Keywords
Summary

Keywords

1. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване

(член 81, параграф 1 ЕО; Регламент № 1/2003 на Съвета)

2. Конкуренция — Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка —Антиконкурентна цел — Достатъчност с оглед констатирането на нарушение

(член 81, параграф 1 ЕО)

3. Конкуренция — Картели — Нарушаване — Едно-единствено нарушение — Критерии за преценка

(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП) 

4. Конкуренция — Глоби — Принцип на индивидуализиране на санкциите — Съгласуване с понятието за предприятие

(член 81, параграф 1 ЕО)

5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Оборот, който е взет предвид

(член 81, параграф 1 ЕО)

6. Конкуренция — Общностни правила — Нарушение, извършено от дъщерно дружество — Вменяване в отговорност на дружеството майка — Доказване в тежест на Комисията — Граници

(член 81, параграф 1 ЕО)

7. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност —Отговорност на дружеството майка за извършено от дъщерното дружество нарушение — Граници

(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИО)

8. Конкуренция — Картели — Предприятие — Понятие — Икономическа единица — Вменяване на нарушенията — Дружество майка и дъщерни предприятия — Солидарна отговорност на съответните дружества

(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Отчитане на световния оборот, реализиран от продажбите на стоки, предмет на нарушението — Допустимост — Условия

(член 15 от Регламент № 17 на Съвета)

10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка, предоставено на Комисията

(член 81, параграф 1 ЕО)

11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид — Сума от оборотите на всички дружества, които съставляват действащия като предприятие стопански субект

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

12. Конкуренция — Общностни правила — Нарушение, извършено от дъщерно дружество — Вменяване в отговорност на дружеството майка — Последици — Запазване на индивидуалната отговорност на дъщерното дружество

(член 81, параграф 1 ЕО)

13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Право на преценка, предоставено на Комисията

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Смекчаващи обстоятелства — Обхват

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Необходимост от поведение, улеснило установяването на нарушението от Комисията

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

16. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Приложно поле на принципа — Граници — Право на предприятието да разпита свидетелите на обвинението — Изключване

(член 81, параграф 1 ЕО)

17. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Констатиране на незаконосъобразност — Необходимост Общият съд да прецени дали да измени решението в рамките на упражнявания от него пълен съдебен контрол

(член 229 ЕО)

Summary

1. Задача на страната или на органа, който твърди, че е налице нарушение на правилата на конкуренция, е да представи доказателства за това, като установи в достатъчна степен съставомерните признаци на нарушението, а задача на предприятието, което повдига възражение срещу констатацията за нарушение, е да докаже, че условията за прилагане на този способ за защита са изпълнени, в който случай посоченият орган да трябва да прибегне към други доказателства.

Принципът, че Комисията трябва да докаже всички съставомерни елементи на нарушението, включително продължителността му, които могат да окажат влияние върху окончателните ѝ изводи относно тежестта на посоченото нарушение, не се опровергава от факта, че съответните предприятия са повдигнали възражение за изтекла давност, по отношение на което тежестта на доказване пада по правило върху тях. Всъщност повдигането на такова възражение неизбежно предполага, че продължителността на нарушението и датата на прекратяването му са установени. Тези обстоятелства обаче сами по себе си не могат да обосноват прехвърляне на тежестта на доказване в това отношение в ущърб на посочените предприятия. От една страна, продължителността на дадено нарушение — понятие, което предполага, че е известна датата на неговото прекратяване — представлява един от основните елементи на нарушението, които трябва да бъдат доказани от Комисията, независимо от факта, че оспорването на тези елементи е свързано с възражението за изтекла давност. От друга страна, този извод е обоснован с оглед на факта, че непогасяването по давност на правото на Комисията да налага санкции, съгласно разпоредбите на Регламент № 1/2003, представлява обективен правен критерий, произтичащ от принципа на правната сигурност, и следователно условие за валидност на всяко решение за налагане на санкции. Всъщност Комисията е длъжна да спазва това условие дори когато в това отношение предприятието не е повдигнало възражение.

