EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02009L0015-20141221

Consolidated text: Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (преработена) (текст от значение за ЕИП)

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/15/2014-12-21

2009L0015 — BG — 21.12.2014 — 001.001


Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

ДИРЕКТИВА 2009/15/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 април 2009 година

относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации

(преработена)

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 131, 28.5.2009 г., стp. 47)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  No

page

date

►M1

ДИРЕКТИВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ 2014/111/ЕС НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 17 декември 2014 година

  L 366

83

20.12.2014




▼B

ДИРЕКТИВА 2009/15/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 април 2009 година

относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации

(преработена)

(текст от значение за ЕИП)



ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 1 ),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите ( 2 ),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора, предвид съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 3 февруари 2009 г. ( 3 ),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 94/57/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 г. относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за инспектиране и преглед на кораби и за съответните действия на морските администрации ( 4 ) е била неколкократно съществено изменяна. Тъй като предстои да бъдат внесени допълнителни изменения, тя следва да бъде преработена с оглед постигането на по-голяма яснота.

(2)

Предвид характера на разпоредбите на Директива 94/57/ЕО изглежда удачно разпоредбите ѝ да бъдат преработени в два отделни нормативни акта на Общността, а именно директива и регламент.

(3)

В своята резолюция от 8 юни 1993 г. относно обща политика по морска безопасност Съветът поставя за цел отстраняването от водите на Общността на всички плавателни съдове, които не отговарят на стандартите, и дава приоритет на общностните действия, насочени към осигуряване на ефективно и еднакво прилагане на международните правила чрез изготвяне на общи стандарти за класификационните организации.

(4)

Безопасността и предотвратяването на замърсяването на моретата могат да бъдат ефективно подобрени чрез строго прилагане на международни конвенции, кодекси и резолюции, като същевременно се подпомага постигането на целта за свободно предоставяне на услуги.

(5)

Упражняването на контрол за спазването от страна на корабите на единните международни стандарти за безопасност и предотвратяване на замърсяването на моретата е отговорност на държавите на флага и на пристанищните държави.

(6)

Държавите-членки отговорят за издаването на международни свидетелства за безопасност и предотвратяване на замърсяването, предвидени в конвенции като Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г. (SOLAS 74), Международната конвенция за товарните водолинии от 5 април 1966 г. и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 2 ноември 1973 г. (MARPOL), както и за прилагането на посочените конвенции.

(7)

В съответствие с тези конвенции всички държави-членки могат да упълномощават в различна степен признати организации, които да удостоверяват това съответствие, както и да им делегират правомощието по издаване на съответните свидетелства за безопасност и предотвратяване на замърсяването.

(8)

В световен мащаб голям брой от съществуващите организации, признати от страните участнички в Международната морска организация (ММО), не осигуряват нито задоволително прилагане на правилата, нито достатъчна надеждност, когато действат от името на националните администрации, тъй като не разполагат с надеждни и подходящи структури и опит, които да им позволят да изпълняват задълженията си с висок професионализъм.

(9)

Съгласно глава II-1, част А-1, правило 3-1 от SOLAS 74 държавите-членки са длъжни да гарантират, че плаващите под тяхно знаме кораби са проектирани, построени и поддържани в съответствие с изискванията по отношение на конструкцията, механизмите и електрическото оборудване на признати от администрациите организации. Следователно тези организации изготвят и прилагат правила за проектиране, строеж, поддръжка и проверка на кораби, както и носят отговорност за проверката на кораби от името на държавите на флага и за удостоверяването дали същите кораби отговарят на изискванията на международните конвенции за издаване на съответните сертификати. За да могат да изпълняват по задоволителен начин това задължение, организациите имат нужда от пълна независимост, високоспециализирана техническа компетентност и строго управление на качеството.

(10)

Организациите за проверка и преглед на кораби заемат важно място в общностното законодателство в областта на морската безопасност.

