисиите и поглъщанията в земеползването, и около 47 %, ако те се отчитат. Поради това Планът във връзка с целта в областта на климата предвижда набор от действия, изисквани във всички сектори на икономиката, и преработване на основните законодателни инструменти, за да бъде постигната тази повишена амбиция по отношение на климата.

(7)

В съобщението си от 28 ноември 2018 г.„Чиста планета за всички. Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ Комисията посочи, че енергийната ефективност е ключова област на действие, без която не може да бъде постигната цялостна декарбонизация на икономиката на Съюза. Необходимостта да се използват икономически ефективни възможности за икономии на енергия доведе до действащата политика на Съюза в областта на енергийната ефективност. През декември 2018 г. в пакета „Чиста енергия за всички европейци“ беше включена нова водеща цел на Съюза за енергийната ефективност за 2030 г. от най-малко 32,5 % в сравнение с прогнозираното потребление на енергия през 2030 г., с цел да се постави енергийната ефективност на първо място, да се постигне водеща позиция в световен мащаб в областта на енергията от възобновяеми източници и да се осигурят справедливи условия за потребителите.

(8)

Оценката на въздействието, придружаваща Плана във връзка с целта в областта на климата, показа, че за да бъде постиганата увеличената амбиция в областта на климата, подобренията на енергийната ефективност ще трябва да бъдат повишени значително в сравнение с настоящото равнище от 32,5 %.

(9)

Повишението на целта на Съюза за енергийна ефективност за 2030 г. може да доведе до намаляване на цените на енергията и да бъде от решаващо значение за намаляването на емисиите на ПГ, съпроводено от увеличаване и внедряване на електрификацията, водорода, горивата на основата на електрическа енергия и други свързани технологии, необходими с оглед на прехода към зелена икономика, включително в сектора на транспорта. Дори при наличие на бърз растеж на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници енергийната ефективност може да намали необходимостта от нови мощности за производство на електрическа енергия и разходите, свързани със съхранението, преноса и разпределението. Повишената енергийна ефективност е особено важна и за сигурността на енергийните доставки в Съюза, тъй като намалява неговата зависимост от вноса на горива от трети държави. Енергийната ефективност е сред най-чистите и икономически най-ефективни мерки за преодоляване на тази зависимост.

(10)

Сумата от националните приноси, съобщени от държавите членки в техните национални планове в областта на енергетиката и климата, не е достатъчна за постигането на целта на Съюза от 32,5 %. Сумата от приносите би довела до намаление с 29,7 % при първичното енергийно потребление и 29,4 % при крайното енергийно потребление в сравнение с прогнозите за 2030 г. в референтния сценарий от 2007 г. Това би означавало общ недостиг за групата ЕС-27 от 2,8 процентни пункта при първичното енергийно потребление и 3,1 процентни пункта при крайното енергийно потребление.

(11)

Определен брой държави членки представиха амбициозни национални планове в областта на енергетиката и климата, които бяха оценени от Комисията като „достатъчни“, и които съдържаха мерки, позволяващи на тези държави членки да допринесат за постигането на колективните цели за енергийна ефективност с процент, по-голям от средния за Съюза. Освен това редица държави членки са документирали „ранни усилия“ за постигане на икономии на енергия, а именно икономии на енергия над средните за Съюза траектории през последните години. И в двата случая това са значителни усилия, които следва да бъдат признати и включени в бъдещите моделирани прогнози на Съюза и които могат да послужат като добър пример за това как всички държави членки могат да работят по своя потенциал за енергийна ефективност, за да постигнат значителни ползи за своите икономики и общества.

(12)

В някои случаи допусканията, използвани от Комисията в нейния референтен сценарий за ЕС от 2020 г., и допусканията, използвани от някои държави членки за референтните им сценарии, които са в основата на техните национални планове в областта на енергетиката и климата, са различни. Това може да доведе до различия във връзка с изчисляването на първичното енергийно потребление, но и двата подхода са валидни по отношение на първичното енергийно потребление.

(13)

Въпреки че във всички сектори потенциалът за икономии на енергия продължава да е голям, особено сериозно е предизвикателството в транспортния сектор, на който се дължат над 30 % от крайното енергийно потребление, както и при сградите, тъй като 75 % от сградния фонд на Съюза е с лоши енергийни характеристики. Друг сектор, който става все по-важен, е секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), на който се дължат от 5 до 9 % от общото потребление на електрическа енергия в света и повече от 2 % от световните емисии. През 2018 г. на центровете за данни се пада 2,7 % от потреблението на електрическа енергия в ЕС-28. В този контекст в съобщението си от 19 февруари 2020 г.„Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (наричано по-долу „Стратегията на Съюза в областта на цифровите технологии“) Комисията подчерта необходимостта от центрове за данни с висока енергийна ефективност и устойчивост и от мерки за прозрачност при телекомуникационните оператори по отношение на техния отпечатък върху околната среда. Освен това следва да се вземе предвид и възможното нарастване на търсенето на енергия от сектора, което може да възникне в резултат на декарбонизацията, особено при енергоемките процеси.

(14)

По-високото равнище на амбиция изисква по-силно насърчаване на икономически ефективни мерки за енергийна ефективност във всички области на енергийната система и във всички съответни сектори, в които дейностите засягат търсенето на енергия, като например транспорта, водоснабдяването и селското стопанство. Подобряването на енергийната ефективност по цялата енергийна верига, включително производството, преноса, разпределението и крайното потребление, ще е от полза за околната среда, ще подобри качеството на въздуха и общественото здраве, ще намали емисиите на парникови газове, ще подобри енергийната сигурност чрез намаляване на необходимостта от внос на енергия, по-специално от изкопаеми горива, ще намали разходите за енергия на домакинствата и дружествата, ще допринесе за облекчаване на енергийната бедност и ще доведе до повишаване на конкурентоспособността, създаване на повече работни места и повишена стопанска активност в цялата икономика. Следователно подобряването на енергийната ефективност ще повиши качеството на живот на гражданите и същевременно ще способства за преобразуването на отношенията на Съюза в областта на енергетиката с трети държави партньори в посока към постигане на климатична неутралност. Това е в съответствие с ангажиментите на Съюза, поети в рамките на Енергийния съюз и програмата за глобални действия в областта на климата, създадена с Парижкото споразумение. Подобряването на енергийните характеристики на различните сектори може да стимулира обновяването на градската среда, включително подобряването на сградите, както и измененията в моделите на мобилност и достъпност, като същевременно насърчава по-ефективни, устойчиви и финансово достъпни варианти.

(15)

Настоящата директива представлява следващата стъпка към постигането на климатична неутралност до 2050 г., при която енергийната ефективност трябва да се разглежда като пълноценен енергиен източник. Принципът „енергийната ефективност на първо място“ е основен принцип, който следва да се взема предвид във всички сектори, и извън рамките на енергийната система, на всички нива, включително във финансовия сектор. Енергийно ефективните решения следва да се разглеждат като първи вариант при вземането на решения в областта на политиката, планирането и инвестициите при изготвянето на нови правила относно предлагането на енергия, както и в други области на политиката. Независимо че принципът „енергийната ефективност на първо място“ следва да се прилага, без да се засягат други правни задължения, цели и принципи, тези задължения, цели и принципи от своя страна не следва да накърняват неговото прилагане, нито да водят до изключения от него. Комисията следва да гарантира, че енергийната ефективност и мерките, ориентирани към реакция при потреблението, могат да се конкурират при условия на равнопоставеност със създаването на енергогенериращи мощности. Необходимо е да се реализират подобрения на енергийната ефективност винаги когато те са икономически по-ефективни в сравнение с равностойни решения, свързани с предлагането на енергия. Това следва да допринесе за използване на многобройните преимущества от енергийната ефективност за Съюза, особено за гражданите и за предприятията. Въвеждането на мерки за подобряване на енергийната ефективност следва да бъде приоритет и при борбата с енергийната бедност.

(16)

Енергийната ефективност следва да бъде призната за елемент от решаващо значение и да стане приоритетно съображение при вземането на решения за бъдещи инвестиции във връзка с енергийната инфраструктура на Съюза. Принципът „енергийната ефективност на първо място“ следва да се прилага, като се отчитат преди всичко подходът за ефективност на системата и обществената и здравната перспектива и се следи за сигурността на доставките, интеграцията на енергийната система и прехода към климатична неутралност. По този начин принципът „енергийната ефективност на първо място“ следва да подпомогне повишаването на ефективността на отделните сектори на крайното потребление и на цялата енергийна система. Прилагането на принципа следва също така да подпомогне инвестициите в енергийно ефективни решения, с което да допринесе за екологичните цели, залегнали в Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(17)

Принципът “енергийната ефективност на първо място“ е предвиден в Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (7) и е в основата на стратегията на ЕС за интегриране на енергийната система, определена в съобщението на Комисията от 8 юли 2022 г. Въпреки че принципът се основава на икономическата ефективност, неговото прилагане има по-широки последици от обществена перспектива. Тези последици могат да са различни в зависимост от обстоятелствата и следва да бъдат внимателно оценени чрез солидни методики за анализ на разходите и ползите, съобразени с многобройните ползи от енергийната ефективност. Комисията изготви специални насоки за действието и прилагането на принципа, като предложи конкретни инструменти и примери за прилагане в различни сектори. Комисията също така отправи препоръка към държавите членки, която се основава на изискванията, установени в настоящата директива и призовава за конкретни действия във връзка с прилагането на принципа. Държавите членки следва да отчитат в максимална степен тази препоръка и да се ръководят от нея при прилагането на практика на принципа „енергийната ефективност на първо място“.

(18)

Принципът „енергийната ефективност на първо място“ предполага да се възприеме цялостен подход, при който да се отчитат общата ефективност на интегрираната енергийна система, сигурността на доставките и икономическата ефективност и да се насърчават най-ефикасните решения за постигане на климатична неутралност по цялата верига за създаване на стойност — от производството на енергия и преносната мрежа до крайното енергийно потребление, така че да се постигне ефективност както при първичното енергийно потребление, така и при крайното енергийно потребление. При този подход следва да се отчитат характеристиките на системата и динамичното използване на енергията, като ресурсите от страната на търсенето и гъвкавостта на системата се разглеждат като решения за енергийна ефективност.

(19)

За да прояви своето въздействие, принципът „енергийната ефективност на първо място“ трябва да се прилага последователно от вземащите решения на национално, регионално, местно и секторно равнище, във всички съответни сценарии и решения относно политиката, планирането и значителните инвестиции — т.е. широкомащабните инвестиции на стойност над 100 000 000 EUR всяка или 175 000 000 EUR за транспортните инфраструктурни проекти — които засягат потреблението или доставките на енергия. Правилното прилагане на принципа изисква използването на правилна методика за анализ на разходите и ползите, определяне на благоприятни условия за енергийно ефективни решения и подходящо наблюдение. Анализите на разходите и ползите следва да се разработват и извършват систематично, да се основават на най-актуалната информация за цените на енергията и да включват сценарии за покачване на цените, например поради намаляване на квотите по системата на Съюза за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), с цел да се осигурява стимул за прилагане на мерки за енергийна ефективност. Следва да се отдава приоритет на решения от страната на потреблението, когато за постигането на целите на политиката те са по-ефективни от гледна точка на разходите от инвестициите в инфраструктура за енергоснабдяване. Гъвкавостта на потреблението може да донесе по-големи икономически, екологични и обществени ползи за потребителите и обществото в широк план, включително местните общности, и може да повиши ефективността на енергийната система и намали разходите за енергия, например като понижи разходите за експлоатация на системата, което ще доведе до по-ниски тарифи за всички потребители. Държавите членки следва да вземат предвид потенциалните ползи от гъвкавостта на потреблението при прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и да вземат предвид, когато е целесъобразно, реакцията при потреблението на централизирано и на децентрализирано равнище, съхраняването на енергия и интелигентните решения в усилията си за повишаване на ефективността на интегрираната енергийна система.

(20)

Когато оценява стойностите на проектите за целите на прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, в доклада си до Европейския парламент и Съвета Комисията следва по-специално да оцени дали и по какъв начин праговете се прилагат ефективно във всяка държава членка.

(21)

Принципът „енергийната ефективност на първо място“ следва винаги да се прилага пропорционално и изискванията, установени в настоящата директива, не следва да водят до припокриващи се или противоречащи си задължения за държавите членки, когато прилагането на принципа е гарантирано пряко от друго законодателство. Такъв може да бъде случаят с проектите от общ интерес, включени в списъка на Съюза съгласно член 3 от Регламент (ЕС) 2022/869 на Европейския парламент и на Съвета (9), с който се въвеждат изискванията за отчитане на принципа „енергийната ефективност на първо място“ при разработването и оценката на тези проекти.

(22)

Справедливият преход към неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. е от основно значение за Европейския зелен пакт. Енергийната бедност е основно понятие в пакета „Чиста енергия за всички европейци“, предназначен да улесни справедливия енергиен преход. В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (10), в своята Препоръка (ЕС) 2020/1563 относно енергийната бедност (11) Комисията даде ориентировъчни насоки относно подходящите показатели за измерване на енергийната бедност и определяне на понятието „значителен брой домакинства в състояние на енергийна бедност“. Директива 2009/73/EО на Европейския парламент и на Съвета (12) и Директива (ЕС) 2019/944 изискват от държавите членки да предприемат подходящи мерки за справяне с енергийната бедност навсякъде, където е установено наличието ѝ, включително мерки за справяне с бедността в по-широк контекст. Това важи с още по-голяма сила в условията на нарастващи цени на енергията и инфлационен натиск, при които следва да бъдат прилагани както краткосрочни, така и дългосрочни мерки за преодоляване на системните предизвикателства, пред които е изправена енергийната система на Съюза.

(23)

Хората, засегнати или застрашени от енергийна бедност, уязвимите клиенти, включително крайните ползватели, домакинствата с ниски и средни доходи и хората, живеещи в социални жилища, следва да имат полза от прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“. Мерките в областта на енергийната ефективност следва да се прилагат приоритетно с цел подобряване на положението на тези лица и домакинства и намаляване на енергийната бедност и следва да не насърчават непропорционалното увеличаване на разходите за жилища, мобилност или енергия. Цялостният подход, приложен към изготвянето на политиките и прилагането на политиките и мерките, изисква от държавите членки да гарантират, че други политики и мерки не оказват неблагоприятно въздействие върху тези лица и домакинства.

(24)

Настоящата директива е част от по-широка политическа рамка на политиките за енергийна ефективност, насочена към потенциала за енергийна ефективност в конкретни области на политиката, включително при сградите (Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (13)), продуктите (Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14) и регламенти (ЕС) 2017/1369 (15) и (ЕС) 2020/740 (16) на Европейския парламент и на Съвета) и управлението (Регламент (ЕС) 2018/1999). Тези политики играят много важна роля за постигането на икономии на енергия, когато се заменят продукти или се строят или санират сгради.

(25)

Постигането на амбициозна цел за енергийна ефективност изисква да бъдат премахнати пречките, за да се улесни инвестирането в мерки за енергийна ефективност. По подпрограмата за преход към чиста енергия в рамките на програма LIFE на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/783 на Европейския парламент и на Съвета (17), ще бъдат заделени средства за подпомагане на разработването на най-добри практики на Съюза при прилагането на политиката за енергийна ефективност, с които се премахват поведенчески, пазарни и регулаторни препятствия пред енергийната ефективност.

(26)

В заключенията си от 23 и 24 октомври 2014 г. Европейският съвет подкрепи идеята 27-процентната цел за енергийна ефективност на равнището на Съюза за 2030 г. да бъде преразгледана до 2020 г., като се вземе предвид цел на равнището на Съюза от 30 %. В своята резолюция от 15 декември 2015 г., озаглавена „Към постигане на Европейски енергиен съюз“, Европейският парламент призова Комисията освен това да прецени постижимостта на 40-процентна цел за енергийната ефективност за същата времева рамка.

(27)

В своето съобщение от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички. Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, Комисията предвижда, че целта на Съюза за подобряване на енергийната ефективност с 32,5 % до 2030 г. и другите инструменти на политиката от настоящата рамка биха довели до намаляване на емисиите на ПГ с около 45 % до 2030 г. За да се повиши амбицията в областта на климата така, че да доведе до намаляване на емисиите на ПК с 55 % до 2030 г., в оценката на въздействието на Плана във връзка с целта в областта на климата беше направена оценка на равнището на усилията, необходими в различните области на политиката. В нея се стига до заключението, че по отношение на базовия сценарий постигането на целта относно емисиите на ПГ по икономически ефективен начин означава, че първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление трябва да се намалят съответно с най-малко 39 до 41 % и 36 до 37 %.

(28)

Целта на Съюза в областта на енергийната ефективност първоначално беше определена и изчислена на основата на прогнозите за 2030 г. от референтния сценарий на ЕС от 2007 г. като базов сценарий. Промяната в методиката на Евростат за изчисляване на енергийния баланс и подобренията в следващите моделирани прогнози налагат промяна на базовия сценарий. Като се използва същият подход за определяне на целта, по-специално като се сравнява тя с прогнози за бъдещето от базовия сценарий, амбицията на целта на Съюза за енергийна ефективност за 2030 г. се определя чрез сравнение с прогнозите за 2030 г. на основата на референтния сценарий на ЕС от 2020 г., които отразяват националните приноси от националните планове в областта на енергетиката и климата. Съгласно този актуализиран базов сценарий ще е необходимо Съюзът да увеличи амбицията си относно енергийната ефективност с най-малко 11,7 % през 2030 г. в сравнение с равнището на усилията съгласно референтния сценарий на ЕС от 2020 г. Новият начин на изразяване на равнището на амбиция по отношение на целите на Съюза не засяга действителното равнище на необходимите усилия и отговаря на намаление от 40,5 % на първичното енергийно потребление и 38 % на крайното енергийно потребление в сравнение с прогнозите за 2030 г. съгласно референтния сценарий на ЕС от 2007 г.

(29)

Методиката за изчисляване на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление е приведена в съответствие с новата методика на Евростат, но показателите, използвани за целите на настоящата директива, имат различен обхват, доколкото при тях е изключена енергията от околната среда и е включено потреблението на енергия в международното въздухоплаване по отношение на целите за първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление. Използването на нови показатели предполага също така, че всички промени в потреблението на енергия на доменните пещи сега вече се отразяват само в първичното енергийно потребление.

(30)

Необходимостта Съюзът да подобри своята енергийна ефективност следва да бъде изразена въз основа на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление, които трябва да бъдат постигнати през 2030 г., като се посочи равнището на необходимите допълнителни усилия в сравнение с действащите понастоящем мерки или мерките, залегнали в националните планове в областта на енергетиката и климата. Референтният сценарий на ЕС от 2020 г. предвижда през 2030 г. да бъде достигнато 864 Mtoe крайно енергийно потребление и 1 124 Mtoe първично енергийно потребление (като в тези стойности не е включена енергията от околната среда, но е включено международното въздухоплаване). Допълнителното намаление с 11,7 % ще доведе до 763 Mtoe и 992,5 Mtoe през 2030 г. В сравнение с равнищата от 2005 г. това означава, че крайното енергийно потребление в Съюза следва да бъде намалено с приблизително 25 %, а първичното енергийно потребление — с приблизително 34 %. На равнището на държавите членки не съществуват обвързващи цели в перспективите за 2020 г. и 2030 г. и държавите членки следва да определят своя принос към постигането на целта на Съюза за подобряване на енергийната ефективност, като имат предвид формулата, предвидена в настоящата директива. Държавите членки следва да имат избор да определят своите национални цели на основата или на първичното енергийно потребление, или на крайното енергийно потребление, или на икономиите на първична енергия или на икономиите на крайна енергия, или на енергийната интензивност. С настоящата директива се изменя начинът, по който държавите членки следва да изразяват своя национален принос за целта на Съюза. Приносът на държавите членки за целта на Съюза следва да се изразява под формата на първично енергийно потребление и крайно енергийно потребление, за да се гарантира съгласуваност и наблюдение на напредъка. Необходимо е да се извършва редовна оценка на напредъка за постигане на целите на Съюза за 2030 г. и това е предвидено в Регламент (ЕС) 2018/1999.

(31)

До 30 ноември 2023 г. Комисията следва да актуализира референтния сценарий на ЕС от 2020 г. въз основа на последните данни на Евростат. Държавите членки, които желаят да използват актуализирания референтен сценарий, следва да съобщят своя актуализиран национален принос до 1 февруари 2024 г. в рамките на периодичния процес, предвиден в Регламент (ЕС) 2018/1999.

(32)

За предпочитане е целите за енергийна ефективност да бъдат постигнати като резултат от кумулативно изпълнение на конкретни мерки на равнището на Съюза и на национални мерки за насърчаване на енергийната ефективност в различни области. От държавите членки следва да се изисква да въвеждат национални политики и мерки за енергийна ефективност. Тези политики и мерки и индивидуалните усилия на всяка държава членка следва да бъдат оценявани от Комисията заедно с данните за постигнатия напредък, така че да се направи оценка на вероятността за постигане на цялостната цел на Съюза, както и на степента, до която отделните усилия са достатъчни за постигане на общата цел.

(33)

Публичният сектор има дял от приблизително 5 % до 10% от общото крайно енергийно потребление на Съюза. Публичните органи изразходват приблизително 1 800 000 000 000 EUR годишно. Това представлява около 14 % от брутния вътрешен продукт на Съюза. Поради тази причина публичният сектор представлява важен фактор за стимулиране на пренасочването на пазара към по-ефективни продукти, сгради и услуги, както и за задействане на поведенчески промени в потреблението на енергия от страна на гражданите и предприятията. Освен това намаляването на потреблението на енергия чрез мерки за подобряване на енергийната ефективност може да освободи публични ресурси за други цели. Публичните органи на национално, регионално и местно равнище следва да служат за пример по отношение на енергийната ефективност.

(34)

За да служи за пример, публичният сектор следва да определи свои собствени цели за декарбонизация и енергийна ефективност. Подобренията на енергийната ефективност в публичния сектор следва да отразяват усилията, които се изискват на равнището на Съюза. За да спази целта за крайно енергийно потребление, Съюзът следва да намали крайното си енергийно потребление с 19 % до 2030 г. в сравнение със средното енергийно потребление през 2017, 2018 и 2019 г. Задължението за постигане на годишно намаление на потреблението на енергия в публичния сектор с най-малко 1,9 % следва да гарантира, че публичният сектор изпълнява ролята си на образец. Държавите членки запазват пълна гъвкавост по отношение на избора на мерки за подобряване на енергийната ефективност с цел намаляване на крайното енергийно потребление. Изискването за годишно намаление на крайното енергийно потребление е свързано с по-малка административна тежест в сравнение с установяването на методи за измерване на икономиите на енергия.

(35)

За да изпълнят задължението си, държавите членки следва да насочат вниманието си към крайното енергийно потребление на всички обществени услуги и инсталации на публични органи. За определянето на обхвата на адресатите държавите членки следва да прилагат определението за „публични органи“, предвидено в настоящата директива, като „пряко финансирани от тези органи“ означава, че тези субекти се финансират предимно с публични средства, а „управлявани от тези органи“ означава, че даден национален, регионален или местен орган има мнозинство по отношение на избора на управлението на субекта. Задължението може да бъде изпълнено чрез намаляване на крайното енергийно потребление във всяка област на публичния сектор, включително транспорт, обществен сграден фонд, здравеопазване, пространствено планиране, управление на водите, третиране, канализиране и пречистване на отпадъчните води, управление на отпадъците, централни отоплителни или охладителни системи, разпределение, доставка и съхранение на енергия, обществено осветление, планиране на инфраструктурата, образование и социални услуги. При транспонирането на настоящата директива държавите членки могат да включат и други видове услуги. За да се намали административната тежест за публичните органи, държавите членки следва да създадат цифрови платформи или инструменти за събиране на агрегирани данни за потреблението от публичните органи, да осигурят публичен достъп до тях и да докладват данните на Комисията. Държавите членки следва да предвидят планиране и годишни доклади относно потреблението на публичните органи в агрегирана форма по сектори.

(36)

Държавите членки следва да насърчават използването на енергийно ефективни средства за придвижване, включително в практиките си за възлагане на обществени поръчки, като железопътен транспорт, придвижване с велосипед, пеша или споделена мобилност, чрез обновяване и декарбонизация на автомобилните паркове, стимулиране на преминаването към други видове транспорт и включването им в планирането на градската мобилност.

(37)

Държавите членки следва да изпълняват ролята на образец, като гарантират, че в публичния сектор всички договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, обследвания за енергийна ефективност и системи за енергийно управление се изпълняват в съответствие с европейските или международните стандарти или че в енергийно интензивните части на публичния сектор широко се прилагат обследвания за енергийна ефективност. Държавите членки следва да предоставят насоки и да предвидят процедури за използването на тези инструменти.

(38)

Публичните органи се насърчават да се възползват от помощта на субекти като агенциите за устойчива енергия, създадени на регионално или местно равнище, когато е приложимо. Организацията на тези агенции обикновено отразява индивидуалните потребности на публичните органи в определен регион или в определена област от публичния сектор. Централизираните агенции могат да обслужват потребностите по-добре и да работят по-ефективно в други отношения, например в по-малките или централизираните държави членки или по отношение на сложни или трансрегионални аспекти като централните отоплителни и охладителни системи. Агенциите за устойчива енергия могат да изпълняват функциите на звена за обслужване на едно гише. Тези агенции често отговарят за разработването на местни или регионални планове за декарбонизация, които могат да включват и други мерки за декарбонизация, например подмяна на котлите, използващи изкопаеми горива, и за подпомагане на публичните органи при изпълнението на политиките в областта на енергетиката. Агенциите за устойчива енергия или други структури, които подпомагат регионалните и местните органи, могат да имат ясни правомощия, цели и ресурси в областта на устойчивата енергия. Може да се насърчат агенциите за устойчива енергия да разглеждат инициативи, предприети в рамките на „Споразумението на кметовете“ (Covenant of Mayors), което обединява местните органи на управление, доброволно ангажирани с изпълнението на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката, както и други съществуващи инициативи за тази цел. Плановете за декарбонизация следва да бъдат свързани с плановете за териториално развитие и да са съобразени с всеобхватната оценка, която държавите членки следва да извършат.

(39)

Държавите членки следва да подкрепят публичните органи при планирането и въвеждането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително на регионално и местно равнище, чрез даване на насоки, насърчаване на възможностите за изграждане на компетентност и обучение и поощряване на сътрудничеството между публичните органи, включително между агенциите. За тази цел държавите членки биха могли да създадат национални центрове за компетентност по сложни въпроси, например за предоставяне на консултации на местни или регионални енергийни агенции относно централното отопление или охлаждане. Изискването за превръщане на сградите в сгради с близко до нулево потребление на енергия не изключва, нито забранява провеждането на разграничение между равнищата на сгради с близко до нулево потребление на енергия за новите и санираните сгради. В Директива 2010/31/ЕС се дава определение за сгради с близко до нулево потребление на енергия, включително оптималното равнище от гледна точка на разходите.

(40)

До края на 2026 г. на държавите членки, които санират над 3 % от разгънатата застроена площ на своите сгради през дадена година, следва да се даде възможност да включат излишъка към годишния процент на саниране за всяка от трите следващи години. Държава членка, която санира над 3 % от разгънатата застроена площ на своите сгради, считано от 1 януари 2027 г., следва да може да включи излишъка към годишния процент на саниране за следващите две години. Тази възможност не следва да се използва за цели, които не са в съответствие с общите цели и равнището на амбиция на настоящата директива.

(41)

Държавите членки следва да насърчават публичните органи да вземат предвид по-широките ползи отвъд икономиите на енергия, като качеството на средата в помещенията, както и подобряването на качеството на живот на хората и удобствата на санираните обществени сгради, по-специално училищата, детските градини, центровете за здравни грижи, защитените жилища, болниците и социалните жилища.

(42)

Наред с промишлеността, сградите и транспортът са основните ползватели на енергия и източници на емисии. На сградите се дължат около 40 % от общото потребление на енергия в Съюза и 36 % от емисиите на ПГ от енергия в Съюза. В съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Вълна на саниране“, се разглежда двойното предизвикателство относно енергийната и ресурсната ефективност и икономическата достъпност в сградния сектор и целта му е да бъде удвоен процентът на саниране. Обръща се особено внимание на сградите с най-лоши характеристики, енергийната бедност и обществените сгради. Освен това сградите са от огромно значение за изпълнението на целта на Съюза за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Сградите, притежавани от публични органи, представляват значителен дял от сградния фонд и са с висока степен на видимост в обществения живот. Поради това е целесъобразно да се определи годишен процент на основно саниране на сградите, притежавани от публични органи, на територията на дадена държава членка, с цел да се подобрят енергийните им характеристики и те да бъдат преобразувани най-малко в сгради с близко до нулево потребление на енергия или в сгради с нулеви емисии. Държавите членки се приканват да определят по-висок процент на саниране, когато това е икономически ефективно, в рамките на санирането на техния сграден фонд в съответствие с дългосрочните си стратегии за саниране или с националните си програми за саниране, или с двете. Този процент на саниране не следва да засяга задълженията по отношение на сградите с близко до нулево потребление на енергия, предвидени в Директива 2010/31/ЕС. Държавите членки следва да могат да прилагат по-малко строги изисквания за някои сгради, като тези със специфична архитектурна или историческа стойност. При следващия преглед на Директива 2010/31/ЕС Комисията следва да направи оценка на постигнатия от държавите членки напредък по отношение на санирането на сгради на публичните органи. Комисията следва да разгледа възможността за внасяне на законодателно предложение за преразглеждане на процента на саниране, като отчита напредъка, постигнат от държавите членки, съществените икономически и технически развития или, когато е необходимо, ангажиментите на Съюза за декарбонизация и нулево замърсяване. Задължението за саниране на сградите на публичните органи в настоящата директива допълва това в Директива 2010/31/ЕС, съгласно която от държавите членки се изисква да гарантират, че при извършване на основен ремонт на съществуващите сгради се осигурява подобряване на енергийните им характеристики, така че да съответстват на изискванията за сгради с близко до нулево потребление на енергия.

(43)

Системите за автоматизация и управление на сградите и другите решения за осигуряване на активно енергийно управление са важни инструменти на публичните органи за подобряване и поддържане на енергийните характеристики на сградите, както и за осигуряване на необходимите условия в сградите, които притежават или заемат, в съответствие с Директива 2010/31/ЕС.

