EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52020PC0080

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата)

COM/2020/80 final

Брюксел, 4.3.2020

COM(2020) 80 final

2020/0036(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата)


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

Със съобщението „Европейският зелен пакт“ 1 се дава ход на нова стратегия за растеж за ЕС, чиято цел е превръщането на Съюза в справедливо и процъфтяващо общество, подобряване на качеството на живот за сегашното и бъдещите поколения, модерна конкурентоспособна икономика, която използва ефективно ресурсите, в която няма нетни емисии на парникови газове през 2050 г. и в която икономическият растеж не зависи от използването на ресурсите. Европейският зелен пакт потвърждава амбицията на Комисията да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.

Борбата с изменението на климата е неотложно предизвикателство. Атмосферата се затопля и това вече засяга гражданите. Европейските граждани считат изменението на климата за сериозен проблем, по който трябва да се предприемат по-активни действия 2 . Изменението на климата оказва все по-голямо въздействие върху екосистемите и биологичното разнообразие на планетата, както и върху нашите здравни и продоволствени системи. Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно въздействието на глобалното затопляне с 1,5 °C в сравнение с прединдустриалния период и свързаните с това траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб потвърждава, че въздействието на изменението на климата се засилва бързо с нарастването на средната температура в света и посочва, че дори при 2 °C светът би могъл да се изправи пред драматични последици от изменението на климата. Според оценката в доклада, за да се ограничи повишаването на температурата до 1,5 °C, около 2050 г. трябва да бъдат постигнати нулеви нетни емисии на CO2 на световно равнище, а по-късно през настоящото столетие — и неутралност за всички останали парникови газове. Това неотложно предизвикателство изисква ЕС да засили действията си и да стане световен лидер, като постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., която да обхваща всички сектори на икономиката и до 2050 г. да компенсира не само оставащия CO2, но и всички други емисии на парникови газове, както се посочва в съобщението „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ 3 , и както се потвърждава от съобщението „Европейски зелен пакт“.

Както Европейският парламент, така и Европейският съвет одобриха дългосрочната цел на ЕС за неутралност по отношение на климата.

Европейският парламент одобри целта на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. в резолюцията си от 14 март 2019 г. относно изменението на климата 4 . В резолюции от 28 ноември 2019 г. той подчерта, че Съюзът, като световен лидер и заедно с други големи световни икономики, трябва да се стреми към постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове възможно най-рано и не по-късно от 2050 г. 5 , и обяви извънредна ситуация по отношение на климата и околната среда 6 . Европейският парламент също така настоятелно прикани Комисията да направи цялостна оценка на въздействието върху климата и околната среда на всички съответни законодателни и бюджетни предложения и да гарантира, че напълно съответстват на целта за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5 °C, както и че не допринасят за загубата на биологично разнообразие, и настоя за всеобхватна реформа на инвестиционните политики в областта на селското стопанство, търговията, транспорта, енергетиката и инфраструктурата. В своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт, Европейският парламент призова да се извърши необходимият преход към неутрално по отношение на климата общество най-късно до 2050 г. и това да се превърне в пример за успех на Европа 7 .

Европейският съвет определи изграждането на неутрална по отношение на климата, екологична, справедлива и социално ориентирана Европа като един от основните четири приоритета в своята стратегическа програма за 2019—2024 г. 8 Предвид най-новите налични научни данни и необходимостта от засилване на действията в областта на климата в световен мащаб, в заключенията си от 12 декември 2019 г. Европейският съвет одобри целта за постигане на неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г, в съответствие с целите на Парижкото споразумение 9 . Европейският съвет отчете, че е необходимо да се създаде благоприятна рамка и че преходът ще изисква значителни публични и частни инвестиции. Европейският съвет също така заключи, че съответното право и политики на ЕС трябва да бъдат съгласувани и да допринасят за изпълнението на целта за неутралност по отношение на климата и същевременно да зачитат еднаквите условия на конкуренция, и прикани Комисията да проучи дали това изисква коригиране на съществуващите правила.

ЕС въведе цялостна рамка от политики за намаляване на емисиите на парникови газове. ЕС вече започна да модернизира и трансформира икономиката с цел неутралност по отношение на климата. При все че между 1990 г. и 2018 г. икономиката нарасна с 61 %, Съюзът намали емисиите на парникови газове с 23 % 10 . Нужни са допълнителни действия и всеки сектор ще трябва да даде своя принос, тъй като се очаква сегашните политики да намалят емисиите на парникови газове само с 60 % до 2050 г., а остава да се направи още много до постигането на неутралност по отношение на климата.

В този контекст настоящото предложение има за цел да установи рамка за постигане на неутралност на ЕС по отношение на климата. То цели да определи посоката на пътя към неутралност по отношение на климата и да засили сигурността и доверието към ангажимента на ЕС от страна на предприятията, работниците, инвеститорите и потребителите, както и прозрачността и отчетността, като по този начин укрепва просперитета и разкриването на работни места. С оглед на това предназначението му е да въведе в законодателството целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. съгласно научните констатации, докладвани от IPCC и Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES), както и да допринесе за изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата, включително дългосрочната си цел за поддържане на повишаването на температурата в световен мащаб значително под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период и да полага усилия да го задържи под 1,5 °C. То е насочено също към постигането на целите за устойчиво развитие. В него се предвиждат също условията за определянето на курс за постигането в ЕС на неутралност по отношение на климата до 2050 г., редовни оценки на напредъка към тази неутралност и нивото на амбиция на определения курс, както и механизми в случай на недостатъчен напредък или несъгласуваност с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Въпреки усилията за намаляване на емисиите на парникови газове изменението на климата вече оказва и ще продължи да оказва въздействие върху околната среда, гражданите и икономиката на ЕС. Изключително важни са постоянните и по-амбициозни действия във връзка с адаптирането към изменението на климата, включително чрез активизиране на усилията за изграждане на устойчивост, превенция и готовност, както и за гарантиране на справедлив преход.

Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Предложението има за цел да допълни съществуващата рамка на политиката чрез определяне на дългосрочната посока на движение и утвърждаване в законодателството на ЕС на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., като подпомогне усилията за адаптиране, установи процедура за определяне и преглед на курс до 2050 г., редовна оценка и процедура в случай на недостатъчен напредък или несъгласуваност. То също така възлага на Комисията да преразгледа съществуващите политики и законодателството на Съюза с оглед на тяхната съгласуваност с целта за неутралност по отношение на климата, както и с определения курс. Съгласуваността с Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата е гарантирана чрез включване на съответните изменения в посочения регламент. Бяха приети и няколко други инициативи на ЕС в рамките на Европейския зелен пакт, например Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт 11 и предложението за регламент за създаване на Фонда за справедлив преход 12 . В процес на подготовка са няколко други инициативи, които ще подпомогнат постигането на целите на настоящия регламент. Това включва новата, по-амбициозна стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, стартирането на Европейския пакт за климата, промишлена стратегия на ЕС за справяне с двойното предизвикателство на екологичната и цифровата трансформация и новия план за действие за кръговата икономика, както и стратегия за устойчиво финансиране с допълнително включване на устойчивостта в рамката за корпоративно управление.

Що се отнася до връзката със съществуващите инструменти на политиката с перспектива до 2030 г., Комисията следва да направи оценка и предложения за увеличаване на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., за да гарантира съответствието ѝ с целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. До септември 2020 г. Комисията ще представи план, предмет на оценка на въздействието, в който се предвижда повишаване на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. до поне 50 % и до 55 % спрямо нивата от 1990 г. Комисията ще предложи съответното изменение на настоящия регламент, а до юни 2021 г. ще извърши преглед и ще предложи нужните промени във всички свързани с това инструменти на политиката.

За периода 2030—2050 г. Комисията ще бъде оправомощена да приема делегирани актове за допълване на настоящия регламент чрез определяне на курса на равнището на Съюза за постигане на целта за 2050 г.

Световното предизвикателство на изменението на климата изисква действия в световен мащаб. Макар ЕС, който е отговорен за по-малко от 10 % от емисиите на парникови газове в света, да не може да разреши проблема с изменението на климата без участието на други страни, той играе водеща роля в глобалния преход към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове. Предвид факта, че напредъкът в световен мащаб по отношение на целите на Парижкото споразумение е недостатъчен, ръководната роля на ЕС е по-необходима от всякога. Определяйки собствените си амбициозни цели, ЕС ще продължи да води международни преговори за повишаване на амбицията на основните източници на емисии в навечерието на Конференцията на ООН по изменението на климата през 2020 г. в Глазгоу. ЕС ще продължи да насърчава и прилага амбициозна политика в областта на климата в целия свят, включително в контекста на силна дипломация по въпросите на климата, и ще се ангажира активно с всички партньори за увеличаване на колективните усилия, като същевременно осигурява равни условия.

