Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32015R0478

Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 година относно общите правила за внос

OJ L 83, 27.3.2015, p. 16–33 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2015/478/oj

27.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 83/16


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/478 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 март 2015 година

относно общите правила за внос

(кодифициран текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 260/2009 на Съвета (3) е бил съществено изменян (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Общата търговска политика следва да се основава на единни принципи.

(3)

Европейската общност сключи Споразумението за създаване на Световната търговска организация („СТО“). Приложение IА към споразумението съдържа, inter alia, Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. („ГАТТ 1994 г.“) и Споразумение за защитни мерки.

(4)

Споразумението за защитни мерки отговаря на необходимостта да се изяснят и да се засилят дисциплините на ГАТТ 1994 г. и в частност тези от член XIX. Това споразумение изисква премахването на защитните мерки, които избягват тези правила, като мерките по доброволни ограничения на износа, редовните договорености в областта на търговията или всяка друга сходна договореност относно вноса или износа.

(5)

Споразумението за защитни мерки обхваща също и продуктите от въглища и стомана. Общите правила за вноса, особено в областта на защитните мерки, поради това се прилагат и за тези продукти, без да засягат евентуалните мерки по прилагане на споразумение, отнасящо се по-специално до продуктите от въглища и стомана.

(6)

Текстилните продукти, обхванати от Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета (5), са обект на специфично третиране на равнището на Съюза и на международно равнище. Затова те следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(7)

Комисията следва да бъде информирана от държавите членки за всяка заплаха в резултат на тенденции на вноса, която би могла да направи необходимо въвеждането на наблюдение от страна на Съюза или прилагането на защитни мерки.

(8)

В такъв случай Комисията следва да проучи условията, при които се осъществява вносът, тенденциите в областта на вноса, както и различните аспекти на икономическото и търговското развитие, и където е подходящо, евентуалните мерки, които трябва да се вземат.

(9)

В случай на предварително наблюдение от страна на Съюза освобождаването за свободно движение на съответните продукти следва да бъде подчинено на представянето на документ за наблюдение, отговарящ на единни критерии. Този документ следва да бъде издаван от органите на държавите членки в определен срок, при подаване на заявление от вносителя, без при това вносителят да получава каквото и да било право на внос. Документът за наблюдение следва да остане валиден само докато режимът за внос не бъде променен.

(10)

Държавите членки и Комисията следва да осъществяват възможно най-пълен обмен на получената в рамките на наблюдението от страна на Съюза информация.

(11)

Комисията следва да приеме защитни мерки, наложени от интересите на Съюза. Тези интереси следва да бъдат отчетени в тяхната цялост и следва да обхванат в частност интересите на производителите от Съюза, на ползвателите и на потребителите.

(12)

Защитните мерки спрямо страна членка на СТО, могат да бъдат разглеждани само ако въпросният продукт се внася в Съюза в толкова увеличени количества и при такива условия, че е нанесена или съществува заплаха да бъде нанесена сериозна вреда на производителите от Съюза на подобни продукти или на пряко конкурентни продукти, освен ако международните задължения не позволяват дерогация от това правило.

(13)

Следва да бъдат определени понятията „сериозна вреда“, „заплаха от сериозна вреда“ и „производители от Съюза“ и да бъдат въведени прецизни критерии за определяне на вредите.

(14)

Следва да бъде проведено разследване преди прилагането на каквато и да било защитна мярка, при положение че на Комисията е разрешено да прилага временни мерки в спешни случаи.

(15)

Следва да се изработят детайлни разпоредби за започването на разследвания, за необходимите проверки и инспекции, за достъпа на държавите износителки и на заинтересованите лица до получената информация и за изслушването на засегнатите лица, както и за възможността на тези лица да представят своите мнения.

(16)

Въведените в областта на разследванията разпоредби чрез настоящия регламент не засягат прилагането на разпоредбите на Съюза или на националните правила за професионалната тайна.

(17)

Необходимо е също да се фиксират срокове за започване на разследвания и за определяне на целесъобразността на евентуалните мерки с оглед гарантиране на бързината на този процес, което ще позволи да бъде повишена правната сигурност за съответните икономически оператори.

(18)

Когато защитните мерки са под формата на квота, равнището ѝ по принцип не следва да бъде по-ниско от средното равнище на вноса през представителен период от най-малкото три години.