(44)

Насърчаването на зелената мобилност е ключова част на Европейския зелен пакт. Осигуряването на инфраструктура за зареждане е един от необходимите елементи на прехода. Инфраструктурата за зареждане в сградите е от особено значение, тъй като електрическите превозни средства паркират редовно и за дълги периоди в сградите, което улеснява зареждането и го прави по-ефективно. Публичните органи следва да положат максимални усилия за инсталиране на инфраструктура за зареждане в сградите, които притежават или заемат, в съответствие с Директива 2010/31/ЕС.

(45)

За да определят процента на саниране, държавите членки трябва да имат общ поглед върху сградите, които не достигат равнището на сгради с близко до нулево потребление на енергия. Поради това държавите членки следва да публикуват и поддържат в актуално състояние списък на обществените сгради, включително, когато е целесъобразно, социалните жилища, като част от цялостна база данни със сертификати за енергийни характеристики. Този списък следва също да дава възможност на частни субекти, включително дружества за предоставяне на услуги за енергийна ефективност (ДПУЕЕ), да предлагат решения за саниране, които могат да бъдат обобщени от Обсерваторията на сградния фонд на ЕС.

(46)

Списъкът би могъл да включва данни от налични инвентарни списъци на сградния фонд. Държавите членки следва да вземат подходящи мерки, за да улеснят събирането на данни и да направят списъка достъпен за частните участници, включително ДПУЕЕ, за да им се даде възможност да играят активна роля в решенията за саниране. Наличните публично оповестени данни за характеристиките на сградния фонд, санирането на сгради и енергийните характеристики могат да се обобщят от Обсерваторията на сградния фонд в ЕС, за да се осигури по-добро разбиране на енергийните характеристики на сградния сектор чрез съпоставими данни.

(47)

През 2020 г. повече от половината от населението на света живее в градски райони. До 2050 г. се очаква тази цифра да достигне 68 %. Освен това половината от градските инфраструктури, налични през 2050 г., тепърва предстои да бъдат изградени. Градовете и метрополисите са центрове на икономическа дейност, създаване на знания, иновации и нови технологии. Градовете оказват влияние върху качеството на живот на гражданите, които живеят или работят в тях. Държавите членки следва да оказват техническа и финансова подкрепа на общините. Редица общини и други публични органи в държавите членки вече прилагат интегрирани подходи за икономии на енергия, за енергийни доставки и за устойчива мобилност, например чрез планове за действие за устойчива енергия или планове за устойчива градска мобилност, като разработените съгласно инициативата „Споразумение на кметовете“ (Covenant of Mayors), както и интегрирани градоустройствени подходи, които надхвърлят отделните интервенции по отношение на сгради или средства за транспорт. Необходими са по-нататъшни усилия за подобряване на енергийната ефективност на градската мобилност както за пътниците, така и за превоза на товари, тъй като за градската мобилност се потребяват около 40 % от цялата енергия за автомобилен транспорт.

(48)

Всички принципи на директиви 2014/23/ЕС (18), 2014/24/ЕС (19) и 2014/25/ЕС (20) на Европейския парламент и на Съвета остават напълно приложими в рамките на настоящата директива.

(49)

По отношение на закупуването на някои продукти и услуги и закупуването и наемането на сгради, възлагащи органи и възложители, които сключват договори за обществени поръчки, доставки или услуги, следва да дават пример и да вземат енергоефективни решения при закупуването, както и да прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“, включително за обществени поръчки и концесии, за които няма специални разпоредби в настоящата директива. Това следва да се прилага за възлагащи органи и възложители, попадащи в обхвата на директиви 2014/23/EС, 2014/24/EС или 2014/25/EС. Държавите членки следва да премахнат пречките пред съвместното възлагане на обществени поръчки в рамките на една или повече държави членки, ако това може да намали разходите и да увеличи предимствата на вътрешния пазар, като създава стопански възможности за доставчиците на енергия и услуги за енергийна ефективност.

(50)

Всички публични субекти, които инвестират публични ресурси чрез обществени поръчки, следва да дават пример при възлагането на поръчки и концесии, като избират продукти, сгради, строителни работи и услуги с най-висока енергийна ефективност, включително във връзка с обществени поръчки, които не са предмет на специални изисквания съгласно Директива 2009/30/ЕО. В този контекст при всички процедури за възлагане на обществени поръчки и концесии със стойност над праговете, определени в член 8 от Директива 2014/23/ЕС, член 4 от Директива 2014/24/ЕС и член 15 от Директива 2014/25/ЕС, трябва да се вземат предвид енергийните характеристики на продуктите, сградите и услугите, предвидени в правото на Съюза или националното право, като се спазва приоритетно принципът „енергийната ефективност на първо място“ в процедурите за възлагане на обществени поръчки.

(51)

Важно е също така държавите членки да следят как изискванията за енергийна ефективност се вземат предвид от възлагащите органи и възложителите при възлагането на поръчки за продукти, сгради, строителни работи и услуги, като гарантират, че информацията за въздействието върху енергийната ефективност на спечелилите оферти, които са над праговете, посочени в директивите за възлагане на поръчки, е публично достъпна. Това би позволило на заинтересованите страни и гражданите да оценят ролята на публичния сектор за гарантирането на прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ при възлагането на обществените поръчки по прозрачен начин.

(52)

Задължението на държавите членки да гарантират, че възлагащите органи и възложителите закупуват само продукти, сгради, строителни работи и услуги с високи показатели за енергийна ефективност, същевременно не следва да възпрепятства държавите членки да закупуват стоки, необходими за защита и реакция при извънредни ситуации, свързани с обществената сигурност или общественото здраве.

(53)

В Европейския зелен пакт се признава значението на кръговата икономика за постигането на общите цели на Съюза за декарбонизация. Публичният сектор, и по-специално транспортният сектор, следва да спомага за постигането на тези цели, като използва финансовите си средства, когато е целесъобразно, за избора на екологосъобразни продукти, сгради, строителни работи и услуги чрез наличните инструменти за екологосъобразни обществени поръчки, като по този начин допринася значително за намаляването на потреблението на енергия и въздействието върху околната среда.

(54)

Важно е държавите членки да предоставят необходимата подкрепа на публичните органи при въвеждането на изискванията за енергийна ефективност в обществените поръчки и, когато е целесъобразно, при използването на екологосъобразни обществени поръчки, като осигуряват необходимите насоки и методики за извършване на оценка на разходите за целия жизнен цикъл, както и на въздействието и разходите във връзка с околната среда. Очаква се добре разработените инструменти, по-специално цифровите инструменти, да улеснят процедурите за възлагане на поръчки и да намалят административните разходи, особено в по-малките държави членки, които може да не разполагат с достатъчен капацитет за изготвянето на оферти. Във връзка с това държавите членки следва активно да насърчават използването на цифрови инструменти и сътрудничеството между възлагащите органи, включително такива от други държави, с цел обмен на най-добри практики.

(55)

Като се има предвид, че в сградите възникват емисии на ПГ както преди, така и след експлоатационния им жизнен цикъл, държавите членки следва също така да вземат предвид целия жизнен цикъл на въглеродните емисии в сградите. Това следва да се извършва в контекста на усилията за насочване на вниманието към показателите, обхващащи целия жизнен цикъл, аспектите на кръговата икономика и въздействието върху околната среда като част от ролята на публичния сектор като образец. По този начин обществените поръчки могат да бъдат възможност за справяне с присъщите въглеродни емисии на сградите през целия им жизнен цикъл. В това отношение възлагащите органи са важни участници, които могат да предприемат действия в рамките на процедурите за възлагане на поръчки, като закупуват нови сгради, които отговарят на изискванията относно потенциала за глобално затопляне през целия си жизнен цикъл.

(56)

С потенциала за глобално затопляне през целия жизнен цикъл се измерват емисиите на ПГ, свързани със сградата на различни етапи от нейния жизнен цикъл. Така чрез него се отразява цялостният принос на дадена сграда към емисиите, водещи до изменение на климата. Това понякога се нарича също „оценка на въглеродния отпечатък“ или „измерване на въглерода за целия жизнен цикъл“. В тази величина са обединени съпътстващите въглеродни емисии на строителните материали и преките и непреките въглеродни емисии на етапа на използване. Сградите са важно хранилище на материали, тъй като в тях в продължение на много десетилетия остават включени ресурси с висока въглеродна интензивност. Затова е важно да се проучат конструкции, които улесняват бъдещото повторно използване и рециклиране в края на експлоатационния срок в съответствие с новия план за действие относно кръговата икономика. Държавите членки следва да насърчават кръговия характер, трайността и приспособимостта на строителните материали с цел да се окаже въздействие върху показателите за устойчивост на строителните продукти.

(57)

Потенциалът за глобално затопляне се изразява като цифров показател в kgCO2eq/m2 (от полезната вътрешна застроена площ) за всеки етап от жизнения цикъл, като стойността се осреднява за една година от референтен проучвателен период от 50 години. Подборът на данните, определянето на сценариите и изчисленията се извършват в съответствие със стандарта EN 15978. Обхватът на сградните компоненти и техническото оборудване е определен в показател 1.2 от общата рамка на Съюза за оценка и докладване „Level(s)“. Когато съществува национален инструмент за изчисляване или такъв се изисква за подаване на уведомления или получаване на разрешения за строеж, следва да е възможно този национален инструмент да се използва за предоставяне на изискваната информация. Следва да е възможно да се използват други инструменти за изчисляване, ако те отговарят на минималните критерии, предвидени в общата рамка на Съюза за оценка и докладване „Level(s)“.

(58)

С Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (21) се предвиждат правила за инсталациите, които допринасят за производството на енергия или използват енергия за производствени цели, и се предвижда информацията за енергията, използвана или произведена от дадена инсталация, да бъде включена в заявленията за издаване на комплексни разрешителни в съответствие с член 12, параграф 1, буква б) от посочената директива. Освен това в член 11 от същата директива се посочва, че ефективното използване на енергията е един от общите принципи, уреждащи основните задължения на оператора, и един от критериите за определяне на най-добрите налични техники съгласно приложение III към посочената директива. Оперативната ефективност на енергийните системи в даден момент се влияе от възможността за плавно и гъвкаво интегриране в мрежата на енергия, произведена от различни източници, която се характеризира с различна степен на инерция и момент на включване. Подобряването на ефективността ще създаде възможност за по-доброто използване на енергията от възобновяеми източници.

(59)

Подобряването на енергийната ефективност може да допринесе за по-високи икономически резултати. Държавите членки и Съюзът следва да се стремят към намаляване на енергийното потребление, независимо от равнищата на икономическия растеж.

(60)

Задължението за икономии на енергия, установено с настоящата директива, следва да бъде увеличено и следва да се прилага и след 2030 г. Това осигурява стабилност за инвеститорите и по този начин стимулира дългосрочните инвестиции и дългосрочните мерки за енергийна ефективност, като например основното саниране на сгради с дългосрочната цел да се улесни икономически ефективното преобразуване на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево потребление на енергия. Задължението за икономии на енергия има важно значение за растежа, работните места и конкурентната среда на местно равнище, както и за намаляването на енергийната бедност. То следва да гарантира, че Съюзът може да постигне своите цели в областта на енергетиката и климата чрез създаване на допълнителни възможности и прекъсване на връзката между потреблението на енергия и растежа. Сътрудничеството с частния сектор е важно, за да се направи оценка на условията, при които могат да бъдат освободени частни инвестиции за проекти за енергийна ефективност и да се развиват нови модели на приходи за иновации в областта на енергийната ефективност.

(61)

Мерките за подобрение на енергийната ефективност оказват положително въздействие и върху качеството на въздуха, тъй като по-големият брой енергийно ефективни сгради спомага за намаляване на търсенето на горива за отопление, включително на твърди горива. Следователно мерките за енергийна ефективност допринасят за подобряване на качеството на въздуха на закрито и на открито и спомагат за постигането по икономически ефективен начин на целите на политиката на Съюза в областта на качеството на въздуха, определени по-специално в Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (22).

(62)

С цел да се осигури стабилен и предвидим принос за постигането на целите на Съюза в областта на енергетиката и климата за 2030 г. и на целта за климатична неутралност за 2050 г., от държавите членки се изисква да постигнат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление за целия период на задължения до 2030 г., равняващи се на нови годишни икономии от най-малко 0,8 % от крайното енергийно потребление до 31 декември 2023 г. и най-малко 1,3 % от 1 януари 2024 г., 1,5 % от 1 януари 2026 г. и 1,9 % от 1 януари 2028 г. Това изискване може да бъде изпълнено чрез нови мерки на политиката, които да бъдат приети през периода на задължения от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г., или чрез нови отделни действия в резултат на мерки на политиката, приети преди или по време на предходния период, при условие че отделните действия, водещи до икономии на енергия, са въведени през следващия период. За тази цел държавите членки следва да могат да използват схема за задължения за енергийна ефективност, алтернативни мерки на политиката, или и двете.

(63)

За периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г. от Кипър и Малта следва да се изисква да постигнат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, равняващи се на нови икономии от 0,24 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г. За периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. от Кипър и Малта следва да се изисква да постигнат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление в размер на 0,45 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.

(64)

Когато използват схема за задължения, държавите членки следва да определят задължените лица измежду операторите на преносни системи, операторите на разпределителни мрежи, енергоразпределителните предприятия, предприятията за продажба на енергия на дребно и предприятията за разпределение на транспортни горива или предприятията за продажба на транспортни горива на дребно въз основа на обективни и недискриминационни критерии. Определянето или освобождаването от такова определяне на някои категории такива субекти не следва да се разглежда като несъвместимо с принципа за недискриминация. Поради това държавите членки могат да избират дали такива субекти или само определени категории от тях са определени като задължени лица. За да се предоставят права и защита на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и, когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, и да се приложат мерките на политиката приоритетно за тези групи хора, държавите членки могат да изискват от задължените лица да реализират икономии на енергия сред тези хора. За тази цел държавите членки могат също така да определят цели за намаляване на разходите за енергия. Задължените лица биха могли да постигнат тези цели, като насърчават въвеждането на мерки, които водят до икономии на енергия и на финансови средства от сметките за енергия, например мерки за полагане на топлинна изолация и мерки в сферата на отоплението, и като подкрепят инициативи за икономии на енергия от страна на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности.

(65)

При разработването на мерки на политиката за изпълнение на задължението за икономии на енергия държавите членки следва да се съобразяват със стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и да спазват принципа за ненанасяне на значителни вреди по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/852. Държавите членки не следва да насърчават дейности, които не са екологично устойчиви, като например използването на изкопаеми горива. Задължението за икономии на енергия има за цел да засили действията в отговор на изменението на климата чрез въвеждане на стимули за държавите членки да прилагат устойчиво и смекчаващо последиците от изменението на климата съчетание от политики за екологично устойчива и чиста енергетика. Поради това икономиите на енергия, произтичащи от мерки на политиката по отношение на използването на пряко изгаряне на изкопаеми горива, могат да бъдат икономии на енергия, допустими за отчитане съгласно задължението за икономии на енергия, при определени условия и в рамките на преходен период след транспонирането на настоящата директива в съответствие с приложение към настоящата директива. Това ще даде възможност за привеждане на задължението за икономии на енергия в съответствие с целите на Европейския зелен пакт, на Плана във връзка с целта в областта на климата и на „вълната на саниране“ и ще отрази необходимостта от действия, посочени от Международната агенция по енергетика в нейния доклад за нулевите нетни емисии. Ограничението има за цел да насърчи държавите членки да изразходват публични средства само за устойчиви и съобразени с бъдещите нужди технологии. Важно е държавите членки да осигурят ясна политическа рамка и инвестиционна сигурност на участниците на пазара. Прилагането на методиката за изчисляване в рамките на задължението за икономии на енергия следва да даде възможност на всички участници на пазара да адаптират своите технологии в разумен срок. Когато държавите членки подкрепят внедряването на ефективни технологии за изкопаеми горива или своевременната подмяна на такива технологии, например чрез схеми за субсидиране или схеми за задължения за енергийна ефективност, постигнатите в резултат на това икономии на енергия не могат повече да бъдат отчитани по отношение на задължението за икономии на енергия. Въпреки че икономиите на енергия, произтичащи например от насърчаването на комбинираното производство на енергия на базата на природен газ, няма да са допустими съгласно задължението за икономии на енергия, ограничението няма да се прилага за непряко използване на изкопаеми горива, например когато производството на електрическа енергия включва производство на изкопаеми горива. Мерките на политиката, насочени към промени в поведението с цел намаляване на потреблението на изкопаеми горива, например чрез информационни кампании и екологосъобразно шофиране, следва да останат допустими. Мерките на политиката, насочени към санирането на сгради, може да обхващат мерки като подмяна на отоплителни инсталации, работещи с изкопаеми горива, заедно с мерки за подобряване на материалите на сградите. Тези мерки следва да бъдат ограничени до технологиите, които позволяват постигането на изискваните икономии на енергия в съответствие с националните строителни норми, установени в дадена държава членка. Въпреки това държавите членки следва да насърчават модернизирането на отоплителните системи като част от основното саниране в съответствие с дългосрочната цел за въглеродна неутралност, по-специално намаляването на потреблението на топлинна енергия и покриването на оставащото потребление на топлинна енергия от енергийни източници без въглеродни емисии. Когато отчитат икономиите, необходими за постигане на дял от задължението за икономии на енергия сред хората, засегнати от енергийна бедност, държавите членки могат да вземат предвид своите климатични условия.

(66)

Допустимо е мерките на държавите членки за подобряване на енергийната ефективност в транспорта да бъдат отчетени за целите на изпълнението на задължението им за икономии на енергия при крайното енергийно потребление. Тези мерки включват политики, които наред с другото са насочени към насърчаване на по-ефикасните превозни средства, модалния преход към придвижване с велосипед, пеша и с обществен транспорт или мобилността и градското планиране, което намалява търсенето на транспортни услуги. Освен това схемите, които ускоряват внедряването на нови, по-ефикасни превозни средства или мерки на политиката, стимулиращи прехода към горива с намалени равнища на емисии (с изключение на схеми или мерки на политиката, свързани с използването на директно изгаряне на изкопаеми горива в продукти), които намаляват потреблението на енергия на километър, също са допустими, при условие че се спазват правилата за същественост и допълнителност, посочени в настоящата директива. Мерките на политиката за насърчаване на внедряването на превозни средства, работещи с нови изкопаеми горива, не следва да се квалифицират като допустими мерки съгласно задължението за икономии на енергия.

(67)

Мерките, които са предприети от държавите членки съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (23) и които водят до проверимо, измеримо или оценимо подобрение на енергийната ефективност, могат да се разглеждат като икономически ефективен начин държавите членки да изпълнят задължението си за икономии на енергия съгласно настоящата директива.

(68)

Като алтернатива на изискването задължените лица да постигнат размера на кумулативните икономии на енергия при крайното потребление, изискван съгласно задължението за икономии на енергия, предвидено в настоящата директива, следва да е възможно държавите членки, в рамките на техните схеми за задължения, да разрешават или да изискват от задължените лица да правят вноски в национален фонд за енергийна ефективност, който би могъл да се използва за приоритетното прилагане на мерките на политиката сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинствата с ниски доходи и, когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища.

(69)

Държавите членки и задължените лица следва да използват всички налични средства и технологии, с изключение на свързаните с използване на технологии за директно изгаряне на изкопаеми горива, за да постигнат изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, включително чрез насърчаване на интелигентни и устойчиви технологии в ефективни централни отоплителни и охладителни системи, ефективна отоплителна и охладителна инфраструктура, ефективни и интелигентни сгради, електрически превозни средства и промишлени сектори и обследвания за енергийна ефективност или равностойни системи за управление, при условие че декларираните икономии на енергия са в съответствие с настоящата директива. Държавите членки следва да се стремят към висока степен на гъвкавост при изготвянето и изпълнението на алтернативни мерки на политиката. Държавите членки следва да насърчават действия, водещи до икономии на енергия в рамките на продължителен жизнен цикъл.

(70)

Дългосрочните мерки за енергийна ефективност продължават да пораждат икономии на енергия след 2020 г., но за да бъде постиганата целта на Съюза за енергийна ефективност за 2030 г., тези мерки следва да водят и до нови икономии на енергия след 2020 г. От друга страна, постигнатите след 31 декември 2020 г. икономии на енергия не следва да се отчитат в кумулативните икономии на енергия при крайното потребление за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

(71)

Допълнителността е основен принцип на задължението за икономии на енергия, предвидено в настоящата директива, доколкото тя гарантира, че държавите членки въвеждат политики и мерки, специално разработени с цел изпълнение на задължението за икономии на енергия. Новите икономии на енергия следва да бъдат допълнителни спрямо обичайната практика, така че икономии, които при всички случаи са щели да бъдат реализирани, не следва да се отчитат за целите на изпълнението на задължението за икономии на енергия. При изчисляване на въздействието на въведените мерки следва да се отчитат само нетните икономии на енергия, изразени като изменение на енергийното потребление, което е пряко породено от съответната мярка за енергийна ефективност, въведена за целите на задължението за икономии на енергия, предвидено в настоящата директива. За изчисляването на нетните икономии на енергия държавите членки следва да определят базов сценарий, показващ как би се развивала ситуацията в отсъствието на съответната мярка. Съответната мярка на политиката следва да се оценява спрямо този базов сценарий. Държавите членки следва да вземат предвид минималните изисквания, предвидени в съответната правна рамка на равнището на Съюза, както и факта, че в рамките на същия времеви период могат да бъдат предприети други мерки на политиката, които също могат да имат въздействие върху размера на икономиите на енергия, така че не всички промени, констатирани от момента на въвеждане на определена мярка на политиката, могат да се дължат само на тази мярка на политиката. Дейностите на задължените лица, участниците или изпълнителите следва действително да допринасят за постигането на декларираните икономии на енергия, за да се осигури изпълнението на изискването за същественост.

(72)

Важно е да се отчетат, когато е приложимо, всички етапи от енергийната верига при изчисляването на икономиите на енергия, за да се увеличи потенциалът за икономии на енергия при преноса и разпределението на електрическа енергия. Проучванията и консултациите със заинтересованите страни разкриват значителен потенциал. Физическите и икономическите условия обаче са доста различни в отделните държави членки, и често дори в рамките на една и съща държава членка, като съществуват голям брой системни оператори. Тези обстоятелства насочват към децентрализиран подход в съответствие с принципа на субсидиарност. Националните регулаторни органи притежават необходимите знания, правна компетентност и административен капацитет за насърчаване на развитието на енергийно ефективна електроенергийна мрежа. Субекти като Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия и Организацията на операторите на разпределителни системи в Европейския съюз също могат да имат полезен принос и следва да подпомагат своите членове при въвеждането на мерки за енергийна ефективност.

(73)

Подобни съображения важат също и за много големия брой оператори на системи за природен газ. Значението на природния газ, делът на доставките, както и обхванатата част от територията са много различни в отделните държави членки. В такива случаи националните регулаторни органи са в най-добра позиция да наблюдават и насочват развитието на системата към повишаване на ефективността, а субекти като Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ могат да имат полезен принос и следва да подпомагат своите членове при въвеждането на мерки за енергийна ефективност.

(74)

Дружествата за предоставяне на услуги за енергийна ефективност (ДПУЕЕ) играят важна роля за разработването, проектирането, изграждането и организирането на финансиране за проекти, с които се икономисва енергия, намаляват се разходите за енергия и се понижават разходите за експлоатация и поддръжка в сектори като сградния сектор, промишлеността и транспорта.

(75)

За да се вземат мерки по отношение на взаимозависимостта между потреблението на енергия и на вода и нарастващия натиск върху тези ресурси, е особено важно да бъде отчетена връзката между водата и енергията. Ефективното управление на водите може да допринесе значително за икономиите на енергия и да е ползотворно не само за климата, но и за икономиката и социалната сфера. На секторите на водоснабдяването и отпадъчните води се дължат 3,5 % от потреблението на електрическа енергия в Съюза и този дял се очаква да нарасне. Същевременно на течовете се дължат 24 % от общото потребявано количество вода в Съюза, а енергийният сектор е най-големият потребител на вода с дял 44 % от потреблението. Потенциалът за икономии на енергия чрез използване на интелигентни технологии и процеси във всички промишлени, жилищни и търговски водни цикли и приложения следва да бъде обстойно проучен и да се използва винаги когато следва да се прилагат икономически ефективни решения, съобразени с принципа “енергийната ефективност на първо място“. Освен това усъвършенстваните технологии за напояване, технологиите за събиране на дъждовна вода и за повторно използване на водата биха могли значително да намалят потреблението на вода в селското стопанство, сградния сектор и промишлеността, както и енергията, използвана за нейното пречистване и пренос.

(76)

В съответствие с член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) политиките на Съюза в областта на енергийната ефективност следва да са приобщаващи и по този начин следва да осигуряват равен достъп до мерките за енергийна ефективност за всички потребители, засегнати от енергийна бедност. Подобряването на енергийната ефективност следва да бъде приложено приоритетно сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и крайни ползватели, хората от домакинства с ниски или средни доходи, хората, живеещи в социални жилища, възрастните хора и тези, живеещи в селски и отдалечени райони, както и в най-отдалечените региони. В този контекст специално внимание следва да се отдели на определени групи от населението, изложени на риск от енергийна бедност или по-податливи на последиците от нея, като например жени, лица с увреждания, възрастни хора, деца и лица с малцинствен расов или етнически произход. Държавите членки могат да изискват от задължените лица да включват социални цели във връзка с енергийната бедност в своите мерки за икономии на енергия, като тази възможност вече беше разширена по отношение на алтернативните мерки на политиката и националните фондове за енергийна ефективност. Това следва да се преобразува в задължение за предоставяне на права и защита на уязвимите клиенти и крайни ползватели и за намаляване на енергийната бедност, като в същото време на държавите членки се даде възможност да запазят пълна гъвкавост по отношение на вида, размера, обхвата и съдържанието на тези мерки. Ако дадена схема за задължения за енергийна ефективност не допуска мерки, свързани с индивидуалните потребители на енергия, държавата членка може да вземе мерки за облекчаване на енергийната бедност единствено чрез алтернативни мерки на политиката. В рамките на своето съчетание от политики държавите членки следва да гарантират, че други мерки на политиката не оказват неблагоприятно въздействие върху хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, крайни ползватели и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Държавите членки следва да използват по най-добрия възможен начин средствата от публично финансиране за инвестиции в мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително финансиране и финансови механизми, създадени на равнището на Съюза.

(77)

Всяка държава членка следва да определи понятието „уязвими клиенти“, което може да препраща към енергийната бедност и, наред с другото, към забрана за изключване от електроснабдителната мрежа на такива клиенти в критични моменти. Понятието „уязвими клиенти“ може да включва равнища на доходите, дял на разходите за енергия в разполагаемия доход, енергийна ефективност на жилищата, критична зависимост от електрическо оборудване по здравословни причини, възраст или други критерии. Това допуска държавите членки да включат хората от домакинства с ниски доходи.

(78)

Съгласно Препоръка (ЕС) 2020/1563 около 34 милиона домакинства в Съюза не са били в състояние да поддържат дома си достатъчно топъл през 2019 г. Европейският зелен пакт дава предимство на социалното измерение на прехода, като се ангажира с принципа „да не се пренебрегва никой“. Преходът към зелена икономика, който включва и прехода към чиста енергия, засяга по различен начин мъжете и жените и може да има определено въздействие върху някои групи в неравностойно положение, включително върху хората с увреждания. Затова мерките за енергийна ефективност трябва да бъдат от основно значение за всяка икономически ефективна стратегия за борба с енергийната бедност и уязвимостта на потребителите и да допълват политиките в областта на социалната сигурност на равнището на държавите членки. С цел да се гарантира, че мерките за енергийна ефективност устойчиво намаляват енергийната бедност на наемателите, следва да се вземат предвид икономическата ефективност на тези мерки, както и икономическата им достъпност за собствениците и наемателите, и да се гарантира подходяща финансова и техническа помощ за тези мерки на равнището на държавите членки. Държавите членки следва да подкрепят местните и регионалните структури при откриването и смекчаването на енергийна бедност. В дългосрочен план е необходимо сградният фонд в Съюза да се състои от сгради с близко до нулево потребление на енергия в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Сегашните темпове на саниране на сградите са недостатъчни, като най-трудно е да бъдат обхванати сградите, обитавани от граждани с ниски доходи, които са засегнати от енергийна бедност. Следователно предвидените в настоящата директива мерки по отношение на задълженията за икономии на енергия, схемите за задължения за енергийна ефективност и алтернативните мерки на политиката са от особено значение.

(79)

Държавите членки следва да се стремят да гарантират, че мерките за насърчаване или подпомагане на енергийната ефективност, и по-специално свързаните със сградите и мобилността, не водят до непропорционално повишаване на разходите за услугите, свързани с тези мерки, или до по-голямо социално изключване.

(80)

С цел да се използва потенциалът за икономии на енергия в някои пазарни сегменти, където обикновено не се предлагат обследвания за енергийна ефективност при обичайни търговски условия, например в малките и средните предприятия (МСП), държавите членки следва да разработят програми, с които да насърчават и подпомагат МСП да се подлагат на обследвания за енергийна ефективност и да изпълняват препоръките, отправени в резултат на тези обследвания за енергийна ефективност. Обследванията за енергийна ефективност следва да бъдат задължителни и редовни за предприятия със средно годишно потребление на енергия над определен праг, тъй като при тях могат да се постигнат значителни икономии на енергия. Обследванията за енергийна ефективност следва да бъдат съобразени с приложимите европейски или международни стандарти, като например EN ISO 50001 (системи за енергийно управление) или EN 16247-1 (обследвания за енергийна ефективност), или, ако е включено обследване за енергийна ефективност, EN ISO 14000 (системи за управление на околната среда), като по този начин следва да бъдат в съответствие и с настоящата директива, с която не се надхвърлят изискванията по посочените приложими стандарти. В момента се разработва специален европейски стандарт за обследванията за енергийна ефективност. Обследванията за енергийна ефективност могат да се извършват самостоятелно или да бъдат част от по-широка система за управление на околната среда или договор за спестяване на енергия с гарантиран резултат. Във всички подобни случаи тези системи следва да отговарят на минималните изисквания, установени в настоящата директива. Освен това специфични механизми и схеми, създадени за проследяването на емисиите и разхода на гориво от определени транспортни оператори, например съгласно правото на Съюза — СТЕ на ЕС, могат да се считат за съвместими с обследванията за енергийна ефективност, включително в системите за енергийно управление, ако отговарят на минималните изисквания, установени в настоящата директива. За предприятията, които вече изпълняват задължението за обследвания за енергийна ефективност, обследванията за енергийна ефективност следва да продължат да бъдат извършвани най-малко на всеки четири години от датата на предходното обследване за енергийна ефективност, в съответствие с настоящата директива.

