9.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/200

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално членове 9, 151, 152 и 153 от него,

—

като взе предвид Хартата за основните права на ЕС, и по-специално Дял IV (Солидарност) от нея,

—

като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, и по-специално член 30 относно правото на закрила срещу бедност и социално изключване,

—

като взе предвид публичното изслушване, проведено от комисията по заетост и социални въпроси на 9 януари 2014 г. относно „аспекти, свързани със заетостта, и социални аспекти на ролята и действията на Тройката в държавите по програмата за еврозоната“,

—

като взе предвид четирите проекта за записки относно политиката с оценки на социалните аспекти и аспектите, свързани със заетостта, и предизвикателствата съответно в Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър, изготвени през януари 2014 г. от Отдела за подпомагане на икономическото управление по отношение на политиките в областта на икономиката и науката в рамките на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС,

—

като взе предвид икономическия диалог и размяната на мнения с гръцкия министър на финансите и гръцкия министър на труда, социалната сигурност и социалното подпомагане, организиран съвместно от комисията по заетост и социални въпроси и комисията по икономически и парични въпроси на 13 ноември 2012 г.,

—

като взе предвид петте решения на Европейския комитет по социалните права на Съвета на Европа от 22 април 2013 г. относно пенсионните схеми в Гърция (1),

—

като взе предвид 365-ия доклад на Комитета за свобода на сдружаване към Международната организация по труда (МОТ),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно последиците от бюджетните ограничения за регионалните и местните органи по отношение на разходите в рамките на структурните фондове на ЕС в държавите членки (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2012 г. относно аспектите, свързани със заетостта и социалните въпроси, в Годишния обзор на растежа за 2012 г. (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2013 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2014 г.“ (COM(2013)0800), както и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

—

като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2013 г. (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз“ (COM(2013)0690),

—

като взе предвид въпрос O-000122/2013 — B7-0524/2013 до Комисията и свързаната с него резолюция на Парламента от 21 ноември 2013 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“ (7),

—

като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси с оглед на резолюцията от 20 ноември 2012 г. относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“ (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758) и своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно него (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно Пакта за социални инвестиции като отговор на кризата (10),

—

като взе предвид доклада на Eurofound от 12 декември 2013 г., озаглавен „Колективни трудови правоотношения и условия на труд в Европа през 2012 г.“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083),

—

като взе предвид въпрос O-000057/2013 — B7-0207/2013 до Комисията и свързаната с него резолюция на Парламента от 12 юни 2013 г. относно съобщението на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014 — 2020 г.“ (11),

—

като взе предвид четвъртия мониторингов доклад на Комитета на регионите относно „Европа 2020“ от октомври 2013 г.,

—

като взе предвид Работен документ № 49 на МОТ от 30 април 2013 г., озаглавен „Въздействието на кризата в еврозоната върху ирландското социално партньорство: политико-икономически анализ“,

—

като взе предвид Работен документ № 38 на МОТ от 8 март 2012 г., озаглавен „Социален диалог и колективно договаряне във времена на криза: случаят на Гърция“,

—

като взе предвид доклада на МОТ от 30 октомври 2013 г., озаглавен „Мерки срещу кризата с работните места в Португалия“,

—

като взе предвид доклада на мозъчния тръст „Брюгел“ от 17 юни 2013 г., озаглавен „Подпомагане от ЕС-МВФ за държавите от еврозоната: оценка на ранен етап“ (Bruegel Blueprint 19),

—

като взе предвид съобщенията за медиите на Евростат относно евроиндикаторите от 12 февруари 2010 г. (22/2010) и от 29 ноември 2013 г. (179/2013),

—

като взе предвид Документ на ОИСР за икономическата политика № 1 от 12 април 2012 г., озаглавен „Фискална консолидация: колко, колко бързо и с какви средства? — доклад за икономическата перспектива“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид Работния документ на Европейския синдикален институт (ETUI) от май 2013 г., озаглавен „Кризата с еврото и нейното въздействие върху националните и европейските социални политики“,

—

като взе предвид доклада на Комисията от юни 2013 г., озаглавен „Развитие на пазара на труда в Европа, 2013 г.“ (European Economy series 6/2013),

—

като взе предвид документа на „Каритас Европа“ от февруари 2013 г., озаглавен „Въздействието на европейската криза: проучване на въздействието на кризата и бюджетните ограничения върху хората, със специално внимание към Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания“,

—

като взе предвид информационния документ на „Оксфам“ относно политиката от септември 2013 г., озаглавен „Поучителна приказка: истинската цена на бюджетните ограничения и неравенството в Европа“,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0135/2014),

A.