(19)

Ако квотата е разпределена между държави доставчици, делът на всяка от тези държави би могъл да бъде фиксиран чрез договаряне между тези държави или определен с отчитане на равнището на вноса, осъществен в течение на представителен период. Въпреки това в случай на сериозни вреди и на непропорционално нарастване на вноса следва да бъде възможна дерогация от тези правила, при положение че са осъществени необходимите консултации в рамките на Комитета по защитни мерки към СТО.

(20)

Следва да бъде определена максималната продължителност на защитните мерки и следва да се формулират специфични разпоредби за продължаване на действието на тези мерки, за тяхното постепенно либерализиране и тяхното преразглеждане.

(21)

Следва да бъдат установени условия, при които продуктите, произхождащи от развиваща се страна членка на СТО, следва да бъдат изключени от обхвата на защитните мерки.

(22)

Мерките за наблюдение или защитните мерки, ограничени в един или повече региони на Съюза, могат да се окажат по-подходящи отколкото мерките, приложими към Съюза като цяло. Въпреки това подобни мерки следва да бъдат разрешавани единствено по изключение и при липса на друга възможност. Необходимо е да се гарантира, че подобни мерки са временни и причиняват минимални смущения при функционирането на вътрешния пазар.

(23)

В интерес на еднообразието на правилата за внос следва да се опростят и да се направят идентични формалностите, които трябва да се извършват от вносителите, независимо от мястото на митническо освобождаване на стоките. Следователно е желателно да се предвиди при извършване на всички формалности да се използват формуляри, съответстващи на образеца, приложен към настоящия регламент.

(24)

Документите за наблюдение, издавани във връзка с мерките за наблюдение от страна на Съюза, следва да бъдат валидни за целия Съюз, независимо от това коя държава членка ги е издала.

(25)

За изпълнението на настоящия регламент са необходими еднакви условия за приемането на временни и окончателни защитни мерки и за налагането на мерки за предварително наблюдение. Тези мерки следва да се приемат от Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(26)

За приемането на временни мерки и на мерки за наблюдение следва да се използва процедурата по консултиране предвид въздействието на такива мерки и тяхната логическа последователност във връзка с приемането на окончателни защитни мерки. Когато евентуалното забавяне на налагането на мерки би причинило трудно поправима вреда, е необходимо да се разреши на Комисията да приема временни мерки с незабавно приложение,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Член 1

1.   Настоящият регламент се прилага за вноса на продукти с произход от трети държави, с изключение на:

а)

текстилни продукти, които подлежат на специфични правила за внос по силата на Регламент (ЕО) № 517/94;

б)

продукти с произход от някои трети държави, посочени в Регламент (ЕО) № 625/2009 на Съвета (7).

2.   Продуктите, посочени в параграф 1, се внасят свободно в Съюза и съответно не се подлагат на количествени ограничения, без да се засягат защитните мерки, които могат да бъдат взети по силата на глава V.

ГЛАВА II

ПРОЦЕДУРА НА СЪЮЗА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ

Член 2

Държавите членки информират Комисията, ако тенденциите на вноса налагат използването на мерки за наблюдение или защитни мерки. Тази информация включва наличните доказателства, определени на базата на критериите, установени в член 9. Комисията предоставя незабавно тази информация на всички държави членки.

Член 3

1.   Комисията се подпомага от Комитет по защитни мерки. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

5.   Съгласно член 3, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011, когато се използва писмената процедура за приемането на окончателни мерки по член 16 от настоящия регламент, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на определения от председателя срок, председателят вземе такова решение или мнозинството от членовете на комитета по член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 182/2011 отправят такова искане. Когато се използва писмената процедура в други случаи, при които е имало обсъждане на проекта за мярка в комитета, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на определения от председателя срок, председателят вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета отправят такова искане. Когато се използва писмената процедура в други случаи, при които не е имало обсъждане на проекта за мярка в комитета, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на определения от председателя срок, председателят вземе такова решение или най-малко една четвърт от членовете на комитета отправят такова искане.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРА НА СЪЮЗА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ

Член 4

1.   Преди прилагането на каквато и да било защитна мярка се провежда процедура на Съюза по разследване, без да се засяга член 7.

2.   Разследването си поставя за цел да определи на базата на посочените в член 9 елементи дали вносът на въпросния продукт предизвиква или заплашва да предизвика сериозна вреда за съответните производители от Съюза.

3.   Прилагат се следните определения:

а)

„сериозна вреда“ означава значително общо влошаване на положението на производителите от Съюза;

б)

„заплаха от сериозна вреда“ означава сериозна вреда, която е очевидно предстояща;

в)

„производители от Съюза“ означава общият брой производители на подобни или пряко конкурентни продукти на територията на Съюза или такива, чиято обща продукция на подобни или пряко конкурентни продукти представлява значителна част от цялото производство на тези продукти в Съюза.

