Дело C‑63/15

Mehrdad Ghezelbash

срещу

Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Den Haag)

„Преюдициално запитване — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молба за убежище, подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава — Член 12 — Издаване на разрешения за пребиваване или визи — Член 27 — Способ за защита — Обхват на съдебния контрол“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 7 юни 2016 г.

Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Обжалване на решението за прехвърляне, издадено спрямо търсещото убежище лице — Възможност да се изтъкне неправилно прилагане на критерия за издадена виза

(съображение 19 и член 12, член 21, параграфи 1 и 3, член 22 и член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, във връзка със съображение 19 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че търсещото убежище лице може да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, като изтъкне неправилно прилагане на някой от критериите за компетентност по глава III от посочения регламент, и в частност на критерия за издадена виза, предвиден в член 12 от същия регламент.

Всъщност от текста на член 27, параграф 1 от посочения регламент е видно, че предвиденото в тази разпоредба право на обжалване трябва да бъде ефективно и че жалбата може да се отнася както до фактически, така и до правни въпроси. Освен това с този текст не се ограничават доводите, които търсещото убежище лице може да излага в това производство по обжалване. Същото важи и за текста на член 4, параграф 1, буква г) от същия регламент, отнасящ се до информацията, която компетентните органи трябва да дадат на съответното лице относно възможността за обжалване на решението за прехвърляне. Ключовата за прилагането на Регламент № 604/2013 роля на процеса на определяне на компетентната държава членка съобразно критериите по глава III от този регламент се потвърждава от факта, че член 21, параграф 1 от последния позволява на държавата членка, пред която е била подадена молба за международна закрила, да поиска от друга държава членка да поеме отговорността за търсещото убежище лице само ако първата от тези държави членки смята, че втората е компетентна да разгледа тази молба. Освен това в приложение на член 21, параграф 3 от посочения регламент искането за поемане на отговорността за търсещо убежище лице трябва да включва доказателствата, даващи възможност на органите на замолената държава членка да проверят дали тя е компетентна от гледна точка на критериите, установени в същия регламент. Също така, видно от член 22 от Регламент № 604/2013, отговор на подобно искане се дава след проверка на преките и косвените доказателства, даващи възможност да се приложат критериите по глава III от този регламент. При това положение споменаването в съображение 19 от Регламент № 604/2013 на преценката как е приложен този регламент трябва да се разбира — в контекста на предвидената в член 27, параграф 1 от него възможност за обжалване на решението за прехвърляне — като отнасящо се до контрола за правилното прилагане на предвидените в глава III от посочения регламент критерии за определяне на компетентната държава членка, включително на критерия за компетентност по член 12 от същия регламент. Този извод се потвърждава от развитието, което с приемането на Регламент № 604/2013 е претърпяла системата за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа подадена в една от държавите членки молба за убежище, както и от преследваните с този регламент цели. В рамките на Регламент № 604/2013 законодателят на Съюза не само установява — за целите на определянето на компетентната държава членка — организационни правила, уреждащи единствено отношенията между държавите членки, но и приобщава към този процес търсещите убежище лица, като задължава държавите членки да ги информират относно критериите за компетентност и да им дават възможност да представят информацията, необходима за правилното прилагане на тези критерии, и като им осигурява право на ефективна правна защита срещу решението за прехвърляне, с което евентуално може да приключи този процес.

Накрая, в това отношение е важно да се посочи, че евентуалното установяване на грешка при разглеждането на такава молба не подкопава принципа на взаимно доверие между държавите членки, който е в основата на общата европейска система за убежище, тъй като това просто означава, че държавата членка, в която търсещото убежище лице трябва да бъде прехвърлено, не е компетентната държава членка от гледна точка на критериите по глава III от Регламент № 604/2013.

(вж. т. 36, 43—45, 51, 55 и 61 и диспозитива)