EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52020DC0102

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ Нова промишлена стратегия за Европа

COM/2020/102 final

Брюксел, 10.3.2020

COM(2020) 102 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Нова промишлена стратегия за Европа


1.Нов промишлен курс за Европа

Европа винаги е била люлката на промишлеността. От векове насам тя е пионер в промишлените иновации и спомогна за подобряване на начина, по който хората по света произвеждат, потребяват и развиват стопанска дейност. Благодарение на силния вътрешен пазар, от много години европейската промишленост е двигател на нашата икономика, осигурявайки стабилен жизнен стандарт за милиони хора и създавайки социалните центрове, около които са изградени нашите общности.

През дългогодишната си история промишлеността доказа способността си да бъдещ водещ фактор за промяна. Тя трябва да направи същото в сегашния момент, когато Европа започва своя преход към неутралност по отношение на климата и към цифрово лидерство в един непрестанно променящ се и все по-непредвидим свят.

Двойният екологичен и цифров преход ще засегне всяка част от нашата икономика, общество и промишленост. За осъществяването му ще са нужни нови технологии, съпроводени от съответните инвестиции и иновации. Той ще доведе до създаването на нови продукти, услуги, пазари и бизнес модели. Този преход ще оформи нови видове работни места, които не съществуват до този момент и които изискват умения, с които все още не разполагаме. Също така той ще е свързан с преминаване от линейно производство към кръгова икономика.

Преходът ще се осъществи на фона на важни геополитически промени, които засягат естеството на конкуренцията. Необходимостта Европа да утвърждава позициите си, да отстоява своите ценности и да се бори за еднакви условия на конкуренция е по-важна от всякога. Става въпрос за суверенитета на Европа. 

Обхватът и дълбочината, мащабът и скоростта, естеството и необходимостта от двойния преход са безпрецедентни. Това е отразено в Политическите насоки на председателя Фон дер Лайен, приоритетите на Европейския парламент и Стратегическата програма на Европейския съвет за периода 2019—2024 г. Европейският зелен пакт 1 и неотдавнашната Стратегия на Комисията за изграждане на цифровото бъдеще на Европа 2 определят амбицията, скоростта и посоката през идните години.

На този етап се нуждаем от нов промишлен курс за Европа, който да съответства на днешните амбиции и на реалностите на утрешния ден. В основата му е способността на европейската промишленост да поеме водещата роля в двойния преход и да стимулира нашата конкурентоспособност. Тя не може да си позволи просто да се адаптира, а трябва да се превърне в ускорител и фактор на промените и иновациите. Промишлената ни политика трябва да помогне за превръщането на тази амбиция в реалност.

Промишлената стратегия на Европа трябва да отразява нашите ценности и традиции в областта на социалния пазар. Ще разчитаме на нашите силни страни: нашето многообразие и талант, нашите ценности и начин на живот, нашите новатори и творци. Нуждаем се от европейска промишлена политика, основана на конкуренция, отворени пазари, авангардни в световен мащаб научни изследвания и технологии и силен единен пазар, който премахва пречките и намалява бюрокрацията. Трябва да се противопоставим на опростенческите изкушения, които идват с протекционизма или нарушенията на пазара, като същевременно не стоим беззащитни пред нелоялната конкуренция.

Стратегията признава силата и ролята на Европейския съюз, преди всичко като фактор и регулатор. Определянето на рамката и осигуряването на политическа и стратегическа насока е от решаващо значение, за да може да се предостави необходимата сигурност за инвеститорите, новаторите и промишлеността.

Нашата нова промишлена стратегия е предприемаческа по дух и по дела. Комисията е готова да участва в съвместното проектиране и изработване на решения заедно с предприятията от промишления сектор, както и със социалните партньори и с всички други заинтересовани страни. Това ще бъде подкрепено от нов акцент върху промишлените екосистеми, при които се вземат предвид всички участници по веригата за създаване на стойност. Това е нашият нов подход, отразяващ нуждата от нови начини на мислене и работа, които да залегнат в основата на двойния преход. 

Тази стратегия показва посоката, в която ще вървим, и пътя, по който ще поемем, за да стигнем до нашата цел. В нея се излагат визията за целите, които искаме да постигнем до 2030 г. и след това, и основните принципи, които ще ни помогнат да я осъществим. Във време на преход и съществена промяна за нашия Съюз една проста истина ще остане същата: Европа винаги ще бъде люлката на промишлеността. С тази стратегия Европейската комисия е готова да направи всичко необходимо, за да гарантира, че това няма да се промени.

2.Европейската промишленост: днес и утре

Промишлеността е от основно значение за бъдещия напредък и просперитет на Европа. Тя съставлява над 20 % от икономиката на ЕС и в нея са заети около 35 милиона души, като милиони други работни места в ЕС и извън него са свързани с нея. На промишлеността се падат 80 % от износа на стоки и благодарение на нея ЕС е водещ световен доставчик и дестинация за преки чуждестранни инвестиции. Малките и средните предприятия (МСП), по-голямата част от които са семейни, представляват над 99 % от всички европейски предприятия и формират нашата икономическа и социална основа 3 .

Промишлеността на Европа разполага с глобално конкурентно предимство по отношение на продуктите и услугите с висока добавена стойност. Тя служи за пример, като спазва най-високите социални, трудови и екологични стандарти, което позволява на Европа да популяризира своите ценности. Благодарение на силния си иновационен капацитет тя е и световен лидер в областта на патентите за екологични технологии и други високотехнологични сектори. Единният пазар насърчава европейските предприятия, независимо от техния размер, да въвеждат иновации, да разширяват дейността си и да наемат повече хора. Тези силни страни трябва да бъдат канализирани, така че ЕС да застане на челна позиция в области, в които все още изостава, като например изчисленията в облак и приложенията за данни.

Европейската промишленост вече е подложена на значителна трансформация. Налице е ясно изразено преминаване от продукти към услуги и от изключителна към споделена собственост върху продуктите и услугите. Натискът върху природните ресурси вече води до по-кръгов подход към производството. Благодарение на революционни технологии като триизмерния печат Европа трябва също така да се възползва максимално от конкурентното предимство, свързано с местонахождението на производството, като възможност за връщането на по-голям дял от производството в някои сектори обратно в ЕС.

За да постигне своите амбиции, Европа се нуждае от промишленост, която е все по-екологична и по-цифровизирана, като същевременно остане конкурентоспособна на световната сцена. Това ще спомогне за преобразяването и растежа на традиционните и новите промишлени отрасли, ще подпомогне МСП и ще стимулира нашата конкурентоспособна устойчивост в целия ЕС. Това е еднакво важно за услугите и за стоките.