Член 5

1.   Когато прецени, че са налице достатъчно доказателства, които дават основание за започването на разследване, Комисията започва разследване в срок от един месец от датата на получаване на информацията от държава членка и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Това известие:

а)

представя резюме от получената информация и указва, че всяка релевантна информация трябва да бъде съобщавана на Комисията;

б)

указва срока, в който заинтересованите лица могат да представят своите становища в писмена форма и да предоставят информация, ако такива становища и информация трябва да бъдат взети предвид по време на разследването;

в)

указва срока, в който заинтересованите лица могат да поискат да бъдат изслушани устно от Комисията в съответствие с параграф 4.

Комисията започва разследването в сътрудничество с държавите членки.

Комисията уведомява държавите членки за анализа, който е направила на информацията, обикновено в рамките на 21 дни от датата на предоставяне на информацията на Комисията.

2.   Комисията се стреми да получи всяка информация, която смята за необходима, и когато счита за подходящо, след като уведоми държавите членки, полага усилия да провери тази информация при вносителите, търговците, посредниците, производителите, търговските сдружения и организации.

Комисията се подпомага в тази дейност от служители на държавата членка, на чиято територия се осъществяват тези проверки, при положение че тази държава членка е изразила желание за това.

3.   Държавите членки предоставят на Комисията по нейно искане и съгласно определените от нея процедури информацията, с която те разполагат за развитието на пазара на продукта, предмет на разследването.

4.   Заинтересованите лица, които са се представили съгласно параграф 1, първа алинея, както и представителите на държавата износител, могат при подаване на писмено искане да проверят цялата информация, предоставена на Комисията във връзка с разследването, освен вътрешните документи, изготвени от органите на Съюза или на нейните държави членки, доколкото тази информация е от значение за представянето на тяхното досие, не е поверителна по смисъла на член 8 и се използва от Комисията по време на разследването.

Заинтересованите лица, които са се представили, могат да представят на Комисията своите съображения, отнасящи се до тази информация. Техните съображения могат да бъдат взети под внимание, когато те са подкрепени от достатъчно доказателства.

5.   Комисията може да изслуша заинтересованите лица. Те трябва да бъдат изслушани, когато са поискали това в писмена форма в срока, определен в известието, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, като покажат, че действително е вероятно да бъдат засегнати от резултата от разследването и че съществуват особени причини да бъдат изслушани устно.

6.   Когато информацията не бъде предоставена в сроковете, определени в настоящия регламент, или от Комисията съгласно настоящия регламент, или ако разследването бъде значително възпрепятствано, заключенията могат да бъдат изготвени въз основа на наличните данни. Когато Комисията установи, че заинтересовано лице или трето лице ѝ е предоставило невярна или заблуждаваща информация, тя не взема под внимание тази информация и може да използва наличните данни.

7.   Когато според Комисията не са налице достатъчно доказателства, които дават основание за започването на разследване, Комисията информира държавите членки за своето решение в срок от един месец от датата на получаването на информацията, предоставена от държавите членки.

Член 6

1.   При приключване на разследването Комисията предоставя на комитета доклад относно резултатите.

2.   Когато в срок от девет месеца, считано от започването на разследване, Комисията счете, че не са необходими мерки за наблюдение или защитни мерки на Съюза, разследването приключва в срок от един месец. Комисията прекратява разследването в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 3, параграф 2.

3.   Ако счете, че е необходима мярка на Съюза за наблюдение или защитна мярка, Комисията взема необходимите решения в съответствие с глави IV и V в срок, който не може да надхвърля девет месеца, считано от започване на разследването. В изключителни обстоятелства този срок може да бъде продължен с най-много два месеца; Комисията публикува с оглед на това известие в Официален вестник на Европейския съюз, което уточнява срока на продължаване и съдържа обобщение на мотивите за него.

Член 7

1.   Разпоредбите на настоящата глава не изключват прилагането във всеки момент на мерки за наблюдение в съответствие с членове 10—14 или на временни защитни мерки в съответствие с членове 15, 16 и 17.

Временните защитни мерки се прилагат:

а)

при критични обстоятелства, когато всякакво отлагане би предизвикало вреди, които биха били трудно поправими и е необходимо незабавно предприемане на действие; и

б)

когато е било определено предварително, че са налице ясни доказателства, според които увеличаването на вноса е предизвикало или заплашва да предизвика сериозна вреда.