(11)

Организациите за проверка и преглед на кораби следва да бъдат в състояние да предлагат услугите си на цялата територия на Общността и да се конкурират помежду си, като същевременно осигуряват еднакво ниво на безопасност и опазване на околната среда. Поради това следва да се създадат единни професионални стандарти за дейностите им, които да се прилагат по еднакъв начин в Общността.

(12)

Издаването на свидетелство за радиобезопасност на товарен кораб може да бъде възложено на частни структури, които разполагат с достатъчно опит и квалифициран персонал.

(13)

Държава-членка може да ограничи броя на признатите организации, които упълномощава, съгласно своите нужди въз основа на обективни и прозрачни основания, подлежащи на контрол от страна на Комисията в съответствие с процедура на комитет.

(14)

Тъй като настоящата директива следва да гарантира свободното предоставяне на услуги в Общността, Общността следва да постигне договореност с онези трети държави, в които са установени някои от признатите организации, за да бъде осигурено еднакво третиране на признатите организации, установени в Общността.

(15)

Необходимо е сериозно ангажиране на националните администрации в прегледите на кораби и издаването на съответните свидетелства, за да се осигури пълно съответствие с международните правила за безопасност, дори ако държавите-членки разчитат на признати организации, които не са част от администрацията им, за изпълнението на законоустановените си задължения. Поради това е целесъобразно да се установят тесни работни взаимоотношения между администрациите и упълномощените от тях признати организации, което може да наложи признатите организации да имат местно представителство на територията на държавата-членка, от името на която изпълняват задълженията си.

(16)

Когато призната организация, нейни инспектори или технически персонал издават съответните свидетелства от името на администрацията, държавите-членки следва да разгледат възможността да допуснат по отношение на делегираните дейности за тях да се прилагат пропорционални законови гаранции и съдебна защита, включително упражняване на подходящи права на защита, с изключение на право на имунитет, тъй като това е право, на което може да се позовават само държавите-членки като неделима част от правото на суверенитет и следователно не може да бъде делегирано.

(17)

Различията в режимите на имуществена отговорност между признатите организации, които действат от името на държавите-членки, биха представлявали трудност за правилното изпълнение на настоящата директива. С цел да се допринесе за разрешаването на този проблем е целесъобразно на общностно равнище да се постигне известна степен на хармонизация в областта на отговорността, която произтича от морско произшествие, причинено от призната организация, като това е установено по съдебен ред, включително при разрешаване на спорове чрез арбитражни процедури.

(18)

Мерките, необходими за изпълнение на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ( 5 ).

(19)

По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощието за изменение на настоящата директива с цел включване на последващи изменения на свързаните с нея международни конвенции, протоколи, кодекси и резолюции. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(20)

Независимо от това държавите-членки следва да разполагат с възможността да спрат действието или да оттеглят упълномощаването на призната организация, като информират Комисията и останалите държави-членки за решенията си и посочат основателни причини за това.

(21)

Държавите-членки следва периодично да извършват оценка на резултатите от работата на признатите организации, които действат от тяхно име, като предоставят на Комисията и на всички останали държави-членки точна информация относно резултатите от тяхната работа.

(22)

От държавите-членки, когато действат като пристанищни власти, се изисква да повишат безопасността и да предотвратят замърсяването във водите на Общността посредством приоритетни проверки на кораби, които притежават свидетелства от организации, които не изпълняват общите критерии, като по този начин се гарантира, че плаващи под флага на трета държава кораби не се третират по по-благоприятен начин.

(23)

Към настоящия момент не съществуват единни международни стандарти по отношение на корпус, машини, електрически инсталации и инсталации за контрол, които да бъдат спазвани от всички кораби по време на техния строеж и целия им експлоатационен живот. Такива стандарти могат да бъдат установените съгласно правилата на признати организации или равностойните стандарти, които предстои да бъдат приети от националните администрации в съответствие с процедурата, установена в Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество ( 6 ).