като има предвид, че безпрецедентната икономическа и финансова криза, която подчерта нестабилността на публичните финанси в някои държави членки, и мерките по програмата за икономически корекции, приети в отговор на положението в Гърция (май 2010 и март 2012 г.), Ирландия (декември 2010 г.), Португалия (май 2011 г.) и Кипър (юни 2013 г.), въздействат пряко и непряко върху равнищата на заетост и върху условията на живот на много хора; като има предвид, че независимо от това, че всички програми са официално подписани от Комисията, те са изготвени, а условията в тях са определени съвместно от МВФ, Еврогрупата, Европейската централна банка (ЕЦБ), Комисията и нуждаещите се от подпомагане държави членки;

Б.

като има предвид, че след като се гарантира икономическата и бюджетната устойчивост на тези четири държави, усилията следва да се насочат към социалните аспекти, като се обърне специално внимание на създаването на работни места;

В.

като има предвид, че в член 9 от ДФЕС се посочва, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“;

Г.

като има предвид, че член 151 от ДФЕС предвижда, че действията, предприети от ЕС и неговите държави членки, трябва да бъдат съгласувани с основните социални права, залегнали в Европейската социална харта от 1961 г. и в Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г., за да се подобри, наред с другото, социалният диалог; като има предвид, че член 152 от ДФЕС гласи: „Европейският съюз признава и насърчава ролята на социалните партньори на равнището на Съюза, като отчита многообразието на националните системи. Той улеснява диалога между тях при зачитане на тяхната автономност“;

Д.

като има предвид, че член 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз обвързва Съюза да признава и зачита „достъпа до услугите от общ икономически интерес, предвиден от националните законодателства и практики в съответствие с Договорите“ с цел да насърчава социалното и териториално единство на Съюза; като има предвид, че член 14 от ДФЕС постановява, че „предвид мястото на услугите от общ икономически интерес в общите ценности на Съюза, както и тяхната роля за социалното и териториалното единство на Съюза, Съюзът и държавите членки, всеки в рамките на своята компетентност и в рамките на приложното поле на Договорите, следят тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и при условия, по-специално икономически и финансови, които да им позволят да изпълняват своите задачи“; като има предвид, че в член 345 от ДФЕС се посочва, че Договорите „по никакъв начин не засягат разпоредбите в държавите членки, отнасящи се до системата на собственост върху имущество“; и като има предвид, че Протокол № 26 относно услугите от общ интерес посочва общите ценности на Съюза по отношение на услугите от общ икономически интерес;

Е.

като има предвид, че член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) гласи: „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. (…), която има същата юридическа сила като Договорите“, и като има предвид, че в параграфи 2 и 3 от същия член се предвижда присъединяването към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и се постановява, че тези права са общи принципи на правото на Съюза;

Ж.

като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, наред с другото, правото на колективни преговори и действия (член 28), защита при неоснователно уволнение (член 30), справедливи и равни условия на труд (член 31), признаване и зачитане на правото на обезщетения за социална сигурност и до социалните служби и — с цел борба „срещу социалното изключване и бедността“ — правото на „достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства“ (член 34), правото на достъп до здравна профилактика и ползване на медицински грижи (член 35) и признаване и зачитане на правото на достъп до услуги от общ икономически интерес (член 36);

З.

като има предвид, че сред петте водещи цели на стратегията „Европа 2020“, предложена на 3 март 2010 г. от Комисията и одобрена на 17 юни 2010 г. от Европейския съвет — цели, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г., се включват: заетост за 75 % от мъжете и жените на възраст 20—64 години; намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до стойност под 10 % и най-малко 40 % от 30—34-годишните да имат завършено висше или равностойно по степен образование; както и намаляване на бедността, като най-малко за 20 милиона души бъде премахнат рискът от бедност или социално изключване;

И.

като има предвид, че съгласно тримесечния преглед на Комисията от октомври 2013 г., озаглавен „Трудова заетост и социално положение в ЕС“, острият спад на БВП в Гърция, Португалия и Ирландия се е изразил предимно в намаляване на заетостта;

Й.