Благодарение на социалната пазарна икономика на Европа, икономическият растеж върви ръка за ръка с подобряването на социалните и жизнените стандарти и добрите условия на труд. Европейският стълб на социалните права ще продължи да бъде нашият компас и да гарантира, че двойният преход е социално справедлив.

Благодарение на своята силна, новаторска и интегрирана промишлена база Европа е в добра позиция да поеме водещата роля в световен мащаб.

2.1 Конкурентоспособна и водеща в световен мащаб промишленост

Новите и непрестанно променящи се геополитически реалности имат много силен ефект върху европейската промишленост. Глобалната конкуренция, протекционизмът, нарушенията на пазара, напрежението в търговията и предизвикателствата пред системата, основана на правила, се увеличават. Появяват се нови сили и конкуренти. По-утвърдените партньори възприемат нови подходи. В съчетание с очаквания период на глобална икономическа несигурност тези тенденции създават нови предизвикателства за европейската промишленост в началото на нейния път към двоен екологичен и цифров преход.

С оглед на тези трудности, отговорът на Европа не може да бъде издигането на повече бариери, защитата на неконкурентоспособни промишлени сектори и имитирането на протекционистките или нарушаващите икономиката политики на другите. Конкурентоспособността изисква конкуренция — както у дома, така и по света. За нея са нужни подходящи условия, за да могат предприемачите да превърнат идеите си в действия, а предприятията от всякакъв размер — да процъфтяват и да се разрастват.

В същото време ЕС трябва да бъде в състояние да укрепи стратегическите си интереси в чужбина чрез икономически контакти и дипломация. ЕС трябва да се възползва от въздействието, размера и интеграцията на своя единен пазар, за да зададе световни стандарти. Способността на ЕС да определя глобални висококачествени стандарти, които отразяват ценностите и принципите на Европа, ще укрепи нашата стратегическа автономност и конкурентоспособността на нашата промишленост.

Също така Европа ще продължи да разчита на свободна и справедлива търговия с партньори от цял свят. Основаната на правила многостранна търговска система и Световната търговска организация са от ключово значение, за да се гарантират отворени пазари и еднакви условия на конкуренция. ЕС ще продължи да полага усилия за поддържането, актуализирането и усъвършенстването на световната търговска система, така че тя да отговаря на днешните предизвикателства и на бъдещите реалности.

2.2 Промишленост, която проправя пътя към неутралност по отношение на климата

Европейският зелен пакт е новата стратегия на Европа за растеж. В основата му е целта до 2050 г. да се превърнем в първия в света неутрален по отношение на климата континент.

Промишлеността има водеща роля за постигането на това най-голямо предизвикателство и най-голяма възможност на нашето време. Всички промишлени вериги за създаване на стойност, включително енергоемките сектори, ще имат важна роля. Всички те ще трябва да работят за намаляване на въглеродните си отпечатъци, както и за ускоряване на прехода чрез предоставяне на достъпни, чисти технологични решения и чрез разработване на нови бизнес модели.

За да стане едновременно по-конкурентоспособна и по-екологична, промишлеността ще се нуждае от сигурни доставки на чиста енергия на достъпни цени и суровини. В същото време увеличаването на инвестициите в научни изследвания, иновации, внедряване и модерна инфраструктура ще спомогне за разработването на нови производствени процеси и за създаването на работни места.

В предприемаческия дух на тази стратегия институциите на ЕС, държавите членки, регионите, промишлеността и всички други заинтересовани страни следва да си сътрудничат за създаването на водещи пазари в областта на чистите технологии и да гарантират, че нашата промишленост е световен лидер. За постигането на тази цел от съществено значение ще бъдат регулаторните политики, обществените поръчки, лоялната конкуренция и пълноценното участие на МСП.

Тези усилия следва да бъдат подкрепени от политики и финансови инструменти на равнището на ЕС и на национално равнище, както и от частния сектор. Тези, които предприемат мерки първи и най-бързо, ще имат по-голямо конкурентно предимство.

2.3Промишленост, която служи за изграждане на цифровото бъдеще на Европа

Цифровите технологии променят облика на промишлеността и начина, по който правим бизнес. Те създават нови бизнес модели, повишават производителността на промишлеността, предоставят на работниците нови умения и подкрепят декарбонизацията на нашата икономика. Секторът на цифровите технологии ще допринесе също така за Европейския зелен пакт както като източник на решения в областта на чистите технологии, така и като намали собствения си въглероден отпечатък.

Със своята Стратегия за изграждане на цифровото бъдеще на Европа Комисията изложи визията си за това как Европа може да запази своя технологичен и цифров суверенитет и да бъде световен лидер в областта на цифровите технологии. Като се признава, че възможностите за разрастване са от ключово значение в цифровизираната икономика, укрепването на цифровия единен пазар ще бъде в основата на прехода на Европа.

Европа трябва също така да ускори инвестирането в научни изследвания и внедряването на технологии в области като изкуствения интелект, 5G, анализа на данни и метаданни. През 2018 г. само около 10 % от предприятията от ЕС са анализирали големи масиви от данни, докато само 25 % са използвали услуги за изчисления в облак.

Както се посочва в наскоро публикуваната от Комисията Европейска стратегия за данните 4 , Европа се нуждае от рамка, която да позволи на предприятията да създават, обединяват и използват данни, за да могат да подобряват продуктите и да се конкурират на международно равнище по начин, който утвърждава нашите ценности и зачита правата и неприкосновеността на личния живот на всички.

ЕС трябва също така да увеличи своя промишлен капацитет в критична цифрова инфраструктура. Успешното въвеждане на добре защитена и най-съвременна 5G мрежа ще бъде важен фактор за бъдещите цифрови услуги и в основата на вълната от промишлени данни. Сега Европа трябва да инвестира, ако иска да бъде лидер в 6G мрежите.

В предприемаческия дух на тази промишлена стратегия Европа трябва да обедини своите силни страни, за да постигне колективно това, което никоя отделна страна не може да постигне сама. Неотдавнашните примери за това са свидетелство за потенциала и стойността на този подход. Европа вече е дом на един от трите най-бързи суперкомпютъра в света и тя обърна тенденцията на спад в микроелектрониката.

Европа разполага с всичко необходимо, за да поведе надпреварата в областта на технологиите. Тя трябва да използва своите силни страни, включително силната промишлена база, висококачествените научни изследвания, квалифицираните работници, жизнената екосистема от стартиращи предприятия, зрялата инфраструктура и водещата си позиция в използването на промишлени данни.

