Keywords
Summary

Keywords

1. Социална политика — Сближаване на законодателствата — Закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя — Директива 80/987

(Директива 80/987 на Съвета, член 8)

2. Социална политика — Сближаване на законодателствата — Закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя — Директива 80/987

(Директива 80/987 на Съвета, член 8)

3. Общностно право — Права, предоставяни на частни лица — Нарушение от държава-членка — Задължение за поправяне на вредите, причинени на частни лица

(Директива 80/987 на Съвета, член 8)

Summary

1. Член 8 от Директива 80/987 за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на неплатежоспособност на работодателя и недостиг на средствата на допълнителни пенсионни схеми, създадени от една компания или между компании, финансирането на придобитите права на обезщетения за старост не трябва задължително да се осигурява от самите държави-членки, нито да бъде пълно.

Всъщност, от една страна, редакцията на член 8 от Директивата, доколкото постановява най-общо, че държавите-членки „гарантират, че са взети необходимите мерки“, не налага на тези държави да финансират сами правата на обезщетения, чиято закрила трябва да се осъществи на практика по силата на Директивата, а им оставя право на преценка по отношение на механизма, който следва да бъде възприет за целите на тази закрила. От друга страна, доколкото се ограничава с общо предписание за предприемане на необходимите мерки за „закрила на интересите“ на засегнатите лица, за целите на определянето на равнището на закрила член 8 от Директивата предоставя на държавите-членки широко право на преценка, което изключва задължение за пълно гарантиране.

(вж. точки 35—36, 45—46 и точка 1 от диспозитива)

2. Член 8 от Директива 80/987 за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, който налага на държавите-членки да гарантират, че са взети необходимите мерки за закрила на интересите на посочените работници и служители по отношение на техните права във връзка с обезщетения за старост по силата на допълнителни пенсионни схеми, не допуска система на закрила, която в определени ситуации може да доведе до гарантиране на обезщетенията, ограничено до по-малко от половината от правата, които е можел да претендира работник или служител.

Всъщност, макар и нито този член, нито която и да е друга разпоредба от тази директива да не съдържат елементи, позволяващи да се установи с точност минималното равнище на закрила, изисквано за защита на правата на обезщетения от допълнителните пенсионни схеми, такава система не може, като се вземе предвид изразената от общностния законодател воля, да бъде считана за съответстваща на определението за „закрила“, използвано в посочения член 8.

(вж. точки 56—57 и 62 и точка 2 от диспозитива)

3. Отговорността на държава-членка за вреди, причинени на частни лица от нарушение на общностното право, предполага, че целта на нарушената правна норма е да предостави права на частни лица, нарушението е достатъчно съществено и че съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от увредените лица. Що се отнася до условието за достатъчно съществено нарушение на общностното право, то предполага очевидно и сериозно несъблюдаване от държавата-членка на границите, които се налагат на нейното право на преценка, като елементите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на правото на преценка, което нарушената норма предоставя на националните власти. Това право на преценка, което представлява важен критерий, зависи съществено от степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма.

Що се отнася до член 8 от Директива 80/987 за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, който налага на държавите-членки да гарантират, че са взети необходимите мерки за закрила интересите на работниците и служителите по отношение на техните права във връзка с обезщетения за старост по силата на допълнителни пенсионни схеми, поради общия характер на неговата редакция той предоставя на държавите-членки широко право на преценка за целите на определянето на равнището на закрила на правото на обезщетение. Следователно отговорността на държавата-членка за неправилно транспониране на тази разпоредба е подчинена на условието за установяване на очевидно и сериозно несъблюдаване от тази държава на границите, които са били наложени на нейното право на преценка.

За да определи дали това условие е изпълнено, националният съд, сезиран с иск за поправяне на вреди, трябва да вземе под внимание всички елементи, които характеризират случая, отнесен пред него. Сред тези елементи фигурират, по-конкретно, освен степента на яснота и прецизност на нарушената норма и обхватът на правото на преценка, което нарушената норма предоставя на националните власти, и умишленият или неумишленият характер на допуснатото неизпълнение или на причинената вреда, извинимият или неизвинимият характер на евентуална грешка в прилагане на правото, обстоятелството, че възприетото от общностна институция поведение може да е допринесло за бездействието, за приемането или за запазването на национални мерки или практики, които противоречат на общностното право.

(вж. точки 69—70, 72—77 и 82 и точка 3 от диспозитива)