Дело C‑257/17

C
и
A

срещу

Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия)

„Преюдициално запитване — Компетентност на Съда — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Член 15 — Отказ за предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване — Национална правна уредба, предвиждаща задължение за успешно полагане на изпит за проверка на интегрирането в обществото“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2018 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Разпоредби от правото на Съюза, които по силата на националното право са станали пряко и безусловно приложими към положения извън тяхното приложно поле — Включване — Разпоредби от правото на Съюза, които изрично изключват някои положения от приложното си поле — Липса на последици

   (член 267 ДФЕС; член 3, параграф 3 и член 15 от Директива 2003/86 на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Право на събиране на семейството — Директива 2003/86 — Влизане и пребиваване на членове на семейството — Самостоятелно разрешение за пребиваване след петгодишен престой — Национална уредба, която позволява да се отхвърли заявление за самостоятелно разрешение за пребиваване, в случай че не е доказано успешно полагане на изпит по интегриране в обществото — Допустимост — Условие — Пропорционалност

   (член 15, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/86 на Съвета)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Право на събиране на семейството — Директива 2003/86 — Влизане и пребиваване на членове на семейството — Самостоятелно разрешение за пребиваване след петгодишен престой — Издаване на документ за пребиваване — Национална уредба, която позволява да се отхвърли заявление за самостоятелно разрешение за пребиваване, в случай че не е доказано успешно полагане на изпит по интегриране в обществото — Допустимост

   (член 15, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/86 на Съвета)

1.  Съдът е компетентен на основание член 267 ДФЕС да тълкува член 15 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството в положения като разглежданите в главното производство, в които запитващата юрисдикция е призована да се произнесе по предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е упражнил правото си на свободно движение, когато тази разпоредба е приложима в подобни ситуации, пряко и безусловно от националното право.

   Всъщност в подобни случаи е налице несъмнен интерес на Съюза от еднообразно тълкуване на възприетите въз основа на правото на Съюза разпоредби, за да се избегнат последващи различия в тълкуването (вж. в този смисъл решения от 18 октомври 2012 г., Nolan, C‑583/10, EU:C:2012:638, т. 46 и от 22 март 2018 г., Jacob и Lassus, C‑327/16 и C‑421/16, EU:C:2018:210, т. 34).

   Този извод не може да бъде поставен под въпрос от обстоятелството, че член 3, параграф 3 от Директива 2003/86 изключва изрично от приложното поле на тази директива случаи като разглежданите в главното производство.

   (вж. т. 32, 36 и 44; т. 1 от диспозитива)

2.  Член 15, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/86 допуска национална правна уредба, която позволява да се отхвърли заявление за самостоятелно разрешение за пребиваване, подадено от гражданин на трета страна, който е пребивавал повече от пет години на територията на държава членка на основание събиране на семейството, тъй като той не е доказал, че е положил успешно изпит по интегриране в обществото — за проверка на познанията му по езика и за обществото на съответната държава членка — доколкото конкретните условия на задължението за успешно полагане на този изпит не надхвърлят необходимото за постигането на целта за улесняване на интегрирането на гражданите на трети страни.

   Ако тези две разпоредби бъдат разгледани заедно, се стига до извода, че макар и издаването на самостоятелно разрешение за пребиваване по принцип да означава, че за срок от пет години е предоставено право на пребиваване на територията на дадена държава членка на основание събиране на семейството, законодателят на Съюза все пак позволява на държавите членки да обвържат издаването на такова разрешение с определени условия, които те следва да определят.

   Като се има предвид, че съгласно общото правило след изтичането на срока по член 15, параграф 1 от тази директива следва да се предоставя самостоятелно разрешение за пребиваване, свободата на действие, призната на държавите членки с член 15, параграф 4 от посочената директива, не трябва да бъде използвана от тях по начин, който би засегнал, от една страна, целта на този член — както се подчертава в съображение 15 от същата директива, тази цел е да се позволи на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейство да имат достъп до статут, който не зависи от този на кандидата — а от друга страна, полезното действие на посочения член (вж. по аналогия решение от 9 юли 2015 г., K и A, C‑153/14, EU:C:2015:453, т. 50).

   Следователно допълнителните условия, с изпълнението на които дадена държава членка обвързва предоставянето на самостоятелно разрешение за пребиваване, не следва да бъдат в това отношение толкова строги, че да съставляват трудно преодолима пречка, която на практика да възпира посочените в член 15, параграф 1 от Директива 2003/86 граждани на трети страни, да получат такова разрешение по обичайния ред — в края на посочения в тази разпоредба срок (вж. по аналогия решение от 9 юли 2015 г., K и A, C‑153/14, EU:C:2015:453, т. 59).

   Това по-специално предполага, че за успешното полагане на изпита за проверка на интегрирането в обществото се изискват познания на елементарно ниво, че вследствие на наложеното от националната правна уредба условие не се препятства предоставянето на самостоятелно разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, представили доказателства за своята воля да издържат успешно този изпит и за положените за тази цел усилия, че са взети предвид особените лични обстоятелства и че не са прекомерно високи таксите, събирани във връзка с полагането на посочения изпит (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2015 г., K и A, C‑153/14, EU:C:2015:453, т. 54—70).

   В това отношение по-специално е важно да се подчертае, че компетентните органи следва, като отчетат обстоятелства като възрастта, равнището на образованост, финансовото и здравословното състояние на съответните членове на семейството на кандидата за събиране на семейството, да имат възможност да не обвързват предоставянето на самостоятелно разрешение за пребиваване от успешното полагане на изпит за интегриране в обществото, когато поради тези обстоятелства се окаже, че посочените лица не са в състояние да се явят на изпита или да го издържат успешно (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2015 г., K и A, C‑153/14, EU:C:2015:453, т. 58).

   (вж. т. 48, 51, 52 и 63—65; т. 2 от диспозитива)

3.  Член 15, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/86 допуска национална правна уредба, която предвижда, че самостоятелно разрешение за пребиваване може да бъде издадено само считано от датата на подаване на съответно заявление.

   (вж. т. 71; т. 3 от диспозитива)