EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62015CO0463

A.

Определение на Съда (четвърти състав) от 25 септември 2015 г.
Openbaar Ministerie срещу A.
Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Amsterdam.
Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Член 2, параграф 4 и член 4, точка 1 — Условия за изпълнение — Национално наказателно право, съгласно което за изпълнението на европейска заповед за арест освен двойната наказуемост се изисква и деянието да е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка с лишаване от свобода или мярка за задържане, за максимален срок не по-малко от 12 месеца.
Дело C-463/15 PPU.

Дело C‑463/15 PPU

Openbaar Ministerie

срещу

A.

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Amsterdam)

„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Член 2, параграф 4 и член 4, точка 1 — Условия за изпълнение — Национално наказателно право, съгласно което за изпълнението на европейска заповед за арест освен двойната наказуемост се изисква и деянието да е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка с лишаване от свобода или мярка за задържане, за максимален срок не по-малко от 12 месеца“

Резюме — Определение на Съда (четвърти състав) от 25 септември 2015 г.

Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Условия за изпълнение — Национална правна уредба, съгласно която за изпълнението на европейска заповед за арест освен двойната наказуемост се изисква и деянието да е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка с лишаване от свобода или мярка за задържане, за максимален срок не по-малко от 12 месеца — Недопустимост

(член 2, параграф 4 и член 4, точка 1 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

Член 2, параграф 4 и член 4, точка 1 от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат за предаването въз основа на европейска заповед за арест да се изисква в изпълняващата държава членка деянието, за което тази заповед за арест е била издадена, не само да представлява престъпление съгласно правото на тази държава членка, но и да бъде наказуемо съгласно същото това право с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от 12 месеца.

Както следва от първите два параграфа от член 2, по отношение на престъпленията, които могат да бъдат предмет на европейска заповед за арест, това рамково решение се ориентира по приложимия размер на наказанията в издаващата заповедта държава членка. Това се дължи на факта, че наказателното преследване или изпълнението на наказание лишаване от свобода или на мярка за задържане, с оглед на които е издадена такава заповед за арест, се извършва съгласно правилата на тази държава членка.

За разлика от режима на екстрадиция, който премахва и заменя със система за предаване между съдебни органи, Рамково решение 2002/584 повече не отчита приложимия размер на наказанията в изпълняващите държави членки. Това отговаря на първостепенната цел, преследвана от въпросното рамково решение и визирана в съображение 5 от него — да се осигури свободното движение на съдебни решения по наказателни дела в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(вж. т. 27, 29—31 и диспозитива)

Top