(81)

Държавите членки биха могли да установят насоки, които предприятията да следват при прилагането на мерки за постигане на новите годишни икономии, набелязани при обследването за енергийна ефективност.

(82)

Средното потребление на предприятието следва да бъде критерият, който да определя прилагането на системите за енергийно управление и на обследванията за енергийна ефективност, за да се повиши чувствителността на тези механизми при набелязване на съответните възможности за икономически ефективни икономии на енергия. Предприятие, което е под праговете за потребление, определени за системите за енергийно управление и обследванията за енергийна ефективност, следва да бъде насърчавано да се подлага на обследвания за енергийна ефективност и да изпълнява препоръките в резултат на тези обследвания.

(83)

Когато обследванията за енергийна ефективност се извършват от вътрешни експерти, те не следва да участват пряко в подложената на обследване дейност, за да се гарантира тяхната независимост.

(84)

Държавите членки следва да насърчават прилагането на системи за енергийно управление и на обследвания за енергийна ефективност в публичната администрация на национално, регионално и местно равнище.

(85)

Секторът на ИКТ е друг важен сектор, на който се обръща все по-голямо внимание. През 2018 г. потреблението на енергия в центровете за данни в Съюза е било 76,8 TWh. Очаква се то да нарасне до 98,5 TWh през 2030 г., което представлява увеличение с 28 %. Това увеличение в абсолютно изражение може да се разгледа и в относително изражение: в рамките на Съюза центровете за данни имат дял от 2,7 % в потреблението на електрическа енергия през 2018 г., като този дял ще достигне 3,21 % до 2030 г., ако се запазят настоящите тенденции в развитието. В цифровата стратегия на Съюза се подчертава необходимостта от центрове за данни с висока енергийна ефективност и устойчивост и се призовава за въвеждането на мерки за прозрачност при телекомуникационните оператори по отношение на техния отпечатък върху околната среда. За да се насърчи устойчивото развитие в сектора на ИКТ, особено на центровете за данни, държавите членки следва да изискват събирането и публикуването на данни, които са от значение за енергийните характеристики, водния отпечатък и гъвкавостта на търсенето на центровете за данни, въз основа на общ образец на Съюза. Държавите членки следва да изискват събирането и публикуването на данни само за центровете за данни със значителен отпечатък, за които чрез подходящи интервенции на ниво проектиране или ефективност, съответно за нови или съществуващи инсталации, може да се постигне съществено намаление на потреблението на енергия и вода, повишаване на ефективността на системите, допринасящо за декарбонизацията на мрежата, или повторно използване на отпадна топлина в съседни съоръжения и топлофикационни мрежи. Въз основа на събраните данни могат да бъдат установени показатели за устойчивост на центровете за данни, като се вземат предвид и вече съществуващите инициативи в сектора.

(86)

Задължението за докладване се прилага за центровете за данни, които съответстват на прага, определен в настоящата директива. Във всички случаи и по-специално за корпоративните центрове за данни задължението за докладване следва да се разбира като отнасящо се до пространството и оборудването, предимно или изключително предназначени за функциите, свързани с данните (сървърни помещения), включително необходимото свързано оборудване, например свързаното с тях охлаждане, осветление, батерийни блокове или непрекъсваемо захранване. От задължението за докладване следва да бъде изключено всяко ИТ оборудване, монтирано или инсталирано предимно с цел публичен достъп, за общо ползване или в офис пространство, или поддържащо други корпоративни функции, като работни станции, лаптопи, фотокопирни машини, сензори, оборудване за сигурност или бяла техника и аудио-визуална апаратура. Същото изключение следва да се прилага и за сървърно оборудване, мрежови устройства, устройства за съхранение на данни и свързано с тях оборудване, разположени на различни места в даден обект, като единични сървъри, единични сървърни шкафове или устройства за безжичен и мрежов достъп.

(87)

Събраните данни следва да се използват за измерване най-малко на някои основни измерения на съответния устойчив център за данни, а именно колко ефективно се използва енергията, каква част от тази енергия идва от възобновяеми енергийни източници, повторната употреба на генерираната от него отпадна топлина, ефективността на охлаждането, ефективността на използването на въглерод и използването на прясна вода. Събраните данни и показателите за устойчивост следва да повишават осведомеността сред собствениците и операторите на центрове за данни, производителите на оборудване, разработчиците на софтуер и услуги, ползвателите на услуги на центровете за данни на всички равнища, както и субектите и организациите, които внедряват, използват или възлагат услуги в облак и услуги на центрове за данни. Събраните данни и показателите за устойчивост следва също да дадат увереност относно действителните подобрения, дължащи се на усилията и мерките за повишаване на устойчивостта в нови или съществуващи центрове за данни. И на последно място, тези данни и показателите за устойчивост следва да се използват като основа за прозрачно и основано на доказателства планиране и вземане на решения. Комисията следва да оценява ефективността на центровете за данни въз основа на информацията, съобщена от задължените центрове за данни.

(88)

Вследствие на извършена оценка, при установяването на евентуални специфични за сектора партньорства за енергийна ефективност Комисията следва да обедини по приобщаващ и представителен начин основните заинтересовани страни, включително неправителствените организации и социалните партньори, в сектори като ИКТ, транспорта, финансите и сградния сектор.

(89)

По-ниски разходи на потребителите на енергия следва да бъдат постигнати чрез подпомагане на потребителите при намаляване на тяхното потребление на енергия посредством намаляване на енергийните нужди на сградите и подобряване на ефективността на уредите, което следва да бъде съчетано с наличието на нискоенергийни видове транспорт, интегрирани с обществения транспорт, споделената мобилност и придвижването с велосипед. Държавите членки следва също така да разгледат възможностите за подобряване на свързаността в селските и отдалечените райони.

(90)

От решаващо значение е да се повишава осведомеността на всички граждани на Съюза за ползите от повишената енергийна ефективност и да им се предоставя точна информация относно начините, по които тя може да бъде постигната. Граждани от всички възрастови групи следва също така да участват в енергийния преход чрез Европейския пакт за климата и Конференцията за бъдещето на Европа. Повишената енергийна ефективност е изключително важна и за сигурността на енергийните доставки в Съюза чрез намаляване на неговата зависимост от вноса на горива от трети държави.

(91)

Разходите и ползите от всички предприети мерки за енергийна ефективност, включително сроковете за възвръщаемост, следва да бъдат напълно прозрачни за потребителите.

(92)

При прилагането на настоящата директива и при предприемането на други мерки в областта на енергийната ефективност държавите членки следва да обръщат особено внимание на полезните взаимодействия между мерките за енергийна ефективност и ефективното използване на природните ресурси в съответствие с принципите на кръговата икономика.

(93)

Като се възползват от новите бизнес модели и технологии, държавите членки следва да полагат усилия да насърчават и улесняват въвеждането на мерките за енергийна ефективност, включително чрез иновативни услуги за енергийна ефективност за големи и малки потребители.

(94)

Необходимо е да се предвиди често и по-активно подаване на обратна информация за енергийното потребление, когато това е технически осъществимо и икономически ефективно с оглед на монтираните измервателни уреди. В настоящата директива се пояснява, че икономическата ефективност на отчитането на разпределението се определя от това дали свързаните с него разходи са пропорционални спрямо потенциалните икономии на енергия. При оценката дали отчитането на разпределението е икономически ефективно може да се вземе предвид въздействието на други конкретни мерки, планирани в дадена сграда, например всяко предстоящо саниране.

(95)

В настоящата директива също така се пояснява, че правата във връзка с фактурирането и информацията за фактурирането или потреблението следва да са приложими и за потребители на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди, подавани от централен източник, дори и в случаите при които тези потребители нямат преки индивидуални договорни отношения с доставчика на енергия.

(96)

За да се постигне прозрачност на отчитането на индивидуалното потребление на топлинна енергия и по този начин да се улесни отчитането на разпределението, държавите членки следва да гарантират наличието на прозрачни, общодостъпни национални правила за дяловото разпределение на разходите за отопление, охлаждане и потребление на топла вода за битови нужди в многофамилните и многофункционалните сгради. В допълнение към прозрачността държавите членки могат да обмислят вземането на мерки за засилване на конкуренцията при предоставянето на услуги за отчитане на разпределението и по този начин да спомогнат за това да се гарантира разумният размер на всички разходи, дължими от крайните ползватели.

(97)

Новомонтираните топломери и топлинни разпределители следва да дават възможност за дистанционно отчитане, за да се осигури често и икономически ефективно подаване на информация за потреблението. Разпоредбите на настоящата директива по отношение на измерването на отоплението, охлаждането и топлата вода за битови нужди; отчитането на разпределението и дялово разпределяне на разходите за отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди; изискването за дистанционно отчитане; информацията за фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди; разходите за достъп до информация за измерването, фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди; и минималните изисквания за информацията за фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди се отнасят само за топлинната енергия, енергията за охлаждане и топлата вода за битови нужди, подавани от централен източник. Държавите членки имат свободата да решават дали технологиите за дистанционно отчитане от типа „walk-by“ или „drive-by“ трябва да се смятат за такива с дистанционно отчитане. Уредите с дистанционно отчитане не изискват достъп до отделните жилища или помещения, подлежащи на отчитане.

(98)

Държавите членки следва също така да имат предвид факта, че успешното внедряване на нови технологии за измерване на потреблението на енергия изисква повече инвестиции в образованието и уменията както за ползвателите, така и за доставчиците на енергия.

(99)

Информацията за фактурирането и годишните отчети са важно средство за информиране на клиентите за тяхното потребление на енергия. Данните за потреблението и цените могат да съдържат и друга информация, която помага на потребителите да сравняват настоящия си договор с други оферти и да използват механизмите за подаване на жалби и за алтернативно решаване на спорове. Като се има предвид обаче, че споровете във връзка със сметките често са причина за жалби от страна на потребителите и фактор, който допринася за трайно ниските нива на удовлетвореност на потребителите и тяхната ниска степен на ангажираност с техните енергийни доставчици, е необходимо сметките да станат по-опростени, по-ясни и по-лесни за разбиране, като същевременно се гарантира, че отделните инструменти, като например информацията относно фактурирането, средствата за информиране и годишните отчети предоставят цялата необходима информация, за да могат потребителите да регулират потреблението си на енергия, да сравняват офертите и да сменят своя доставчик.

(100)

При разработването на мерки за подобряване на енергийната ефективност държавите членки следва да вземат под внимание необходимостта от осигуряване на правилното функциониране на вътрешния пазар и последователното прилагане на достиженията на правото на Съюза в съответствие с ДФЕС.

(101)

Високоефективното комбинирано производство на енергия и ефективните централни отоплителни и охладителни системи имат значителен потенциал за икономии на първична енергия в Съюза. Държавите членки следва да извършат всеобхватни оценки на потенциала за високоефективно комбинирано производство на енергия и за ефективни централни отоплителни и охладителни системи. Тези оценки следва да бъдат съгласувани с интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки и с техните дългосрочни стратегии за саниране и могат да включват траектории, насочени към формиране на национален сектор на отоплението и охлаждането, основан на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина, в срок, съвместим с постигането на целта за климатична неутралност. Новите инсталации за производство на електрическа енергия, както и съществуващите инсталации, които са значително преоборудвани или чието разрешение или лиценз се подновява, следва — след извършване на анализ на разходите и ползите, който показва излишък от гледна точка на съотношението между ползи и разходи — да бъдат оборудвани с агрегати за високоефективно комбинирано производство на енергия, за да се оползотворява отпадната топлина от производството на електрическа енергия. По подобен начин други съоръжения със значително средногодишно количество входяща енергия следва да бъдат оборудвани с технически решения за отвеждане на отпадната топлина от съоръжението, когато анализът на разходите и ползите показва подобряване на отношението между ползите и разходите. Тази отпадна топлина би могла да се пренася до местата, където е необходима, чрез централните отоплителни мрежи. Обстоятелствата, от които произтича изискване за прилагането на критерии за одобрение, като правило са тези, от които произтичат и изискванията за разрешителни съгласно Директива 2010/75/ЕС и за разрешения съгласно Директива (ЕС) 2019/944.

(102)

Може да се окаже целесъобразно инсталациите за производство на електрическа енергия, предназначени да използват съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации, които имат разрешение съгласно Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24), да бъдат разположени на места, на които оползотворяването на отпадната топлина чрез високоефективно комбинирано производство на енергия или чрез захранване на централна отоплителна или охладителна мрежа не е икономически ефективно. Ето защо държавите членки следва да могат да освобождават тези инсталации от задължението за извършване на анализ на разходите и ползите от снабдяването на инсталацията с оборудване, даващо възможност за оползотворяване на отпадната топлина чрез агрегат за високоефективно комбинирано производство на енергия. Следва също така да бъде възможно инсталациите за производство на електрическа енергия през пиковите часове и резервните инсталации за производство на електрическа енергия, за които се планира да работят по-малко от 1 500 експлоатационни часа годишно като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, да бъдат освободени от задължението да произвеждат и топлинна енергия.

(103)

Целесъобразно е държавите членки да насърчават въвеждането на мерки и процедури за по-широката употреба на инсталации за комбинирано производство на енергия с обща номинална входяща топлинна мощност по-малко от 5 MW с оглед на насърчаването на децентрализирано производство на енергия.

(104)

За да прилагат всеобхватни национални оценки, държавите членки следва да насърчават оценките на потенциала за високоефективно комбинирано производство на енергия и ефективни централни отоплителни и охладителни системи на регионално и местно равнище. Държавите членки следва да предприемат мерки, чрез които да насърчават и улесняват реализирането на установения потенциал за подобряване на икономическата ефективност на високоефективното комбинирано производство на енергия и ефективните централни отоплителни и охладителни системи.

(105)

Изискванията относно ефективните централни отоплителни и охладителни системи следва да са съобразени с дългосрочните цели на политиката в областта на климата, стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и следва да са в съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/852. Всички централни отоплителни и охладителни системи следва да се стремят към подобряване на способността си да взаимодействат с други части на енергийната система с цел оптимизиране на използването на енергия и предотвратяване на разхищението на енергия, като използват пълния потенциал на сградите за съхраняване на топлина или студ, включително на излишната топлина от обслужващите съоръжения и близките центрове за данни. Поради тази причина ефективните централни отоплителни и охладителни системи следва да гарантират повишаването на ефективността на първичната енергия и постепенното интегриране на енергията от възобновяеми източници и отпадната топлина и студ по смисъла на определенията в Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (25). Поради това с настоящата директива се въвеждат постепенно по-строги изисквания за осигуряване на отопление и охлаждане, които следва да се прилагат в конкретно определени срокове и да станат постоянно приложими от 1 януари 2050 г.

(106)

Принципите за изчисляване на дела на топлинната енергия или енергията за охлаждане от възобновяеми източници в ефективните централни отоплителни и охладителни системи следва да бъдат в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001 и с методиките на Евростат за статистическо отчитане. Съгласно член 7, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001 брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници включва брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане. Брутното крайно потребление на топлинна енергия или енергия за охлаждане в централните отоплителни или охладителни системи е равно на доставката на топлинна енергия или енергия за охлаждане, постъпваща в мрежата, която обслужва крайните клиенти или енергоразпределителните предприятия.

(107)

Термопомпите са важни за декарбонизацията на доставките на топлинна енергия и енергия за охлаждане, включително в централните отоплителни системи. Методиката, установена в приложение VII към Директива (ЕС) 2018/2001, предвижда правила за отчитане на енергията, получена от термопомпи, като енергия от възобновяеми източници, и предотвратява двойното отчитане на електрическата енергия от възобновяеми източници. За целите на изчисляването на дела на енергията от възобновяеми източници в централната отоплителна мрежа, цялата топлинна енергия, генерирана от термопомпа и постъпваща в мрежата, следва да се отчита като енергия от възобновяеми източници, при условие че термопомпата отговаря на минималните критерии за ефективност, установени в приложение VII към Директива (ЕС) 2018/2001, към момента на инсталирането ѝ.

(108)

Високоефективното комбинирано производство на енергия беше определяно чрез икономиите на енергия, постигнати чрез комбинирано производство, вместо чрез разделното производство на топлинна енергия и електрическа енергия. Изискванията за високоефективно комбинирано производство на енергия следва да са съобразени с дългосрочните цели на политиката в областта на климата. Определенията за комбинирано производство на енергия и високоефективно комбинирано производство на енергия, използвани в законодателството на Съюза, не следва да засягат използването на различни определения в националното законодателство за цели, различни от целите на съответното законодателство на Съюза. За да се постигнат максимални икономии на енергия и за да не се пропускат възможности за такива икономии, следва да се отдели възможно най-голямо внимание на експлоатационните условия на агрегатите за комбинирано производство на енергия.

(109)

С оглед да се осигури прозрачност за крайния клиент и да му се даде възможност да избира между електрическа енергия от комбинирано производство и електрическа енергия, произведена чрез други технологии, произходът на енергията от високоефективно комбинирано производство следва да бъде гарантиран на основата на хармонизирани референтни стойности на ефективността. Схемите за гарантиране на произхода сами по себе си не предполагат право на ползване на национални механизми за подпомагане. Важно е всички видове електрическа енергия, получени чрез високоефективно комбинирано производство на енергия, да могат да бъдат обхванати от гаранции за произход. Гаранциите за произход следва да бъдат разграничавани от заменяемите сертификати.

(110)

Специфичната структура на секторите на комбинираното производство на енергия и на централните отоплителни и охладителни системи, включващи много производители, които са МСП, следва да бъде взета предвид, по-специално при прегледа на административните процедури за получаване на разрешение за изграждане на мощности за комбинирано производство на енергия или свързани с тях мрежи, като се прилага принципът „Мисли първо за малките“.

(111)

Повечето стопански субекти в Съюза са МСП. Те представляват един огромен потенциал за икономии на енергия за Съюза. За да им съдействат да приемат мерки за енергийна ефективност, държавите членки следва да въведат благоприятна нормативна рамка, имаща за цел осигуряване на МСП на техническо подпомагане и съобразена с особеностите им информация.

(112)

Държавите членки следва, въз основа на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, да изготвят правила, уреждащи поемането и споделянето на разходите за свързване към енергийните мрежи и за подсилване на мрежите, както и за техническото адаптиране, необходимо за включване в мрежите на нови производители на електрическа енергия, използващи високоефективно комбинирано производство на енергия, като вземат предвид свързаните с мрежите кодекси и насоки, разработени в съответствие с регламенти (ЕС) 2019/943 (26) и (ЕО) № 715/2009 (27) на Европейския парламент и на Съвета. Производителите на електрическа енергия от инсталации с високоефективно комбинирано производство на енергия следва да имат възможност да обявят търг за дейностите по свързването. Следва да се улесни достъпът до електроенергийната мрежа на електрическа енергия, произведена чрез високоефективно комбинирано производство, особено от малките агрегати и микроагрегатите за комбинирано производство на енергия. В съответствие с член 3, параграф 2 от Директива 2009/73/ЕО и член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/944 държавите членки могат да налагат на предприятията, извършващи дейност в електроенергийния и газовия сектор, задължения за обществени услуги, включително такива, които са свързани с енергийната ефективност.

(113)

Необходимо е да се въведат разпоредби, свързани с фактурирането, единната точка за контакт, извънсъдебното уреждане на спорове, енергийната бедност и основните договорни права, с цел те да бъдат приведени в съответствие, когато е приложимо, със съответните разпоредби относно електрическата енергия по Директива (ЕС) 2019/944, за да се засили защитата на потребителите и да се даде възможност на крайните клиенти да получават по-честа, ясна и актуална информация за своето потребление на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди, както и да регулират своето потребление на енергия.

(114)

С настоящата директива се засилва защитата на потребителите, като се въвеждат основни договорни права за централните отоплителни и охладителни системи и топлата вода за битови нужди, които съответстват на равнището на правата, защитата и предоставените възможности, въведени с Директива (ЕС) 2019/944 за крайните потребители в сектора на електрическата енергия. На потребителите следва да бъде предоставена ясна и недвусмислена информация за техните права. Няколко фактора възпрепятстват достъпа, разбирането и реакцията на потребителите по отношение на различните налични за тях източници на пазарна информация. Въвеждането на основни договорни права може да спомогне, наред с другото, за правилното разбиране на минималното ниво на качеството на услугите, предлагани в договора от доставчика, включително качеството и характеристиките на доставяната енергия. В допълнение това може да допринесе за свеждането до минимум на скритите или допълнителните разходи, които може да произтекат от въвеждането на модернизирани или нови услуги след подписването на договора без ясното разбиране и съгласието на потребителя. Тези услуги може да касаят, наред с другото, доставяната енергия, измервателните услуги и услугите по фактуриране, закупуване и монтиране или допълнителни услуги и услуги по поддръжка, както и разходи, свързани с мрежата, измервателни уреди, локално отоплително или климатично оборудване. Изискванията ще допринесат за подобряване на съпоставимостта на офертите и ще гарантират еднакво равнище на основните договорни права за всички граждани на Съюза по отношение на отоплението, охлаждането и топлата вода за битови нужди, без да се ограничава националната компетентност.

(115)

В случай на планирано изключване от системите за отопление, охлаждане и подаване на топла вода за битови нужди доставчиците следва да осигурят на съответните клиенти подходяща информация за алтернативни мерки, например източници на подпомагане с цел да се избегне изключването от мрежата, системи за авансови плащания, обследвания за енергийна ефективност, консултантски услуги по енергийни въпроси, алтернативни разплащателни планове, съвети за управление на дълга или мораториуми върху изключването от мрежата.

(116)

Повишена защита на потребителите следва да се гарантира чрез наличието на ефективни и независими механизми за извънсъдебно решаване на спорове за всички потребители, като например омбудсман по енергийните въпроси, орган за защита на потребителите или регулаторен орган. Затова държавите членки следва да въведат бързи и ефективни процедури за разглеждане на жалби.

(117)

Следва да бъде отчетен и активно подкрепен приносът на общностите за енергия от възобновяеми източници съгласно Директива (ЕС) 2018/2001 и на гражданските енергийни общности съгласно Директива (ЕС) 2019/944 за постигане на целите на Европейския зелен пакт и Плана във връзка с целта в областта на климата. Поради това държавите членки следва да разгледат и насърчат ролята на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности. Тези общности могат да помогнат на държавите членки да постигнат целите на настоящата директива чрез повишаване на енергийната ефективност на местно равнище или на равнището на домакинствата, както и в обществените сгради, в сътрудничество с местните органи. Те могат да предоставят възможности на потребителите и да ги включат в процеса, да позволят на определени групи битови клиенти, включително в селските и отдалечените райони, да участват в проекти и интервенции за енергийна ефективност, които може да съчетават действия и инвестиции в енергия от възобновяеми източници. Енергийните общности могат да играят значителна роля за образоването и повишаването на осведомеността на гражданите относно мерките за реализиране на икономии на енергия. При подходяща подкрепа от страна на държавите членки енергийните общности могат да подпомогнат борбата с енергийната бедност чрез улесняване на проекти за енергийна ефективност, намаляване на потреблението на енергия и по-ниски тарифи за доставка.

(118)

Чрез предоставяне на възможности на гражданите могат да се постигнат дългосрочни поведенчески промени в енергийното потребление. Енергийните общности могат да допринесат за реализиране на икономии на енергия в дългосрочен план, особено сред домакинствата, и за увеличаване на устойчивите инвестиции от страна на гражданите и малките предприятия. Държавите членки следва да предоставят възможност на гражданите да предприемат такива действия чрез подкрепа за общностни енергийни проекти и организации. Освен това стратегиите за приобщаване, които приобщават всички заинтересовани страни на национално и местно равнище към разработването на политики, могат да бъдат включени в местните или регионалните планове за декарбонизация или националните планове за саниране на сгради с цел да се повиши осведомеността, да се получава обратна връзка за политиките и те да бъдат по-добре приети от обществеността.

(119)

Следва да бъде признат приносът на обслужването на едно гише или подобни структури като механизми, които могат да дадат възможност на множество целеви групи, включително граждани, МСП и публични органи, да разработват и изпълняват проекти и мерки, свързани с прехода към чиста енергия. Приносът на обслужването на едно гише може да бъде много важен за уязвимите клиенти, тъй като те биха могли да получават надеждна и достъпна информация за подобренията в областта на енергийната ефективност. Този принос може да включва предоставяне на технически, административни и финансови консултации и помощ, улесняване на необходимите административни процедури или на достъпа до финансовите пазари, насоки относно правната рамка на Съюза и националната правна рамка, включително правилата и критериите за възлагане на обществени поръчки, както и таксономията на ЕС.

(120)

Комисията следва да извършва прегледи на въздействието на мерките в подкрепа на разработването на платформи или форуми, като включва inter alia органите за европейски социален диалог, за насърчаване на програми за обучение в областта на енергийната ефективност, и следва да предлага допълнителни мерки, ако е целесъобразно. Комисията следва също така да насърчава европейските социални партньори в дискусиите относно енергийната ефективност, особено за уязвимите клиенти и крайните ползватели, включително тези, които са в състояние на енергийна бедност.

(121)

Справедливият преход към неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. е от основно значение за Европейския зелен пакт. Европейският стълб на социалните права, обявен съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г., включва енергията сред основните услуги, до които всеки има право на достъп. Следва да се осигури подкрепа за достъпа до такива услуги на нуждаещите се, особено в контекста на инфлационния натиск и значителното повишаване на цените на енергията.

(122)

Необходимо е да се гарантира, че хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, са защитени и за тази цел са им предоставени възможности да участват активно в интервенциите и мерките за подобряване на енергийната ефективност и свързаните мерки за защита или информиране на потребителите, които държавите членки прилагат. Следва да бъдат разработвани целенасочени кампании за повишаване на осведомеността, за да се онагледят ползите от енергийната ефективност, както и да се предоставя информация за наличната финансова подкрепа.

(123)

Публичното финансиране, достъпно на равнището на Съюза и на национално равнище, следва да бъде стратегически инвестирано в мерки за подобряване на енергийната ефективност, по-специално в полза на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Държавите членки следва да се възползват от всяка финансова вноска, която биха могли да получат от Социалния фонд за климата, създаден с Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета (28), както и от приходите по квоти от СТЕ на ЕС. Тези финансови средства ще осигурят подкрепа за държавите членки при изпълнението на задължението им да прилагат мерки за енергийна ефективност и мерки на политиката съгласно задължението за икономии на енергия като приоритет сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, включително живеещите в селски и отдалечени райони.

(124)

Националните схеми за финансиране следва да бъдат допълнени от подходящи схеми за по-добра информация и техническа и административна помощ и по-лесен достъп до финансиране, което ще позволи най-доброто използване на наличните средства, особено от хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища.

(125)

Държавите членки следва да предоставят възможности и защита на всички хора еднакво, независимо от техния пол, възраст, увреждане, раса или етнически произход, сексуална ориентация, религия или убеждения, и да гарантират, че лицата, които са най-засегнати или изложени на по-голям риск да бъдат засегнати от енергийна бедност или които са изложени в най-голяма степен на неблагоприятните последици от енергийната бедност, са защитени по подходящ начин. Освен това държавите членки следва да гарантират, че мерките за енергийна ефективност не задълбочават съществуващите неравенства, по-специално по отношение на енергийната бедност.

(126)

Съгласно член 15, параграф 2 от Директива 2012/27/ЕС всички държави членки са предприели оценка на потенциала за енергийна ефективност на своята инфраструктура за газ и електрическа енергия и са набелязали конкретни мерки и инвестиции за въвеждане на икономически ефективни подобрения на енергийната ефективност в мрежовата инфраструктура, с график за тяхното въвеждане. Резултатите от тези действия представляват надеждна основа за прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ при техните решения във връзка с планирането и развитието на мрежите и инвестициите в тях.

(127)

Националните енергийни регулаторни органи следва да възприемат интегриран подход, който да включва потенциалните икономии в сектора на енергийните доставки и при крайното потребление. Без да се засягат сигурността на доставките, пазарната интеграция и предварителните инвестиции в морски електропреносни мрежи, необходими за разгръщане на добива на енергия от възобновяеми източници от разположени в морето инсталации, националните енергийни регулаторни органи следва да гарантират, че принципът „енергийната ефективност на първо място“ се прилага в процесите на планиране и вземане на решения и че мрежовите тарифи и разпоредби насърчават подобряването на енергийната ефективност. Държавите членки следва също така да гарантират, че операторите на преносни и разпределителни системи вземат предвид принципа „енергийната ефективност на първо място“. Това ще помогне на операторите на преносни и разпределителни системи да вземат по-добри решения в областта на енергийната ефективност и пределните разходи за набавяне на ресурси от страната на потреблението, както и по отношение на екологичното и социалното въздействие на различните планове за инвестиции в мрежите и тяхната експлоатация. Подобен подход изисква да се замени тясната перспектива на икономическата ефективност с търсенето на максимална полза за обществото в по-широк аспект. Принципът „енергийната ефективност на първо място“ следва по-специално да се прилага при разработването на сценарии за разширяване на енергийната инфраструктура, при които решенията, свързани с потреблението, биха могли да се разглеждат като реални алтернативи и трябва да бъдат правилно оценени, като това следва да се превърне в неразделна част от оценката на проектите за планиране на мрежи. Прилагането на този принцип следва да бъде проверявано от националните регулаторни органи.

(128)

Следва да се осигурят достатъчен брой надеждни специалисти, компетентни в областта на енергийната ефективност, за да се гарантира ефективното и своевременно прилагане на настоящата директива, например по отношение на спазването на изискванията за обследвания за енергийна ефективност и прилагането на схемите за задължения за енергийна ефективност. Ето защо държавите членки следва да въведат схеми за сертифициране или равностойни схеми за придобиване на квалификация, или и двата вида схеми, както и подходящо обучение за доставчиците на услуги за енергийна ефективност, за лицата, извършващи обследвания за енергийна ефективност и други мерки за подобряване на енергийната ефективност, в тясно сътрудничество със социалните партньори, доставчиците на обучение и други съответни заинтересовани страни. Схемите следва да се оценяват на всеки четири години, считано от декември 2024 г., и при необходимост да се актуализират, за да се гарантира необходимото ниво на компетентност на доставчиците на услуги за енергийна ефективност, лицата, извършващи обследвания за енергийна ефективност, ръководителите в областта на енергетиката и монтажниците на сградни компоненти.