Съгласуваност с други политики на Съюза

Всички действия и политики на ЕС следва да се обединят в помощ на ЕС за постигане на успешен и справедлив преход към неутралност по отношение на климата и устойчиво бъдеще, както посочва Комисията в съобщението си относно Европейския зелен пакт. В този смисъл настоящата инициатива е свързана с много други области на политиката, включително с външните политики на Съюза. Комисията обяви, че ще подобри начина, по който насоките ѝ за по-добро регулиране и подпомагащите ги инструменти разглеждат въпросите на устойчивостта и иновациите, за да могат всички инициативи на ЕС да изпълнят „зелената клетва“ да не вредят.

Този аспект на препоръките на Комисията към държавите членки, залегнал в предложения регламент, е в допълнение към препоръките, отправени в контекста на европейския семестър. Докато европейският семестър е съсредоточен върху макроикономически и структурни въпроси на реформата, което също така обхваща въпроси на климата, настоящата инициатива е насочена към конкретни политически промени, които не съответстват на целта за неутралност по отношение на климата или курса към постигане на тази неутралност.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Правно основание

Компетенциите на ЕС във връзка с противодействието на изменението на климата са потвърдени и уточнени с текстовете в членове 191—193 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Правното основание за това предложение е член 192, параграф 1 от ДФЕС. В съответствие с член 191 и член 192, параграф 1 от ДФЕС Европейският съюз допринася за постигането, наред с другото, на следните цели: насърчаване, защита и подобряване на качеството на околната среда, популяризиране на международно равнище на мерките за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.

Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Изменението на климата по същността си е трансгранично предизвикателство, което не може да бъде разрешено с действия само на национално или местно ниво. Координираните действия на ЕС могат ефективно да допълнят и подкрепят действията по въпросите на климата на национално и местно равнище. Необходима е координация на действията в областта на климата на европейско равнище и, където е възможно, на световно равнище, така че действията на равнище ЕС са основателни поради субсидиарност. От 1992 г. насам ЕС действа за разработването на съвместни решения и е движеща сила в глобалното действие за борба с изменението на климата. По-конкретно, действията на равнище ЕС следва да са насочени към постигане на икономически ефективно изпълнение на дългосрочните цели в областта на климата, като същевременно се гарантират справедливост и екологосъобразност. Установяването на стабилно управление на целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. ще спомогне да се гарантира, че ЕС няма да се отклони от пътя си към постигане на тази цел. Действията за адаптиране към изменението на климата на равнището на ЕС дават възможност за интегриране на политиките за адаптиране в ключови сектори, нива на управление и политики на ЕС.

Пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като не надхвърля необходимото за определяне на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата. Предложението има за цел да зададе посока на пътя на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата, както и сигурност относно ангажимента на ЕС за прозрачност и отчетност, като предвиди процедура за оценка и докладване. С него от държавите членки се изисква да предприемат необходимите мерки, които способстват за колективното постигане на целта за неутралност по отношение на климата, но без да предписва конкретни политики или мерки, което позволява гъвкавост на държавите членки и взема предвид регулаторната рамка за постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. В него е определен механизъм за преразглеждане на съществуващите политики и правни актове на Съюза или за предприемане на допълнителни мерки, но все още не са включени подробните предложения. Предложението също така предвижда гъвкавост, за да се гарантира, че ЕС ще подобри капацитета си за адаптиране към последиците от изменението на климата.

Избор на инструмент

Целите на настоящото предложение могат да бъдат постигнати най-добре чрез регламент. Това ще осигури пряка приложимост на разпоредбите. На държавите членки се поставят изисквания да допринесат за постигането на дългосрочната цел. Освен това много от разпоредбите се отнасят до Комисията (оценка, докладване, препоръки, допълнителни мерки, преглед), както и до Европейската агенция за околна среда, и следователно не могат да бъдат изпълнени чрез транспониране на национално равнище. За да се утвърди дългосрочната цел в правото на ЕС е необходим по-скоро законодателен, отколкото незаконодателен подход.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултации със заинтересованите страни

При изготвянето на съобщението „Чиста планета за всички“ Комисията проведе обществена консултация от 17 юли до 9 октомври 2018 г. и получи над 2800 отговора от широк кръг заинтересовани страни. Комисията организира и проява за заинтересованите страни на 10 и 11 юли 2018 г. Проведената от Комисията обществена консултация във връзка с подготовката на съобщението „Чиста планета за всички“ установи, че както физически лица, така и организации подкрепят широко целта на ЕС да постигне баланс между емисиите и поглъщанията до 2050 г. Към задълбочения анализ в подкрепа на Съобщение COM (2018) 773 на Комисията 13 е добавен обобщаващ доклад за консултационните дейности, проведени във връзка с „Чиста планета за всички.“ Приемането на съобщението „Чиста планета за всички“ доведе до едногодишни интензивни разисквания сред държавите членки, институциите, местните и регионалните власти, социалните партньори, предприятията, промишлеността, заинтересованите страни и гражданите. Тази широка социална ангажираност допринесе за зрелостта на дебата и даде възможност за развитие на широк консенсус относно амбицията на ЕС за 2050 г. 14 Освен това на 28 януари 2020 г. Комисията организира публична проява, която събра широк кръг от заинтересовани страни за разговор по изпълнението на Европейския зелен пакт - Европейския законодателен акт за климата. Участниците споделиха вижданията си относно съдържанието на Законодателния акт за климата, разгледаха социалните и финансовите аспекти на Европейския зелен пакт и се включиха в сесия на въпроси и отговори с обществеността. Комисията публикува и пътна карта за инициативата, която беше отворена за коментари в продължение на 4 седмици — от 9 януари 2020 г. до 6 февруари 2020 г. Много от присъстващите заинтересовани страни представиха своите коментари по време на събитието. Бяха получени общо 926 отговора. Сред тях имаше много европейски и национални сдружения, представляващи промишлени сектори като енергетиката, автомобилостроенето и стоманодобива, както и частни дружества, НПО и много граждани на ЕС. Публичните органи на седем държави членки (Дания, Франция, Германия, Португалия, Испания, Швеция и Нидерландия) и Норвегия участваха в консултацията.

Оценка на въздействието

Службите на Комисията извършиха задълбочен анализ в подкрепа на съобщението „Чиста планета за всички“ 15 . В него се проучва как може да се постигне неутралност по отношение на климата, като се разглеждат всички ключови сектори на икономиката, включително енергетиката, транспорта, промишлеността и селското стопанство. Актуалните в момента политики ще продължат да оказват въздействие и след 2030 г., като се очаква намаление на емисиите с около 60 % до 2050 г. Това обаче не е достатъчно, за да може ЕС да допринесе за целите на Парижкото споразумение във връзка с температурата. Беше анализиран набор от сценарии за постигане на прехода към нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. на основата на съществуващите (в някои случаи — нововъзникващи) технологични решения, предоставяне на нови възможности на гражданите и съгласуване на действията в ключови области като промишлената политика, кръговата икономика, финансите или научните изследвания и иновациите, като същевременно се осигури социална справедливост на прехода. Оценката се основава на научната литература и на приноса от широк кръг заинтересовани страни, както и на интегрирано моделиране, което дава възможност да се разбере по-добре трансформацията и сложните взаимодействия между секторите на енергетиката, промишлеността, строителството, транспорта, селското и горското стопанство и управлението на отпадъците. Предвид този неотдавнашен (ноември 2018 г.) пълен анализ на въздействието на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и оценка на стратегията на ЕС за адаптация не е необходима оценка на въздействието.

Основни права

Предложението е съобразено с основните права и съблюдава принципите, признати в частност от Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално, с него се допринася за постигането на целта за високо равнище на опазване на околната среда в съответствие с принципа на устойчиво развитие, както тази цел е формулирана в член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз 16 .

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Непрякото въздействие върху бюджетите на държавите членки ще зависи от техния избор на национални политики и мерки за намаляване на емисиите на парникови и други действия за смекчаване или адаптиране, и ще произтича предимно от евентуални допълнителни предложения за преразглеждане на свързаните инструменти или предложения за нови такива, с които да се постигнат нужните допълнителни намаления на емисиите на парникови газове, както ще бъде изложено в преминалия оценка на въздействието план за постигане на целта за по-големи намаления на емисиите на парникови газове в ЕС до 2030 г.

Изпълнението на настоящото предложение ще изисква преразпределение на човешки ресурси в Комисията, както и малко увеличение на персонала на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), които са представени в приложената законодателна и финансова обосновка.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Прозрачното и редовно докладване от страна на държавите членки, съчетано със солидни оценки от страна на Комисията и механизми за гарантиране на оценката на напредъка са от съществено значение, за да не се отклонява ЕС от пътя за постигане на целта си за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Инициативата се опира на процес, основан на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и на надеждна рамка за прозрачност за емисиите на парникови газове и друга свързана с климата информация, която се съдържа в Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата. Наред с другото, Комисията ще използва информацията, представена и докладвана от държавите членки съгласно Регламента относно управлението, като основа за своята редовна оценка на напредъка. Това включва информация относно емисиите на парникови газове, политиките и мерките, прогнозите и адаптирането. Комисията също така ще използва тази информация за прегледите на изпълнението в областта на околната среда и наблюдението на програмите за действие за околната среда. Информацията, получена от държавите членки, може да бъде допълвана със систематични атмосферни наблюдения in situ, както и с наблюдения от разстояние, като например предоставяните от „Коперник“. Комисията също така редовно ще оценява дали курсът изисква актуализиране и преглед на политиките и законодателството, и в случай на недостатъчен напредък ще предприема действия.

Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

В член 2 се определя целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., която обхваща всички сектори и всички парникови газове, не само CO2, и която трябва да бъде постигната на национално равнище в рамките на Съюза. Това отразява записаното в член 4, параграф 4 от Парижкото споразумение, според който развитите страни следва да продължат да играят водеща роля като се ангажират с абсолютните цели за намаляване на емисиите в цялата икономика. Отчита се, че макар приоритет да има избягването на емисиите на парникови газове при източника, ще бъдат необходими поглъщания на парникови газове, които да компенсират оставащите парникови газове от секторите, в които декарбонизацията е най-трудна. Естествената способност за поглъщане на горите, почвите, земеделските земи и влажните зони следва да се поддържа и увеличава, а технологиите за улавяне на въглерод, например улавянето и съхранението на въглероден диоксид, както и улавянето и оползотворяването му, следва да бъдат направени разходоефективни и да бъдат внедрени. В посочения член също така се изисква Европейският парламент, Съветът, Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, за да спомогнат за колективно постигане на тази цел. Мерките на равнището на Съюза ще представляват важна част от мерките, необходими за постигане на целта.

Определянето на курс за намаляване на емисиите на парникови газове на равнището на Съюза ще спомогне да се гарантира постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. (член 3). Комисията ще преразглежда курса на ЕС на всеки пет години, съгласно сроковете на Парижкото споразумение. Съгласно Парижкото споразумение страните периодично правят преглед на изпълнението му и оценяват колективния напредък към постигането на неговите дългосрочни цели в рамките на „глобалния преглед“. Най-късно в срок от шест месеца след всеки глобален преглед Комисията ще преразгледа курса.

Член 4 се отнася до адаптирането към изменението на климата. Въпреки усилията за смекчаване, изменението на климата вече поражда и ще продължи да поражда значителен стрес в Европа, затова е жизнено важно да се активизират усилията за повишаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта на основата на законодателството на Съюза, което вече е насочено към конкретни цели за адаптиране към изменението на климата. В това отношение от съществено значение е разработването и прилагането на стратегии и планове за адаптиране. Новата стратегия на ЕС за адаптация ще бъде пряко насочена към постигането на тази цел. 

Комисията ще извършва оценка на напредъка на всеки пет години в съответствие със сроковете на Парижкото споразумение (членове 5—7). Преди всеки глобален преглед Комисията ще оценява и докладва за колективния напредък на държавите членки към постигане на целта за неутралност по отношение на климата или адаптиране към него, както и за съгласуваността на мерките на Съюза с целта за неутралност по отношение на климата или пригодността им за увеличаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта или намаляване на уязвимостта. Комисията ще предприеме необходимите мерки, когато оценката показва, че мерките на Съюза са непоследователни или неподходящи, или че напредъкът е недостатъчен. Комисията също така редовно ще оценява съответните национални мерки и ще издава препоръки, когато установи, че мерките са несъгласувани или неподходящи.

2020/0036 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 17 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 18 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В своето съобщение от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ 19 , Комисията определи нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и процъфтяващо общество с модерна конкурентоспособна икономика, която използва ефективно ресурсите, в която няма нетни емисии на парникови газове през 2050 г. и в която икономическият растеж не зависи от използването на ресурсите. Пактът също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно този преход трябва да бъде справедлив и приобщаващ и да не допуска никой да бъде изоставен.

(2)Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за въздействието на глобалното затопляне с 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб 20 представя солидна научна основа за справяне с изменението на климата и показва необходимостта от активизиране на действията по климата. Той потвърждава, че емисиите на парникови газове трябва спешно да се намалят и че изменението на климата трябва да бъде ограничено до 1,5 °C, по-специално за да се намали вероятността от екстремни метеорологични събития. Докладът за глобална оценка на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) за 2019 г. 21 показа наличието на ерозия на биологичното разнообразие в световен мащаб, като третият най-важен фактор за загубата на биологично разнообразие е изменението на климата 22 .

(3)Една определена дългосрочна цел ще има решаващ принос към промените в икономиката и обществото, заетостта, растежа и постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, както и към справедливия и икономически ефективен напредък към целта по отношение на температурата на Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („Парижкото споразумение“).

(4)С Парижкото споразумение се определя дългосрочна цел за ограничаване на глобалното затопляне до значително по-малко от 2 °C над нивата от прединдустриалния период и за полагане на усилия то да се задържи до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период 23 , и се подчертава значението на адаптирането към неблагоприятните последици от изменението на климата 24 и привеждането на финансовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие 25 .

(5)Действията в областта на климата от страна на Съюза и на държавите членки имат за цел да защитят гражданите и планетата, благосъстоянието, просперитета, здравето, продоволствените системи, целостта на екосистемите и на биологичното разнообразие от заплахата от изменение на климата в контекста на програмата за устойчиво развитие за 2030 г. и в стремежа за постигане на целите на Парижкото споразумение, както и да увеличат максимално просперитета в рамките на глобалните ограничения, да засилят устойчивостта и да намалят уязвимостта на обществото към изменението на климата.

(6)Постигането на неутралност по отношение на климата следва да изисква принос от всички икономически сектори. Предвид значението на производството и потреблението на енергия за емисиите на парникови газове, особено важен е преходът към устойчива, достъпна и сигурна енергийна система, която разчита на добре функциониращ вътрешен енергиен пазар. Цифровата трансформация, технологичните иновации и научноизследователската и развойната дейност също са важна движеща сила за постигане на целта за неутралност по отношение на климата.

(7)Съюзът провежда амбициозна политика за действия във връзка с климата и е въвел регулаторна рамка за постигане на своята цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. Законодателството за изпълнение на тази цел се състои, наред с другото, от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 26 , с която се установява схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета 27 , с който бяха въведени национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета 28 , с който от държавите членки се изисква да балансират емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

(8)Освен това в съобщението си от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички: европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ Комисията представи концепция за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в Съюза до 2050 г. чрез социално справедлив и икономически ефективен преход.

(9)Чрез пакета „Чиста енергия за всички европейци“ 29 Съюзът също така се стреми към амбициозна програма за декарбонизация в изграждането на солиден енергиен съюз, по-специално като определя цели за 2030 г. за енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 30 , Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета 31 , както и чрез засилване на съответните законодателни мерки, включително в Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 32 .

(10)Съюзът е световен лидер в прехода към неутралност по отношение на климата и е решен да спомогне за повишаване на глобалните амбиции и за укрепване на глобалните действия в отговор на климатичните промени, като използва всички средства, с които разполага, включително дипломацията по въпросите на климата.

(11)Европейският парламент призова да се извърши необходимият преход към неутрално по отношение на климата общество най-късно до 2050 г. и това да се превърне в пример за успех на Европа 33 , и обяви извънредно положение по отношение на климата и околната среда 34 . В заключенията си от 12 декември 2019 г. 35 Европейският съвет се споразумя за целта за постигане на неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. съгласно целите на Парижкото споразумение, като същевременно отчете, че е необходимо да се създаде благоприятна рамка и че преходът ще изисква значителни публични и частни инвестиции. Европейският съвет също така прикани Комисията да изготви предложение за дългосрочна стратегия на Съюза възможно най-рано през 2020 г. с оглед приемането ѝ от Съвета и представянето ѝ на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

(12)Съюзът следва да се стреми да постигне баланс между антропогенните емисии във всички отрасли на икономиката и поглъщанията на парникови газове чрез природни и технологични решения както на национално равнище, така и в целия Съюз до 2050 г. Всички държави членки следва да се стремят колективно към постигане на общата цел на Съюз за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и заедно с Европейския парламент, Съвета и Комисията да предприемат необходимите мерки за това. Мерките на равнището на Съюза ще представляват важна част от мерките, необходими за постигане на целта.

(13)Съюзът следва да продължи действията си в областта на климата и да запази водещата си роля в международен план и след 2050 г., за да защити хората и планетата срещу заплахата от опасното изменение на климата, като се стреми да постигне целите по отношение на температурата, залегнали в Парижкото споразумение, и следва научните препоръки на IPCC.

(14)Адаптирането е ключов елемент от дългосрочния глобален отговор на изменението на климата. Поради това държавите членки и Съюзът следва да увеличат своя капацитет за адаптиране, да укрепят устойчивостта и да намалят уязвимостта си спрямо изменението на климата, както е предвидено в член 7 от Парижкото споразумение, както и да увеличат максимално съпътстващите ползи с други политики и нормативни актове в областта на околната среда. Държавите членки следва да приемат всеобхватни национални стратегии и планове за адаптация.