Продължителността на такива мерки не надхвърля 200 дни.

2.   Временните защитни мерки са под формата на нарастване на съществуващото ниво на митата (когато то надхвърля или е равно на нула), ако такива мерки са в състояние да предотвратят или да възстановят сериозната вреда.

3.   Комисията пристъпва незабавно към все още необходимите мерки на разследване.

4.   Ако се окаже, че временните защитни мерки са отменени поради липсата на сериозна вреда или заплаха от сериозна вреда, митата, събрани в резултат от прилагането на временните мерки, се възстановяват автоматично в най-кратки срокове. Прилага се процедурата, предвидена в член 235 и следващите от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (8).

Член 8

1.   Получената съгласно настоящия регламент информация се използва само за целта, за която е била поискана.

2.   Комисията и държавите членки, включително техните служители, не разкриват информация от поверителен характер, получена съгласно настоящия регламент, или информация, предоставена на поверителна основа, освен при специално разрешение от лицето, предоставило информацията.

3.   Във всяко искане за поверително третиране се посочват причините, поради които информацията е поверителна.

Все пак ако стане ясно, че искането за поверително третиране не е оправдано и ако този, който е предоставил информацията, не желае нито тя да бъде оповестявана публично, нито да разреши разкриването на същата общо или под формата на резюме, въпросната информация може да не се взема предвид.

4.   Във всеки случай информация се счита за поверителна, ако е вероятно нейното разкриване да има значителни неблагоприятни последици за този, който я е предоставил или за източника на такава информация.

5.   Параграфи 1—4 не изключват позоваване от страна на органите на Съюза на информация от общ характер, и по-специално на мотивите, на които са основани взетите по силата на настоящия регламент решения. Тези органи все пак отчитат законния интерес на съответните физически и юридически лица техните търговски тайни да не бъдат разкривани.

Член 9

1.   Изследването на тенденциите на вноса и на условията, при които той се осъществява, както и изследването на сериозната вреда или заплахата от сериозна вреда за производителите от Съюза, които произтичат от този внос, обхващат по-специално следните фактори:

а)

обема на вноса, по-специално когато е налице значително нарастване, в абсолютни числа или по отношение на продукцията или на потреблението в Съюза;

б)

цената на вноса, по-специално когато е налице значително подбиване на цената по отношение на цената на подобен продукт в Съюза;

в)

съответното влияние върху производителите от Съюза, изразяващо се в тенденции за някои икономически фактори, като например:

производството,

използването на капацитета,

запасите,

продажбите,

пазарния дял,

цените (т.е. спадането на цени или предотвратяване на нарастването на цените, което нормално би се случило),

печалбите,

рентабилността на инвестираните капитали,

паричните потоци,

заетостта;

г)

другите фактори, освен тенденциите в областта на вноса, които причиняват или са в състояние да причинят вреда на съответните производители от Съюза.

2.   Когато се твърди, че има заплаха от сериозна вреда, Комисията проучва също и дали е ясно предвидимо, че конкретна ситуация е в състояние да се превърне в реална вреда.

С оглед на това Комисията може също да отчете фактори като:

а)

размера на увеличаване на износа към Съюза;

б)

капацитета за износ в държавата на произход или в държавата износителка, който вече съществува или е вероятно да съществува в предвидимо бъдеще, и вероятността този капацитет да бъде използван за износ в Съюза.

ГЛАВА IV

НАБЛЮДЕНИЕ

Член 10

1.   Когато тенденциите на вноса на продукт, произхождащ от трета държава, посочен в настоящия регламент, заплашват да причинят вреда на производители от Съюза, вносът на този продукт може, когато интересите на Съюза го изискват, съобразно случая да бъде обект на:

а)

последващо наблюдение на Съюза, извършено в съответствие с разпоредбите, установени в решението, посочено в параграф 2;

б)

предварително наблюдение на Съюза, извършено в съответствие с член 11.

2.   Решението за поставяне под наблюдение се взема от Комисията чрез актове за изпълнение в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 3, параграф 2.

3.   Мерките за наблюдение имат ограничен срок на действие. Освен ако не е предвидено друго, действието на мерките се прекратява в края на второто шестмесечие, следващо шестмесечието, през което те са били въведени.