(129)

Необходимо е да продължи развитието на пазара на услуги за енергийна ефективност, за да се осигури както търсене, така и предлагане на такива услуги. Наличието на прозрачност, например чрез съставяне на списъци на сертифицирани доставчици на услуги за енергийна ефективност, както и наличието на примерни договори, обменът на най-добри практики и наличието на насоки допринасят съществено за въвеждането на услуги за енергийна ефективност и сключването на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат и могат да спомогнат също за стимулиране на търсенето и за повишаване на доверието в доставчиците на услуги за енергийна ефективност. Получателят на услуга за енергийна ефективност по договора за спестяване на енергия с гарантиран резултат избягва инвестиционните разходи, като използва част от финансовата стойност на икономиите на енергия, за да изплати изцяло или частично инвестицията, направена от трето лице. Това може да спомогне за привличането на частен капитал, който е от ключово значение за повишаване на процента на саниране на сгради в Съюза, за привличане на експертен опит на пазара и за създаване на иновативни бизнес модели. Поради това за нежилищни сгради с използваема застроена площ над 750 m2 следва да се изисква да се оценява възможността за използване на възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат за целите на санирането. Това е стъпка напред, за да се повиши доверието в дружествата за услуги за енергийна ефективност и да се проправи пътят за увеличаване на тези проекти в бъдеще.

(130)

Предвид амбициозните цели за саниране през следващото десетилетие в контекста на „вълната на саниране“ е необходимо да се засили ролята на независимите пазарни посредници, включително на обслужването на едно гише или подобни механизми за подкрепа, за да се стимулира пазарното развитие по отношение на търсенето и предлагането и да се насърчи сключването на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат за целите на санирането както на частни, така и на обществени сгради. Местните енергийни агенции биха могли да играят ключова роля в това отношение и да определят и подкрепят създаването на потенциални посредници или доставчици на обслужване на едно гише. Настоящата директива следва да спомогне за повишаване на наличието на продукти, услуги и съвети, включително чрез насърчаване на потенциала на предприемачите да запълнят пропуските на пазара и да осигурят иновативни начини за повишаване на енергийната ефективност, като същевременно се гарантира спазването на принципа за недискриминация.

(131)

Сключването на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат все още среща значителни затруднения в редица държави членки поради оставащите регулаторни и нерегулаторни пречки. Поради това е необходимо да се обърне внимание на неяснотите в националните законодателни рамки, липсата на експертен опит, особено по отношение на тръжните процедури, и конкуриращите се заеми и безвъзмездни средства.

(132)

Държавите членки следва да продължат да подкрепят публичния сектор при сключването на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, като осигурят примерни договори, в които са съобразени наличните европейски или международни стандарти, насоките за възлагане на поръчки и Ръководството за статистическо третиране на договорите за спестяване на енергия с гарантиран резултат, публикувано през май 2018 г. от Евростат и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), по отношение на третирането на случаите на сключване на договорите за спестяване на енергия с гарантиран резултат в държавните сметки, които предоставят възможности за преодоляване на оставащите регулаторни пречки пред тези договори в държавите членки.

(133)

Държавите членки предприеха мерки за установяване и преодоляване на регулаторните и нерегулаторните пречки. Необходимо е обаче да бъдат увеличени усилията за отстраняване на регулаторните и нерегулаторните пречки пред използването на възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат и договорености за финансиране от трети лица, които спомагат за постигането на икономии на енергия. Тези пречки включват счетоводни правила и практики, които не дават възможност инвестициите и годишните финансови икономии в резултат на мерките за подобряване на енергийната ефективност да бъдат адекватно отразени в счетоводните отчети за целия жизнен цикъл на инвестицията.

(134)

Държавите членки използваха националните планове за действие за енергийна ефективност за 2014 г. и 2017 г., за да докладват за напредъка при премахването на регулаторните и нерегулаторните пречки в областта на енергийната ефективност по отношение на разделените стимули между собствениците и наемателите или между собствениците на сгради или обособени части от сгради. Държавите членки следва да продължат да работят в тази посока и да използват потенциала за енергийна ефективност в контекста на статистическите данни на Евростат за 2016 г., и по-специално факта, че над 40% от европейците живеят в апартаменти, а 30% от европейците са наематели.

(135)

Държавите членки, включително регионалните и местните органи, следва да бъдат насърчени да използват пълноценно европейските фондове, налични по многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., определена в Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (29), Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (30), както и финансовите инструменти и техническата помощ, налични по линия на програмата InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (31), за стимулиране на частните и публичните инвестиции в мерки за подобряване на енергийната ефективност. Инвестициите в енергийна ефективност са с потенциал да допринесат за икономически растеж, заетост, иновации и намаляване на енергийната бедност на домакинствата, поради което имат положителен принос към икономическото, социалното и териториалното сближаване и екологосъобразно възстановяване. Възможните области за финансиране включват мерки за енергийна ефективност в обществените и жилищните сгради и развитието на нови умения чрез разгръщане на обучението, преквалификацията и повишаването на квалификацията на специалистите, по-специално в професиите, свързани със санирането на сгради, с цел насърчаване на заетостта в сектора на енергийната ефективност. Комисията ще осигури полезни взаимодействия между различните инструменти за финансиране, по-специално фондовете със споделено и с пряко управление — като централно управляваните програми „Хоризонт Европа“ и LIFE, както и между безвъзмездни средства, заеми и техническа помощ, за да се увеличи максимално техният лостов ефект върху частното финансиране и тяхното въздействие върху постигането на целите на политиката за енергийна ефективност.

(136)

Държавите членки следва да насърчават използването на финансови механизми за постигане на целите на настоящата директива. Тези финансови механизми биха могли да включват финансови вноски и имуществени санкции за нарушение на определени разпоредби на настоящата директива, средства, предвидени за енергийна ефективност съгласно член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, и средства, предвидени за енергийна ефективност в европейските фондове и програми, както и по линия на целеви европейски финансови инструменти като Европейския фонд за енергийна ефективност.

(137)

Финансовите механизми могат да се основават, когато е целесъобразно, на средства, предвидени за енергийна ефективност от проектните облигации на Съюза, средства, отпуснати за енергийна ефективност от ЕИБ и други европейски финансови институции, по-специално Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Банката за развитие към Съвета на Европа, средства, предмет на ливъридж във финансови институции, национални ресурси, включително чрез създаване на регулаторни и фискални рамки за насърчаване на осъществяването на инициативи и програми за енергийна ефективност, и приходи от годишното разпределено количество емисии в съответствие с Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (32).

(138)

Финансовите механизми биха могли по-специално да се основават на вноските, ресурсите и приходите от тези ресурси, за да създадат условия и да насърчат инвестиране на частен капитал, по-специално от институционални инвеститори, като същевременно се прилагат критерии за предоставяне на средства, които да осигуряват постигането на екологични и на социални цели; да използват иновационни финансови механизми - включително гаранции по заеми за частен капитал, гаранции по заеми с цел насърчаване сключването на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, безвъзмездни средства, субсидирани заеми и целеви кредитни линии, системи за финансиране от трети лица - които намаляват рисковете при проекти за енергийна ефективност, и да дадат възможност за икономически ефективно саниране на сгради дори за домакинства с ниски и средни доходи; да бъдат свързани с програми или агенции, които ще обединяват и ще оценяват качеството на проектите за икономии на енергия, ще предоставят техническа помощ, ще насърчават пазара на услуги за енергийна ефективност и ще спомагат за появата на търсене на такива услуги сред потребителите.

(139)

Финансовите механизми биха могли също така да осигуряват подходящи ресурси в подкрепа на програми за обучение и сертифициране, чрез които се усъвършенстват и акредитират умения в сферата на енергийната ефективност; да осигуряват ресурси за научни изследвания и демонстрация и за ускоряване на навлизането на технологии с малък мащаб и микротехнологии за производство на енергия и за оптимизиране на свързването на тези генератори на енергия към преносната мрежа; да бъдат свързани с програми за предприемане на действия за насърчаване на енергийната ефективност във всички жилища с цел да се предотврати енергийната бедност и да се насърчат собствениците, отдаващи жилища под наем, да направят имотите си възможно най-енергоефективни; както и да предоставят подходящи ресурси за подпомагане на социалния диалог и определянето на стандарти с цел подобряване на енергийната ефективност и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

(140)

Наличните програми за финансиране, финансови инструменти и иновативни финансови механизми на Съюза следва да се използват за практическо постигане на целта за подобряване на енергийните характеристики на сградите на публичните органи. Във връзка с това държавите членки могат да използват приходите си от годишното разпределено количество емисии съгласно Решение № 406/2009/ЕО при разработването на такива механизми на доброволна основа и като се отчитат националните бюджетни правила. Комисията и държавите членки следва да предоставят на регионалните и местните администрации подходяща информация за тези програми за финансиране, финансови инструменти и иновативни финансови механизми на Съюза.

(141)

При реализирането на целта за енергийната ефективност Комисията следва да наблюдава въздействието на значимите мерки върху Директива 2003/87/ЕО с цел да се запазят стимулите в СТЕ на ЕС, които възнаграждават нисковъглеродните инвестиции, и да се подготвят секторите на СТЕ на ЕС за необходимите в бъдеще иновации. Ще бъде необходимо Комисията да извършва наблюдение на въздействието върху промишлените отрасли, които са изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии, изброени в приложението към Решение 2014/746/ЕС на Комисията (33), за да се гарантира, че тази директива насърчава посочените отрасли, а не пречи на развитието им.

(142)

Мерките на държавите членки следва да получат подкрепа от добре проектирани и ефективни финансови инструменти на Съюза по линия на програмата InvestEU и чрез финансиране от ЕИБ и ЕБВР, които следва да подкрепят инвестициите в енергийната ефективност на всички етапи от енергийната верига и да използват цялостен анализ на разходите и ползите с помощта на модел на диференцирани сконтови проценти. Финансовата подкрепа следва да се съсредоточи върху икономически ефективните методи за повишаване на енергийната ефективност, което ще доведе до намаляване на потреблението на енергия. ЕИБ и ЕБВР, съвместно с националните насърчителни банки, следва да изготвят, създават и финансират програми и проекти, специално предназначени за сектора за енергийната ефективност, включително за домакинствата, засегнати от енергийна бедност.

(143)

Междусекторното законодателство осигурява надеждна основа за защита на потребителите за широка гама от съществуващи услуги за енергийна ефективност и вероятно ще продължи да се развива. Въпреки това следва да бъдат ясно установени някои основни договорни права на потребителите. На потребителите следва да бъде предоставена ясна и недвусмислена информация за правата им по отношение на сектора на енергетиката.

(144)

За да може да се оцени ефективността на настоящата директива, следва да бъде въведено изискване за извършване на общ преглед на настоящата директива и за представяне на доклад до Европейския парламент и до Съвета до 28 февруари 2027 г. Този преглед следва да позволи необходимото привеждане в съответствие, като се вземат предвид икономическото развитие и развитието в областта на иновациите.

(145)

Местните и регионалните органи следва да получат водеща роля при разработването, проектирането, изпълнението и оценката на мерките, предвидени в настоящата директива, за да могат да предприемат правилните действия във връзка със специфичните особености на своя климат, култура и общество.

(146)

С оглед на техническия прогрес и нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници в сектора на енергетиката следва да бъде преразгледан приетият коефициент по отношение на икономиите, изразени в kWh електрическа енергия, така че да отразява измененията в коефициента на първичната енергия при производството на електрическа енергия и други енергоносители. Методиката на изчисление е в съответствие с енергийните баланси и определения на Евростат, с изключение на метода на разпределение на количеството гориво, използвано за производство на топлинна и електрическа енергия в централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, при които ефективността на референтната система, необходима за разпределяне на потреблението на гориво, е приведена в съответствие с данните на Евростат за 2015 г. и 2020 г. Изчисленията на коефициента на първичната енергия при производството на електрическа енергия, отразяващи енергийния микс, се базират на средни годишни стойности. При производството на електрическа енергия и топлинна енергия в ядрени централи се използва методът на отчитане на „физическото съдържание на енергия“, а при производството на електрическа енергия и топлинна енергия от изкопаеми горива и биомаса — методът на отчитане на „ефективността при техническото преобразуване на енергия“. За енергията от негорими възобновяеми източници методът представлява използването на директна еквивалентност, на базата на подхода на „пълната първична енергия“. При комбинирано производство на енергия, за да се изчисли делът на първичната енергия, използвана за електрическа енергия, се прилага методът, посочен в настоящата директива. Използва се средно, а не маргинално за пазара състояние. Приема се, че ефективността на преобразуването е 100 % за негоримите възобновяеми енергийни източници, 10 % за геотермалните електроцентрали и 33 % за ядрените електроцентрали. Изчислението на общата ефективност при комбинирано производство на енергия се прави въз основа на най-актуалните данни от Евростат. Отчитат се загубите при преобразуването, преноса и разпределението. Загубите при разпределението за енергоносители, различни от електрическа енергия, не се вземат предвид при изчисленията поради липсата на надеждни данни и сложността на изчисленията. По отношение на границите на системата коефициентът на първичната енергия е 1 за всички енергийни източници. Избраният коефициент на първичната енергия за електрическа енергия е средноаритметичната стойност на стойностите за 2024 и 2025 г., тъй като е по-подходящо за показател да служи коефициентът на първичната енергия за бъдещ, а не за минал период. Анализът обхваща държавите членки и Норвегия. Данните за Норвегия се базират на данните на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия.

(147)

Не следва да се декларират икономиите на енергия, дължащи се на прилагане на правото на Съюза, освен ако не се дължат на мярка, която надхвърля минимума, изискван съгласно приложимия правен акт на Съюза, било чрез определяне на по-амбициозни изисквания за енергийна ефективност на равнище държави членки, било чрез разширено прилагане на мярката. Сградите имат значителен потенциал за допълнително увеличаване на енергийната ефективност, а санирането на сгради представлява съществен и дългосрочен елемент с мащабни икономии за увеличаване на икономиите на енергия. Поради това е необходимо да се поясни, че е възможно да бъдат декларирани всички икономии на енергия, произтичащи от мерки за насърчаване на санирането на съществуващи сгради, при условие че те надвишават икономиите, които биха настъпили в отсъствието на съответната мярка на политиката, и ако държавата членка докаже, че задължените лица, участниците или изпълнителите действително са допринесли за постигане на декларираните икономии на енергия.

(148)

В съответствие със съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“, и принципите за по-добро регулиране следва да се отдаде по-голямо значение на правилата за наблюдение и проверка на прилагането на схеми за задължения за енергийна ефективност и на алтернативни мерки на политиката, включително на изискването за проверка на статистически представителна извадка от мерки.

(149)

Енергията, генерирана върху или във сгради посредством технологии за енергия от възобновяеми източници, води до намаление на количеството на доставяната енергия от изкопаеми горива. Намаляването на енергийното потребление и използването на енергия от възобновяеми източници в сградния сектор представляват важни мерки за намаляване на енергийната зависимост на Съюза и на емисиите на ПГ, особено с оглед на определените амбициозни цели за 2030 г. в областта на климата и енергетиката, както и на поетия глобален ангажимент в контекста на Парижкото споразумение. За целите на тяхното задължение за кумулативни икономии на енергия държавите членки могат да отчитат икономиите на енергия от мерки на политиката, насърчаващи технологии на основата на възобновяеми източници, за да изпълнят собствените си изисквания за икономии на енергия в съответствие с методиката за изчисляване, предвидена в настоящата директива. Икономиите на енергия от мерки на политиката, свързани с използването на директно изгаряне на изкопаеми горива, не следва да се отчитат.

(150)

Някои от промените, въведени с настоящата директива, може да налагат последващо изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999, за да се осигури съгласуваност между двата правни акта. Новите разпоредби, свързани главно с определянето на националните вноски, механизмите за преодоляване на разликите и задълженията за докладване, следва да бъдат рационализирани и прехвърлени в посочения регламент при неговото изменение. Възможно е също така да се наложи преоценка на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 2018/1999 предвид промените, предложени в настоящата директива. Допълнителните изисквания за докладване и наблюдение не следва да създават нова успоредна система за докладване, а да се подчиняват на съществуващата рамка за наблюдение и докладване съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999.

(151)

За да се насърчи практическото прилагане на настоящата директива на национално, регионално и местно равнище, Комисията следва да продължи да подкрепя обмена на опит относно практики, сравнителен анализ, дейности за изграждане на контакти, както и иновативни практики посредством онлайн платформа.

(152)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно да се постигне целта на Съюза за подобряване на енергийната ефективност и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност и постигане на климатична неутралност, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(153)

За да се позволи адаптиране към техническия прогрес и промени в съотношението на дяловете на енергийните източници, на Комисията следва да се делегират правомощия в съответствие с член 290 ДФЕС да приема актове относно преразглеждането на хармонизираните референтни стойности на ефективност, определени въз основа на настоящата директива, относно стойностите, методите за изчисление, приетия коефициент за първична енергия и изискванията в приложенията към настоящата директива, както и относно допълването на настоящата директива чрез създаването на обща схема на Съюза за класиране на разположените на територията на Съюза центрове за данни според тяхната устойчивост. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (34). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(154)

Регламент (ЕС) 2023/955 следва да бъде изменен, за да се вземе предвид определението за енергийна бедност, предвидено в настоящата директива. Това ще гарантира последователност, съгласуваност, взаимно допълване и полезно взаимодействие между различните инструменти и видове финансиране, насочени по-специално към домакинствата в енергийна бедност.

(155)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходната директива.

(156)

Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите членки по отношение на срока за транспониране в националното право на директивите, посочени в част Б от приложение XVI,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ЦЕЛИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящата директива се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в Съюза с цел да се гарантира постигането на целите на Съюза в областта на енергийната ефективност и да се даде възможност за допълнителни подобрения на енергийната ефективност. Целта на тази обща рамка е да се допринесе за прилагането на Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (35) и за сигурността на енергийните доставки в Съюза чрез намаляване на неговата зависимост от вноса на енергия, включително изкопаеми горива.

В настоящата директива се установяват правила, предназначени за приоритетно въвеждане на енергийната ефективност във всички сектори, за отстраняване на пречките в рамките на енергийния пазар и преодоляване на неефективността на пазара, която възпрепятства ефективността на доставките, преноса, съхранението и потреблението на енергия. В нея също така се предвижда въвеждането на индикативни национални приноси за енергийна ефективност съответно за 2030 г.

Настоящата директива допринася за прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, като по този начин допринася и за изграждането на Съюза като приобщаващо, справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика.

2.   Изискванията, предвидени в настоящата директива, представляват минимални изисквания и не са пречка държавите членки да запазят или въведат по-строги мерки. Тези мерки трябва да са съвместими с правото на Съюза. Когато националното законодателство предвижда по-строги мерки, държавите членки уведомяват Комисията за това законодателство.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)

„енергия“ означава енергийни продукти съгласно определението в член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета (36);

2)

„енергийната ефективност на първо място“ означава енергийната ефективност на първо място съгласно определението в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 2018/1999;

3)

„енергийна система“ означава система, която е проектирана предимно за предоставяне на енергийни услуги с цел задоволяване на нуждите в секторите на крайното потребление под формата на топлинна енергия, горива и електрическа енергия;

4)

„ефективност на системата“ означава изборът на енергийно ефективни решения, когато те създават условия и за икономически ефективен път към декарбонизация, допълнителна гъвкавост и ефективно използване на ресурсите;

5)

„първично енергийно потребление“ или „ПЕП“ означава брутното количество налична енергия, с изключение на международната морска бункеровка, крайното неенергийно потребление и енергията от околната среда;

6)

„крайно енергийно потребление“ или „КЕП“ означава цялата енергия, доставяна на промишлеността, транспорта, включително потреблението на енергия в международното въздухоплаване, домакинствата, публичните и частните услуги, селското стопанство, горското и рибното стопанство и други сектори на крайното потребление, с изключение на потреблението на енергия от международната морска бункеровка, енергията от околната среда и доставките за сектора на преобразуване и сектора на енергетиката, както и загубите при пренос и разпределение съгласно определенията в приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008;

7)

„енергия от околната среда“ означава енергия от околната среда съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива (ЕС) 2018/2001;

8)

„енергийна ефективност“ означава съотношението между изходното количество производителност, услуга, стока или енергия спрямо вложеното количество енергия;

9)

„икономии на енергия“ означава количеството спестена енергия, определено чрез измерване на потреблението, чрез оценка за потреблението или по двата начина, преди и след прилагането на мярка за повишаване на енергийната ефективност, като същевременно се осигурява нормализиране на външните условия, които оказват въздействие върху потреблението на енергия;

10)

„подобряване на енергийната ефективност“ означава повишаване на енергийната ефективност в резултат на технологични, поведенчески или икономически промени;

11)

„услуга за енергийна ефективност“ означава материалната изгода, полза или стока, получени при съчетаване на енергията с технология за енергийна ефективност или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и контрола, необходими за осъществяване на услугата, която се предоставя въз основа на договор и е доказано, че при нормални обстоятелства води до подлежащо на проверка и измерване или на оценка подобряване на енергийната ефективност или до икономии на първична енергия;

12)

„публични органи“ означава национални, регионални или местни органи и субекти, пряко финансирани и управлявани от тези органи, но които нямат промишлен или търговски характер;

13)

„разгъната използваема застроена площ“ означава застроената площ на сграда или на част от сграда, в която енергията се използва за регулиране на параметрите на вътрешния въздух;

14)

„възлагащи органи“ означава възлагащи органи съгласно определението в член 6, параграф 1 от Директива 2014/23/ЕС, член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/24/ЕС и член 3, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС;

15)

„възложители“ означава възложители съгласно определението в член 7, параграф 1 от Директива 2014/23/ЕС и член 4, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС;

16)

„система за енергийно управление“ означава набор от взаимосвързани или взаимодействащи елементи на стратегия, в която е поставена цел за енергийна ефективност и план за постигането на тази цел, включваща наблюдението на действителното потребление на енергия, действията, предприети за увеличаването на енергийната ефективност и измерването на напредъка;

17)

„европейски стандарт“ означава стандарт, приет от Европейския комитет по стандартизация, Европейския комитет за електротехническа стандартизация или Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията, който е предоставен за обществено ползване;

18)

„международен стандарт“ означава стандарт, приет от Международната организация по стандартизация, който е предоставен за обществено ползване;

19)

„задължено лице“ означава енергоразпределително предприятие, предприятие за продажба на енергия на дребно или оператор на преносна система, които са обвързани от националните схеми за задължения за енергийна ефективност, посочени в член 9;

20)

„изпълнител“ означава правен субект с правомощия, предоставени от държавен или друг публичен орган, да разработва, управлява или осигурява работата на схема за финансиране от името на този държавен или друг публичен орган;

21)

„участник“ означава предприятие или публичен орган, които са се задължили да постигнат определени цели съгласно споразумение на доброволна основа или които попадат в обхвата на инструмент на националната регулаторна политика;

22)

„изпълнителен публичен орган“ означава публичноправен орган, който отговаря за осъществяването или наблюдението на данъчното облагане на енергията или емисиите на въглероден диоксид, финансовите схеми и инструменти, фискалните стимули, стандарти и норми, схемите за етикетиране на енергийната ефективност, образованието или обучението;

23)

„мярка на политиката“ означава регулаторен, финансов, фискален или доброволен инструмент, или инструмент за предоставяне на информация, официално въведен и прилаган в държава членка с цел създаване на спомагателна рамка, изискване или стимул за участниците на пазара да предоставят и закупуват услуги за енергийна ефективност и да предприемат други мерки за подобряване на енергийната ефективност;

24)

„отделно действие“ означава действие, което води до подлежащи на проверка и измерване или на оценка подобрения на енергийната ефективност и което се предприема в резултат на мярка на политиката;

25)

„енергоразпределително предприятие“ означава физическо или юридическо лице, включително оператор на разпределителна система, отговарящо за преноса на енергия с оглед тя да бъде доставена на крайни клиенти или до разпределителни станции, продаващи енергия на крайни клиенти;

26)

„оператор на разпределителна система“ означава оператор на разпределителна система съгласно определението в член 2, точка 29 от Директива (ЕС) 2019/944 по отношение на електрическата енергия или член 2, точка 6 от Директива 2009/73/ЕО по отношение на природния газ;

27)

„предприятие за продажба на енергия на дребно“ означава физическо или юридическо лице, което продава енергия на крайни клиенти;

28)

„краен клиент“ означава физическо или юридическо лице, което купува енергия за свое собствено крайно потребление;

29)

„доставчик на услуги за енергийна ефективност“ означава физическо или юридическо лице, което предоставя услуги за енергийна ефективност или мерки за подобряване на енергийната ефективност в инсталация или помещения на краен клиент;

30)

„малки и средни предприятия“ или „МСП“ означава предприятия съгласно определението в член 2, параграф 1 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (37);

31)

„микропредприятие“ означава предприятие съгласно определението в член 2, параграф 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО;

32)

„обследване за енергийна ефективност“ означава систематична процедура с цел получаване на достатъчна информация за профила на потреблението на енергия на дадена сграда или група от сгради, на промишлено или търговско съоръжение или инсталация или на частна или обществена услуга, за набелязване и количествено определяне на възможности за икономически ефективни икономии на енергия, за определяне на потенциала за икономически ефективно използване или производство на енергия от възобновяеми източниции за докладване на резултатите;

33)

„сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат“ означава споразумение между бенефициера и доставчика на мярка за подобряване на енергийната ефективност, която е обект на проверки и наблюдение по време на целия срок на договора, като съгласно това споразумение извършената работа, доставките или услугите, вложени в тази мярка, се изплащат по отношение на договорно гарантирано равнище на подобряване на енергийната ефективност или друг договорен критерий във връзка с енергийните характеристики, например финансови икономии;

34)

„интелигентна измервателна система“ означава интелигентна измервателна система съгласно определението в член 2, точка 23 от Директива (ЕС) 2019/944 или интелигентна измервателна система, посочена в Директива 2009/73/ЕО;

35)

„оператор на преносна система“ означава оператор на преносна система съгласно определението в член 2, точка 35 от Директива (ЕС) 2019/944 по отношение на електрическата енергия или в член 2, точка 4 от Директива 2009/73/ЕО по отношение на природния газ;

36)

„комбинирано производство на енергия“ означава едновременното производство, в рамките на един процес, на топлинна енергия и електрическа енергия или механична енергия;

37)

„икономически оправдано търсене“ означава търсене, което не превишава нуждите от отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия чрез процеси на производство на енергия, различни от комбинираното производство на енергия;

38)

„полезна топлинна енергия“ означава топлинната енергия, произведена чрез процес на комбинирано производство на енергия и използвана за задоволяване на икономически оправдано търсене на отопление или охлаждане;

39)

„електрическа енергия от комбинирано производство на енергия“ означава електрическа енергия, произведена чрез процес, свързан с произвеждане на полезна топлинна енергия, и изчислена в съответствие с общите принципи, изложени в приложение II;

40)

„високоефективно комбинирано производство на енергия“ означава комбинирано производство на енергия, отговарящо на критериите, предвидени в приложение III;

41)

„обща ефективност“ означава годишната сума на произведената електрическа енергия и механична енергия и произведената полезна топлинна енергия, разделена на количеството гориво, използвано за производството на топлинна енергия чрез процес на комбинирано производство на енергия и за брутното производство на електрическа енергия и механична енергия;

42)

„съотношение електрическа енергия/топлинна енергия“ означава съотношението на електрическата енергия от комбинирано производство на енергия спрямо полезната топлинна енергия, когато се работи при пълен режим на комбинирано производство на енергия, като се използват експлоатационните данни на конкретния агрегат;

43)

„агрегат за комбинирано производство на енергия“ означава агрегат, който може да работи в режим на комбинирано производство на енергия;

44)

„малък агрегат за комбинирано производство на енергия“ означава агрегат за комбинирано производство на енергия с инсталирана мощност под 1 MWe;

45)

„микроагрегат за комбинирано производство на енергия“ означава агрегат за комбинирано производство на енергия с максимална мощност под 50 kWe;

46)

„ефективни централни отоплителни и охладителни системи“ означава централни отоплителни или охладителни системи, които отговарят на критериите, предвидени в член 26;

47)

„ефективно отопление и охлаждане“ означава вариант на отопление и охлаждане, който в сравнение с базов сценарий, отразяващ обичайни условия на работа, измеримо намалява вложената първична енергия, необходима за осигуряване на една единица доставена енергия в границите на съответната система по икономически ефективен начин, съгласно оценката в анализа на разходите и ползите, посочен в настоящата директива, като се вземе предвид енергията, необходима за добив, преобразуване, пренос и разпределение;

48)

„ефективно индивидуално отопление и охлаждане“ означава индивидуален вариант за осигуряване на отопление и охлаждане, който в сравнение с ефективните централни отоплителни и охладителни системи измеримо намалява вложената първична енергия от невъзобновяеми източници, необходима за осигуряване на една единица доставена енергия в границите на съответната система, или изисква влагане на същото количество първична енергия от невъзобновяеми източници, но на по-ниска цена, като се вземе предвид енергията, необходима за добив, преобразуване, пренос и разпределение;

49)

„център за данни“ означава център за данни съгласно определението в точка 2.6.3.1.16 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008;

50)

„значително преоборудване“ означава преоборудване, разходите за което надхвърлят 50 % от инвестиционните разходи за съпоставим нов агрегат;

51)

„доставчик на услуги по агрегиране“ означава „независим доставчик на услуги по агрегиране“ съгласно определението в член 2, точка 19 от Директива (ЕС) 2019/944;

52)

„енергийна бедност“ означава липсата на достъп на дадено домакинство до основни енергийни услуги, осигуряващи основно ниво и достоен стандарт на живот и здраве, включително достатъчно отопление, топла вода, охлаждане, осветление и енергия за домакински уреди, в съответния национален контекст и при наличната национална социална политика и други значими национални политики, като това състояние се дължи на съчетание от фактори, включително най-малко на финансова недостъпност, недостатъчен разполагаем доход, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефективност на жилищата;

53)

„краен ползвател“ означава физическо или юридическо лице, закупуващо топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди за собствено крайно потребление, или физическо или юридическо лице, което се помещава в отделна сграда или в обособена част в многофамилна или многофункционална сграда, снабдявана с топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди от централен източник, като това лице няма пряк или индивидуален договор с доставчик на енергия;

54)

„разделени стимули“ означава липсата на справедливо и обосновано разпределение на финансовите задължения и ползи, свързани с инвестициите в енергийна ефективност, между засегнатите лица, например между собствениците и наемателите или между различните собственици на обособени части от дадена сграда, или собствениците и наемателите или между различните собственици на обособени части от многофамилни или многофункционални сгради;

55)

„стратегия за приобщаване“ означава стратегия, с която се определят цели, разработват се техники и се установява процесът, който да приобщи към процеса на изготвяне на политики всички заинтересовани страни на национално или местно равнище, включително представители на гражданското общество като организациите на потребителите, с цел да се повиши осведомеността, да се получи обратна връзка по отношение на тези политики и те да бъдат по-добре приети от обществеността;

56)

„представителна извадка със статистически значим дял на мерките за подобряване на енергийната ефективност“ означава извадка, изискваща да се определи подмножество статистическа популация от въпросните мерки за икономии на енергия по такъв начин, че то вярно да отразява цялата популация от всички мерки за икономии на енергия и така да дава възможност за обосновани заключения относно достоверността по отношение на всички мерки.

