Дело C‑377/12

Европейска комисия

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Решение 2012/272/ЕС на Съвета за подписване, от името на Съюза, на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Република Филипини — Избор на правното основание — Членове 79 ДФЕС, 91 ДФЕС, 100 ДФЕС, 191 ДФЕС и 209 ДФЕС — Обратно приемане на граждани на трети страни — Транспорт — Околна среда — Сътрудничество за развитие“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 11 юни 2014 г.

1. Актове на институциите — Избор на правното основание — Критерии — Акт на Съюза, който има двойна цел или е съставен от две части — Позоваване на основната или преобладаващата цел или съставна част — Неотделими цели или съставни части — Съвместяване на правни основания — Граници — Несъвместимост на производствата

2. Сътрудничество за развитие — Сключване от Съюза на международни споразумения — Решение 2012/272/ЕС за подписване, от името на Съюза, на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Република Филипини — Споразумение, което не съдържа елементи с такъв обхват, че да може да представлява изпълнение на друга политика — Правно основание — Членове 21 ДЕС и 208 ДФЕС — Допустимост

   (член 21, параграф 2, буква г) ДЕС и член 208, параграф 1 ДФЕС; Регламент № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета; Решение 2012/272 на Съвета; Съвместна декларация 2006/C 46/01 на Съвета, държавите членки, Европейския парламент и Комисията)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 34)

2.  Рамково споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Филипини, от друга страна, спада към политиката на сътрудничество за развитие, тъй като допринася по-специално за насърчаване на преследването на целите, посочени в член 21, параграф 2, буква г) ДЕС и в член 208, параграф 1 ДФЕС. Разпоредбите от това рамково споразумение, отнасящи се до обратното приемане на граждани на договарящите се страни, транспорта и околната среда, не съдържат задължения, които да са с такъв обхват, че да може да се счита, че представляват цели, различни от тези на сътрудничеството за развитие, които не са нито второстепенни, нито непреки спрямо последните.

   Всъщност политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие не се ограничава до основаващи се на член 208 ДФЕС мерки, насочени пряко към изкореняване на бедността, а преследва и целите по член 21, параграф 2 ДЕС, посочени в буква г) от него, за подпомагане на устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на опазването на околната среда в развиващите се страни, с основна цел изкореняване на бедността. Тъй като изкореняването на бедността има многобройни аспекти, постигането на тези цели предполага съгласно точка 12 от Декларацията относно политиката на Европейския съюз за развитие, озаглавена „Европейски консенсус“, прилагане на най-разнообразни дейности за развитие. В това отношение миграцията, включително и борбата с незаконната имиграция, транспортът и околната среда спадат към определената от Европейския консенсус политика на развитие.

   Посоченото широко разбиране на сътрудничеството за развитие се конкретизира по-специално с приемането на Регламент № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие, който, за да подкрепи преследването на същите цели, предвижда помощта на Съюза да се предоставя чрез съдържащи многобройни аспекти географски и тематични програми.

   (вж. точки 37, 42, 43, 47, 49 и 59)

Дело C‑377/12

Европейска комисия

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Решение 2012/272/ЕС на Съвета за подписване, от името на Съюза, на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Република Филипини — Избор на правното основание — Членове 79 ДФЕС, 91 ДФЕС, 100 ДФЕС, 191 ДФЕС и 209 ДФЕС — Обратно приемане на граждани на трети страни — Транспорт — Околна среда — Сътрудничество за развитие“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 11 юни 2014 г.

1. Актове на институциите — Избор на правното основание — Критерии — Акт на Съюза, който има двойна цел или е съставен от две части — Позоваване на основната или преобладаващата цел или съставна част — Неотделими цели или съставни части — Съвместяване на правни основания — Граници — Несъвместимост на производствата

2. Сътрудничество за развитие — Сключване от Съюза на международни споразумения — Решение 2012/272/ЕС за подписване, от името на Съюза, на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Република Филипини — Споразумение, което не съдържа елементи с такъв обхват, че да може да представлява изпълнение на друга политика — Правно основание — Членове 21 ДЕС и 208 ДФЕС — Допустимост

   (член 21, параграф 2, буква г) ДЕС и член 208, параграф 1 ДФЕС; Регламент № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета; Решение 2012/272 на Съвета; Съвместна декларация 2006/C 46/01 на Съвета, държавите членки, Европейския парламент и Комисията)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 34)

2.  Рамково споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Филипини, от друга страна, спада към политиката на сътрудничество за развитие, тъй като допринася по-специално за насърчаване на преследването на целите, посочени в член 21, параграф 2, буква г) ДЕС и в член 208, параграф 1 ДФЕС. Разпоредбите от това рамково споразумение, отнасящи се до обратното приемане на граждани на договарящите се страни, транспорта и околната среда, не съдържат задължения, които да са с такъв обхват, че да може да се счита, че представляват цели, различни от тези на сътрудничеството за развитие, които не са нито второстепенни, нито непреки спрямо последните.

   Всъщност политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие не се ограничава до основаващи се на член 208 ДФЕС мерки, насочени пряко към изкореняване на бедността, а преследва и целите по член 21, параграф 2 ДЕС, посочени в буква г) от него, за подпомагане на устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на опазването на околната среда в развиващите се страни, с основна цел изкореняване на бедността. Тъй като изкореняването на бедността има многобройни аспекти, постигането на тези цели предполага съгласно точка 12 от Декларацията относно политиката на Европейския съюз за развитие, озаглавена „Европейски консенсус“, прилагане на най-разнообразни дейности за развитие. В това отношение миграцията, включително и борбата с незаконната имиграция, транспортът и околната среда спадат към определената от Европейския консенсус политика на развитие.

   Посоченото широко разбиране на сътрудничеството за развитие се конкретизира по-специално с приемането на Регламент № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие, който, за да подкрепи преследването на същите цели, предвижда помощта на Съюза да се предоставя чрез съдържащи многобройни аспекти географски и тематични програми.

   (вж. точки 37, 42, 43, 47, 49 и 59)