като има предвид, че в своята резолюция от 21 ноември 2013 г. Парламентът приветства съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“, и нейното предложение за създаване на таблица на основните социални показатели и показатели за заетост в допълнение към процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) и съвместния доклад за заетостта (СДЗ) като стъпка към социално измерение на ИПС; подчертава, че тези показатели следва да са достатъчни, за да се обхванат изцяло и прозрачно ситуациите в областта на заетостта и социалните въпроси в държавите членки; като има предвид, че в резолюцията се подчертава необходимостта да се гарантира, че наблюдението цели да се намалят социалните различия между държавите членки и да се стимулира нарастващото социално сближаване във възходяща посока и социалният напредък;

К.

като има предвид, че наличните данни показват, че има отстъпление от постигането на социалните цели на стратегията „Европа 2020“ в четирите държави (вж. приложение 1), с изключение на целите, свързани с лица, преждевременно напускащи системата на образование, както и тези, свързани с обучение и завършване на висше образование;

Л.

като има предвид, че дългосрочните икономически перспективи в тези държави се подобряват; като има предвид, че това следва да започне да подпомага създаването на работни места в тези икономики и да обърне тенденцията за намаляваща заетост;

1.

Отбелязва, че институциите на ЕС (ЕЦБ, Комисията и Еврогрупата) също носят отговорност за условията на програмите за икономически корекции; отбелязва освен това, че е необходимо да се гарантира устойчивост на публичните финанси и да се гарантира, че гражданите имат подходяща социална закрила;

2.

Изразява съжаление поради факта, че Парламентът беше оставен изцяло встрани по време на всички етапи на програмите: подготвителния етап, формулирането на мандатите и наблюдението на въздействието на резултатите, постигнати от програмите и свързаните с тях мерки; отбелязва, че макар включването на Европейския парламент да не е било задължително поради липсата на правно основание, отсъствието на европейските институции и на европейски финансови механизми имаше като последствие това, че програмите трябваше да бъдат импровизирани, което доведе до финансови и институционални споразумения извън общностния метод; отбелязва, че в същия дух ЕЦБ взе решения, попадащи извън нейния мандат; припомня ролята на Комисията като пазител на Договорите и това, че тази роля следваше винаги да се зачита; счита, че само действително подлежащите на демократична отчетност институции следва да направляват политическия процес по изготвяне и прилагане на програми за корекции в държави, изпаднали в сериозно финансово затруднение;

3.

Изразява съжаление поради факта, че въпросните програми бяха изготвени без достатъчни средства за оценка на техните последици чрез проучвания на въздействието или чрез координация с Комитета по заетостта, Комитета за социална закрила, Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) или члена на Европейската комисия, отговорен за заетостта и социалните въпроси; изразява съжаление също така поради факта, че МОТ не беше консултирана и че въпреки важните социални последици с консултативните органи, създадени с Договора, по-специално Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) и Комитетът на регионите (КР), не бяха проведени консултации;

4.

Изразява съжаление, че наложените условия в замяна на финансовата помощ застрашават социалните цели на ЕС поради няколко причини:

5.

Отбелязва, че изключително тежката икономическа и финансова криза и политиките за корекции в четирите държави доведоха до повишени равнища на безработица и загуба на работни места и до повече дългосрочно безработни, а в някои случаи до влошаване на условията на труд; посочва, че равнищата на заетост играят изключителна роля в устойчивостта на системите за социална закрила и пенсионно осигуряване, както и за постигане на социалните цели и целите за заетост на „Европа 2020“;

6.

Отбелязва, че очакванията за завръщане към растеж и създаване на работни места чрез вътрешна девалвация, за да се възстанови конкурентоспособността, не се оправдаха; подчертава, че тези несбъднати очаквания отразяват тенденцията да се подценява структурният характер на кризата, както и важността на поддържането на вътрешното търсене, инвестициите и подкрепата с кредити на реалната икономика; подчертава процикличния характер на мерките за бюджетни ограничения и факта, че те не бяха съпътствани от структурни промени и реформи, адаптирани към всеки отделен случай, при което да се отдаде специално внимание на уязвимите части на обществото с оглед на постигане на растеж, придружен от социално сближаване и заетост;

7.