Член 3

Принцип „енергийната ефективност на първо място“

1.   В съответствие с принципа „енергийната ефективност на първо място“ държавите членки гарантират, че решенията за енергийна ефективност, включително ресурсите от страната на търсенето и гъвкавостта на системата, се оценяват при вземането на решения в областта на планирането, политиката и значителните инвестиции на стойност над 100 000 000 EUR всяка или над 175 000 000 EUR за транспортните инфраструктурни проекти, свързани със следните сектори:

a)

енергийни системи; и

б)

различни от енергетиката сектори, когато тези сектори имат въздействие върху потреблението на енергия и енергийната ефективност, например сграден сектор, транспорт, водоснабдяване, информационни и комуникационни технологии (ИКТ), селско стопанство и финансови сектори.

2.   В срок до 11 октомври 2027 г. Комисията извършва оценка на праговете, определени в параграф 1, с цел преразглеждането им в низходяща посока, като взема предвид евентуалното развитие на икономиката и на енергийния пазар. В срок до 11 октомври 2028 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и Съвета, последван, когато е целесъобразно, от законодателно предложение.

3.   При прилагането на настоящия член държавите членки се насърчават да вземат предвид Препоръка (ЕС) 2021/1749 на Комисията (38).

4.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи наблюдават прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, включително, когато е целесъобразно, секторната интеграция и междусекторните въздействия, когато за решенията в областта на политиката, планирането и инвестициите има изискване за одобряване и наблюдение.

5.   При прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ държавите членки:

a)

насърчават и когато се изискват анализи на разходите и ползите, осигуряват и правят публично достъпни методики за такива оценки, които позволяват да се вземат предвид по-широките ползи за обществото от енергийно ефективните решения, когато е целесъобразно, като се отчитат целият жизнен цикъл и дългосрочните перспективи, ефективността на системата и на разходите, сигурността на доставките и количествената оценка от гледна точка на обществото, здравеопазването, икономиката и изискването за неутралност по отношение на климата, устойчивостта и принципите на кръговата икономика в рамките на прехода към неутралност по отношение на климата;

б)

следят за въздействието върху енергийната бедност;

в)

посочват субекта или субектите, които отговарят за наблюдението на прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и на въздействието, което регулаторните рамки, включително финансовите разпоредби, и решенията в областта на планирането, политиката и значителните инвестиции, посочени в параграф 1, оказват върху потреблението на енергия, енергийната ефективност и енергийните системи;

г)

докладват на Комисията в рамките на докладите за напредъка по интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, по какъв начин принципът „енергийната ефективност на първо място“ е бил вземан предвид при националните и, когато е приложимо, регионалните и местните решения в областта на планирането, политиката и значителните инвестиции, свързани с националните и регионалните енергийни системи, като тези доклади включват най-малко следното:

i)

оценка на прилагането и ползите от принципа „енергийната ефективност на първо място“ по отношение на енергийните системи, по-специално във връзка с потреблението на енергия;

ii)

списък на действията, предприети с цел премахване на всички ненужни регулаторни или нерегулаторни пречки пред прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и на решения от страната на търсенето, включително чрез набелязване на национално законодателство и мерки, които противоречат на принципа „енергийната ефективност на първо място“.

6.   В срок до 11 април 2024 г. Комисията приема насоки, определящи обща рамка, която включва процедурата за надзор, наблюдение и докладване и която държавите членки могат да използват при разработването на методиките за оценка на разходите и ползите, посочени в параграф 5, буква а), с цел да се гарантира съпоставимост, като на държавите членки се предоставя възможност да ги адаптират към националните и местните условия.

Член 4

Цели за енергийна ефективност

1.   Държавите членки гарантират колективно намаляване на потреблението на енергия с най-малко 11,7 % през 2030 г. в сравнение с прогнозите на референтния сценарий на ЕС от 2020 г., така че крайното енергийно потребление на Съюза да не надхвърля 763 Mtoе. Държавите членки полагат усилия да допринасят колективно за постигането на индикативната цел за първичното енергийно потребление на Съюза, възлизаща на не повече от 992,5 Mtoe през 2030 г.

2.   Всяка държава членка определя индикативен национален принос за енергийна ефективност въз основа на крайното енергийно потребление, необходимо, за да бъде постигната колективно задължителната за Съюза цел относно крайното енергийно потребление, посочена в параграф 1 от настоящия член, и полага усилия за колективен принос към индикативната цел на Съюза относно първичното енергийно потребление, посочена в същия параграф. Държавите членки съобщават на Комисията този принос заедно с индикативна крива за този принос като част от актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент. При това държавите членки изразяват своя принос и като абсолютно равнище на първично енергийно потребление през 2030 г. Когато определят своя индикативен национален принос за енергийна ефективност, държавите членки вземат предвид изискванията, посочени в параграф 3 от настоящия член, и обясняват как и въз основа на какви данни са изчислени техните приноси. За тази цел те могат да използват формулата, изложена в приложение I към настоящата директива.

В своя национален принос за енергийна ефективност държавите членки представят дяловете на първичното енергийно потребление и на крайното енергийно потребление на секторите на крайно потребление на енергия съгласно определението в Регламент (ЕО) № 1099/2008, включително на секторите на промишлеността, домакинствата, услугите и транспорта. Държавите членки посочват също така прогнозите за потреблението на енергия в сектора на ИКТ.

3.   При определянето на своя индикативен национален принос за енергийна ефективност, посочен в параграф 2, държавите членки вземат под внимание:

a)

целта на Съюза за 2030 г. за крайно енергийно потребление, ненадвишаващо 763 Mtoe, и за първично енергийно потребление, ненадвишаващо 992,5 Mtoe, съгласно параграф 1;

б)

мерките, предвидени в настоящата директива;

в)

други мерки за насърчаване на енергийната ефективност в рамките на държавите членки и на равнището на Съюза;

г)

всички съответни фактори, засягащи усилията за подобряване на ефективността:

i)

осъществени на ранен етап усилия и действия в областта на енергийната ефективност;

ii)

равно разпределяне на усилията в Съюза;

iii)

енергийната интензивност на икономиката;

iv)

оставащия потенциал за постигане на икономии на енергия по икономически ефективен начин;

д)

други национални обстоятелства, засягащи потреблението на енергия, по-специално:

i)

развитието на БВП и на демографските показатели и прогнозите за тях;

ii)

промените във вноса и износа на енергия, развитието на енергийния микс и внедряването на нови устойчиви горива;

iii)

разработването на всички възобновяеми енергийни източници, ядрената енергия, улавянето и съхранението на въглероден диоксид;

iv)

декарбонизацията на енергийно интензивните производства;

v)

равнището на амбиция в националните планове за декарбонизация или за климатична неутралност;

vi)

потенциал за икономии на енергия в икономиката;

vii)

текущи климатични условия и прогнози за изменението на климата.

4.   При прилагането на изискванията, посочени в параграф 3, дадена държава членка гарантира, че приносът ѝ в Mtoe не надхвърля с повече от 2,5 % това, на което би се равнявал, ако беше получен в резултат на формулата, изложена в приложение I.

5.   Комисията проверява дали колективният принос на държавите членки е най-малко равен на задължителната цел за Съюза за крайното енергийно потребление, определена в параграф 1 от настоящия член. Когато Комисията стигне до заключението, че той е недостатъчен, като част от оценката на проектите за актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, но най-късно до 1 март 2024 г., и като взема предвид актуализирания съгласно настоящия параграф референтен сценарий на ЕС от 2020 г., тя представя на всяка държава членка коригиран индикативен национален принос за енергийна ефективност за крайното енергийно потребление въз основа на:

a)

оставащия дял от колективното намаление на крайното енергийно потребление, необходим за постигането на задължителната цел на Съюза, определена в параграф 1;

б)

относителния интензитет на емисиите на ПГ на единица БВП през 2019 г. на съответните държави членки;

в)

БВП на тези държави членки през 2019 г.

Преди да приложи формулата в приложение I за механизма, установен в настоящия параграф, и най-късно до 30 ноември 2023 г. Комисията актуализира референтния сценарий на ЕС от 2020 г. въз основа на последните данни на Евростат, докладвани от държавите членки, в съответствие с член 4, параграф 2, буква б) и член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

Независимо от член 37 от настоящата директива, държавите членки, които желаят да актуализират своя индикативен национален принос за енергийна ефективност съгласно параграф 2 от настоящия член, като използват актуализирания референтен сценарий на ЕС от 2020 г., съобщават своя актуализиран индикативен национален принос за енергийна ефективност най-късно до 1 февруари 2024 г. Когато държава членка желае да актуализира своя индикативен национален принос за енергийна ефективност, тя гарантира, че приносът ѝ в Mtoe не надвишава с повече от 2,5 % това, на което би се равнявал, ако беше получен в резултат на формулата, изложена в приложение I, при използване на актуализирания референтен сценарий на ЕС от 2020 г.

Държавите членки, на които Комисията е представила коригиран индикативен национален принос за енергийна ефективност, актуализират своя индикативен национален принос за енергийна ефективност съгласно параграф 2 от настоящия член съгласно коригирания индикативен национален принос за крайното енергийно потребление, заедно с актуализация на индикативната крива за този принос и когато е приложимо, с допълнителни мерки, в рамките на актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999. В съответствие с посочения регламент Комисията изисква от държавите членки да представят без забавяне своя коригиран индикативен принос за енергийна ефективност и когато е приложимо, своите допълнителни мерки за гарантиране на прилагането на механизма, изложен в настоящия параграф.

Когато държава членка е съобщила индикативен национален принос за енергийна ефективност за крайното енергийно потребление в Mtoe, равен на този, който би бил получен в резултат на използването на изложената в приложение I формула, или по-нисък от него, Комисията не изменя този принос.

При прилагането на механизма, установен в настоящия параграф, Комисията гарантира, че няма разлика между сумата на националните приноси на всички държави членки и задължителната цел на Съюза, определена в параграф 1.

6.   Когато въз основа на своята оценка съгласно член 29, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 Комисията стигне до заключението, че постигнатият напредък във връзка с приносите за енергийна ефективност не е достатъчен, държавите членки, които са над индикативните си криви за крайното енергийно потребление, посочени в параграф 2 от настоящия член, осигуряват прилагането в срок от една година след датата на получаване на оценката на Комисията на допълнителни мерки, които ще осигурят връщането им към предвидения график по отношение на постигането на техните приноси за енергийна ефективност. Тези допълнителни мерки включват най-малко една от следните мерки, без да се ограничават до тях:

a)

национални мерки, осигуряващи допълнителни икономии на енергия, включително по-силна подкрепа за разработването на проекти за прилагане на инвестиционни мерки за енергийна ефективност;

б)

увеличаване на задължението за икономии на енергия, предвидено в член 8 от настоящата директива;

в)

коригиране на задължението за публичния сектор;

г)

внасяне на доброволна финансова вноска в националния фонд за енергийна ефективност, посочен в член 30 от настоящата директива, или друг финансов инструмент за подобряване на енергийната ефективност, като годишните финансови вноски се равняват на инвестициите, необходими за достигане на индикативната крива.

Когато крайното енергийно потребление на дадена държава членка е над индикативната ѝ крива за крайното енергийно потребление, посочена в параграф 2 от настоящия член, тя включва в своя интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата, представен съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, обяснение на мерките, които ще предприеме за покриване на разликата с цел да гарантира постигането на своя национален принос за енергийна ефективност, и размера на икономиите на енергия, които се очаква да реализира.

Комисията прави оценка на това дали националните мерки, посочени в настоящия параграф, са достатъчни за постигане на целите на Съюза за енергийна ефективност. Когато Комисията сметне, че националните мерки не са достатъчни, тя предлага, когато е целесъобразно, мерки и упражнява своите правомощия на равнището на Съюза, за да гарантира по-специално постигането на конкретните цели на Съюза за енергийна ефективност за 2030 г.

7.   До 31 декември 2026 г. Комисията оценява всички промени в методиката, засягащи данните, докладвани съгласно Регламент (ЕО) № 1099/2008, в методиката за изчисляване на енергийния баланс и в енергийните модели за европейското енергийно потребление и, ако е необходимо, предлага технически корекции в изчисленията на целите на Съюза за 2030 г. с оглед да се запази равнището на амбиция, определено в параграф 1 от настоящия член.

ГЛАВА II

РОЛЯ НА ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР КАТО ОБРАЗЕЦ

Член 5

Водеща роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност

1.   Държавите членки гарантират, че общото крайно енергийно потребление на всички публични органи, взети заедно, намалява с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г.

Държавите членки могат да решат да изключат обществения транспорт или въоръжените сили от задължението, предвидено в първа алинея.

За целите на първа и втора алинея държавите членки определят базово равнище, което включва крайното потребление на енергия на всички публични органи, с изключение на обществения транспорт или въоръжените сили, за 2021 г. Намалението на потреблението на енергия от обществения транспорт и въоръжените сили е индикативно и може да се отчита като изпълнение на задължението по първа алинея, дори когато съгласно настоящия член е изключено от базовото равнище.

2.   В рамките на преходен период, който приключва на 11 октомври 2027 г., целта, определена в параграф 1, е индикативна. По време на този преходен период държавите членки могат да използват прогнозни данни за потреблението, като най-късно до същата дата коригират базовото равнище и приравняват прогнозното крайно енергийно потребление на всички публични органи към действителното крайно енергийно потребление на всички публични органи.

3.   До 31 декември 2026 г. задължението, предвидено в параграф 1, не включва потреблението на енергия на публичните органи в местните административни единици с по-малко от 50 000 жители, а до 31 декември 2029 г. — потреблението на енергия на публичните органи в местните административни единици с по-малко от 5 000 жители.

4.   Дадена държава членка може да вземе предвид климатичните различия в рамките на своята територия, когато изчислява крайното енергийно потребление на своите публични органи.

5.   В представените съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999 актуализации на националните си планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от посочения регламент, държавите членки включват размера на намалението на потреблението на енергия, което трябва да бъде постигнато от всички публични органи, с разбивка по сектори, и мерките, които планират да приемат, за да постигнат това намаление. Като част от своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 държавите членки докладват на Комисията за намалението на крайното енергийно потребление, което постигат всяка година.

6.   Държавите членки гарантират, че регионалните и местните органи включват конкретни мерки за енергийна ефективност в своите инструменти за дългосрочно планиране, като например планове за декарбонизация или за устойчива енергия, след като се консултират със съответните заинтересовани страни, включително, когато е целесъобразно, енергийните агенции, и с обществеността, включително по-специално уязвимите групи, които са изложени на риск да бъдат засегнати от енергийна бедност или са по-податливи на последиците от нея.

Държавите членки гарантират също така, че компетентните органи предприемат действия за смекчаване на значителните отрицателни преки или косвени въздействия на мерките за енергийна ефективност върху домакинствата в положение на енергийна бедност, домакинствата с ниски доходи или уязвимите групи при разработването и прилагането на мерки за енергийна ефективност.

7.   Държавите членки оказват подкрепа на публичните органи. Без да се засягат правилата за държавната помощ, тази подкрепа може да включва финансова и техническа помощ за целите на предприемането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, като публичните органи се насърчават да отчитат по-широките ползи отвъд икономиите на енергия, например качеството на средата в помещенията, включително на регионално и местно равнище, като се дават насоки, насърчават се изграждането на компетентност, усвояването на умения и възможностите за обучение и се поощрява сътрудничеството между публичните органи.

8.   Държавите членки насърчават публичните органи да вземат под внимание въглеродните емисии през целия жизнен цикъл, както и икономическите и социалните ползи вследствие на извършваните от тях инвестиционни и политически дейности.

9.   Държавите членки насърчават публичните органи да подобряват енергийните характеристики на сградите, притежавани или заемани от публични органи, включително чрез подмяна на стари и неефективни отоплителни уреди.

Член 6

Роля на образец на сградите на публичните органи

1.   Без да се засяга член 7 от Директива 2010/31/ЕС, всяка държава членка гарантира, че най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на отопляваните и/или охлаждани сгради, които се притежават от публични органи, се санира всяка година с цел да се преобразува най-малко в сгради с близко до нулево потребление на енергия или сгради с нулеви емисии в съответствие с член 9 от Директива 2010/31/ЕС.

Държавите членки могат да решат кои сгради да включат в изискването за 3 % саниране, като надлежно вземат предвид икономическата ефективност и техническата осъществимост при избора на сградите за саниране.

Държавите членки могат да освободят социалните жилища от задължението за саниране, посочено в първа алинея, когато санирането не би било неутрално по отношение на разходите или би довело до увеличение на наемите за хората, живеещи в социални жилища, освен когато това увеличение не надвишава икономиите от сметките за енергия.

Когато публични органи заемат сграда, която не е тяхна собственост, те преговарят със собственика по-специално при настъпването на момент за интервенция като подновяване на наема, промяна на предназначението, значителен ремонт или поддръжка, с цел да се установят договорни клаузи за превръщането на сградата в най-малко сграда с близко до нулево потребление на енергия или сграда с нулеви емисии.

Стойността от най-малко 3 % се изчислява въз основа на разгънатата застроена площ на сградите с разгъната използваема застроена площ над 250 m2, които се притежават от публични органи и които към 1 януари 2024 г. не са сгради с близко до нулево потребление на енергия.

2.   Държавите членки могат да прилагат по-малко строги изисквания от предвидените в параграф 1 за следните категории сгради:

a)

сгради, официално защитени като част от определена среда или поради особената им архитектурна или историческа стойност, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийните характеристики би довело до неприемлива промяна на техния характер или външен вид;

б)

сгради, притежавани от въоръжените сили или от централната администрация, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития или офис сградите за служители на въоръжените сили и други служители, наети от националните органи на отбраната;

в)

сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности.

Държавите членки могат да решат да не санират сграда, която не е посочена в първа алинея от настоящия параграф, до равнището, предвидено в параграф 1, ако преценят, че технически, икономически или функционално не е осъществимо тази сграда да бъде преобразувана в сграда с близко до нулево потребление на енергия. Когато вземат такова решение, държавите членки не отчитат санирането на тази сграда за целите на изпълнението на изискването, предвидено в параграф 1.

3.   С цел реализиране на икономии на енергия на ранен етап и стимулиране на по-ранни действия, държава членка, която санира над 3 % от разгънатата застроена площ на сградите си в съответствие с параграф 1 през дадена година до 31 декември 2026 г., може да включи излишъка към годишния процент на саниране за следващите три години. Държава членка, която санира над 3 % от разгънатата застроена площ на своите сгради, считано от 1 януари 2027 г., може да включи излишъка към годишния процент на саниране за следващите две години.

4.   Държавите членки могат да включат в годишния процент за саниране на сградите нови сгради, притежавани в резултат на замяна на конкретни сгради на публични органи, разрушени в някоя от предходните две години. Това правило се прилага само когато те биха довели до по-голяма икономическа ефективност и устойчивост по отношение на икономиите на енергия и намаленията на емисиите на CO2 през целия жизнен цикъл в сравнение със санирането на такива сгради. Общите критерии, методики и процедури за установяване на такива изключителни случаи се определят ясно и се публикуват от всяка държава членка.

5.   До 11 октомври 2025 г. за целите на настоящия член държавите членки изготвят, оповестяват публично и предоставят достъп до списък на отопляваните и/или охлажданите сгради, които се притежават или заемат от публични органи и имат разгъната използваема застроена площ над 250 m2. Държавите членки актуализират този списък най-малко на всеки две години. Списъкът е свързан с прегледа на сградния фонд, извършван в рамките на националните планове за саниране на сгради в съответствие с Директива 2010/31/ЕС, и съответните бази данни.

Публично оповестените и достъпни данни за характеристиките на сградния фонд, санирането на сгради и енергийните характеристики могат да се обобщят от Обсерваторията на сградния фонд в ЕС, за да се осигури по-добро разбиране на енергийните характеристики на строителния сектор чрез съпоставими данни.

Списъкът съдържа най-малко следните данни:

а)

застроената площ в m2;

б)

измереното годишно потребление на отопление, охлаждане, електрическа енергия и топла вода, когато такива данни са налични;

в)

сертификата за енергийните характеристики на всяка сграда, издаден в съответствие с Директива 2010/31/ЕС.

6.   Държавите членки могат да решат да приложат алтернативен подход на посочения в параграфи 1—4 с цел всяка година да постигат размер на икономиите на енергия в сградите на публичните органи, който е най-малко равностоен на изисквания по параграф 1.

С оглед на прилагането на този алтернативен подход държавите членки:

a)

гарантират, че всяка година, когато е приложимо, се въвежда паспорт за саниране за сгради, представляващи най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на отопляваните и/или на охлажданите сгради, които се притежават от публични органи. За тези сгради санирането до сгради с близко до нулево потребление на енергия се постига най-късно до 2040 г.;

б)

прогнозират икономиите на енергия, до които би довело прилагането на параграфи 1—4, като използват подходящи стандартни стойности за потребление на енергия от референтни сгради на публичните органи преди и след санирането за превръщането им в сгради с близко до нулево потребление на енергия съгласно Директива 2010/31/ЕС.

Държавите членки, които решат да приложат алтернативния подход, до 31 декември 2023 г. съобщават на Комисията прогнозираните от тях икономии на енергия за постигането на равностоен размер на икономиите на енергия в сградите, попадащи в обхвата на параграф 1, до 31 декември 2030 г.

Член 7

Обществени поръчки

1.   Държавите членки гарантират, че когато сключват договори за обществени поръчки и концесии на стойност по-голяма или равна на праговите стойности, определени в член 8 от Директива 2014/23/ЕС, член 4 от Директива 2014/24/ЕС и член 15 от Директива 2014/25/ЕС, възлагащите органи и възложителите закупуват само продукти, услуги, сгради и строителни работи с високи показатели на енергийна ефективност, в съответствие с изискванията, посочени в приложение IV към настоящата директива, освен когато това технически не е осъществимо.

Държавите членки също така гарантират, че при сключването на договори за обществени поръчки и концесии на стойност, по-голяма или равна на праговите стойности, посочени в първа алинея, възлагащите органи и възложителите прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“ в съответствие с член 3, включително за онези обществени поръчки и концесии, за които не са предвидени специални изисквания в приложение IV.

2.   Задълженията, посочени в параграф 1 от настоящия член, не се прилагат, ако намаляват обществената сигурност или възпрепятстват възможността за реагиране при извънредни ситуации в областта на общественото здраве. Задълженията, посочени в параграф 1 от настоящия член, се прилагат към договорите на въоръжените сили само дотолкова, доколкото прилагането им не води до конфликт с естеството и основната цел на дейността на въоръжените сили. Задълженията не се прилагат спрямо договори за доставка на военно оборудване съгласно определението в Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (39).

3.   Независимо от член 29, параграф 4, държавите членки гарантират, че възлагащите органи и възложителите извършват оценка на това доколко е осъществимо сключването на дългосрочни договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, които водят до дългосрочни икономии на енергия, когато възлагат договори за услуги със значително енергийно съдържание.

4.   Без да се засяга параграф 1 от настоящия член, при закупуване на пакет от продукти, попадащ изцяло в обхвата на делегиран акт, приет в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369, държавите членки могат да изискват съвкупната енергийна ефективност да има приоритет пред енергийната ефективност на отделните продукти в пакета, като се закупи пакет от продукти, отговарящ на критерия за принадлежност към най-високия наличен клас на енергийна ефективност.

5.   Държавите членки могат да изискват от възлагащите органи и възложителите, когато сключват посочените в параграф 1 от настоящия член договори, да вземат предвид, когато е целесъобразно, аспекти на устойчивостта, социални или екологични аспекти и аспекти на кръговата икономика в по-широк смисъл в практиките за възлагане на поръчки, с оглед да бъдат постигнати целите на Съюза за декарбонизация и нулево замърсяване. Когато е целесъобразно и в съответствие с приложение IV, държавите членки изискват от възлагащите органи и възложителите да вземат предвид критериите на Съюза за екологосъобразни обществени поръчки или съществуващи равностойни национални критерии.

За да се гарантира прозрачност при прилагането на изискванията за енергийна ефективност в процеса на възлагане на поръчки, държавите членки гарантират, че възлагащите органи и възложителите оповестяват публично информация относно въздействието върху енергийната ефективност на договори на стойност, по-висока или равна на праговете, посочени в параграф 1, като публикуват тази информация в съответните известия на Електронния ежедневник за обществени поръчки (TED) в съответствие с директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС, 2014/25/ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1780 на Комисията (40). Възлагащите органи могат да решат да изискват от оферентите да разкриват информация относно потенциала за глобално затопляне през целия жизнен цикъл, използването на нисковъглеродни материали и кръговия характер на използваните материали във връзка с нова сграда или със сграда, която ще бъде санирана. Възлагащите органи могат да направят тази информация публично достъпна за договорите, по-специално за нови сгради със застроена площ, по-голяма от 2 000 m2.

Държавите членки оказват подкрепа на възлагащите органи и възложителите при въвеждането на изискванията за енергийна ефективност, включително на регионално и местно равнище, като осигуряват ясни правила и насоки, включително методики за оценка на разходите за жизнения цикъл и въздействието върху околната среда и свързаните с това разходи, създават центрове за поддръжка на компетентността, насърчават сътрудничеството между възлагащите органи, включително трансграничното, и използват комбинирани обществени поръчки и цифрови обществени поръчки, когато това е възможно.

6.   Когато е целесъобразно, Комисията може да даде допълнителни насоки на националните органи и длъжностните лица, отговарящи за възлагането на поръчки, при прилагането на изискванията за енергийна ефективност в процеса на възлагането на поръчки. Тази помощ може да подсили съществуващите форуми с цел оказване на подкрепа на държавите членки, например чрез съгласувани действия, и да ги подпомогне да вземат предвид критериите за екологосъобразни обществени поръчки.

7.   Държавите членки установяват правните и регулаторните разпоредби и административните практики във връзка с обществените поръчки за покупки, годишните бюджети и счетоводството, които са необходими, за да се гарантира, че отделните възлагащи органи не се възпрепятстват да инвестират в подобряване на енергийната ефективност, нито да използват възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат и механизми за финансиране от страна на трети лица въз основа на дългосрочни договори.

8.   Държавите членки премахват регулаторните и нерегулаторните пречки за постигането на енергийна ефективност, по-специално по отношение на правните и регулаторните разпоредби и административните практики във връзка с обществените поръчки, годишните бюджети и счетоводството, с оглед да се гарантира, че отделните публични органи не се възпрепятстват да инвестират в подобряване на енергийната ефективност, нито да използват възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат и механизми за финансиране от страна на трети лица въз основа на дългосрочни договори.

Държавите членки докладват на Комисията мерките, предприети за премахване на пречките пред подобренията на енергийната ефективност като част от интегрираните си национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

ГЛАВА III

ЕФЕКТИВНОСТ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА ЕНЕРГИЯ

Член 8

Задължение за икономии на енергия

1.   Държавите членки постигат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, които са равни най-малко на:

a)

нови икономии ежегодно от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. в размер на 1,5 % от обема на годишните продажби на енергия на крайни клиенти, осреднени за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2013 г. Обемите продадена енергия, използвани в транспорта, могат частично или изцяло да се изключат от това изчисление;

б)

нови икономии ежегодно от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. в размер на:

i)

0,8 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.;

ii)

1,3 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2025 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.;

iii)

1,5 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2027 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.;

iv)

1,9 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2028 г. до 31 декември 2030 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.

Чрез дерогация от първа алинея, буква б), точка i), Кипър и Малта постигат нови икономии ежегодно от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г. в размер на 0,24 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.

Чрез дерогация от първа алинея, буква б), точки ii), iii) и iv), Кипър и Малта постигат нови икономии ежегодно от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. в размер на 0,45 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.

Държавите членки решават как да бъде разпределен изчисленият размер на новите икономии във всеки от периодите, посочени в първа алинея, букви а) и б), при условие че в края на всеки период на задължения бъдат постигнати общите кумулативни икономии на енергия при крайното потребление.

Държавите членки продължават да постигат нови годишни икономии в съответствие с процента на икономии, посочен в първа алинея, буква б), точка iv), за десетгодишните периоди след 2030 г.

2.   Държавите членки постигат размера на изискваните по параграф 1 от настоящия член икономии на енергия чрез създаване на схема за задължения за енергийна ефективност по член 9 или чрез предприемане на алтернативни мерки на политиката по член 10. Държавите членки могат да комбинират схема за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки на политиката. Държавите членки гарантират, че икономиите на енергия в резултат на мерките на политиката, посочени в членове 9 и 10 и член 30, параграф 14, са изчислени в съответствие с приложение V.

3.   Държавите членки прилагат схеми за задължения за енергийна ефективност или алтернативни мерки на политиката, поотделно или в комбинация, или финансирани от национален фонд за енергийна ефективност програми или мерки приоритетно, но не само, за хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Държавите членки гарантират, че мерките на политиката, прилагани съгласно настоящия член, нямат неблагоприятни последици за тези лица. Когато е приложимо, държавите членки използват по най-добрия възможен начин финансирането, включително публичното финансиране, механизмите за финансиране, създадени на равнището на Съюза, и приходите от квоти съгласно член 24, параграф 3, буква б), с цел премахване на неблагоприятните последици и гарантиране на справедлив и приобщаващ енергиен преход.