(15)Предприемайки съответните мерки на равнището на Съюза и на национално равнище за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, държавите членки и Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да вземат предвид приноса на прехода към неутралност по отношение на климата за благосъстоянието на гражданите, просперитета на обществото и конкурентоспособността на икономиката; сигурността и достъпните цени на енергията и храните; справедливостта и солидарността между държавите членки и в самите тях предвид икономическата им способност, националните обстоятелства и необходимостта от сближаване с течение на времето; необходимостта от справедлив и социално приемлив преход; най-добрите налични научни данни, особено констатациите, докладвани от IPCC; необходимостта от включване на рисковете, свързани с изменението на климата, в решенията за инвестиции и планиране; разходната ефективност и технологична неутралност при постигане на намалението на емисии и поглъщанията на парникови газове и при увеличаване на устойчивостта; постепенния напредък по отношение на екологосъобразността и равнището на амбиция.

(16)Преходът към неутралност по отношение на климата изисква промени в целия спектър на политиките и колективни усилия от всички сектори на икономиката и обществото, както подчерта Комисията в своето съобщение „Европейският зелен пакт“. В заключенията си от 12 декември 2019 г. Европейският съвет също така заяви, че съответното право и политики на Съюза трябва да бъдат съгласувани и да допринасят за изпълнението на целта за неутралност по отношение на климата и същевременно да зачитат еднаквите условия на конкуренция, и прикани Комисията да проучи дали това изисква коригиране на съществуващите правила.

(17)В съобщението си „Европейският зелен пакт“ Комисията оповести намерението си да направи оценка и предложения за увеличаване на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., за да гарантира съответствието ѝ с целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. В него Комисията подчерта, че всички политики на Съюза следва да допринасят за целта за неутралност по отношение на климата и всички сектори следва да изпълняват своята роля. На основата на цялостна оценка на въздействието и като вземе предвид анализа си на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени ѝ съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета 36 , до септември 2020 г. Комисията следва да направи преглед на целта на Съюза по отношение на климата за 2030 г. и да проучи възможностите за нова цел за 2030 г. за намаляване на емисиите с 50—55 % спрямо равнищата от 1990 г. Ако сметне за необходимо да се измени целта на Съюза за 2030 г., тя следва да отправи предложения до Европейския парламент и до Съвета за изменение на настоящия регламент по целесъобразност. Освен това до 30 юни 2021 г. Комисията следва да направи оценка на начина, по който следва да се измени законодателството на Съюза за изпълнение на тази цел, за да се постигне намаляване на емисиите с 50—55 % в сравнение с 1990 г.

(18)За да се гарантира, че Съюзът и държавите членки не се отклоняват от пътя за постигане на целта за неутралност по отношение на климата и постигат напредък в адаптирането, Комисията следва редовно да оценява напредъка. Ако колективният напредък на държавите членки към постигането на целта за неутралност по отношение на климата или за адаптиране е недостатъчен или мерките на Съюза не са съгласувани с целта за неутралност по отношение на климата или неподходящи за увеличаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта или намаляване на уязвимостта, Комисията следва да предприеме необходимите мерки съгласно Договорите. Комисията следва също така редовно да оценява съответните национални мерки и да издава препоръки, ако установи, че мерките на дадена държава членка не са съгласувани с целта за неутралност по отношение на климата или неподходящи за увеличаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта спрямо изменението на климата.

(19)Комисията следва да осигури солидна и обективна оценка въз основа на най-актуалните научни, технически и социално-икономически констатации, която е представителна за широк набор от независими експертни становища, и да основе оценката си на съответната информация, включително данни, представени от държавите членки, доклади на Европейската агенция за околна среда, най-добрите налични научни данни, включително докладите на IPCC. Предвид факта, че Комисията е поела ангажимент да проучи как таксономията на ЕС може да се използва от публичния сектор в контекста на Европейския зелен пакт, това следва да включва информация за екологично устойчиви инвестиции от страна на Съюза и държавите членки, съгласувани с Регламент (ЕС) 2020/... [Регламента за таксономията], когато тази информация бъде налична. Комисията следва да използва европейски статистически данни, доколкото са налични, както и да търси експертни становища. Европейската агенция за околната среда следва да оказва съдействие на Комисията, доколкото това е целесъобразно и в съответствие с годишната ѝ работна програма.

(20)Тъй като гражданите и общностите, играят важна роля за ускоряването на прехода към неутралност по отношение на климата, следва да се стимулира силен обществен и социален ангажимент за действия в областта на климата. Ето защо Комисията следва да се ангажира с всички групи на обществото, за да им даде възможност да предприемат действия за изграждане на неутрално и устойчиво на изменението на климата общество, включително чрез даване на ход на Европейски пакт за климата.

(21)За да се осигурят предвидимост и доверие за всички участници от стопанския сектор, включително предприятията, работниците, инвеститорите и потребителите, да се гарантира, че преходът към неутралност по отношение на климата е необратим, да се осигури постепенно намаляване и да се подпомогне оценката на съгласуваността на мерките и напредъка по целта за неутралност по отношение на климата, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да може тя да определи курс за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в Съюза до 2050 г. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество 37 . По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(22)В съответствие с ангажимента на Комисията към принципите за по-добро законотворчество следва да се търси съгласуваност на инструментите на Съюза по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове. Системата за измерване на напредъка към постигането на целта за неутралност по отношение на климата, както и съгласуваността на мерките, предприети за тази цел, следва да са основани и съгласувани с рамката за управление, определена в Регламент (ЕС) 2018/1999. По-специално системата за редовно докладване и последователността на оценката и действията на Комисията въз основа на докладването следва да бъдат приведени в съответствие с изискванията за предоставяне на информация и доклади от държавите членки, въведени с Регламент (ЕС) 2018/1999. Поради това Регламент (ЕС) 2018/1999 следва да бъде съответно изменен, за да се включи целта за неутралност по отношение на климата в съответните разпоредби.

(23)По същността си изменението на климата е трансгранично предизвикателство и е необходимо координирано действие на равнището на Съюза за ефективно допълване и укрепване на националните политики. Тъй като целите на настоящия регламент, а именно постигането на неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен само от държавите членки, a поради своя мащаб и последици могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

С настоящия регламент се създава рамка за необратимо и постепенно намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на поглъщанията от естествени или други поглътители в Съюза.

С него се определя обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. с намерението да се постигне дългосрочната цел по отношение на температурата, посочена в член 2 от Парижкото споразумение, и се осигурява рамка за постигането на напредък в преследването на глобалната цел за адаптация, посочена в член 7 от Парижкото споразумение.

Настоящият регламент се прилага по отношение на антропогенните емисии и поглъщанията от естествени или други поглътители на парникови газове, изброени в част 2 от приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999.

Член 2

Цел за неутралност по отношение на климата

1.Най-късно до 2050 г. емисиите и поглъщанията на парникови газове, регламентирани от законодателството на Съюза трябва да се балансират, с което до този краен срок ще се постигне намаление до нулеви нетни емисии.

2.Съответните институции на Съюза и държавите членки предприемат необходимите мерки, съответно на равнището на Съюза и на национално равнище, за да спомогнат за колективното постигане на целта за неутралност по отношение на климата, определена в параграф 1, като вземат предвид значението на насърчаването на справедливостта и солидарността между държавите членки.

3.До септември 2020 г. Комисията прави преглед на целта на Съюза за 2030 г. по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999, с оглед на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, и проучва възможностите за нова цел за 2030 г. за намаляване на емисиите с 50 — 55 % спрямо равнищата от 1990 г. Ако Комисията прецени, че е необходимо да се измени тази цел, тя представя предложения до Европейския парламент и до Съвета, по целесъобразност.

4.До 30 юни 2021 г. Комисията прави оценка на начина, по който следва да се измени законодателството на Съюза за изпълнение на целта за 2030 г., за да се постигне намаляване на емисиите с 50—55 % в сравнение с 1990 г., както и целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, и разглежда предприемането на необходимите мерки, включително приемането на законодателни предложения съгласно Договорите.

Член 3

Курс за постигане на неутралност по отношение на климата

1.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 9 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на курс на равнището на Съюза за постигането на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, до 2050 г. Най-късно в срок от шест месеца след всеки глобален преглед, посочен в член 14 от Парижкото споразумение, Комисията преразглежда курса.

2.Курсът започва от целта на Съюза за климата за 2030 г., посочена в член 2, параграф 3.

3.При определянето на курс в съответствие с параграф 1, Комисията взема предвид следното:

а)ефективност на разходите и енергийна ефективност;

б)конкурентоспособност на икономиката на Съюза;

в)най-добрата налична технология;

г)енергийна ефективност, достъпност на енергията и сигурност на доставките;

д)справедливост и солидарност между държавите членки и в самите държави членки;

е)необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето;

ж)нужди от инвестиции и инвестиционни възможности;

з)необходимостта от справедлив и социално приемлив преход;

и)международното развитие и предприетите усилия за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и крайната цел на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата;

й)най-добрите и най-новите налични научни данни, включително последните доклади на IPCC.

