Дело C‑557/13

Hermann Lutz

срещу

Elke Bäuerle

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1346/2000 — Членове 4 и 13 — Производство по несъстоятелност — Плащане, извършено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, въз основа на запор, наложен преди тази дата — Отменителен иск срещу действие, увреждащо интересите на кредиторите — Погасителни давностни срокове, срокове за упражняване на правото на отмяна и преклузивни срокове — Изисквания за форма при отменителен иск — Приложим закон“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 16 април 2015 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Увреждащи действия — Приложим закон — Изключение от общото правило за приложимост на lex fori concursus — Обхват — Действие, срещу което е предявен отменителен иск и което е осъществено въз основа на вещно право, учредено преди откриването на производството по несъстоятелност — Възможност да се упражни това право след откриването на производството по несъстоятелност — Приложимост на lex causae

   (член 5, параграф 1 и член 13 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Увреждащи действия — Приложим закон — Изключение от общото правило за приложимост на lex fori concursus — Приложно поле — Процесуални срокове — Включване

   (член 13 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Увреждащи действия — Приложим закон — Изключение от общото правило за приложимост на lex fori concursus — Приложно поле — Правила за форма при отменителен иск — Включване

   (член 13 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

1.  Член 13 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към хипотезата, в която оспорваното от синдика плащане на запорирана преди откриване на производството по несъстоятелност сума е извършено едва след откриването на това производство по несъстоятелност.

   Всъщност предвиденото в член 13 от Регламент № 1346/2000 изключение от общото правило, че lex fori concursus е приложимият закон към производството по несъстоятелност и последиците от него, трябва да се тълкува стриктно и неговият обхват не следва да надвишава необходимото за постигането на тази цел. Тълкуване на член 13 в смисъл, че се прилага и към действията, извършени след откриването на производството по несъстоятелност, би надхвърлило необходимото за защитата на доверието и правната сигурност на сделките в държавите членки, различни от държавата на откриване на производството. Затова член 13 от Регламент № 1346/2000 по принцип не се прилага към действията, извършени след откриването на производството по несъстоятелност.

   Независимо от този извод обаче упоменатото плащане е извършено въз основа на вещно право и при положение че това право е учредено преди откриването на производството по несъстоятелност срещу дружеството длъжник, плащането би могло да се ползва със специална защита в частност съгласно член 5, параграф 1 от Регламент № 1346/2000. Всъщност, за да се даде възможност на кредитора реално да упражни вещното си право, е необходимо след откриването на производството по несъстоятелност той да може да предяви това право при принципна приложимост на lex causae.

   (вж. точки 34—37, 40 и 43; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 13 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него изключение обхваща и погасителните давностни срокове, сроковете за упражняване на правото на отмяна и преклузивните срокове, предвидени от закона, който урежда оспорваното от синдика действие.

   Всъщност, тъй като член 13 не предвижда разграничение между материалноправните и процесуалноправните разпоредби, и по-специално не съдържа критерий, който да позволява да се определи кои от сроковете са процесуални, квалифицирането на съответния срок като материално- или процесуалноправен трябва задължително да се извърши с оглед на lex causae. Тълкуване на член 13 от Регламент № 1346/2000 в смисъл, че сроковете, които съгласно lex causae се квалифицират като процесуални, са изключени от обхвата на тази разпоредба, би довело до произволна дискриминация според възприетия теоретичен модел в отделните държави членки и очевидно би създало пречка за еднаквото тълкуване на посочения член.

   (вж. точки 47—49; точка 2 от диспозитива)

3.  За целите на прилагането на член 13 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност изискванията за форма, които следва да се спазват при предявяването на отменителен иск, се определят от закона, който урежда оспорваното от синдика действие.

   Всъщност текстът на член 13 от Регламент № 1346/2000 не съдържа индикации, че изискванията за форма са изключени от обхвата на тази разпоредба. Освен това този член не предвижда разграничение между материално- и процесуалноправни разпоредби. Тълкуване на член 13 в смисъл, че не се прилага към изискванията, квалифицирани от lex causae като изисквания за форма, би довело до произволна дискриминация според възприетия теоретичен модел в отделните държави членки и би създало пречка за еднаквото тълкуване на тази разпоредба.