Отбелязва, че високите равнища на безработицата и непълната заетост, съчетани със съкращения на възнагражденията в публичния и частния сектор и в някои случаи с липса на ефективни действия за борба с укриването на данъци при същевременно намаляване на процентите на данъчно облагане подронват устойчивостта и адекватността на публичните системи за социална сигурност в резултат от недостиг на финансови средства за социална сигурност;

8.

Отбелязва, че влошаващите се условия и закриването на МСП са едни от основните причини за загубата на работни места и най-голямата заплаха пред едно бъдещо възстановяване; отбелязва, че политиките за корекции не отчетоха стратегически сектори, които трябваше да бъдат взети под внимание, за да се запази бъдещият растеж и социалното сближаване; отбелязва, че това доведе до значителна загуба на работни места в стратегически сектори, като например промишлеността или научните изследвания, развитието и иновациите (НИРИ); посочва, че четирите държави трябва да положат усилия да създадат необходимите благоприятни условия, за да могат дружествата, и по-специално МСП, да развиват своята стопанска дейност по устойчив начин в дългосрочен план; посочва, че са загубени много работни места в основни публични сектори, като например здравеопазването, образованието и публичните социални услуги;

9.

Изразява съжаление поради факта, че тъкмо младите хора са засегнати от най-високите равнища на безработица, като положението е особено сериозно в държави като Гърция (където делът им е над 50 %), Португалия и Ирландия (където той надвиши 30 % през 2012 г.), както и Кипър (където той е около 26,4 %); отбелязва, че тези цифри продължават да са подобни и след пет години на криза; изразява съжаление поради факта, че дори когато младежите намират работа, много от тях — средно 43 % в сравнение с 13 % от възрастните работници — често се оказват в ситуацията да работят при несигурни условия или по договори на непълно работно време, поради което им е трудно да живеят независимо от семействата си, като това води да загуба на иновационни и експертни ресурси и засяга производството и растежа;

10.

Отбелязва, че най-уязвимите групи на пазара на труда — трайно безработни, жени, работници мигранти и лица с увреждания — страдат най-много и при тях равнищата на безработица са по-високи от средните в национален план; отбелязва рязкото увеличение на равнищата на трайната безработица при жените и по-възрастните работници и допълнителните трудности, пред които ще бъдат изправени тези работници, когато се опитват да се върнат на пазара на труда, след като икономиката в крайна сметка се възстанови; подчертава, че за тези работници са необходими целеви мерки;

11.

Отправя предупреждение, че ако не се преодолеят тези огромни различия, особено по отношение на по-младото поколение, в дългосрочен план те могат да доведат до структурни вреди за пазара на труда в четирите държави, да ограничат тяхната способност за възстановяване, да предизвикат недоброволна миграция, която допълнително да изостри въздействието на непрестанното изтичане на мозъци, и да увеличат трайните различия между държавите членки, които предоставят заетост, и тези, които предоставят работна ръка на по-ниска цена; изразява съжаление, че отрицателните социални и икономически промени са сред основните мотиви за младите хора да мигрират и да упражняват правото си на свобода на движение;

12.

Изразява загриженост относно факта, че в някои случаи и в някои сектори, наред със загубата на работни места се наблюдава влошаване на качеството на работните места, увеличаване на несигурните форми на труд и влошаване на основните трудови стандарти; подчертава, че държавите членки трябва да положат специални усилия, за да се борят срещу увеличението на заетостта на недоброволно непълно работно време, на срочните трудови договори, неплатените стажове, неплатеното чиракуване и фалшивата самостоятелна заетост, както и срещу дейностите в сивата икономика; отбелязва освен това, че макар определянето на заплатите да не попада в рамките на компетентността на ЕС, програмите са повлияли на минималните възнаграждения: в Ирландия възникна необходимост да се намали минималната заплата с почти 12 % (решение, което обаче по-късно беше променено), а в Гърция беше наложено радикално съкращение от 22 %;

13.