Това разпределение на тежестта на доказване обаче може да се променя, доколкото фактическите обстоятелства, които някоя от страните посочва, могат да породят задължение за другата страна да даде обяснение или обосновка, при липсата на което/която може да се заключи, че въпросните обстоятелства са доказани. По-конкретно, когато Комисията е доказала наличието на споразумение, предприятията, които са страни по това споразумение, трябва да представят доказателства, че са се разграничили от него, като тези доказателства следва да свидетелстват за ясната и сведена до знанието на останалите предприятия участници воля да не се прилага повече споразумението.

(вж. точки 52—55 и 60)

2. От самия текст на член 81, параграф 1 ЕО следва, че споразуменията между предприятията са забранени, независимо какви са последиците им, щом като имат антиконкурентна цел. Следователно не е необходимо да се доказва наличието на действителни антиконкурентни последици, щом като е установена антиконкурентната цел на съответните действия.

(вж. точка 75)

3. Юрисдикциите на Съюза са определили няколко релевантни критерия за преценката дали дадено нарушение следва да се разглежда като едно-единствено нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), а именно идентичност на целите на съответните практики, идентичност на съответните стоки и услуги, идентичност на участващите в нарушението предприятия и идентичност на условията, при които е извършено нарушението. Други релевантни критерии са идентичността на физическите лица, действащи от името на предприятията, и идентичността на географския обхват на съответните практики.

(вж. точка 90)

4. Съгласно принципа за личната отговорност физическите или юридическите лица трябва да бъдат санкционирани само за деяния, за които лично отговарят, принцип, който е приложим във всяко административно производство, което може да доведе до санкции съгласно общностните правила в областта на конкуренцията. Този принцип обаче трябва да се съгласува с понятието за предприятие по смисъла на член 81 ЕО. В това отношение понятието за предприятие включва стопански субекти, всеки от които представлява единна организация на персонални, имуществени и неимуществени елементи, която трайно преследва определена икономическа цел и която може да допринесе за извършването на посочено в тази разпоредба нарушение. Всъщност в общностното конкурентно право се приема, че отделните дружества, които принадлежат към една и съща група, представляват един стопански субект и следователно едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, ако дъщерните дружества на групата не определят самостоятелно поведението си на пазара.

Следователно трябва да се отхвърли твърдението, че фактът, че участващо в нарушение предприятие е съставено от няколко отделни дружества, не изисква последните да бъдат третирани като един-единствен участник в нарушението. Всъщност това твърдение се дължи на смесване на понятието за предприятие и понятието за дружество и не се подкр епя от съдебната практика.

(вж. точки 122 и 123)

5. В областта на конкуренцията прилагането от Комисията с обратна сила на концепцията за икономическа единица при изчисляването на размера на глобата не води до утежняване на санкцията и следователно не нарушава член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, съгласно който не може да бъде налагано наказание, по-тежко от предвиденото за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено. Всъщност, тъй като практиката на Комисията при изчисляването на размера на глобата да взема предвид оборота на предприятието — и следователно евентуално общия оборот на всички дружества, които образуват това предприятие — не се е променила във времето, тази практика трябва да е известна на стопанските субекти. Освен това постоянната практика на Комисията при определянето на началния размер на глобите да взема предвид оборота от последната пълна година на нарушението, е възприета мълчаливо в съдебната практика.

В това отношение, на първо място, възпиращото действие на глобите представлява един от факторите, въз основа на които трябва да се установи тежестта на нарушенията. Възпиращото действие на глобата обаче до голяма степен зависи от това дали тя е в значителен за съответното дружество размер. Следователно, за да може да се прецени дали глобата ще има възпиращо действие по отношение на предприятие, което е участвало в нарушение, следва да се вземе предвид положението такова, каквото е било в края на нарушението, а не някакво предходно положение. На второ място, предвид принципа на добра администрация и изискванията за процесуална икономия в административното производство, на практика би било невъзможно и във всички случаи прекалено да се изисква от Комисията да отчита промените в оборота на съответните предприятия за целия период на съществуване на картела. Такъв подход би довел до необходимостта от изчисляване на отделен начален размер на глобата за всяка година на участие в картела и от определяне за тази цел на пазарните дялове на участниците за всяка година от нарушението.