Член 11

1.   Продуктите под предварително наблюдение на Съюза могат да бъдат допуснати за свободно движение само чрез издаването на документ за наблюдение. Такъв документ се издава от компетентния орган, определен от държавите членки, безплатно, за всякакви поискани количества и в рамките на най-много пет работни дни от получаването от националния компетентен орган на заявление от който и да е вносител от Съюза, независимо от неговото място на стопанска дейност в Съюза. Това заявление се счита за получено от националния омпетентен орган не по-късно от три работни дни след подаването му, освен ако не бъде доказано друго.

2.   Документът за наблюдение се изготвя върху формуляр, съответстващ на образеца в приложение I.

С изключение на случаите, когато решението за поставяне под наблюдение предвижда друго, заявлението на вносителя за документ за наблюдение съдържа само следното:

а)

пълното име и адреса на заявителя (включително телефонния номер и номера на факса и всякакви номера, идентифициращи заявителя пред компетентния национален орган), както и регистрационния номер по ДДС, ако заявителят е задължен по ДДС;

б)

когато е необходимо, пълното име и адреса на декларатора или всеки представител, определен от заявителя (включително телефонния номер и номера на факса);

в)

описание на стоките, посочващо:

тяхното търговско наименование,

техния код от Комбинираната номенклатура,

тяхното място на произход и място на доставка;

г)

декларираното количество в килограми и когато е необходимо — други допълнителни единици (чифтове, бройки и др.);

д)

стойността на стоките, CIF на границите на Съюза, в евро;

е)

следната декларация, с дата и подпис на заявителя, с имената на заявителя, написани с главни букви:

„Аз, долуподписаният, удостоверявам, че предоставената от мен в настоящото заявление информация е вярна и подадена добросъвестно и че аз съм установен в рамките на Съюза.“

3.   Документът за наблюдение е валиден в целия Съюз, независимо от държавата членка, която го е издала.

4.   Констатацията, че единичната цена, по която се извършва сделката, надхвърля с по-малко от 5 % посочената в документа за наблюдение, или че стойността или количеството на продуктите, представени за внос, надхвърлят с по-малко от 5 % посочените в документа за наблюдение, не изключва допускането за свободно движение на въпросния продукт. Комисията, след като е изслушала изразените в комитета становища и като е отчела естеството на продуктите и другите особености на съответните сделки, може да определи различен процент, който все пак обикновено не следва да надхвърля 10 %.

5.   Документите за наблюдение могат да бъдат използвани само доколкото режимът на либерализиране на вноса остава в сила за разглежданите сделки. Такива документи за наблюдение не може да бъде използвани в никакъв случай след изтичането на срок, който е определен по същото време и съгласно същата процедура като поставянето под наблюдение, и отчитат естеството на продуктите и другите особености на сделките.

6.   Когато взетото по силата на член 10 решение налага това, произходът на продуктите под наблюдение на Съюза трябва да бъде доказан със сертификат за произход. Настоящият параграф не засяга разпоредбите, свързани с представянето на такъв сертификат.

7.   Когато продуктът под предварително наблюдение на Съюза е предмет на регионална защитна мярка в държава членка, разрешението за внос, предоставено от тази държава членка, може да замести документа за наблюдение.

8.   Формулярите за документите за наблюдение и извлеченията от тях се издават в два екземпляра, един екземпляр, обозначен „Екземпляр за получателя“ и носещ номер 1, се издава на заявителя, а другият, обозначен „Екземпляр за компетентния орган“ и носещ номер 2, се съхранява от органа, издаващ документа. За административни цели компетентният орган може да добави допълнителни екземпляри към формуляр 2.

9.   Формулярите се отпечатват на бяла хартия, без механични дефекти, подготвена за писане и тежаща между 55 и 65 грама на квадратен метър. Техният размер е 210 × 297 mm; разстоянието между редовете е 4,24 mm (една шеста от инча); подредбата на формулярите се спазва точно. Двете страни на екземпляр № 1, който представлява самият документ за наблюдение, в допълнение имат отпечатан фон от тънки линии в жълт цвят (гийош мотив), така че да бъде разкрито всякакво подправяне с механични или химически средства.

10.   Държавите членки са отговорни за отпечатването на формулярите. Формулярите могат също да бъдат отпечатвани от печатници, определени от държавата членка, в която те са установени. В последния случай на всеки формуляр трябва да присъства забележка, отразяваща това определяне от държавата членка. Всеки формуляр съдържа името и адреса на печатницата или знак, позволяващ тя да бъде идентифицирана.

Член 12

Когато вносът на даден продукт не е подложен на предварително наблюдение от страна на Съюза, Комисията, в съответствие с член 17, може да въведе наблюдение, ограничено до вноса в един или повече региони на Съюза. Комисията предоставя информация на държавите членки, след като реши да въведе наблюдение.