Член 4

Адаптиране към изменението на климата

1.Съответните институции на Съюза и държавите членки гарантират постоянен напредък в повишаването на капацитета за адаптиране, укрепването на устойчивостта и намаляването на уязвимостта към изменението на климата в съответствие с член 7 от Парижкото споразумение.

2.Държавите членки разработват и прилагат стратегии и планове за адаптиране, които включват цялостни рамки за управление на риска на основата на солидни базови линии за климата и уязвимостта и оценки на напредъка.

Член 5

Оценка на напредъка и мерките на Съюза

1.До 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това, заедно с оценката, предвидена в член 29, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията оценява също:

а)колективния напредък на всички държави членки за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 и изразена в курса, посочен в член 3, параграф 1;

б)колективния напредък на всички държави членки по отношение на адаптирането, както е посочено в член 4.

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета заключенията от тази оценка заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

2.До 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това Комисията преразглежда:

а)съгласуваността на мерките на Съюза с целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 и изразена в курса, посочен в член 3, параграф 1;

б)адекватността на мерките на Съюза за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4.

3.Когато въз основа на оценката, посочена в параграфи 1 и 2, Комисията установи, че мерките на Съюза не съответстват на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1, или са неподходящи за гарантиране на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4, или че напредъкът към постигане на целта за неутралност по отношение на климата или към адаптирането, посочено в член 4, е недостатъчен, тя предприема необходимите мерки в съответствие с Договорите едновременно с прегледа на курса, посочен в член 3, параграф 1.

4.Комисията оценява всеки проект за мярка или законодателно предложение с оглед на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, изразена с курса, посочен в член 3, параграф 1, преди приемането им, включва този анализ във всяка оценка на въздействието, придружаваща тези мерки или предложения, и оповестява резултата от тази оценка в момента на приемането.

Член 6

Оценка на националните мерки

1.До 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това Комисията оценява:

а)съгласуваността на националните мерки въз основа на националните планове в областта на енергетиката и климата или двугодишните доклади за напредъка, представяни в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999, които имат отношение към постигането на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1 и изразена в курса, посочен в член 3, параграф 1;

б)адекватността на съответните национални мерки за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4.

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета заключенията от тази оценка заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

2.Ако след като надлежно отчете колективния напредък, оценен в съответствие с член 5, параграф 1, Комисията установи, че мерките на дадена държава членка не са съгласувани с тази цел, изразена в курса, посочен в член 3, параграф 1, или неподходящи за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4, тя може да отправи препоръки към тази държава членка. Комисията прави тези препоръки публично достояние.

3.Ако бъде отправена препоръка в съответствие с параграф 2, се спазват следните принципи:

а)съответната държава членка взема надлежно предвид препоръката, в дух на солидарност между държавите членки и Съюза и между самите държави членки;

б)в първия си доклад за напредъка, представен в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 в годината след издаване на препоръката, съответната държава членка посочва как е взела надлежно предвид препоръката. Ако съответната държава членка реши да не взема мерки във връзка с препоръка или със съществена част от нея, тази държава членка представя своите основания на Комисията;

в)препоръките следва да допълват най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.

Член 7

Общи разпоредби за оценката от страна на Комисията

1.Освен националните мерки, посочени в член 6, параграф 1, буква а), Комисията основава оценката си, посочена в членове 5 и 6 най-малко на следното:

а)информацията, представена и докладвана съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999;

б)доклади на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС);

в)европейска статистика и данни, включително данни за загубите от неблагоприятни климатични въздействия, ако такива са налични; както и

г)най-добрите налични научни данни, включително последните доклади на IPCC; както и

д)всяка допълнителна информация за екологично устойчиви инвестиции от Съюза и държавите членки, включително, при наличност, инвестиции в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/... [Регламента за таксономията].

2.ЕАОС подпомага Комисията при изготвянето на оценката, посочена в членове 5 и 6 съгласно годишната си работна програма.

Член 8

Участие на обществеността

Комисията се ангажира с всички групи на обществото, за да им даде възможност да предприемат действия за изграждане на неутрално и устойчиво на изменението на климата общество. Комисията подпомага приобщаващ и достъпен процес на всички равнища, включително на национално, регионално и местно равнище, заедно със социалните партньори, гражданите и гражданското общество, за обмен на най-добри практики и за набелязване на действия, които да допринесат за постигането на целите на настоящия регламент. Освен това Комисията може също така да използва многостепенните диалози в областта на климата и енергетиката, създадени от държавите членки съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

Член 9

Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 1, се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегираните актове, посочени в член 3, параграф 4, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от ... [ОП: датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 10

Изменения на Регламент (ЕС) 2018/1999

Регламент (ЕС) 2018/1999 се изменя, както следва:

(1)в член 1, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а) изпълнение на стратегии и мерки, предназначени за постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата], целите и задачите на Енергийния съюз, а през първия десетгодишен период, от 2021 до 2030 г. — по-специално целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата;“;

(2)в член 2 точка 7 се заменя със следното:

„7) „прогнози“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители или чрез промени в енергийната система, включително най-малкото количествени оценки за шест поредни бъдещи години, при които годината, непосредствено след годината на докладване завършва на 0 или 5;“;

(3)в член 3, параграф 2 буква е) се заменя със следното:

„е) оценка на въздействието на планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в буква б) от настоящия параграф, включително тяхната съгласуваност с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата], дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Парижкото споразумение и дългосрочните стратегии, посочени в член 15;“;

(4)в член 8, параграф 2 се добавя следната буква д):

„д) начина, по който съществуващите и планираните политики и мерки допринасят за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата].“;

(5)член 11 се заменя със следното:

Член 11

       Многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката

Всяка държава членка установява многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката съгласно националните правила, в който местните органи, организациите на гражданското общество, промишлената общност, инвеститорите и други заинтересовани страни и широката общественост могат активно да се включат и да обсъждат постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата] и различните сценарии, предвидени в политиките в областта на енергетиката и климата, включително в дългосрочен план, както и да наблюдават напредъка, освен ако вече не е изградена структура, която служи на същата цел. Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата може да бъдат обсъждани в рамките на такъв диалог.“;

(6)в член 15, параграф 3 буква в) се заменя със следното:

„в) постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата];“

(7)приложение І, част 1 се изменя, както следва:

а)в раздел А, точка 3.1.1, подточка i) се заменя със следното:

„i) Политики и мерки за изпълнение на целите съгласно Регламент (ЕС) 2018/842, посочени в точка 2.1.1 и политики и мерки за съобразяване с Регламент (ЕС) 2018/841, с които се обхващат всички основни източници и сектори за засилване на поглъщанията с оглед целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата]“;

б)в раздел Б се добавя следната точка 5.5:

„5.5. Приноса на планираните политики и мерки за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата]“;

(8)в приложение VI, буква в), точка viii) се заменя със следното:

„viii) оценка на приноса на политиката или мярката за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата] и за осъществяването на дългосрочната стратегия, посочена в член 15;“.

Член 11

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент    За Съвета

Председател    Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

Съдържание

1.    РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА    

1.1.    Наименование на предложението/инициативата    

1.2.    Съответни области на политиката (програмен клъстер)

1.3.    Предложението/инициативата е във връзка с:

1.4.    Мотиви за предложението/инициативата

1.4.1.    Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.4.2.    Добавена стойност от участието на Съюза

1.4.3.    Изводи от подобен опит в миналото    

1.4.4.    Съгласуваност и евентуална синергия с други актове

1.5.    Срок на действие и финансово отражение    

1.6.    Планирани методи на управление    

2.    МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ    

2.1.    Правила за мониторинг и докладване    

2.2.    Системи за управление и контрол    

2.2.1.    Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол    

2.2.2.    Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им    

2.2.3.    Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките

2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности    

3.    ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА    

3,1.    Функция от многогодишната финансова рамка и предложени нови разходни бюджетни редове    

3,2.    Очаквано отражение върху разходите    

3.2.1.    Обобщение на очакваното отражение върху разходите    

3.2.2.    Резюме на очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи    

3.2.3.    Финансов принос от трети страни

3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (Европейски законодателен акт за климата)

1.2.Съответни области на политиката (програмен клъстер)

Действия във връзка с климата

Дял 34 (МФР 2014/20) — дял 9 (МФР 2021/27)

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

ново действие 

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 38  

 продължаване на съществуващо действие 

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Мотиви за предложението/инициативата

1.4.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

Европейският зелен пакт потвърждава амбицията на Комисията да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Както Европейският парламент, така и Европейският съвет одобриха дългосрочната цел на ЕС за неутралност по отношение на климата. Настоящото предложение има за цел да установи рамка за постигане на неутралност на ЕС по отношение на климата, включително определяне на курс. Съответните институции на Съюза и държавите членки предприемат необходимите мерки за прилагане на предложението. Държавите членки трябва допълнително да интегрират дългосрочната перспектива в своите планове и доклади съгласно Регламента относно управлението. Комисията изпълнява различни задачи, например преразглеждане на целта за 2030 г. и всички свързани с нея инструменти на политиката за постигане на преразгледаната цел, определяне на курс, оценка на съгласуваността със съществуващата рамка на политиката, петгодишни оценки, издаване на препоръки и допълнителни мерки на равнище ЕС.