(24)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно установяване на мерките, които държавите-членки да предприемат в отношенията си с действащите в Общността организации, които отговарят за проверката, прегледа и освидетелстването на кораби, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на действието, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(25)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи до онези разпоредби, които представляват съществена промяна в сравнение с Директива 94/57/ЕО. Задължението за транспониране на неизменените разпоредби произтича от посочената директива.

(26)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение I, част Б.

(27)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество ( 7 ) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспонирането ѝ, както и да ги направят обществено достояние.

(28)

Мерките, които трябва да бъдат спазвани от организациите за проверка и преглед на кораби, са установени в Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (преработен) ( 8 ),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:



Член 1

С настоящата директива се установяват мерките, които трябва да следват държавите-членки в своите взаимоотношения с организациите, които отговарят за проверката, прегледа и освидетелстването на кораби за съответствие с международните конвенции за морска безопасност и предотвратяване на морското замърсяване, като същевременно се подпомага постигането на целта за свободно предоставяне на услуги. Това включва разработването и прилагането на изисквания за безопасност по отношение на корпуса, машините, електрическите инсталации и инсталациите за контрол на кораби, които попадат в приложното поле на международните конвенции.

Член 2

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а) „кораб“ означава кораб, който попада в приложното поле на международните конвенции;

б) „кораб, плаващ под знамето на държава-членка“ означава кораб, регистриран и плаващ под знамето на държава-членка в съответствие с нейното законодателство. Кораби, които не отговарят на настоящото определение, се приравняват към кораби, плаващи под знамето на трета държава;

в) „проверки и прегледи“ означава проверки и прегледи, които са задължителни съгласно международните конвенции;

▼M1

г) „международни конвенции“ означава Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г. (SOLAS 74), с изключение на глава XI-2 от анекса към нея, Международната конвенция за товарните водолинии от 5 април 1966 г. и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 2 ноември 1973 г. (MARPOL), ведно с протоколите и измененията към тях, както и свързаните с тях кодекси със задължителен характер във всички държави членки, в тяхната актуализирана версия, с изключение на част 2, параграфи 16.1, 18.1 и 19 от Кодекса за прилагане на правните инструменти на ММО и част 2, раздели 1.1, 1.3, 3.9.3.1, 3.9.3.2 и 3.9.3.3 от Кодекса на ММО за признатите организации;

▼B

д) „организация“ означава правно образувание, неговите дъщерни дружества и всяко друго образувание под негов контрол, което съвместно или самостоятелно извършва дейности, които попадат в приложното поле на настоящата директива;

е) „контрол“ за целите на буква д) означава права, договори или всякакви други правни или фактически средства, които поотделно или съчетани дават възможност да се упражнява решаващо влияние върху правно образувание или позволяват на това образувание да извършва дейности, попадащи в приложното поле на настоящата директива;

ж) „призната организация“означава организация, призната в съответствие с Регламент (ЕО) № 391/2009;

з) „упълномощаване“ означава действие, с което държава-членка упълномощава или делегира правомощия на призната организация;

и) „задължително свидетелство“ означава свидетелство, издадено от държавата на флага или от нейно име, в съответствие с международните конвенции;

й) „правила и процедури“ означава изискванията на признатата организация за проектирането, строежа, оборудването, поддръжката и прегледа на кораби;

к) „свидетелство за клас“ означава документ, издаден от призната организация, с който се удостоверява годността на кораба за конкретна употреба или услуга в съответствие с правилата и процедурите, установени и разгласени от тази призната организация;

л) „свидетелство за радиобезопасност на товарен кораб“ означава сертификат, въведен с протокола от 1988 г. за изменение на SOLAS, приет от Международната морска организация (ММО).

Член 3

1.  Като поемат своите отговорности и задължения по международните конвенции, държавите-членки гарантират, че техните компетентни администрации могат да осигурят съответно изпълнение на разпоредбите на тези конвенции, по-специално по отношение на проверката и прегледа на кораби, издаването на задължителни свидетелства и свидетелства за освобождаване, предвидени в международните конвенции. Държавите-членки действат съгласно съответните разпоредби от приложението и допълнението към Резолюция А.847(20) на ММО относно насоки за подпомагане на държавите на флага при прилагането на актовете на ММО.