3.Основни принципи на промишлената трансформация на Европа

Горепосочените три фактора показват мащаба на бъдещата трансформация на Европа. Нужно е цяло едно поколение, за да се преобразуват промишленият сектор и всички вериги за създаване на стойност, от които той е част. В една конкурентна и динамична среда обаче няма време за губене. Следващите пет години ще бъдат от решаващо значение за осигуряването на подходящи условия за този преход.

Стратегията се основава на набор от основни принципи за промишлена трансформация на Европа. Някои от тях актуализират или надграждат съществуващи подходи в областта на иновациите, инвестициите, стандартите или еднаквите условия на конкуренция. Други отразяват необходимостта от нови начини на работа за Европа, за да се укрепи нейната промишленост за преходите, независимо дали става въпрос за уменията или за кръговата икономика.

Основните принципи отразяват факта, че не съществува магическо или пък отделно решение — те са взаимосвързани и взаимно се подсилват. Но те отразяват и факта, че макар на европейско равнище да може да се направи много за създаването на подходящи условия и осигуряването на правна сигурност, много от инструментите са извън компетенциите на ЕС. Поради това ще бъде от решаващо значение възприемането на подход на партньорство.

3.1 Създаване на правна сигурност за промишлеността: по-задълбочен и по-цифровизиран единен пазар

Благодарение на нашия уникален единен пазар предприятията от ЕС имат възможност да се конкурират на световно равнище. Като осигурява общо регулаторно пространство и мащаб, единният пазар е движещата сила на конкурентоспособността и улеснява интегрирането на предприятия от всякакъв мащаб в европейските и световните вериги за създаване на стойност.

За да може единният пазар да насърчи развитието на нашата промишленост, законодателството трябва да се изпълнява и прилага ефективно повсеместно. В приетия днес план за действие относно правоприлагането във връзка с единния пазар 5 се правят конкретни предложения за засилване на съвместните усилия в тази област, по-специално създаването на Работна група по въпросите на правоприлагането във връзка с единния пазар. Докладът за пречките пред единния пазар 6 сочи нуждата от премахване на пречките пред предприятията при продажбата на стоки или — което е по-наложително — при предоставянето на трансгранични услуги. Подобряването на данъчното хармонизиране ще спомогне за премахването на една от основните пречки за предприятията при извършването на трансгранични операции, по-специално чрез въвеждането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.

Законодателството в областта на единния пазар също трябва да бъде преразгледано и актуализирано, за да се гарантира, че отговаря на нуждите на цифровата ера. Това включва преразглеждане на правилата на ЕС относно безопасността на продуктите, прилагането на Европейската стратегия за данните и приемането на законодателния акт за цифровите услуги.

Прилагането на подхода „от МСП за МСП“ също ще бъде от ключово значение. Растящият брой новосъздадени МСП, които разполагат със задълбочени технически познания, могат да помогнат на вече утвърдените промишлени предприятия да адаптират своите бизнес модели и да разработят нови форми на работа, адекватни за ерата на цифровите технологии. Това вече доведе до появата на нови възможности и стартиращите предприятия трябва да бъдат подкрепени, за да се подпомогне изграждането на основана на платформи икономика. Новите форми на труд трябва обаче да бъдат придружени от модерни и подобрени форми на защита, включително за работещите на онлайн платформи.

Единният пазар се основава на стабилни, добре функциониращи системи за стандартизация и сертифициране. Те допринасят за увеличаване на размера на пазарите и предоставят правна сигурност. Разработването на нови стандарти и технически правила, съчетано със засиленото участие на ЕС в международните органи по стандартизация, ще бъдат от решаващо значение за повишаването на конкурентоспособността на промишлеността. 

ЕС трябва също така да гарантира, че неговата политика в областта на интелектуалната собственост спомага за отстояването и укрепването на европейския технологичен суверенитет и насърчава еднаквите условия на конкуренция в световен мащаб. Интелектуалната собственост допринася за определяне на пазарната стойност и конкурентоспособността на европейските предприятия. Интелектуалната собственост представлява техните нематериални активи, например марки, дизайни, патенти, данни, ноу-хау и алгоритми. Интелигентните политики в областта на интелектуалната собственост са от съществено значение, за да се помогне на всички предприятия да се развиват, да създават работни места и да защитават и развиват това, което ги прави уникални и конкурентоспособни.

Независимата политика на ЕС в областта на конкуренцията донесе ползи за Европа, тъй като спомогна за постигането на еднакви условия на конкуренция, стимулира иновациите и предостави по-голям избор на потребителите. Конкуренцията насърчава нашите предприятия да постигат възможно най-добри резултати и им позволява да останат конкурентоспособни в световен мащаб. В бързо променящия се свят и във време, в което Европа навлиза в голям двоен преход, следва да гарантираме, че правилата в областта на конкуренцията продължават да отговарят на изискванията на съвременния свят.

С оглед на това понастоящем Комисията прави преглед на рамката на ЕС в областта на конкуренцията. Тя разглежда начина, по който се прилагат действащите правила в областта на конкуренцията, по-специално във връзка с антитръстовите средства за правна защита, както и дали правилата, уреждащи хоризонталните и вертикалните споразумения, и известието за определяне на пазара продължават да са подходящи. Тя ще разгледа също въпроса как да се подобри разкриването на случаи и да се ускорят разследванията. Комисията ще използва секторните проучвания като инструмент в рамките на новите и бързоразвиващите се пазари, оформящи нашата икономика и общество.

Продължаващата оценка на контрола върху сливанията и проверката за пригодност на различните насоки за държавната помощ също са част от този преглед. Правилата за държавната помощ гарантират еднакви условия на конкуренция в Европа, като се избягва братоубийствената надпревара за субсидии и същевременно се подпомага постигането на важни цели от обществен интерес. Комисията ще гарантира, че през 2021 г. ще бъдат въведени преразгледани правила за държавната помощ в редица приоритетни области, включително за помощта в сферата на енергетиката и опазването на околната среда.

Как ще бъде постигнато това?

ÆПлан за действие относно правоприлагането във връзка с единния пазар и доклад за пречките пред единния пазар, приети днес.

ÆСформиране на Работна група по въпросите на правоприлагането във връзка с единния пазар, съставена от държавите членки и Комисията.

ÆСтратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа, приета днес.

ÆОценка, преглед и ако е необходимо, адаптиране на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, считано от 2021 г., включително текуща оценка на контрола върху сливанията и проверка за пригодност на насоките за държавната помощ.

ÆПлан за действие за интелектуалната собственост с цел оценка на необходимостта от актуализиране на правната уредба, гарантиране на интелигентно използване на интелектуалната собственост и по-успешна борба с кражбата на интелектуална собственост.

ÆПоследващи действия във връзка с европейската стратегия за данните с цел изграждане на основана на данни европейска икономика, включително създаване на общи европейски пространства за данни в конкретни сектори и вериги за създаване на стойност.