   (вж. точки 51, 53, 55 и 56; точка 3 от диспозитива)

Дело C‑557/13

Hermann Lutz

срещу

Elke Bäuerle

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1346/2000 — Членове 4 и 13 — Производство по несъстоятелност — Плащане, извършено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, въз основа на запор, наложен преди тази дата — Отменителен иск срещу действие, увреждащо интересите на кредиторите — Погасителни давностни срокове, срокове за упражняване на правото на отмяна и преклузивни срокове — Изисквания за форма при отменителен иск — Приложим закон“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 16 април 2015 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Увреждащи действия — Приложим закон — Изключение от общото правило за приложимост на lex fori concursus — Обхват — Действие, срещу което е предявен отменителен иск и което е осъществено въз основа на вещно право, учредено преди откриването на производството по несъстоятелност — Възможност да се упражни това право след откриването на производството по несъстоятелност — Приложимост на lex causae

   (член 5, параграф 1 и член 13 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Увреждащи действия — Приложим закон — Изключение от общото правило за приложимост на lex fori concursus — Приложно поле — Процесуални срокове — Включване

   (член 13 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Увреждащи действия — Приложим закон — Изключение от общото правило за приложимост на lex fori concursus — Приложно поле — Правила за форма при отменителен иск — Включване

   (член 13 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

1.  Член 13 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към хипотезата, в която оспорваното от синдика плащане на запорирана преди откриване на производството по несъстоятелност сума е извършено едва след откриването на това производство по несъстоятелност.

   Всъщност предвиденото в член 13 от Регламент № 1346/2000 изключение от общото правило, че lex fori concursus е приложимият закон към производството по несъстоятелност и последиците от него, трябва да се тълкува стриктно и неговият обхват не следва да надвишава необходимото за постигането на тази цел. Тълкуване на член 13 в смисъл, че се прилага и към действията, извършени след откриването на производството по несъстоятелност, би надхвърлило необходимото за защитата на доверието и правната сигурност на сделките в държавите членки, различни от държавата на откриване на производството. Затова член 13 от Регламент № 1346/2000 по принцип не се прилага към действията, извършени след откриването на производството по несъстоятелност.

   Независимо от този извод обаче упоменатото плащане е извършено въз основа на вещно право и при положение че това право е учредено преди откриването на производството по несъстоятелност срещу дружеството длъжник, плащането би могло да се ползва със специална защита в частност съгласно член 5, параграф 1 от Регламент № 1346/2000. Всъщност, за да се даде възможност на кредитора реално да упражни вещното си право, е необходимо след откриването на производството по несъстоятелност той да може да предяви това право при принципна приложимост на lex causae.

   (вж. точки 34—37, 40 и 43; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 13 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него изключение обхваща и погасителните давностни срокове, сроковете за упражняване на правото на отмяна и преклузивните срокове, предвидени от закона, който урежда оспорваното от синдика действие.

   Всъщност, тъй като член 13 не предвижда разграничение между материалноправните и процесуалноправните разпоредби, и по-специално не съдържа критерий, който да позволява да се определи кои от сроковете са процесуални, квалифицирането на съответния срок като материално- или процесуалноправен трябва задължително да се извърши с оглед на lex causae. Тълкуване на член 13 от Регламент № 1346/2000 в смисъл, че сроковете, които съгласно lex causae се квалифицират като процесуални, са изключени от обхвата на тази разпоредба, би довело до произволна дискриминация според възприетия теоретичен модел в отделните държави членки и очевидно би създало пречка за еднаквото тълкуване на посочения член.

   (вж. точки 47—49; точка 2 от диспозитива)

3.  За целите на прилагането на член 13 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност изискванията за форма, които следва да се спазват при предявяването на отменителен иск, се определят от закона, който урежда оспорваното от синдика действие.

   Всъщност текстът на член 13 от Регламент № 1346/2000 не съдържа индикации, че изискванията за форма са изключени от обхвата на тази разпоредба. Освен това този член не предвижда разграничение между материално- и процесуалноправни разпоредби. Тълкуване на член 13 в смисъл, че не се прилага към изискванията, квалифицирани от lex causae като изисквания за форма, би довело до произволна дискриминация според възприетия теоретичен модел в отделните държави членки и би създало пречка за еднаквото тълкуване на тази разпоредба.

   (вж. точки 51, 53, 55 и 56; точка 3 от диспозитива)