Член 13

1.   Продуктите, намиращи се под регионално наблюдение, могат да бъдат допуснати за свободно движение в съответния регион само срещу представяне на документ за наблюдение. Такъв документ се издава от компетентния орган, определен от съответната(ите) държава(и) членка(и), безплатно, за всякакви поискани количества и в рамките на най-много пет работни дни след получаването от ационалния компетентен орган на заявление от който и да било вносител от Съюза, независимо от неговото място на стопанска дейност в Съюза. Това заявление се счита за получено от националния компетентен орган не по-късно от три работни дни след подаването, освен ако не е предвидено друго. Документите за наблюдение могат да бъдат използвани само дотогава, докато режимът на либерализиране на вноса е в сила спрямо съответните сделки.

2.   Прилага се член 11, параграф 2.

Член 14

1.   В случай на наблюдение от страна на Съюза или на регионално наблюдение държавите членки съобщават на Комисията в рамките на първите десет дни на всеки месец:

а)

в случай на предварително наблюдение — подробна информация за сумите (изчислени на базата на цени CIF) и за количествата стоки, за които са били издадени документи за наблюдение през предходния период;

б)

във всички случаи — подробна информация за вноса, осъществен през периода, предхождащ този, посочен в буква а).

Предоставената от държавите членки информация се разбива по продукти и по държави.

Могат да бъдат установени различни разпоредби по същото време и съгласно същата процедура като тази за поставянето под наблюдение.

2.   Когато естеството на продуктите или специални обстоятелства го изискват, Комисията може, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива, да промени периодичността на предоставяне на информацията.

3.   Комисията информира съответно държавите членки.

ГЛАВА V

ЗАЩИТНИ МЕРКИ

Член 15

1.   Когато даден продукт се внася в Съюза в толкова увеличени количества и/или при такива условия, че е причинена или съществува заплаха да бъде причинена сериозна вреда на производителите от Съюза, с цел да защити интересите на Съюза Комисията може, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива:

а)

да ограничи срока на валидност на документите за наблюдение по смисъла на член 11, които трябва да бъдат издадени след влизането в сила на тази мярка;

б)

да промени правилата за внос на разглеждания продукт, като постави неговото допускане за свободно движение в зависимост от представянето на разрешение за внос, предоставено съгласно разпоредбите и ограниченията, която тя определя.

Посочените в букви а) и б) мерки пораждат действие незабавно.

2.   По отношение на членките на СТО предвидените в параграф 1 мерки се вземат само когато са изпълнени двете условия, посочени в първа алинея от същия параграф.

3.   При установяването на квота се отчита по-специално:

а)

стремежът да се поддържат, доколкото е възможно, традиционните търговски потоци;

б)

обемът на стоките, изнесени съгласно договори, сключени при нормални условия преди влизането в сила на защитна мярка по смисъла на настоящата глава, когато Комисията е била уведомена за тези договори от заинтересованата държава членка;

в)

необходимостта да се избегне рискът от непостигане на целта, която се преследва с установяването на квотата.

Нивото на всяка квота не трябва да бъде по-ниско от средното ниво на вноса, осъществен през трите последни представителни години, за които са налице статистически данни, освен ако е необходимо различно ниво, което да предотврати настъпването или да поправи последиците от сериозна вреда.

4.   В случай че квотата е разпределена между държави доставчици, разпределението може да бъде съгласувано с държавите доставчици, имащи съществен интерес от внос в Съюза на дадения продукт.

Ако това не е възможно, квотата се разпределя между тези държави доставчици пропорционално на техния дял във вноса в Съюза на дадения продукт, осъществен през предходен представителен период, като се отчитат всички специфични фактори, засегнали или можещи да засегнат търговията с този продукт.

При положение че спазва задължението си да следи, че консултациите се провеждат под егидата на Комитета по защитни мерки към СТО, Съюзът може въпреки това да се отклони от този метод на разпределение в случай на сериозна вреда, ако вносът, произхождащ от една или няколко държави доставчици, е нараснал с процент, несъразмерен по отношение на общото нарастване на вноса от дадения продукт през предходен представителен период.

5.   Мерките, посочени в настоящия член, се прилагат за всеки продукт, пуснат в свободно движение, след тяхното влизане в сила. В съответствие с член 17 те могат да бъдат ограничени до един или няколко региона на Съюза.