ÆАкт за цифровите услуги с цел актуализиране и укрепване на правната уредба за единен пазар на цифровите услуги.

ÆИнициатива за подобряване на условията на труд на работещите през платформи.



3.2 Поддържане на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб

Отвореността на европейската икономика е в основата на нейния просперитет и конкурентоспособност. Въпреки че промишлеността на ЕС е силно интегрирана в световните вериги за създаване на стойност и функционира в световен мащаб, ЕС не бива да подценява заплахите за лоялната конкуренция и търговия.

ЕС полага усилия пазарите да останат отворени чрез търговски споразумения с партньорски държави или региони. Той полага също усилия в рамките на международни форуми за договарянето на правила, които са приемливи за всички. Трябва да продължим да прилагаме координиран европейски подход, за да осигурим взаимноизгодна търговия и да преодолеем всички пречки, които не позволяват на нашите предприятия подходящ достъп до други пазари по света. Това включва борбата със схеми за агресивно данъчно планиране, които създават неравнопоставени условия на конкуренция.

ЕС ще използва пълноценно пълния си набор от механизми за търговска защита. До средата на 2020 г. Комисията ще проучи най-добрите начини за подсилване на антисубсидийните механизми и инструменти. Това ще бъде направено в Бялата книга относно инструмент за чуждестранните субсидии, в която ще бъдат разгледани нарушаващите конкуренцията ефекти, породени от чуждестранните субсидии, в рамките на единния пазар. Тази бяла книга ще бъде последвана от предложение за правен инструмент през 2021 г.

Това нарушение на конкуренцията често върви успоредно с липсата на реципрочен достъп за европейските предприятия до националните пазари на чуждестранните държавни дружества. По-конкретно, на пазарите на ЕС за обществени поръчки могат да участват предимно предприятия от държави, в които дружествата от ЕС биват дискриминирани или до чиито пазари тези дружества въобще нямат достъп. Поради това в Бялата книга ще бъде разгледан и въпросът за достъпа на чуждестранните държавни предприятия до пазарите за обществени поръчки и до финансиране от ЕС. Бързото постигане на споразумение по предложения инструмент за международните обществени поръчки също ще бъде от съществено значение за преодоляване на липсата на реципрочност и осигуряване на допълнително влияние на ЕС в хода на преговорите.

Не е редно европейската промишленост да се сблъсква с нелоялна конкуренция от страна на конкуренти по света, които спазват различни стандарти или принципи, например във връзка с климата. Нов главен служител по правоприлагането в областта на търговията ще работи за подобряване на спазването и прилагането на търговските ни споразумения и редовно ще докладва на Европейския парламент. Комисията ще предложи зачитането на Парижкото споразумение да се превърне в основен елемент за всички бъдещи всеобхватни търговски споразумения.

Засиленият митнически контрол също е от съществено значение, за да се гарантира, че внасяните продукти отговарят на правилата на ЕС.

Как ще бъде постигнато това?

ÆБяла книга относно инструмент за чуждестранните субсидии (до средата на 2020 г.), в която ще бъде разгледан и въпросът за чуждестранния достъп до обществени поръчки и до финансиране от ЕС.

ÆУсъвършенстване на правилата в световен план за промишлените субсидии в Световната търговска организация.

ÆБързо приемане на инструмента за международните обществени поръчки.

ÆПлан за действие за митническия съюз през 2020 г. с цел засилване на митническия контрол, включително законодателно предложение за създаване на система на ЕС за обслужване на едно гише, за да се даде възможност за изцяло цифровизирани процеси на митническо оформяне на границата.


3.3 Подкрепа за промишлеността в усилията ѝ да постигне неутралност по отношение на климата

С преминаването на Европа към неутралност по отношение на климата някои сектори ще трябва да направят по-големи и по-радикални промени в сравнение с повечето други сектори. Енергоемките промишлени отрасли са жизненонеобходими на европейската икономика, като на тях разчитат и други сектори. Поради това модернизирането и декарбонизирането на енергоемките промишлени отрасли трябва да бъдат основен приоритет.

В Европейския зелен пакт е заложена целта да бъдат създадени нови пазари за неутрални по отношение на климата и кръгови продукти, като например стомана, цимент и основни химикали. За да бъде начело на тази промяна, Европа се нуждае от нови промишлени процеси и повече чисти технологии, за да бъдат намалени разходите и да се подобри пазарната готовност.

Така например Комисията ще подкрепя чистите авангардни технологии в областта на стоманодобива, които водят до процес на производство на стомана с нулеви въглеродни емисии. Фондът на ЕС за иновации в областта на схемата за търговия с емисии ще допринесе за осъществяването на други широкомащабни иновационни проекти, за да се подкрепят чистите продукти във всички енергоемки сектори.

Една нова стратегия за химикалите с цел постигане на устойчивост ще спомогне за по-добра защита на хората и околната среда от опасни химикали и ще насърчи иновациите в сектора, за да бъдат разработени безопасни и устойчиви алтернативи.

Европа трябва да обърне внимание и на устойчивостта на строителните продукти и да подобри енергийната ефективност и екологичните характеристики на вече съществуващите сгради. Осигуряването на по-устойчива застроена среда ще бъде от съществено значение за прехода на Европа към неутралност по отношение на климата.

С ускоряването на прехода Европа трябва да се увери, че никой не е забравен. С предложението за новия механизъм за справедлив преход 7 ще бъдат мобилизирани 100 милиарда евро, за да бъде осигурен справедлив преход за регионите с високи въглеродни емисии, докато те продължават да трансформират промишлеността и икономиката си.

Намаляването на емисиите в цялата промишленост ще зависи от прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и от осигуряването на сигурни и достатъчни доставки на нисковъглеродна енергия на конкурентни цени. Това ще изисква планиране и инвестиране в технологии, капацитет и инфраструктура за производство с ниски въглеродни емисии. Ще ни е нужен по-стратегически подход към отраслите за производство на енергия от възобновяеми източници, като енергията от разположени в морето инсталации, и към веригата на доставки, на която те се основават. Това ще спомогне и за осигуряване на значително по-голямото количество електроенергия, от което се нуждае двойният преход. Това следва да бъде подпомогнато от усилия за по-добро свързване на европейските електроенергийни системи, за да се повиши сигурността на доставките на електроенергия и да се интегрират повече възобновяеми енергийни източници.

В този контекст всички енергоносители, включително електроенергията, газът и течните горива, ще трябва да бъдат използвани по-ефективно чрез свързване на различни сектори. Това ще бъде целта на нова стратегия за интелигентна секторна интеграция, която ще определи също така визията на Комисията за чист водород. Използването на трансевропейските енергийни мрежи също ще подпомогне прехода към неутралност по отношение на климата.