Припомня, че в стратегията „Европа 2020“ правилно е посочено, че показателят, който трябва да бъде следен, е равнището на трудовата заетост, което показва наличието на човешки и финансови ресурси за гарантиране на устойчивостта на нашия икономически и социален модел; отправя искане намаляването на процента на безработица да не се схваща погрешно като възстановяване на загубените работни места, тъй като не се отчита увеличаването на емиграцията; отбелязва, че спадът на заетостта в промишлеността беше проблем още много преди началото на програмите; подчертава, че са необходими повече и по-добри работни места; припомня, че през последните четири години броят на загубените работни места в четирите държави достигна два милиона, което представлява 15 % от съществувалите през 2009 г. работни места; приветства факта, че последните данни сочат малко увеличение на заетостта за Ирландия, Кипър и Португалия;

14.

Изразява загриженост, че сред условията за предоставяне на финансова помощ в програмите се съдържат препоръки за конкретни съкращения в реалните социални разходи във фундаментални сфери, като пенсиите, основните услуги, здравеопазването и в някои случаи фармацевтичните продукти за основна закрила на най-уязвимите, както и защитата на околната среда, вместо препоръки, които да дават на националните правителства повече гъвкавост да решават къде биха могли да се реализират спестявания; изразява опасението, че тези мерки имат най-голямо въздействие върху борбата срещу бедността, особено бедността сред децата; отново заявява, че борбата с бедността, особено с детската бедност, следва да продължи да бъде една от целите за постигане от държавите членки и че политиките за фискална и бюджетна консолидация не следва да пречат на това;

15.

Изразява своята загриженост, че при подготовката и изпълнението на програмите за икономически корекции не е посветено достатъчно внимание на въздействието на икономическата политика върху заетостта, нито на социалните ѝ последици и че — както стана ясно в случая с Гърция — се оказа, че работната хипотеза се основава на грешно допускане относно икономическия мултипликационен ефект, което доведе до непредприемане на навременни действия за закрила на най-уязвимите срещу бедност, бедност при работа и социално изключване; призовава Комисията да взема предвид социалните показатели и за целите на предоговаряне на програмите за икономически корекции и на подмяна на препоръчаните мерки за всяка държава членка с цел да се гарантират необходимите условия за растеж и пълно спазване на основните социални принципи и ценности на ЕС;

16.

Отбелязва, че независимо от факта, че в своя тримесечен преглед от октомври 2013 г. („Трудова заетост и социално положение в ЕС“) Комисията подчертава значимостта на разходите за социална закрила като защитна мярка срещу социални рискове, от 2010 г. насам в Гърция, Ирландия и Португалия се наблюдава най-голямото съкращаване на социалните разходи в ЕС;

17.

Подчертава, че възникват нови форми на бедност в средната и работническата класа в някои случаи, когато затрудненията с изплащането на ипотеки и високите цени на енергията създават енергийна бедност и увеличават броя на съдебните отстранения и случаите на възбрана върху имот; изразява загриженост относно равнищата на бездомничество и липса на достъп до жилище; припомня, че това е нарушение на основните права; препоръчва държавите членки и техните местни органи да въведат неутрални жилищни политики, които благоприятстват предлагането на социални и финансово достъпни жилища, да вземат мерки относно празните жилища и да приложат ефективни превантивни политики за намаляване на броя на съдебните отстранения;

18.

Изразява загриженост, че социалната и икономическата ситуация (на макро- и микроравнище) в тези държави засилва регионалните и териториалните неравенства, като по този начин възпрепятства изпълнението на обявените цели на ЕС за засилване на регионалното сближаване във вътрешен план;

19.

Отбелязва, че международните и социалните организации предупреждават за въздействието, което новата система за заплащане, оценяване и уволняване в публичния сектор ще окаже върху неравнопоставеността между половете; отбелязва, че МОТ изразява безпокойство по повод на несъразмерното въздействие на новите гъвкави форми на заетост върху заплащането на жените; освен това отбелязва, че МОТ отправи искане към правителствата да наблюдават въздействието на бюджетните ограничения върху възнагражденията на мъжете и жените в частния сектор; отбелязва със загриженост, че разликата в заплащането между половете спря да намалява в държавите, в които се прилагат икономически корекции, където различията са по-големи в сравнение със средните стойности за ЕС; счита, че в държавите членки, в които се прилагат икономически корекции, трябва да се обърне по-сериозно внимание на неравенството в заплащането и спада в дела на заетост при жените;

20.