2.  Когато, за целите на параграф 1 държава-членка реши по отношение на плаващи под нейно знаме кораби:

i) да упълномощи организации да извършват изцяло или частично проверки и прегледи, свързани със задължителните свидетелства, включително тези, с които се оценява спазването на правилата, посочени в член 11, параграф 2, и когато е целесъобразно, да издават или подновяват съответните свидетелства; или

ii) да разчита на организации за извършването изцяло или частично на проверките и прегледите, посочени в подточка i);

тя поверява тези задължения само на признати организации.

При всички случаи компетентната администрация одобрява първоначалното издаване на свидетелства за освобождаване.

Въпреки това по отношение на свидетелства за радиобезопасност на товарен кораб тези задължения могат да бъдат възложени на частни структури, признати от компетентната администрация, които разполагат с достатъчно опит и квалифициран персонал, за да изпълняват посочените дейности по оценка на безопасността на радиокомуникациите от нейно име.

3.  Настоящият член не засяга освидетелстването на специфични части от морското оборудване.

Член 4

1.  При прилагане на член 3, параграф 2 държавите-членки по принцип не отказват да упълномощят никоя от признатите организации за осъществяване на функциите, уредени с разпоредбите на параграф 2 от настоящия член и на членове 5 и 9. Въпреки това те могат да ограничат броя на организациите, които упълномощават, в съответствие със собствените си нужди, при условие че съществуват прозрачни и обективни основания за това.

По искане на държава-членка Комисията приема, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 6, параграф 2, подходящи мерки, за да гарантира правилното прилагане на първа алинея от настоящия параграф по отношение на отказа за упълномощаване, както и на член 8 по отношение на случаите на спиране на действието или оттегляне на упълномощаването.

2.  За да приеме, че установена в трета държава призната организация може да изпълнява изцяло или отчасти задълженията, посочени в член 3, държавата-членка може да поиска съответната трета държава да осигури реципрочно третиране на онези признати организации, които са установени в Общността.

Освен това Общността може да поиска третата държава, в която е установена призната организация, да осигури реципрочно третиране на онези признати организации, които са установени в Общността.

Член 5

1.  Държавите-членки, които вземат решение съгласно член 3, параграф 2, установяват „работни взаимоотношения“ между техните компетентни администрации и организациите, действащи от тяхно име.

2.  Работните взаимоотношения се регулират чрез официално писмено и недискриминационно споразумение или равностойни правни договорености, които установяват конкретните задължения и функции, поети от организации, и включват най-малко:

а) разпоредбите, които се съдържат в допълнение II към Резолюция А.739(18) на ММО относно насоки за упълномощаване на организации, действащи от името на администрацията, като се водят от приложението, допълненията и приложените документи към циркулярно писмо 710 на Комисията по морска безопасност и циркулярно писмо 307 на Комисията за защита на морската среда на ММО относно типово споразумение за упълномощаване на признати организации, действащи от името на администрацията;

б) следните разпоредби относно имуществената отговорност:

i) ако съд или арбитражен орган в рамките на разрешаване на спорове чрез арбитражни процедури установи с окончателен акт, че администрацията носи отговорността, произтичаща от каквото и да е морско произшествие, за обезщетение на увредените лица за имуществени вреди или щети, или за телесна повреда или смърт, за които пред същия съд или арбитражен орган е доказано, че са причинени от умишлено действие или бездействие или груба небрежност на признатата организация, нейните органи, служители, представители или други действащи от името на признатата организация лица, администрацията има право на парично обезщетение от признатата организация до степента, до която тези вреди, щети, телесна повреда или смърт са причинени от признатата организация съгласно решението на съда или на арбитражния орган;

