Дело C‑48/13

Nordea Bank Danmark A/S

срещу

Skatteministeriet

(Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret)

„Данъчно законодателство — Свобода на установяване — Национален корпоративен данък — Данъчно облагане на групи дружества — Данъчно облагане на чуждестранни места на стопанска дейност на местни дружества — Избягване на двойното данъчно облагане чрез приспадане на данъка (метод на приспадането) — Възстановяване на по-рано приспаднати загуби при прехвърляне на място на стопанска дейност на дружество приобретател от същата група, по отношение на което разглежданата държава членка не упражнява правомощия за данъчно облагане“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 17 юли 2014 г.

Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Национална правна уредба, която предвижда възстановяване на по-рано приспаднати загуби при прехвърляне на място на стопанска дейност на чуждестранно дружество приобретател от същата група — Недопустимост — Обосноваване — Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки — Липса

(членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС; членове 31 и 34 от Споразумението за Европейското икономическо пространство)

Членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, както и членове 31 и 34 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) не допускат законодателство на държава членка, съгласно което, в случай на прехвърляне от местно дружество на място на стопанска дейност в друга държава членка или в друга държава — страна по Споразумението за ЕИП, на приобретател, чуждестранно дружество от същата група, по-рано приспаднатите загуби във връзка с прехвърленото място на стопанска дейност се възстановяват в данъчната печалба на дружеството прехвърлител, при положение че първата държава членка облага както печалбите, реализирани от посоченото място на стопанска дейност преди прехвърлянето му, така и печалбите от самото прехвърляне.

Подобно законодателство надхвърля необходимото за постигане на целта да се запази балансираното разпределение на данъчните правомощия, насочено към запазване на симетрията между правото за облагане на печалбите и възможността за приспадане на загубите.

Този извод не се променя от обстоятелството, че при прехвърляне в рамките на групата би било трудно да се провери пазарната стойност на прехвърляно в друга държава членка търговско предприятие.

В допълнение, при всички случаи националните данъчни органи разполагат с възможността да поискат от дружеството прехвърлител необходимите според тях документи, за да проверят дали стойността на търговското предприятие за целите на изчисляване на печалбата от прехвърлянето на чуждестранно място на стопанска дейност отговаря на пазарната стойност.

(вж. точки 32, 36, 37, 39 и 40 и диспозитива)