Keywords
Summary

Keywords

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Доказване на неизпълнението — Доказателствена тежест върху Комисията

(член 226 ЕО)

2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Определяне по време на досъдебната процедура

(член 226 ЕО)

3. Свободно движение на капитали — Ограничения — Национална правна уредба, с която се предоставят привилегии на държавата при управлението на приватизирани предприятия

(член 56, параграф 1 ЕО и член 58 ЕО)

Summary

1. Когато Комисията не е приложила към исковата молба пълния текст на националните нормативни актове, във връзка с които е предявила иска за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, но както в исковата молба, така и в приложеното към нея мотивирано становище многократно е възпроизвела и пояснила съдържанието на разпоредбите на тези нормативни актове, на които основава иска за установяване на неизпълнение на задължения, и когато след като изрично е изискал съответните документи, Съдът е установил истинността на твърденията на Комисията относно съдържанието на разпоредбите на тези актове, не може да се приеме, че Комисията се е основала само на презумпции, без да предостави необходимите доказателства, въз основа на които Съдът да прецени дали съответната държава членка е допуснала твърдяното неизпълнение на задължения. Следователно при това положение искът е допустим.

(вж. точки 20 и 22—24)

2. Предметът на иска на основание член 226 ЕО за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка се определя с мотивираното становище на Комисията, поради което искът трябва да се основава на същите съображения като мотивираното становище. Това изискване все пак не налага винаги пълно съвпадане на изложените твърдения за нарушение в разпоредителната част на мотивираното становище и в исковата молба, стига определеният в мотивираното становище предмет на спора да не е разширен или изменен. Обстоятелството, че в исковата си молба Комисията уточнява твърденията за нарушения, които вече е изтъкнала по-общо в официалното уведомително писмо и мотивираното становище, като посочва други особени права на държавата членка в приватизираното дружество, не съставлява изменение на предмета на твърдяното нарушение и съответно няма отношение към обхвата на спора.

(вж. точки 25, 26 и 29)

3. Не изпълнява задълженията си по член 56 ЕО всяка държава членка, която запази особени права за държавата и за други публичноправни субекти в холдингово дружество за управление на дялови участия, създадено чрез сливането на няколко дружества, чийто капитал е изцяло собственост на държавата — особени права, които са предоставени във връзка с привилегировани акции („golden shares“) на държавата в това дружество и които се отнасят до избора на една трета от членовете на управителните органи, до избора на определен брой от изпълнителните членове в управителния съвет, до назначаването на поне един от избраните да отговарят за отделни въпроси на управлението членове на управителните органи, до вземането на решения в общото събрание относно:

– разпределението на печалбата за съответната година,

– изменението на устава и увеличението на капитала,

– ограничаването и премахването на предимствата на акционерите при издаване на нови акции,

– определянето на условия за увеличаване на капитала,

– издаването на облигации и други ценни книжа и определянето на тяхната стойност, когато решението за издаването им се взема от управителния съвет, както и ограничаването или премахването на предимствата на акционерите при издаване на облигации, които могат да се превръщат в акции, и определянето от управителния съвет на условията за емитиране на облигации от този вид,

– преместването на седалището в друго населено място на територията на държавата,

– одобряването на придобиването на дял от обикновените акции, надхвърлящ 10 % от капитала, от страна на акционери, чиито дейности са конкурентни на дейностите, осъществявани от дружествата, контролирани от това дружество,

и до вземането на решения за одобряване на общите цели и основните принципи на политиката на дружеството, както и за определяне на общите принципи на политиката във връзка с придобиването на участие в капитала на дружества или групи дружества, придобиване и прехвърляне на предприятия, когато за това е необходимо предварително съгласие от общото събрание.

Всъщност, доколкото поради притежаването на тези привилегировани акции държавата разполага с влияние в управлението на дружеството, което не е обосновано с оглед на размера на дяловото участие на държавата в това дружество, фактът, че тези акции са държавни, може да разубеди операторите от други държави членки от преки инвестиции във въпросното дружество, тъй като няма да могат да участват в управлението и контрола на дружеството съразмерно на стойността на своя дял.

Освен това наличието на специални акции може да има възпиращ ефект и за портфейлните инвестиции в дружеството, доколкото всеки евентуален отказ на съответната държава да одобри важно решение, което според органите на това дружество отговаря на дружествените интереси, може да се отрази неблагоприятно на стойността на акциите на дружеството и съответно върху привлекателността на инвестицията в тези акции.

Що се отнася до разрешените с член 58 ЕО изключения, изискванията, свързани с обществената сигурност, особено като основания за дерогиране на основния принцип на свободното движение на капитали, следва да се тълкуват стриктно, поради което обхватът им не може да се определя едностранно от отделните държави членки без контрол от страна на институциите на Европейския съюз. В този смисъл позоваване на обществената сигурност е възможно само в случай на реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес.

Накрая, що се отнася до пропорционалността на разглежданото ограничение, несигурността, породена от факта, че нито в национален закон, нито в устава на съответното дружество се определят критерии за отграничаване на обстоятелствата, при които могат да се упражняват посочените особени права, съставлява тежко посегателство върху свободното движение на капитали, тъй като предоставя на националните органи толкова широка оперативна самостоятелност при упражняването на тези права, че е невъзможно тази дискреционна власт да се разглежда като пропорционална на следваните цели.

(вж. точки 6, 7, 60, 61, 72—78 и диспозитива)