Трябва да се постави специален акцент и върху устойчивите и интелигентни отрасли за мобилност. Те носят отговорността и имат потенциала да движат двойния преход, да подпомагат промишлената конкурентоспособност на Европа и да подобряват свързаността. Това важи по-конкретно за автомобилната, авиокосмическата, железопътната и корабостроителната промишленост, както и за алтернативните горива и интелигентната и свързаната мобилност.

Запазването на челни позиции в сферата на научните изследвания и иновациите, бързото осигуряване на необходимата инфраструктура и солидните стимули, включително в областта на обществените поръчки, ще бъдат от основно значение, за да се гарантира, че отраслите за мобилност в ЕС ще запазят водещата си позиция в областта на технологиите в световен план. Цялата верига за създаване на стойност в този сектор трябва да допринесе за определянето на нови международни стандарти за безопасна, стабилна, достъпна, сигурна и устойчива мобилност. Всеобхватната стратегия за устойчива и интелигентна мобилност ще предложи всеобхватни мерки, чрез които потенциалът на сектора да бъде максимално оползотворен.

Ако продължат да съществуват разлики в амбициите на различни региони по света, през 2021 г. Комисията ще предложи механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, за да се намали рискът от изместване на въглеродни емисии, при пълно спазване на правилата на СТО. Това следва да бъде подпомогнато чрез подсилване на съществуващите инструменти на ЕС за борба с изместването на въглеродни емисии.

Как ще бъде постигнато това?

ÆСтратегия за интелигентна секторна интеграция.

ÆОбщо европейско пространство за енергийни данни ще използва потенциала на данните за повишаване на иновационния капацитет на енергийния сектор.

ÆСтартиране на платформата за справедлив преход, за да се предложи техническа и консултантска подкрепа за регионите и отраслите с високи въглеродни емисии.

ÆСтратегия на ЕС за чиста стомана и стратегия за химикалите с цел постигане на устойчивост.

ÆПреразглеждане на Регламента за трансевропейската енергийна мрежа.

ÆСтратегия на ЕС за енергията от възобновяеми източници от инсталации в морето.

ÆВсеобхватна стратегия за устойчива и интелигентна мобилност.

ÆИнициатива за обновяване и стратегия за застроената среда.

ÆМеханизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, за да се намали изместването на въглеродни емисии, при пълно спазване с правилата на СТО.

3.4 Изграждане на по-кръгова икономика

В съответствие с новата стратегия за растеж на Европа, която дава повече, отколкото отнема, промишлеността на Европа трябва да играе водеща роля в екологичния преход. Това означава да се намали нейният въглероден и материален отпечатък и да се въведе кръговост в цялата икономика.

За тази цел трябва да се откажем от стария модел, при който вземаме от земята, за да произвеждаме продукти, които след това използваме и изхвърляме. Трябва да променим коренно начина, по който проектираме, произвеждаме, използваме и се освобождаваме от предметите, като стимулираме нашата промишленост.

Този по-кръгов подход ще осигури по-чиста и по-конкурентоспособна промишленост, като намали въздействието върху околната среда, конкуренцията за оскъдните ресурси и производствените разходи. Обосновката от стопанска гледна точка е също толкова силна, колкото и нуждата в екологичен и морален аспект. Прилагането на принципите на кръговата икономика във всички сектори и промишлени отрасли има потенциала да създаде 700 000 нови работни места в целия ЕС до 2030 г., много от които в МСП.

ЕС вече има добра позиция в тази област и сега трябва да се съсредоточи върху това да консолидира предимството си на инициатор. В новия план за действие относно кръговата икономика 8 се предлагат редица мерки, за да може промишлеността на ЕС да се възползва от тези възможности.

В основата му стои нова рамка на политиката за устойчиви продукти, чрез която ще бъдат въведени принципи за устойчивост за всички продукти, благодарение на което ще се повиши конкурентоспособността на европейската промишленост. Ще бъде даден приоритет на продуктовите групи с голямо въздействие и действията ще включват инициатива относно общото зарядно устройство, инициатива за кръгова електроника, изисквания за устойчивост на акумулаторните батерии и нови мерки в текстилния сектор.

Планът за действие съдържа и мерки за предоставяне на възможност на потребителите да играят по-активна роля в кръговата икономика. Потребителите следва да получават надеждна и подходяща информация, за да избират продукти за многократна употреба, които са дълготрайни и подлежат на поправка. Комисията ще предложи начини за подобряване на правата и защитата на потребителите, включително като работи за въвеждането на „право на поправка“ в полза на потребителите.

Публичните органи, включително институциите на ЕС, следва да служат за пример, като избират екологосъобразни стоки, услуги и строителни работи. Чрез такива екологосъобразни обществени поръчки те могат да имат водеща роля в приноса към осъществяването на прехода към устойчиво потребление и производство. Комисията ще предложи допълнително законодателство и насоки относно екологосъобразните обществени поръчки.

Как ще бъде постигнато това?

ÆПлан за действие относно кръговата икономика, приет успоредно с настоящата стратегия, включително нова рамка на политиката за устойчиви продукти.

ÆНова регулаторна рамка за устойчиви акумулаторни батерии.

ÆСтратегия на ЕС за текстила.

ÆИнициатива за кръгова електроника

ÆПредоставяне на възможност на потребителите да играят активна роля в кръговата икономика чрез осигуряване на по-добра информация за продуктите и подобряване на правата на потребителите.

3.5 Насърчаване на дух на промишлени иновации

През последните пет години общият дял на разходите на европейските предприятия в научноизследователската и развойната дейност намаля, докато този на американските и китайските предприятия нарасна. За да се промени тази тенденция, ще бъде от голямо значение да се отключат инвестициите в иновациите, като сме наясно върху какво искаме да се съсредоточим и имаме ясен път към пазара, за да може да се разгърне мащабът. Като част от това МСП следва да бъдат стимулирани и подкрепяни да въвеждат иновации и да предлагат идеи на пазара.

Световната надпревара в хода на двойния преход ще се основава във все по-голяма степен на науката, разширяваща границите на познанието, и овладяването на дълбоките технологии. Следващата ера на промишлеността ще бъде ера, в която ще се обединят физическият, цифровият и биологичният свят. Ако Европа иска да води двойния преход, промишлената стратегия трябва в същността си да бъде стратегия за промишлени иновации. 