(вж. точки 124—127)

6. В областта на конкуренцията Комисията с основание може да презумира, че дъщерното дружество, което се притежава изцяло от дружеството майка, прилага главно дадените му от последното указания, и че тази презумпция означава, че Комисията не е длъжна да проверява дали дружеството майка действително е упражнило това правомощие. Следователно, за да се подведе дружеството майка под отговорност за поведението на изцяло притежавано от него дъщерно дружество, не е необходимо да се доказва, че дружеството майка е знаело за действията на дъщерното дружество. Обратно, дружеството майка е това, което трябва да обори тази презумпция, като предостави достатъчно доказателства, когато счита, че макар да притежава изцяло капитала на своето дъщерно дружество, последното определя самостоятелно поведението си на пазара.

(вж. точка 130)

7. Правните субекти, които са участвали самостоятелно в дадено нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и които впоследствие са били придобити от друго дружество, продължават да носят самостоятелна отговорност за неправомерното си поведение преди придобиването им, когато тези дружества не са чисто и просто погълнати от приобретателя, а са продължили да осъществяват дейността си като дъщерни дружества. В такъв случай приобретателят може да носи отговорност за поведението на своето дъщерно дружество единствено от момента на придобиването му, ако дъщерното дружество не е прекратило нарушението и ако отговорността на новото дружество майка може да бъде доказана.

Освен това същият принцип трябва да се приложи mutatis mutandis, когато преди придобиването му съответното дружество не е участвало в нарушението самостоятелно, а в качеството си на дъщерно дружество на друга група.

(вж. точки 139 и 141)

8. Солидарната отговорност на дружествата за заплащането на глобите, дължими поради нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), е правна последица, която произтича ipso iure от материалноправните разпоредби на тези членове.

Тъй като пазарното поведение на предприятието е единно, за целите на прилагане на конкурентното право, е оправдано дружествата или по-общо правните субекти, които могат да носят индивидуална отговорност за това поведение, да отговарят солидарно. Солидарната отговорност за заплащането на глобите, наложени поради нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, доколкото служи като гаранция за действителното събиране на въпросните глоби, допринася за постигането на възпиращата цел, която по принцип преследва конкурентното право, и то при спазване на принципа ne bis in idem — основен принцип на правото на Съюза, закрепен и в член 4 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита на правата на човека, — който забранява едно и също нарушение на конкурентното право да се санкционира повече от един път, като санкцията се налага за едно и също пазарно поведение на правните субекти, които могат да носят индивидуална отговорност за това поведение.

Фактът, че личната отговорност на няколко дружества поради участието на едно и също предприятие в дадено нарушение не е идентична, не е пречка да им бъде наложена глоба при условията на солидарна отговорност, след като солидарната отговорност за заплащането на глобата се отнася само до периода на нарушение, в който тези дружества образуват една икономическа единица и следователно представляват предприятие по смисъла на конкурентното право. В това отношение от принципа на личната отговорност произтича, че всяко дружество трябва да може да изведе от решението, с което му се налага глоба при условията на солидарна отговорност с едно или повече други дружества, частта, която следва да понесе съобразно отношенията с останалите солидарни длъжници, след като за Комисията този въпрос е без значение. За тази цел Комисията трябва да уточни по-конкретно периодите, за които съответните дружества носят солидарна отговорност поради неправомерното поведение на участващите в картела предприятия, и евентуално степента на отговорност на посочените дружества за това поведение.

Следователно решението, с което Комисията задължава няколко дружества да заплатят глоба при условията на солидарна отговорност, неизбежно поражда всички последици, които по право се свързват с правния режим на глобите съгласно конкурентното право, и то както в отношенията между кредитора и солидарните длъжници, така и в отношенията между самите солидарни длъжници.

Единствено Комисията, когато упражнява правомощието си да налага глоби на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, може да определи припадащата се на отделното дружество част от сумите, за чието заплащане съответните дружества отговарят солидарно, доколкото са част от едно и също предприятие, като по-специално тази задача не може да бъде оставена на националните съдилища.