Все пак тези мерки не пречат на допускането за свободно движение на продукти, които вече са на път към Съюза, при условие че местоназначението на последните не може да бъде променено и че тези продукти, които по силата на член 10 и член 11 могат да бъдат допускати за свободно движение само при представянето на документ за наблюдение, са действително съпроводени от такъв документ.

6.   Когато държава членка е поискала намесата на Комисията, последната, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 3, параграф 3, или при спешни случаи в съответствие с член 3, параграф 4, взема решение в срок в рамките на най-много пет работни дни от датата на получаване на искането.

Член 16

Когато интересите на Съюза го изискват, Комисията, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 3, параграф 3 и с условията на глава III, може да приема подходящи мерки за предотвратяване на вноса на даден продукт в Съюза в такива увеличени количества и/или при такива условия, че да бъде причинена или да съществува заплаха да бъде причинена сериозна вреда на производителите на подобни или пряко конкурентни продукти в Съюза.

Прилага се член 15, параграфи 2—5.

Член 17

Когато стане ясно, главно въз основа на факторите, посочени в член 9, че условията, установени за приемане на мерки съгласно член 10 и член 15, са изпълнени в един или няколко региона на Съюза, Комисията, след като е проучила алтернативните решения, може да разреши по изключение прилагането на мерки за наблюдение или на защитни мерки, ограничени до този регион или тези региони, ако сметне, че такива мерки, приложени на такова равнище, са по-подходящи от мерките, приложими в целия Съюз.

Тези мерки трябва да бъдат временни и трябва да възпрепятстват възможно най-малко функционирането на вътрешния пазар.

Тези мерки се приемат съгласно разпоредбите, установени в член 10 и член 15.

Член 18

Никаква защитна мярка не може да бъде прилагана за продукт, произхождащ от развиваща се държава членка на СТО, доколкото делът на тази държава във вноса в Съюза на дадения продукт не надхвърля 3 %, при условие че развиващите се държави членки на СТО, чийто дял във вноса е по-малък от 3 %, не формират заедно повече от 9 % от общия внос в Съюза на дадения продукт.

Член 19

1.   Срокът на действие на защитните мерки трябва да бъде ограничен до необходимия срок за предотвратяване или поправяне на последиците от сериозна вреда и да улеснява приспособяването на производителите от Съюза. Този срок не трябва да надхвърля четири години, включително срока на прилагане на евентуална временна мярка.

2.   Този първоначален срок може да бъде продължен, с изключение на мерките, посочени в член 15, параграф 4, трета алинея, ако е определено, че:

а)

защитната мярка продължава да е необходима за предотвратяване или за поправяне на последиците от сериозна вреда;

б)

има доказателства, че производителите от Съюза са в процес на приспособяване.

3.   Мерките за продължаване се приемат в съответствие с условията на глава III и съгласно същите процедури като първоначалните мерки. Мерките с продължен срок на действие не могат да бъдат по-ограничителни, отколкото са били в края на първоначалния срок.

4.   Ако срокът на действие на защитната мярка надхвърля една година, мярката трябва да бъде постепенно либерализирана през редовни интервали от време през срока на прилагане, включително този на продължаване.

5.   Общият срок на прилагане на защитна мярка, включително срокът на прилагане на всяка временна мярка, първоначалният срок на прилагане и евентуалното му продължаване, не може да надхвърля осем години.

Член 20

1.   По време на прилагането на мярка за наблюдение или защитна мярка в съответствие с глави IV и V Комисията може, по искане на държава членка или по своя инициатива и не по-късно от средата на срока на прилагане на мерки, чиято продължителност надвишава три години:

а)

да проучи последиците от тази мярка;

б)

да определи дали и по какъв начин е уместно да се ускори темпът на либерализиране;

в)

да провери дали прилагането на мярката все още е необходимо.

Ако Комисията прецени, че прилагането на мярката все още е необходимо, тя информира съответно държавите членки.

2.   Когато Комисията прецени, че дадена мярка за наблюдение или защитна мярка, посочена в член 10, член 12, член 15, член 16 и член 17, следва да бъде отменена или изменена, тя отменя или изменя мярката, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 3, параграф 3.

Когато решението засяга регионални мерки за наблюдение, то се прилага от шестия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 21

1.   Не може да се прилага нова защитна мярка за вноса на продукт, който вече е бил обект на защитна мярка, като това важи за срок, равен на срока на прилагане на предходната мярка. Този срок не може да бъде по-кратък от две години.