Това означава също, че с увеличаването на инвестициите в революционни и авангардни научни изследвания и иновации трябва да приемем и неуспеха, с който неизбежно ще се сблъскваме. Това ще ни помага да учим, да се адаптираме и ако е необходимо, да променяме начина си на действие, за да можем да вървим напред. Трябва да се научим да приемаме провалите, вместо да избягваме рисковете. Нужно е това да бъде взето предвид във всички сфери и иновациите трябва да бъдат включени в процеса на изготвяне на политиките на ЕС. В работата си за по-добро регулиране и стратегическо прогнозиране ще гарантираме, че политиките са благоприятни за иновациите.

Промишлените отрасли следва да бъдат приканени и стимулирани да определят собствени пътни карти за неутралност по отношение на климата или водеща позиция в областта на цифровите технологии. Последните следва да бъдат осъществени чрез висококачествени научни изследвания и умения, както и да бъдат подкрепяни от ЕС. Редица отрасли вече възприеха този подход след стартирането на Европейския зелен пакт. В духа на съвместно проектиране и предприемачество на тази стратегия това следва да се подкрепя чрез публично-частни партньорства, за да се помогне на промишлеността да разработва технологиите, от които се нуждае, за да постига своите цели, както успешно се прави в промишлените алианси.

Европейският съвет по иновациите, който ще започне да функционира пълноценно през 2021 г., също ще има за цел да се оползотворява максимално солидната научноизследователска база, с която разполага Европа. Той ще набележи технологии от следващо поколение, ще ускори тяхното търговско приложение и ще способства за това те да допринесат за бързото разрастване на стартиращите предприятия.

Единният пазар също трябва да участва в този процес, като стимулира иновациите да оползотворяват максимално от икономиите от мащаба, скоростта и обхвата. Следва да се насърчават иновациите и експериментите, съобразени с местните условия. Това ще позволи на регионите да разработват и изпробват нови решения с МСП и потребителите, като се възползват от местните им характеристики, силни страни и специализация. Новите технологии и решения могат да бъдат изпробвани в реални условия със създателите на политики и с регулаторните органи, за да се даде възможност за създаване на иновативни бизнес модели.

След като бъдат изпробвани и подобрени, тези решения могат да бъдат въведени на европейските и световните пазари, което гарантира, че ЕС ще запази челните си позиции. Центровете за цифрови иновации, които функционират като места за „обслужване на едно гише“, чрез които дружествата имат достъп до изпитване на технологии, са добра платформа, която може да се използва като отправна точка.

Как ще бъде постигнато това?

ÆСъобщение относно бъдещето на научните изследвания и иновациите и европейското научноизследователско пространство с цел определяне на нов подход към иновациите и гарантиране, че бюджетът на ЕС се използва по начин, оказващ максимално въздействие.

ÆСтартиране на публично-частните партньорства в рамките на програмата „Хоризонт Европа“.



3.6 Придобиване на умения и преквалификация

За да бъде една промишленост конкурентоспособна, тя трябва да бъде в състояние да набира и задържа на работа квалифицирана работна ръка. С набирането на скорост на двойния преход Европа ще трябва да гарантира, че образованието и обучението не изостават. Превръщането на ученето през целия живот в реалност за всички ще стане още по-важно: само през следващите пет години 120 милиона европейци ще трябва да подобрят уменията си или да се преквалифицират.

Това отразява значението на уменията за двойния преход и възможностите, които той може да създаде за хората. Преминаването към нисковъглеродна икономика се очаква да създаде повече от 1 милион работни места до 2030 г., а в Европа вече има 1 милион свободни работни места за експерти в областта на цифровите технологии. В същото време 70 % от дружествата посочват, че отлагат инвестициите си, тъй като не могат да намерят хора с необходимите умения.

За работниците от промишления сектор цифровизацията, автоматизацията и напредъкът в областта на изкуствения интелект ще изискват безпрецедентна промяна в набора им от умения. Преквалификацията трябва да бъде основна част от нашата социална пазарна икономика. Нашите системи за висше и професионално образование и обучение също ще трябва да предоставят повече научни работници, инженери и техници на пазара на труда. По-ефективното привличане на умения и таланти от чужбина също ще спомогне за посрещане на нуждите на пазара на труда в ЕС.

В световната надпревара за привличане на таланти Европа трябва да увеличи инвестициите в уменията и да превърне в реалност ученето през целия живот. Това ще изисква колективни действия на сектора, държавите членки, социалните партньори и други заинтересовани страни чрез нов „Пакт за уменията“, за да се допринесе за повишаването на уменията и преквалификацията и да се мобилизират публичните и частните инвестиции в работната сила. Пактът ще постави акцент върху секторите с висок потенциал за растеж за Европа или тези, които претърпяват най-значителна промяна. Европейското пространство за образование също ще подкрепи тези усилия.

От съществено значение е също така да има по-добър баланс между жените и мъжете в промишлеността. Това включва насърчаване на жените да изучават природни науки, технологии, инженерство и математика, да обмислят кариера в областта на технологиите и да инвестират в цифрови умения, като по този начин се подобри балансът между половете при създаването и ръководенето на предприятията.

Как ще бъде постигнато това?

ÆАктуализиране на програмата за умения за Европа през 2030 г., включително препоръка относно професионалното образование и обучение.

ÆСтартиране на Европейски пакт за уменията.

ÆСъобщение относно стратегическа рамка за европейското пространство за образование.

ÆПлан за действие в областта на цифровото образование.

ÆИзпълнение на стратегията на ЕС за равенство между половете, приета през март 2020 г.


3.7 Инвестиране и финансиране на прехода

Много от бъдещите програми на ЕС, като например „Хоризонт Европа“, програмата „Цифрова Европа“, Програмата за единния пазар, Фонда за иновации, InvestEU, Европейския социален фонд, Европейския фонд за отбрана и космическата програма на ЕС, както и всички европейски структурни и инвестиционни фондове, ще спомогнат за насърчаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС. Бързото постигане на споразумение за следващия дългосрочен бюджет е от съществено значение за бъдещето на нашата промишленост.

В момент, когато публичните финанси са подложени на натиск, ще се нуждаем от нови начини за отключване на частните инвестиции. Това включва мобилизиране на средства от ЕС и смесено финансиране и държавите членки и други институционални партньори, както и привличане на частни инвеститори. InvestEU и Планът за инвестиции за Европейския зелен пакт ще спомогнат за привличане на частните инвестиции там, където е необходимо. Европейската инвестиционна банка и националните насърчителни банки и институции ще играят важна роля.

