Дело C‑569/15

X

срещу

Staatssecretaris van Financiën

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)

„Преюдициално запитване — Прилагане на схеми за социална сигурност — Работници мигранти — Определяне на приложимото законодателство — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 14, параграф 2, буква б), подточка i) — Лице, което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави членки — Лице, което е наето в една държава членка и по време на тримесечен неплатен отпуск извършва дейности като наето лице на територията на друга държава членка“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 13 септември 2017 г.

Социална сигурност — Приложимо законодателство — Член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 — Лице, обичайно наето на работа в няколко държави членки — Лице, което пребивава и е наето на работа на територията на една държава членка и което по време на тримесечен неплатен отпуск, взет в тази държава членка, е наето на работа на територията на друга държава членка — Включване — Условия — Проверка от страна на националната юрисдикция

(член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 на Съвета)

Член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 592/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което пребивава и е наето на работа на територията на една държава членка и което взима тримесечен неплатен отпуск и през този период е наето на работа на територията на друга държава членка, трябва да се счита за обичайно наето на работа на територията на две държави членки по смисъла на тази разпоредба, стига, от една страна, законодателството на първата държава членка в областта на социалната сигурност да го счита през този период на отпуск за наето на работа и от друга, извършваната на територията на втората държава членка дейност да е обичайна и значителна — нещо, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

За да се прецени дали извършваните на територията на последната държава членка през този период дейности са обичайни и значителни, е необходимо да се изходи по-специално от продължителността на периодите на дейност и от естеството на полагания труд като наето лице, така както те са определени в договорните документи — а и, при необходимост — от реално извършените дейности (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2017 г., X, C‑570/15, т. 21).

(вж. т. 27 и 29 и диспозитива)