EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62011CJ0575

Резюме на решението

Решение на Съда (първи състав) от 27 юни 2013 г.
Eleftherios-Themistoklis Nasiopoulos срещу Ypourgos Ygeias kai Pronoias.
Преюдициално запитване, отправено от Symvoulio tis Epikrateias.
Признаване на дипломи и удостоверения за обучение — Директива 2005/36/ЕО — Професия на кинезитерапевт — Частично признаване, ограничаващо се до професионалните квалификации — Член 49 ДФЕС.
Дело C‑575/11.

Keywords
Summary

Keywords

Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Работници — Признаване на дипломи и на официални документи за професионална квалификация — Национална правна уредба, която изключва частичния достъп до определена професия, регламентирана в приемащата държава членка — Ограничаване — Обосноваване — Цели за защита на общественото здраве и на потребителите — Отчитане на различията между областите на дейност

(член 49 ДФЕС; член 4, параграф 2 и член 14, параграф 1 от Директива 2005/36 на Европейския парламент и на Съвета)

Summary

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска национално законодателство, което изключва частичния достъп до професията кинезитерапевт, регламентирана в приемащата държава членка, на гражданин на същата тази държава, получил в друга държава членка документ за професионална квалификация като този за медицински масажист-балнеолечител, който му дава правото да упражнява във втората държава членка част от дейностите, включени в професията кинезитерапевт, когато разликите между областите на дейност са толкова значими, че в действителност, за да получи правото на достъп до професията кинезитерапевт, той би трябвало да завърши пълен курс на обучение.

Всъщност такава правна уредба може да възпрепятства или да направи по-непривлекателно упражняването на правото на установяване и тя не може да бъде оправдана с императивни съображения от обществен интерес. В това отношение, от една страна, макар и професията кинезитерапевт и вследствие на това — на масажист от всеки тип, да е не от сектора на същинските медицински професии, а от областта на парамедицинските професии, тази област, включваща широка гама дейности от разнородно естество, не може да не бъде обхваната от установената в правото на Съюза система за взаимно признаване на регламентираните професии. От друга страна, бенефициерът на предоставяните от медицински масажист-балнеолечител услуги de facto се ползва от особената бдителност, която се налага във връзка със закрилата на здравето. Вследствие на това дори частичното изключване от достъп до професията кинезитерапевт надхвърля не само необходимото за постигането на целта за защита на потребителите, но също така и изискванията за закрила на здравето в случаите, в които в държавата членка по произход и в приемащата държава членка степента на сходство на двете професии е такава, че те могат да се окачествят като „сравними“, и вследствие на това като „една и съща професия“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2005/36 относно признаването на професионалните квалификации. В такива случаи празнотите в обучението на молителя в сравнение с изискваното в приемащата държава членка могат да бъдат ефективно попълнени с прилагането на компенсационните мерки, предвидени в член 14, параграф 1 от Директива 2005/36, като по този начин се гарантира пълно интегриране на заинтересованото лице в професионалната система на приемащата държава членка.

В замяна на това в случаите, които не са обхванати от Директива 2005/36, когато разликите между сферите на дейност са толкова значими, че на практика би било необходимо завършването на пълнен курс на обучение, за да може молителят да упражнява в друга държава членка дейностите, за които е квалифициран, такова изискване е фактор, който от обективна страна може да накара заинтересованото лице да не упражнява тези дейности в приемащата държава членка.

(вж. точки 28—33 и 35 и диспозитива)

Top

Дело C-575/11

Eleftherios-Themistoklis Nasiopoulos

срещу

Ypourgos Ygeias kai Pronoias

(Преюдициално запитване, отправено от Symvoulio tis Epikrateias)

„Признаване на дипломи и удостоверения за обучение — Директива 2005/36/ЕО — Професия на кинезитерапевт — Частично признаване, ограничаващо се до професионалните квалификации — Член 49 ДФЕС“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 27 юни 2013 г.

Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Работници — Признаване на дипломи и на официални документи за професионална квалификация — Национална правна уредба, която изключва частичния достъп до определена професия, регламентирана в приемащата държава членка — Ограничаване — Обосноваване — Цели за защита на общественото здраве и на потребителите — Отчитане на различията между областите на дейност

(член 49 ДФЕС; член 4, параграф 2 и член 14, параграф 1 от Директива 2005/36 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска национално законодателство, което изключва частичния достъп до професията кинезитерапевт, регламентирана в приемащата държава членка, на гражданин на същата тази държава, получил в друга държава членка документ за професионална квалификация като този за медицински масажист-балнеолечител, който му дава правото да упражнява във втората държава членка част от дейностите, включени в професията кинезитерапевт, когато разликите между областите на дейност са толкова значими, че в действителност, за да получи правото на достъп до професията кинезитерапевт, той би трябвало да завърши пълен курс на обучение.

Всъщност такава правна уредба може да възпрепятства или да направи по-непривлекателно упражняването на правото на установяване и тя не може да бъде оправдана с императивни съображения от обществен интерес. В това отношение, от една страна, макар и професията кинезитерапевт и вследствие на това — на масажист от всеки тип, да е не от сектора на същинските медицински професии, а от областта на парамедицинските професии, тази област, включваща широка гама дейности от разнородно естество, не може да не бъде обхваната от установената в правото на Съюза система за взаимно признаване на регламентираните професии. От друга страна, бенефициерът на предоставяните от медицински масажист-балнеолечител услуги de facto се ползва от особената бдителност, която се налага във връзка със закрилата на здравето. Вследствие на това дори частичното изключване от достъп до професията кинезитерапевт надхвърля не само необходимото за постигането на целта за защита на потребителите, но също така и изискванията за закрила на здравето в случаите, в които в държавата членка по произход и в приемащата държава членка степента на сходство на двете професии е такава, че те могат да се окачествят като „сравними“, и вследствие на това като „една и съща професия“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2005/36 относно признаването на професионалните квалификации. В такива случаи празнотите в обучението на молителя в сравнение с изискваното в приемащата държава членка могат да бъдат ефективно попълнени с прилагането на компенсационните мерки, предвидени в член 14, параграф 1 от Директива 2005/36, като по този начин се гарантира пълно интегриране на заинтересованото лице в професионалната система на приемащата държава членка.

В замяна на това в случаите, които не са обхванати от Директива 2005/36, когато разликите между сферите на дейност са толкова значими, че на практика би било необходимо завършването на пълнен курс на обучение, за да може молителят да упражнява в друга държава членка дейностите, за които е квалифициран, такова изискване е фактор, който от обективна страна може да накара заинтересованото лице да не упражнява тези дейности в приемащата държава членка.

(вж. точки 28—33 и 35 и диспозитива)

Top