Мобилизирането на частни инвестиции и публични финанси е изключително важно в случаите, при които e налице неефективност на пазара, особено за широкомащабното разгръщане на иновационни технологии. Инструмент с доказано добри резултати в тази област са важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ). Държавите членки могат да използват ВПОИ, за да обединяват финансови ресурси, да действат бързо и да свързват подходящите участници по ключови вериги на стойността. Те са катализатор за инвестиции и дават възможност на държавите членки да финансират широкомащабни трансгранични иновационни проекти в случай на пазарна неефективност. Въз основа на опита с неотдавнашни ВПОИ Комисията ще проучи начините за съчетаване на националните инструменти и инструментите на ЕС с цел привличане на инвестиции по цялата верига на стойността, при пълно зачитане на съответните финансови правила и правила в областта на конкуренцията.

За да помогне за максималното използване на този инструмент, през 2021 г. Комисията ще въведе преразгледани правила за държавна помощ за ВПОИ. Този преглед на правилата има за цел да изясни условията, при които ръководени от държавите членки проекти в ключови сектори могат да бъдат осъществени навреме и по начин, който насърчава конкуренцията. Това следва също така да помогне на МСП да участват пълноценно в бъдещи ВПОИ.

Също така ще бъде необходимо да се стимулират инвестициите за постигане на конкурентоспособна устойчивост във финансовата система. Неотдавнашното споразумение относно таксономията на ЕС и сигурността, осигурена от европейския законодателен акт за климата 9 , са важни стъпки в правилната посока.

Въз основа на този напредък в обновената стратегия за устойчиво финансиране ще бъдат въведени ясни правила, които да насочват инвеститорите към устойчиви инвестиции. Като част от продължаващата работа за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз новият план за действие на Комисията за съюз на капиталовите пазари ще включва инициатива за укрепване на защитата на инвестициите в рамките на ЕС и усилия за привличане на по-разнообразни източници на финансиране за европейските предприятия, особено за МСП. Стратегията за цифровото финансиране ще спомогне за улесняване на иновациите в областта на финансовите услуги, за да се допринесе за разрастването на новите услуги и бизнес модели и за справяне с новите рискове.

Как ще бъде постигнато това?

ÆРабота с Парламента и Съвета за гарантиране на бързото приемане и изпълнение на следващия дългосрочен бюджет.

ÆОбмисляне на възможността за координирани инвестиции от страна на държавите членки и сектора под формата на нови ВПОИ и за възможните последващи действия във връзка с първите ВПОИ в областта на батериите и микроелектрониката.

ÆПреглед на правилата за държавна помощ за ВПОИ, включително проектите в областта на енергийния преход.

ÆОбновена стратегия за устойчиво финансиране

ÆНова стратегия за цифровото финансиране.

ÆПлан за действие за съюз на капиталовите пазари през 2020 г., включително мерки в подкрепа на интегрираните капиталови пазари и повече възможности за финансиране за гражданите и предприятията.

4.Укрепване на промишлената и стратегическата автономност на Европа

Стратегическата автономност на Европа се постига, като се намали зависимостта ни от другите за нещата, от които се нуждаем най-много: материали и технологии от основно значение, храни, инфраструктура, сигурност и други стратегически области. Те също така дават възможност на промишлеността на Европа да развива свои собствени пазари, продукти и услуги, които повишават конкурентоспособността.

Европа процъфтява при отворена инвестиционна среда, която позволява на други да инвестират в конкурентоспособността на Европа. Но тя трябва да има и по-стратегическо отношение спрямо начина, по който разглежда риска, свързан с чуждестранните инвестиции. Рамката за скрининг на преките чуждестранни инвестиции 10 , която ще бъде напълно приложима през октомври 2020 г., ще защитава интересите на Европа, свързани със сигурността и обществения ред. Комисията ще направи предложения за по-нататъшно укрепване на този инструмент.

Цифровата трансформация, сигурността и бъдещият технологичен суверенитет на Европа зависят от нашите стратегически цифрови инфраструктури. Освен извършената неотдавна от Комисията работа по въпросите на 5G и киберсигурността, ЕС ще разработи критична квантова комуникационна инфраструктура, предназначена за разгръщане през следващите 10 години на сертифицирана сигурна инфраструктура „от край до край“, основана на криптографски ключ по квантов път (quantum key distribution) за защита на ключовите цифрови активи на ЕС и неговите държави членки.

ЕС ще подкрепи и разработването на главни базови технологии, които са от стратегическо значение за промишленото бъдеще на Европа. Те включват роботика, микроелектроника, високопроизводителни изчислителни технологии и инфраструктура за данни в облак, блок-вериги, квантови технологии, фотоника, промишлени биотехнологии, биомедицина, нанотехнологии, фармацевтични продукти, авангардни материали и технологии.

Европейската отбранителна и космическа промишленост е от основно значение за бъдещето на Европа. Фрагментирането на отбранителната промишленост обаче поставя под въпрос способността на Европа да изгради следващото поколение критични отбранителни способности. Това би намалило стратегическия суверенитет на ЕС и способността му да действа като гарант на сигурността.

Европейският фонд за отбрана ще спомогне за изграждането на интегрирана промишлена база в областта на отбраната в целия ЕС. Той ще инвестира в европейските вериги на стойността в отбранителната промишленост, ще улеснява трансграничното сътрудничество и ще подкрепя отворените и динамични вериги на доставка, които включват МСП и новите участници. Той също така ще подкрепя революционни технологии, които ще позволят на дружествата да поемат по-голям риск. От съществено значение ще бъде съгласуваността с други инициативи в областта на отбраната.

Космическите технологии, данни и услуги могат да укрепят промишлената база на Европа, като подкрепят разработването на иновативни продукти и услуги, включително появата на авангардни иновативни технологии.

Отбранителната и космическата промишленост са изправени пред безпрецедентна конкуренция в световен мащаб при променящ се геополитически контекст и нови възможности с появата на бързо развиващи се технологии и навлизането на нови участници. Като се стреми да осигури синергии между гражданските, космическите и отбранителните сектори в програмите на ЕС, ЕС ще използва по-ефективно ресурсите и технологиите и ще създаде икономии от мащаба.

С прехода на европейската промишленост към неутралност по отношение на климата зависимостта от наличните изкопаеми горива би могла да се замени с използване на неенергийни суровини, с много от които се снабдяваме от чужбина и за които световната конкуренция става все по-интензивна. Увеличаването на рециклирането и използването на вторични суровини ще спомогнат за намаляване на тази зависимост.

Очаква се търсенето на суровини да се удвои до 2050 г., поради което диверсифицираното снабдяване ще бъде от съществено значение за повишаване на сигурността на доставките в Европа. Суровините от изключителна важност са също от решаващо значение за пазари като електромобилността, батериите, енергията от възобновяеми източници, фармацевтичните продукти, авиокосмическия сектор, отбраната и цифровите приложения.