С цел да постигнат икономиите на енергия, които се изискват съгласно параграф 1, и без да се засягат Регламент (ЕС) 2019/943 и Директива (ЕС) 2019/944, за разработването на такива мерки на политиката държавите членки вземат предвид и насърчават ролята на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности в усилията за прилагането на тези мерки на политиката.

Държавите членки установяват и постигат определен дял от изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Този дял е най-малко равен на дела на домакинствата в състояние на енергийна бедност, както е оценен в техния национален план в областта на енергетиката и климата, изготвен в съответствие с член 3, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) 2018/1999. При оценката на дела на енергийната бедност в националните си планове в областта на енергетиката и климата държавите членки вземат предвид следните показатели:

a)

невъзможност да се поддържа домът достатъчно топъл (Евростат, SILC [ilc_mdes01]);

б)

просрочени задължения по сметките за комунални услуги (Евростат, SILC, [ilc_mdes07]);

в)

обща численост на населението, живеещо в жилища с течащ покрив, влага в стените, подовете или основите, или прогнила дограма или под (Евростат, SILC [ilc_mdho01]);

г)

процент на хората, изложени на риск от бедност (Евростат, проучвания на SILC и ECHP [ilc_li02]) (граница на изключване: 60 % от медианния еквивалентен доход след социални трансфери).

Ако дадена държава членка не е съобщила дела на домакинствата в състояние на енергийна бедност, както е оценен в националния ѝ план в областта на енергетиката и климата, делът на изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление сред групите хора, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинствата с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, се равнява най-малко на средноаритметичния дял на стойностите на посочените в трета алинея показатели за 2019 г., като, ако стойността на даден показател за 2019 г. не е налична, се използва стойността, получена чрез линейна екстраполация на наличните стойности на този показател за последните три години.

4.   Държавите членки включват информация относно приложените показатели, средноаритметичния дял и резултата от мерките на политиката, установени в съответствие с параграф 3 от настоящия член, в актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, в своите последващи интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент, както и в свързаните с тях национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от същия регламент.

5.   Държавите членки могат да отчитат икономиите на енергия, които произтичат от мерки на политиката, независимо дали са въведени до 31 декември 2020 г. или след тази дата, при условие че тези мерки водят до нови отделни действия, осъществени след 31 декември 2020 г. Икономиите на енергия, постигнати във всеки период на задължения, не се отчитат в размера на изискваните икономии на енергия за предходните периоди на задължения, предвидени в параграф 1.

6.   При условие че държавите членки постигнат изпълнение най-малко на своето задължение за кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, посочено в параграф 1, първа алинея, буква б), точка i), те могат да изчисляват изисквания размер на икономии на енергия, посочен в същата точка, по един или повече от следните начини:

a)

като прилагат процент на годишните икономии на енергия върху продажбите на енергия на крайни клиенти или върху крайното енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.;

б)

като изключват изцяло или частично от базовото изчисление енергията, използвана в транспорта;

в)

като използват всяка от възможностите, предвидени в параграф 8.

7.   Когато държавите членки използват някоя от възможностите, предвидени в параграф 6, по отношение на изискваните икономии на енергия, посочени в параграф 1, първа алинея, буква б), точка i), те определят:

a)

собствения си процент на годишни икономии, който ще бъде използван при изчисляване на кумулативните им икономии на енергия при крайното потребление, което гарантира, че окончателният размер на техните нетни икономии на енергия не е по-нисък от изискваното съгласно същата точка;

б)

собственото си базово изчисление, което може да изключва изцяло или частично енергията, използвана в транспорта.

8.   При спазване на параграф 9, всяка държава членка може:

a)

да извършва изчислението, изисквано съгласно параграф 1, първа алинея, буква а), като използва стойности в размер на 1 % за 2014 г. и 2015 г., 1,25 % за 2016 г. и 2017 г. и 1,5 % за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.;

б)

да изключва от изчислението всички или част от продажбите на използваната енергия, по обем, по отношение на периода на задължения, посочен в параграф 1, първа алинея, буква а), или крайното енергийно потребление от промишлените дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, по отношение на периода на задължения, посочен в буква б), точка i) от същата алинея;

в)

да отчита в размера на икономиите на енергия, изисквани по параграф 1, първа алинея, буква a) и буква б), точка i), икономиите на енергия, постигнати в секторите на преобразуване, разпределение и пренос на енергия, включително инфраструктурата за ефективни централни отоплителни и охладителни системи, в резултат от изпълнението на изискванията по член 25, параграф 4, член 26, параграф 7, буква а) и член 27, параграф 1, параграфи 5—9 и параграф 11. Държавите членки уведомяват Комисията за мерките на политиката, които са планирани по настоящата буква за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. като част от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12. Въздействието на тези мерки се изчислява в съответствие с приложение V и се включва в тези планове;

г)

да отчита в размера на изискваните икономии на енергия при крайното потребление икономиите на енергия от нови отделни действия, осъществени след 31 декември 2008 г., които продължават да оказват въздействие през 2020 г. по отношение на периода на задължения, посочен в параграф 1, първа алинея, буква а), и след 2020 г. по отношение на периода, посочен в буква б), точка i) от същата алинея, и които могат да бъдат измерени и проверени;

д)

да отчита в размера на изискваните икономии на енергия при крайното потребление икономиите на енергия, постигнати в резултат на мерки на политиката, при условие че може да се докаже, че тези мерки са довели до отделни действия, осъществени от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2020 г. и водещи до икономии на енергия след 31 декември 2020 г.;

е)

да изключва от изчислението на икономиите на енергия, изисквани съгласно параграф 1, първа алинея, буква а) и буква б), точка i), 30 % от проверимото количество енергия за собствени нужди, генерирано върху или в сгради в резултат на мерки на политиката за насърчаване на нови инсталации с технологии за енергия от възобновяеми източници;

ж)

да отчита в размера на икономиите на енергия, изисквани съгласно параграф 1, първа алинея, буква а) и буква б), точка i), икономиите на енергия, които надхвърлят изискваните икономии на енергия за периода на задължения от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г., при условие че те са резултат от отделни действия, осъществени в рамките на мерките на политиката по членове 9 и 10, съобщени от държавите членки в националните им планове за действие за енергийна ефективност и докладвани в докладите им за напредъка в съответствие с член 26.

9.   Държавите членки прилагат и изчисляват ефекта от избраните възможности по параграф 8 поотделно за периода, посочен в параграф 1, първа алинея, буква а) и буква б), точка i), както следва:

a)

за изчисляването на размера на изискваните икономии на енергия за периода на задължения по параграф 1, първа алинея, буква а) държавите членки могат да използват възможностите, посочени в параграф 8, букви а)—г). Всички избрани възможности по параграф 8, взети в съвкупност, не могат да надвишават 25 % от размера на икономиите на енергия по параграф 1, първа алинея, буква а);

б)

за изчисляването на размера на изискваните икономии на енергия за периода на задължения по параграф 1, първа алинея, буква б), точка i) държавите членки могат да използват възможностите, посочени в параграф 8, букви б)—ж), при условие че отделните действия, посочени в параграф 8, буква г), продължават да имат проверимо и измеримо въздействие след 31 декември 2020 г. Всички избрани възможности по параграф 8, взети в съвкупност, не могат да водят до намаляване с повече от 35 % на размера на икономии на енергия, изчислени в съответствие с параграфи 6 и 7.

Независимо от това дали в базовите си изчисления държавите членки изключват изцяло или частично използваната в транспорта енергия, или използват някоя от възможностите, посочени в параграф 8, те гарантират, че изчисленият нетен размер на нови икономии, който трябва да се постигне в крайното енергийно потребление в периода на задължения по параграф 1, първа алинея, буква б), точка i) от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г., е не по-малък от стойността, която се получава при прилагане на процента на годишните икономии, посочен в същата буква.

10.   В актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, в своите следващи интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и съгласно приложение III към Регламент (ЕС) 2018/1999, както и в съответните доклади за напредъка, държавите членки описват изчислението на размера на икономиите на енергия, които трябва да бъдат постигнати за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г., и ако е необходимо, обясняват по какъв начин са определени процентът на годишните икономии и базовото изчисление, както и кои от посочените в параграф 8 от настоящия член възможности са използвани и до каква степен.

11.   Държавите членки съобщават на Комисията размера на изискваните икономии на енергия, посочени в параграф 1, първа алинея, буква б) и параграф 3 от настоящия член, описание на мерките на политиката, които трябва да се прилагат, за да бъде постигнато общото количество кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, и своите методики за изчисляване в съответствие с приложение V от настоящата директива, като част от актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и като част от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Държавите членки използват образеца за докладване, предоставен им от Комисията.

12.   Когато въз основа на оценката на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2018/1999, или на проект или окончателен вариант на актуализацията на последния съобщен интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представен съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, или въз основа на оценката на следващите проекти и окончателни варианти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията стигне до заключението, че мерките на политиката в областта на енергетиката не осигуряват постигането на изисквания размер на кумулативните икономии на енергия в края на периода на задължения, тя може да отправи препоръки в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2018/1999 до държавите членки, чиито мерки на политиката тя счита за недостатъчни за гарантиране на изпълнението на техните задължения за икономии на енергия.

13.   Когато дадена държава членка не е постигнала изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление до края на всеки период на задължения, посочен в параграф 1, тя трябва да постигне оставащите икономии до края на следващия период на задължения, в допълнение към кумулативните икономии на енергия, предвидени за следващия период на задължения.

Като друга възможност, когато дадена държава членка е постигнала кумулативни икономии на енергия при крайното потребление над изискваното равнище до края на всеки период на задължения, посочен в параграф 1, тя има право да пренесе допустимия размер от не повече от 10 % от този излишък в следващия период на задължения, без целевото задължение да бъде увеличавано.

14.   Като част от актуализациите на своите национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, от съответните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от същия регламент, както и от последващите си интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент, държавите членки доказват, като включват при необходимост данни и изчисления:

a)

че в случаите на припокриване на въздействието на мерки на политиката или отделни действия не се извършва двойно отчитане на икономиите на енергия;

б)

как икономиите на енергия, постигнати съгласно параграф 1, първа алинея, буква б) от настоящия член, допринасят за постигането на техния национален принос съгласно член 4;

в)

че са определени мерки на политиката за изпълнение на тяхното задължение за икономии на енергия, разработени в съответствие с настоящия член, и че тези мерки на политиката са допустими и подходящи, за да се гарантира постигането на изискваното количество кумулативни икономии на енергия при крайното потребление до края на всеки период на задължения.

Член 9

Схеми за задължения за енергийна ефективност

1.   В случаите, при които държавите членки решат да изпълнят своите задължения за постигане на размера на икономии на енергия, изискван съгласно член 8, параграф 1, посредством схема за задължения за енергийна ефективност, те гарантират, че задължените лица по параграф 3 от настоящия член, действащи на територията на всяка държава членка, изпълняват своето изискване за кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, посочено в член 8, параграф 1, без да се засяга член 8, параграфи 8 и 9.

Когато е приложимо, държавите членки могат да решат задължените лица да изпълняват тези икономии, изцяло или частично, като вноска в националния фонд за енергийна ефективност в съответствие с член 30, параграф 14.

2.   В случаите, при които държавите членки решат да изпълнят своите задължения за постигане на размера на икономии на енергия, изискван съгласно член 8, параграф 1, посредством схема за задължения за енергийна ефективност, те могат да определят изпълнителен публичен орган, който да управлява схемата.

3.   Държавите членки определят, на базата на обективни и недискриминационни критерии, задължени лица измежду операторите на преносни системи, операторите на разпределителни системи, енергоразпределителните предприятия, предприятията за продажба на енергия на дребно и предприятията за разпределение на транспортни горива или предприятията за продажба на транспортни горива на дребно, извършващи дейност на тяхна територия. Размерът на икономиите на енергия, необходим за изпълнение на задължението, се постига от задължените лица при крайните клиенти, посочени съответно от държавата членка, независимо от изчисленията, направени съгласно член 8, параграф 1, или ако държавата членка реши — посредством сертифицирани икономии на енергия от други лица съгласно предвиденото в параграф 11, буква а) от настоящия член.

4.   Когато предприятията за продажба на енергия на дребно са определени като задължени лица съгласно параграф 3, държавите членки гарантират, че при изпълнение на своите задължения предприятията за продажба на енергия на дребно не създават никакви пречки на потребителите да преминат от един доставчик към друг.

5.   Държавите членки могат да изискват от задължените лица да постигат определен дял от задължителните за тях икономии на енергия сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Държавите членки могат също така да изискват от задължените лица да постигат целите за намаляване на енергийните разходи, при условие че те водят до икономии на енергия при крайното потребление и се изчисляват в съответствие с приложение V, както и да постигат икономиите на енергия чрез насърчаване на мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително мерки за финансово подпомагане, смекчаващи въздействието на цените на въглеродните емисии върху МСП и микропредприятията.

6.   Държавите членки могат да изискват от задължените лица да работят заедно със социалните служби, регионалните органи, местните органи или общините за прилагането на мерки за подобряване на енергийната ефективност сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Това включва определяне и задоволяване на специфичните потребности на определени групи, изложени на риск от енергийна бедност или по-податливи на последиците от нея. С цел защита на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, държавите членки насърчават задължените лица да предприемат действия като саниране на сгради, включително на социални жилища, подмяна на уреди, финансово подпомагане и стимулиране на мерки за подобряване на енергийната ефективност в съответствие с националните схеми за финансиране и подпомагане или обследвания за енергийна ефективност. Държавите членки гарантират допустимостта на мерките за обособените части, разположени в многофамилни сгради.

7.   При прилагането на параграфи 5 и 6, държавите членки изискват от задължените лица да докладват ежегодно за икономиите на енергия, постигнати от тях в резултат на действия, прилагани сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, и изискват агрегирана статистическа информация за техните крайни клиенти, указваща промените в икономиите на енергия спрямо предварително подадената информация, и за предоставената техническа и финансова подкрепа.

8.   Държавите членки изразяват размера на икономиите на енергия, които се изискват от всяко задължено лице, като първично енергийно потребление или като крайно енергийно потребление. Избраният метод за изразяване на размера на изискваните икономии на енергия се използва и за изчисляване на декларираните от задължените лица икономии. Когато се преобразуват стойностите на икономиите на енергия, се прилагат стойностите за долната топлина на изгаряне, посочени в приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията (41) и коефициентът на първична енергия съгласно член 31, освен ако не бъде обосновано използването на други коефициенти за преобразуване.

9.   Държавите членки създават системи за измерване, контрол и проверка, чрез които се извършва документирана проверка на най-малко една представителна извадка със статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност, реализирани от задължените лица. Измерването, контролът и проверката по тази система се извършват независимо от задължените лица. Когато даден субект е задължено лице по национална схема за задължения за енергийна ефективност съгласно член 9 и съгласно СТЕ на ЕС за сгради и автомобилен транспорт в съответствие с Директива 2003/87/ЕО, системата за наблюдение и проверка трябва да гарантира, че цената на въглеродните емисии, която се предава при освобождаването на гориво за потребление в съответствие с Директива 2003/87/ЕО, се взема предвид при изчисляването и отчитането на икономиите на енергия от съответните мерки за икономии на енергия на този субект.

10.   Държавите членки информират Комисията, като част от интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, за въведените системи за измерване, контрол и проверка, включително за използваните методи, за установените проблеми и начина, по който те са били разрешени.

11.   В рамките на схемата за задължения за енергийна ефективност държавите членки могат да разрешат на задължените лица да извършват следните действия:

a)

да отчитат в рамките на изпълнението на своето задължение сертифицирани икономии на енергия, постигнати от доставчици на услуги за енергийна ефективност или други трети лица, включително когато задължените лица насърчават мерки чрез други одобрени от държавата организации или чрез публични органи, като мерките може да включват или да не включват официални форми на партньорство, както и да бъдат съчетавани с други източници на финансиране;

б)

да отчитат икономии на енергия, постигнати в определена година, като икономии, постигнати през всяка от четирите предходни или трите следващи години, при условие че не се излиза извън периодите на задължения, установени в член 8, параграф 1.

В случаите, при които държавите членки разрешават подобна практика, те гарантират, че сертифицирането на икономиите на енергия, посочени в първа алинея, буква а), следва процес на одобряване, въведен в държавите членки, който е ясен, прозрачен и открит за всички участници на пазара и с който се цели свеждане до минимум на разходите за сертифициране.

Държавите членки оценяват и ако е целесъобразно, предприемат мерки за свеждане до минимум на въздействието на преките и непреките разходи на схемите за задълженията за енергийна ефективност върху конкурентоспособността на енергоемките промишлени сектори, изложени на международна конкуренция.

12.   Всяка година държавите членки публикуват икономиите на енергия, постигнати от всяко задължено лице или всяка подкатегория задължени лица, както и общия размер на икономиите на енергия в рамките на схемата.

Член 10

Алтернативни мерки на политиката

1.   В случаите, при които държавите членки решат да изпълняват своите задължения за постигане на изискваните по член 8, параграф 1 икономии на енергия посредством алтернативни мерки на политиката, те гарантират, без да се засяга член 8, параграфи 8 и 9, постигането на изискваните по член 8, параграф 1 икономии на енергия при крайните клиенти.

2.   За всички мерки с изключение на данъчните държавите членки въвеждат системи за измерване, контрол и проверка, в рамките на които се извършва документирана проверка на най-малко една представителна извадка със статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност, въведени от участниците или изпълнителите. Измерването, контролът и проверката се извършват независимо от участниците или изпълнителите.

3.   Държавите членки информират Комисията, като част от интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, за въведените системи за измерване, контрол и проверка, включително за използваните методи, за установените проблеми и начина, по който те са били разрешени.

4.   Когато докладват данъчна мярка, държавите членки доказват как е гарантирана ефективността на ценовия сигнал, като например данъчната ставка и видимостта във времето, при разработването на данъчната мярка. При намаляване на данъчната ставка държавите членки посочват и обосновават по какъв начин данъчните мерки продължават да водят до нови икономии на енергия.

Член 11

Системи за енергийно управление и обследвания за енергийна ефективност

1.   Държавите членки гарантират, че предприятията със средно годишно потребление на енергия над 85 ТJ през предходните три години от всички енергоносители, взети заедно, прилагат система за енергийно управление. Системата за енергийно управление се сертифицира от независим орган съгласно съответните европейски или международни стандарти.

Държавите членки гарантират, че предприятията, посочени в първа алинея, са въвели система за енергийно управление най-късно до 11 октомври 2027 г.

2.   Държавите членки гарантират, че предприятията със средно годишно потребление на енергия над 10 TJ през предходните три години от всички енергоносители, взети заедно, които не прилагат система за енергийно управление, се подлагат на обследване за енергийна ефективност.

Тези обследвания за енергийна ефективност:

a)

се извършват по независим и икономически ефективен начин от квалифицирани или акредитирани експерти в съответствие с член 28; или

б)

се осъществяват и наблюдават от независими органи съгласно националното законодателство.

Държавите членки гарантират, че предприятията, посочени в първа алинея, извършват първото обследване за енергийна ефективност до 11 октомври 2026 г. и че последващите обследвания за енергийна ефективност се извършват най-малко на всеки четири години. Когато тези предприятия вече извършват обследвания за енергийна ефективност в съответствие с първа алинея, те продължават да ги извършват най-малко на всеки четири години в съответствие с настоящата директива.

Предприятията изготвят конкретен и осъществим план за действие въз основа на препоръките от тези обследвания за енергийна ефективност. В плана за действие се определят мерки за изпълнение на всяка препоръка от обследването, когато това е технически или икономически осъществимо. Планът за действие се предава на ръководството на предприятието.

Държавите членки гарантират, че плановете за действие и степента на изпълнение на препоръките се публикуват в годишния доклад на предприятието и че те се оповестяват публично при спазване на правото на Съюза и на националното право в областта на защитата на търговската и фирмената тайна и поверителността.

3.   Когато през дадена година предприятие, посочено в параграф 1, има годишно потребление над 85 TJ, а предприятие, посочено в параграф 2, има годишно потребление над 10 TJ, държавите членки гарантират, че тази информация се предоставя на националните органи, отговарящи за прилагането на настоящия член. За тази цел държавите членки могат да насърчат използването на нова или съществуваща платформа за улесняване на събирането на необходимите данни на национално равнище.

4.   Държавите членки могат да насърчат предприятията, посочени в параграфи 1 и 2, да предоставят в годишните си доклади информация за годишното си потребление на енергия в kWh, годишния обем на потребената вода в кубични метри и сравнение на потреблението им на енергия и вода с предходните години.

5.   Държавите членки насърчават наличието за всички крайни клиенти на висококачествени обследвания за енергийна ефективност, които са икономически ефективни и които:

a)

се извършват по независим начин от квалифицирани или акредитирани експерти в съответствие с критериите за квалификация; или

б)

се осъществяват и наблюдават от независими органи съгласно националното законодателство.

Посочените в първа алинея обследвания за енергийна ефективност могат да се извършват от вътрешни експерти или лица, извършващи обследвания за енергийна ефективност, ако съответната държава членка е въвела схема за осигуряване и проверка на качеството на обследванията, включително, ако е целесъобразно, годишна произволна извадка от най-малкото статистически значим процентен дял от всички обследвания за енергийна ефективност, проведени от вътрешни експерти или лица, извършващи обследвания за енергийна ефективност.

За да се гарантира високо качество на обследванията за енергийна ефективност и системите за енергийно управление, държавите членки установяват прозрачни и недискриминационни минимални критерии за обследванията за енергийна ефективност в съответствие с приложение VI и при отчитане на съответните европейски или международни стандарти. Държавите членки определят компетентен орган или структура, които да гарантират спазването на сроковете за извършване на обследванията за енергийна ефективност, посочени в параграф 2 от настоящия член, и правилното прилагане на минималните критерии, установени в приложение VI.

При обследванията за енергийна ефективност не се включват клаузи, които да препятстват изпращането на констатациите от обследването на квалифициран или акредитиран доставчик на услуги за енергийна ефективност, при условие че клиентът не възразява.

6.   Държавите членки разработват програми, с които насърчават и предоставят техническа помощ на МСП, за които не се прилагат параграфи 1 или 2, с цел тези МСП да се подлагат на обследвания за енергийна ефективност и да изпълняват впоследствие препоръките от тези обследвания.

Въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии и без да се засяга правото на Съюза в областта на държавната помощ, държавите членки могат да създадат механизми, например центрове за обследване за енергийна ефективност за МСП и за микропредприятия — когато те не се конкурират с частни лица, извършващи обследвания за енергийна ефективност — които предлагат провеждането на обследвания за енергийна ефективност. Те могат да предвидят и други схеми за подпомагане на МСП, включително ако те са сключили споразумения на доброволна основа, с цел да се покрият разходите за извършването на обследвания за енергийна ефективност и за изпълнението на препоръки от тези обследвания, насочени към висока икономическа ефективност, ако мерките, предложени в тези препоръки, бъдат изпълнени.

7.   Държавите членки гарантират, че програмите, посочени в параграф 6, включват подкрепа за МСП при количествената оценка на многобройните ползи от мерките за енергийна ефективност в рамките на тяхната дейност, разработването на пътни карти за енергийна ефективност и на мрежи за енергийна ефективност за МСП, подпомагани от независими експерти.

Държавите членки представят на вниманието на МСП, включително чрез съответните представителни посреднически организации, конкретни примери как системите за енергийно управление могат да подпомогнат тяхната стопанска дейност. Комисията подпомага държавите членки, като оказва подкрепа за обмена на най-добри практики в тази област.

8.   Държавите членки разработват програми за насърчаване на предприятия, които не са МСП и за които не се прилагат параграфи 1 или 2, да се подлагат на обследвания за енергийна ефективност и да изпълняват впоследствие препоръките от тези обследвания.

9.   Обследванията за енергийна ефективност се считат за отговарящи на изискванията по параграф 2, когато:

a)

се провеждат по независим начин, въз основа на минималните критерии, установени в приложение VI;

б)

се извършват съгласно споразумения на доброволна основа, сключени между организации от заинтересовани страни и орган, определен и работещ под надзора на съответната държава членка, от друг орган, на който компетентните органи са възложили съответното задължение, или от Комисията.

Достъпът на участници на пазара, предлагащи услуги за енергийна ефективност, се основава на прозрачни и недискриминационни критерии.

10.   Предприятията, които изпълняват договор за спестяване на енергия с гарантиран резултат, се освобождават от изискванията, установени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, при условие че този договор урежда необходимите елементи от системата за енергийно управление и че отговаря на изискванията, посочени в приложение XV.

11.   Предприятията, които прилагат система за управление на околната среда, която е сертифицирана от независим орган съобразно съответните европейски или международни стандарти, се освобождават от изискванията, установени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, при условие че системата за управление на околната среда включва обследване за енергийна ефективност в съответствие с минималните критерии, установени в приложение VI.

12.   Обследванията за енергийна ефективност могат да бъдат самостоятелни или част от по-общ одит за въздействието върху околната среда. Държавите членки могат да поискат в рамките на обследване за енергийна ефективност да бъде извършена оценка на техническата и икономическата осъществимост на свързване към съществуваща или планирана централна отоплителна или охладителна мрежа.

Без да се засяга правото на Съюза в областта на държавната помощ, държавите членки могат да прилагат схеми за стимулиране и подпомагане на изпълнението на препоръките от обследванията за енергийна ефективност и други подобни мерки.

Член 12

Центрове за данни

1.   До 15 май 2024 г. и всяка година след това държавите членки изискват от собствениците и операторите на намиращите се на тяхна територия центрове за данни с потребление на енергия от инсталираните информационни технологии (ИТ) най-малко 500kW да оповестяват публично информацията, посочена в приложение VII, с изключение на информацията, за която се прилагат правото на Съюза и националното право в областта на защитата на търговската и стопанската тайна и поверителността.

2.   Параграф 1 не се прилага за центровете за данни, които биват използвани или които предоставят услугите си изключително с крайна цел отбрана и гражданска защита.

3.   Комисията създава европейска база данни за центровете за данни, която включва информацията, съобщена от задължените центрове за данни в съответствие с параграф 1. Европейската база данни е публично достъпна на агрегирано равнище.

4.   Държавите членки насърчават собствениците и операторите на намиращите се на тяхна територия центрове за данни с потребление на енергия от инсталираните ИТ мощности равно на или по-голямо от 1 MW да вземат предвид най-добрите практики, посочени в най-новата версия на Кодекса на ЕС за енергийна ефективност в центровете за данни.

5.   До 15 май 2025 г. Комисията оценява наличните данни за енергийната ефективност на центровете за данни, които са ѝ били представени съгласно параграфи 1 и 3, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен, когато е целесъобразно, от законодателни предложения, съдържащи допълнителни мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително за установяване на минимални стандарти за ефективност, и оценка на осъществимостта на прехода към сектор на центровете за данни с нулеви нетни емисии, в тесни консултации със съответните заинтересовани страни. В предложенията може да се определи срок, в рамките на който се изисква съществуващите центрове за данни да постигнат на минимално ниво на ефективност.

Член 13

Измерване на потреблението на природен газ

1.   Държавите членки гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово разумно и пропорционално спрямо потенциалните икономии на енергия, крайните клиенти на природен газ са оборудвани с индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отразяват действителното енергийно потребление на съответния краен клиент и дават информация за действителното време на потреблението.

Такъв индивидуален измервателен уред на конкурентна цена се осигурява, когато:

a)

се подменя съществуващ уред, освен в случаите, когато това е технически невъзможно или икономически неефективно по отношение на очакваните потенциални икономии в дългосрочен план;

б)

се прави свързване на нова сграда или основен ремонт на съществуваща сграда по смисъла на Директива 2010/31/ЕС.

2.   Когато и доколкото държавите членки прилагат интелигентни измервателни системи и са въвели интелигентни измервателни уреди за природен газ в съответствие с Директива 2009/73/ЕО:

a)

те правят необходимото измервателните системи да осигуряват информация на крайните клиенти относно реалния период на потребление, както и да се вземат изцяло под внимание целите за енергийна ефективност и ползите за крайния клиент при определяне на минимално допустимите функционални характеристики на измервателните уреди и задълженията, наложени на участниците на пазара;

б)

те гарантират сигурността на интелигентните измервателни уреди и предаването на данни, както и неприкосновеността на личния живот на крайните клиенти, при спазване на съответното право на Съюза относно защита на данните и неприкосновеността на личния живот;

в)

те изискват по време на монтирането на интелигентни измервателни уреди на потребителите да се дават подходящи съвети и информация, по-специално за пълните възможности на тези уреди по отношение на управлението на отчитането на показанията и наблюдението на потреблението на енергия.

Член 14

Отчитане на отоплението, охлаждането и топлата вода за битови нужди

1.   Държавите членки гарантират, че за централните отоплителни и охладителни системи и топлата вода за битови нужди крайните клиенти получават измервателни уреди на конкурентни цени, които отразяват вярно тяхното действително потребление на енергия.

2.   В случаите, когато топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди за дадена сграда се подават от централен източник, обслужващ множество сгради, или от централна отоплителна или централна охладителна система, при топлообменника или точката на доставка се монтира измервателен уред.

Член 15

Отчитане на разпределението и дялово разпределяне на разходите за отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди

1.   В многофамилните и многофункционалните сгради с централен източник на топлинна енергия или централен източник на енергия за охлаждане, или снабдявани от централна отоплителна или централна охладителна система, се монтират индивидуални измервателни уреди за измерване на консумацията на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди във всяка обособена част от сградата, когато това е технически осъществимо и икономически ефективно от гледна точка на пропорционалността спрямо потенциалните икономии на енергия.

В случаите, при които използването на индивидуални измервателни уреди не е технически осъществимо или икономически ефективно за измерване на потреблението на топлинната енергия във всяка обособена част от сградата, се използват индивидуални топлинни разпределители за определяне на потреблението на топлинна енергия при всеки радиатор, освен ако съответната държава членка докаже, че монтирането на подобни топлинни разпределители не би било икономически ефективно. В такива случаи може да бъде разгледана възможността за използване на алтернативни икономически ефективни методи за измерване на потреблението на топлинна енергия. Общите критерии, методики и процедури за определяне на техническата неосъществимост и липсата на икономическа ефективност се определят ясно и се публикуват от всяка държава членка.