ii) ако съд или арбитражен орган в рамките на разрешаване на спорове чрез арбитражни процедури установи с окончателен акт, че администрацията носи отговорността, произтичаща от каквото и да е морско произшествие, за обезщетение на увредените лица за телесна повреда или смърт, за които пред същия съд или арбитражен орган е доказано, че са причинени от действие или бездействие, при небрежност на признатата организация, нейните служители, представители или други действащи от името на признатата организация лица, администрацията има право на парично обезщетение от признатата организация до степента, до която тази телесна повреда или смърт са причинени от признатата организация съгласно решението на съда или на арбитражния орган; държавите-членки могат да ограничат максималната платима от признатата организация сума, която обаче трябва да възлиза най-малко на 4 милиона евро;

iii) ако съд или арбитражен орган в рамките на разрешаване на спорове чрез арбитражни процедури установи с влязъл в сила акт, че администрацията носи отговорността, произтичаща от морско произшествие, за обезщетение на увредените лица за имуществени вреди или щети, за които пред същия съд или арбитражен орган е доказано, че са причинени от действие или бездействие, при небрежност на признатата организация, нейните служители, представители или други действащи от името на признатата организация лица, администрацията има право на парично обезщетение от признатата организация до степента, до която тези вреди или щети са причинени от признатата организация съгласно решението на съда или на арбитражния орган; държавите-членки могат да ограничат максималната платима от призната организация сума, която обаче трябва да възлиза най-малко на 2 милиона евро;

в) разпоредби относно периодичния одит от страна на администрацията или от независим външен орган, назначен от администрацията, на задълженията, които организациите изпълняват от нейно име, както е посочено в член 9, параграф 1;

г) възможност за подробни проверки на кораби на случаен принцип;

д) разпоредби относно задължителното докладване на съществена информация относно флотата, на която са дали клас, промените, спирането и отнемането на клас.

3.  Споразумението или равностойните правни договорености могат да наложат признатата организация да има местно представителство на територията на държавата-членка, от чието име тя изпълнява задълженията, посочени в член 3. Местно представителство, което притежава правосубектност съгласно законодателството на държавата-членка и по отношение на което са компетентни нейните национални съдилища, може да отговаря на такова изискване.

4.  Всяка държава-членка предоставя на Комисията точна информация за работните взаимоотношения, установени в съответствие с настоящия член. Комисията впоследствие информира за това останалите държави-членки.

Член 6

1.  Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ).

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 7

1.  Без да се разширява нейното приложно поле, настоящата директива може да бъде изменяна с цел:

а) да се включват, за целите на настоящата директива, влезлите в сила последващи изменения на свързаните с нея международни конвенции, протоколи, кодекси и резолюции, посочени в член 2, буква г), член 3, параграф 1 и член 5, параграф 2;

б) да се променят сумите, определени в член 5, параграф 2, буква б), подточки ii) и iii).

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 6, параграф 3.

2.  След приемането на нови актове или протоколи към международните конвенции, посочени в член 2, буква г), Съветът по предложение на Комисията и като взема предвид парламентарните процедури в държавите-членки, както и съответните процедури на ММО, взема решение относно конкретните мерки за ратифициране на тези нови актове или протоколи, като гарантира, че те се прилагат по еднакъв начин и едновременно в държавите-членки.

Измененията на международните актове, посочени в член 2, буква г) и член 5, могат да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Член 8

Независимо от минималните критерии, определени в приложение I към Регламент (ЕО) № 391/2009, когато държава-членка счита, че призната организация не може повече да бъде упълномощена да изпълнява от нейно име задачите, определени в член 3, държавата-членка може да спре действието на това упълномощаване или да го оттегли. В такива случаи държавата-членка информира Комисията и останалите държави-членки за решението си, като го мотивира подробно.

Член 9

1.  Всяка държава-членка трябва да се увери, че признатите организации, действащи от нейно име за целите на член 3, параграф 2, ефективно изпълняват функциите, посочени в споменатия член, по приемлив за компетентната администрация начин.