Достъпът до медицински и фармацевтични продукти е също толкова важен за сигурността и автономността на Европа в днешния свят. Ще бъде предложена нова фармацевтична стратегия на ЕС с акцент върху наличността, достъпността, устойчивостта и сигурността на доставките на фармацевтичните продукти. Това беше подчертано от неотдавнашните събития, свързани с избухването на епидемия от коронавирус 2019 (COVID-19).

Как ще бъде постигнато това?

ÆПоследващи действия във връзка със Съобщението за 5G 11 и Препоръката за киберсигурност на 5G мрежите 12 .

ÆПлан за действие относно синергии между гражданските, космическите и отбранителните сектори, включително на равнището на програмите, технологиите, иновациите и стартиращите предприятия. 

ÆНова фармацевтична стратегия на ЕС през 2020 г., включваща действия за обезпечаване на доставките и за гарантиране на иновации за пациентите.

ÆПлан за действие относно суровините от изключителна важност, включително усилия за разширяване на международните партньорства за достъп до суровини.

5. Координиране на дейността: партньорски подход към управлението

Европейската промишленост трябва да заложи на уникалните си характеристики и силни страни: интегрираността си в различните вериги на стойността и граници, многообразието, традициите и хората си. С набирането на скоростта на двойния преход и все по-ожесточената световна конкуренция европейската промишленост също се преобразява. Като част от това нарастват връзките между различните продукти и услуги в различните сектори.

Освен да се съсредоточи към конкретни технологии, Европа трябва също така да проучи внимателно възможностите и предизвикателствата, пред които са изправени промишлените екосистеми. Тези екосистеми обхващат всички участници във веригата на стойността: от най-малките предприятия до най-големите дружества — от академичните среди до изследователите и от доставчиците на услуги до предприятията доставчици. И всеки от тях има свои собствени характеристики.

Със започването на двойния преход в един по-конкурентен свят Комисията ще анализира систематично различните екосистеми и ще оценява различните рискове и нужди на промишлеността въз основа на работата на кръглата маса на високо равнище за промишлеността „Промишленост 2030“, стратегическия форум относно ВПОИ и други органи. Тя ще разгледа въпроси, включващи уменията в областта на научните изследвания и иновациите, ролята на МСП и големите дружества, както и външния натиск или зависимостите.

При осъществяването на този анализ Комисията ще работи в тясно сътрудничество с приобщаващ и отворен промишлен форум, който се състои от представители на сектора, включително МСП, големите предприятия, социалните партньори, изследователите, както и държавите членки и институциите на ЕС. При необходимост експерти от конкретни сектори ще бъдат канени да споделят своите знания.

Тази дейност може да покаже, че някои от екосистемите, поради специфичното им естество или нужди, ще изискват специална, индивидуализирана подкрепа. Тази подкрепа би могла да бъде под формата на регулаторни действия, мобилизиране на финансиране или извличане на максимална полза от инструментите за търговска защита. По този начин ще се оформи специален набор от инструменти. Напредъкът ще се следи периодично в сътрудничество с Европейския парламент и Съвета.

При необходимост подходът за промишлените алианси би могъл да бъде подходящият инструмент. Той вече показа ползата си в областта на батериите, пластмасите и микроелектрониката. . Европейският алианс за акумулаторните батерии успя да изведе ЕС до позиция на индустриален лидер в тази ключова технология. Алиансите могат да насочват работата и да помагат за финансирането на широкомащабни проекти с положителен ефект на разпространение в цяла Европа, като използват знанията на МСП, големите дружества, изследователите и регионите, за да спомогнат за премахването на пречките пред иновациите и за подобряване на съгласуваността на политиките.

Алиансът за чист водород е отличен пример за областите, в които това може да има реална добавена стойност. Той е с революционен характер и изисква засилена координация по цялата верига на стойността. В този дух Комисията скоро ще предложи стартирането на новия европейски алианс за чист водород, който обединява инвеститорите с правителствени, институционални и промишлени партньори. Алиансът ще се основава на съществуващите усилия за идентифициране на технологичните потребности, възможностите за инвестиции и регулаторните пречки и способстващите фактори. Бъдещите алианси следва да включват и нисковъглеродните промишлености, промишлените изчислителни облаци и платформи и суровините.

Как ще бъде постигнато това?

ÆВъз основа на успешния модел на промишлените алианси ще бъде поставено началото на нов европейски алианс за чист водород. Когато са готови, следва да бъдат образувани и алианси за нисковъглеродните промишлености, промишлените изчислителни облаци и платформи и суровините.

ÆКомисията ще предприеме задълбочен преглед и анализ на нуждите на промишлеността и ще определи екосистемите, които се нуждаят от индивидуализиран подход.

ÆДо септември 2020 г. ще бъде създаден приобщаващ и отворен промишлен форум в подкрепа на тази дейност.

6.Заключение

Тази стратегия поставя основите на промишлена политика, която ще подкрепя двойния преход, ще направи промишлеността на ЕС по-конкурентоспособна в световен план и ще увеличи стратегическата автономност на Европа.

Като се имат предвид важните социални последици от предстоящите промени, от съществено значение ще бъде диалогът със социалните партньори и гражданското общество. „Дните на промишлеността“, провеждани от Комисията всяка година, ще продължат да бъдат важно събитие, което обединява всички участници. Комисията ще предложи председателствата на Съвета и заинтересованите държави членки да бъдат домакини на „дни на промишлеността“ в собствените си държави.

Комисията ще се стреми да увеличи политическата ангажираност по отношение на стратегията, като предлага напредъкът постоянно да се оценява на заседанията на Съвета по конкурентоспособност и на Европейския парламент. Това ще бъде извършено въз основа на редовен мониторинг на изпълнението на стратегията и анализ на набор от ключови показатели за изпълнението.

Само споделен ангажимент от страна на ЕС, неговите държави членки и региони, съответните сектори, МСП и всички други заинтересовани страни в рамките на обновено партньорство ще позволи на Европа да извлече максимална полза от промишлената трансформация. Европейският съвет през март 2020 г. предоставя възможност да бъде подкрепено това подновено партньорство въз основа на споделена визия и цели.

(1)

   COM(2019) 640 final.

(2)

   COM(2020) 67 final.

(3)

   Успоредно с настоящото съобщение се приема специална стратегия за МСП — Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа, COM (2020) 103 final.

(4)

   COM(2020) 66 final.

(5)

   Съобщение относно установяването и преодоляването на пречките пред единния пазар и докладът към него, COM (2020) 93 final.

(6)

   Дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар, COM (2020) 94 final.

(7)

   COM(2020) 22 final.

(8)

   COM(2020) 98 final.

(9)

   COM(2020) 80 final.

(10)

   Регламент (ЕС) 2019/452.

(11)

   COM(2020) 50 final.

(12)

   C(2019) 2335 final.

Top