1.4.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

Основания за действие на европейско равнище (ex-ante) Изменението на климата е трансгранично предизвикателство, което не може да бъде решено с действия само на национално или местно ниво.

Очаквана генерирана добавена стойност от Съюза (ex-post) Координираните действия на ЕС могат ефективно да допълнят и подкрепят действията по въпросите на климата на национално и местно равнище.

1.4.3.Изводи от подобен опит в миналото

ЕС въведе цялостна рамка от политики за намаляване на емисиите на парникови газове. ЕС вече започна да модернизира и трансформира икономиката с цел неутралност по отношение на климата. При все че между 1990 г. и 2018 г. икономиката нарасна с 61 %, Съюзът намали емисиите на парникови газове с 23 %. Очаква се обаче със сегашните политики да се намалят емисиите на парникови газове само с 60 % до 2050 г., а остава да се направи още много до постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

1.4.4.Съгласуваност и евентуална синергия с други актове

Предложението има за цел да допълни съществуващата рамка на политиката чрез определяне на дългосрочната посока на движение и утвърждаване в законодателството на ЕС на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., като подпомогне усилията за адаптиране, установи процедура за определяне и преглед на курс до 2050 г., редовна оценка и процедура в случай на недостатъчен напредък или несъгласуваност. То също така възлага на Комисията да преразгледа съществуващите политики и законодателството на Съюза с оглед на неговата съгласуваност с целта за неутралност по отношение на климата, както и с курса за постигане на целта. С него на Комисията се възлага да направи оценка и предложения за увеличаване на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., за да гарантира съответствието ѝ с целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. То е съгласувано с Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата ((ЕС) 2018/1999) и измененията му.

1.5.Срок на действие и финансово отражение

ограничен срок на действие

   в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

   Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за плащания.

неограничен срок на действие

Изпълнение с период на започване на дейност от 2020 г. с неограничена продължителност,

последван от функциониране с пълен капацитет.

1.6.Планирани методи на управление 

Пряко управление от Комисията

от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

от изпълнителните агенции

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

трети държави или на органите, определени от тях;

международни организации и техните агенции (да се уточни);

ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

публичноправни органи;

частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

Комисията ще бъде подпомагана от Европейската агенция за околна среда в съответствие с годишната ѝ работна програма при изготвянето на докладите и наблюдението и оценката на напредъка по адаптирането съгласно настоящия регламент.

 

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Предложението се основава на солидна рамка за прозрачност относно емисиите на парникови газове, на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и всяка друга информация относно климата, която се съдържа например в Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата и не въвежда нови канали за докладване от държавите членки. Срокът за оценка от страна на Комисията е приведен в съответствие със сроковете по Парижкото споразумение и прегледа, предвиден в Регламента относно управлението на Енергийния съюз. Процесът на изготвяне на препоръките на Комисията е обвързан с петгодишния период за оценка от Комисията.

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

Не е приложимо — Предложението не изпълнява финансова програма, а разработва дългосрочна политика. Методът на управление, механизмите за финансиране на изпълнението, условията за плащане и стратегията за контрол във връзка с процентите на грешка не са приложими. Изпълнението на настоящото предложение ще изисква преразпределение на човешки ресурси в Комисията, както и малко увеличение на персонала на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). Налице са подходящи процедури.

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

Държавите членки могат да се забавят при изпълнението на задълженията си за планиране и докладване съгласно Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Благодарение на вече съществуващите и добре установени системи за докладване на информация за климата (по Регламента относно механизма за мониторинг и интегрираните в Регламента относно управлението) са въведени процедури, които гарантират, че докладите за емисиите на парникови газове пристигат навреме, че качеството им се контролира и пропуските могат да бъдат отстранени, както и че държавите членки, които не изпълняват задълженията си за докладване, ще получат помощ.

Мерките на равнището на Съюза и на национално равнище могат да бъдат неподходящи за постигане на неутралност по отношение на климата или напредък. За тази цел в предложението се предвиждат редовна оценка на напредъка, преглед, препоръки и допълнителни мерки. В предложението се предвиждат също оценка и предложения за увеличаване на целта на Съюза за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове и за определяне на курс.

настоящата инициатива няма да породи нови съществени рискове, които не са обхванати от съществуващата рамка за вътрешен контрол.

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

Настоящата инициатива няма да породи нови съществени проверки/рискове, които не са обхванати от съществуващата рамка за вътрешен контрол.

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

Не се предвиждат специфични мерки, различни от прилагането на Финансовия регламент.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Функция от многогодишната финансова рамка и предложени нови разходни бюджетни редове

Функция от многогодишната финансова рамка

Бюджетен ред

Type of разход

Финансов принос

Номер 5 (7)

[Функция „Европейска публична администрация“]

Многогод./едногод. 39

от държави от ЕАСТ 40

от държави кандидатки 41

от трети държави

по смисъла на член [21, параграф 2, буква б)] от Финансовия регламент

34 01 01 01 / 20 02 01 02

34 01 02 01 / 20 02 06 01

Многогод.

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите



Функция от многогодишната финансова
рамка

5 (7)

„Административни разходи“

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2020

2021

2022

2023

2024

2025

2026

2027

След 2027 г.

ОБЩО

Човешки ресурси

0,300

0,450

0,600

0,600

0,600

0,600

0,600

0,600

4,350

Други административни разходи

0,050

0,050

0,050

0,050

0,050

0,050

0,050

0,050

0,400

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка

(Общо поети задължения = Общо плащания)

0,350

0,500

0,650

0,650

0,650

0,650

0,650

0,650

4,750

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2020

2021

2022

2023

2024

2025

2026

2027

След 2027 г.

ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити
всички ФУНКЦИИ
от многогодишната
финансова рамка 

Поети задължения

0,350

0,500

0,650

0,650

0,650

0,650

0,650

0,650

4,750

Плащания

0,350

0,500

0,650

0,650

0,650

0,650

0,650

0,650

4,750

3.2.2.Резюме на очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Години

2020

2021

2022

2023

2024

2025

2026

2027

ОБЩО

HEADING 5 (7)от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

0,300

0,450

0,600

0,600

0,600

0,600

0,600

0,600

4,350

Други административни разходи

0,050

0,050

0,050

0,050

0,050

0,050

0,050

0,050

0,400

Subtotal HEADING 7от многогодишната финансова рамка

0,350

0,500

0,650

0,650

0,650

0,650

0,650

0,650

4,750

ОБЩО

0,350

0,500

0,650

0,650

0,650

0,650

0,650

0,650

4,750

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.



3.2.2.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

Години

2020

2021

2022

2023

2024

2025

2026

2027

 Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)

Централа и представителства на Комисията

2

3

4

4

4

4

4

4

Делегации

Научни изследвания

Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: ЕПРВ) — ДНП, МП, КНЕ, ПНА, МЕД 42

Функция 7

Финансирани от ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка 

- в централата

- в делегациите

Финансирани от финансовия пакет на програмата  43

- в централата

- в делегациите

Научни изследвания

Други бюджетни редове (да се посочат)

ОБЩО

2

3

4

4

4

4

4

4

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и срочно наети служители

Това искане за допълнителни човешки ресурси (4 ЕПРВ до 2022 г. — администратори) е ограничено до изготвянето, междуинституционалното одобрение и по-нататъшното наблюдение от страна на ГД на законодателството в областта на климата „stricto sensu“ с изключение на измерението „координация/комуникация“. Последиците, водещи до допълнително натоварване във връзка с произтичащите от това законодателни, както и незаконодателни инициативи на Законодателния акт за климата, обаче, са много по-широки и ще бъдат отразени другаде.