2.  За да изпълни задачата, посочена в параграф 1, всяка държава-членка най-малко на всеки две години провежда мониторинг на всяка призната организация, действаща от нейно име, и представя на останалите държави-членки и на Комисията доклад с резултати от тази дейност по провеждане на мониторинг най-късно до 31 март на годината, следваща годината, през която е бил проведен мониторингът.

Член 10

При упражняване на своите права и задължения за проверка в качеството си на пристанищни държави държавите-членки докладват на Комисията и на останалите държави-членки и уведомяват съответната държава на флага, ако установят, че валидни задължителни свидетелства са издадени от признати организации, действащи от името на държавата на флага, на кораб, който не отговаря на съответните изисквания на международните конвенции, или за случаи на неизправност на кораб, който притежава валидно свидетелство за клас, а неизправността се отнася до обстоятелства, отразени в същото свидетелство. За целите на настоящия член се докладва само в случаи, когато кораб представлява сериозна заплаха за безопасността и за околната среда или когато са налице доказателства за особено небрежно отношение на признатите организации. Съответната призната организация се уведомява за случая по време на първоначалната проверка, така че незабавно да може да предприеме подходящи последващи действия.

Член 11

1.  Всяка държава-членка гарантира, че плаващите под нейно знаме кораби са проектирани, построени, оборудвани и поддържани в съответствие с правилата и процедурите, свързани с изискванията на признатата организация за корпуса, машините, електрическите инсталации и инсталациите за контрол.

2.  Държава-членка може да реши да използва правила, които счита за равностойни на правилата и процедурите на призната организация, само при условие че незабавно уведоми за тях Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в Директива 98/34/ЕО, и останалите държави-членки и при условие че няма възражение срещу тези правила от страна на друга държава-членка или от Комисията и те не са счетени за неравностойни по реда на процедурата по регулиране, посочена в член 6, параграф 2 от настоящата директива.

3.  Държавите-членки съдействат на упълномощените от тях признати организации при разработването на правилата и процедурите на тези организации. Те се консултират с признатите организации с оглед постигането на еднозначно тълкуване на международните конвенции.

Член 12

Комисията информира на всеки две години Европейския парламент и Съвета за постигнатия напредък по прилагането на настоящата директива в държавите-членки.

Член 13

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 17 юни 2011 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Разпоредбите съдържат също декларация, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се тълкуват като позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 14

Директива 94/57/ЕО, изменена с директивите, изброени в приложение I, част А, се отменя считано от 17 юни 2009 година, без да се засягат задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение I, част Б.

Позоваванията на отменените директиви се тълкуват като позовавания на настоящата директива и се разглеждат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 15

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЧАСТ А

Отменена директива с последващите ѝ изменения

(посочена в член 14)



Директива 94/57/ЕО на Съвета

ОВ L 319, 12.12.1994 г., стp. 20

Директива 97/58/ЕО на Комисията

ОВ L 274, 7.10.1997 г., стp. 8

Директива 2001/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

ОВ L 19, 22.1.2002 г., стp. 9

Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

ОВ L 324, 29.11.2002 г., стp. 53

ЧАСТ Б

Списък на срокове за транспониране в националното законодателство

(посочен в член 14)



Директива

Срок за транспониране

94/57/ЕО

31 декември 1995 г.

97/58/ЕО

30 септември 1998 г.

2001/105/ЕО

22 юли 2003 г.

2002/84/ЕО

23 ноември 2003 г.