2.   Независимо от параграф 1, първа алинея, индивидуални измервателни уреди се предоставят за топла вода за битови нужди в нови многофамилни сгради и в жилищната част на нови многофункционални сгради, които са оборудвани с централен източник на топлинна енергия за топла вода за битови нужди или се снабдяват от централни отоплителни системи.

3.   В случаите, при които многофамилни или многофункционални сгради се снабдяват от централна отоплителна или централна охладителна система, или когато в такива сгради преобладават собствени, общи за сградата отоплителни или охладителни системи, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление държавите членки гарантират, че разполагат с прозрачни, обществено достъпни национални правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди в такива сгради. Когато е целесъобразно, тези правила включват насоки за начина на разпределяне на разходите за енергия, която се използва за:

a)

топла вода за битови нужди;

б)

топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация и с цел отопление на общите помещения, когато стълбищата и коридорите са оборудвани с радиатори;

в)

отопляване или охлаждане на апартаментите.

Член 16

Изискване за дистанционно отчитане

1.   За целите на членове 14 и 15 новомонтираните измервателни уреди и топлинни разпределители са уреди с дистанционно отчитане. Прилагат се условията за техническата приложимост и икономическата ефективност, установени в член 15, параграф 1.

2.   До 1 януари 2027 г. съответните измервателни уреди и топлинните разпределители, които вече са монтирани, но не са с дистанционно отчитане, трябва или да бъдат преустроени така, че да могат да се отчитат дистанционно, или да бъдат заменени с уреди с дистанционно отчитане, освен когато съответната държава членка докаже, че това е икономически неефективно.

Член 17

Информация за фактурирането на потреблението на природен газ

1.   В случаите, при които крайните клиенти не разполагат с интелигентните измервателни уреди за природен газ, посочени в Директива 2009/73/ЕО, държавите членки трябва да гарантират, че информацията за фактурирането относно потреблението на природен газ да е надеждна, точна и основана на действителното потребление, в съответствие с точка 1.1 от приложение VIII, когато това е технически възможно и икономически оправдано.

Това задължение може да бъде изпълнено чрез система за редовно самоотчитане от крайните клиенти, при която те съобщават показанията от своя измервателен уред на енергийния доставчик. Единствено когато крайният клиент не съобщи показанията от измервателния си уред за даден период на фактуриране, фактурирането се основава на прогнозно потребление или на фиксирана стойност.

2.   Измервателните уреди, монтирани в съответствие с Директива 2009/73/ЕО, трябва да предоставят точна информация за фактурирането, основана на действителното потребление. Държавите членки гарантират, че крайните клиенти имат възможност за лесен достъп до допълнителна информация относно предходно потребление, която позволява подробни самостоятелни проверки.

Допълнителната информация относно предходното потребление включва:

a)

кумулативни данни за срок от най-малко три предходни години или за периода от началото на договора за доставка, ако той е по-кратък;

б)

подробни данни според времето на използване за който и да е ден, седмица, месец и година.

Данните, посочени във втора алинея, буква а), съответстват на интервалите, за които е предоставена информацията от честото фактуриране.

Данните, посочени във втора алинея, буква б), се предоставят на крайния клиент чрез интернет или чрез интерфейса на измервателния уред, като обхваща срок от поне 24 предходни месеца или периода от началото на договора за доставка, ако той е по-кратък.

3.   Независимо дали са монтирани интелигентни измервателни уреди, държавите членки:

a)

изискват — доколкото информацията за енергийното фактуриране и за предходното потребление на крайните клиенти е налична — по искане на крайния клиент тази информация да се предоставя на доставчик на услуги за енергийна ефективност, посочен от съответния краен клиент;

б)

гарантират, че на крайните клиенти се предлага възможност за електронна информация за фактурирането и електронни фактури и че при поискване те получават ясно и разбираемо обяснение за начина на изчисляване на тяхната сметка, особено когато сметките не се основават на действително потребление;

в)

гарантират, че наред с фактурата на крайните клиенти се предоставя и подходяща информация, която съдържа подробно описание на текущите цени на енергията, в съответствие с приложение VIII;

г)

могат да предвидят, че по искане на крайния клиент информацията, съдържаща се в тези сметки, не се приема като искане за плащане. В подобни случаи държавите членки гарантират, че доставчиците на енергийни източници предлагат гъвкави условия за самите плащания;

д)

изискват на потребителите да се предоставят при поискване информация и оценка на разходите за енергия своевременно и в лесно разбираем формат, който им позволява да сравняват търговските условия на сходна основа.

Член 18

Информация за фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди

1.   Когато са монтирани измервателни уреди или топлинни разпределители, държавите членки гарантират, че информацията за фактурирането и потреблението е надеждна, точна и се основава на действителното потребление или на показанията на топлинния разпределител, в съответствие с точки 1 и 2 от приложение IX, за всички крайни ползватели.

Това задължение може, когато дадена държава членка предвижда това и с изключение на случаите, когато се измерва разпределението на потреблението въз основа на топлинни разпределители съгласно член 15, да бъде изпълнено чрез система за редовно самоотчитане от крайния клиент или крайния ползвател, при която той съобщава показанията от своя измервателен уред. Единствено когато крайният клиент или крайният ползвател не е съобщил показанията от измервателния си уред за даден период на фактуриране, фактурирането се основава на оценка на потреблението или на фиксирана стойност.

2.   Държавите членки:

a)

изискват — в случай че има налична информация за фактурирането на енергията и за предходното потребление или показания на топлинния разпределител на крайните ползватели — тази информация да се предоставя, по искане на крайния ползвател, на посочен от крайния ползвател доставчик на услуги за енергийна ефективност;

б)

гарантират, че на крайните клиенти се предлага възможност за електронна информация за фактурирането и електронни фактури;

в)

гарантират, че на всички крайни ползватели се предоставя ясна и разбираема информация за фактурирането, в съответствие с точка 3 от приложение IX;

г)

насърчават киберсигурността и гарантират правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данните на крайните ползватели в съответствие с приложимото право на Съюза.

Държавите членки могат да предвидят, че по искане на крайния клиент, предоставянето на информация за фактурирането не се счита за искане за плащане. В такива случаи държавите членки гарантират предлагането на гъвкави схеми за действително плащане.

3.   Държавите членки решават кой трябва да отговаря за предоставянето на информацията по параграфи 1 и 2 за крайните ползватели, които нямат пряк или индивидуален договор с доставчик на енергия.

Член 19

Разходи за достъп до информация за измерването и до информация за фактурирането на потреблението на природен газ

Държавите членки гарантират, че крайните клиенти получават безплатно всички свои сметки за потребление на енергия и информация за фактурирането, както и че разполагат с безплатен достъп по подходящ начин до данните за своето потребление.

Член 20

Разходи за достъп до информация за отчитането, фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди

1.   Държавите членки гарантират, че крайните ползватели получават безплатно всички свои сметки за потребление на енергия и информация за фактурирането, както и че разполагат с безплатен достъп по подходящ начин до данните за своето потребление.

2.   Независимо от параграф 1 от настоящия член, разпределението на разходите за информация за фактурирането по отношение на индивидуалното потребление на топлинна енергия, енергия за охлаждане и топла вода за битови нужди в многофамилни и многофункционални сгради съгласно член 15 се извършва, без да се формира печалба. Разходите, произтичащи от възлагането на тази задача на трето лице, обикновено доставчик на услуги или местен доставчик на енергия, които покриват измерването, дяловото разпределяне и отчитането на действителното индивидуално потребление в такива сгради, могат да бъдат прехвърлени на крайните ползватели, доколкото тези разходи са разумни.

3.   За да се гарантира, че разходите за посочените в параграф 2 услуги по отчитане на разпределението са разумни, държавите членки могат да стимулират конкуренцията в този сектор на услугите, като предприемат необходимите мерки, например като препоръчват или по друг начин насърчават използването на тръжни процедури или използването на оперативно съвместими уреди и системи, улесняващи смяната на доставчиците на услуги.

ГЛАВА IV

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Член 21

Основни договорни права по отношение на отоплението, охлаждането и топлата вода за битови нужди

1.   Без да се засягат правилата на Съюза относно защитата на потребителите, и по-специално Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (42) и Директива 93/13/ЕИО на Съвета (43), държавите членки гарантират, че крайните клиенти и, когато е изрично посочено, крайните ползватели имат правата, предвидени в параграфи 2—9 от настоящия член.

2.   Крайните клиенти имат право да сключват със своя доставчик договор, в който се посочват:

a)

идентификационните данни, адресът и данните за контакт на доставчика;

б)

предоставяните услуги и включените нива на качество на услугите;

в)

видовете услуги по поддръжката, включени в договора без допълнителни такси;

г)

средствата, чрез които може да се получи актуална информация за всички приложими тарифи, такси за поддръжка и продукти или услуги в пакета;

д)

продължителността на договора, условията за подновяване и прекратяване на договора и услугите, включително продуктите или услугите, които се предоставят в пакет с посочените услуги, както и дали се разрешава прекратяване на договора, без да се заплаща такса;

е)

договорености за обезщетение и възстановяване на суми, които се прилагат, ако не са спазени нивата на качество на договорената услуга, включително неточно или забавено фактуриране;

ж)

способът за започване на извънсъдебни процедури за решаване на спорове в съответствие с член 22;

з)

информация относно правата на потребителите, включително информация относно разглеждането на жалби и цялата информация, посочена в настоящия параграф, като данните се посочват ясно във фактурата или на уебсайта на предприятието и се включват данните за връзка или линк към уебсайта на единните точки за контакт, посочени в член 22, параграф 3, буква д);

и)

данните за контакт, които дават възможност на клиента да определи съответните звена за обслужване на едно гише, посочени в член 22, параграф 3, буква а).

Условията на доставчиците трябва да са справедливи и да се предоставят предварително на крайните клиенти. Информацията, посочена в настоящия параграф, се предоставя преди сключването или потвърждаването на договора. Когато договорите се сключват чрез посредници, тази информация също се предоставя преди сключването на договора.

На крайните клиенти и крайните ползватели се предоставя резюме на основните договорни условия, включително цените и тарифите, което е изготвено на разбираем език и по кратък и опростен начин.

На крайните клиенти се предоставя копие от договора и ясна, поднесена по прозрачен начин информация за приложимите цени и тарифи и за стандартните ред и условия във връзка с достъпа до услуги за отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди и тяхното използване.

Държавите членки решават кой трябва да отговаря за предоставянето на информацията по настоящия параграф за крайните ползватели, които нямат пряк или индивидуален договор с доставчик, при поискване, безплатно и по подходящ начин.

3.   Крайните клиенти се уведомяват по подходящ начин за всяко намерение за промяна в договорните условия. Доставчиците уведомяват крайните си клиенти директно, по прозрачен и разбираем начин, за всяко преизчисляване на цената за доставка, както и за причините и предварителните условия за преизчисляването и за неговия обхват, в подходящ момент, не по-късно от две седмици или не по-късно от един месец за битовите потребители, преди преизчисляването да започне да се прилага. Крайните клиенти незабавно информират крайните ползватели за новите условия.

4.   Доставчиците предлагат на крайните клиенти широк набор методи на плащане. Тези методи на плащане не дискриминират неправомерно клиентите. Разликите в таксите, свързани с методите на плащане или системите за авансови плащания, трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални и да не надвишават преките разходи, дължими от получателя на плащането за използването на конкретния метод на плащане или система за авансово плащане, в съответствие с член 62 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (44).

5.   Съгласно параграф 4 битовите клиенти, които имат достъп до системи за авансови плащания, не трябва да са поставени в по-неблагоприятно положение поради този факт.

6.   На крайните клиенти и когато е приложимо — на крайните ползватели, се предоставят справедливи и прозрачни общи условия, които са формулирани ясно и недвусмислено и не включват извъндоговорни пречки за упражняването на правата на потребителите, например прекомерна договорна документация. Крайните ползватели получават достъп до тези общи условия при поискване. Крайните клиенти и крайните ползватели са защитени от непочтени или подвеждащи методи на продажба. На крайните клиенти с увреждания се предоставя цялата информация от значение относно техния договор с доставчика им в достъпен формат.

7.   Крайните клиенти и крайните ползватели имат право да получават от своите доставчици добро качество на обслужване и разглеждане на жалбите. Доставчиците разглеждат жалбите по опростен, справедлив и бърз начин.

8.   Компетентните органи гарантират прилагането на мерките за защита на потребителите, предвидени в настоящата директива. Компетентните органи действат независимо от всякакви пазарни интереси.

9.   В случай на планирано изключване на съответните крайни клиенти се предоставя подходяща информация за алтернативни мерки достатъчно рано, но не по-късно от един месец преди планираното изключване, и без допълнителни разходи.

Член 22

Информиране и повишаване на осведомеността

1.   Държавите членки, в сътрудничество с регионалните и местните органи, когато е приложимо, гарантират, че информацията относно наличните мерки за подобряване на енергийната ефективност, отделните действия и финансовите и правните рамки е прозрачна, достъпна и се разпространява широко до всички заинтересовани участници на пазара като крайни клиенти, крайни ползватели, потребителски организации, представители на гражданското общество, общности за енергия от възобновяеми източници, граждански енергийни общности, местни и регионални органи, енергийни агенции, доставчици на социални услуги, строители, архитекти, инженери, одитори по околната среда и лица, извършващи обследвания за енергийна ефективност, както и монтажници на сградни компоненти съгласно определението в член 2, точка 9 от Директива 2010/31/ЕС.

2.   Държавите членки предприемат подходящи мерки за насърчаване и улесняване на ефикасното използване на енергия от крайните клиенти и крайните ползватели. Тези мерки трябва да бъдат част от национална стратегия, например от интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, предвиден в Регламент (ЕС) 2018/1999, или от дългосрочната стратегия за санирането, утвърдена съгласно член 2а от Директива 2010/31/ЕС.

За целите на настоящия член тези мерки включват набор от инструменти и политики за насърчаване на промени в поведението, като:

a)

фискални стимули;

б)

достъп до финансиране, ваучери, безвъзмездни средства или субсидии;

в)

оценки на потреблението на енергия, подкрепени от публичните органи, и консултантски услуги и подкрепа, насочени специално към битовите потребители, по-специално хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища;

г)

консултантски услуги, насочени специално към МСП и микропредприятията;

д)

предоставяне на информация в достъпна форма на хора с увреждания;

е)

примерни проекти;

ж)

дейности на работното място;

з)

обучения;

и)

цифрови инструменти;

й)

стратегии за приобщаване.

3.   За целите на настоящия член мерките, посочени в параграф 2, обхващат създаването на рамка за подкрепа за участници на пазара като посочените в параграф 1, по-специално с цел:

a)

създаване на звена за обслужване на едно гише или подобни механизми за предоставяне на технически, административни и финансови консултации и помощ във връзка с енергийната ефективност, сред които контрол на разхода на енергия на домакинствата, енергийно саниране на сгради, информация за подмяна на стари и неефективни отоплителни системи с модерни и по-ефективни уреди и внедряване на енергия от възобновяеми източници и на съхраняване на енергия за сградите, на крайните клиенти и крайните ползватели, особено битовите и малките небитови крайни клиенти и ползватели, включително МСП и микропредприятията;

б)

сътрудничество с частни субекти, които предоставят услуги като обследвания за енергийна ефективност и оценки на потреблението на енергия, решения за финансиране и извършване на енергийно саниране;

в)

предоставяне на информация за икономически ефективни и лесно осъществими промени в потреблението на енергия;

г)

разпространение на информация за мерките за енергийна ефективност и финансовите инструменти за тази цел;

д)

създаване на единни точки за контакт с цел предоставяне на крайните клиенти и крайните ползватели на цялата необходима информация относно техните права, приложимото право и механизмите за решаване на спорове, с които разполагат в случай на спор. Такива точки за контакт могат да са част от пунктове за обща информация за потребителите.

4.   За целите на настоящия член държавите членки, в сътрудничество с компетентните органи и, когато е целесъобразно, със заинтересовани страни от частния сектор, създават специализирани звена за обслужване на едно гише или подобен механизъм за предоставяне на технически, административни и финансови консултации за енергийна ефективност. Тези структури:

a)

предоставят целенасочена информация за техническите и финансовите възможности и решения на домакинствата, МСП, микропредприятията, публичните органи;

б)

предоставят цялостна подкрепа за всички домакинства, като обръщат специално внимание на домакинствата, засегнати от енергийна бедност, и сградите с най-лоши характеристики, както и на акредитираните дружества и монтажни предприятия, предоставящи услуги за модернизиране, адаптирани към различните видове жилища и географския обхват, и предоставят подкрепа на различните етапи на проекта за модернизиране, включително с цел улесняване на прилагането на минимален стандарт за енергийни характеристики, когато такъв стандарт е предвиден в законодателен акт на Съюза;

в)

предоставят съвети относно поведението, свързано с потреблението на енергия.

5.   Когато е целесъобразно, специализираните структури за обслужване на едно гише, посочени в параграф 4:

a)

предоставят информация за квалифицирани специалисти в областта на енергийната ефективност;

б)

събират агрегирани данни по типове проекти за енергийна ефективност, обменят опит и го оповестяват публично;

в)

свързват потенциални проекти с участници на пазара, по-специално по-малки проекти с местен характер.

За целите на първа алинея, буква б) Комисията оказва съдействие на държавите членки с цел да се улесни споделянето на добри практики и да се засили трансграничното сътрудничество във връзка с тях.

6.   Звената за обслужване на едно гише, посочени в параграф 4, предлагат специализирани услуги за хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и хората от домакинства с ниски доходи.

Комисията дава на държавите членки насоки за разработване на звена за обслужване на едно гише с цел да се изгради хармонизиран подход в целия Съюз. С тези насоки се насърчава сътрудничеството между публичните органи, енергийните агенции и инициативите, ръководени от общностите.

7.   Държавите членки установяват съответни условия за участниците на пазара с цел предоставяне на подходяща и целева информация и консултации по въпроси на енергийната ефективност на крайните клиенти, включително хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, МСП и микропредприятията.

8.   Държавите членки гарантират, че крайните клиенти, крайните ползватели, хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, имат достъп до опростен, справедлив, прозрачен, независим, ефективен и ефикасен механизъм за извънсъдебно решаване на спорове във връзка с правата и задълженията, предвидени в настоящата директива, чрез независим механизъм като енергиен омбудсман или орган за защита на потребителите или чрез регулаторен орган. Когато крайният клиент е потребител съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (45), тези извънсъдебни механизми за решаване на спорове трябва да отговарят на изискванията, предвидени в посочената директива. Вече съществуващите в държавите членки механизми за извънсъдебно решаване на спорове могат да бъдат използвани за тази цел, при условие че са също толкова ефективни.

Ако е необходимо, държавите членки гарантират, че органите за алтернативно решаване на спорове си сътрудничат с цел да осигурят опростени, справедливи, прозрачни, независими, ефективни и ефикасни механизми за извънсъдебно решаване на спорове във връзка с продукти или услуги, които са обвързани с продукти или услуги, попадащи в обхвата на настоящата директива, или са част от пакети, съдържащи такива продукти или услуги.

Участието на предприятия в механизмите за извънсъдебно решаване на спорове на битовите потребители е задължително, освен ако държавата членка не докаже пред Комисията, че други механизми са еднакво ефективни.

9.   Без да се засягат основните принципи на правото на държавите членки в областта на собствеността и наемните правоотношения, държавите членки предприемат необходимите мерки за отстраняване на регулаторни и нерегулаторни пречки за енергийната ефективност във връзка с разделянето на стимулите между собствениците и наемателите на дадена сграда или между собствениците на дадена сграда или обособена част от сграда с оглед да се гарантира, че тези лица не се въздържат да извършват инвестиции за подобряване на енергийната ефективност каквито в противен случай биха осъществили поради факта, че няма да получат всички ползи за себе си или поради липсата на правила за разпределяне на разходите и ползите помежду им.

Мерките за отстраняване на такива пречки могат да включват осигуряване на стимули, отмяна или изменение на правни или регулаторни разпоредби, приемане на указания и тълкувателни актове, опростяване на административните процедури, включително национални правила и мерки за регулиране на процеса за вземане на решения при наличие на много собственици, както и възможността за използване на решения на трети лица за финансиране. Тези мерки могат да бъдат съчетани с осигуряване на образование, обучение и специфична информация, както и техническо съдействие в областта на енергийната ефективност за участници на пазара като посочените в параграф 1.

Държавите членки предприемат подходящи мерки в подкрепа на многостранния диалог между значими партньори като местни и регионални органи, социалните партньори, организации на собственици и наематели, организации на потребителите, енергоразпределителни предприятия или предприятия за продажба на енергия на дребно, ДПУЕЕ, общности за енергия от възобновяеми източници, граждански енергийни общности, публични органи и агенции, с цел да бъдат определени предложения за съвместно приемани мерки, стимули и насоки, свързани с разделянето на стимулите между собствениците и наемателите или между собствениците на сгради или обособени части от сгради.

Всяка държава членка докладва за такива пречки и за мерките, предприети в нейната дългосрочна стратегия за саниране, утвърдена съгласно член 2а от Директива 2010/31/ЕС и съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999.

10.   Комисията насърчава обмена и широкото разпространение на информация относно добри практики и методики в областта на енергийната ефективност и предоставя техническа помощ за смекчаване на разделянето на стимулите в държавите членки.

Член 23

Партньорства за енергийна ефективност

1.   До 11 октомври 2024 г. Комисията оценява дали съществуващите партньорства обхващат въпросите на енергийната ефективност. Ако оценката покаже, че съществуващите партньорства не обхващат в достатъчна степен въпросите на енергийната ефективност, Комисията установява секторни партньорства за енергийна ефективност на равнището на Съюза с подпартньорства за всеки липсващ сектор, като обединява по приобщаващ и представителен начин основните заинтересовани страни, включително социалните партньори, в сектори като ИКТ, транспорта, финансите и строителството.

Ако бъде установено партньорство, Комисията определя, когато е целесъобразно, председател за всяко секторно партньорство на Съюза за енергийна ефективност.

2.   Партньорствата, посочени в параграф 1, имат за цел да улесняват диалозите по въпросите на климата и енергийния преход между заинтересованите страни и да насърчават секторите да изготвят пътни карти за енергийна ефективност, за да се очертаят наличните мерки и технологични варианти за постигане на икономии на енергия, с цел подготовка за енергията от възобновяеми източници и декарбонизиране на секторите.

Тези пътни карти биха имали ценен принос за подпомагане на секторите да планират инвестициите, необходими за постигането на целите на настоящата директива и на Регламент (ЕС) 2021/1119, както и да улеснят трансграничното сътрудничество между участниците с цел укрепване на вътрешния пазар.

Член 24

Предоставяне на възможности и защита на уязвимите клиенти и намаляване на енергийната бедност

1.   Без да се засягат техните национални икономически и социални политики, както и задълженията им съгласно правото на Съюза, държавите членки предприемат подходящи мерки за предоставяне на възможности и защита на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища.

При определянето на понятието „уязвими клиенти“ съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2009/73/ЕО и член 28, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/944, държавите членки вземат предвид крайните ползватели.

2.   Без да се засягат техните национални икономически и социални политики, както и задълженията им съгласно правото на Съюза, държавите членки прилагат мерки за подобряване на енергийната ефективност и сродни мерки за защита или информиране на потребителите, по-специално посочените в член 8, параграф 3 и член 22 от настоящата директива, приоритетно сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, с цел облекчаване на енергийната бедност. Наблюдението и докладването на тези мерки се извършват в рамките на съществуващите изисквания за докладване, предвидени в член 24 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

3.   За да окажат подкрепа на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, държавите членки, когато е целесъобразно:

a)

прилагат мерки за подобряване на енергийната ефективност с цел смекчаване на ефектите от разпределението, дължащи се на други политики и мерки, като например данъчни мерки в съответствие с член 10 от настоящата директива или схеми за търговия с емисии за сградния и транспортния сектор в съответствие с Директива 2003/87/ЕО;

б)

използват по най-добрия възможен начин публичното финансиране, което е на разположение на равнището на Съюза и на национално равнище, включително, когато е приложимо, финансовата вноска, която държавите членки получават от Социалния фонд за климата съгласно членове 9 и 14 от Регламент (ЕС) 2023/955, и приходите от търгове за квоти от търговия с емисии съгласно СТЕ на ЕС в съответствие с Директива 2003/87/ЕО, за инвестиции в мерки за подобряване на енергийната ефективност като приоритетни действия;

в)

правят своевременни, ориентирани към бъдещето инвестиции в мерки за подобряване на енергийната ефективност, преди да се е проявило въздействието на други политики и мерки за разпределяне;

г)

насърчават техническата помощ и въвеждането на подходящи инструменти за финансиране, като например схеми със сметки за комунални услуги, местен резерв за загуби по заеми, гаранционни фондове, фондове, насочени към основно саниране и саниране за достигане на минимално равнище на икономии на енергия;

д)

насърчават техническата помощ за социалните участници с цел да се поощри активното участие на уязвимите клиенти на енергийния пазар и да се постигнат положителни промени в тяхното поведение при потреблението на енергия;

е)

осигуряват достъп до финансиране, безвъзмездни средства или субсидии, обвързани с достигането на минимално равнище на икономии на енергия, и по този начин улесняват достъпа до финансово достъпни банкови заеми или специални кредитни линии.

4.   Държавите членки създават мрежа от експерти от различни сектори, като здравеопазването, сградния сектор и социалния сектор, и възлагат на тази мрежа — или на вече съществуваща мрежа — разработването на стратегии за подпомагане на вземащите решения на местно и национално равнище при прилагането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, на инструменти за техническа помощ и финансови инструменти, насочени към намаляване на енергийната бедност. Държавите членки се стремят да осигурят мрежа от експерти, чийто състав осигурява баланс между половете и отразява гледните точки на всички хора.

Държавите членки могат да възложат на мрежата от експерти да предоставя съвети относно:

a)

националните определения, показатели и критерии за енергийна бедност, засегнати от енергийна бедност и уязвими клиенти, включително крайни ползватели;

б)

разработването или подобряването на съответните показатели и набори от данни, свързани с проблема за енергийната бедност, които следва да се използват и докладват;

в)

методите и мерките за осигуряване на икономическата достъпност на разходите за живот и насърчаването на неутралността по отношение на разходите за жилища или подходи, които гарантират, че публичното финансиране, инвестирано в мерки за подобряване на енергийната ефективност, е от полза както за собствениците, така и за наемателите на сгради и обособени части от сгради, по-специално по отношение на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища;

г)

мерките за предотвратяване или смекчаване на ситуации, в които определени групи от населението са по-засегнати или по-изложени на риск от енергийна бедност или по-податливи на последиците от нея, например въз основа на техните доходи, пол, здравословно състояние или принадлежност към малцинствена група и демография.

ГЛАВА V

ЕФЕКТИВНОСТ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ДОСТАВКИ

Член 25

Оценка и планиране на отоплението и охлаждането

1.   Като част от интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата и неговите актуализации съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 всяка държава членка представя на Комисията всеобхватна оценка на отоплението и охлаждането. Тази всеобхватна оценка съдържа информацията, посочена в приложение X към настоящата директива, и се придружава от оценката, извършена съгласно член 15, параграф 7 от Директива (ЕС) 2018/2001.

2.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да могат заинтересованите страни, засегнати от всеобхватната оценка, посочена в параграф 1, да участват в подготовката на планове за отопление и охлаждане, всеобхватната оценка и политиките и мерките, като същевременно се гарантира, че компетентните органи не разкриват, нито публикуват търговски или стопански тайни, които са били определени като такива.

3.   За целите на посочената в параграф 1 всеобхватна оценка държавите членки извършват анализ на разходите и ползите, който обхваща тяхната територия, въз основа на климатичните условия, икономическата осъществимост и техническата съвместимост. Анализът на разходите и ползите трябва да може да улесни намирането на най-ефективните по отношение на ресурсите и разходите решения за посрещане на нуждите от отопление и охлаждане, като се отчита принципът „енергийната ефективност на първо място“. Анализът на разходите и ползите може да бъде част от екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (46).

Държавите членки определят компетентните органи, отговорни за изготвянето на анализите на разходите и ползите, осигуряват подробна методика и допускания в съответствие с приложение XI и установяват и публикуват процедурите за изготвяне на икономическия анализ.

4.   Когато във всеобхватната оценка, посочена в параграф 1 от настоящия член, и в анализа, посочен в параграф 3 от настоящия член, се установи потенциал за използване на високоефективно комбинирано производство на енергия и/или ефективни централни отоплителни и охладителни системи на база отпадна топлина, ползите от които превишават разходите, държавите членки предприемат подходящи мерки за развитието на инфраструктура за ефективни централни отоплителни и охладителни системи, за насърчаване на разработването на инсталации за оползотворяване на отпадна топлина, включително в промишления сектор, и/или за осигуряване на развитието на високоефективно комбинирано производство на енергия и използване на топлинна енергия и енергия за охлаждане, генерирани на база отпадна топлина и възобновяеми енергийни източници, в съответствие с параграф 1 от настоящия член и с член 26, параграфи 7 и 9.

Когато във всеобхватната оценка, посочена в параграф 1 от настоящия член, и в анализа, посочен в параграф 3 от настоящия член, не бъде отчетен потенциал, ползите от който да превишават разходите, включително административните разходи за извършване на посочения в член 26, параграф 7 анализ на разходите и ползите, съответната държава членка, заедно с местните и регионалните органи, когато е приложимо, може да освободи инсталации от спазването на изискванията, предвидени в параграфи 1 и 3 от настоящия член.

5.   Държавите членки приемат политики и мерки, които гарантират използването на потенциала, установен в рамките на всеобхватните оценки, извършени съгласно параграф 1 от настоящия член. Тези политики и мерки включват най-малко информацията, посочена в приложение X. Всяка държава членка съобщава тези политики и мерки като част от актуализацията на своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представена съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, от последващия си интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, съобщен съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент, и съответния национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата, представен съгласно същия регламент.