При липсата на обратни указания в решението на Комисията, с което на няколко дружества се налага глоба при условията на солидарна отговорност поради неправомерното поведение на дадено предприятие, Комисията счита, че тези дружества са еднакво отговорни за посоченото поведение. Дружествата, на които е наложена глоба при условията на солидарна отговорност и които, при липсата на обратни указания в решението за налагане на тази глоба, са еднакво отговорни за извършване на нарушението, по принцип трябва да платят еднаква част от наложената за това нарушение глоба. Макар решението, с което на няколко дружества се налага глоба при условията на солидарна отговорност, да не дава възможност да се определи a priori срещу кое от тези дружества в действителност Комисията ще насочи изпълнението, то все пак не оставя никакво съмнение относно припадащата се на всяко от тези дружества част от глобата, така че дружеството, което е изпълнило повече от своята част, ще има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

(вж. точки 149, 151—153 и 156—158)

9. При картел на световно равнище, който освен определяне на цените включва и разпределяне на пазарите, Комисията може да вземе предвид световния оборот, реализиран от продажбата на съответния продукт, за да изрази чрез началния размер на глобата естеството на нарушението, действителното му отражение върху пазара, както и обхвата на географския пазар, като отчете различието в големината на участниците в картела. Като се има предвид, че Обединеното кралство и Ирландия, взети заедно, представляват съществена част от общия пазар, нарушаването на конкуренцията на тези пазари не може да се окачестви като незначително. След като в обжалваното решение жалбоподателите са упрекнати по-конкретно в това, че съответните предприятия са разпределили помежду си различни национални пазари в Европа посредством системата „държави по произход на производителя“, обстоятелството, че в съответствие с това незаконно споразумение предприятието жалбоподател е ограничило дейността си в рамките на вътрешния пазар до своите вътрешни пазари, не може да се счита за смекчаващо. Накрая, когато самите участници в незаконен картел са взели предвид световните си обороти, за да определят индивидуалните си квоти в рамките на картела, квоти, които се прилагат както на европейско — извън „държавите по произход на производителя“, — така и на световно равнище, Комисията също може при преценката на специфичната тежест на отделните предприятия, участници в картела, да вземе предвид техните световни обороти.

(вж. точки 170 и 171)

10. Общностното право не изисква глобите, наложени на отделните дружества в рамките на едно и също предприятие, да бъдат пропорционални на времето, през което всяко едно от тези дружества е участвало в нарушението. Следователно подобно сравнение между сумите в евро за месец участие в нарушението, които дължат няколко дружества, чието участие в нарушението е с различна продължителност, не може да доведе до констатация за неравно третиране.

Следователно не изглежда, че практиката на Комисията да определя глобите в размер, който не е точно пропорционален на продължителността на нарушението, надхвърля пределите на признатото ѝ от съдебната практика право на преценка.

(вж. точки 181 и 182)

11. Обстоятелството, че няколко дружества са солидарно отговорни за заплащането на глоба, поради това че формират едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, не означава, що се отнася до прилагането на предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван, че задължението на всяко от тях се ограничава до 10 % от оборота, който то е реализирало през последната стопанска година. Всъщност по смисъла на тази разпоредба таванът от 10 % трябва да се изчислява въз основа на сбора от оборотите на всички дружества, които съставляват един-единствен стопански субект, действащ като предприятие по смисъла на член 81 ЕО, тъй като единствено сборът от оборотите на съставляващите го дружества може да представлява указание за големината и икономическата мощ на въпросното предприятие.

Понятието за предприятие по смисъла на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 не се различава от понятието за предприятие по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО. Поради това в случай на солидарна отговорност на няколко дружества в рамките на група, която образува предприятие по смисъла на тези разпоредби, таванът не следва да се определя спрямо дружеството с най-малък оборот.