ПРИЛОЖЕНИЕ II



Таблица на съответствието

Директива 94/57/ЕО

Настоящата директива

Регламент (ЕО) № 391/2009

Член 1

Член 1

Член 1

Член 2, буква а)

Член 2, буква а)

Член 2, буква а)

Член 2, буква б)

Член 2, буква б)

-

Член 2, буква в)

Член 2, буква в)

-

Член 2, буква г)

Член 2, буква г)

Член 2, буква б)

Член 2, буква д)

Член 2, буква д)

Член 2, буква в)

-

Член 2, буква е)

Член 2, буква г)

Член 2, буква е)

Член 2, буква ж)

Член 2, буква д)

Член 2, буква ж)

Член 2, буква з)

Член 2, буква е)

Член 2, буква з)

Член 2, буква и)

Член 2, буква ж)

Член 2, буква и)

Член 2, буква к)

Член 2, буква и)

-

Член 2, буква й)

Член 2, буква з)

Член 2, буква й)

Член 2, буква л)

-

Член 2, буква к)

-

Член 2, буква й)

Член 3

Член 3

 

Член 4, параграф 1, първо изречение

-

Член 3, параграф 1

Член 4, параграф 1, второ изречение

-

Член3, параграф 2

Член 4, параграф 1, трето изречение

-

-

Член 4, параграф 1, четвърто изречение

-

Член 4, параграф 1

-

-

Член 3, параграф 3

-

-

Член 4, параграфи 2, 3 и 4

-

-

Член 5

-

-

Член 6

-

-

Член 7

Член 5, параграф 1

Член 4, параграф 1

-

Член 5, параграф 3

Член 4, параграф 2

-

Член 6, параграфи 1, 2, 3 и 4

Член 5, параграфи 1, 2, 3 и 4

-

Член 6, параграф 5

-

 

Член 7

Член 6

Член 12

Член 8, параграф 1, първо тире

Член 7, параграф 1, първа алинея, буква а)

-

Член 8, параграф 1, второ тире

-

Член 13, параграф 1

Член 8, параграф 1, трето тире

Член 7, параграф 1, първа алинея, буква б)

-

-

Член 7, параграф 1, втора алинея

Член 13, параграф 1, втора алинея

Член 8, параграф 2

член 7, параграф 2

-

Член 8, параграф 2, втора алинея

-

Член 13, параграф 2

Член 9, параграф 1

-

-

Член 9, параграф 2

-

-

Член 10, параграф 1, уводна част

Член 8

-

Член 10, параграф 1, букви а), б) и в) и параграфи 2, 3 и 4

-

-

Член 11, параграфи 1 и 2

Член 9, параграфи 1 и 2

-

Член 11, параграфи 3 и 4

-

Член 8, параграфи 1 и 2

Член 12

Член 10

-

Член 13

-

-

Член 14

Член 11, параграфи 1 и 2

-

-

Член 11, параграф 3

-

-

Член 12

-

-

-

Член 9

Член 15, параграф 1

-

-

-

-

Член 10, параграфи 1 и 2

Член 15, параграф 2

-

Член 10, параграф 3

Член 15, параграф 3

-

Член 10, параграф 4

Член 15, параграф 4

-

Член 10, параграф 5

Член 15, параграф 5

-

Член 10, параграф 6, първа, втора, трета и пета алинея

-

-

Член 10, параграф 6, четвърта алинея

Член 16

Член 13

-

Член 17

Член 16

-

-

Член 14

-

-

Член 15

-

-

-

Член 11

-

-

Член 14

-

-

Член 15

-

-

Член 16

-

-

Член 17

-

-

Член 18

-

-

Член 19

Приложение

-

Приложение I

-

Приложение I

-

-

Приложение II

Приложение II



( 1 ) ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 195.

( 2 ) ОВ C 229, 22.9.2006 г., стр. 38.

( 3 ) Становище на Европейския парламент от 25 април 2007 г. (ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стp. 633), обща позиция на Съвета от 6 юни 2008 г. (ОВ C 184 E, 22.7.2008 г., стр. 11), позиция на Европейския парламент от 24 септември 2008 г. (все още непубликувана в Официален вестник), решение на Съвета от 26 февруари 2009 г. и законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 март 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

( 4 ) ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 20.

( 5 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

( 6 ) ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37.

( 7 ) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

( 8 ) Вж. стр. 11 от настоящия брой на Официален вестник.

( 9 ) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.

Top