Дело T‑11/15

Internet Consulting GmbH

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Европейския съюз „SUEDTIROL“ — Член 7, параграф 1, буква в) и член 52, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Абсолютно основание за отказ — Указание за географски произход — Описателен характер“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 20 юли 2016 г.

1. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Искане за обявяване на недействителност — Допустимост — Условия — Правен интерес

   (член 5, член 52 и член 56, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да служат за обозначаване на характерните особености на стока или услуга — Преценка на описателния характер на знак — Географски наименования

   (член 7, параграф 1, буква в) и член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета; Регламент № 2081/92 на Съвета)

3. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да служат за обозначаване на характерните особености на стока или услуга — Словна марка „SUEDTIROL“

   (член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да служат за обозначаване на характерните особености на стока или услуга — Цел — Необходимост от запазване на възможността за свободно ползване — Връзка между указанието за географски произход и стоката или услугата — Обхват на преценката на EUIPO

   (член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

5. Марка на Европейския съюз — Действие на марката на Европейския съюз — Ограничения — Член 12, буква б) от Регламент № 207/2009 — Цел — Връзка с член 7, параграф 1, буква в) от посочения регламент

   (член 7, параграф 1, буква в) и член 12, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.  В член 5 от Регламент 207/2009 относно марката на Европейския съюз се съдържа общо определение на лицата, които могат да бъдат притежатели на марка на Европейския съюз. В него се уточнява, че „[в]сяко физическо или юридическо лице, включително образуванията на публичното право, могат да бъдат притежатели на марка [на Европейския съюз]“.

   От това следва, че образуванията на публичното право са посочени с илюстративна цел като пример за юридически лица, които могат да бъдат притежатели на такава марка, и че те са оправомощени да упражняват правата си съгласно член 56, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009. За сметка на това никъде не е посочено, че член 56, параграф 1, буква a) от същия регламент, който за разлика от член 5 от същия регламент се ограничава по-специално до посочването на „всяко физическо или юридическо лице“, трябва да се тълкува в смисъл, че не включва образуванията на публичното право. Всъщност на основанията за отмяна и за недействителност, и по-конкретно на абсолютните основания за недействителност по смисъла на член 52 от Регламент № 207/2009, може да се позове всяко лице, независимо дали е субект на частното, или на публичното право, поради което член 56, параграф 1, буква a) in fine от същия регламент се ограничава до изискването посоченото лице да „има процесуална правоспособност“. Следователно липсата на изрично посочване в член 56, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 на образуванията на публичното право не трябва да се тълкува като целящо да ги изключи от приложно поле на тази разпоредба.

   (вж. т. 18 и 19)

2.  От съдебната практика е видно, че член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз преследва цел от общ интерес, която изисква знаците или означенията, описващи категории от стоки или услуги, за които се иска регистрация, да могат да се използват свободно от всички. Следователно тази разпоредба не допуска такива знаци или означения да бъдат запазени въз основа на тяхната регистрация като марка само за едно предприятие.

   Що се отнася по-специално до знаците или означенията, които могат да служат за указване на географския произход на категориите стоки, за които е поискано регистрирането на марката, особено по отношение на географските наименования, е налице общ интерес да се запази възможността за тяхното свободно ползване по-специално поради тяхната способност да служат евентуално не само като признак за качеството и другите свойства на съответните категории стоки, но също и да повлияят по различен начин на предпочитанията на потребителите, например като свържат стоките с дадено място, което може да предизвика положителни емоции. Тази съдебна практика също така е приложима към услугите.

   Освен това следва да се отбележи, че от една страна, е изключена регистрацията като марки на географските наименования, когато те означават определени географски места, които са вече известни или познати за съответната категория стоки или услуги и които поради това заинтересованите среди свързват с нея, и от друга страна, е изключена регистрацията на географски наименования, които могат да бъдат използвани от предприятията и които също трябва да бъдат оставени за свободно ползване от тези предприятия като указания за географския произход на съответната категория стоки или услуги.

   В това отношение трябва да се подчертае, че законодателят на Съюза чрез дерогиране от член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 запазва възможността за регистриране на знаци, които могат да служат за указване на географски произход, като колективни марки съгласно член 66, параграф 2 от посочения регламент, а за някои стоки, когато отговарят на необходимите условия, като указания за географски произход или защитени наименования за произход съгласно разпоредбите на Регламент № 2081/92 относно защитата на географските указания и на наименованията за произход на земеделски продукти и храни.

   Трябва да се посочи обаче, че по принцип член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 допуска регистрацията на географски наименования, които не са познати на заинтересованите среди или поне не са познати като обозначение на дадено географско място, или също наименования, по отношение на които поради характеристиките на мястото, което обозначават, е малко вероятно заинтересованите среди да могат да приемат, че съответната категория стоки или услуги произхожда от това място.

