Дело C‑41/14

Christie’s France SNC

срещу

Syndicat national des antiquaires

(Преюдициално запитване,

отправено от Cour de cassation (Франция)

„Преюдициално запитване — Директива 2001/84/ЕО — Член 1 — Интелектуална собственост — Продажба на търг на оригинални произведения на изкуството — Право на препродажба в полза на автора на оригинално произведение — Длъжник по отчислението на основание правото на препродажба — Купувач или продавач — Дерогация, предвидена в договор“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 26 февруари 2015 г.

1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Еднакво тълкуване — Разлики между различните езикови редакции — Контекст и цел на разглежданата правна уредба като референтна основа

   (член 1, параграф 4 от Директива 2001/84 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/84 — Право на препродажба в полза на автора на оригинално произведение — Длъжник по отчислението на основание на правото на препродажба — Възможност за договорно дерогиране от националното правило, налагащо на продавача да заплати правото на препродажба — Условия

   (съображения 13 и 15 и член 1, параграф 4 от Директива 2001/84 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 25 и 26)

2.  Член 1, параграф 4 от Директива 2001/84 относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността лицето, което дължи възнаграждението при препродажба, посочено като такова в националното законодателство, независимо дали това е продавачът или участващ в сделката търговец на произведения на изкуството, да договори с всяко друго лице, включително с купувача, че в крайна сметка последното ще понесе, изцяло или отчасти, стойността на отчислението, дължимо на автора на основание на правото на препродажба, при условие че подобна договореност не засяга по никакъв начин задълженията и отговорността на лицето, дължащо възнаграждението, спрямо автора.

   Всъщност, макар постигането на преследваната цел с Директива 2001/84, насочена по-специално към прекратяване на нарушаването на конкуренцията на пазара на изкуството, както тази цел е описана в съображения 13 и 15 от тази директива, да изисква посочване на лицето, отговорно пред автора за плащането на отчислението при препродажба, както и на правилата за определяне на размера на същото, това не е така, що се отнася до това кой в крайна сметка ще понесе тази тежест. Вярно е, че не може автоматично да се изключи вероятността този последен елемент да породи известни смущения във функционирането на вътрешния пазар, но подобен ефект върху вътрешния пазар при всички случаи е само непряк, тъй като е породен от договорености, които не засягат плащането на сумата на отчислението на основание на правото на препродажба, за която продължава да носи отговорност лицето, което следва да заплати възнаграждението.

   (вж. точки 28—31 и 33 и диспозитива)