Отбелязва, че данните на Евростат и на Комисията, както и различни други проучвания показват, че в някои случаи между 2008 г. и 2012 г. неравенството в разпределението на доходите е нараснало и че съкращенията на социалните обезщетения и обезщетенията за безработица, както и намаленията на заплатите в резултат на структурни реформи повишават равнищата на бедност; освен това отбелязва, че в доклада на Комисията бяха установени относително високи равнища на бедност сред работещите поради намаляване или замразяване на минималните работни заплати;

21.

Изразява съжаление относно факта, че в много случаи броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, се е увеличил; освен това отбелязва, че зад тази статистика се крие много по-жестока действителност, а именно, че когато БВП на глава от населението спада, спада и прагът на бедност, което означава, че сега се считат за изведени от бедност хора, които доскоро са били считани за намиращи се в ситуация на бедност; посочва, че в държавите, в които се прилагат икономически корекции и съществува бюджетна криза, спадът на БВП, свиването на публичните и частните инвестиции и намаляването на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност водят до намаляване на потенциалния БВП и създават дългосрочна бедност;

22.

Приветства факта, че в гореспоменатите проучвания Комисията признава, че само категоричен обрат в настоящите тенденции ще позволи постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ в целия ЕС;

23.

Изразява съжаление във връзка с това, че най-малкото що се отнася до Гърция, Ирландия и Португалия, програмите включваха редица подробни предписания за реформа на здравната система и съкращения на разходите, които оказват въздействие върху качеството и всеобщата достъпност на социалните услуги, особено в областта на здравеопазването и социалните грижи, въпреки факта, че член 168, параграф 7 от ДФЕС посочва, че ЕС ще зачита компетентността на държавите членки; изразява загриженост, че това в някои случаи е довело до отказване на здравноосигурително покритие или достъп до социална закрила за определени хора, засилвайки по този начин риска от крайна бедност и социално изключване, както е видно от нарастващия брой крайно бедни и бездомни и липсата за тях на достъп до основни стоки и услуги;

24.

Изказва съжаление, че не се полагат целенасочени усилия за откриване на неефективните елементи в здравните системи и по отношение на решенията да се осъществяват повсеместни съкращения на здравните бюджети; предупреждава, че прилагането на съвместни плащания би могло да доведе до забавяне при търсенето на грижи, като по този начин прехвърли финансовата тежест върху домакинствата; предупреждава, че намаляването на работните заплати на здравните специалисти може да повлияе отрицателно на безопасността на пациентите и да предизвика миграция сред здравните специалисти;

25.

Повтаря, че член 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП) гарантира правото на всеки да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве; отбелязва, че и четирите държави са подписали Пакта и следователно са признали правото на здраве на всички хора;

26.

Припомня, че Съветът на Европа вече осъди съкращенията в обществената пенсионна система на Гърция, като ги счете за нарушение на член 12 от Европейската социална харта от 1961 г. и член 4 от протокола към нея, заявявайки, че „фактът, че оспорваните разпоредби на националното право целят изпълнението на изискванията на други правни задължения, не ги изключва от сферата на действие на Хартата“ (12); отбелязва, че доктрината за поддържането на пенсионната система на задоволително равнище, позволяващо достоен живот на пенсионерите, е общоприложима във всичките четири държави и е трябвало да бъде взета под внимание;

27.

Изразява съжаление по повод съкращаването на средствата, необходими на хората с увреждания, за да водят независим начин на живот;

28.

Посочва, че когато експертният комитет на МОТ оцени прилагането на Конвенция № 102 в случая на реформите в Гърция, той подложи на остра критика радикалните реформи на пенсионната система, и че същата критична бележка беше включена в 29-тия годишен доклад на МОТ за 2011 г.; припомня, че Конвенция № 102 е общоприложима във всичките четири държави и е трябвало да бъде взета под внимание;

29.

Подчертава, че нарастващата социална бедност в четирите държави води също и до все по-голяма солидарност сред най-уязвимите групи, благодарение на индивидуалните усилия, семейните мрежи и организациите за оказване на помощ; подчертава, че този вид намеса не следва да се превръща в структурно решение на проблема, дори и да облекчава положението на страдащите от най-тежки лишения, и показва качествата на европейското гражданство;

30.

Отбелязва със загриженост постоянното нарастване на коефициента на Джини в противовес на общата низходяща тенденция в еврозоната, което означава, че е налице значително увеличаване на неравенството при разпределението на благата в държавите, в които се прилагат икономически корекции;

31.