   (вж. т. 29—34)

3.  Словната марка „SUEDTIROL“, регистрирана за „Управление на търговски сделки; търговска администрация; канцеларски (административни) услуги“, „Опаковане и съхраняване на стоки“, „Научни и технологически услуги и свързани с тях изследователски и проектантски услуги; услуги по анализ и изследвания в областта на промишлеността; проектиране и разработване на компютърен софтуер и хардуер; юридически услуги“, спадащи съответно към класове 35, 39 и 42 по смисъла на Ницската спогодба, е описателна за посочените услуги по смисъла на член 7, параграф1, буква в) от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз от гледна точка на съответните потребители, които са немскоговорещите италиански потребители и потребителите от Съюза, както и италианоговорещите потребители в Италия, които проявяват повишено внимание.

   Всъщност съответните потребители биха възприели словната марка „SUEDTIROL“ не само като позоваване на един географски регион, който предизвиква положителна емоция, но също така с оглед на просперитета и динамичното развитие на икономиката на посочения регион и като означение за това, че указаните с марката услуги са от този регион. Освен това много от установените в този регион предприятия действително предлагат услуги от същото естество като указаните с марката „SUEDTIROL“ услуги, така че когато тези услуги се предлагат на пазара под посочената марка, съответните потребители я възприемат като означение за техния произход.

   Освен това посочваните с оспорената марка услуги нямат никакво особено качество, което би могло да подтикне съответните потребители да не асоциират географското указание с географския произход на посочените услуги. Следователно трябва да се приеме, че член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 не допуска регистрация на разглежданото географско указание, познато на заинтересованите среди като обозначение на даден географски район, доколкото е вероятно заинтересованите среди да могат да предположат, че съответните услуги произхождат от този регион.

   (вж. т. 38, 43 и 48)

4.  Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз има за цел да предотврати възможността даден стопански субект да монополизира определено указание за географски произход за сметка на конкурентите си. Макар да е вярно, че апелативният състав по принцип е длъжен да изследва релевантността на указанието за географски произход с оглед на тези конкурентни отношения, като разгледа връзката между произхода и стоките и услугите, за които е заявена марката, преди да може да откаже нейната регистрация на основание член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, това не променя факта, че интензитетът на това задължение може да се променя в зависимост от няколко фактора, като обхвата, репутацията или естеството на разглежданото указание за географски произход. Всъщност вероятността дадено указание за географски произход да може да повлияе на конкурентните отношения, е голяма, когато се отнася до голям район, известен с качеството на широка гама от стоки и услуги, и е слаба, когато се отнася до точно определено място, чиято репутация се отнася само до ограничен брой стоки или услуги.

   Когато указанието за географски произход е вече известно или познато, Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост може да се ограничи по-скоро да констатира наличието на връзка между произхода и посочените от разглежданата марка услуги, отколкото да извърши конкретна преценка относно съществуването ѝ.

   (вж. т. 44—46)

5.  Член 12, буква б) Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз, отнасящ се до ограничаването на действието на марката, във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент има по-специално за цел по отношение на марките, които не попадат в приложното поле на посочената разпоредба, тъй като не са изцяло описателни, да позволи по-конкретно използването на свързано с географски произход указание, представляващо освен това елемент от комбинирана марка, да не попада в обхвата на забраната, която притежателят на такава марка би могъл да поиска на основание член 9 от посочения регламент, когато използването на това означение става в съответствие с почтените практики в областта на производството или търговията.

   При все това установеният от съдебната практика принцип относно общия интерес да се запази възможността за свободно ползване на указанията за географски произход, който е в основата на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, проявен също чрез посочената в член 66, параграф 2 от този регламент възможност, че чрез дерогация от упоменатия член 7, параграф 1, буква в) знаци или обозначения, които могат да служат за указване на географския произход на стоките, могат да представляват колективни марки, не противоречи на член 12, буква б) от посочения регламент, който също така не оказва определящо влияние на окончателното тълкуване на първата разпоредба. Всъщност член 12, буква б) от Регламент № 207/2009, с който по-специално се цели да се разрешат проблемите, възникващи при регистриране на комбинирана марка, съставена изцяло или отчасти от географско наименование, не предоставя на трети лица правото на използване на такова наименование като марка, а тази разпоредба само гарантира правото им да го използват по описателен начин, а именно като указание за географския произход, ако използването е в съответствие с почтените практики в областта на производството или търговията.

   Следователно интересът от запазване на свободното ползване на указанията за географски произход не е защитен в достатъчна степен от съдържанието на член 12, буква б) от Регламент № 207/2009.

   (вж. т. 53—56)