2.   Независимо от параграф 1 защитна мярка от 180 дни или по-малко може да бъде отново прилагана за вноса на даден продукт:

а)

ако е изтекла най-малко една година от датата на въвеждане на защитната мярка за вноса на този продукт; и

б)

ако такава защитна мярка не е била прилагана за същия продукт повече от два пъти за срок от пет години, предхождащ непосредствено датата на въвеждане на мярката.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 22

Когато интересите на Съюза изискват това, Комисията, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 3, параграф 3, може да приема подходящи мерки за изпълнение на законодателни актове, за да се позволи упражняването на правата и изпълнението на задълженията на Съюза или на всички държави членки в международен план, по-специално тези в областта на търговията със стоки.

Член 23

Комисията включва информация за изпълнението на настоящия регламент в годишния си доклад относно прилагането и изпълнението на мерките за защита на търговията, който се представя на Европейския парламент и на Съвета съгласно член 22а от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (9).

Член 24

1.   Настоящият регламент не препятства изпълнението на задълженията, произтичащи от специалните правила, съдържащи се в сключените между Съюза и трети държави споразумения.

2.   Без да се засягат други разпоредби на Съюза, настоящият регламент не препятства приемането или прилагането от държавите членки на:

а)

забрани, количествени ограничения или мерки за наблюдение, основани на обществения морал, обществения ред или обществената сигурност, опазване на здравето и живота на хората, животните или опазването на растенията, защитата на националните богатства, притежаващи художествена, историческа или археологическа стойност, или защитата на индустриалната и търговската собственост;

б)

специални формалности относно обмяната на валута;

в)

формалности, въведени по силата на международни споразумения в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз.

Държавите членки информират Комисията за мерките или формалностите, които предвиждат да въведат или да изменят в съответствие с първа алинея.

В случай на крайна спешност въпросните национални мерки или формалности се съобщават на Комисията незабавно след тяхното приемане.

Член 25

1.   Настоящият регламент не засяга действието на инструментите, създаващи обща организация на земеделските пазари, или на административните разпоредби на Съюза или на националните административни разпоредби, които произтичат от тях, нито прилагането на специфични инструменти, приложими за стоки, които са резултат от преработка на селскостопански продукти. Той се прилага в допълнение към тези инструменти.

2.   Ако продуктите са обхванати от инструментите, посочени в параграф 1, членове 10—14 и член 21 не се прилагат за продуктите, за които правилата на Съюза в областта на търговията с трети държави изискват представянето на сертификат или друг документ на внос.

Член 15, член 17 и членове 20—24 не се прилагат за продуктите, за които тези правила предвиждат прилагането на количествени ограничения за вноса.

Член 26

Регламент (ЕО) № 260/2009 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

Член 27

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 11 март 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

Z. KALNIŅA-LUKAŠEVICA


(1)  Становище от 10 декември 2014 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Позиция на Европейския парламент от 11 февруари 2015 г.(все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 2 март 2015 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 260/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно общите правила за внос (ОВ L 84, 31.3.2009 г., стр. 1).

(4)  Вж. приложение II.

(5)  Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета от 7 март 1994 г. относно общите правила за внос на текстилни продукти от някои трети страни, които не са обхванати от двустранни споразумения, протоколи или други договорености или от други специфични правила на Общността за вноса (ОВ L 67, 10.3.1994 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(7)  Регламент (ЕО) № 625/2009 на Съвета от 7 юли 2009 г. относно общия режим за внос от някои трети страни (ОВ L 185, 17.7.2009 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Image

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОТМЕНЕНИЯТ РЕГЛАМЕНТ И СПИСЪК НА НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ИЗМЕНЕНИЯ

Регламент (ЕО) № 260/2009 на Съвета

(ОВ L 84, 31.3.2009 г., стр. 1).

 

Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 18, 21.1.2014 г., стр. 1)

Единствено точка 19 от приложението


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 260/2009

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2

Член 2

Член 4

Член 3

Член 5

Член 4

Член 6

Член 5

Член 7

Член 6

Член 8

Член 7

Член 9

Член 8

Член 10

Член 9

Член 11

Член 10

Член 12

Член 11

Член 13

Член 12

Член 14

Член 13

Член 15

Член 14

Член 16

Член 15

Член 17

Член 16

Член 18

Член 17

Член 19

Член 18

Член 20

Член 19

Член 21

Член 20

Член 22

Член 21

Член 23

Член 22

Член 23а

Член 23

Членове 24—27

Членове 24—27

Приложение I

Приложение I

Приложение II

Приложение II

Приложение III

Приложение III


Top