Приветства факта, че равнищата на преждевременно напускане на училище спадат в четирите държави; отбелязва, че това отчасти може да се обясни с трудностите, пред които се изправят младите хора при намирането на работа; припомня неотложната необходимост от възстановяване на качествените системи за професионално обучение, тъй като това е един от най-добрите начини да се увеличат шансовете за заетост на младите хора;

32.

Приветства факта, че делът на завършващите висше образование нараства в четирите държави; отбелязва, че това може да се обясни отчасти с необходимостта младите хора да подобрят своите бъдещи възможности на пазара на труда;

33.

Изразява съжаление, че — главно поради съкращенията в публичното финансиране — по отношение на качеството на образователните системи не се наблюдава същата положителна тенденция, което изостря проблемите на неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора (NEET) и на децата със специални нужди; отбелязва, че тези мерки биха могли да имат практически последици за качеството на образованието и за наличните материални и човешки ресурси, размера на класовете, учебните програми и концентрацията на училищата;

34.

Подчертава, че трябвало със социалните партньори на национално равнище да бъдат проведени консултации или те да бъдат включени в първоначалното разработване на програмите; изразява съжаление във връзка с факта, че програмите, изготвени за четирите държави, в някои случаи позволяват на предприятията да не прилагат колективните трудови договори и да преразгледат споразуменията за секторни заплати, което пряко засяга структурата и ценностите на колективното трудово договаряне, установено в съответните национални конституции; отбелязва, че експертният комитет на МОТ е поискал да бъде възстановен социалният диалог; осъжда подкопаването на принципа за колективно представителство, което поставя под въпрос автоматичното подновяване на постигнатите след преговори споразумения, което е важно в някои държави, като поради това броят на действащите колективни трудови договори е спаднал значително; осъжда намаляването на размера на минималните заплата и замразяването на номиналните минимални заплати; подчертава, че това положение е последица от свеждането на ограничените структурни реформи само до премахване на регулациите на трудовите отношения и намаляване на заплатите, което противоречи на общите цели на ЕС и на политиките на стратегията „Европа 2020“;

35.

Посочва, че няма едно-единствено решение, което може да бъде приложено във всички държави членки;

36.

Призовава Комисията да извърши подробно проучване на социално-икономическите последици от икономическата и финансова криза и предприетите за справяне с нея програми за корекции в четирите държави, за да се постигне точно разбиране за краткосрочните и дългосрочните въздействия върху заетостта, върху системите за социална закрила и върху достиженията на европейското право в социалната сфера с особено внимание върху борбата срещу бедността, поддържането на добър социален диалог и баланса между гъвкавостта и сигурността в трудовите отношения; призовава Комисията, когато подготвя проучването, да използва своите консултативни органи, както и Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила; предлага да бъде поискано от ЕИСК да изготви специален доклад;

37.

Приканва Комисията да се обърне към МОТ и Съвета на Европа с искане да изготвят доклади относно възможните коригиращи мерки и стимули, необходими за подобряване на социалното положение в тези държави, и да гарантират пълното спазване на Европейската социална харта, на протокола към нея, както и на основните конвенции на МОТ и Конвенция 94 на МОТ, тъй като задълженията, произтичащи от тези инструменти, бяха засегнати от икономическата и финансова криза, от мерките за фискална корекция и от структурните реформи, изискани от Тройката;

38.

Призовава ЕС, като се вземат предвид лишенията, на които са се подложили тези държави, да предостави подкрепа след извършването на оценката, включително по целесъобразност чрез достатъчни финансови ресурси, за възстановяването на стандартите за социална закрила, за борбата с бедността и за подкрепа на услугите в образованието, по-специално услугите, насочени към децата със специални нужди и лицата с увреждания, както и за възобновяването на социалния диалог чрез план за социално възстановяване; призовава Комисията, ЕЦБ и Еврогрупата да преразгледат и преработят, когато е необходимо и възможно най-скоро, въведените извънредни мерки;

39.

Призовава да бъдат спазвани гореспоменатите правни задължения, залегнали в Договорите и в Хартата на основните права, тъй като неспазването е нарушение на първичното право на ЕС; призовава Агенцията на Европейския съюз за основните права щателно да оцени въздействието на мерките върху правата на човека и да издаде препоръки в случай на нарушения на Хартата;

40.