Външен персонал

n/a

3.2.3.Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

не предвижда съфинансиране от трети страни

   предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Години

2021

2022

2023

2024

2025

2026

2027

ОБЩО

Да се посочи съфинансиращият орган 

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити

3.3.Очаквано отражение върху приходите

Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

върху собствените ресурси

    върху разните приходи



ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА — „АГЕНЦИИ“

Европейската агенция за околната среда

Съдържание

1.    РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.    Наименование на предложението/инициативата    

1.2.    Съответни области на политиката    

1.3.    Предложението е във връзка с:    

1.4.    Цели    

1.4.1.    Общи цели    

1.4.2.    Конкретни цели    

1.4.3.    Очаквани резултати и отражение

1.4.4.    Показатели за изпълнението

1.5.    Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.    Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.    Добавена стойност от участието на Съюза

1.5.3.    Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.    Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти    

1.5.5.    Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.    Срок на действие и финансово отражение на предложението/инициативата    

1.7.    Планирани методи на управление    

2.    МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ    

2.1.    Правила за мониторинг и докладване    

2.2.    Системи за управление и контрол    

2.2.1.    Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол    

2.2.2.    Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им    

2.2.3.    Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките

2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности    

3.    ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.    Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.    Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.    Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.    Очаквано въздействие върху бюджетните кредити на [орган]

3.2.3.    Очаквано отражение върху човешките ресурси на [орган]

3.2.4.    Съвместимост с текущата многогодишна финансова рамка

3.2.5.    Финансов принос от трети страни

3.3.    Очаквано отражение върху приходите




ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА — „АГЕНЦИИ“

4.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

4.1.Наименование на предложението/инициативата

Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (Европейски законодателен акт за климата)

4.2.Съответни области на политиката

Действия в областта на климата

Дял 34 (МФР 2014/20) дял 09 (МФР 2021/27)

4.3.Предложението е във връзка с:

ново действие

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 44  

 продължаване на съществуващо действие 

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

4.4.Цели

4.4.1.Общи цели

Предложеният регламент има за цел да се създаде рамка за постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС чрез обвързваща цел на ЕС за 2050 г., като предвижда преразглеждане на съществуващата цел за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. и определяне на курс към 2050 г., действия за адаптиране към изменението на климата и процес на управление, който да помогне на ЕС да не се отклонява от целта.

Предложението е в основата на Европейския зелен пакт, една от шестте водещи амбиции, определени в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен.

4.4.2.Конкретни цели

Конкретна цел № 1: Постигане на неутралност по отношение на климата чрез добре функциониращ пазар на въглеродни емисии в ЕС и справедлива оперативна рамка за държавите членки, с помощта на която да намаляване на емисиите в други сектори.

Съответни дейности във връзка с УД/БД: Европейски зелен пакт

4.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/ целевите групи.

Предложението има за цел да установи рамка за постигане на неутралност на ЕС по отношение на климата. Задълбочения анализ в подкрепа на съобщението „Чиста планета за всички“ проучва начина за постигане на неутралност по отношение на климата, като разглежда основните сектори на икономиката. Последиците за тези сектори ще произтекат от евентуални по-късни допълнителни предложения за преразглеждане на съществуващото законодателство и политики или за допълнителни политики. Що се отнася до националното равнище, естеството и обхватът на националните мерки, избрани от държавите членки за изпълнение на политиката, ще определи кои заинтересовани страни да бъдат засегнати.

Изграждането на процеси за мониторинг и докладване на основата на вече включените в Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата следва да сведе до минимум административната тежест за държавите членки, като същевременно подобри качеството на информацията и прозрачността. Предложението също така има за цел да синхронизира оценката със сроковете по Парижкото споразумение.

4.4.4.Показатели за изпълнението

Да се посочат показателите за проследяване на напредъка и постиженията.

Изпълнението на предложението следва да гарантира, че ЕС и държавите членки поддържат курса си към постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и да подпомогне усилията им за адаптиране.

Специфичните показатели за мониторинг на изпълнението са:

Степен на намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС (както са докладвани съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999)

Действия за адаптиране към изменението на климата (както са докладвани съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999) и брой на държавите членки със стратегии и планове за адаптиране (както е посочено в предложението)

4.5.Мотиви за предложението/инициативата

4.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

Съответните институции на Съюза и държавите членки предприемат необходимите мерки за прилагане на предложението. Държавите членки трябва допълнително да интегрират дългосрочната перспектива в своите планове и доклади съгласно Регламента относно управлението. Комисията изпълнява различни задачи, например преразглеждане на целта за 2030 г. и всички свързани с нея инструменти на политиката за постигане на преразгледаната цел, определяне на курс, оценка на съгласуваността със съществуващата рамка на политиката, петгодишни оценки, издаване на препоръки и допълнителни мерки на равнище ЕС.

4.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

Изменението на климата е трансгранично предизвикателство, което не може да бъде решено с действия само на национално или местно ниво. Координираните действия на ЕС могат ефективно да допълнят и подкрепят действията по въпросите на климата на национално и местно равнище.

4.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

ЕС въведе цялостна рамка от политики за намаляване на емисиите на парникови газове. ЕС вече започна да модернизира и трансформира икономиката с цел неутралност по отношение на климата. При все че между 1990 г. и 2018 г. икономиката нарасна с 61 %, Съюзът намали емисиите на парникови газове с 23 %. Очаква се обаче със сегашните политики да се намалят емисиите на парникови газове само с 60 % до 2050 г., а остава да се направи още много до постигането на неутралност по отношение на климата.

4.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

Предложението има за цел да допълни съществуващата рамка на политиката чрез определяне на дългосрочната посока на движение и утвърждаване в законодателството на ЕС на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., като подпомогне усилията за адаптиране, установи процедура за определяне и актуализиране на курс до 2050 г., редовна оценка и процедура в случай на недостатъчен напредък или несъгласуваност. С него на Комисията се възлага да направи оценка и предложения за увеличаване на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., за да гарантира съответствието ѝ с целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. То е съгласувано с Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата.

4.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

-

4.6.Срок на действие и финансово отражение на предложението/инициативата

ограничен срок на действие

   Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

   Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

неограничен срок на действие

Изпълнение с период на започване на дейност от 2020 г. с неограничена продължителност,

последван от функциониране с пълен капацитет.

4.7.Планирани методи на управление 

Пряко управление от Комисията чрез

   изпълнителни агенции

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

☑ органи, посочени в членове 70 и 71;

◻ публичноправни органи;

◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Забележки

Комисията ще бъде подпомагана от Европейската агенция за околна среда в съответствие с годишната ѝ работна програма при изготвянето на петгодишните доклади за оценка на напредъка към неутралност по отношение на климата и наблюдението и оценката на напредъка по адаптирането съгласно настоящия регламент. ЕАОС ще извършва тази работа като част от настоящия си мандат и в съответствие с единния програмен документ, в който са определени многогодишната и годишната работна програма на ЕАОС (член 32 от Регламент (ЕС) 2019/715 — Регламент за финансовата рамка).

 

5.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

5.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Предложението се основава на солидна рамка за прозрачност относно емисиите на парникови газове и всяка друга информация относно климата, която се съдържа в Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата и не въвежда нови канали за докладване от държавите членки. Срокът за оценка от страна на Комисията е приведен в съответствие със сроковете по Парижкото споразумение и прегледа, предвиден в Регламента относно управлението на Енергийния съюз. Процесът на изготвяне на препоръките на Комисията е обвързан с петгодишния период за оценка от Комисията.

5.2.Системи за управление и контрол

5.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

Държавите членки могат да се забавят при изпълнението на задълженията си за планиране и докладване съгласно Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Благодарение на вече съществуващите и добре установени системи за докладване на информация за климата (по Регламента относно механизма за мониторинг и интегрираните в Регламента относно управлението) са въведени процедури, които гарантират, че докладите за емисиите на парникови газове пристигат навреме, че качеството им се контролира и пропуските могат да бъдат отстранени, както и че държавите членки, които не изпълняват задълженията си за докладване, ще получат помощ.

Мерките на равнището на Съюза и на национално равнище могат да бъдат неподходящи за постигане на неутралност по отношение на климата или напредък. За тази цел в предложението се предвиждат редовна оценка на напредъка, преглед, препоръки и допълнителни мерки. В предложението се предвиждат също оценка и предложения за увеличаване на целта на Съюза за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове и за определяне на курс.

Що се отнася до стратегията за контрол на допълнителните разходи на Агенцията, всички децентрализирани агенции работят в тясно сътрудничество със службата за вътрешен одит на Комисията, за да гарантират, че се спазват съответните стандарти във всички области на рамката за вътрешен контрол. Тези договорености ще се прилагат и по отношение на ролята на агенциите във връзка с настоящото предложение.

Освен това всяка финансова година Европейският парламент, по препоръка на Съвета и вземайки предвид констатациите на Европейската сметна палата, решава дали да освободи от отговорност агенциите за изпълнението на техните бюджети.

5.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

По отношение на правните и икономическите аспекти на ефективното и ефикасно използване на бюджетните кредити, свързани с дейностите, които ще се извършват от ЕАОС в контекста на настоящото предложение, настоящата инициатива няма да породи нови съществени рискове, които не са обхванати от съществуващата рамка за вътрешен контрол. Действията, които трябва да бъдат извършени в контекста на настоящото предложение, ще започнат през 2022 г. и ще продължат през периода на новата многогодишна финансова рамка (МФР).

5.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

Системите за управление и контрол са предвидени в регламентите, които понастоящем уреждат функционирането на ЕАОС. Този орган работи в тясно сътрудничество със Службата за вътрешен одит на Комисията, за да се гарантира, че съответните стандарти са спазени във всички области на вътрешния контрол.

Всяка година Европейският парламент, по препоръка на Съвета, освобождава от отговорност ЕАОС за изпълнението на нейния бюджет.



5.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

Разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), се прилагат по отношение на ЕАОС без никакви ограничения за целите на борбата с измамите, корупцията и други незаконни дейности. ЕАОС има специална стратегия за борба с измамите и свързан с нея план за действие. Освен това в Регламента за създаване на Европейската агенция за околна среда се определят разпоредбите за изпълнението и контрола на бюджета на ЕАОС и приложимите финансови правила, включително тези за предотвратяване на измами и нередности.