(вж. точки 186 и 187)

12. Фактът, че дадено дружество майка е подведено под отговорност за действията на своето дъщерно дружество, тъй като е определяло търговското му поведение, не означава, че посоченото дружество майка трябва да бъде считано за извършител на тези действия вместо дъщерното дружество. С други думи, отговорността на дружеството майка за поведението на негово дъщерно дружество в никакъв случай не освобождава дъщерното дружество от отговорност в качеството му на юридическо лице, поради което това дружество отговаря за антиконкурентните практики, в които е взело участие.

(вж. точка 196)

13. Точка 3 от Насоките на Комисията относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, предвижда намаляване на основния размер поради „смекчаващи обстоятелства“, като например изключително пасивната или последователска роля на предприятията жалбоподатели и преустановяването на нарушенията веднага след намесата на Комисията. Изброяването в този текст на смекчаващите обстоятелства, които Комисията е длъжна да вземе предвид, не е обвързващо. Поради това Комисията запазва определена свобода да прецени като цяло в каква степен евентуално да намали размера на глобите поради смекчаващи обстоятелства.

В този контекст при упражняването на правото си на преценка Комисията изобщо не е длъжна да намали размера на глобата поради преустановяването на явно нарушение, независимо дали това нарушение е преустановено преди или след нейната намеса. Mакар в миналото Комисията да е приемала доброволното преустановяване на нарушение за смекчаващо обстоятелство, прилагайки Насоките, тя може да отчете факта, че особено тежките явни нарушения все още са относително чести, макар и тяхната незаконосъобразност да е била установена още от началото на общностната политика на конкуренция, и следователно да прецени, че е уместно да изостави тази снизходителна практика и вече да не възнаграждава преустановилите такова нарушение предприятия с намаляване на глобата.

(вж. точки 207, 208, 211 и 213)

14. Фактът, че предприятие, чието участие в забранен от правилата за конкуренция картел — особено тежко нарушение — е надлежно доказано от Комисията, е било заблудено от останалите участници в този картел, които по този начин са се опитали да извлекат допълнителни предимства спрямо получените от тях благодарение на този картел, не е основание да се приеме, че поведението на това предприятие е по-малко тежко. Следователно такива обстоятелства не могат да бъдат смекчаващи, и по-специално не доказват пасивната и последователска роля на посоченото предприятие в картела.

(вж. точка 218)

15. Намаляването на глобите при сътрудничество на предприятията, участващи в нарушения на общностното конкурентно право, се основава на съображението, че такова сътрудничество улеснява Комисията при изпълнение на задачата ѝ да установи съществуването на нарушение и евентуално да му сложи край.

Както се подчертава в точка 29 от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, последното е породило оправдани правни очаквания, на които се основават предприятията, желаещи да информират Комисията за съществуването на картел. Следователно с оглед на оправданите правни очаквания, които желаещите да окажат сътрудничество на Комисията предприятия могат да изведат от това известие, Комисията е длъжна при определянето на глобата на дадено предприятие да отчете неговото сътрудничество. В очертаните от Известието относно сътрудничеството граници Комисията все пак има право да прецени дали по смисъла на точка 22 от посоченото известие предоставените от дадено предприятие доказателства допринасят за установяването на фактите и дали поради това глобата на въпросното предприятие следва да се намали на основание на Известието. Тази преценка е предмет на ограничен съдебен контрол.

(вж. точки 219—221)

16. Основният принцип за зачитане на правото на защита изисква предприятията и сдруженията от предприятия, срещу които Комисията води разследване в областта на конкуренцията, да са имали възможност още от етапа на админист ративното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно наличието и относимостта на твърдените от Комисията факти, нарушения и обстоятелства. За сметка на това посоченият принцип не изисква на тези предприятия да бъде предоставена възможност сами да разпитат в рамките на административното производство изслушаните от Комисията свидетели.

(вж. точки 233 и 234)

17. Когато при анализа на правните основания, чрез които дадено предприятие оспорва законосъобразността на решение на Комисията, с което му се налага глоба за нарушаване на общностните правила в областта на конкуренцията, се установи незаконосъобразност, Общият съд следва да прецени дали в рамките на осъществявания от него пълен съдебен контрол трябва да измени обжалваното решение.

(вж. точка 238)