6.   Държавите членки гарантират, че регионалните и местните органи изготвят местни планове за отопление и охлаждане най-малко в общини с общо население над 45 000 души. Тези планове следва най-малко:

a)

да се основават на информацията и данните, предоставени във всеобхватните оценки, извършени съгласно параграф 1, и да съдържат оценка и карта на потенциала за повишаване на енергийната ефективност, включително чрез готовност за централни отоплителни системи с ниски температури, високоефективно комбинирано производство на енергия, повторно използване на отпадната топлина и енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане в конкретната зона;

б)

да са съобразени с принципа „енергийната ефективност на първо място“;

в)

да включват стратегия за използване на установения потенциал съгласно буква а);

г)

да са изготвени с участието на всички съответни регионални или местни заинтересовани страни и да гарантират участието на широката общественост, включително оператори на местната енергийна инфраструктура;

д)

да отчитат съответната съществуваща енергийна инфраструктура;

е)

да вземат под внимание общите потребности на местните общности и множество местни или регионални административни единици или региони;

ж)

да оценяват ролята на енергийните общности и други ръководени от потребителите инициативи, които могат активно да допринесат за изпълнението на местни проекти за отопление и охлаждане;

з)

да включват анализ на отоплителните и охладителните уреди и системи в местния сграден фонд, като се отчита специфичният за района потенциал за мерки за енергийна ефективност и се вземат мерки по отношение на сградите с най-лоши характеристики и потребностите на уязвимите домакинства;

и)

да определят начини за финансиране на изпълнението на политиките и мерките и да набелязват финансови механизми, позволяващи на потребителите да преминат към отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници;

й)

да включват траектория за постигане на целите на плановете в съответствие с климатичната неутралност, както и наблюдение на напредъка при изпълнението на набелязаните политики и мерки;

к)

да се стремят към замяна на старите и неефективни отоплителни и охладителни уреди в сградите на публичните органи с високоефективни алтернативи с оглед на постепенното премахване на изкопаемите горива;

л)

да оценяват потенциалните полезни взаимодействия с плановете на съседни регионални или местни органи с цел насърчаване на съвместните инвестиции и икономическата ефективност.

Държавите членки гарантират, че на всички съответни лица, включително публичните и съответните частни заинтересовани страни, се предоставя възможност да участват в подготовката на планове за отопление и охлаждане, всеобхватната оценка, посочена в параграф 1, и политиките и мерките, посочени в параграф 5.

За тази цел държавите членки разработват препоръки, които да подкрепят прилагането от страна на регионалните и местните органи на политики и мерки за енергийно ефективно и основано на енергия от възобновяеми източници отопление и охлаждане на регионално и местно равнище, като се използва установеният потенциал. Държавите членки оказват подкрепа на регионалните и местните органи във възможно най-голяма степен чрез всякакви средства, включително чрез схеми за финансова подкрепа и техническа помощ. Държавите членки гарантират, че плановете за отопление и охлаждане са приведени в съответствие с други местни изисквания на планирането в областта на климата, енергията и околната среда, за да се избегне административната тежест за местните и регионалните органи и да се насърчи ефективното изпълнение на плановете.

Местните планове за отопление и охлаждане могат да се изпълняват съвместно от група от няколко съседни местни органа, при наличие на подходящи географски и административен контекст, както и инфраструктура за отопление и охлаждане.

Местните планове за отопление и охлаждане се оценяват от компетентен орган и при необходимост се придружават от подходящи мерки за изпълнение.

Член 26

Доставка на топлинна енергия и на енергия за охлаждане

1.   С оглед да се гарантира по-ефективно потребление на първичната енергия и да се увеличи делът на енергията от възобновяеми източници в доставките на топлинна енергия и енергия за охлаждане, постъпващи в мрежата, ефективната централна отоплителна и охладителна система трябва да отговаря на следните критерии:

a)

до 31 декември 2027 г. — система, използваща най-малко 50 % енергия от възобновяеми източници, 50 % отпадна топлина, 75 % топлинна енергия от комбинирано производство на енергия или 50 % от съчетание на такава енергия и топлина;

б)

от 1 януари 2028 г. — система, използваща най-малко 50 % енергия от възобновяеми източници, 50 % отпадна топлина, 50 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина, 80 % топлинна енергия от високоефективно комбинирано производство или най-малко съчетание от такава топлинна енергия, постъпваща в мрежата, като делът на енергията от възобновяеми източници е най-малко 5 %, а общият дял на енергията от възобновяеми източници, отпадната топлина или топлинната енергия от високоефективно комбинирано производство е най-малко 50 %;

в)

от 1 януари 2035 г. — система, използваща най-малко 50 % енергия от възобновяеми източници, 50 % отпадна топлина или 50 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина или система, при която общият дял на енергията от възобновяеми източници, отпадната топлина или топлинната енергия от високоефективно комбинирано производство е най-малко 80 % и освен това общият дял на енергията от възобновяеми източници или отпадната топлина е най-малко 35 %;

г)

от 1 януари 2040 г. — система, използваща най-малко 75 % енергия от възобновяеми източници, 75 % отпадна топлина или 75 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина, или система, използваща най-малко 95 % енергия от възобновяеми източници, отпадна топлина и топлинна енергия от високоефективно комбинирано производство, и освен това общият дял на енергията от въозбновяеми източници или отпадната топлина е най-малко 35 %;

д)

от 1 януари 2045 г. — система, използваща най-малко 75 % енергия от възобновяеми източници, 75 % отпадна топлина или 75 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина;

е)

от 1 януари 2050 г. — система, използваща само енергия от възобновяеми източници, само отпадна топлина или само съчетание от енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина.

2.   Държавите членки могат също така да изберат, вместо критериите, изложени в параграф 1 от настоящия член, критерии за показатели за устойчивост въз основа на количеството емисии на ПГ от централната отоплителна и охладителна система за единица топлинна енергия или енергия за охлаждане, доставяни на клиентите, като се вземат предвид мерките, предприети в изпълнение на задължението съгласно член 24, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001. Когато се избират тези критерии, ефективната централна отоплителна и охладителна система е система, при която на клиентите се доставя следното максимално количество емисии на ПГ на единица топлинна енергия или енергия за охлаждане:

а)

до 31 декември 2025 г.: 200 g/kWh;

б)

от 1 януари 2026 г.: 150 g/kWh

в)

от 1 януари 2035 г.: 100 g/kWh

г)

от 1 януари 2045 г.: 50 g/kWh;

д)

от 1 януари 2050 г.: 0 g/kWh.

3.   Държавите членки могат да изберат да прилагат критериите за емисии на ПГ на единица топлинна енергия или енергия за охлаждане за всеки период, посочен в параграф 2, букви а)—д) от настоящия член. Ако направят такъв избор, те уведомяват Комисията до 11 януари 2024 г. за периода, посочен в параграф 2, буква а) от настоящия член, и най-малко шест месеца преди началото на съответните периоди, посочени в параграф 2, букви б)—д) от настоящия член. Уведомяването включва мерките, взети в изпълнение на задължението съгласно член 24, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001, ако те вече са били съобщени в последната актуализация на техния национален план в областта на енергетиката и климата.

4.   За да се счита, че дадена централна отоплителна и охладителна система е ефективна, държавите членки гарантират, че когато тя се изгражда или нейните захранващи блокове се преоборудват значително, централната отоплителна и охладителна система отговаря на критериите, посочени в параграфи 1 или 2, приложими към момента, в който тя започва или продължава да функционира след преоборудването. Освен това държавите членки гарантират, че когато дадена централна отоплителна и охладителна система се изгражда или нейните захранващи блокове се преоборудват значително:

а)

използването на изкопаеми горива, различни от природен газ, не нараства спрямо средната годишна стойност за последните три години на пълноценна експлоатация преди преоборудването; и

б)

новите източници на топлинна енергия в системата не използват изкопаеми горива, с изключение на природен газ, ако системата е била изградена или значително преоборудвана до 2030 г.

5.   Държавите членки гарантират, че считано от 1 януари 2025 г. и на всеки пет години след това, операторите на всички съществуващи централни отоплителни и охладителни системи с обща отдадена топлинна и охладителна мощност над 5 MW, които не отговарят на критериите, посочени в параграф 1, букви б)—д), изготвят план за гарантиране на по-ефективно потребление на първичната енергия, за намаляване на загубите при разпределението и за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в доставките на топлинна енергия и енергия за охлаждане. Планът включва мерки за изпълнение на критериите, посочени в параграф 1, букви б)—д), и изисква одобрението на компетентния орган.

6.   Държавите членки гарантират, че център за данни с обща номинална входяща енергийна мощност над 1 MW използва отпадната топлина или други приложения за повторно използване на отпадната топлина, освен ако може да докаже, че това не е технически или икономически осъществимо в съответствие с оценката, посочена в параграф 7.

7.   С цел да оценят икономическата осъществимост на увеличаването на енергийна ефективност на услугите за отопление и охлаждане, държавите членки осигуряват извършването на анализ на разходите и ползите на равнището на инсталацията в съответствие с приложение XI, когато посочените по-долу инсталации представляват планирани нови инсталации или значително преоборудвани инсталации:

a)

топлоелектрическа инсталация за производство на електрическа енергия със средна годишна обща входяща енергийна мощност над 10 MW, за да бъдат оценени разходите и ползите от проектиране на инсталация, която да функционира като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия;

б)

промишлена инсталация със средна годишна обща входяща енергийна мощност над 8 MW, за да се оцени оползотворяването на отпадната топлина на обекта и извън него;

в)

обслужващо съоръжение със средна годишна обща входяща енергийна мощност над 7 MW, като например съоръжения за пречистване на отпадъчни води и съоръжения за ВПГ, за да се оцени оползотворяването на отпадната топлина на обекта и извън него;

г)

център за данни със средна годишна обща входяща енергийна мощност над 1 МW, за да бъдат оценени анализът на разходите и ползите, включително, но не само, техническата осъществимост, икономическата ефективност и въздействието върху енергийната ефективност и търсенето на топлинна енергия на местно равнище при отчитане на сезонните вариации, на използването на отпадната топлина за задоволяване на икономически оправдано търсене, както и на свързването на тази инсталация с централна отоплителна мрежа или ефективна/използваща енергия от ВЕИ централна охладителна система, или други приложения за повторно използване на отпадната топлина.

При анализа, посочен в първа алинея, буква г), се вземат предвид решения за охладителната система, които позволяват отстраняване или улавяне на отпадната топлина при полезно температурно ниво с минимални вложени допълнителни количества енергия.

Държавите членки се стремят да премахнат пречките пред оползотворяването на отпадната топлина и да предоставят подкрепа за използването на отпадна топлина в случай на планирани нови или преоборудвани инсталации.

Монтирането на оборудване, с което да се улавя въглероден диоксид, произведен от горивна инсталация, с оглед на съхранението му в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО, не се счита за преоборудване за целите на букви б) и в) от настоящия параграф.

Държавите членки изискват анализът на разходите и ползите да бъде извършен в сътрудничество с дружествата, отговарящи за експлоатацията на съоръжението.

8.   Държавите членки могат да освободят от прилагането на параграф 7:

a)

инсталациите за производство на електрическа енергия през пиковите часове и резервните инсталации за производство на електрическа енергия, планирани да работят при по-малко от 1 500 експлоатационни часа годишно като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, въз основа на създадена от държавите членки процедура за проверка, с която се гарантира, че този критерий за освобождаване е изпълнен;

б)

инсталациите, които е необходимо да бъдат разположени в близост до геоложка формация за съхранение на въглероден диоксид, одобрено съгласно Директива 2009/31/ЕО;

в)

центровете за данни, чиято отпадна топлина се използва или ще се използва в централна отоплителна мрежа или директно за отопление на помещения, за подготовка на топла вода за битови нужди или за други цели в сградата, групата сгради или съоръженията, в които са поместени.

Държавите членки могат да установят прагове, изразени посредством наличното количество полезна отпадна топлина, търсенето на топлина или разстоянието между промишлените инсталации и централните отоплителни мрежи, за освобождаване на отделните инсталации от прилагането на параграф 7, букви в) и г).

Държавите членки уведомяват Комисията за актове за освобождаване, приети по настоящия параграф.

9.   Държавите членки приемат критерии за издаване на разрешения по член 8 от Директива (ЕС) 2019/944 или равностойни критерии за разрешение с цел:

a)

да се вземат предвид резултатите от всеобхватната оценка, посочена в член 25, параграф 1;

б)

да се осигури спазване на изискванията, установени в параграф 7;

в)

да се вземат предвид резултатите от анализа на разходите и ползите, посочен в параграф 7.

10.   Държавите членки могат да освободят отделни инсталации от изисквания, свързани с критериите за издаване на разрешения или с равностойните критерии за разрешения, посочени в параграф 9, да приложат възможности, ползите от които превишават разходите по тях, ако за това са налице наложителни причини от правен или финансов характер или причини, свързани със собствеността. В такива случаи съответните държави членки представят на Комисията обосновано решение в рамките на три месеца от датата на вземане на това решение. Комисията може да представи становище по решението в срок от три месеца след получаването му.

11.   Параграфи 7, 8, 9 и 10 от настоящия член се прилагат за инсталации, обхванати от Директива 2010/75/ЕС, без да се засягат установените в нея изисквания.

12.   Държавите членки събират информация относно анализите на разходите и ползите, извършени в съответствие с параграф 7, букви а)—г). Тази информация следва да съдържа най-малко данни за наличните количества топлинна енергия и топлинните параметри, броя на планираните работни часове за всяка година и географското местоположение на обектите. Тези данни се публикуват при надлежно зачитане на тяхната потенциална чувствителност.

13.   Въз основа на хармонизираните референтни стойности на ефективност, посочени в буква г) от приложение III, държавите членки осигуряват възможност произходът на електрическата енергия, произведена чрез високоефективно комбинирано производство на енергия, да се гарантира в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, определени от всяка държава членка. Държавите членки правят необходимото тези гаранции за произход да съответстват на изискванията, установени в приложение XII, както и да съдържат най-малко информацията, посочена в него. Държавите членки взаимно признават своите гаранции за произход, изключително като доказателство за информацията, посочена в настоящия параграф. Всеки отказ за признаване на гаранция за произход като такова доказателство, по-специално поради причини, свързани с предотвратяването на измами, се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Държавите членки уведомяват Комисията за всеки такъв отказ и излагат основанията за него. В случай на отказ да бъде призната гаранция за произход Комисията може да приеме решение да принуди отказалото лице да признае гаранцията, по-специално с оглед на обективните, прозрачни и недискриминационни критерии, на които се основава подобно признаване.

14.   Държавите членки гарантират, че цялата налична подкрепа за комбинирано производство на енергия се насочва към електрическата енергия, произвеждана чрез високоефективно комбинирано производство на енергия, а отпадната топлина се използва ефективно за постигане на икономии на първична енергия. Публичната подкрепа за комбинираното производство на енергия и за производството на енергия от централни топлоцентрали и мрежи се подчинява на правилата за държавна помощ в случите, когато е приложимо.

Член 27

Преобразуване, пренос и разпределение на енергия

1.   Националните енергийни регулаторни органи прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“ в съответствие с член 3 от настоящата директива, когато изпълняват регулаторните задачи, предвидени в директиви 2009/73/ЕО и (ЕС) 2019/944, относно решенията си във връзка с експлоатацията на газовата и електроенергийната инфраструктура, включително решенията за мрежовите тарифи. Освен принципа „енергийната ефективност на първо място“ националните енергийни регулаторни органи могат да вземат предвид икономическата ефективност, ефективността на системата и сигурността на доставките, пазарната интеграция, като същевременно спазват целите на Съюза в областта на климата и устойчивостта съгласно член 18 от Регламент (ЕС) 2019/943 и член 13 от Регламент (ЕО) № 715/2009.

2.   Държавите членки гарантират, че операторите на преносни и разпределителни системи за газ и електрическа енергия прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“ в съответствие с член 3 от настоящата директива, когато вземат решения във връзка с планирането и развитието на мрежите и инвестициите в тях. Националните регулаторни органи или други определени национални органи се уверяват, че в методиките, използвани от операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи, се оценяват алтернативите при анализа на разходите и ползите и се вземат предвид по-широките ползи на енергийно ефективните решения, гъвкавостта от страната на търсенето и инвестициите в активи, които допринасят за смекчаването на изменението на климата. Националните регулаторни органи и други определени органи също така проверяват прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ от операторите на преносни системи или операторите на разпределителни системи, когато се одобряват, проверяват или наблюдават техните проекти и планове за развитие на мрежата съгласно член 22 от Директива 2009/73/ЕО и член 32, параграф 3 и член 51 от Директива (ЕС) 2019/944. Националните регулаторни органи могат да представят методики и насоки за начините на оценяване на алтернативите в анализа на разходите и ползите, в тясно сътрудничество с операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи, които могат да споделят основни технически експертни познания.

3.   Държавите членки гарантират, че операторите на преносни и разпределителни системи наблюдават и правят количествена оценка на общия обем загуби в мрежата и когато е технически и финансово осъществимо, оптимизират мрежите и подобряват тяхната ефективност. Операторите на преносни и разпределителни системи докладват на националния енергиен регулаторен орган тези мерки и очакваните икономии на енергия от намаляването на загубите в мрежата. Държавите членки гарантират, че операторите на преносни и разпределителни системи извършват оценка на мерките за подобряване на енергийната ефективност по отношение на своите съществуващи преносни или разпределителни системи за газ или електрическа енергия и подобряват енергийната ефективност при проектирането и експлоатацията на инфраструктурата, по-специално по отношение на разгръщането на интелигентни мрежи. Държавите членки насърчават операторите на преносни и разпределителни системи да разработват иновативни решения за подобряване на енергийната ефективност на съществуващите и бъдещите системи чрез регулиране, основано на стимули, в съответствие с тарифните принципи, изложени в член 18 от Регламент (ЕС) 2019/943 и член 13 от Регламент (ЕО) № 715/2009.

4.   Националните енергийни регулаторни органи включват специален раздел относно постигнатия напредък в подобряването на енергийната ефективност по отношение на експлоатацията на газовата и електроенергийната инфраструктура в годишния доклад, който се изготвя съгласно член 41 от Директива 2009/73/ЕО и съгласно член 59, параграф 1, буква и) от Директива (ЕС) 2019/944. В тези доклади националните енергийни регулаторни органи дават оценка на общата ефективност при експлоатацията на газовата и електроенергийната инфраструктура, мерките, предприети от операторите на преносни и разпределителни системи и когато е приложимо, дават препоръки за подобрения на енергийната ефективност, включително икономически ефективни алтернативи, които намаляват върховите натоварвания и цялостното потребление на електрическа енергия.

5.   По отношение на електрическата енергия държавите членки гарантират, че регулирането на мрежите, както и мрежовите тарифи съответстват на критериите, изложени в приложение XIII, като се вземат предвид свързаните с мрежите кодекси и насоки, разработени съгласно Регламент (ЕС) 2019/943, и задължението, предвидено в член 59, параграф 7, буква а) от Директива (ЕС) 2019/944, за да се даде възможност необходимите инвестиции в мрежите да се извършват по начин, който гарантира жизнеспособността на мрежите.

6.   Държавите членки могат да разрешават елементи от схемите и тарифните структури, които имат социална цел във връзка с мрежовия пренос и разпределението на енергия, при условие че отрицателните последици върху преносната или разпределителната система бъдат сведени до необходимия минимум и че те не са непропорционални спрямо социалната цел.

7.   Националните регулаторни органи осигуряват премахването на онези стимули в тарифите за пренос и разпределение, които са в ущърб на енергийната ефективност на производството, преноса, разпределението и доставките на електрическа енергия и газ. Държавите членки гарантират ефективност при проектирането на инфраструктурата и експлоатацията на съществуващата инфраструктура в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/943, както и че тарифите дават възможност за реакция при потреблението.

8.   Операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи спазват приложение XIV.

9.   Когато е целесъобразно, националните регулаторни органи могат да изискват от операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи да насърчават разполагането на инсталации за високоефективно комбинирано производство на енергия в близост до области с търсене на топлинна енергия, чрез намаляване на таксите за свързване и използване на системата.

10.   Държавите членки могат да разрешат на производителите на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия, желаещи да бъдат свързани към мрежата, да обявят търг за техническото осъществяване на свързването.

11.   При докладване по Директива 2010/75/ЕС и без да се засяга член 9, параграф 2 от същата директива, държавите членки разглеждат възможността да включат информация относно равнищата на енергийна ефективност на инсталации, в които се извършва изгаряне на горива, с обща номинална входяща топлинна мощност от 50 MW или повече, от гледна точка на най-добрите налични техники, разработени в съответствие с Директива 2010/75/ЕС.

ГЛАВА VI

ХОРИЗОНТАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28

Осигуряване на схеми за квалификация, акредитиране и сертифициране

1.   Държавите членки създават мрежа, осигуряваща подходящо ниво на компетентност за професиите, свързани с енергийната ефективност, което отговаря на нуждите на пазара. Държавите членки, в тясно сътрудничество със социалните партньори, гарантират, че са налице схеми за сертифициране или равностойни схеми за квалификация, включително, когато е необходимо, подходящи програми за обучение за професии, свързани с енергийната ефективност, включително доставчици на услуги за енергийна ефективност, лица, извършващи обследвания за енергийна ефективност, ръководители в областта на енергетиката, независими експерти и монтажници на сградни компоненти, посочени в Директива 2010/31/ЕС, и доставчици на интегрирани ремонтни дейности, които схеми са надеждни и допринасят за постигането на националните цели за енергийна ефективност и общите цели на Съюза за декарбонизация.

Държавите членки гарантират, че доставчиците на схеми за сертифициране или равностойни схеми за квалификация, включително, когато е необходимо, на подходящи програми за обучение, са акредитирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (47) или одобрени съгласно сходно национално законодателство или стандарти.

2.   Държавите членки насърчават участието в програми за сертифициране, образование и обучение, за да осигурят подходящо ниво на компетентност в професиите в областта на енергийната ефективност, което отговаря на нуждите на пазара.

3.   До 11 октомври 2024 г. Комисията:

а)

в сътрудничество с група експерти, определени от държавите членки, създава рамка или разработва кампания за привличане на повече хора към професиите в областта на енергийната ефективност, като същевременно се гарантира спазването на принципа на недискриминация;

б)

оценява доколко е перспективно създаването на платформа с единна точка на достъп, като се използват по възможност съществуващи инициативи, с цел да се предостави подкрепа на държавите членки при определянето на техните мерки за осигуряване на подходящо ниво на квалифицирани специалисти, необходими, за да се следват темповете на напредъка в енергийната ефективност с оглед на постигането на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката. Платформата би могла да обединява експерти от държавите членки, социални партньори, образователни институции, академични институции и други заинтересовани страни с цел насърчаване и популяризиране на най-добрите практики, свързани със схемите за квалификация и програмите за обучение, с оглед на осигуряването на повече специалисти в областта на енергийната ефективност, както и на преквалифицирането и повишаването на квалификацията на съществуващите специалисти, така че да се отговори на нуждите на пазара.

4.   Държавите членки гарантират, че при националните схеми за сертифициране или равностойните схеми за квалификация, включително, когато е необходимо, програмите за обучение, са взети предвид съществуващите европейски или международни стандарти за енергийна ефективност.

5.   Държавите членки оповестяват публично схемите за сертифициране, равностойните схеми за квалификация или подходящите програми за обучение, посочени в параграф 1, и сътрудничат помежду си и с Комисията във връзка със съпоставяне между тези схеми и тяхното признаване.

Държавите членки предприемат подходящи мерки за информиране на потребителите за наличието на схемите в съответствие с член 29, параграф 1.

6.   До 31 декември 2024 г. и най-малко на всеки четири години след това държавите членки оценяват дали схемите осигуряват необходимото ниво на компетентност, както и равен достъп на всички лица в съответствие с принципа на недискриминация, на доставчиците на услуги за енергийна ефективност, лицата, извършващи обследвания за енергийна ефективност, ръководителите в областта на енергетиката, независимите експерти, монтажниците на сградни компоненти по Директива 2010/31/ЕС и доставчиците на интегрирани ремонтни дейности. Държавите членки оценяват също така разликата между броя на наличните и необходимите специалисти. Държавите членки оповестяват публично оценката и препоръките от нея и ги представят чрез електронната платформа, създадена в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

Член 29

Услуги за енергийна ефективност

1.   Държавите членки насърчават пазара на услуги за енергийна ефективност и достъпа до него на МСП, като разпространяват ясна и лесно достъпна информация относно:

a)

наличните договори за услуги за енергийна ефективност и клаузите, които следва да се включват в тези договори, за да се гарантират икономиите на енергия и правата на крайните клиенти;

б)

финансовите инструменти, стимулите, безвъзмездните средства, револвиращите фондове, гаранциите, схемите за застраховане, и заемите за подпомагане на проекти за услуги, свързани с енергийната ефективност;

в)

наличните доставчици на услуги за енергийна ефективност, например ДПУЕЕ, които са квалифицирани или сертифицирани и чиито квалификации или сертификати са в съответствие с член 28;

г)

наличните методики за наблюдение и проверка и схеми за контрол на качеството.

2.   Държавите членки насърчават разработването на етикети за качество, inter alia, от търговски сдружения, които се основават на европейски или международни стандарти, когато е приложимо.

3.   Държавите членки оповестяват публично и актуализират редовно списък на квалифицираните или сертифицираните доставчици на услуги за енергийна ефективност и на техните квалификации или сертификати в съответствие с член 28 или осигуряват интерфейс в случаите, когато доставчиците на услуги за енергийна ефективност могат да предоставят тази информация.

4.   Държавите членки насърчават и гарантират, когато е технически и икономически осъществимо, използването на възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат при санирането на големи сгради, които се притежават от публични органи. По отношение на санирането на големи нежилищни сгради с разгъната използваема застроена площ над 750 m2 държавите членки гарантират, че публичните органи извършват оценка на осъществимостта на използването на възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат и на други услуги за енергийна ефективност, основани на резултатите.

Държавите членки могат да насърчават публичните органи да комбинират сключването на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат с разширени услуги за енергийна ефективност, включително реакция при потреблението и съхраняване, за да се осигурят икономии на енергия и да се поддържат получените резултати във времето чрез непрекъснато наблюдение, ефективна експлоатация и поддръжка.

5.   Държавите членки подкрепят публичния сектор при приемането на оферти за услуги за енергийна ефективност, и по-специално за преоборудване на сгради, чрез:

a)

осигуряване на примерни договори за целите на сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, които съдържат най-малко елементите, посочени в приложение XV, и при които са взети предвид съществуващите европейски или международни стандарти, наличните насоки за тръжни процедури и ръководство на Евростат за статистическото третиране на договорите за спестяване на енергия с гарантиран резултат в сметките на държавното управление;

б)

предоставяне на информация относно най-добрите практики при сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, включително— ако има такъв — и анализ на разходите и ползите, като се използва подходът на жизнения цикъл;

в)

насърчаване и предоставяне на публичен достъп до бази данни с текущи и изпълнени проекти за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, която включва предвидените и постигнатите икономии на енергия.

6.   Държавите членки подкрепят правилното функциониране на пазара на услуги за енергийна ефективност, като вземат следните мерки:

a)

определят и оповестяват информация за една или повече точки за контакт, където крайните клиенти могат да получат посочената в параграф 1 информация;

б)

премахват регулаторните и нерегулаторните пречки, които препятстват навлизането на договорите за спестяване на енергия с гарантиран резултат и на други модели на услуги за енергийна ефективност, с цел определяне и/или прилагане на мерки за икономии на енергия;

в)

създават и засилват ролята на консултативни органи и независими пазарни посредници, включително обслужване на едно гише или сходни помощни механизми за насърчаване на развитието на пазара по отношение на предлагането и на търсенето, и предоставят публично информацията за тези помощни механизми, както и достъп до нея на участниците на пазара.

7.   С цел подпомагане на правилното функциониране на пазара на услуги за енергийна ефективност държавите членки могат да създадат отделен механизъм или да определят омбудсман, за да гарантират ефикасното разглеждане на жалби и извънсъдебното решаване на спорове, произтичащи от договорите за услуги за енергийна ефективност и за спестяване на енергия с гарантиран резултат.

8.   Държавите членки гарантират, че енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителни системи и предприятията за продажба на енергия на дребно се въздържат от всякакви дейности, които могат да затруднят търсенето и предоставянето на услуги за енергийна ефективност или мерки за подобряване на енергийната ефективност или да попречат на развитието на пазарите за такива услуги или мерки, включително недопускане на конкуренти на пазара или злоупотреба с господстващо положение.

Член 30

Национален фонд за енергийна ефективност, финансиране и техническа помощ

1.   Без да се засягат членове 107 и 108 ДФЕС, държавите членки способстват за създаването на финансови механизми или използването на съществуващи такива за мерки за подобряване на енергийната ефективност, така че да се увеличат максимално ползите от различните потоци на финансиране и от съчетаването на безвъзмездни средства, финансови инструменти и техническа помощ.

2.   Когато е целесъобразно, Комисията съдейства, пряко или чрез финансовите институции, на държавите членки при създаването на инструменти за финансиране и механизми за подпомагане на разработването на проекти на национално, регионално и местно равнище с цел инвестиции в увеличаването на енергийната ефективност в различните отрасли и предоставяне на права и защита на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, включително като се отразява аспектът на равенопоставеност, така че да не бъде пренебрегнат никой.

3.   Държавите членки приемат мерки, които насърчават кредитните продукти за финансиране на енергийната ефективност, като „зелени“ ипотеки и „зелени“ кредити - обезпечени или необезпечени, и гарантират, че те се предлагат широко и по недискриминационен начин от финансовите институции, че са видими и достъпни за потребителите. Държавите членки предприемат мерки за улесняване на използването на схемите за финансиране, свързани със сметките за комунални услуги и данъчното облагане, като вземат предвид насоките на Комисията, дадени в съответствие с параграф 10. Държавите членки гарантират, че банките и другите финансови институции получават информация относно възможности за участие във финансирането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително чрез установяване на публично-частни партньорства. Държавите членки насърчават създаването на механизми за гарантиране на заеми за инвестиции в енергийната ефективност.

4.   Без да се засягат членове 107 и 108 ДФЕС, държавите членки насърчават създаването на схеми за финансова подкрепа с цел да се разшири въвеждането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, насочени към значително преоборудване на индивидуалните и централните отоплителни и охладителни системи.

5.   Държавите членки насърчават натрупването на експертен опит и осигуряването на техническа помощ на местно равнище, при целесъобразност чрез съществуващи мрежи и съоръжения, за предоставяне на консултации относно най-добрите практики, свързани с декарб