6.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

6.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка

Бюджетен ред

Type of разход

Финансов принос

Номер

Многогод./едногод.

от държави от ЕАСТ 45

от държави кандидатки 46

от трети държави

по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент

02 (03)

07 02 06 00 (09 10 02)

34 02 03 (09 02 03)

Многогод.

ДА

ДА

ДА

НЕ

·Поискани нови бюджетни редове: N/A



6.2.Очаквано отражение върху разходите

6.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова
рамка

2 (3)

Функция 2: Устойчив растеж; Природни ресурси

(Функция 3: Природни ресурси и околна среда — от 2021 г.)

ЕИП — Европейско икономическо пространство: 07 02 06 (09 10 02)

2020

2021

2022

2023

2024

2025

2026

2027

ОБЩО

Дял 1:

Поети задължения

(1)

0,000

0,000

0,145

0,145

0,145

0,145

0,145

0,145

0,870

Плащания

(2)

0,000

0,000

0,145

0,145

0,145

0,145

0,145

0,145

0,870

Дял 2:

Поети задължения

(1a)

0,000

0,000

0,050

0,050

0,050

0,050

0,050

0,050

0,300

Плащания

(2a)

0,000

0,000

0,050

0,050

0,050

0,050

0,050

0,050

0,300

Дял 3:

Поети задължения

(3 a)

Плащания

(3б)

ОБЩО бюджетни кредити
за [ЕАОС]

Поети задължения

=1+1a +3a

0,000

0,000

0,195

0,195

0,195

0,195

0,195

0,195

1,170

Плащания

=2+2а

+3б

0,000

0,000

0,195

0,195

0,195

0,195

0,195

0,195

1,170





Функция от многогодишната финансова
рамка

5 (7)

„Административни разходи“ — отделна финансова обосновка за въздействието върху ГД „Действия по климата“



млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2020

2021

2022

2023

2024

2025

2026

2027

ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити
по ФУНКЦИИ 1—5 (1—7)

от многогодишната финансова рамка*

Поети задължения

0,000

0,000

0,195

0,195

0,195

0,195

0,195

0,195

1,170

Плащания

0,000

0,000

0,195

0,195

0,195

0,195

0,195

0,195

1,170

* Да се отбележи, че допълнителните нужди в ЕАОС трябва да бъдат удовлетворени чрез прехвърляне на бюджета на програмата LIFE към бюджетния ред на агенцията.

6.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за ЕАОС

Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

6.2.3.Очаквано отражение върху човешките ресурси на ЕАОС

6.2.3.1.Резюме

    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2020

2021

2022

2023

2024

2025

2026

2027

ОБЩО

Временно наети лица (степени AD)

Временно наети служители (ниво AST)

Договорно нает персонал*

0,145

0,145

0,145

0,145

0,145

0,145

0,870

Командировани национални експерти

ОБЩО

0,145

0,145

0,145

0,145

0,145

0,145

0,870

*Въз основа на средните разходи от 55 000 EUR за договорно нает персонал, към които се прилага коефициентът за коригиране на ЕАОС, т.е. 1,319*55 000=72,545 EUR, като се изключат режийните разходи в дял 2

Изисквания по отношение на персонала (ЕПРВ):

2020

2021

2022

2023

2024

2025

2026

2027

ОБЩО

Временно наети лица (степени AD)

Временно наети служители (ниво AST)

Договорно нает персонал*

2

2

2

2

2

2

Командировани национални експерти

ОБЩО

2

2

2

2

2

2

6.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси за отговарящата ГД

     Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението в отделна законодателна финансова обосновка:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

2020

2021

2022

2023

2024

2025

2026

2027

·Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)

XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията)

2

3

4

4

4

4

4

4

XX 01 01 02 (Делегации)

XX 01 05 01 (Непреки научни изследвания)

10 01 05 01 (Преки научни изследвания)

 Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: ЕПРВ) 47

XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет)

XX 01 02 02 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)

XX 01 04 гг 48

- в централата 49

- в делегациите

XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА – непреки научни изследвания)

10 01 05 02 (ДНП, КНЕ и ПНА — преки научни изследвания)

Други бюджетни редове (да се посочат)

ОБЩО

2

3

4

4

4

4

4

4

34 е съответната област на политиката или бюджетен дял през 2020 г.

09 е съответната област на политиката или бюджетен дял през 2021-2027 г.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.



6.2.4.Съвместимост с текущата многогодишна финансова рамка

Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Предложението/инициативата налага да се използва инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.

6.2.5.Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.

Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните разчетни данни:

6.3.Очаквано отражение върху приходите

Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

     Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

     върху собствените ресурси

    върху разните приходи

      моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове

(1)    SWD(2019) 640 final.
(2)    Според специалното проучване на Евробарометър 490 за изменението на климата от април 2019 г., 93 % от гражданите на ЕС считат изменението на климата за сериозен проблем и голяма част от населението на ЕС желае да види повече действия във връзка с изменението на климата.
(3)    SWD(2018) 773 final.
(4)    Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно изменението на климата — европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика съгласно Парижкото споразумение (2019/2582 (RSP)).
(5)    Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата в Мадрид, Испания (COP25) (2019/2712 (RSP)).
(6)    Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (2019/2930 (RSP)).
(7)    Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (2019/2956 (RSP)).
(8)    https://www.consilium.europa.eu/media/39914/a-new-strategic-agenda-2019-2024-en.pdf.
(9)    Ратифицирано от ЕС на 5 октомври 2016 г. и влязло в сила на 4 ноември 2016 г.
(10)    Във връзка с всички сектори на икономиката с изключение на международното корабоплаване, SWD(2019)396.
(11)    СОМ(2020) 21 final, 14 януари 2020 г.
(12)    Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонда за справедлив преход (COM(2020) 22 final).
(13)    Приложение 7.1 към задълбочения анализ в подкрепа на съобщение COM(2018)773 на Комисията, https://ec.europa.eu/clima/sites/clima/files/docs/pages/com_2018_733_analysis_in_support_en_0.pdf.
(14)    Според специалното проучване Евробарометър 490 за изменението на климата от април 2019 г., 92 % от гражданите на ЕС и над осем от десет във всяка държава членка са на мнение, че емисиите на парникови газове трябва да бъдат сведени до минимум, а оставащите - компенсирани, за да стане икономиката на ЕС неутрална по отношение на климата до 2050 г.
(15)    Задълбочен анализ в подкрепа на Съобщение COM(2018)773 на Комисията, https://ec.europa.eu/clima/sites/clima/files/docs/pages/com_2018_733_analysis_in_support_en_0.pdf.
(16)    ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391.
(17)    ОВ C , , стр. .
(18)    ОВ C , , стр. .
(19)    Съобщение на Комисията — Европейският зелен пакт, COM(2019) 640 final от 11 декември 2019 г.
(20)    IPCC, 2018 г.: Глобално затопляне с 1,5 °C, Специален доклад относно въздействието на глобалното затопляне с 1,5°C спрямо нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб, в контекста на засилването на глобалния отговор на опасността от изменението на климата, укрепването на устойчивото развитие и на усилията за изкореняване на бедността. [Masson-Delmotte, V., P. Zhai, H.-O. Pörtner, D. Roberts, J. Skea, P.R. Shukla, A. Pirani, W. Moufouma-Okia, C. Péan, R. Pidcock, S. Connors, J.B.R. Matthews, Y. Chen, X. Zhou, M.I. Gomis, E. Lonnoy, T. Maycock, M. Tignor, and T. Waterfield (редактори)].
(21)    IPBES 2019 г.: Глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги.
(22)    Европейска агенция за околна среда, „Европейската околна среда —състояние и перспективи за 2020 г.“ (Люксембург:, Служба за публикации на ЕС, 2019 г.).
(23)    Член 2, параграф 1, буква a) от Парижкото споразумение.
(24)    Член 2, параграф, 1, буква б) от Парижкото споразумение.
(25)    Член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение.
(26)    Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).
(27)    Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).
(28)    Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1).
(29)    СОМ(2016) 860 final, 30 ноември 2016 г.
(30)    Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).
(31)    Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).
(32)    Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стp. 13).
(33)    Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (2019/2956 (RSP)).
(34)    Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (2019/2930 (RSP)).
(35)    Заключения, приети от Европейския съвет на заседанието му от 12 декември 2019 г. , EUCO 29/19, CO EUR 31, CONCL 9.
(36)    Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).
(37)    ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(38)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.
(39)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / едногод. = едногодишни бюджетни кредити.
(40)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.
(41)    Държави кандидатки и, ако е приложимо, потенциални кандидатки от Западните Балкани.
(42)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.
(43)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).
(44)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.
(45)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.
(46)    Държави кандидатки и, ако е приложимо, потенциални кандидатки от Западните Балкани.
(47)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.
(48)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).
(49)    Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).
Top