Призовава Тройката и засегнатите държави членки да приключат програмите възможно най-скоро и да въведат механизми за управление на кризи, позволяващи на всички институции на ЕС, включително на Парламента, да постигат социалните цели и да реализират социалните политики (включително свързаните с индивидуалните и колективните права на хората, изложени на най-голям риск от социално изключване), определени в Договорите, в европейските споразумения за социално партньорство и в други задължения на международно равнище (конвенции на МОТ, Европейската социална харта и Европейската конвенция за правата на човека); призовава за повишена прозрачност и политическа ангажираност в изготвянето и прилагането на програмите за корекции;

41.

Призовава Комисията и Съвета да отдадат същото внимание на социалните дисбаланси и на коригирането им, каквото отдават на макроикономическите дисбаланси, и да се погрижат мерките за корекции да се стремят да гарантират социална справедливост и да позволяват постигането на баланс между икономическия растеж и заетостта, осъществяването на структурни реформи и бюджетната консолидация; призовава освен това и двете институции да отдадат приоритет на създаването на заетост и подкрепата за предприемачеството и за тази цел да обръщат също толкова внимание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) и на неговите приоритети, колкото на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) и на Еврогрупата, и също така, когато е необходимо, да провеждат заседание на министрите по заетостта и социалните въпроси на Еврогрупата преди срещите на високо равнище за еврото;

42.

Препоръчва на Комисията и на държавите членки да не считат разходите за обществено здравеопазване и образование като разход, подлежащ на съкращаване, а като публична инвестиция в бъдещето на съответната страна — инвестиция, която да бъде зачитана и увеличавана с цел да се подобри икономическото и социалното възстановяване на тази страна;

43.

Препоръчва, щом отмине най-тежкият период от финансовата криза, програмните държави заедно с европейските институции да приложат планове за възстановяване на работните места с цел да възстановят икономиките си достатъчно за завръщане към социалното положение от периода преди програмите, тъй като това е необходимо за затвърждаване на макроикономическите корекции и за уравновесяване на дисбалансите, например на дълга и дефицита, в публичните сектори на тези държави; подчертава, че трябва да се приложат планове за възстановяване на работните места, които вземат предвид:

44.

Призовава Комисията да представи доклад за напредъка към постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ с конкретен акцент върху липсата на напредък в държавите, където се прилагат програми, и да излезе с предложения за извеждане на тези държави на надежден път към постигане на целите на стратегия „Европа 2020“;

45.

Препоръчва бъдещите трудови реформи на държавите членки да вземат предвид критериите за гъвкавост и сигурност за увеличаване на конкурентоспособността на дружествата, изрично посочени в стратегията „Европа 2020“, като вземат под внимание други елементи като енергийните разходи, нелоялната конкуренция, социалния дъмпинг, справедливата и ефективна финансова система, фискалните политики, благоприятстващи растежа и заетостта, и като цяло — всичко, което подпомага развитието на реалната икономика и предприемачеството; призовава Комисията да извършва оценки на социалното въздействие, преди да налага мащабни реформи в държавите, в които се прилагат програми, и да отчита страничните ефекти от тези мерки, като например ефекта върху бедността, социалното изключване, нивото на престъпността и ксенофобията;

46.

Призовава за неотложни мерки, които да предотвратят увеличаването на броя на бездомните в държавите, където се прилагат програми, и призовава Комисията да подкрепи това чрез анализ на политиките и насърчаване на добри практики;

47.

Отбелязва, че съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 472/2013 Комисията представя доклад на Парламента до 1 януари 2014 г. относно прилагането на този регламент; призовава Комисията да представи този доклад незабавно и да включи в него последствията от този регламент върху приложените програми за икономически корекции;

48.

Приканва Комисията и държавите членки да се консултират с гражданското общество, организациите на пациентите и професионалните органи относно бъдещи мерки в сферата на здравеопазването, които ще бъдат включени в програмите за корекции, и да се възползват от Комитета за социална закрила, за да се гарантира, че реформите повишават ефективността на системите и ресурсите, без да излагат на опасност най-уязвимите групи и най-важната социална закрила, включително набавянето и приемането на лекарства, най-основните нужди и възнаграждението на здравния персонал;

49.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.